Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати своя позиция относно Проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2021 г. до г-жа Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографска политика и министър на туризма, и г-жа Деница Сачева, министър на труда и социалната политика. В нея АИКБ отново категорично заявява своето несъгласие с административното и волунтаристично определяне на размера на МРЗ.

Работодателската организация за пореден път констатира, че дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите, бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт.

АИКБ посочва данни, илюстриращи необоснования и рязък ръст на минималната работна заплата, като този път представените сведения са за периода 2000 – 2017/2018 г. Чрез тях работодателите отново напомнят за няколко факта:

1. Административно определената минимална работна заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС;
2. Минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната;
3. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове;
4. България е лидер по отношение на съотношението между годишния размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.

Във връзка с изложените аргументи, Асоциацията на индустриалния капитал в България продължава да апелира за нов подход при определяне на минималната работна заплата за страната, като настоява оттук нататък, независимо от формата, която ще вземе договарянето на минималната месечна работна заплата за страната, средносрочната бюджетна прогноза да се консултира със социалните партньори. Поне в частта й, където се залага минималната месечна работна заплата в перспектива.

В заключение – що се отнася до предложението на правителството минималната месечна работна заплата за страната да достигне 650 лева от 1 януари 2021 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично отхвърля това предложение, опирайки се на изнесените по-горе аргументи и съображения. Според работодателската организация това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи от преди.

АИКБ със съжаление повтаря своето много сериозно съмнение, че повишаването на размера на МРЗ на 650 лева е предрешен въпрос. По тази причина Асоциацията се обръща към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, които могат лесно да бъдат анализирани на база на данните за средния осигурителен доход, като за тях новият размер на минималната месечна работна заплата, който вероятно ще влезе в сила от 1 януари 2021 г., да бъде заменен с досегашния размер от 610 лева.

АИКБ настоятелно предлага на правителството, както и на социалните партньори, да подкрепят това компромисно решение, което би дало глътка въздух на застрашените икономически дейности. В редица от тях ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, а в други, като частния охранителен сектор, доходите буквално са „смачкани“ от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий – най-ниска цена.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира в случай, че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход, или е твърде близка до него.

Повече информация може да намерите в следните приложения:

• Цялата позиция на АИКБ;
• Приложение 1 – Данни за минималната месечна работна заплата за страните от Централна и Източна Европа и за страните от „стара“ Европа, където има нормативно закрепена минимална работна заплата, за периода 1999 – 2020 г., както и данни за нарастването в пъти за периодите 1999 – 2020 г., и за 2000 – 2019 г.;
• Приложение 2 – Презентация на съотношението между годишния размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС, където има нормативно установена минимална работна заплата, за периода 2000 – 2020 година.