Ограничаване на недекларираната заетост
АИКБ обучи и консултира над 450 предприятия за ограничаване и превенция на недекларираната заетост
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обучи и консултира над 450 предприятия и почти 4100 лица за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Освен обученията АИКБ е изготвила и предложения за законодателни промени по 51 мерки за борба с недекларираната заетост, като сред основните са изработване и въвеждане на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, промени в социално-осигурителната отговорност на работодателя и работника и връщане на справедливостта и доверието в пенсионно-осигурителната система. Като допълнение Асоциацията е разработила и 19 мерки за укрепване на капацитета и работата на контролните институции, имащи отношение към тези процеси. Това стана ясно след проведената заключителна пресконференция по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.
„Знаете, че вече 20 години борбата със сивия сектор е сред най-важните приоритетите на АИКБ. Недекларираната заетост става все по-трудно управляема с навлизането на новите форми на заетост, като работа на непълно работно време, работа с множество изпълнители, предоставяне на работна сила посредством интернет платформи, изграждащи мрежа от висококвалифицирани и специализирани професионалисти и други. Силно вярвам, че с реализирането на настоящия проект сме успели да създадем утвърден инструмент за измерването на недекларираната заетост – Под-индекс на недекларираната заетост, и да разработим подходящи нови мерки и инструменти, които да постигнат резултат, представящ България в положителна светлина, а защо не и да дадем пример за добри практики на нашите европейски партньори“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Под-индексът „Заетост на светло“ е част Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който АИКБ измерва числово стойността на светлата част от икономиката в страната. Разработеният нов Под-индекс се фокусира само върху сивите практики, свързани с трудовия пазар. Той се състои от два компонента – статистически и социологически, като подкомпонентите, които ги съставят се развиват успоредно с технологичното развитие. Първото измерване на под-индекса показа, че заетостта на светло е 78,31 процента.
Навлизат нови форми на разплащания, на управление на бизнеса, нови форми на труд. Инструментите на АИКБ са иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище.
Основната цел на реализирания проект е свеждане до минимум на недекларирания труд и създаване на качествени и устойчиви работни места, въз основа на пилотни мерки и инструменти, специално създадени при изпълнението на проекта.
„Свидетел съм на усилията на АИКБ за ограничаване на неформалната икономика още от 2009 г. Борбата с нея не е само на Асоциацията, тя е и на институциите и цялото общество. Включването на държавните органи показа ясно, че съвместните дейности не само могат, но и дават много добри резултати в ограничаването на сивите практики. И с радост мога да кажа, че предложенията на АИКБ намират отражение в много стратегически документи на МТСП. Министерството вижда във Ваше лице изключителен партньор, защото вярваме, че светлият бизнес е този, който трябва да задава правилата за подобряване на трудово-правните отношения“, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.
„Всяка мярка и действие към елиминиране на нелоялните практики е основополагаща за просперитета на обществото ни, повишаването на доходите и конкурентоспособността на бизнеса. Напълно сме съгласни и подкрепяме препоръките на АИКБ за увеличаване капацитета на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и тези свързани с работата на контролните институции. Ежегодно в дейността си залагаме мярка за ограничаване на недекларираната заетост и през тази година отново сме планирали интензивни проверки за възпирането ѝ. Вярвам, че със съвместни действия ще успеем“, каза изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ Елена Аврамова.
Проектът на АИКБ включва широко партньорство с основните участници в процеса на ограничаване и превенция на недекларирания труд. Основен партньор е КНСБ, а при разработването на различни мерки и инструменти, анализи и доклади АИКБ си е сътрудничила с Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Агенция по заетостта.
„КНСБ застана до АИКБ при първия подаден сигнал с искане за съвместна работа. Недекларираната заетост не е проблем на деня, това е проблем на бъдещето. Най-важната ни задача е да променим обществените нагласи и да насърчим нетърпимостта към нея“, допълни вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков.
АИКБ пое ангажимент да предостави предложенията за законодателни промени и допълнения на председателя на Комисията по труда, социалната и демографска политика към Народното събрание г-н Искрен Арабаджиев, както и до всички останали заинтересовани страни с цел продължаване на работата и постигана на устойчиви резултати в борбата с недекларираната заетост.
АИКБ отчете лек ръст на сивата икономика в България
За първи път Асоциацията представи и нов под-индекс „Заетост на светло“.
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчете лек ръст на сивата икономика за 2020 г. спрямо година по-рано. Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика, е 77,49 пункта, при 78,54 през 2019 г.
От АИКБ отчитат, че през 2020 г. основните причини, довели да минималния ръст на сивата икономика, се дължат на Ковид кризата. Сред основните причини за ръста на сивата икономика са практики, породени на трудовия пазар. За Асоциацията предприетите от правителството мерки за подкрепа на заетостта са довели до изсветляване на част от сивите практики в някои сектори, докато в други заради липса на подкрепа са подействали точно обратното. Сред негативните фактори АИКБ отбелязва поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики, лошо конструираното пенсионно осигуряване, което не стимулира по никакъв начин внасянето на осигуровки върху реалните доходи, в т.ч. минимална пенсия близка до медианната и максимална пенсия по-малка от съответстващата на максималния осигурителен доход.
За първи път АИКБ следи и измерва и втори индекс – „Заетост на светло“. Той има същия характер и компоненти като Композитния индекс „Икономика на светло“. Чрез него във фокуса на изследванията попада трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. За 2020 г. стойността му е 78,31 пункта. За да се направи сравнение под-индексът е изчислен и за 2019 г., когато е бил 78,87 пункта.
„Трябва да се полагат усилия, за да възстановим тенденцията за намаляване на дела на сивата икономика. Това може да стане само чрез непрестанното прилагане на мерки за насърчаване на доброволното изпълнение, намаляване на административните тежести и засилване на връзката „данък/осигуровка – публична услуга“ от една страна и за санкциониране на нарушенията от друга, чрез които България да достигне средните за Европейския съюз нива“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев.
Повече от десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година преди 2020 г., през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г.
В началото на 2022 г. АИКБ стартира ново проучване за изчисляване на двата индекса като очаква стабилизиране и постепенното им повишаване в следващите години на база очаквания ръст на българската икономика.
Двата индекса се изчисляват по проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ съфинансиран от ЕСФ чрез ОПРЧР 2014 -2020 г.
Повече информация може да намерите в презентацията.
АИКБ представи Методика за превенция на недекларираната заетост
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи Методика за превенция на недекларираната заетост по време на заседание на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост, в който участват представители на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и др. Методиката има за цел да запознае работодателите и други заинтересовани страни с потенциалните възможности за прилагането на стратегии и конкретни инструменти за превенция. Описаните в нея два типа стратегии са вече тествани и верифицирани в 60 компании и на основа на реалното им внедряване са прецизирани, така че те да бъдат лесни за прилагане в практиката. Методиката предвижда широка гама стратегии и инструменти, предназначени за браншови организации, както и такива, приложими на равнище предприятие – например, свързани с начините за адаптиране на основни вътрешни актове, на процеси от управлението на човешките ресурси, на системата за социален диалог и социално, както и за повишаване информираността на работодателите и работниците.
Председателят на Обществения съвет и заместник-министър на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров посочи, че „недекларираният труд е предизвикателство, което засяга интересите на всички участници на трудовия пазар. Всички негови проявления ощетяват работещите, предприятията и цялото общество. Следва да се отбележи трайната тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България през последните над 10 години, за което принос имат както последователните мерки предприемани от държавата, така и активното участие на социалните партньори в различни инициативи, насочени към преодоляването на този проблем. Поради това работата на Обществения съвет е ключова за продължаване на съвместните усилия за справяне с недекларирания труд. Важен урок от последните две години е, че пълното и навременно деклариране на труда и доходите дава възможност за подкрепа на предприятията и работниците при настъпването на непредсказуеми събития. Ето защо е важно всеки един участник на пазара на труда да оценява сигурността, предоставяна от декларирания труд и гаранциите, които предоставя участието в осигурителната система в страната.“
„В последните двадесет години АИКБ е един от основните двигатели при търсенето на подходящи мерки, с които да бъдат ограничени сивите практики. Това е и целта на проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. От стартирането му до момента разработихме Национална карта на недекларираната заетост и обсъдихме 51 мерки за превенция с повече от 40 работодатели. Въз основа на тях изготвихме Методика за превенция, която ще бъде апробирана в 60 български предприятия, както и документ с пилотни модели, механизми и мрежи за позитивни въздействия на пазара на труда.“, заяви още д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта.
Общественият съвет се запозна и с разработената специална информационна система за изчисляване на Композитния индекс „Икономика на светло“ и Подиндекса „Заетост на светло“, която е и електронна платформа за подкрепа на работата на Националния център „Икономика на светло“ – www.ikonomikanasvetlo.bg.
Информационната система е разработена в три модула, като целта й е да бъде максимално полезна на работодатели, наети лица и заинтересовани страни като им предоставя информация, специални курсове за дистанционни обучения и консултации за вредите от недекларирана заетост и мерки за нейното ограничаване и превенция.
Първият дава информация за ежегодните резултати от измерването на Композитния индекс „Икономика на светло“. Вторият дава възможност за е-консултации по тематични области, както и за подаване на сигнали. А последният модул е свързан със специално разработени електронни обучителни програми.
По думите на д-р Ангелова в момента екипа на проекта работи по изчисляването на актуализирания Композитен индекс „Икономика на светло“ и надграждането му с Под-индекс „Заетост на светло“. През тази година в анкетното проучване, на база на което се изчислява стойността на индекса, участие са взели 600 работодатели и близо 1300 наети лица. Д-р Милена Ангелова допълни още, че АИКБ ще оповести официално размера на двата индекса през втората половината на т.г.
При изпълнението на проектните дейности АИКБ сътрудничи и със своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.
АИКБ стартира новата си Информационна система за консултации и дистанционни обучения за вредите от недекларирана заетост „Икономика на светло“
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) стартира специална информационна система за подкрепа на работата на Националния център „Икономика на светло“ – www.ikonomikanasvetlo.bg. Информационната система е разработена от външен изпълнител в рамките на BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Официално пълните функции на системата ще бъдат достъпни за заинтересуваните лица от 01.06.2021 г.
Информационната система е разработена в три модула, като целта и е да бъде максимално полезна на работодатели, наети лица и заинтересовани страни като им предоставя информация, специални курсове за дистанционни обучения и консултации за вредите от недекларирана заетост и мерки за нейното ограничаване и превенция.
Първият дава информация за ежегодните резултати от измерването на Композитния индекс „Икономика на светло“. Вторият дава възможност за е-консултации по тематични области, както и за подаване на сигнали. А последният модул е свързан със специално разработени електронни обучителни програми.
АИКБ – Национален център „Икономика на светло“
Работодатели, юристи и браншови експерти обсъдиха мерки за ограничаване на недекларираната заетост
Работодатели, юристи, работници и браншови експерти обсъдиха 51 мерки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост в рамките на 3 семинара, които Асоциация на индустриалния капитал в България проведе по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Основната цел на обсъжданията е най-добрите и ефективни, според участниците мерки, да бъдат предложени на компетентните органи и да придобият нормативен характер.
Представените мерки отразяват европейския опит за противодействие на този тип сиви практики, но са внимателно преценени от гледна точка на тяхната релевантност спрямо българските социално-икономически условия. Те са разделени в три големи групи. Първата група има за цел създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Чрез втората група ще се търси повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство. А последната е с фокус върху повишаването на данъчната дисциплина на населението като цяло, и в частност на работодателите и наетите лица.
Основен акцент по време на дискусиите беше поставен върху по-широкото въвеждане на ваучерното заплащане в няколко пилотни отрасъла, сред които „Строителство“, „Озеленяване“, „Дърводобив“, „Развлекателен бизнес“ и „Рекламни дейности“, както и върху подобряването на процедурите за сключване на еднодневни договори, случайната и платформена заетост.
Като изключително ключова мярка беше посочено премахването на административното определяне на минималната работна заплата, която да бъде заменена от минимална заплата, договаряна по икономически дейности. Участниците в семинарите считат, че архаичната практика определяне на класове за прослужено време трябва да бъде заменена с по-ефективни стимули на заплащане, основани на повишаване на производителността и отчитане на приноса на работника и служителя. Беше посочено, че чуждестранните компании в България трудно разпознават подобни начисления и самите те имат различни инструменти за оценка и поощряване на служителите си.
Под фокуса на обсъжданията попаднаха още осъвременяването на трудовото и осигурителното законодателство и повишаването на информираността на населението, работодателите и работниците за вредите от сивите практики и недекларираната заетост и изграждане на нетърпимост към тях.
Общественият съвет за ограничаване и превенция на сивата икономика обсъди 51 мерки за борба с недекларираната заетост
Общественият съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика обсъди 51 мерки за ограничаване и противодействие на недекларираната заетост. Те са изготвени на основа на дискусии с представители на НАП, НОИ, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, работодатели и работници от браншове с висока уязвимост към сиви практики.
„В последните две десетилетия АИКБ е един от основните двигатели при търсенето на подходящи мерки, с които да бъдат ограничени сивите практики. Това е и целта на проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ посочи Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ. „Успяхме да идентифицираме и анализираме 236 различни европейски и български практики, на база на които разработихме тези 51 мерки, които да са приложими към българските социално–икономически условия“ допълни д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на Асоциацията и ръководител на проекта.
Предложенията са структурирани в три големи групи, а именно: създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост, повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство и повишаване на данъчната дисциплина като цяло.
Част от най-важните мерки са: осъвременяване на трудовото и осигурителното законодателство и повишаване капацитета на компетентните органи за извършване на качествени и ефективни инспекции. Сред другите значими мерки попадат още стимулиране на работодателите за спазване на трудовото и осигурителното законодателство, в това число данъчни облекчения, както и адекватни и по-строги санкции за нарушителите. От изключително значение ще бъде и повишаването на информираността на населението, работодателите и работниците за вредите от сивите практики и недекларираната заетост и изграждане на нетърпимост към тях.
До момента по проекта са проведени две национално представителни проучвания сред близо 2 000 респонденти – работодатели и работници, за установяване на нагласите към различните форми на недеклариран труд и познаване на новите форми на труд. Стартирано е и изготвянето на Карта на недекларираната заетост, която ще бъде представена в окончателния си вариант в началото на следващата година. Д-р Ангелова припомни, че се работи по изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която да се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, да се предоставят обучения и консултации.
Направените до момента проучвания са показали, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд. За работодателите най-често недекларираната заетост се среща в сектори като „Търговия и ремонт на автомобили“, „Култура, спорт и развлечения“, „Административни и спомагателни дейности“, „Селско стопанство“ и „Строителство“.
По време на заседанието на Обществения съвет беше обсъдена актуализацията на Композитния индекс „Икономика на светло“ и създаването на нов под-индекс „Заетост на светло”. Чрез актуализацията се цели разширяване на обхвата на индекса с фокус върху недекларираната заетост.
При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.
Над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост
Асоциация на индустриалния капитал в България се включи в Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд 2020 г.
В рамките на Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд за 2020 г., д-р Милена Ангелова представи постигнатите резултати от АИКБ по ограничаването и превенцията на недекларираната заетост и подобряване качеството на работните места, по време на конференция, организирана от ГИТ.
„Близо 20 години АИКБ активно работи по търсене на подходящи мерки, с които да ограничи сивите практики. От миналата година, ние, в сътрудничество със социалните партньори, изпълняваме проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“ – посочи д-р Ангелова, която е и ръководител на проекта. Тя разказа за проведените две национално представителни проучвания за установяване на нагласите на работодателите и заетите към различните форми на недеклариран труд, причините за приемане на работа без договор, получаване на „пари в плик“, спестяване на осигуровки и други. Проучванията показаха, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд. Темата е особено актуална в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, която изведе на преден план необходимостта от реорганизация на работните процеси и използване на информационните технологии за работа от разстояние.
Д-р Ангелова допълни още, че „Необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране са ключови за пораждането на нетърпимост към сивите практики“.
През 2010 г. АИКБ разработи Композитен индекс за измерване на светлата част от икономиката. КИ показва, че българската икономика изсветлява с бързи темпове от 64,59 пункта през 2010 г. до 79,10 пункта за 2018 г. Това доказва, че мерките и инструментите, които се прилагат съвместно от всички заинтересовани страни – правителство, социални партньори и работодатели и заети, са адекватни. Въпреки това, недекларираната заетост остава проблем и справянето с нея изисква да се разработят специални мерки, включително за насърчаване на декларирания труд. Това са и следващите цели, по които работи АИКБ. Една от тях е разработването на отделен Под-индекс за измерване на недекларираната заетост, както Национална карта на недекларираната заетост, която ще бъде представена в началото на 2021 г.
Д-р Милена Ангелова посочи, че благодарение на извършената до момента работа е събрана обширна база данни от добри практики – както в световен и европейски мащаб, така и от над 30 предприятия. Те са анализирани и на тази основа се разработват механизми, методики и мрежи за позитивни въздействия върху пазара на труда за ограничаване на недекларирания труд. На този етап са идентифицирани няколко групи мерки, които ще бъдат подробно разписани през следващите месеци – като засилване на консултациите сред работодателите и заетите лица, подготовка на обучителни програми и други.
Преди броени дни започна и изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която не само ще се провеждат различни кампании за провеждане на проучвания, но и ще се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, потребителите ще могат да се самообучават, като научат повече за новите форми на заетост – какво представляват те, кои са основните елементи за полагане на деклариран труд при тях.
При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230.47 лева.
За повече информация вижте презентацията и записа на конференцията.
24.09.2020 г., София
Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров беше избран за председател на Обществен съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната, който проведе своето заседание на 05.12.2019 г. Съветът е създаден по идея на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) през 2009 г.
Основната цел на Обществения съвет е да осигури синергия между социалните партньори, различните държавни институции и медиите за ограничаване и превенция на недекларираната заетост и неформалната икономика, както и да дава препоръки за подобряване на изпълнението на проектните дейности при необходимост по Проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Той заседава поне веднъж на шест месеца и генерира идеи за изпълнение на действия за ограничаването и превенцията на недекларираната заетост.
На своето заседание Общественият съвет прие актуализирани правила за своята работа, както и разгледа Методология за провеждане на национални проучвания, чрез които да се анализират формите и да се оцени размера на недекларираната заетост в национален мащаб и проявленията й в най-засегнатите отрасли. Събраните данни и направените анализи ще послужат за изработването на Национална карта на недекларираната заетост.
„За нас борбата със сивата икономика е основен приоритет и не мога да не отбележа, че страната ни постигна забележителен успех за последните 10 години. По наши измервания тя е намаляла с близо 15 процентни пункта спрямо 2010 г. – от 35,4% на 20,9%.. Недекларираната заетост обаче остава най-масовата и устойчива сива практика в България, с която все още не можем да се преборим. От укриването на доходите, които физическите лица получават от трудови договори се „икономисват“ най-голям процент данъци – 53%. Вярвам, че с работата си по този проект ще съумеем да набележим мерки за ограничаване на тази недекларирана заетост, която ощетява всички българи“ каза Васил Велев, председател на УС на АИКБ, който откри заседанието. Новоизбраният председател Лазар Лазаров подкрепи работата на съвета, и заяви, че „Уверявам ви, че като председател на Съвета ще положа всички усилия работата ни да доведе до намаляване на процента на недекларирана заетост. Това е дълъг процес, който изисква промяна на стереотипа на мислене на всички участници в него – работодатели, служители и работници и държава. Благодаря ви за оказаното доверие“.
Борбата с недекларираната заетост и сивата икономика не са само приоритети на АИКБ и затова в Обществения съвет участват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Главна инспекция по труда, Агенция по заетостта, Национална агенция по приходите, Държавната комисия по стоковите борси и тържища, представители на различни комисии от Народното събрание, КНСБ, КТ „Подкрепа“, Българска стопанска камара, БТПП, КРИБ, БНР, сп. „Икономист“, Дарик радио, агенция „Монитор“ и други.
Проектът „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост “ се изпълнява от партньорите АИКБ и КНСБ в периода 2019 – 2022 г., като неговите цели са да се разработят специални инструменти за превенция и ограничаване на недекларираната заетост, да се разработи Под-индекс за изчисляването й и да се обучат и консултират 4 000 лица и 300 предприятия как да прилагат тези инструменти, като проектът акцентира и върху новите форми на заетост.
05.12.2019 г.
АИКБ с нови мерки за ограничаване на недекларираната заетост
Над 400 млн. лв. годишно са вредите за бюджета
В продължение на дългогодишните си усилия за изсветляване на българската икономика, Асоциация на индустриалния капитал в България сега си поставя амбициозната цел да намали дела на недекларираната заетост, която, по данни на НАП, нанася вреди в размер на над 400 млн. лв. годишно на бюджета. АИКБ ще разработи специален под-индекс за нейното измерване, както и конкретни мерки за ограничаването и превенцията й. Тези цели ще бъдат реализирани чрез стартиращия нов проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ (BG05M9OP001-1.051-0001), финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“.
„Недекларираният труд е най-масовия и неподатлив на промяна компонент на сивата икономика, който води и до влошаване на качеството на работните места. АИКБ има амбицията да предложи конкретни нормативни промени, за да отговори на тези предизвикателства“ посочи Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ.
Недекларираната заетост не само ощетява бюджета, но и изкривява конкуренцията и пазара у нас. С изпълнението на проекта АИКБ ще продължи своята многогодишна работа по ограничаване на сивите практики, за да се гарантира ефективна конкурентна среда и да се преодолеят изкривяванията на пазара на труда. Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.
Заместник-министър Зорница Русинова заяви, че „Целите, които си поставя проекта са много навременни, а ролята, която имат социалните в усилията на държавата за известяване на сивата икономика и борбата с недекларираната заетост е ключова и нейната крайна цел е хората в България да имат по-високи доходи.“
Проектът представлява съвместни действия между социалните партньори. Основен партньор на АИКБ ще бъде КНСБ. „Темата за недекларираната заетост и сивата икономика е една от темите, по които работодатели и синдикати работят заедно. България е прекалено малка икономика, за да си позволим съществен дял на недекларираната заетост“ каза г-н Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, по време на първата пресконференция по проекта.
Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда г-жа Румяна Михайлова пожела успех на проекта и посочи, че „Стартирането на този проект е прекрасен отговор на препоръките дадени на България от екипа на Европейската платформа за недекларирана заетост“.
За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:
- Разработване на методика за ограничаване и превенция на неформалната икономика и набор от иновативни инструменти и подходи за прилагане в практиката на предварително тествани, апробирани и прецизирани модели за борба с недекларираната заетост. Основа за това ще бъдат специално събрани посредством серия изследвания конкретни данни.
- Конструиране на електронна платформа към НЦ „Икономика на светло“ за масово въвеждане на разработени иновативните инструменти, модели и механизми за борба с недекларираната заетост и за разработване на под-индекс за нейното измерване. Той ще е част от утвърдилия се вече Композитен индекс, чиято стойност за светлостта на българската икономика се обявява ежегодно по време на церемонията за наградите „Икономика на светло“.
- Разработване на програми за обучение, информационни материали и инструкции за консултиране и методически материали за борба с недекларираната заетост и за надграждане на дейността на НЦ „Икономика на светло“.
Основните резултати от изпълнението на проекта, включват: изготвяне на Национална карта на недекларираната заетост и на методика, инструменти и мерки за борба с нея и разширяване и надграждане на дейностите на Националния център „Икономика на светло“ – включително посредством създаване на платформа за дистанционно обучение. Очаква се пилотно да бъдат обучени 3 000 лица, от които 2 000 дистанционно и 1 000 присъствено, както и тестово да бъдат подкрепени и консултирани 300 предприятия относно подобряване на състоянието на трудовоправните отношения.
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230 лева, от които 1 728 245.90 лв. европейско и 304 984.57 лв. национално съфинансиране.
Участие в пресконференцията взеха още д-р Милена Ангелова, ръководител на проекта и главният секретар на Агенция по заетостта г-н Ангел Ангелов, както и ключовите експерти по проекта проф. Емилия Ченгелова и проф. Стефан Петранов.
За повече информация вижте презентациите:
- Проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“
- Актуализация на Композитния индекс (КИ) „Икономика на светло“
Проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“
Номер на проекта: BG05M9OP001-1.051-0001
Днес, 01.10.2019 г. бе даден официалният старт на проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Неговата цел е да развие и допълни дългогодишните усилия на АИКБ в борбата със сивия сектор, посредством разработване и пилотно прилагане на политики за ограничаване и превенция на недекларираната заетост и сивата икономика, както и чрез разработването на иновативни подходи и мерки, които да се прилагат на национално и местно равнище.
На 11.09.2019 г. г-н Васил Велев подписа от името на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) договор с ръководителя на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ г-жа Зорница Русинова за изпълнението на проекта по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-051 „Съвместни дейности на социалните партньори“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Борбата с недекларирания труд и неформалната икономика са сред приоритетите на ОП РЧР, но също така са и част от препоръките на Европейската комисия, отправяни към България в рамките на Европейския семестър.
С изпълнението на проекта АИКБ ще продължи своята повече от 20-годишна работа по ограничаване на сивите практики, за да се гарантира ефективна конкурентна среда и да се преодолеят изкривяванията на пазара на труда. Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.
Проектът представлява съвместни действия между социалните партньори. Основен партньор на АИКБ ще бъде КНСБ, а асоциирани партньори – МТСП, ГИТ, АЗ, БСК, БТПП и КРИБ. Широкото партньорство цели да постигне по-добра адаптация на предприятията и работещите в тях, превенция и смекчаване на последствията от икономическото преструктуриране, особено по отношение на новите форми на заетост и подобряване състоянието на работещите и на средата в предприятията.
За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:
- Провеждане на изследвания; разработване на методика за ограничаване и превенция на неформалната икономика и набор от иновативни инструменти и подходи за прилагане в практиката на предварително тествани, апробирани и прецизирани модели за борба с недекларираната заетост.
- Конструиране на електронна платформа към НЦ „Икономика на светло“ за масово въвеждане на разработени иновативните инструменти, модели и механизми за борба с недекларираната заетост и за разработване на под-индекс за нейното измерване, който да стане част от утвърдилия се вече Композитен индекс, чиято стойност за светлостта на българската икономика се обявява ежегодно по време на наградите „Икономика на светло“.
- Разработване на програми за обучение, информационни материали и инструкции за консултиране и методически материали за борба с недекларираната заетост и за надграждане на дейността на НЦ „Икономика на светло“.
Основните резултати, очаквани при изпълнението на проекта, включват: изготвянето на Национална карта на недекларираната заетост и на методика, инструменти и мерки за борба с нея и разширяване и надграждане на дейностите на Националния център „Икономика на светло“ – включително посредством създаване на платформа за дистанционно обучение. Очаква се пилотно да бъдат обучени 3 000 лица, от които 2 000 дистанционно и 1 000 присъствено, както и тестово да бъдат подкрепени и консултирани 300 предприятия относно подобряване на състоянието на трудовоправните отношения.
Продължителността на проекта: 30 месеца
Бюджет на проекта: 2 033 230 лева, от които финансиране от ЕСФ – 1 728 245.90 лева и от Националния бюджет на Република България – 304 984.57 лева.
Повече информация може да намерите на сайта на https://www.eufunds.bg