Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.:

---

Изх. № 308/07.11.2022 г.

ДО

Г-Н  МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш изх. № кип – 48-254-01-13 от 02.11.2022 г.

Г-Н РАДОМИР ЧОЛАКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА СИМЕОНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КОСТА СТОЯНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАМИД ХАМИД, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВАСИЛ СТЕФАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ДАНИЕЛ МИТОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.

Изразяваме това отрицателно становище общо по двата внесени законопроекта, доколкото те уреждат една и съща материя. Смятаме, че ако на първо гласуване бъдат приети, то на основание чл. 77 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия следва да изготви от тях общ законопроект.

Вярно е, че урежданата със законопроектите материя се основава на ангажимент съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Приемането на такова законодателство е важно за държавата и за бизнеса, най-малко защото ще окаже сериозно влияние върху условията за предприемаческа дейност у нас. Принципно бихме подкрепили създаването на законодателство, което да позволи свободно да се комуникират нередности и да се преодоляват причините за тяхното възникване, но следва да се отдаде приоритет на начина, по който това да стане, за да не се допусне възможност за превратно прилагане и особено да не се допуска несъответстващо увеличаване на административната тежест за бизнеса, още по-малко да се създадат условия за произволно тълкуване от страна на администрацията със съответните негативни последици.

Законопроектът следва да сочи ясен критерий за изискваните от бизнеса вътрешни правила за приемане на сигнали, в това число и като терминология и съответстващите легални дефиниции, а не да се основава на декларативното ниво на директивата, което от своя страна да води до възможност контролните органи да налагат санкции по своя преценка.

Виждаме проблем и при определянето на начина на работа с така наречените „външни сигнали“ или сигналите, подавани до институции. Законопроектите (в чл. 21) определят като компетентен орган КПКОНПИ, която да получава всички такива сигнали. Като имаме предвид, че ще постъпват сигнали от различен характер и сфери на дейност, от различни по естество и субекти и за разнообразни казуси, то при наличието на съществуващи контролни органи с профилирана компетентност не намираме за обосновано всички сигнали да бъдат отнасяни към една структура, която няма как да разполага с всевъзможни познания, но пък ще има права да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за отстраняване на нередности. Това решение, според нас, може да блокира работата на КПКОНПИ, а едновременно ще я превърне в бизнес регулатор – функция, която тази комисия няма и не следва да има.

Вносителите и на двата законопроекта са констатирали, че към момента съществуват десетки структури към различни органи, които имат задачи за вътрешни проверки и работа по сигнали, като неизчерпателно са упоменали част от тях. Констатацията, че тези органи не прилагат едни и същи стандарти по отношение на опазването на конфиденциалността на сигналоподателя и на сигнала, не разглеждаме като проблемна – именно в установяването на общи правила за работа във връзка с подаването на сигнали или публичното оповестяване на информация за нарушения е основна роля на закона. Допълнителен плюс при решение за общи правила, прилагани от различни и със специфична компетентност органи, е, че проблемите ще могат да бъдат решавани по-адекватно, бързо и то от структура с необходимия ресурс и капацитет, работеща в сферата на проявление на проблема, а не от мегаструктура, от която да се очакват познания за и по всичко.

Във връзка с изложеното заявяваме, че при отпадане на решението един централизиран административен орган да разследва сигнали за нередности във всички сфери на стопанския живот и запазването на дискреция на съответните ресорни контролни органи в тяхното приложно поле и при спазване на ясно записани в закона общи процедурни правила може да преразгледаме изразената позиция.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ