Изх. № 300/11 .07.2018 г.

ДО

Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА

МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛКОВА,

С представения за обществено обсъждане законопроект в глава четвърта от Закона за туризма се създава Раздел III „Национални туристически сдружения” с чл. 51а-чл. 51г. В чл. 51а, ал. 4 е предвидено, че условията и редът за вписване на националното туристическо сдружение в Националния туристически регистър, както и критериите за представителност на национално равнище, и редът за установяване на тяхното изпълнение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.

В чл. 51а, ал. 3  се визира изрично изискване едно туристическо сдружение по чл. 48, ал. 1, т. 3-5 да членува само в едно национално туристическо сдружение. Това нормативно решение е пряко нарушение на чл. 3 от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и задължителна за спазване от страна на България. Не съществува изрично ограничение едно физическо лице – търговец или юридическо лице да участва в повече от едно сдружение. Подобно ограничение би могло да се уреди единствено с устройствения акт на сдружението, но не и с национален нормативен акт. Допустимият текст, който предлагаме е: „В случаите, когато едно туристическо сдружение по чл. 48, ал. 1, т. 3-5 членува в две или повече национални туристически сдружения, при установяване на членския състав, с оглед наличието на критериите за представителност, то се включва в списъка на тази организация, на която е дало изрично пълномощно да я представлява“.

В чл. 51б, ал. 1 се казва, че: „Националното туристическо сдружение се вписва в Националния туристически регистър със заповед на министър на туризма, ако отговаря едновременно на следните изисквания: 1. обединява не по-малко от една трета от всички сдружения от съответния вид по чл. 48, ал. 1, т. 3-5; 2. определено е като организация за осъществяване на дейност в обществена полза по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. отговаря на изискванията на наредбата по чл. 51а, ал. 4.”

1. Смятаме, че за да се регламентира Национално туристическо сдружение, първо следва да се регламентира редът за сдружаване по чл. 48, ал. 1 от Закона за туризма. Не може да има признаване на национална представителност на сдружение от съответния вид, без да е ясно на какви критерии трябва да отговарят самите туристически сдружения.
2. Националното туристическо сдружение не следва да е определено като организация за осъществяване на дейност в обществена полза по реда на ЗЮЛНЦ, тъй като неговото предназначение по така предложения законопроект е да осъществява дейност в полза на собствените си членове, в т. ч. да представлява членовете си и да защитава техните интереси на национално равнище, да съдейства на членовете си за развитие на дейността им, да съдейства за организиране и провеждане на професионално обучение и квалификация на кадрите в туристическия сектор и др.
3. Предвид критерия за определяне на национална представителност на туристическите сдружения, а именно – да обединява не по-малко от една трета от всички сдружения от съответния вид, това предполага създаването на най-малко две сдружения. В тази връзка недоумение буди текстът в чл. 51 в, ал. 4, който предвижда, че когато две или повече национални туристически сдружения от съответния вид по чл. 48, ал. 2, които изпълняват критериите по наредбата по чл. 51а, ал. 4 за признаване за представително на национално равнище, се определя сдружението, в което общият брой на членовете на всички сдружения, членуващи в него, е по-голям. Това решение е пряко нарушение на чл. 3 от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и задължителна за спазване от страна на България. След като съответното сдружение отговаря на изискванията, предвидени в закона, няма правно основание то да не бъде признато за представително.
4. По отношение на чл. 13, ал. 6 , т. 3, буква б, и т. 4, буква г считаме, че Министерство на туризма излиза от компетенциите си и се намества в дейности, които са същностна функция на МТИТС. Предложенията за „подобряване състоянието на транспортното обслужване”  и „организиране на транспортна схема през туристическия сезон” са регламентирани  в Регламент 1370/ЕО, ЗАвП, и редица нормативни актове, регулиращи обществения превоз на пътници. Министерство на туризма чрез своите органи би могло да прави предложения до МТИТС, респективно до кметовете на общини, но компетентността относно транспортното обслужване и създаването на транспортните схеми е изцяло от компетентността на общинските, областните и републиканската транспортни комисии, регламентирани от ЗАвП и Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТИТС и съответните институции, на които са подчинени – кмет, общински съвет, областен управител и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
5. Като цяло опитите на Министерството на туризма да въвеждат собствени критерии за представителност на сдруженията – иначе казано на браншовите организации в туризма, са в колизия с предписанията на Кодекса на труда и по-конкретно – член 36, ал. 8 относно представителността на браншовите организации. Подходът на Министерството на туризма не благоприятства развитието на социалния диалог в туристическия отрасъл.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛКОВА,

Предприетите законодателни действия на Министерството на туризма по особен начин съвпадат със сходни по своя смисъл действия на народни представители от управляващото мнозинство, които бяха подкрепени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В транспортния отрасъл сме свидетели на опит за създаване на Българска автомобилна камара със задължително членство. Това вече стана причина за бурни протести.

Възниква въпросът дали това е координирана политика на управляващото мнозинство и на правителството или става дума просто за съвпадение на два лошо обмислени акта? Уверяваме Ви, че подобни действия по никакъв начин не подобряват състоянието на индустриалните отношения в страната и не насърчават социалния диалог. Не можем да гарантираме, че непохватното боравене с тази материя няма да доведе до протести и в туризма.

По тази причина, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в качеството си на работодателска организация, която е представителна на национално равнище в съответствие с критериите, заложени в Кодекса на труда, Ви призовава да се съобразите с изложените по-горе съображения и да не допускате възникване на нови огнища на конфронтация в социалния диалог на отраслово/браншово равнище.

С УВАЖЕНИЕ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ