Кохезионната политика е най-важният инструмент на Европейския съюз за икономическо, регионално сближаване и устойчиво развитие и приобщаващ растеж. Тя стои и в основата за подпомагане и развитие на услугите от общ интерес. Около това се обединиха над 70 представители на европейски работодателски организации по време на международната конференция „Услугите от общ интерес – двигател на устойчиво развитие и растежа в Европа”. Събитието, което е част от програмата на  Българското председателство на Съвета на ЕС, се организира съвместно от АИКБ, Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP) и Международния координационен съвет на организациите на работодатели (МКСОР). АИКБ е член и на двете организации, което ѝ позволява да участва пряко при взимането на решения, оказващи влияния върху бизнес климата в Европа и света.

„Услугите от общ интерес определят пряко както стандарта на живот, така и бизнес средата и са съществен елемент на конкурентоспособността. Ние сме притеснени от изключително консервативното предложение на ЕК, което представя намаление на отделения ресурс със 150 млрд. евро за седем годишния период. Повече от всякога европейските граждани се нуждаят от сигурност и от своевременното приемане на Многогодишната финансова рамка зависи мобилизирането на важни инвестиции за европейските предприятия и за укрепване на европейската икономика като цяло. Считам, че всички ние трябва да се обединим и да работим за една балансирана финансова политика, която поставя акцент върху инвестициите в увеличаване на конкурентоспособността на предприятията и върху увеличаване на квалифицираната работна сила”, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

“Искам да подчертая и факта, че Европа днес се нуждае от тласък на политиките за сближаване, от разширяване на евро зоната по посока на всички желаещи да се включат в нея и от утвърждаване на пространството, оградено от единна външна граница. България заявява своята воля и желание да бъде приета в ERM II, на основа на изпълнените за това макроикономически условия. Усилията на правителство и социални партньори за изсветляване на бизнеса, в които АИКБ е активен участник, дадоха сериозен резултат, включително и по посока на подобрена събираемост в приходната част на бюджета. Полагат се и усилия за по-ефективно управление на държавните компании, като АИКБ продължава да настоява миноритарни пакети от тях да се предлагат на борсата, за да се подобри корпоративното управление, да се повиши прозрачността и разкриването на информация. Днес България изпълнява устойчиво всички числови критерии за влизане в еврозоната – имаме положително бюджетно салдо, сред първите три държави сме в ЕС с най-малък държавен дълг/БВП, преизпълняваме и критериите за ниска инфлация и дългосрочна лихва. Националната ни валута е фиксирана към еврото от възникването му без промяна на курса. Бизнеса в България е убеден, че влизането в еврозоната би я укрепило, а не отслабило. Убедени сме в ползите от присъединяването на България към еврозоната както за страната ни, така и за ЕС. За това ние насърчаваме нашето Правителството и БНБ да кандидатстват без отлагане в ERM2.”, подчерта г-н Велев.

Г-н Велев отбеляза и другите наши национални цели – Шенген и ОИСР /OECD/. Той обърна внимание на още един основен и много важен политически документ – Европейския стълб на социалните права, който беше одобрен в края на 2017 г.: “АИКБ подкрепи Стълба като ръководство за ефективна заетост и социални резултати при предприемането на действия в отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства, които са пряко насочени към удовлетворяване на основните потребности на хората, както и към осигуряване на по-добро привеждане в действие и изпълнение на социалните права.

Ние отправихме конкретни препоръки към българското правителство, които са общовалидни и за нашите европейски партньори. Европа е изправена пред огромен дисбаланс между търсене и предлагане на работна сила. Считаме, че е много важно да бъдат интегрирани на пазара на труда лицата, останали извън него, като от особена важност е продължително безработните лица и тези от най-уязвимите групи – дълготрайно безработни и неактивни, да бъдат включени в обучения по професии и по част от професии, за които е налице дефицит на човешки ресурси. Мерките на пазара на труда трябва да са индивидуални, за да бъдат ефективни. Програмите за заетост следва да бъдат поставени на ново по-високо ниво, което да отговори на нуждите на пазара на труда. Важно условие за подпомагането на тези групи безработни е и работата с работодатели и предоставянето им на стимули за наемането на тези лица, включително голяма роля могат да играят социалните партньори.

За гарантирането на социалните права е необходимо икономическо развитие, необходимо е да насърчаваме квалифицирания, високопроизводителен и интензивен труд. Необходимо е до социалния стълб да се появи предприемачески стълб, защото благата се създават. Те не се дължат на готово и без усилия.

Ние трябва да работим повече, и ЕК да разчита повече на социалния диалог и на социалните партньори и за привеждането на работната сила към дигиталната ера. Много добри намерения остават заложени само „на хартия“, като инициативата „Нови умения за нови работни места“. Това не е подхода, трябва да сме прагматични и да си даваме ясна сметка, че от добрата квалификация, добрите безопасни и здравословни условия на труд, подходящата оценка на работоспособността и на уменията и знанията на всеки зависи не само бъдещето на нашето собствено предприятие, не само бъдещето на предприятията предоставящи услуги от общ интерес, но и на цялата европейска икономика. Бъдещето ни ще е такова, каквото сами си го изградим!”

Представителите на работодателските организации обсъдиха ролята на обществените услуги и услугите от общ интерес в контекста на Кохезионната политика на ЕС и идентифицирането на механизми за тяхното увеличаване. Целта е услугите, които играят основно роля за намалява на различията между регионите и подкрепят икономическия и устойчив растеж в ЕС, да бъдат предоставяни от повече доставчици, като бъдат включени и повече работодатели. По думите на председателя на Комитета по регионално развитие в ЕП Искра Михайлова евродепутатите работят по опростяване на правилата на новата законодателна и финансова рамка на ЕС. След приемането ѝ, което се очаква да е през 2019 г., държавите-членки вече ще трябва да докладват напредъка и резултатите по усвояването на евросредствата на всеки 2 месеца, а не както беше досега на 4 години.

„Европейските лидери осъзнаха, че трябва да увеличат усилията си и да работят все по-сплотени за развитието на Европа и постигането на устойчив икономически ръст. Промените, които настъпиха през последните години в развитието на услугите от общ интерес ни показаха, че те могат да бъдат мощен инструмент за подпомагане на страните-членки“, допълни министърът на финансите Владислав Горанов.

Участниците разгледаха още и прилагането на Стълба за социалните права в цяла Европа. Основен акцент беше поставен върху огромния дисбаланс между търсене и предлагане на работна сила. За преодоляване на проблема беше посочено интегрирането на пазара на труда на всички лица, останали извън него, като от особена важност е продължително безработните лица и тези от най-уязвимите групи – дълготрайно безработни и неактивни, да бъдат включени в обучения по професии и по част от професии, за които е налице дефицит на човешки ресурси. Важно условие за подпомагането на тези групи безработни е и работата с работодатели и предоставянето им на стимули за наемането на тези лица. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви от своя страна, че именно услугите от общ интерес са гарант за равен достъп до пазара на труда и зачитането на социалните права на всеки човек.

По време на конференцията бяха разгледани и предложенията относно пакета за чиста енергия и директивата за питейна вода. Според представителите на работодателските организации ЕС трябва да има обща дългосрочна визия как да се развива този сектор и същевременно да се даде възможност на страните членки да намерят своето място на европейската енергийна карта. Българският енергиен пазар вече може да се сравнява с пазарите в развитите европейски държави, обяви председателят на Комисията по енергетиката Делян Добрев. От юли т.г. 70% от електроенергията се търгува на свободния пазар и тази либерализация е факт благодарение на работата на работодателските организации и държавата през последните 3 години, допълни още той. Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че трябва да се работи за повече съгласуваност на европейските и националните политики в областта на енергетиката и климата, но без това да води до загуба на конкурентоспособност, нито до непосилни цени на енергоносителите. По думите му българският бизнес, а и българските граждани често са жертви на дадените привилегии на общностите за възобновяема енергия и затова напълно подкрепя желанието на СЕЕР тези играчи на енергийния пазар да се третират като всеки друг и да се подложат на равни условия.

Сред участниците в международната среща бяха министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, главният секретар на СЕЕР Валерия Ронцити, председателят на МКСОР за 2018 г. Анджей Малиновски, ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, представители на работодателски организации, депутати от ЕП и др.

---

За CEEP 

Европейският център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес е един от трите европейски социални партньори, заедно с BusinessEurope и ETUC. CEEP лобира редовно пред Европейската комисия, както и пред Европейския съвет и Европейския парламент, които оказват въздействие на всяко законодателно предложение, засягащо услугите от общ интерес и тяхното място във вътрешния пазар, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат. CEEP има активни представители в консултациите по Европейския семестър, по Годишния обзор на растежа в ЕС, по преговорите в областта на социалните въпроси, конкурентоспособността и други важни области.

За МКСОР 

Международният координационен съвет на организациите на работодатели е създаден през 2010 г. и обединява 18 работодателски организации от 15 страни от Централна и Източна Европа и Азия. Основната му мисия е да насърчава установяването на устойчиви връзки между тях, обмен на опит в сферата на регулиране на социалните и трудовите и свързаните с тях икономически отношения.