България е загубила 25 млрд. лв. заради изтичане на квалифицирани кадри

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за кредити, погасявани от бюджета за всички студенти, завършили висше образование държавна поръчка, които работят в/за България определен период след дипломирането си. Работодателската организация предлага мерки за насочване на кандидат студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на т.н. академична автономия и сътрудничество и координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото ни развитие. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на кръглата маса „Бизнесът и висшето образование“. Форумът се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България в сътрудничество с в. „Стандарт“.

„Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. Чрез предлаганият от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, каза още Васил Велев.

Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика.

По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си. „Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни заместник министър-председателят.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество. По думите му по-добрите общества са изградени от по-високообразовани хора. Той открои три основни задачи пред държавата: да се намали до минимум преждевременното отпадане на деца от образователната система, да се настрои образованието спрямо търсенето на пазара на труда, както и да се придобиват знания, умения и ключови компетентности, които да са релевантни за в бъдеще. По отношение на висшето образование, министърът заяви, че след намаляването на план-приема в държавните висши училища за икономически и администрация, е регистриран ръст за тези специалности в частните такива. Вълчев заяви още, че няма сегмент, който да не е претърпял реформа в сферата на образованието и то благодарение на партньорството на държавата и заинтересуваните страни, сред които с активното си участие се откроява АИКБ. И този процес ще продължи.

Участие в кръглата маса взеха над 100 представители на бизнеса и държавата. Сред тях бяха вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните Комисии по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на висши учебни заведения, синдикати, граждански организации и други заинтересовани страни.

АИКБ и в. Стандарт поеха ангажимент да представят в подходяща форма генерираните предложения по време на кръглата маса както на законодателната и изпълнителна власт, така и на обществеността.

За повече информация вижте:

• Презентацията „България – инкубатор за човешки ресурси за безвъзмезден износ“;
• Концепция за осигуряване на необходимите специалисти за българската икономика чрез подобряване на модела на финансиране на висшето образование;
• Публикации за събитието.

---

Събитието се проведе с подкрепата на Биовинарна Орбелус и Българска роза – Карлово и с медийното партньорство на ТВ Европа, news.bg и Дарик радио.