„Bulgaria Wants You“ официално обяви имената на Димитър Бербатов и Димитър Маринов като свои лектори на събитието „Кариера и живот – защо в България?“. То ще се проведе на 2 април в Лондон и има амбицията да се превърне в най-мащабния кариерен форум за българи на Острова. Негови организатори са основателите на платформата „България те иска“ – Иван Христов и Андрей Арнаудов. Събитието в сградата на Кралското географско дружество е напълно безплатно, но изисква регистрация на сайта на платформата.

„Това са не просто двама от най-успелите българи през последните години, а двама мъже, които имат какво да ни кажат. Димитър Маринов, освен първият български актьор с Оскар, е една изключително космополитна личност, за която няма граници, държави и часови зони. Той обикаля целия свят и съм му персонално благодарен, че размести графика си с месеци напред, за да присъства на събитието ни в Лондон. Колкото до Бербатов – самото му име говори достатъчно. Спортист, който респектира с постиженията и наградите си и същевременно с това, никога не изгуби България от сърцето си. Сигурен съм, че неговото завръщане на Острова ще бъде силно емоционално, както за публиката, така и за него самия. Лично аз нямам търпение да чуя неговите думи и реакцията на нашите сънародници в залата“ – признава Андрей Арнаудов.

“Много хора ми задават въпроса: „Защо, след като постигна успех в чужбина, след като можеше да живееш в Англия или където си поискаш, избра да се върнеш в България?“, а аз се чудя защо изобщо ми го задават. Защото въпросът дали да се върна изобщо не е стоял в моята глава. Напълно съзнателно съм избрал да живея тук със семейството си.

Още докато бях в „Манчестър Юнайтед“, знаех, че след края на кариерата си като футболист ще се върна в България, че ще живея в България и ще правя всичко по силите си за по-доброто бъдеще на България.

Вярвам, че всички имаме какво да дадем от себе си в тази посока. Вярвам, че България е в сърцето, където и да си, но сърцето се чувства най-добре, когато си в България. И само трябва да полагаме максимални усилия – всеки според възможностите си, за да променяме малкия свят около себе си, да променяме към по-добро средата, в която живеем.

През април се навършват 15 години от учредяването на фондация „Димитър Бербатов“, чрез която обръщаме специално внимание и поощряваме талантливите деца на България. Всеки ден откриваме нови и нови примери защо си заслужава да сме в България и да работим за България. Ако го правим с уважение към успеха, постигнат с талант и с много усилия, със сигурност ще променим средата и успехът ще е общ.

Вярвам в по-доброто развитие на страната ни и затова с удоволствие приех поканата на Bulgaria Wants You да бъда част от събитието в Лондон на 2 април.”– споделя Димитър Бербатов пред кариерната платформа.

„Кариера и живот – защо в България?“ ще бъде подкрепен и от бизнеса, чиито представители ще разкажат за кариерните възможности в България и за свободните работни позиции в техните компании. Участие ще вземат най-отговорните работодатели в страната, чиито условия на труд и икономически стимули са на европейско ниво. Своеобразен домакин на форума ще бъде Негово Царско Височество Кирил, Княз Преславски и Херцог Саксонски.

Повече за всички събития, които Платформата организира тази година, може да прочетете ТУК.

Работодателските организации сезираха с писмо еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на Народното събрание от 10 февруари т.г. за промени в Кодекса на труда, с които се предвижда Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Според работодателските организации, това решение нарушава правото на Европейския съюз.
Писмото е подписано от председателите на национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
Вижте по-долу пълния му текст.

---

ДО

Г-Н НИКОЛА ШМИТ,
ЕВРОПЕЙСКИ КОМИСАР ПО РАБОТНИ МЕСТА И СОЦИАЛНИ ПРАВА

Rue de la Loi / Wetstraat 200,
1049 Брюксел, Белгия

CAB-SCHMIT-ARCHIVES@ec.europa.eu

ОТНОСНО:   Възможно нарушение на правото на Европейския съюз

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ШМИТ,

В светлината на публикуваното на 25 януари 2023 г. Съобщение на Комисията за укрепване  на социалния диалог в Европейския съюз (СОМ 25.01.2023) 40 final) и проекта на Препоръка на Съвета за укрепване на социалния диалог в Европейския съюз (COM(2023) 38 final), като работодателски организации, признати за представителните на национално равнище в Република България, изразяваме сериозна тревога от последните изменения в националното трудово законодателство, които са в противоречие на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата).

На 01 февруари 2023 г., Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерския съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 КТ).

Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 14 от 10 февруари 2023 г.

Позицията на работодателските организации, изразени в Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“ на Икономическия и социален съвет[1], становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество, писмени становища до Народното събрание, беше изцяло неглижирана от Народното събрание. Не беше отчетен е факта, че по съвместно искане на социалните партньори в Министерството на труда и социалната политика се сформира работна група, с предмет на работа именно прилагане на Директивата.

Приетият законопроект подменя целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.

По наше мнение, новият текст на чл. 244 КТ противоречи на изискванията на Директивата, тъй като:

(1) установената в КТ процедура за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в съображение (28) чл. 5, пар. 2 на Директивата; Не е отчетено и въздействието върху МСП, съобразно съображение 39, изискващо държавите-членки да избягват налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“. За да се постигне това, държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати.

В мотивите на приетия законопроект изрично е записано, че се предлага „обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата за адекватните минимални работни заплати на Европейския съюз. Според вносителите „за целите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите-членки да използват референтни стойности от 50 или 60 % от средната брутна работна заплата“. Сочи се също, че е предвиден двугодишен срок за транспониране на директивата в националното законодателство, но предвид растящите цени и инфлацията е необходимо по-бързото прилагане на директивата и според вносителите няма никакво основание за изчакване на срока за транспониране, особено в частта й за минималната работна заплата.

(2) с приетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори по смисъла на съображения (6), (26) чл. 7 на Директивата, а именно:

• избор и прилагане на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата;
• избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати;
• актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;

С приетия текст се определя резултата от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно. Сравнява се  минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, т.к. с страната ни още съществува остатъка от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности.

Тревожен сигнал представляват и друга част от мотивите на приетият законопроект, а именно, че Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80 %. Според вносителите, „в България колективното трудово договаряне е значително под 80 %, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му“. Доколкото обсъжданият законопроект беше приет в последния работен ден на 48 то Народно събрание, имаме сериозни опасения, че при сформиране на новото Народно събрание е възможно да бъдат внесени законодателни предложения, които отново да елиминират основни принципи на социалния диалог.

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ШМИТ,

Вярваме, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право. Въпросът за прилагане на принципа за непосредствена приложимост на директивите е изяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie[2], като впоследствие в потвърден и в редица други решение на Съда[3] . Заключението на съда е че докато тече срокът за прилагане на директива, държавите-членки трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от директивата резултат.

Обръщаме се към Вас с настоятелна молба службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

Долуподписаните организации на работодателите ще депозираме жалба по надлежния ред относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка, като силно се надяваме Комисията да предприеме официални действия, насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Приложения:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27/21.10.2022
2. Извлечение от бр. 14 на Държавен вестник.

С УВАЖЕНИЕ,

Васил Велев, Председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Добри Митрев, Председател на УС на Българската стопанска камара

Цветан Симеонов, Председател на УС на Българската търговско-промишлена палата

Кирил Домусчиев, Председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България

---

[1] Анализът е разработен по възлагане на Министерския съвет и съдържа самостоятелен раздел, излагащ виждането на социалните партньори за прилагането на Директивата в България. Документът е наличен тук: https://esc.bg/wp-content/uploads/2022/11/ESC_4_027_2022.pdf

[2] C-129/96 Inter-Environnement Wallonie ASBL vs Région wallonne

[3] Решение по дело C-491/01; Решение по дело C-212/04; Решение по дело C-422/05

Netpeak Bulgaria Digital Growth Partner членува в АИКБ като performance marketing агенция, част от Netpeak Group – една от най-големите агенции за дигитален маркетинг в Източна Европа. Групата се състои от компании, фокусирани върху предоставянето на дигитални маркетингови услуги, бизнес аналитика, Martech SaaS, Edutech, growth hacking и B2C решения. Netpeak също така създава собствени продукти като SaaS платформи и мобилни приложения, използвайки компетентността и експертизата, натрупани в рамките на Netpeak Group.

Групата започва да развива своята дейност преди повече от 17 години в Украйна. За този период от време тя има реализирани над 4 000 успешни проекта и разполага със седем офиса, разположени в четири различни държави. Компанията е носител на множество награди, а нейният екип, състоящ се от над 950 специалисти, всеки ден активно работи за повишаване на успехите и за създаване на решения в полза на бизнеса. В българския офис на Netpeak към началото на 2023 работят близо 70 служители, разположени в трите основни офиса на агенцията – София, Варна и Стара Загора.

Същност на компанията

В основата на компанията се корени симбиозата между принципите, наложени в нея от 2006 г. насам. Те са се превърнали в неразделна част от корпоративните услуги на агенцията:
1. ROI-ориентираност.
2. Съвременна работна среда.
3. Рационализирани бизнес процеси.
4. Система, която наистина работи.
5. Богат опит.
6. Прозрачност.
7. Синергия между служителите.
8. Непрекъснато обучение за специалистите.
9. Тактика с силно въздействие.
10. Силно фокусиран подход.

Mисия и ценности

Мисията на Netpeak е да помага на бизнесите за тяхното разрастване, чрез използване на всички възможности, които онлайн пространството предлага. Компанията предоставя на своите клиенти широк спектър от продукти и услуги, които отговарят на потребностите както на малкия, така и на големия бизнес. Оптимизация на сайтове, пълен комплекс от инструменти за онлайн реклама, брандинг и копирайтинг са част от услугите, с които ежедневно оперира компанията.

Netpeak България е организатор на ежегодната конференция за дигитален маркетинг Online Advertising conference — една от най-мащабните конференции за онлайн реклама в България, на която присъстват над 500 участници и водещи лектори специалисти от страната и чужбина. По този начин компанията спомага за развитието на дигиталния бранш и дигиталното бъдеще на България.

Повече за компанията и нейните партньорства, сертификати, награди, отличия, корпоративна култура, както и за предлаганите от нея услуги, вътрешни разработки и инструменти, може да прочетете ТУК.

Netpeak притежава редица вътрешно разработени софтуерни решения. За 17 години работа групата създава десетки разработки, които помагат както на специалистите, така и на клиенти да пестят време и пари от неефективни действия и рутинни задачи. Някои от софтуерите на агенцията се превръщат в самостоятелни SaaS-инструменти, помагащи на хиляди специалисти в целия свят да решават по-ефективно бизнес-задачите в сферата на дигиталния маркетинг, уеб анализа и обучението на служители. Сред тях е Ringostat – екосистема, която включва End-to-end анализ, кол тракинг, уиджет за обратно позвъняване, виртуална АТЦ, аналитичен асистент за мениджъра по продажби и «умен телефон» в браузъра. Платформата е официален партньор на Google Analytics.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи предложения за преодоляване недостига на квалифицирана работна ръка и мерки за осигуряване на предвидими и конкурентни цени на енергията. Идеите бяха обсъдени по време на среща на тема „Актуални възможности и необходими действия за насърчаване на българския бизнес“. Събитието, което е част от ежегодните срещи на Асоциацията с предприятията от регионите, членовете и браншовите организации, се проведе в Община Стара Загора. Срещата бе открита от председателят на Общинския съвет на Община Стара Загора г-жа Мария Динева.

Наред с незабавните мерки за осигуряване на предвидими и конкурентни цени на енергията посредством компенсиране на непазарният им скок, за АИКБ от изключително значение е и изготвянето на енергийна стратегия и пътна карта на прехода. Фокус се поставя и върху развитието и модернизирането на електропреносната мрежа, изграждането на ВЕИ за собствени нужди от предприятията и домакинствата, както и реформирането на електроенергийния пазар преди да се направи пълната му либерализация.

За преодоляването на недостига на квалифицирана работна ръка от ключово значение ще е привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар. Ще са необходими още и мерки за насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, както и осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение.

„През годините сме доказали, че непрекъснато подобряване на бизнес средата и усъвършенстването на българското законодателство за  ускоряване на икономическия растеж са сред най-важните цели за Асоциацията. И през 2023 г. АИКБ активно ще работи за стабилна и предвидима икономическа рамка, за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, за оптимизиране на публичните финанси, посредством насърчаването на необходими реформи. Тук е може би мястото да кажа, че с решения като това от сряда за административно определяне на минималната работна заплата Народното събрание не просто застрашава конкурентоспособността на икономиката ни, но допълнително налива масло в инфлационната спирала. Определянето на МРЗ от парламента е непазарно и е в разрез с Директивата за МРЗ, Конвенция 131 на МОТ и реалността на пазара на труда“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

През 2023 година Асоциацията ще работи активно и за подобряване на бизнес климата, развитието на капиталовия пазар и подкрепата за инвестиции.

Ускоряването на процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство, Еврозоната и ОИСР ще е с решаващо значение за подобряване на бизнес климата, считат представители на АИКБ. В допълнение към тази съществена задача трябва да се работи и за ускорено изграждане на електронното управление, намаляване на регулаторната тежест чрез свеждане на регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС, както и прилагане на разходопокривния принцип при определяне на всички държавни и общински такси.

Решенията на АИКБ за развитие на капиталовия пазар включват усъвършенстване на нормативната уредба за ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите, подобряване на условия за финансиране на малкия и средния бизнес, листване на държавни компании на борсата и други.

Подкрепата за инвестиции може да се осъществи чрез успешно стартиране на изпълнението на европейските програми и проекти за периода 2021-2027 г., както и на Плана за възстановяване и устойчивост.

Участие в срещата взеха представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на земеделието, Изпълнителна агенция „Програма за образование“, Община Стара Загора, РУО – Стара Загора, ДБТ – Стара Загора и други. Те представиха различни възможности за бизнеса по Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, възможностите които ПВУ дава за развитие на устойчиво земеделие, процедурите, свързани с подобряване на връзката между бизнеса и образованието, Програмата за развитие на човешките ресурси и мерките за привличане на инвестиции в Община Стара Загора.

---

За допълнителна информация, разгледайте презентациите:

• АИКБ – „Отговорният бизнес – за бизнес по правилата“;
• Министерство на труда и социалната политика – „Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 в Националния план за възстановяване и устойчивост“;
• Министерство на иновациите и растежа – „Мерки за насърчаване на иновациите и растежа на предприятията“;
• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, възможности в периода 2023-2027 г.;
• Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство;
• Изпълнителна агенция „Програма за образование“ – „Програма „Образование“ 2021-2027 г.: Процедури, свързани с подобряване на връзката между образованието и бизнеса“;
• Община Стара Загора – „Мерки за привличане на инвестиции в Стара Загора“.

Повече за отзвука в медиите от събитието в гр. Стара Загора, проведено на 03.02.2023 год. може да прочетете в следния материал.

• Народното събрание използва Директивата относно адекватните минимални работни заплати за налагане на едно напълно неадекватно решение
• Позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по повод Решение на Народното събрание от 1 февруари 2023 г. относно определянето на размера на минималната работна заплата

---

Въпреки ясните текстове на Директивата относно адекватните минимални работни заплати и Конвенция 131 на МОТ, въпреки представени позиции и дискусиите, в които работодателските организации активно участваха, въпреки позицията на правителството, Народното събрание прие решение, което заплашва стабилността на българската икономика.

Предстоящите избори не могат и не бива да бъдат оправдание за приемане на популистки решения, които са обосновани единствено от стремеж за повишаване на електоралната подкрепа, без отчитане на въздействието върху икономиката и върху държавния бюджет.

Работодателските организации никога не са били против тенденцията за повишаване на работните заплати на работниците и служителите в България. Но това трябва да става с инструментите на пазарната икономика, а не с административните мерки, присъщи на планово-командната икономика. Ръстът на възнагражденията следва да върви заедно с повишаването на производителността на икономиката, а не да следва от решения на политици в предизборна кампания. Получаваш повече, защото си произвел повече, а не защото Парламентът е гласувал такова решение.

Критиките, които могат да се отправят към приетото решение за промяна в Кодекса на труда, с което се фиксира нова формула за определяне на минималната работна заплата, са много и комплексни:

– нарушени са нормите на международни актове като Конвенция 131 на МОТ, която предвижда минималната работна заплата да се договаря в рамките на тристранния диалог и на база набор от критерии;

– нарушени са нормите на Директивата относно адекватните минимални работни заплати, която посочва съотношението между МРЗ и средната заплата на ниво нетна-нетна, брутна-брутна, при това само като референтен индикатор, без да се изключва социалният диалог;

– социалният диалог се заменя с автоматизъм, който няма как да отчете икономическия цикъл;

– решението е прието без оценка на въздействието върху икономиката и бюджета и въпреки прогнозите на правителството за повишаване на дефицита;

– решението ще рефлектира върху нивата на всички работни заплати и тези разходи ще бъдат включени в цените на произвежданите стоки и услуги, което допълнително ще увеличи инфлацията;

– решението ограничава интереса към повишаване на професионалната  квалификация;

– в голяма част от икономически дейности средна работна заплата ще се окаже равна на минимална работна заплата за страната, с което се наказват трудолюбивите и квалифицираните и се награждават мързеливите или неквалифицираните;

– ще тласне предприятията към сивия сектор;

Гласуваното решение в Народното събрание ще се окаже бреме за амбициите на повечето парламентарни групи, които претендират да управляват държавата. Вредните последици за икономиката ще бъдат пречка пред възможността на нашата държава да стане член на Еврозоната, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Практиката е показала, че популистките решения нямат дълъг живот. Работодателските организации в България ще продължат да отстояват позицията за ограничаване на неадекватната намеса на държавата в стопанската дейност.

Дата: 02.02.2023 г.

С  уважение,

Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП, председател на АОБР за 2023 г.

---

Най-интензивна конкуренция за спечелването на Наградите на германската икономика за 2022 г. бе тази в категорията „за най-добро малко и средно предприятие“. Призът спечели „Дронамикс“, коeто пребори конкуренцията на още 10 компании в най-оспорваната категория. Наградата в тази категория връчиха г-н Тим Курт, президент на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и д-р Милена Ангелова – и посланик на МСП за България и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Церемонията е част от ежегодния Новогодишен прием на ГБИТК, като за 19-и път бяха присъдени награди на фирми, допринесли за развитието на българо-германските икономически отношения през последната година. Отличените компании още са:  „Бош България“, в категорията „Голямо предприятие” и в категория „Социален ангажимент“ и „Кинетик Аутомотив“ за „Стартиращо предприятие“. Победителите са селектирани от жури от високопоставени представители на бизнес средите, обществения живот, политиката и дипломацията. Сред критериите за оценка са реализираните инвестиции в България, повишаването на броя на работните места, програмите за повишаване квалификацията на служителите, наличието на иновационен потенциал, устойчивия икономически растеж и използването на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии.

По традиция ГБИТК връчи и почетни грамоти за ползотворно и успешно сътрудничество с ГБИТК през изминалата 2022 г. Отличени бяха Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова  –  посланик на България във ФР Германия, г-н Кирил Вълчев – генерален директор на Българска телеграфна агенция, г-н Армин Швимбек  –  директор на дирекция „Европа и панаирно дело“ в Баварското държавно министерство на икономиката, регионалното развитие и енергетиката и г-жа Димитрина Тодорова  – директор на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации – гр. Бургас.

Официални гости на церемонията бяха г-н Никола Стоянов – министър на икономиката и индустрията, г-н Стефан Савов – зам.-министър на иновациите и растежа, Н.Пр. г-жа Ирене Планк – посланик на Федерална република Германия в България, Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова – посланик на България във ФР Германия, Н.Пр. г-жа Меглена Плугчиева – дългогодишен посланик на България в Германия, Швейцария и Черна гора, д-р Юрген Фридрих – управляващ директор на Агенцията за икономическо развитие на Федерална република Германия, г-н Армин Швимбек – директор на дирекция „Европа и панаирно дело“ в Баварското държавно министерство на икономиката, регионалното развитие и енергетиката и д-р Михаел Бланк – управител на СЕС.

Като посланик на МСП за България д-р Милена Ангелова участва активно в представляването на интересите на бизнес общността по отношение на важни теми като политики за МСП, корпоративно управление, съюз на капиталовите пазари, насърчаване на услуги от общ интерес, намаляване на бюрокрацията, подобряване на бизнес климата, борба със сивата икономика, бъдещето на работата и др.

---

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще дискутира с бизнеса от Варна и Стара Загора приоритетите за икономиката ни. Двете събития са част от ежегодните срещи, които Асоциацията организира, с членовете и браншовите организации в страната. Целта им е да дадат възможност за обсъждане на проблемите, които стоят пред бизнеса, с акцент върху малките и средните предприятия, както и да бъдат обсъдени възможностите, които се откриват за насърчаване на бизнеса през 2023 г.

Срещата във Варна ще се проведе на 2 февруари в конферентната зала на Икономически университет – Варна, а тази в Стара Загора ще се състои на 3 февруари в конферентната зала на Община Стара Загора. Сред основните теми, които ще бъдат обсъдени са липсата на кадри, подобряване на координацията и взаимодействието с местната администрация, и с институции на държавно ниво.

Участие в срещите ще вземат председателят на УС на АИКБ Васил Велев, главният секретар на асоциацията д-р Милена Ангелова, представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на земеделието, Агенция по заетостта и Изпълнителна агенция „Програма за образование“.

Във Варна е предвидена и специална пресконференция за медиите същия ден (2 февруари) от 11:00 часа в зала 205 на Икономически университет – Варна. Участие в нея ще вземат Васил Велев, председател на УС на АИКБ, д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

АИКБ работи за непрекъснато подобряване на бизнес средата и усъвършенстване на българското законодателство в полза на бизнеса. През годините Асоциацията активно работи за стабилна и предвидима икономическа рамка, за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, за оптимизиране на публичните финанси, посредством насърчаването на необходими реформи.

За повече информация, вижте и изтеглете:

• Програма за събитието на 02.02.2023 год. във Варна;
• ПОКАНА за събитието и пресконференцията във Варна;
• Предоставяме и линк за онлайн участие в срещата в гр. Варна, поради големия интерес към събитието за  утре (02.02.2023 г.) през Google Meet: https://meet.google.com/qvz-czdu-zvm?hs=224

• Програма за събитието на 03.02.2023 год. в Стара Загора.

---

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявява началото на номинациите за десетото юбилейно издание на годишните награди „Икономика на светло“, които ще бъдат връчени на предстояща церемония през месец март 2023 г.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2022 г. ще се присъди в три категории:

• За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

• За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

• За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор.

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите. За повече информация вижте приложеното писмо и изтеглете ТУК формуляра за номиниране.

Срокът за изпращане на номинации е до 28.02.2023 г.

---

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за пореден път подчерта нуждата от облекчаване на режима за внос на работна сила и стартиране на повече програми за обучение, в т.ч. на заети лица, като решение на голяма част от проблемите на пазара на труда у нас. Това стана ясно по време на проведена среща с изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ) Полина Маринова. Участие в нея взеха и Кремена Калчева и Лиляна Георгиева, които отговарят за координацията и контрола на услугите по заетостта и за международната миграция и трудовото посредничество в АЗ.

            „Липсата на човешки ресурси е един от двата най-сериозни проблема, пред който е изправен бизнесът в момента. Наша основна цел е да работим за облекчаване на трудовата имиграция по примера на най-добрите европейски практики. За българските работодатели няма нищо по-добро от местните кадри, но за съжаление тях ги няма на пазара на труда. По данни на НСИ безработицата у нас е на санитарния минимум,  под 4%“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев.

            Членовете на Националния съвет на АИКБ предложиха програмите за обучения на заети лица да бъдат по-гъвкави, като се даде възможност на работодателя да бъде одобряван еднократно, след което в рамките на годината да може да получава средства за обучение на новонаети и заети лица според нуждите си.

Изпълнителният директор на агенцията Полина Маринова посочи, че през 2023 г. се предвижда обединяване на повече финансови стимули в една програма, която работодателите могат да използват за наемане на работници. Тя ще дава и възможност работодателите да определят и ментор за обучение на новонаетите лица, който ще бъде субсидиран от АЗ.

„Имам амбиция да възстановя дейността на Съвета към изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в който разчитам на вашите становища и експертиза, за да продължим добрата съвместна работа на Агенцията и социалните партньори, в частност и с АИКБ. В близко бъдеще се надяваме да дадем своя принос към повишаване на заетостта на пазара на труда, тъй като въпреки липсата на одобрен към момента национален план за действие, още през януари ще продължи реализацията на някои програми и мерки за субсидирана от държавния бюджет заетост, както и за обучения на безработни и заети лица, в т.ч. чрез дуално обучение. Предстои до месец стартиране и на два проекта, финансирани по Програма „Развитие на човешките ресурси“, в т.ч. „Родители в заетост“, която е добре позната на бизнеса и на семействата с малки деца, за които по проекта се осигуряват детегледачи. Новият проект „Започвам работа“ е с 3 компонента, насочени към т.нар. неактивни лица, т.е. тези, които не учат, не работят, а и не търсят работа, като няма да има ограничения по отношение на възраст, престой като безработен, наличие на трайни увреждания и др.“, допълни още Маринова.

Експертите от Агенцията посочиха още няколко възможности, върху които работят, за облекчаване на предприятията при наемане на кадри. Сред тях са възможността за електронно подписване и отчитане на договори и стартирането на обучения с ваучери чрез електронна система.

По време на срещата бяха обсъдени предстоящи промени в законови и подзаконови нормативни документи за насърчаване на заетостта, за миграцията и трудовата мобилност,  утвърждаване и стартиране на Националния план за действие по заетостта за 2023 г., както и конкретни предложения от страна на браншови организации, членове на АИКБ, във връзка с изменение на Закона за трудова миграция и мобилност, касаещи условията за достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, възможностите за провеждане на дуални обучения за възрастни, въвеждането на повече електронни услуги от АЗ и тяхното популяризиране, мерки за ограничаване на измамите от т.нар. „професионални безработни“, „френска безработица“, обединяване на усилията при провежданото от Агенцията по заетостта проучване на потребностите от кадри, активиране на неактивни лица и други важни за бизнеса дейности.

Следва пълният текст на Становище на АИКБ по проекта на ПМС за определяне на размера на МРЗ за страната от 1 януари 2023 г.:

---

Изх. № 375/21.12.2022 г.

ДО

Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО СОЦИАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в качеството си на представителна на национално равнище работодателска организация се запозна внимателно с проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2023 г.

Известна е принципната позиция на АИКБ против административното определяне на минималната работна заплата в страната. Известни са и многогодишните ни възражения срещу волунтаристичното нарастване на размера на минималната работна заплата без съответно нарастване на производителността на труда и пр. Известни са и многократните ни предложения за преминаване към договаряне на минималната работна заплата чрез инструментариума на колективното договаряне или на други форми на договаряне, които да са нормативно регламентирани, в това число и предложения за договаряне по икономически дейности.

Може само да се съжалява, че не беше постигнато споразумение между организациите на социалните партньори за създаване на технология на договаряне на минималните работни заплати. В това отношение АИКБ положи максимални усилия за постигане на споразумение.

В дадения случай обаче АИКБ е принудена да подходи по по-различен начин. В обстановката на войнстващ популизъм в Народното събрание, а и не само там, ние сме принудени да оценим предложението на Министерския съвет за МРЗ = 770 лева за несравнимо по-реалистично и кореспондиращо на бюджетната прогноза в сравнение със съвършено безотговорните опити за определяне на МРЗ чрез повишаване на минималната работна заплата с промени в Кодекса на труда.

В момента страната се намира в „особен режим“ – тя се управлява съгласно бюджета за изтичащата 2022 г., действието на който е предложено да бъде продължено от Народното събрание. Между продължаването на действието на сегашния бюджет и главоломното увеличаване на минималната работна заплата има драстично противоречие, което е откровена заплаха за финансовата стабилност. По-точно – то е сигурна гаранция за фискална нестабилност.

Политиката е изкуство на възможното. Затова при възникналата изключително „неординарна“ ситуация, без да се отказва изобщо от принципните си позиции по въпроса, АИКБ подкрепя предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2023 г. за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева.

Тук искаме да направим важното уточнение, че нашата подкрепа ще бъде в сила, ако бъде уточнено, че става дума за БРУТНА минимална работна заплата. В подкрепа на това наше настояване ще се наложи да припомним алинея 29 от Преамбюла на Директивата. Там между другото се казва изрично, че

„Държавите-членки могат да избират между показатели, използвани обикновено на международно ниво, и/или показатели, използвани на национално ниво. Оценката  може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60% от брутната медианна заплата и съотношението между брутната минимална заплата и 50% от брутната средна заплата… . Оценката може също така да се основава на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално ниво, като сравнение на нетната минимална заплата с прага на бедността…“.

Видно е, че в Директивата ясно се посочва, че един от многото, препоръчителен (но не задължителен) индикатор е 50 на сто от брутната средна заплата и на него трябва да кореспондира БРУТНАТА минимална работна заплата. Тук нещата са абсолютно ясни и нищо не е изопачено или извадено от контекста. Редно е да се отбележи, че другите индикатори, които са и по-адекватни, вече са изпълнени с настоящия размер на МРЗ.

Ние оставаме на позицията си, че се надяваме в обозримо бъдеще ще се намерят държавници и управници, които да се вслушат не само в нашите предложения, а и в гласа на разума, който идва и от друг абзац от цитираната Директива за адекватните минимални работни заплати, по-точно от алинея 19 от Преамбюла на Директивата. Там е записано:

„При пълно зачитане на член 153, параграф 5 от ДФЕС настоящата директива няма за цел нито да хармонизира нивото на минималните заплати в целия Съюз, нито установяването на единен механизъм за определяне на минимални заплати. Тя не засяга свободата на държавите-членки да определят законоустановени минимални заплати или да насърчават достъпа до защита на минималните заплати, предоставена от колективни трудови договори, в съответствие със законите, практиките и спецификите на всяка страна и при пълно зачитане на националните компетенции и правото на социалните партньори да сключват споразумения. Тази директива не налага и не трябва да се тълкува като налагаща задължение на държавите членки, където защитата на минималната работна заплата е гарантирана изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими. Освен това настоящата директива не установява нивото на заплащане, което попада в правото на социалните партньори да сключват споразумения на национално ниво и в рамките на съответната компетентност на държавите-членки“.

Всъщност цялостният дух на Директивата за адекватни минимални работни заплати е насочен изключително към насърчаване на колективното договаряне, към повишаване на покритието на колективното договаряне, към постигане на компромис между социалните партньори, а няма за цел унифициране на заплащанията. Такива намерения изрично се отричат в текста на Директивата.

Настояваме да се отчетат още следните данни от НСИ и Евростат:

• Инфлацията от януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27% , с колкото е нараснала и МРЗ от тогава;
• Прогнозната средногодишна инфлация за 2023 г. към 2022 г. е около 7%, което съответства на ръст на МРЗ от 50 лева;
• БВП на един зает се увеличава реално само с 1,7% през последното отчетено (Q3’22 г.) тримесечие на годишна база;
• България има най-високото съотношение на брутна МРЗ към БВП на глава от населението в целия ЕС;
• Средният осигурителен доход в 13 икономически дейности с над 620 хиляди заети е под 1000 лева в последните отчетени данни от НОИ за месеците април-септември на 2022 г.;
• Средната работна заплата за деветмесечието, отчетена от НСИ в пет области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лева.

Въз основа на всичко изложено дотук, като отчитаме изключително тежката политическа криза, в която е изпаднала страната, опасната перспектива политическата нестабилност да продължи и реалният факт, че в Република България в момента е продължено действието на държавния бюджет за изтичащата 2022 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България в качеството си на национално представителна работодателска организация още един път заявява, че по изключение и различно от общата си принципна политика, подкрепя предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева, като изрично настояваме въпросната минимална работна заплата да бъде посочена като БРУТНА.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ