Предложението е по инициативата на бизнеса и вече е официално обнародвано

Държавата ще покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване, а възнаграждението, което ще получават младите специалисти ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и беше одобрено с последните изменения на Закона за висшето образование. С официалното обнародване през изминалата седмица на Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател беше даден старт на мярката.

Една от основните цели на наредбата е да отговори на нуждата от засилване на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото чрез стимулиране на обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри. Обнародваният документ урежда условията и редът по който ще се заявяват, сключват и прекратяват договорите със студентите и висшите учебни заведения, за пълното или частичното възстановяване на средствата от бюджета за финансиране на обучението, както и за възнаграждението и минималният срок, през който студента следва да работи при работодателя след завършването си.

От Министерство на образованието и науката очакват организациите на работодателите на национално равнище да координират процеса по набиране заявки от предприятия, които биха желали да бъдат включени в списък на предприятията, които имат право да сключват договори със студентите.

Предвижда се до 31 май 2021 г. министърът на образованието и науката да утвърди Списък със специалностите, за обучението на които се осигуряват средства от държавния бюджет за напълно или частично заплащане на разходите за обучение по висши училища и брой студенти. Два месеца по-късно (31 юли 2021 г.) Министерски съвет ще приеме Списъка с работодателите, които могат да сключват договори със студентите по реда на наредбата. В него ще се посочват още специалностите и броят на студентите, за които всеки работодател е заявил готовност за сключване на договор.

АИКБ апелира предприятията да бъдат максимално активни и да подадат заявка за включване в списъка, като по този начин ще се допринесе за решаване  на проблема с дефицит на кадри, а от друга страна инвестициите в образованието ще се възвърнат в българската икономика.

Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател може да намерите ТУК.

Заявка за включване в Списък с предложения за определяне на работодатели, които да имат право да сключват договори със студентите изтеглете ТУК.

За повече информация вижте също писмо до членовете на АИКБ и браншовите организации, членуващи в АИКБ, относно наредбата.

За нас е необяснимо забавянето и протакането за влизане в сила на предложените промени в Наредба № 37, които със сигурност ще доведат до подобряване на обучението на бъдещите шофьори, намаляване на броя на загиналите на пътя и защитата на интересите на гражданите.

Това се казва в писмо, изпратено до премиера Бойко Борисов, с копие до министъра на транспорта Росен Желязков, от председателя на АИКБ Васил Велев, президента на КНСБ Пламен Димитров и Красимир Георгиев, председател на УС на Асоциация за квалификация на автомобилистите в България. С него се иска съдействие от премиера „за постигане на по-добро обучение на бъдещите водачи на МПС, за намаляване процента на загиналите на пътя, за намаляване на сивия сектор в бранша и за осигуряване на по-големи приходи в държавния бюджет“. В писмото се посочва, че всичко това е невъзможно без приемане на необходимите промени в Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

Представена е и настоящата картина: делът на сивия сектор в този бранш е достигнал около 90% и продължава да расте. Расте и броят на загиналите на пътя при ПТП. По този показател България е на първо място от страните членки на ЕС (показателят е брой загинали на един милион души население).

За намаляване процента на сивия сектор, подобряване на обучението на бъдещите шофьори и по-малко загинали на пътя, са необходими спешни мерки и промени в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37.

Следва пълният текст на писмото:

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Относно: Необходимо влизане в сила на промени в Наредба № 37 на МТИТС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Обръщаме се към Вас с настоящето писмо, за да Ви информираме и да потърсим съдействие от Ваша страна във връзка със следното:

В сектор обучение на кандидати за водачи на МПС делът на сивия сектор е достигнал около 90% и продължава да расте. Расте и броят на загиналите на пътя при ПТП. По този показател България е на първо място от страните членки на ЕС (показателят е брой загинали на един милион души население).

В тази връзка и с цел намаляване процента на сивия сектор, подобряване на обучението на бъдещите шофьори и по-малко загинали на пътя, са необходими спешни мерки и промени в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Предложенията ни за промени в Наредба № 37 многократно са предоставяни на вниманието на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), както и представяни и обсъждани на редица национални, браншови и регионални форуми с участието на законодателната и изпълнителната власт, социалните партньори, неправителствени организации, бизнеса и медиите. В допълнение – през 2019 г. КНСБ, съвместно с АКАБ, реализира мащабна национална кампания „Сивото убива“^[1], в рамките на която един от акцентите беше поставен именно на необходимостта от спешни законодателни промени, които да ограничат сивите практики и да гарантират подобряване качеството на обучение на бъдещите шофьори, намаляване броя на убитите на пътя и защита интересите на гражданите.

На фона на тези стряскащи показатели за нас е необяснимо забавянето и протакането за влизане в сила на предложените промени в Наредба № 37, които със сигурност ще доведат до подобряване на обучението на бъдещите шофьори, намаляване на броя на загиналите на пътя и защитата на интересите на гражданите.

Бихме искали да Ви обърнем внимание, че проблемите в БДП и сивия сектор не са нито в пътищата, които стават все по-добри, нито в държавата. Те се коренят в мудността и незаинтересоваността на МТИТС за реформирането на установения нормативен ред за обучение на водачи на МПС и за повече постъпления в хазната. За това ние се обръщаме към Вас с ясното съзнание и увереност, че ще ни помогнете за постигане на по-добро обучение на бъдещите водачи на МПС, за намаляване процента на загиналите на пътя, за намаляване на сивия сектор в бранша и за осигуряване на по-големи приходи в държавния бюджет. Всичко това, обаче, е невъзможно без приемане на необходимите промени в Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ,  ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

[1] Интегрираният пакет от препоръки и мерки за борба с неформалната икономика и недекларираната заетост в България, разработен в края на 2019 г. и в резултат на кампанията „Сивото убива“ може да намерите на следния линк:  http://sivotoubiva.bg/docs/knsb-paket_merki_siva_ikonomika_opdu_zakluchitelen_forum-2020.12.09.pdf

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пое днес от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) ротационното председателство на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2021 година. В съответствие с установената ротация изпълнителният директор и член на УС на КРИБ Евгений Иванов, упълномощен за целта от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, предаде председателството на АОБР за 2021 г. на председателя на АИКБ Васил Велев.

Участие в първото за годината заседание на АОБР взеха Васил Велев – председател на АИКБ, Радосвет Радев –  председател на БСК, Цветан Симеонов – председател на БТПП, Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ, както и експерти от съответните организации.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации, представляват 82 % от всички заети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат, е 86 %.

Председателството на АОБР от КРИБ през 2020 г. бе отчетено като изключително успешно с оглед трудната ситуация, свързана с епидемиологичната обстановка, предизвикателствата пред бизнеса, породени от COVID-19 и възникването на икономическа криза като последствие от пандемията и изолацията. Ротационното председателство съвпадна и с процеса на подписване на Националното тристранно споразумение между правителството и социалните партньори, както и с процеса на преброяване на национално представителните организации на работодателите, което създаде допълнителни отговорности пред АОБР. Въпреки предизвикателствата, бяха приети рекорден брой общи позиции, декларации и становища.

За отчетния период АОБР е изработила и представила пред съответните компетентни институции 69 позиции в защита интересите на бизнеса, фокусирани най-вече върху мерките в подкрепа на бизнеса в условията на извънредното положение и епидемиологичната обстановка, приемането на България в ERM II, подготовката и подписването на Националното тристранно споразумение между правителството и социалните партньори, представителството на АОБР в различни държавни и международни органи и по въпроси от енергетиката и финансовата сфера.

Проведени са над 20 срещи с представители на правителството – министър-председател, вицепремиери и министри, основно по икономическите и социални мерки за преодоляване на последиците от кризата с COVID-19 и защита интересите на бизнеса. Изготвените становища по тема енергетика са пряко свързани с необходимостта от реформи в сектора и са в синхрон с приоритетите на АОБР. По финансовите въпроси позициите на АОБР касаят най-вече присъединяването на България към еврозоната, както и становища по законодателството в областта. Това бе отчетено от КРИБ, досегашния ротационен председател на АОБР.

Участниците в заседанието обсъдиха насоките и приоритетите на организацията за настоящата година, които след съгласуване и одобрение от членовете ще бъдат официално представени на традиционната пресконференция на АОБР в началото на всяка година, насрочена за 25 януари 2021 г. от 12.00 часа, в Пресклуба на БТА.

Асоциация на индустриалния капитал в България изпрати днес „коледно писмо“ до кабинета, с което поиска 150 млн. лв. от бюджета за подкрепа на фиксираните разходи на предприятията с голям спад на приходите, причинен от COVID-19.
Вижте по-долу пълния текст на писмото:

---

Изх.№ 384/15.12.2020 г.

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МАРИАНА НИКОЛОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Подпомагане на авиационния и други незатворени формално бизнеси, но с голям спад на приходите от продажби, причинен от пандемията COVID-19

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Високо ценим предприетите мерки от страна на българското правителство за подпомагане на българската икономика в условията на задълбочаващата се криза.

Считаме, че мярката 60 на 40 плюс 290 лв. за всяко работно място в сферата на транспорта и туризма е работеща и дава макар и частична възможност за смекчаване на натиска върху гражданската авиация, транспорта и туризма като цяло. Но огромният спад на приходите в гражданското въздухоплаване спрямо 2019 г. достига до 80-85%. В същото време постоянните разходи, които са специфични за авиационния бранш, се запазват, а експлоатационните разходи при изпълнението на полети дори се увеличават, за да се снижи рискът от заразяване в самолетите. Поддържането на авиационната техника и високата квалификация на персонала изискват непрекъснати финансови вложения, а резервите, използвани досега от авиокомпаниите и бранша, практически са изчерпани. Ситуацията, в която са авиокомпаниите, е сходна с тази на фирмите, чиято дейност е затворена. Това е така, защото пътниците по редовни линии са на критичния минимум, а пътнически чартъри почти няма. В подобна ситуация са и търговските обекти, тясно свързани с туризма, а и хотелите.  Следователно е наложително мерките, прилагани за затворените с акт на държавен орган дейности, да се прилагат и за авиосектора и другите най-силно пострадали бизнеси,. Затова е крайно наложително дейностите със спад, надвишаващ определен размер (например 40 или 45 на сто) на база същия месец на 2019-та година, да се подпомогнат за частично заплащане на непокритите фиксирани разходи. Спадът на приходите от продажби според нас е много по-обективен критерий от това дали дейност на предприятие е преустановена с акт на държавен орган, тъй като същото предприятие може да извършва и други дейности, които не са спрени и чрез тях да има по-малък и дори никакъв спад на приходите.

Европейската комисия с измененията на Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 от 13.10.2020 г. позволи такава държавна помощ/финансов принос към непокритите фиксирани разходи до 90 за микро и малки, респективно до 70 на сто за средни и големи  предприятия при спад на продажбите с най-малко 30 на сто. Ние предлагаме с 1/3 или даже с 1/2 по-голям спад като допустимост предвид по-голямата устойчивост на кризи на българския бизнес.

Предлагаме подкрепата да е за последното тримесечие на 2020 г. (втората вълна) с финансов ресурс в размер на 150 млн. лева, заделен от бюджета в рамките на планирания дефицит с последната актуализация на бюджета. Такава сума, заедно с пренасочените от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 156 млн. за затворените бизнеси, би доближила по размер, съотнесен към БВП, страната ни до добрите европейски практики. В същото време считаме, че такава сума е напълно по възможностите на бюджета предвид неговата балансираност до преди няколко дни и планирания 5-милиарден дефицит за след няколко дни.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Фондът на фондовете обсъдиха възможностите за финансиране на бизнеса чрез инструменти за дялово инвестиране. На срещата между двете организации присъстваха председателят на УС на АИКБ Васил Велев, главният секретар на асоциацията д-р Милена Ангелова и изпълнителният директор Добрин Иванов, от една страна, и изпълнителният директор на Фонда на фондовете Владимир Данаилов.

Фондът вече има активни четири инструмента за дялови инвестиции. Финансовите посредници „Витоша венчър партнърс“, „Иновейшън кепитъл“ и „Ню вижън 3“ инвестират в компании в ранен етап на развитие, а  „Морнингсайд хил“ –  в бизнес проекти с рисков профил. Общият публичен ресурс, с който те разполагат, е  104,2 млн. евро, като към него фондовете посредници добавят и частни средства.

„Сигурен съм, че заедно с една от най-големите работодателски организации можем да работим за популяризиране на дяловите инвестиции, за да знае българският бизнес, че възможности за финансиране на добри и устойчиви идеи има“, заяви изпълнителният директор на Фонда Владимир Данаилов.

Двете организации си обещаха заедно да работят за популяризиране на възможностите, които Фонд на фондовете предлага, като съвместно разработят и специален наръчник за бизнеса, чрез който компаниите да получат основни насоки и консултация за избор на посредник, начини на кандидатстване и необходими документи. Очаква се още в началото на 2021 г. АИКБ и Фонд на фондовете да стартират първите срещи с представители на бизнеса за представяне на възможностите за финансиране.

По думите на председателя на УС на АИКБ Васил Велев в страната ни има нужда от подобряване на корпоративната култура на бизнеса и отношението към предприемачеството. „Наша  цел е да подобряваме бизнес климата и да развиваме предприемачеството. И мисля, че в това начинание можем да бъдем добри съюзници. Трябва да показваме добрите примери и да извадим успеха от анонимност. Само така ще стимулираме младите хора да стартират собствени бизнеси“, допълни Васил Велев.

Фонд на фондовете управлява 1,2 млрд. лв. публичен ресурс, като с него може да мобилизира още над 2 млрд. лв. частни средства. Фондът предоставя два типа финансови инструменти – дългови инструменти и дялови инвестиции.

Повече информация ще намерите в презентацията.

 

Проведеното днес в Брюксел Общо събрание на SGIEurope избра нов председател – г-н Паскал Боло (който е вицепрезидент на Nantes Metropole и председател на френската секция на SGIEurope) и преизбра д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България за вицепрезидент до 2022 г., заедно с г-н Филипо Брандолини (Италия) и г-н Ингберг Либинг  (Германия). Предвид важните решения относно Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027, Плана за възстановяване и развитие, преговорите по социални въпроси, данъчно законодателство, енергетиката в ЕС, както и продължаващата криза във връзка с пандемията от коронавирус, това е сериозна възможност за АИКБ да участва в правенето на политики в Европа.

Двама от членовете на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бяха преизбрани на ръководни длъжности в Съветите към SGIEurope. Това са инж. Стефан Чайков, председател на Българска браншова камара „Пътища“ и доц. д-р Борислав Великов от „Българска асоциация по водите“.

С мандат до края на 2022 г. Стефан Чайков е отново зам.-председател на Съвета за устойчиво развитие, а Борислав Великов – зам.-председател на работната група по водни ресурси.

Съветът за устойчиво развитие е създаден през 2013 г., за да улесни и структурира работата, свързана с трансгранични, интердисциплинарни и междуведомствени въпроси, които изискват принос на експерти с различна компетентност. Целта му е да гарантира плавно лобиране пред европейските институции, опирайки се на постигнатото в работните групи за устойчиво развитие (в областите: комуникации, енергетика, околна среда, транспорт и водни ресурси). Основни приоритети за предстоящия мандат са изменението на климата и ефективното използване на ресурсите. Неговите инициативи са изключително полезни за ЕС, тъй като са резултат от задълбочена работа, отчитаща разнообразието от заинтересовани страни, гледни точки и баланса между тях.

Преди 8 години SGIEurope учреди специална работна група по водни ресурси, за да отговори по-адекватно на новите предизвикателства, произтичащи от измененията в климата, както и от трансграничните политики на ЕС в рамките на изграждането на единен вътрешен пазар. Работната група участва в различни органи, създадени от Комисията, за да се подобри прилагането на Рамковата директива за водите и да се насърчат иновациите и подобренията в тяхното управление. Тя активно изразява позиции и лобира пред вземащите решения в ЕС.

По повод на преизбирането им, одобрено единодушно от Общото събрание на организацията, д-р Ангелова, инж. Чайков и доц. Великов бяха поздравени лично от името на Генералния секретар на SGIEurope Валерия Ронцити. Тя им благодари за досегашната съвместна работа и изрази увереност в успеха на предстоящите им нови задачи.

SGIEurope е официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия. Като член на SGIEurope Асоциацията на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативни комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюзът за стопанска инициатива изпратиха писмо до министър-председателя на РБ Бойко Борисов, заместник-председателя на РБ и председател на НСТС Марияна Николова и министъра на труда и социалната политика Деница Сачева, във връзка с процедурата за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

В хода на процедурата за признаване на представителност (Обн. ДВ. Брой 10, 04.02.2020 г., стр. 47) Комисията за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите установи по несъмнен и безспорен начин липсата на задължително необходими документи, а именно такива по чл. 35, ал. 1 т. 4 от КТ, (да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност, което се доказва с представянето на документи по чл. 6 , ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата  за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (НОРУНКПОРСР), а именно с представянето на съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние на организацията, както и с заверен от съда препис на последния устав на организацията) от една от кандидатстващите за признаване на представителност организации, а именно – сдружение Българска работодателска организация „Иновативни технологии“ (БРАИТ). Комисията изиска представянето на такива документи и определи срок за това, като кандидатстващата организация не изпълни дадените указания. С това сдружението-кандидат БРАИТ е абсолютно недопустимо за признаване по процедурата.

Повече информация и изложените факти ще намерите по-долу в пълния текст на писмото:

---

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС И ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС

ДО

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: процедура за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (Обн. ДВ. Брой 10, 04.02.2020 г., стр. 47).

УВАЖЕМИ Г-Н БОРИСОВ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМА Г-ЖО САЧЕВА,

В  хода на процедурата за признаване на представителност (Обн. ДВ. Брой 10, 04.02.2020 г., стр. 47) Комисията за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (Комисията) установи по несъмнен и безспорен начин липсата на задължително необходими документи, а именно такива по чл. 35, ал. 1 т. 4 от КТ, (да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност, което се доказва с представянето на документи по чл. 6 , ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата  за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (НОРУНКПОРСР), а именно с представянето на съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние на организацията, както и с заверен от съда препис на последния устав на организацията) от една от кандидатстващите за признаване на представителност организации, а именно – сдружение Българска работодателска организация „Иновативни технологии“ (БРАИТ). Комисията изиска представянето на такива документи и определи срок за това, като кандидатстващата организация не изпълни дадените указания.

Съгласно чл. 49 от Кодекса нa труда синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им. Няма законова пречка организация, претендираща да е синдикална или работодателска да бъде вписана от съответния съд. В конкретния случай това означава, че БРАИТ или не смята себе си за работодателска организация, или не разполага с компетентността да поиска вписването си като такава. И двете хипотези имат еднакъв резултат – според българското законодателство БРАИТ не е работодателска организация.

Констатираното несъответствие със законовите изисквания представлява непреодолима обективна пречка за признаването на кандидатстващата организация за представителна, обратното е грубо нарушение на действащото българско законодателство – Кодекса на труда и Наредбата  за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

Налице е и друга абсолютна пречка БРАИТ да бъде определена като работодателска организация. Година след влизането в сила на чл. 49 от Кодекса на труда, организацията се е определила като „сдружение за дейност в обществена полза“ по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и се е регистрирала като такова в Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието. Сдруженията, определени за работа в обществена полза се подчиняват на специален режим. Те извършват дейност в полза на различни групи от обществото и получават финансова помощ от държавата, изразяваща се в освобождаване от данъци, митнически сборове и др. за получените дарения и други помощи. Такъв тип сдружения са единствено възможни бенефициенти по редица оперативни програми и други европейски проекти.

Тези правила не се отнасят за организациите на работниците и служителите и на работодателите, изключени са по закон.

Определянето на сдружение за работа в обществена полза и като работодателска организация, ще го постави в привилигировано положение спрямо останалите и ще бъде ярка проява на неравнопоставеност и дискриминация. Ще бъде в грубо нарушение на конвенциите на МОТ, както и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Липсата на съответствие с основните изисквания на чл. 35, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49 от Кодекса на труда, както и с чл. 6, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НОРУНКПОРСР прави сдружението БРАИТ недопустим кандидат в процедурата за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

В допълнение – Комисията констатира и факта, че същото сдружение не отговаря и на количествените критерии за представителност, а именно тези по чл. 35, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ – да има 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация, или 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация, тъй като посочени от кандидатстващата организация като нейни членове изрично са упълномощили други организации и поради това следва да се отчитат в техния състав.

Недопустимото сдружение-кандидат БРАИТ с представените документи твърди, че в нейните членове работят 57 018 (петдесет и седем хиляди и осемнадесет) работници и служители.

На заседанията на Комисията се установи по безспорен начин, че голяма част от сочените за членове на БРАИТ или въобще не са я упълномощили, или изрично са дали пълномощно на други национални организации и следва да бъдат отчитани само при тях, но не и при БРАИТ. Сочим следните важни за обективността и законосъобразността на процедурата показателни примери:

1. Фирма, заявена от БРАИТ като упълномощил ги техен член под номер 666 в техния списък. В тази фирма са заети 6 348  работници и служители. Фирмата изрично е упълномощила за представителство друга национална организация, където следва да бъде отчетена в съответствие с пълномощното, издадено в изпълнение на изискванията на чл. 10, ал. 4 от НОРУНКПОРСР.
2. Фирма, заявена от БРАИТ като упълномощил ги техен член под номер 762 в техния списък. В тази фирма са заети 3 237  работници и служители. Фирмата въобще не е издавала пълномощно на БРАИТ, както твърди последната. Този факт (липсата на пълномощно) беше констатиран от Комисията и показва почтеността на недопустимия кандидат БРАИТ. Фирмата, обаче изрично е упълномощила за представителство друга национална организация, където следва да бъде отчетена в съответствие с издаденото пълномощно.

В съответствие горецитираните норми на КТ и НОРУНКПОРСР заетите в посочените две фирми следва да се отчитат в числения състав на упълномощената национална организация, не в недопустимия кандидат БРАИТ. Това означава (дори да приемем за достоверен, което видно от горните примери не е така) списъкът с фирми и заетите в тях работници и служители – общо 57 018 и извадим броя на заетите само в цитираните две компании (6 348  + 3 237  = 9 585), то дори да не разглеждаме други примери (каквито има достатъчно) неоспоримият  резултат е 57 018 –  9 585 = 47 433.

Очевидно е, че недопустимото сдружение-кандидат БРАИТ не отговаря и на:

• количественият критерий по чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ защото няма 50 000 работници и служители във всичките си членове

и

• количественият критерий по чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „б“ защото няма 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всичките си членове.

Можем по същия безспорен начин да посочим и други пороци в документите на кандидатстващото за признаване на представителност сдружение – БРАИТ, но сме убедени, че всеки един от горните, дори разгледан самостоятелно е достатъчен за приемане на правилно и законосъобразно решение.

Убедени сме, че в изложената фактическа обстановка Министерският съвет на Република България ще спази стриктно българското законодателство, като се произнесе по поставените въпроси със законосъобразно и правилно решение, с което ще съхрани легитимността на социалния диалог в Република България.

С УВАЖЕНИЕ, 

                                                                               

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ,
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

РАДОСВЕТ РАДЕВ 

ПРЕДСЕДАТЕЛ,
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ,
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ВИОЛИНА НАКОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА

Следва пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга“ относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, заместник министър председателя Томислав Дончев, министъра на културата Боил Банов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. 

---

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ,
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-Н БОИЛ БАНОВ,
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

С Т А Н О В И Щ Е

НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“

ОТНОСНО:   Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Асоциация „Българска книга“ (АБК) е единствената организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в България с над 130 членове, които издават над 90% от книгите (годишно около 10 000 заглавия) и реализират над 90% от книготърговията у нас. Тя е създадена през 1994 г. и осъществява целенасочена и последователна дейност, насочена към запазване и развитие на националното книгоиздаване съобразно стандартите на ЕС, насърчаване на развитието на българската книга като уникален продукт на националната култура в общоевропейската съкровищница и стимулиране на четенето като основен фактор за духовно развитие на личността.

Общ коментар

Нашето категорично становище по така предложения проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България е, че този проект силно неглижира българската култура и в частност четенето и книгите. Думата „култура“ е спомената едва три пъти в проекта, а в него по същество отсъстват мерки за подкрепа на културния сектор и по-специално мерки за по-широк достъп до книгата и за възпитаване на четящи поколения. Нещо повече, предложената в проекта мярка за дигитализация на библиотечните фондове в този й вид, без допълнителни защитни механизми за компенсиране на българските автори и издатели, практически ще доведе до легализиране на нарушенията на авторските права – проблем, с който ние се борим от години и по който държавата не е предприела решителни действия. Сериозното подценяване на културния сектор в Националния план е необяснимо, предвид огромната добавена стойност, която секторът има за развитието на икономиката. Известно е, че секторът съставлява 4,2% от БВП на ЕС и осигурява 7,4 милиона работни места в рамките на Съюза.

Според нас е неправилно и поставянето на културата в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“. Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал. Наред с демографията и образованието, културата е секторът, който има най-пряко отражение върху човешкия фактор, а той, както знаем, е ключов за просперитета на държава като България, която не е богата на природни и стратегически ресурси.

С особена тревога отчитаме принципно неправилния контекст и твърде беглото отбелязване на мерките в областта на културата и най-вече пълната липса на мерки за подкрепа на четенето и книгите. Убедени сме, че е нужно обособяване на нов стълб в Плана, който да е посветен на развитието на човешкия капитал и със сигурност на специален раздел с мерки, насочени към създаването на четящи и функционално грамотни хора.

Голяма част от мерките за насърчаването на четенето и книгите, за които АБК се бори последователно от създаването си, са отлагани с години и отдавна е назрял моментът за тяхното налагане. Считаме, че част от тях могат да намерят своето място в Плана за възстановяване и устойчивост поне на две основания.

От една страна, няма как да се гарантира устойчивост на икономическите и социалните политики, ако не се инвестира в хората и тяхното развитие. Предвидените проекти за развитие на инфраструктурата, които заемат значително място в Плана, няма да доведат до очаквания ефект, без наличието на достатъчно знаещи и можещи хора, които да използват тази инфраструктура. Всички добри намерения се провалят, когато отсъства критичен минимум от функционално грамотни хора, а функционалната грамотност се оказва решаваща за развитие и надграждане на знания, умения и компетентности, които са нужни на съвременния човек, за да бъде той пълноценен гражданин и участник на пазара на труда.

От друга страна, културният сектор беше сред най-тежко засегнатите от пандемията и той най-трудно ще се възстанови предвид спецификите на създаването на творческия продукт, изискващ значително време и участие на разнообразен кръг тясно квалифицирани кадри, които не могат лесно да бъдат заместени.

Това важи с пълна сила и за книжния сектор. По данни от проучване, проведено сред членовете на АБК през ноември 2020 г., през тази година се наблюдава общ спад от около 30% в продажбата на книги спрямо 2019 г., а в някои месеци този спад достига до 70%. Над 70% от издателите и книготърговците само частично са възстановили дейността си в последните месеци, а близо 20% продължават да изпитват много сериозни затруднения. За съжаление, втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора, когато поради очакваното намаление на доходите хората ще трябва да приоритизират нуждите си и книгите няма да са първият им избор. Макар и да е налице лек ръст на онлайн търговията на книги, не може да се очаква трайна възходяща тенденция и защото разходите за доставка са непропорционално високи спрямо цената на стоката книга (при индивидуалните доставки те са между 1/3 и ½ от цената).

АБК подкрепя изцяло отправения призив от културните асоциации в Европа към европейските институции и националните правителства поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, което е в съответствие с Резолюцията на Европейския парламент „Културното възстановяване на Европа“.

Състояние и тенденции

Позволяваме си да припомним постигнатото през предходните години по отношение на книгите и четенето и, за съжаление, трайно отсъстващия ангажимент на държавата в това отношение и свързаните с това негативни последици.

Още през 2006 г. АБК бе сред инициаторите на националната програма „Четяща България“, с която се поставиха основите на национална стратегия за развитие на четенето и книжния пазар у нас. Преди повече от 10 години АБК и Министерство на културата заедно с още 15 институции подписаха меморандум, в който е записано, че „основно мерило за културата на една нация е нейната книжнина“.  През 2009 г. най-сетне бе приет Закон за обществените библиотеки, а след продължителен обществен натиск на 5 юни 2015 г. министърът на културата подписа и необходимия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. В Стандарта бе предвидено през първия тригодишен период  от влизането му в сила броят на новите книги в библиотеките да расте с от 0,10 до 0,15 книги годишно на жител от  страната, т. е. в изпълнение на стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от  държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева (съответно 8, 10 и 12 милиона лева). Тази средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш.

В крайна сметка почти нищо от тези дългогодишни усилия не даде резултат. Законът за обществените библиотеки остана само на хартия, след като свързаният с него Стандарт за библиотечно-информационно обслужване вече  6 години не е осигурен финансово от държавата.

С активната „подкрепа“ на държавата книгата и четенето у нас слизат все по-надолу в скалата на обществените ценности.

Показателни в това отношение са резултатите от последното международно  сравнително оценяване  на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през април и май 2018 г. с фокус върху четивната грамотност, дефинирана като „разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията на ученика, личностно развитие и ефективно участие в обществото“. Анкетираните 9600 15-годишни български ученици показаха среден резултат 420 т. (при средно 487 т. за проучените 79 страни) – най-слаб от всички страни-членки на Европейския съюз, далеч зад „отличниците“ Китай (555 т.), Сингапур (549 т.), Естония (523), Финландия и Канада (по 520 т.) и т.н. Очевидно не ни притеснява и тенденцията на трайно намаляване на и без това слабия резултат – от 436 т.  за 2012 г., през 432 т. за 2015 г., до 420 т. за 2018 г.

Най-обезпокоително е, че 47,1% от българските ученици са на ниво под критичното равнище по четивна грамотност (по този показател средният процент за 79-те страни е 22,7%), като и тук тенденцията у нас е низходяща – 41% през 2009 г., 39,4% през 2012 г., 41,5% през 2015 г. и 47,1% през 2018 г. Намаляват и учениците на пето и шесто ниво (т. е. които могат да разбират дълги абстрактни текстове, да установяват разлика между факт и мнение и т.н. ) – от 4,3 % през 2012 г. на 3,6 % през 2015 г. и едва 2,4 % през 2018 г. А четивната грамотност по дефиниция „включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене – способност на читателя да формира смисъл от текста, а при осмислянето да свързва прочетеното със своите представи и опит“.

Въпреки успокоителните изявления на МОН, че „България е в група със стабилни резултати от началото на провеждане на изследванията“ и че „не е фатално, че сегашните резултати са малко по-лоши – това може да се дължи на статистическа грешка“, тенденцията е ясно откроена – поредното  изследване PISA през април-май 2021 г. нищо чудно да ни „изненада“ с още по-дълбоко засядане на дъното на неграмотността в ЕС и света с повече от половината функционално неграмотни и едва един от сто младежи, успяващ да осмисли прочетеното. При това става дума за поколенията, които през втората четвърт на ХХI век очакваме да осъществяват технологичен прелом и да внедряват иновации в българската икономика – и така българинът от заглавната илюстрация на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България може да се окаже абсолютно  бос…

Защо се стигна дотук? Според нас – заради системно неглижиране на книгата и четенето в последните десетилетия.

На първо място – честно е да се признае, че в последните десетилетия държавата е оставила на доизживяване обществените библиотеки, а популяризирането на четенето и книгата е оставено единствено на инициативи на организации, като АБК, ББИА и отделни кампании на неправителствени организации, издателства и активни общественици.  Време е да видим фактите:

– През 1989 г. в България има 9347 обществени библиотеки, през 2000 г. – 6942, през 2008 г. – 2351, след което НСИ неясно защо наблюдава само 46 – 47 библиотеки с над 200 000 тома книжен фонд – т.е. за три десетилетия като брой библиотеките са 4 пъти (!) по-малко!?

– Към 31.12.2017 г. НСИ отчита 3045 читалища с функциониращи библиотеки (от общо 3321);

– През 1990 г. в България има 3269 училищни библиотеки, през 2000 г. – 2599 (от които 638 без дейност, т.е. на практика не функционират), а за 2013 г. представително изследване на НСИ сочи вече едва 1065 библиотеки в 2552 училища със 742 304 ученици. Според данни на МОН от тази година от 2277 държавни и общински училища 1386 имат  библиотеки, от които 356 училищни библиотеки разполагат с от 30 (!?) до 1000 книги и само 57 библиотеки имат между 20 000 и 50 000 книги;

– През 1989 г. в библиотечните фондове са постъпили близо 4 милиона библиотечни единици, през 2000 г. – само 740 000, а през 2020 г., рекордна като отпуснати средства по програмите на МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ (820 библиотеки с проекти за 1 997 135 лв.) и МОН „Библиотеките като образователна среда“ (142 проекта за 700 000 лв., но неясно колко от тях за книги) – около 200 000 – 250 000 тома;

– Липсва всякаква информация за осъвременяването на книжния фонд на училищните и читалищните библиотеки, за физическото и моралното овехтяване на наличните книги, за отдалечаването им с две до три десетилетия от съвременните читателски вкусове и интереси;

– През последните 15 години не се събира информация за книжния фонд на читалищните и училищните библиотеки, за брой читатели и за заетите от тях книги;

– 25% от участвалите в изследването PISA-2018 български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си; само 9% от учениците посочват, че имат от 200 до 500 книги вкъщи, като те имат много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги; Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двегодишно обучение в училище;

– Според данни на НСИ за 2016 г. 52,1 % от българите са прочели до 5 книги годишно (по-вероятно нито една), 27,7 % – от 5 до 10 книги, 20,2% – над 10 книги. И по този показател България е на дъното в ЕС. За сравнение – средният норвежец чете 15,5  книги годишно;

– Средният тираж в България през 1989 г. е бил 13 000 екз., през 2002 г. – 1000 екз., за последните години няма точни данни, но се движи между 600 и 400 екз. В същото време книгоиздаването почти е удвоило приноса си – по данни на НСИ през 2011 г. са издадени 5078 книги и брошури с общи тираж 3,2 милиона екз., през 2012 г. – 8263 с 5,0 милиона, през 2013 г. 6853 с 4,4 милиона, през 2014 г. – 7515 с 4,0 милиона, през 2015 г. – 9320 с 4,9 милиона (от които само книги – 8221 заглавия с общ тираж 3 901 000). В последните няколко години броят на издадените заглавия доближава или надхвърля 10 000.

– У нас държавата няма последователна политика в подкрепа на четенето и книгоиздаването и за попълване и обновяване на книжния фонд на обществените (вкл. читалищните и училищните) библиотеки. От приемането през 2009 г. на Закона за обществените библиотеки до края на 2020 г., т.е. за 12 години, през бюджета на Република България по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ са отделени общо под 7 милиона лева, т.е. по 0,96 лв. или средно по 0,08 лв. на глава от населението годишно. По години картината е печална:

• 2009 – 0
• 2010 – 0
• 2011 – 0,10 лв.
• 2012 – 0,15 лв.
• 2013 – 0
• 2014 – 0,03 лв.
• 2015 – 0,02 лв.
• 2016 – 0
• 2017 – 0
• 2018 – 0,14 лв.
• 2019 – 0,24 лв.
• 2020 – 0,28 лв.

 – При начален стандарт от 0,1 книга на глава от населението годишно и средна цена на книгите в продажба през 2015 г. 11,22 лв., за общо 12 години държавата е изпълнила 85 % … от едногодишното си задължение. Което при това трябваше на третата година да е нараснало с още 50%. За сравнение: в Обединеното кралство всяка библиотека има осигурено финансиране и трябва да купува по 216 книги на 1000 души население, в Ирландия годишно на глава от населението са осигурени по 2,75 евро за книги за публичните библиотеки, в Италия – по 0,63 евро, в Германия 7774 обществени библиотеки разполагат годишно с 2 милиарда евро за книги, във Финландия 863 обществени библиотеки имат осигурени 800 000 евро за непопулярна литература, в Норвегия всяка година от 600 новоизлезли книги държавата изкупува между 770 и 1550 екз. и ги предоставя на публичните библиотеки за безплатно ползване там.

Конкретни предложения

Във връзка с изложеното дотук предлагаме обособяване на специален раздел в Плана „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“ със следните ключови мерки:

1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности  в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие (обн. ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г.) – въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки.

2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване през периода, както следва:

2021 – 0,10 книги на жител –  8 милиона лева;

2022  – 0,15 книги на жител – 12 милиона лева;

2023 – 0,20 книги на жител -16 милиона лева;

2024 – 0,25 книги на жител – 24 милиона лева;

2025 – 0,30 книги на жител – 30 милиона  лева.

Така в края на 5-годишния период общо 7 милиона книги ще обновят библиотечните фондове, ще върнат за живот над 5000 регионални, общински, читалищни и училищни библиотеки и ще активизират възвръщането на четенето в живота на българина, а 54 милиона лева ще подпомогнат косвено книгоиздаването и 36 милиона лева ще останат в книготърговията.

3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора. 

Предложените мерки ще стимулират силно книгоиздателския сектор, което ще доведе до издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература. С тях ще се осигури по-широк достъп до книгите, ще се насърчи четенето, а това на свой ред ще доведе до повишаване на академичните резултати на младите хора. Така през следващите десетилетия ще се изградят поколения от четящи и грамотни хора, които ще произвеждат повече добавена стойност в социално-икономическия живот на страната и ще съдействат за създаването на хармонично и проспериращо общество.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Всяка криза ражда и възможности.  Съзнаваме колко е сложно в труден момент като този да се вземат правилните решения и отпуснатите европейски средства да се насочат по начин, позволяващ действително възстановяване и устойчивост. Важно е да се разбере, че устойчивостта значи преди всичко инвестиции в хората и тяхната грамотност, в техните знания и умения. Вярваме, че може да се подходи стратегически правилно и да се инвестира силно в подкрепата на книгите и четенето. От избора, който правителството ще направи днес, зависи бъдещето и просперитета на България.

Разчитаме, че ще получим подкрепа и за другите наши предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература у нас и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др. По тези ключови мерки сме направили предложения и сме внесли съответни обосновки и проекти на закони в Министерството на културата.

Днес, повече от всякога е важно да бъдат взети мерки в дългосрочен план, които да подпомогнат книгоиздателската индустрия и в същото време да гарантират съществуването на книгата, като уникален продукт, необходим за духовното и културно оцеляване на българското общество. Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен.

Оставаме на разположение за обсъждане на предложенията ни по Плана за възстановяване, както и на всички други мерки за подкрепата на книгите и четенето.

С УВАЖЕНИЕ,

ВЕЛИЗАРА ДОБРЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“

С Решение № 14406 по Административно дело № 8705 от 2019 г. Върховния административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Делото е образувано против три наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обнародвани съответно в ДВ, бр. 80/28.09.2018 г., ДВ, бр. 10/01.02.2019 г. и ДВ, бр. 26/29.03.2019 г.

Според ВАС при приемането на измененията в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са достатъчно основание за тяхната незаконосъобразност, както и че същите водят и до нарушение на материалния закон.

Със своето решение ВАС констатира нарушения на ЗНА (чл. 28 и чл. 26), АПК (чл. 77) и чл. 6, § 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, като:

• липса на обосновка в докладите и мотивите за финансовите и други средства за прилагане на новата уредба;
• липса на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз;
• не е налице обсъждане на Портала за обществени консултации във връзка с направените предложения, становища и възражения – същото е направено само формално;
• нарушени са сроковете от тридесет дни за предложения и становища по проектите, след публикуване за обществени консултации;
• нарушено е и правото на ЕС, тъй като след постъпили уведомления (нотификации) за промени в законовите уредби, касаещи интересите и правата на дружества от целия ЕС, не са спазени тримесечните срокове за отправяне на възражения, преди публикуването на измененията в технически регламенти.

Поради гореизброените нарушения всички непроменени след завеждане на делото оспорени части на Наредба Н-18 се ОТМЕНЯТ.

Единственото разумно решение сега е да се преработят всички оспорени текстове, така че те да станат логически обвързани, технически и административно изпълними. Промените следва да се направят при недопускане на нарушения.

АИКБ апелира за пълна прозрачност на вземането на решения за промяна в бъдеще на този така съществен и печално известен административен акт. Участниците в процеса по предложения за всички бъдещи изменения трябва да осигурят необходимия баланс между интересите на фиска и правото на българския бизнес за работа в нормална, предвидима среда и липса на възможности за административен произвол.

Водещото кариерно събитие за квалифицирани кадри Career Show 2020 тази година ще е изцяло онлайн на 24 и 25 ноември

Само преди броени дни бяха обявени победителите в конкурса за наградите Career Show Awards 2020, който всяка година отличава най-добрите работодатели в България и постиженията им в сферата на работодателската марка. Те бяха избрани измежду общо 326 кандидатури, чийто списък може да намерите тук. За втора поредна година Асоциацията на индустриалния капитал в България беше партньор на събитието, а председателят на УС на АИКБ Васил Велев оценяваше кандидатурите в две от най-престижните категории като член на авторитетното жури.

Career Show Awards се връчват ежегодно, за да откроят най-забележителните успехи на компаниите в сферата на човешките ресурси и работодателската марка. Конкурсът поощрява и популяризира най-добрите практики в привличането, задържането и развитието на служителите и е витрина на бизнес климата у нас.

Поради предпазните мерки за карантиниране в страната, тази година организаторите на Career Show Awards и Career Show 2020 предвиждат водещото кариерно експо за квалифицирани кадри да се проведе изцяло онлайн. В рамките на два дни, на 24 и 25 ноември, над 150 от най-добрите работодатели у нас ще се срещнат с повече от 5 000 кандидати. Въпреки трудната икономическа обстановка, Career Show 2020 ще събере рекорден брой кандидати, търсещи работа и възможности за развитие.

Онлайн събитието ще ни изненада приятно с напълно ново и модерно решение чрез иновативна платформа за видео интервюта, която ще се използва за първи път в България. Чрез нея работодатели и кандидати ще се свържат с помощта на специална „мачмейкинг“ технология, предоставяща максимално ефективно изживяване за участниците.

Career Show 2020 е събитие с предварително одобрение и за да се включите, трябва да получите потвърждение след направена регистрация и попълнен профил. Това е така, тъй като събитието е насочено към квалифицирани кандидати. Ето тук са посочени условията за участниците.

Може да заявите участие, като се регистрирате на: https://careershow.bg/register/ Актуален списък на фирмите-участници можете да разгледате тук. Организаторите препоръчват предварително да се запознаете с компаниите, с които бихте искали да се срещнете виртуално, както и да си подготвите съвсем кратко представяне, с което да започвате разговорите си.

Career Show 2020 е още едно стъпало нагоре в кариерните събития и освен лични видео срещи с работодатели, ще можете да гледате и богатата онлайн програма.

Вижте цялата програма тук.