На 24 януари 2020 г., петък, от 13.00 часа, в Пресклуба на БТА (бул. Цариградско шосе 49), ще се проведе пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Ще бъдат представени приоритетите на АОБР за 2020 г.

В пресконференцията ще участват:

• Кирил Домусчиев – председател на КРИБ
• Васил Велев – председател на АИКБ
• Радосвет Радев –  председател на БСК
• Цветан Симеонов – председател на БТПП

_____________

Моля, имайте предвид, че по време на събитието ще бъдат направени снимки, видео и/или аудио записи. С участието си в събитието давате на организаторите правото да използват тези материали за некомерсиални цели, включително да публикуват снимки и/или видеоклипове в уебсайтове и профили в социални мрежи.

Предвид широкия обществен интерес и факта, че досега Европейската комисия сравнително рядко е ползвала подобна форма на консултации, предлагаме на Вашето внимание кратка информация, която обобщава и представя основните моменти в публикувания на 14.01.2020 г. от Комисията Документ за консултация (може да го изтеглите и от сайта на ЕК). Като член на семейството на Европейските социални партньори, АИКБ активно участва във формирането на позиция на Европейския център на предприятията, предлагащи услуги от общ интерес (СЕЕР) – член на „европейския тристранен съвет“.

АИКБ ще участва също и в предстоящите обсъждания на изключително важните за България предложения за Европейска зелена сделка, европейска Стратегия за индустрията и европейска Стратегия за малките и средни предприятия, както и на целия пакет документи, които са част от предложението „Силна Европа за справедлив преход“. АИКБ периодично ще Ви информира за напредъка на работата.

Оставаме на разположение за допълнителна информация. За повече яснота по темата, вижте инфографика на ЕК за някои от съвременните предизвикателства и времевия план за справяне с тях, както и видео с участието на д-р Милена Ангелова, вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на АИКБ, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria на 16 януари 2020 г.

---

Силна социална Европа за справедлив преход 

Урсула фон дер Лайен – „Преходът към климатично неутрална Европа, подготвена за цифровата ера, трябва да бъде приобщаващ. Никой не трябва да бъде изоставен“.

На 14.01.2020 Европейската комисия публикува Документ за консултации – – първа фаза на консултации по чл. 154 от ДФЕС (с европейските социални партньори) за предприемането на възможни действия, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати. Срокът за отговор на консултацията от страна на европейските социални партньори е 25.02.2020 г.

Консултацията НЕ ЦЕЛИ:

• Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите – членки на ЕС. Националните традиции, автономността на социалните партньори и свободата на колективно договаряне ще бъдат спазвани;
• Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
• Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите – членки;
• Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективи преговори.

Консултацията е мотивирана от следните съображения:

• Въпреки умерения растеж в Европа, в някои държави – членки ситуацията за ниско платените работници се влошава и нарастват неравенствата. 1 от 6 работници в ЕС е ниско платен и това е засилваща се тенденция – като относителният дял на ниско платените работници нараства от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. Работещите бедни нарастват от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г.;
• Сред нископлатените работници, особено застрашени от бедност са заетите в нестандартни форми на работа;
• МРЗ защитава работниците с ниски заплати и слаби позиции за преговори;
• От икономическа гледна точка, подходящата МРЗ подкрепя цялостният ръст на работните заплати.;
• 22 държави – членки имат задължителна национална МРЗ, а в останалите 6 МРЗ се определя посредством колективно договаряне. Делът на работниците, получаващи МРЗ варира от 5 % (Белгия и Малта) до 20 % (Португалия и Румъния);
• Много работници не са защитени от адекватна МРЗ в Европа – в някои случаи размерът на МРЗ не може да се счита за адекватен, в други има пропуски в обхвата на МРЗ, липсва участие на социалните партньори при определянето на МРЗ, или рамка за определяне на МРЗ;
• Колективното договаряне е основополагащо при определянето на МРЗ. Страни със силно колективно договаряне имат по-нисък дял на ниско платени работници. Покритието му е много различно – от 20 % в Естония, Литва и Полша, до 80 % в Белгия, Франция и Холандия.

Предизвикателства:

• Адекватност на заплатите – при отчитане на икономическата ситуация във всяка страна:
• Направено е сравнение (Фиг. 2) на брутната МРЗ (gross minimum wage) с брутната медиана (gross median – заплатата, получавана от лице, намиращо се в средата на разпределението на получаваните работни заплати). С най-високо съотношение са страните с развито колективно договаряне (Дания и Италия – близо 80 %, като България също е сред страните с високи МРЗ, заедно с Франция и Португалия. Най-ниски съотношения се наблюдават в Чехия, Естония и Испания;
• Фиг. 3 сравнява влиянието на данъците и социалните осигуровки;
• Оценена е и частта от МРЗ, която остава за работника. Страните, в които МРЗ не е достатъчно адекватна, за да предотврати риск от бедност са Чехия, Естония, Малта, Германия, както и Латвия и Люксембург;
• Оценена е и адекватността на МРЗ спрямо ценовите равнища в държавите – фиг. 4;
• Покритие на МРЗ – в държавите със задължителна МРЗ почти всички работници са покрити със закон от нея;
• Участие на социалните партньори при договаряне на МРЗ – в някои страни се оценява като недостатъчно. Таблица 1 представя практиките на определяне на МРЗ по страни;
• Национални механизми – обикновено отчитат условията на пазара на труда, промените в работните заплати и цените. В малък брой държави липсват критерии за определянето на МРЗ.

 

Вицепремиерът Марияна Николова и над 400 представители на дипломатически мисии, изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, синдикалните и неправителствени организации, бяха част от официалното честване на 23-тия рожден ден на Асоциация на индустриалния капитал в България.

„Искам да благодаря на всички, които сте тук, както и на тези, които не успяха да дойдат, но намериха време да поздравят АИКБ за 23-тия рожден ден. За нас това е признание за конструктивната и обективна позиция на Асоциацията. Изпращаме една успешна година, както за АИКБ, така и за България. Ръстът на БВП ще надмине 3,5%, безработицата е под санитарния минимум, имаме ръст на доходите над 10% и ръст на производителността около 3-3,5 на сто. Това ни нарежда на 5-то място в ЕС по ръст на БВП. Такива са прогнозите за следващите 2 години, през които очакваме България отново да бъде в челната петица. Нещата обаче могат да се случат и по-добре и АИКБ ще направи всичко по силите си, за да бъдат проведени всички необходими реформи”, заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

Работодателската организация ще продължи да работи за повишаване на икономическия ръст на страната, чиито основни „спирачки“ са засилващият се недостиг на трудови ресурси и недостатъчната либерализация на трудовата имиграция. Борбата със сивата икономика, с която АИКБ се е ангажирала в последните 10 години, отново ще бъде ключов приоритет. И през 2020 г. АИКБ ще продължи да работи за реализирането на редица реформи в сектори като енергетиката, образованието, трудовото законодателство.

Асоциацията настоява за повече последователност и устойчивост при определянето на държавните политики за развитие на електроенергийния сектор при спазване на принципите за конкурентност, прозрачност и равнопоставеност. АИКБ очаква доброто сътрудничество с Министерство на образованието да доведе до финализирането на реформата в професионалното и висше образование, чрез която в следващите години да се подготвят необходимите на бизнеса кадри за ключови сектори на икономиката. Наред с това очакванията на българския бизнес са да се работи за отпадане на минималните осигурителни прагове, административното определяне на минимална работна заплата и усъвършенстване и развитие на втори и трети пенсионен стълб чрез въвеждане на мултифондове, определяне на справедлив коефициент на редукция на първа пенсия, по-добро регулиране.

---

Събитието се проведе със спонсорството на:

Асоциацията на организациите на българските работодатели не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г.

Обръщаме внимание на следните аргументи, които не са отчетени при предварителния анализ и изготвената оценка на въздействие:

1. Увеличението на МРЗ следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.
   Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица.
2. Предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция – Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).
3. Следва да бъдат прецизирани изводите в ЧПОВ, че „нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ“ и „Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата.“
   По данни на НСИ, през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София – област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).
   В тази връзка, работодателските организации са представяли неколкократно свои проучвания и корелационни анализи на връзката между съотношението на МРЗ/СРЗ и равнището на безработица по административни области, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените – майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това  в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).
4. В представената частична предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния.“ Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. Тук следва да се отбележи, че в Доклад за ЕК за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, COM(2019)150 final e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави. Не е създаден и Национален съвет по производителността.
5. Изложените обстоятелства подчертават отново необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването в съответствие с обявените намерения до м. април на следващата година на Р. България към ERM II и спазване на т. нар. Маастрихтски критерии за ускорено присъединяване към еврозоната. Това очевидно налага провеждане на по-предпазлива политика по доходите и прецизиране на подхода при изготвяне на Закона за ДБ за 2020 г., вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, и запазване на сегашното равнище на МРЗ в рамките на около 41-42% към СРЗ (средното съотношение в 21 ДЧ на ЕС, определящи национална МРЗ).

На 18 ноември 2019 г. Европейската комисия (ЕК) обяви състава на сформирания High Level Forum на Съюза на капиталовите пазари (CMU). 28 експерти от сектора на бизнеса и финансите, неправителствени организации и други институции ще дадат своя принос, ще споделят идеите и опита си за следващия етап на развитие и финализиране на проекта Съюза на капиталовите пазари. Форумът е съставен от три подгрупи, фокусирани върху:

• създаване на екосистема, позволяваща лесно привличане на капитал, с особено внимание върху иновативните МСП;

• развитието на структурата на европейския капиталов пазар, като се обръща особено внимание на това как новите финансови технологии могат да подкрепят този процес;

• избор на инвестиции и достъпност до услугите на капиталови пазари за насърчаване на по-голямо участие на индивидуалните и дребни инвеститори.

Председателят на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България и член на Съвета по капиталови пазари на Асоциацията на индустриалния капитал в България, както и от октомври 2019 г. Председател на Националната комисия по корпоративно управление, Даниела Пеева, беше избрана да представлява интересите на малките пазари в първата подгрупа: създаване на екосистема, позволяваща лесно привличане на капитал, с особено внимание върху иновативните МСП.                 Форумът започна своята работа на 26 ноември 2019 г. и има за цел да представи набор от препоръки за политиката на Съюза на капиталовите пазари до края на май 2020 г.

„Надявам се с професионалната си експертиза да дам своя принос при обсъждане на въпросите за бъдещето на  Съюза на капиталовите пазари в Европа, но най-важната задача която си поставям е да бъда гласа на малките пазари, които имат специфични нужди и които най-много страдат от прекалената регулация, липса на инвеститорски интерес и ликвидност“, заяви Даниела Пеева.

Подкрепено бе и решението на работодателите да излязат от Тристранния съвет, поради липса на адекватно решение за проблема с болничните 

---

По време на проведеното в петък заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) бе представен и обсъден Планът за действие за финансиране на устойчив растеж на ЕС. Неговата цел е да преориентира капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, да подобри управлението на финансовите рискове, произтичащи от изменението на климата и влошаването на социалните проблеми. Европейската комисия вече е предоставила пакет от три законодателни предложения – регламент за оповестяване, регламент за бенчмарковете и регламент за таксономията, като първите два вече са приети. Очаква се регламентът за таксономия да бъде приет до края на 2019 г.

„С АИКБ работим много активно в експертна група 26 и се стремим да консултираме всички регулации, които касаят бизнеса. Това е и причината да ви призова да погледнете доклада на техническата експертна група, който касае таксономията и реалния сектор. В него са включени 67 икономически дейности за намаляване на климатичните промени в 7 сектора, сред които енергетика, транспорт, селско стопанство, производство и сгради. Очаквам от вас да посочите и други устойчиви дейности, които не са били включени, но смятате за важни, за да ги предложим за разглеждане“, заяви още Христина Пендичева – представител на Министерство на финансите, дирекция „Регулация на финансовите пазари“.

По думите ѝ новите регламенти ще насърчават устойчивите дейности, извършвани от управителите на активи и институционалните инвеститори, като на този етап това се предимно дейности, свързани с опазването на околната среда. В последствие ще бъдат включени и социални и управленски дейности.

Членовете на Националния съвет на АИКБ подкрепиха и решението на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) да прекрати участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество до внасянето за обсъждане на адекватни предложения за ограничаване на злоупотребите с болничните. АИКБ категорично не приема продължаването на вменената през 2010 г. като антикризисна мярка предприятията да заплащат първите три дни болнични. Чрез този вменен допълнителен ангажимент те фактически биват облагани тройно – чрез осигуровките, които внасят, чрез обезщетения за първите три дни от временната нетрудоспособност, които изплащат и чрез изплащането на допълнителни възнаграждения за заместващи работници.

Това бе и поредното заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, при което работодателската организация прие нови членове и увеличи още повече представителността си в страната. Към голямото семейство на АИКБ се присъединиха Асоциацията на производителите на асансьори, Асоциацията Свободен енергиен пазар, Камарата на професионалните оценители и др.

Доброто корпоративно управление е едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар, както и основа за устойчивото развитие на българските компании. Около това се обединиха участниците в кръгла маса на тема „Корпоративно управление – изграждане на устойчиви практики или регулаторно бреме“. Целта на събитието бе да представи гледните точки на участниците на капиталовия пазар, регулаторните органи, различните държавни институции, работещи в областта на корпоративното управление, както и на всички заинтересовани лица. То се организира от Национална комисия по корпоративно управление (НККУ) и е част от официалното честване на 10-годишния юбилей на комисията.

Участие в кръглата маса взеха заместник-министърът на икономиката Лъчезар Богданов, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Мария Филипова, председателят на Асоциация на индустриалния капитал Васил Велев, предишните председатели на Националната комисия по корпоративно управление – Иван Такев, проф. Стефан Петранов и Румен Радев.

“Днес празнуваме 10 години от създаването на Комисията. Десет години, в които концепцията за корпоративното управление и принципите на корпоративното управление претърпяха значително развитие в национален и световен мащаб. Днес корпоративното управление не е само система от правила за ефективно управление на акционерната собственост и защита на тази собственост. Все по активно се коментира и неговата стабилизираща роля за устойчивото развитие на компаниите. Днес корпоративното управление е лидерство, водещо до изграждането на  устойчиви практики за развитието на компаниите.

И в същото време 10 години не бяха достатъчни,  за да популяризираме Националния кодекс за корпоративно управление, за да стане той разпознаваем не само сред публичните компании, но сред големите компании от обществен интерес, компании с държавно и общинско участие.

Надявам се, когато празнуваме следващия юбилей Комисията да бъде водещ фактор в икономическия живот на България, разпознаваема структура, която действително е в помощ на бизнеса и добавя стойност за компаниите и техните корпоративни ръководства”, каза Даниела Пеева, председател на НККУ по време на юбилейната кръгла маса.

По думите на зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов през последните десет години българската икономика се е трансформирала като е реализирала изключителен напредък. „България се превърна във фактор на инвестиционната карта на Балканите. Ще работим за повече инвестиции в страната, като очакваме съвсем скоро България да бъде избрана за член на Съвета за корпоративно управление на ОИСР. Министерство на икономиката ще бъде ваш партньор като ви обещавам, че ще се стараем регулациите да бъдат във ваша полза, а не да ви затрудняват. Защото не може да има устойчиво икономическо развитие, без добро корпоративно управление.“

Думите му бяха потвърдени от проф. Бистра Боева. Тя цитира данни от годишната класация на Международния икономически форум, според които България заема 40-то място от общо 140 държави в класацията за корпоративно управление.

„Регулациите не са самоцел и не са създадени да пречат на публичните дружества, те дават прозрачност и ясно представят ролята на всички участници на българския капиталов пазар. Една от основните задачи на КФН е повишаване на удовлетвореността на тези участници. Силно се надявам, че ще постигнем това със създаването на единна входна точка, чрез която да намалим административната тежест. Считам, че чрез добро ефективна комуникация с НККУ, ще постигнем това.“, допълни зам.-председател на Комисията за финансов надзор Мария Филипова.

Участниците в кръглата маса обсъдиха още ролята на Кодекса за корпоративно управление, картата за самооценка, важността от популяризиране на добрите практики, работата и ролята на НККУ, както и трудностите, пред които са изправени публичните дружества.

В края на септември Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България пое председателството на НККУ за тригодишен мандат. Като основна цел за новия период беше посочено разработването на пакет от инициативи, които да повишат информираността на корпоративните ръководства относно новите тенденции в областта на корпоративното управление, корпоративното лидерството и устойчиво развитие.

---

За Националната комисия по корпоративно управление

Националната комисия по корпоративно управление е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена през 2009 г. с основна цел насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление. Комисията е постоянно действащ независим орган и бе създаден под егидата на Българска фондова борса и Комисия за финансов надзор, с подкрепата на Световната Банка и Международната финансова корпорация (IFC).

Ситуация към 1 януари 2019 г.

 

1. Период на изчакване

Под „период на изчакване“ се разбира периодът от време от настъпването на осигурения риск и до момента на изплащане на обезщетението.

Към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави-членки, само в 9 няма никакви периоди на изчакване (нито за наети, нито за самонаети лица). Това са Белгия, България, Германия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария.

В 3 държави (Дания, Хърватия, Финландия) период на изчакване няма за наетите лица, като такъв има само за самонаетите.

В останалите държави най-често периодът за изчакване за наетите лица е между 1 и 3 дни. В някои случаи (напр. Ирландия), периодът на изчакване е по-голям (6 дни).

Периодът на изчакване за самоосигуряващите се (самонаетите) по правило е по-голям в сравнение с този за наетите лица.

Често пъти, при определени обезщетения (напр. при парични обезщетения за рехабилитация или реинтеграция след дълготрайно заболяване в Австрия), при определени заболявания (най-често туберкулоза) или при определени събития (напр. хоспитализация, хирургическа интервенция, намалена работоспособност поради злополука и др.), периодът на изчакване е по-малък или отсъства.

Подробности относно периодите за изчакване в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 1:

Информация за периодите на изчакване при получаване на парични обезщетения поради болест в държавите-членки на ЕС (ситуация към 1 юли 2017 г.)

Държава	Описание
Австрия	Обезщетение при болест (Krankengeld):3 дни. Ако неработоспособността не е декларирана в рамките на седмица, обезщетението се изплаща от деня на уведомяване на компетентните органи.Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld): Няма период на изчакване.
Белгия	Няма период на изчакване.
България	Няма период на изчакване.
Германия	Няма период на изчакване.
Гърция	3 дни.
Дания	Наети лица: Няма период на изчакване. Самонаети лица: 2 седмици.
Естония	3 дни. 9 дни за самонаетите и за лица, осигурени по договори за услуги.
Ирландия	6 дни.
Испания	3 дни.
Италия	3 дни. Няма период на изчакване при туберкулоза.
Кипър	Наети: 3 дни. Самонаети: 9 дни (3 дни, ако са хоспитализирани или с увреждане поради злополука – без значение дали е трудова или не).
Латвия	1 ден.
Литва	Няма период на изчакване, освен за авторите. Осигурените лица – автори, получават парично обезщетение поради болест след 3-ия ден на болестта.
Люксембург	Няма период на изчакване.
Малта	3 дни.
Обединено кралство	7 дни.
Полша	Няма период на изчакване.
Португалия	3 дни.Няма период на изчакване в случай на: (1) хоспитализация; (2) хирургическа интервенция; (3) при болест, настъпила при получаване на обезщетение за отглеждане на дете, която надхвърля периода на обезщетението; (4) при туберкулоза.
Румъния	Няма период на изчакване.
Словакия	Няма период на изчакване.
Словения	Няма период на изчакване.
Унгария	Няма период на изчакване.
Финландия	Наети:Денят на неработоспособността и следващите 9 работни дни.Самонаети и земеделски производители:Денят на неработоспособността (самонаети) и денят на неработоспособността и следващите 3 работни дни.
Франция	3 дни.
Холандия	2 дни.
Хърватия	Наети лица: Няма период на изчакване. Самонаети лица: Период на изчакване от 42 дни (7 дни за самонаети с увреждане).
Чехия	3 работни дни.
Швеция	Наети лица: Няма период на изчакване.Самонаети лица:Могат да избират период от 1, 14, 30, 60 или 90 дни. Ако не бъде направен избор, периодът е 7 дни.Безработни: 1 ден.

Източник: MISSOC Comparative Tables Database

2. Участие на работодателите

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 2:

Информация за участието на работодателите при изплащане възнаграждение, компенсация или обезщетение при отсъствие поради временна неработоспособност

Държава	Описание
Австрия	Обезщетение при болест (Krankengeld):Продължаващо изплащане на заплатата между 6 и 12 седмици от неработоспособността в зависимост от продължителността на трудовия стаж. След изтичане на този период – 50% от заплатата за период от 4 седмици.От осигурителната система не се изплаща парично обезщетение за периода, в който работодателят изплаща 100% от заплатата. Дължи се обезщетение в размер на 50% от дължимия размер за периода, в който и работодателят изплаща 50% от заплатата.   Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld): Неприложимо.
Белгия	Работници:-          Първите 7 дни – 100% от заплатата;-          От 8 до 14 ден – 85,88% от заплатата; –          От 15 до 30 ден – 25,88% за част от заплатата до максималния осигурителен доход и 85,88% за частта от заплатата над максималния осигурителен доход. Служители: 100% от заплатата за период от 1 месец.
България	Първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване в размер на 70% от брутното трудово възнаграждение за текущия месец.От 4-тия ден – 80% от референтния осигурителен доход за сметка на осигурителната система.
Германия	Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за максимум първите 6 седмици от неработоспособността.
Гърция	Неприложимо.
Дания	Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Естония	Работодателят участва с плащания за лицето от 4-тия до 8-мия ден на временната неработоспособност.
Ирландия	Неприложимо.
Испания	Работодателят изплаща компенсация при болест от 4-тия до 15-тия ден на отсъствието при временна неработоспособност.
Италия	Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за период на временна неработоспособност за максимум 180 дни за календарна година.
Кипър	Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Латвия	Работодателят заплаща компенсация в размер на не по-малко от 75% от референтното възнаграждение за 2-рия и 3-тия ден от неработоспособността, и не по-малко от 80% – от 4-тия до 10-тия ден от неработоспособността. Общият период на изплащане на компенсация не може да бъде по-голям от 10 последователни календарни дни.
Литва	Работодателят изплаща компенсация в размер между 62,06% и 100% от референтния доход на лицето за първите 2 дни.
Люксембург	Работникът продължава да получава възнаграждението си до края на месеца, в който се пада 77-мия ден на неработоспособността (13 седмици – средно).
Малта	Работодателят изплаща възнаграждение за периода на полагаемия се по трудовото законодателство отпуск за временна неработоспособност.
Обединеното кралство	Работодателят заплаща по 102 евро на седмица при временна неработоспособност, продължила поне 4 последователни дни за максимум 28 седмици. При доходи под определен размер не се дължи компенсация.
Полша	За първите 33 календарни дни от болестта за календарна година работодателят изплаща 80% от референтната заплата на лицето за месец (100% от референтната заплата при трудова злополука, професионална болест или бременност).
Португалия	Неприложимо.
Румъния	Работодателят изплаща на работника обезщетение от 1-вия до 5-тия ден на временната неработоспособност.
Словакия	Работодателят изплаща:-          25% от референтния доход – за първите 3 календарни дни;-          55% от референтния доход – от 4-тия до 10-тия календарен ден.
Словения	Работодателят изплаща обезщетение за първите 30 дни от отсъствието от работа. Размерът варира според причината за отсъствието.
Унгария	Работодателят заплаща 70% от брутното дневно възнаграждение за максимум 15 работни дни на годишна база.
Финландия	Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за първите 9 дни, ако правоотношението е продължило повече от 1 месец. Ако е по-малко от 1 месец се заплаща 50% от възнаграждението.
Франция	Работодателят заплаща цялата или част от разликата между размера на паричното обезщетение от осигурителната система и трудовото възнаграждение в зависимост от уговореното в сключените национални или колективни споразумения, което е по-благоприятно.
Холандия	Работодателят изплаща 70% от възнаграждението за първите 104 седмици. Има определен максимален референтен дневен доход за изчисляване на дължимото възнаграждение. Процентът може да бъде увеличен на база колективно споразумение или колективен трудов договор.
Хърватия	Продължаващо заплащане на заплатата за първите 42 дни от временната неработоспособност. Размерът зависи от наличието на колективно споразумение в сектора, но не може да бъде по-малко от 70% от референтния осигурителен доход.
Чехия	Работодателят заплаща възнаграждение от 4-тия до 14-тия календарен ден на временната неработоспособност в размер на 60% от приложимата референтна средна часова ставка. Ставката се изчислява според размера на дохода на лицето.
Швеция	Работодателят изплаща компенсация при болест до 14-тия ден от болестта в размер на 80% от възнаграждението.

Източник: MISSOC Comparative Tables Database

---

Какво е МISSOC?

MISSOC, „Взаимна информационна система за социална закрила“ за насърчаване на непрекъснат обмен на информация относно социалната закрила между държавите-членки на ЕС.  Базата данни включва информация за системите за социална защита и тяхната организация в 28-те държави-членки на Европейския съюз, трите държави от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – както и Швейцария. 

Позиция

на Асоциация на индустриалния капитал в България

по оповестените вчера, 14 ноември 2019 г. намерения на управляващата коалиция за промени в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.

1. По предложението за увеличаване на минималната пенсия на 250 лв.

Категорично  против сме увеличението на минималната пенсия с различен процент от общото увеличение на пенсиите. Винаги сме отстоявали позицията за обвързаност на осигурителния принос на конкретния човек с размера на неговата пенсия. Всяка различна теза е демотивираща и деморализираща плащанията на осигуровки върху реалния размер на дохода, което ерозира целия пенсионен модел. Ако държавата държи да подпомогне пенсионерите с ниски доходи, това в никакъв случай не трябва да се прави чрез пенсии, а посредством мерките на социалното подпомагане.

2. По предложението за задължително посещаване на детска градина и поемане на разходите за това от държавата.

Убедено подкрепяме тази мярка. Освен фактор за ранна социализация с всички съпътстващи положителни последици тя отразява и отношението на държавата към справяне с демографския проблем чрез вид подпомагане на семействата с ниски доходи.

3. По предложението първият ден от болничните да не се заплаща.

Убедено подкрепяме тази мярка, която според нас ще има за резултат ограничаване на пандемичното разрастване в последните години (от 2012 г. насам) на злоупотребите с болнични листове (2 пъти като брой и 3 пъти като разходвани средства). Обръщаме внимание, че в повечето страни членки на ЕС има период на изчакване, а във всички страни членки от Южна Европа този период е от три дни. До днес, въпреки че всички без изключение са съгласни с наличието на сериозен и задълбочаващ се във времето проблем, никой освен работодателите не е предложил работеща мярка за ограничаването му. Вярваме, че анонсираното решение на коалиционния съвет, макар и недостатъчно радикално, ще има положително и дисциплиниращо отражение върху обема на злоупотребите с болнични листове и върху ръста на доходите на работещите и незлоупотребяващи с болнични работници и служители.

АИКБ заедно с други работодателски организации ще поиска срещи с ръководствата на парламентарните групи и с премиера, както и с ръководствата на икономическата, на социалната и на бюджетната комисия в Народното събрание.

Регистрацията за конкурса „Наградите на БАИТ“ за 2019 г. стартира преди броени дни. За 9-та поредна година БАИТ ще връчи награди в различни категории за принос в развитието на информационните и комуникационните технологии.

По традиция кампанията и церемонията по награждаването се провеждат под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.

И в това издание БАИТ съзнателно търси публичност и извън сектора на информационните и комуникационни технологии, за да покаже, че тази най-бързо развиващата се индустрия в икономиката на страната дава тласък на развитието на всички останали индустрии.

Конкурсът отново отделя специално внимание на предприятията и от другите сектори на икономиката, защото дигитализирането на дейността им ги прави все по-конкурентни, в условията на европейския цифров единен пазар.

В тази връзка отправяме покана към всички компании-членове на АИКБ, които са внедрили успешни решения за дигитализация, да се включат в конкурса, като опишат внедряването на проекта и ползите от него.

В конкурса, в категория „Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика“, могат да участват компании от други сектори на икономиката, чието решение е в експлоатация и поддръжка към 2019 г. То може да е разработено и внедрено както от българска ИТ фирма, така и от собствения ИТ отдел на кандидатстващата компания.

Регистрацията е безплатна и ще бъде отворена до 24.00 ч. на 13 януари 2020 г. включително на http://bait-awards.bg/pages/Registration/.

Това издание на конкурса ще определи носителите на 8 отличия в следните категории: Образователна награда, Младежка награда, Журналистически принос, Публична администрация, Start Up Компания, Успешен български ИКТ продукт/услуга, Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика и Награда за специален принос.

Наградата за специален принос се връчва по решение на журито, чрез вътрешни номинации, като за тази категория не се подават кандидатури.

Победителите във всяка категория ще получат ваучер от „Сиела Норма“, за чиято стойност могат да закупят книги в книжарници „Сиела“. „Ардес Информационни Технологии“ (Ardes.bg) ще осигурят на наградените електронни устройства. СуперХостинг.БГ ще предостави на победителя във всяка една категория, хостинг и домейн за една година. Отличените в конкурса ще получат и Acronis True Image 2020 – персонално решение за киберзащита, предоставено от „Акронис България“.