Националната комисия по корпоративно управление е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена преди 10 години за целите на насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление. Комисията е постоянно действащ независим орган, и бе създаден под егидата на Българска фондова борса (БФБ) и Комисия за финансов надзор (КФН), с подкрепата на Световната Банка и Международната финансова корпорация (IFC).

Мисията на Комисията е да насърчи утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление, за да подпомогне дружествата да привлекат капитал и подобри тяхното представяне на пазара. През 2019 г. се навършват 10  години от създаване на Комисията.

На 30.09.2019 г.  Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България пое председателството на Националната комисия по корпоративно управление от Българска фондова борса АД за нов три годишен мандат.

На 21.10.2019 г. беше проведено първото заседание след избора на нов председател на НККУ, на което беше прието решение за провеждането на юбилейна кръгла маса „КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ – ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВИ ПРАКТИКИ ИЛИ РЕГУЛАТОРНО БРЕМЕ“, организирана от НККУ по повод 10 години от създаването й.

Събитието ще се проведе на 19 ноември 2019 г. от 14 .00 часа в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Таурс Event Center.

В приложението можете да намерите покана и програма за събитието.

Ще бъде  изключително важно и полезно да бъдат чути гледните точки на всички участници на капиталовия пазар, на заинтересованите лица, на регулаторните органи, както и на различните държавни институции, работещи за подобряване на добрите практики в областта на корпоративното управление.

Можете да потвърдите своето присъствие до 11 ноември 2019 г. на info@nkku.bg  или на тел.: + 359 2 988 24 13.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Организацията на ООН за промишлено развитие – United Nations Industrial Development Organization (UNIDO) подновиха споразумението си за сътрудничеството и разшириха неговия обхват. Документът беше подписан от генералния директор на UNIDO Ли Йонг и главния секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова в седалището на международната организация във Виена. Споразумението дава възможност на най-представителната работодателска организация в България да получава и обменя знания, опит, информация и технологии, които да допринесат за подобряване на производителността на българската икономика.

В края на 2016 г. АИКБ стана първата работодателска организация в България, която стартира партньорство с UNIDO. Сътрудничеството с Организацията на ООН за промишлено развитие е важен елемент за постигане на целите на АИКБ в областта на устойчиво развитие и за оказването на съдействие на членовете на организацията за достъп до информация и добри практики в тази област.

Меморандумът за партньорство дава възможности и на двете организации за разработване на проекти и политики за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия за справяне с ключови глобални предизвикателства като дигитализация и киберсигурност, за балансиране на знанията и уменията на бъдещата работна сила и използването на нови технологии.

„За АИКБ е чест да разшири сътрудничеството си с UNIDO. Решени сме да проучим и допълнителни възможности за задълбочаване на партньорството ни, включително чрез оказване на подкрепа по дейностите за техническо сътрудничество на UNIDO, стартиране на съвместни инициативи за изграждане на допълнителен капацитет, както и споделяне на опит и добри практики с другите държави членки на Организацията на ООН за промишлено развитие“, заяви главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова по време на подписването.

Д-р Ангелова приветства идеята за участието на АИКБ при изграждане на капацитет за държавите членки на UNIDO, които са кандидати за членство в ЕС, по отношение на подготовката на проекти за кандидатстване за структурните фондове на Съюза. Тя изказа увереност, че българското правителството би проявило интерес да подкрепи подобни действия.

UNIDO е създадена през 1966 г. с основна цел да съдейства за промишленото развитие и повишаване на производителността, водещо до намаляване на бедността в развиващите се страни. През 1985 г. UNIDO е трансформирана и понастоящем представлява специализирана агенция на ООН с мандат да насърчава и съдейства за ускоряването на устойчивото индустриално развитие в развиващите се страни и икономиките в преход. България е пълноправен член на UNIDO от 1985 г.

Следва пълният текст на писмо – право на отговор до г-жа Стояна Георгиева, главен редактор на Mediapool.bg

---

ДО

Г-ЖА СТОЯНА ГЕОРГИЕВА,
ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА
Mediapool.bg 

Право на отговор 

За разликата между мегават и киловат и за правомерната и неправомерната държавна помощ 

На 14 октомври 2019 година в Мediapool.bg беше публикувана статията на Владислава Пеева със заглавие „Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“ и подзаглавие: „Развалянето на договора за ток с „Контур Глобал“ може да повлече надолу ТЕЦ-а и мините и да струва скъпо на държавата, смятат експерти“. Това не е първото внушение, разпространено в медийното пространство, че е безсмислено да се разваля дългосрочният договор с „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“. Не е ново и основното „послание“ или по-точно основното страхово внушение: „струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“.

На това би могло да се отговори най-кратко по следния начин:

В момента в условията на сега действащия договор за „Контур Глобал“ само за тази топлоелектрическа централа целокупното население – домакинствата плюс индустрията надплащаме над 300 милиона лева годишно над пазарните цени. Сто милиона плаща битът и 200 милиона – индустрията. Според нас това положение е много по-стряскащо и за обществото, и за инвеститорите, а не развалянето на договорите, които:

• доказано са противоречащи на законите на ЕС;
• са видимо оскъпяващи електроенергията;
• по непазарен начин изземват доход на домакинствата и на индустрията;
• влошават конкурентоспособността на индустрията;
• неправомерно обогатяват едно предприятие за сметка на цялото общество;

И изобщо – наистина ли някой смята, че високата цена на електроенергията в България, често рекордна за целия ЕС, може да бъде по какъвто и да е начин привлекателна за инвеститорите?

Защо авторката на статията в буквалния смисъл на думата ни третира като недоучили прогимназисти и проверява дали четем внимателно написаното от нея? Надплащането, което тя развява още в заглавието на текста, си е в размер на една (1) стотинка, но не за мегаватчас, а за киловатчас. Един мегаватчас има хиляда киловатчаса.

Последното пишем за сведение на авторката, а не за да обиждаме интелигентността на останалите читатели на сайта. Така че разликата в сметките е хиляда пъти. Разликата за мегават е в размер на 8 лева и 98 стотинки. Последното е видно от  ценовото решение на КЕВР за текущия едногодишен ценови период. Сега нека умножим потреблението в размер на 33523423 мегаватчаса годишно по въпросните 8,98 лева на мегаватчас и получаваме числото 300 933 000 – почти триста и един милиона лева годишно.

Това е размерът на дупката в джоба ни, който е генериран с договора на топлинната електроцентрала „Контур Глобал“ от комплекса „Марица Изток“.

И понеже сме членове на ЕС да напомним – България е подписала Договора за функциониране на ЕС. Там ясно е поет ангажимент от наша страна да не позволяваме така наречената недопустима държавна помощ.

Според авторитетната международна консултантска компания „Фронтиер Економик“ инвестицията във въпросната централа вече се е изплатила. Това е станало с помощта на споменатото по-горе надпазарно плащане за произвежданата от ТЕЦ-а електроенергия само за едногодишен регулаторен период в размер над 300 милиона лева. Ще повторим – това означава, че домакинствата са ощетени със 100 милиона лева, а индустрията е ограбена с 200 милиона лева.

Защо твърдим, че държавната помощ за двете маришки топлоелектроцентрали, в това число за „Контур Глобал“ е недопустима? Защото това е непазарно поведение, което се  заплаща от всички български потребители.

Защото това е против принципите на свободния пазар, а България се опитва от 2004 година да либерализира пазара си на електроенергия.

Защото това означава гарантиране на неправомерни печалби за определен инвеститор и прогонва нормалните инвеститори, които инвестират в България на свой страх и риск, без да са толерирани с нерегламентирана държавна помощ.

Защото един инвеститор с такъв договор, какъвто е този на „Контур Глобал“, работи „на сянка“, а не се „пържи“ в условията на конкуренция, на каквато са изложени всички останали.

И пак да не забравяме – не се привличат нито чуждестранни, нито родни инвеститори с висока цена на електроенергията, на каквото ние се радваме вече доста време.

Полша и Унгария решиха същия проблем с прекратяване на договори и пазарна интеграция на съответните централи преди много години. Най-нормалното нещо е такъв дългосрочен договор да се прекрати, след като е изплатена инвестицията в съответната топлоелектрическа централа.

Естествено, трудно е да се откажеш от привилегированото си положение. Затова и мениджърите, пиарите и подставените лица на „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“ ще продължават да ни обясняват, какви „рискове“ поемаме и ще продължават да внушават страхове на широката публика.

Без прекратяването на договорите е невъзможна пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия, която България закъснява да извърши и сметката от това се представя на всички ни.

Ние не искаме повече да плащаме за грешките и лошите практики от миналото! Вижте финансовите отчети на централите, в частност този на „Контур Глобал“. Свръхпечалби за сметка на непазарно изземване на доход от всички потребители на електроенергия в България – това можем да прочетем от така наречената “bottom line” на годишните им финансови отчети. Затова нека се безпокоим от това колко инвеститори са прогонили привилегированите електроцентрали (къде си „Фолксваген“?), а не че ще нарушим спокойствието на едно търговско дружество с непазарна ориентация.

С УВАЖЕНИЕ, 

Васил Велев,
Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Кирил Домусчиев,
Председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

Константин Стаменов,
Председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)

Фондация „Еврика”, съвместно с Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), организира ежегоден конкурс за наградата „Еврика” за млад мениджър.

Наградата ще получи този млад мениджър на възраст до 35 години, който е успял да постигне значими успехи през годината и е показал видими способности за самоусъвършенстване и развитие. Кандидатите могат да бъдат предложени от своите фирми, от редакции, обществени организации или сами да заявят участието си.

Заявките-предложения трябва да съдържат информация за:
– имената и рождената дата;
– адрес за кореспонденция, телефон и e-mail;
– основна професия, къде и какво е завършил, допълнителна квалификация, какви езици владее и в каква степен;
– кратко описание на професионалната кариера;
– принос за просперитета на фирмата и постиженията през последната година, в т.ч.:
* бизнес резултати;
* личен принос за развитие на бизнеса;
* професионални качества на кандидата;
* иновативност, качество и бизнес съвършенство;
* социална отговорност на бизнеса;
* изграждане на партньорства.

Журито, съставено от компетентни специалисти, ще направи предварителна селекция по предоставените резултати и доказателства и обективно и непреднамерено ще определи участниците в заключителния етап. Победителят ще бъде определен след провеждане на среща с журито, за да могат да се изявят знанията и способностите. Носителят на наградата „ЕВРИКА” ще получи слава и престиж, паметна пластика и почетен диплом.

Не пропускайте да изпратите заявките си до 15 декември във Фондация „ЕВРИКА” на адрес: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий” 1. За справки: 02/981-51-81, 02/981-54-83 и 02/981-37-99, office@evrika.org

Конкурс „Млад мениджър на годината” – Критерии за оценка на качествата и постиженията на участниците

1. Бизнес резултати:
* Основни характеристики на бизнеса. Номенклатура. Обем на продукцията – в стойностно и натурално изражение. Пазари. Конкурентноспособност. Растеж на бизнеса. Стратегии за развитие.
2. Личен принос за развитие на бизнеса:
* Кое оценява кандидатът като свой най-съществен принос за развитие на бизнеса.
* Мнения и оценки на партньори.
3. Професионални качества на кандидата:
* В конкретна предметна област на бизнеса.
* Управленски умения, вкл. междуличностни умения.
4. Иновативност, качество и бизнес съвършенство:
* Внедрени иновации. Организационни механизми за иновиране.
* Организацията има ли сертифицирана система за управление на качеството? Кои са най-важните организационни механизми за управление на качеството и постигане на бизнес съвършенство?
5. Социална отговорност на бизнеса:
* Организацията осъществява ли социално отговорно поведение? В какво се изразява то?
6. Изграждане на партньорства:
* Какви партньорски взаимоотношения изгражда организацията? Какъв е техният смисъл за организацията и партньорите?

Корпоративната социална отговорност е вече неразделна част от новите стратегии за развитие на човешките ресурси, това дискутираха днес, 27.09.2019 г., участниците в организираното от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Германо–българската индустриално–търговска камара (ГБИТК) обучение на мениджъри човешки ресурси в областта на Корпоративната социална отговорност (КСО), което премина при голям интерес.

Обучението беше открито от д-р Милена Ангелова – заместник председател на Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на АИКБ и от г-н Петър Начев, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в МТСП, които посочиха важността на използването на КСО практики и модели от предприятията за повишаване на привлекателността на професиите, набиране на качествени човешки ресурси и задържането на персонала, но и за устойчиво развитие.

Обучението постигна поставената си цел да помогне на фирмите с актуална информация и практически съвети как да прилагат нови и иновативни модели на КСО с цел подобряване на производителността на служителите и работниците си и утвърждаване на името на компанията сред клиентите й. Беше посочено, че всички промени започват с лидери, които са готови да предприемат една вдъхновяваща цел – мисията за издигане на своята организация на ново ниво. Развитието на технологиите е донесло много от подобренията в качеството ни на живот, но е отговорно и за някои от най-големите ни негативни въздействия върху обществото и околната среда. В рамките на това обучение беше изследван начина, по който тези последици могат да бъдат обърнати в положителни тенденции. Беше посочено, че КСО увеличава популярността на марката, но не може да бъде цел на маркетинга.

Ключова презентация пред участниците изнесе инж. Огнян Траянов, в качеството му на председател на Българската мрежа на глобалния договор на ООН и председател на БАИТ, който посочи основните предизвикателства пред обществото ни: 22.2% от младите в България не работят и не се обучават (за EU 14.8%), 53% от завършилите висше образование не работят по специалността, над 12% отпадат преждевременно от училище, а в малките селища – над 20%.

Със свои актуални съвети към обучаващите се обърнаха лекторите г-жа Паула Бърн, водещ специалист в областта на КСО като представител на CSR Europe и г-жа Карлота Астори от Европейски център на работодателите и предприятията, предоставящи обществени услуги, която представи европейския етикет за използване и качество на КСО и инструмент за самооценка на предприятието. Последните тенденции и добри практики в прилагането на КСО и устойчивото развитие на компаниите бяха представени от д-р Марина Стефанова – председател на управителния съвет на Българската асоциация на КСО специалистите, доц. Теодор Дечев – директор „Индустриални политики“ в АИКБ, както и от изпълнителния директор на Фондация BGCause г-жа Елица Баракова. А основните резултати в областта на КСО постигнати по Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, изпълняван от АИКБ, бяха представени от проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Модератор на обучението беше г-жа Лидия Шулева – председател на специализираната комисия по „Икономическо развитие“ към ГБИТК.

Участие в обучението взеха множество фирми от банковата и застрахователната сфера, машиностроенето, веригите за доставки, електротехниката, фармацията.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) сключи споразумение за сътрудничество в областта на икономиката, търговията, селското стопанство, технологиите и науката с Индустриалната камара на Гватемала. Официалната церемония по подписването беше осъществена чрез видео конферентна връзка в присъствието на извънредния и пълномощен посланик на Република Гватемала в Израел, акредитиран в България, г-н Марио Букаро.

Споразумението дава възможност за ефективно насърчаване на търговията и инвестициите, чрез установяване на двустранни взаимоотношения между български и гватемалски компании. Бизнес организациите ще подготвят и обменят информация за търговски мисии и групи за проучване на проекти, както и ще подкрепят и подпомагат компании от двете държави при организиране на съвместни срещи, форуми и конференции.

До подписването на документа се стигна след като в края на юни т.г. при посещението си в София посланикът на Гватемала в Израел Марио Букаро обсъди с представители на АИКБ възможностите за сътрудничество между България и Гватемала.

„Възможността за засилване на търговското и икономическото сътрудничеството с държави като Гватемала е от изключително значение. Особено когато износа ни към западноевропейските пазари бележи спадове. Вярвам, че можем да се възползване от потенциала, който ни дават сфери като химическата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електротехниката и туризма за увеличаване на експорта към Гватемала.“, заяви Васил Велев.

По думите на посланик Букаро този вид търговски и икономически споразумения имат смисъл само тогава, когато записаните в тях клаузи се реализират. Той заяви пълната си готовност да работи за увеличаване на сътрудничеството и стоокообмена между двете държави. „В момента Гватемала има нужда от закупуване на машини за преработка на хранителни продукти, основно плодове и зеленчуци. Желанието ми е да използваме България като център за извършване на тази преработка“, допълни още посланикът.

Президентът на Индустриалната камара на Гватемала Едуардо Алберто Гирон Бенфорд, който се включи в специална видеоконферентна връзка, представи организацията, в която членуват 1100 компании. „Индустрията в Гватемала реализира 30% от БВП на страната и споразумения като това ни дават изключителна възможност да продължаваме да се развиваме и увеличаваме производителността си“, каза още той.

Очаква се до края на 2019 г. страната ни да бъде посетена от специална бизнес делегация от Гватемала.

Следва пълният текст на становището на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище изразяват подкрепата си за внесения от Министерски съвет относно внесения от Министерски съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.

---

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТОТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 КОПИЕ:

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ,

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

 

С Т А Н О В И Щ Е

 

ОТНОСНО: Внесен в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42 от 12.08.2019 г.

 

           

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище биха искали с настоящото да изразят подкрепата си за внесения от Министерски съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (сигнатура на НС № 902-01-42 от 12.08.2019 г.). Считаме, че предложените промени са навременни и крайно необходими предвид проблемите, пред които е изправена българската икономика – липсата на квалифицирана работна сила.

Социалните партньори самостоятелно или съвместно през последните три години винаги са обръщали внимание на необходимостта от несимволични промени в системата на висшето образование в насока възстановяване на управляемостта и балансираност на автономността на висшите училища (ВУ) в съответствие с обществения интерес, въвеждане на финансов механизъм за задържане на завършващите студенти по специалности, за които има недостиг от кадри на пазара на труда, ориентиране на самото образование към нуждите на пазара на труда, подобряване качеството на обучението и създаване на ясни критерии за акредитация на ВУ, включително ограничаване на прекомерното увеличаване на броя им, в това число и на факултети и филиали, които водят до насищане на трудовия пазар със специалисти с нетърсени професии и същевременно поради допуснатата неограничена мобилност на преподавателите – и до лошо качество на придобитите знания и умения. Свидетели сме на факта, че все още броят на местата за прием на студенти надхвърля значително броя на завършващите средно образование.

С предложените допълнения и изменения на Закона за висшето образование, считаме че Министерство на образованието и науката (МОН) най-накрая декларира своята готовност за реална и същинска реформа в тази сфера, която бихме искали да подкрепим, като представим на Вашето внимание и конкретни коментари по предложения проект:

1. Едно от основните допълнения на закона е въвеждането на т.н. Национална карта на висшето образование (НКВО). Чрез НКВО се цели да се определят териториалната и профилната структурна на висшето образование по професионални направления, като се очаква тази карта да бъде изготвена до една година от влизане в сила на ЗВО. Идеята за разработването на НКВО е добра и следва да бъде подкрепена, но предложените промени в ЗВО не предвиждат обсъждането й със социалните партньори, най-вече с представителите на работодателите, на основната на чиито нужди да известна степен ще се разработва картата. Т.е. в предложения ЗИД липсва механизъм за разработване и съгласуване на НКВО, освен в предвидените от закона случаи, т.е. ако същата бъде публикувана за публично обсъждане и съответно разглеждана в комисиите към Народното събрание. Предлагаме да бъде предвидено такова съгласуване със социалните партньори, в т.ч. с работодателските организации.

2. Подкрепяме направените допълнения чрез § 47 за създаване на финансов механизъм за задържане на завършващите студенти, за които има сключени договори с работодатели за осигуряване на стаж по съответната специалност за периода на обучението. Считаме, че подобна мярка е крайно необходима предвид на негативните фактори, които оказват влияние върху българската икономика – демографската криза, намаленият интерес към техническите специалности, продължаващото „изтичане на мозъци“ от страната. Социалните партньори биха подкрепили и по-решителни мерки за насърчаване на младите специалисти да се реализират в страната. Такава мярка може да бъде промяна в механизма на финансиране на държавните ВУ. Според конституцията на Република България висшето образование е безплатно в държавните ВУ при условия, определени със закон. Такова условие може да бъде минимум 5 години работа в страната. Бюджетът на държавните ВУ може да се формира от вноски от студентите, финансирани чрез целеви кредити, които ще се погасяват от бюджета, ако завършилите държавни ВУ се реализират в страната.

3. Подкрепяме и предложението за освобождаване от такси на студенти, които се обучават в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Това многократно беше предлагано от социалните партньори. Бихме подкрепили и в допълнение отпускането на държавни стипендии за такива специалности, които след втори курс могат да се поемат от бизнеса.

4. Подкрепяме въвеждането на мораториум върху откриването на нови университети и филиали до влизане в сила на НКВО, както и даването на по-големи правомощия на министъра на образованието и науката. Затягането на акредитацията е много важен момент, но като че ли в закона липсват текстове, които да акцентират върху качеството на висшето образование. Измерването на качеството може да стане освен чрез специална система, която да се ползва за всички ВУ, също и чрез развитие на Рейтинговата система. Представители на социалните партньори присъстваха на среща за актуализиране и развитие на Рейтинговата система, но след срещата не последва нищо повече, въпреки че АОБР изпрати на 9 април 2019 г. становище с конкретни предложения за подобряване на системата.

5. На следващо място – подкрепяме даването на правомощия на министъра на образованието и науката да упражнява контрол, да утвърждава политиката за развитие на всяко държавно ВУ, да сключва договор с ректора за изпълнението на тази политика, както и да контролира броя на приеманите студенти.

6. Възможността за качествено равнище на учебния процес във висшето образование е неразривно свързана със състоянието на университетския кадрови състав от преподаватели в количествен и качествен аспект. В тази връзка подкрепяме и текста за определяне с акт на МС на минимални заплати за академичната длъжност „Асистент“ в държавните висши училища, за да се коригира огромното неравенство в доходите и да се поемат повече отговорности към младите преподаватели (параграф 45, отнасящ се до чл. 92, ал.1/ЗВО).

7. Разширява се съставът на Съвета на настоятелите, като в него влизат вече представители на представителните организации на работниците и служителите на национално равнище и на общините, но функциите на Съвета остават същите. Тъй като крайната цел на ВУ е да подготви пълноценни кадри за пазара на труда, а ролята на българския бизнес и като цяло на социалните партньори остава непроменена, предлагаме да се разширят функциите и правомощията на Съвета на настоятелите, така че да се гарантира по-добра връзка бизнес – образование и пълноправно участие на социалните партньори.

8. Приветстваме и връзката, която се прави между средното и висшето образование, като се дава възможност на ВУ да провеждат обучения на ученици от средните професионални училища, като преподаватели от ВУ преподават по учебни предмети за придобиване на специализирана подготовка за получаване на степен на професионална квалификация.

В качеството ни на представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и предвид на това, че със ЗИД на ЗВО се насърчава развитието на всяка една от институциите за висше образование в сътрудничество и с активната подкрепа на държавата, считаме, че взаимодействието със социалните партньори в условия на академична автономия е задължително по всички въпроси. Мотивите ни за това са, че институциите за висше образование се ползват с академична автономия, но държавните висши училища ползват основно държавен ресурс и дейността им трябва да е в полза на обществото. Това налага академичната автономия да се съчетае с механизми за институционална отговорност – за постигане на прозрачност, повече контрол, диалог и социално партньорство за по-добра връзка с интересите на обществото.

Още веднъж бихме искали да посочим, че социалните партньори са удовлетворени от факта, че голяма част от правените от нас предложения за реформи са намерили място във внесения в Народното събрание проект на ЗИД на ЗВО като си даваме сметка, че приемането на Национална карта на висшето образование е ключов момент за извършваните последващи реформи. Поради това отново бихме искали да подчертаем, че участието на социалните партньори в този процес е важно за качественото провеждане на реформите и не на последно място – за ускоряването на този процес. Решаващ фактор за успеха на реформата е именно възстановяване на управляемостта на ВУ в съответствие с обществения интерес.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) има удоволствието да Ви покани на кръгла маса на тема „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото  феномен“. На дискусията ще бъдат обсъдени измеренията на този тип нарушения, при който само в периода 2016-2018 г. са били установени 10 000 такива. Участниците ще дискутират възможностите за ограничаване и премахване на злоупотребите, както и добрите практики и примери на страните от ЕС.

Събитието ще се състои на 20 септември 2019 година от 11.00 часа в зала „Триадица 1”, Гранд Хотел София.

 Участие в кръглата маса ще вземат Васил Велев, председател на УС на АИКБ; Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България (поканен); Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към НС; Светлана Йорданова, заместник-министър на здравеопазването на Република България; Ивайло Иванов, управител на Националния осигурителен институт и други представители на държавните институции, изпълнителната власт и НПО.

На 11.09.2019 г. бе даден официалният старт на проект BG05M9OP001-1.051-001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Неговата цел е да развие и допълни дългогодишните усилия на АИКБ в борбата със сивия сектор, посредством разработване и пилотно прилагане на политики за ограничаване и превенция на недекларираната заетост и сивата икономика, както и чрез разработването на иновативни подходи и мерки, които да се прилагат на национално и местно равнище.

Г-н Васил Велев подписа от името на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) договор с ръководителя на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ г-жа Зорница Русинова за изпълнението на проекта по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-051 „Съвместни дейности на социалните партньори“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Борбата с недекларирания труд и неформалната икономика са сред приоритетите на ОП РЧР, но също така са и част от препоръките на Европейската комисия, отправяни към България в рамките на Европейския семестър.

С изпълнението на проекта АИКБ ще продължи своята повече от 20-годишна работа по ограничаване на сивите практики, за да се гарантира ефективна конкурентна среда и да се преодолеят изкривяванията на пазара на труда. Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.

Проектът представлява съвместни действия между социалните партньори. Основен партньор на АИКБ ще бъде КНСБ, а асоциирани партньори – МТСП, ГИТ, АЗ, БСК, БТПП и КРИБ. Широкото партньорство цели да постигне по-добра адаптация на предприятията и работещите в тях, превенция и смекчаване на последствията от икономическото преструктуриране, особено по отношение на новите форми на заетост и подобряване състоянието на работещите и на средата в предприятията.

За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:

1. Провеждане на изследвания; разработване на методика за ограничаване и превенция на неформалната икономика и набор от иновативни инструменти и подходи за прилагане в практиката на предварително тествани, апробирани и прецизирани модели за борба с недекларираната заетост.
2. Конструиране на електронна платформа към НЦ „Икономика на светло“ за масово въвеждане на разработени иновативните инструменти, модели и механизми за борба с недекларираната заетост и за разработване на под-индекс за нейното измерване, който да стане част от утвърдилия се вече Композитен индекс, чиято стойност за светлостта на българската икономика се обявява ежегодно по време на наградите „Икономика на светло“.
3. Разработване на програми за обучение, информационни материали и инструкции за консултиране и методически материали за борба с недекларираната заетост и за надграждане на дейността на НЦ „Икономика на светло“.

Основните резултати, очаквани при изпълнението на проекта, включват: изготвянето на Национална карта на недекларираната заетост и на методика, инструменти и мерки за борба с нея и разширяване и надграждане на дейностите на Националния център „Икономика на светло“ – включително посредством създаване на платформа за дистанционно обучение. Очаква се пилотно да бъдат обучени 3 000 лица, от които 2 000 дистанционно и 1 000 присъствено, както и тестово да бъдат подкрепени и консултирани 300 предприятия относно подобряване на състоянието на трудовоправните отношения.

Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230 лева.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска от главния прокурор Сотир Цацаров проверка на свободния пазар на електроенергия за нерегламентирани сделки и извършени престъпления на енергийната борса. Това стана ясно след проведена официална среща между представители на работодателската организация и главния прокурор. Според АИКБ през последната година спекулативният ръст на цените на електроенергията нанася сериозни щети върху българската индустрия, като влошава конкурентоспособността й на международните пазари, допълнително оскъпява стоките и услугите в страната, забавя ръста на доходите.

„Категорично мога да заявя, че високата цена на електроенергията на борсата се дължи на злоупотреба с господстващото положение (пазарна концентрация) на група компании, които медиите свързват с едно лице и тенденциозното бездействие от страна на лица с управителни функции в Български енергиен холдинг, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и др.“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Той припомни, че през месец юли т.г. на платформата „Ден напред“ е имало дни, в които средната цена за 1 MWh базова мощност е била най-скъпата в цяла Европа, като в някои дни стойността й е между два и три пъти по-висока от средната за ЕС. Заради спекулативния ръст и нерегламентираните сделки АИКБ и Асоциация на организациите на българските работодатели са сезирали Министерство на енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Прокуратурата и Европейската комисия.

По време на срещата АИКБ запозна главния прокурор и с „най-масовата кражба“ в България – злоупотребите при издаване на болнични листове. Според организацията въведената през 2010 г. практика първите три дни болнични да се поемат от предприятията облекчава измамите, тъй като работодателите не разполагат с механизъм за контрол.

Данните за последните три години сочат, че има общ ръст на броя на издадените болнични листове, като около празнични и почивни дни издаването им се увеличава с близо 1/3. Най-много болнични листове спрямо наетите работници и служители се издават в Стара Загора, Кюстендил, Ямбол, Перник и Габрово. Следват Пловдив, Враца, София, Благоевград и Велико Търново. Най-сериозен ръст за периода 2016-2018 г. е отчетен в София-област и София-град – съответно 12,64% и 9,42%. След тях се нареждат Шумен, Ямбол, Пловдив, Русе и Враца. Данните на НОИ също показват сериозно увеличение на разходите за временна нетрудоспособност, след като на годишна база стойността на изплатените от НОИ болнични е над 550 млн. лв. За последните три години има констатирани близо 10 000 нарушения (отменени болнични листове) и само 20 наказания.

В тази връзка АИКБ предлага, по примера на редица страни от ЕС, първите три дни от отпуска за временна нетрудоспособност да не се плащат нито от предприятието, нито от осигурителния институт.