Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви номинациите за Шестите награди „Икономика на светло“. Тази година церемонията ще се проведе на 1 юли. Призовете на най-представителната работодателска организация у нас се връчват в три категории – „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ и „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“.

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ са отличени:

• Национална агенция за приходите – за провеждането на две успешни кампании – контролна кампания спрямо фирми с голяма касова наличност, която ограничава сивите практики и за „Заплата в плик“, която ефективно намалява риска от нелоялна конкуренция чрез укриване на част от работните заплати;
• Министерство на туризма – за създаването на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), благодарение на която гарантира по-висока събираемост на постъпленията от данъци и такси, свързани с туристическата дейност;
• Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание – за гласуваните промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира разпространението и държането на акцизни стоки без бандерол;
• Народният представител Христиан Митев – за внесения законопроект за изменение в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес на светло.

„За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ са номинирани:

• Директорът на дирекция „Управление на риска“ в НАП Николай Петков – за цялостната му работа по въвеждане на модел за управление на рисковете от неспазване на данъчното и осигурително законодателство;
• Директорът на дирекция „Авторско прави и сродни права“ в Министерство на културата Мехти Меликов – за успешна политика по отношение на изсветляването на сивия сектор на пазара на разпространение на телевизионни програми;
• Институтът за пазарна икономика – за активна позиция по отношение на преодоляване на дисбалансите в икономиката на страната и превенция на сиви икономически практики;
• ИА „Главна инспекция по труда“ – за усилията да бъде актуализирана своевременно системата за онлайн предоставяне, регистриране и отчитане на образците на договори за наемане на работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

В третата категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“ за отличието ще се конкурират:

• Журналистът от Нова телевизия Георги Георгиев;
• Българската редакция на Дойче Веле;
• Водещите на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова и Христо Николов;
• Репортерът на bTV Нели Тодорова.

Целта на ежегодния конкурс е да открои примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите ще се излъчат чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

Приложение: Номинации за наградите Икономика на светло за 2018 г.

Законодателни промени в модела на здравноосигурителната система в България и повече инвестиции за здравна превенция и безопасност при работа. Около това се обединиха участниците в конференция на тема „Превенция на здравето – Европейски политики и практики“. Събитието, което се провежда под патронажа и с участието на вицепремиера Марияна Николова, е организирано от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и „Център за превенция на здравето“.

Участие в международния форум взеха председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика д-р Хасан Адемов,  изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова, заместник областният управител на Пловдив Евелина Апостолова, представителите на Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Български лекарски съюз и над 100 международни и български експерти по здравна превенция.

„Българските предприятия са изправени пред редица проблеми и предизвикателства като увеличаващ се дефицит и нарастваща средна възраст на работната сила. На фона на това се наблюдава увеличение на дела на работещите с трайно намалена работоспособност и повишаване на общата заболеваемост, като средно един работник отсъства 8 дни годишно. Днешният работодател съзнава, че здравната превенция и профилактика е и негова отговорност. За да има обаче повече превенция трябва да има законодателни промени и повече средства да бъдат насочени към профилактика, за да не се стига до скъпоструваща и често неуспешна лечебна дейност, както е в момента“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

За повече превенция и профилактика на здравето се застъпиха и председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика д-р Хасан Адемов, изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова, както и експерти от Министерство на труда и социалната политика и представители на синдикални и работодателски организации. Като основни цели за подобряване на здравната превенция експертите посочиха ранната разкриваемост на заболяванията, проследимостта и динамичното наблюдение на цялостния процес и контрола върху рисковите фактори в една компания.

Като основни приоритети бяха изведени укрепването на връзките между общественото здраве и здравето на работното място. Според експертите въвеждането на профилактични методи и стандарти за ранна диагностика по възраст, пол и рискови фактори на най-често срещаните заболявания, свързани с условията на труд са сред ключовите мерки, които трябва да бъдат предприети.

На събитието бяха засегнати и обсъдени предизвикателствата пред сферата на здравната превенция както у нас, така и в Европа, въвеждането на европейски практики за повишаване на здравословното състояние и продуктивността на обществото. Подробно бяха представени профилактични модели и стандарти за ранна диагностика в Германия и Северна Македония.

Утре на специален семинар българските специалисти ще имат възможност да се запознаят в детайли с немския опит по здравна превенция, както и с инструментариума, който използват за подобряване на здравословното състояние на служителите и работниците.

---

За повече информация вижте презентациите:

Встъпително изказване на г-жа Марияна Николова, заместник министър-председател на Република България;

1-ви панел: 

– Здравната превенция в политиката на Асоциацията на индустриалния капитал в България – г-н Васил Велев;

– ПРЕВЕНЦИЯТА-ПРИОРИТЕТ В ПОЛИТИКИТЕ ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА – г-жа Дарина Колева;

– Професионално здраве в Р Северна Македония – Роля на Националния институт по трудова медицина, Център за сътрудничество на СЗО – г-жа Йованка Бислимовска;

– Превенция на здравето – европейски практики – г-н Кирил Карамфилов;

2-ри панел:

– Основи на безопасността на труда в Германия – Петра Йон;

– Превенция на здравето – оценка на сърдечно-съдовия риск в трудовомедицинската практика – Пламен Дунев;

– Превенция на здравето – скрининг и ранна диагноза при белодробен карцином – Георги Хаджидеков;

– Функции и задачи на Центъра по превантивна и трудова медицина в Германия – PAP Med – Berlin.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Центърът за превенция на здравето (ЦПЗ) събират над 100 международни и български експерти по превенция на здравето на 13 и 14 юни в Пловдив. Специалисти от Германия, Австрия, Македония и България ще вземат участие в конференция и семинар на тема „Превенция на здравето – европейски политики и практики“. Форумът ще премине под патронажа на вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова.

За първи път на 13 юни страната ни ще е домакин на международна конференция, посветена на превенцията на безопасността и здравето при работа, която ще събере на едно място представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, висши учебни заведения, работодателски и синдикални организации, неправителствени организации, предприятия.

На събитието ще бъдат засегнати и обсъдени предизвикателствата пред сферата на превенцията на здравето както у нас, така и в Европа, въвеждането на европейски практики за повишаване на здравословното състояние и продуктивността на обществото. Избраните теми на конференцията са особено важни и актуални, предвид предстоящата реформа в здравеопазването, в която превенцията на здравето, съгласно Националната здравна стратегия 2020, трябва да бъде определена като приоритет на държавата и бизнеса.

Медиите са поканени да присъстват на конференцията на 13 юни (четвъртък), която ще започне от 10:00 часа (с регистрация в 9:30 часа) и ще се проведе в зала „Империал“ на хотел „Империал“ в гр. Пловдив. В приложение ще намерите програма за конференцията.

След международната конференция, на 14 юни, на специален семинар българските специалисти в тази област ще имат възможност да се запознаят с немския и австрийския опит по превенция на безопасността и здравето при работа, както и инструментариума за поддържане и укрепване на работещите.

За семинара е изключително важно да се отбележи, че ще бъде представена презентация от Главна инспекция по труда по Закона за хората с увреждания.

Отделно от ръководството й ще бъдат дадени разяснения по прилагането на Вътрешните правила за проверка по Закона за хората с увреждания, критериите за освобождаване от задължителните квоти от 2% за наемане на лица с трайно намалена работоспособност /50 и повече процента/, както и възможностите за ползване на алтернативна заетост.

Очаква се до датата на семинара Вътрешните правила да бъдат утвърдени.

Тъй като времето за реакция от работодателите е ограничено, това ще е от изключителна важност за всички Човешки ресурси и Отдели по БЗР на предприятията с над 50 души персонал.

Преференциална цена за семинара за членовете на Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциация по трудова медицина и Национално сдружение за здравословни и безопасни условия на труд – 110 лв.

За повече информация вижте:

• Програма на семинара; 
• Програма на конференцията;
• Пакетни цени;
• Регистрационна форма;

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатите за евродепутати на ВМРО обсъдиха възможностите на българските представители в новия Европейски парламент да работят за подобряване на бизнес климата и да подкрепят българската индустрия и МСП. В навечерието на изборите, работодателската организация потърси позицията на кандидатите по отношение на „План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа“. Документът  е изготвен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в ЕС.

Представителите на АИКБ поискаха всеки един от бъдещите български евродепутати да работи съвместно със социалните партньори за гарантиране на по-доброто инвестиране на европейските фондове в следващата Многогодишна финансова рамка, посредством ревизиране на дефиницията за малки и средни предприятия, облекчаване на режимите на държавна помощ и по-справедлива към новите държави – членки селскостопанска политика. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на социалните партньори при определянето на приоритетите за финансиране и за формулиране и прилагане на важни политики посредством съвместни действия на социалните партньори.

„АИКБ от години алармира за все по-острия проблем с недостига на човешки ресурси и работи системно за привеждане на план-приемa в България в съответствие с търсенето на пазара на труда, както и за повишаване на привлекателността на професии с ключово за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на изтичането на специалисти зад граница. Тези изключително важни реформи обаче ще дадат резултат едва след няколко години. От друга страна – демографската картина и тенденции ясно показват, че единственият реалистичен подход за справяне с дефицита е наемането на кадри от трети страни. За целта може да се издава т.нар. Българска карта /а не Европейска Синя карта/, която да дава право за пребиваване и работа в страната за срок от 5 години“, каза по време на срещата заместник-председателят на АИКБ Никола Зикатанов. Г-н Джамбазки се съгласи, че недостигът на човешки ресурси е остър проблем и подчерта необходимостта от активна работа с българската диаспора за осигуряване на възможности за образование и работа в България.

Според работодателите, консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс на политиците на всички нива и да служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика. Това ще гарантира, че тя е годна за глобална конкуренция и осигурява качествени работни места, финансирайки социална Европа. Специално внимание беше отделено и на необходимостта от насърчаване на МСП и прилагането на мерки за подкрепа, особено по отношение на достъпа до финансиране и за посрещането на предизвикателствата на цифровизацията.

Според Никола Зикатанов за избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от 10 точки“ ще бъде много важен ориентир при взимането на решение за кого да гласуват. От европейската индустрия – от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии, зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. Той допълни, че за рязкото повишаване на средствата за образование, по-добро здравеопазване и по-високи пенсии, трябва да има повишаване на производителността, за която се изискват съвместни усилия на управляващи, работодатели и работници.

От АИКБ категорично заявиха, че европейският социален модел може да бъде поддържан само от конкурентоспособна в глобален план Европейска индустрия и припомни, че, въпреки че в Европа живее 7% от световното население и се генерира 22% от световния БВП, 28-те страни-членки извършват 40% социалните разходи в световен план.

Другите теми, които представителите на АИКБ и ВМРО обсъдиха бяха възможностите за обединяване на усилията за активна промоционална кампания България да бъде избрана за седалище на Европейския орган по труда, прекратяването на държавната помощ за т.нар. американски централи, намаляването на свръх регулациите, които ЕС поставя на бизнеса, осигуряване на членство на страната ни в ОИСР.

Във връзка със сключен договор за арбитраж между АИКБ и Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (МАПА), приложено представяме на Вашето внимание дейността на Софийски арбитражен съд при сдружение МАПА – бързоразвиваща се институция, която адекватно отговаря на нуждите на бизнеса в синхрон с търговските обичаи при решаване на спорове. Участват и като институционален арбитър при решаване на спорове между неправителствени организации, а в екипа им са включени професионалисти с доказан международен опит. Имат сключени редица партньорства с водещи, световно признати правораздавателни институции. Ползват опита на нашите партньори, които имат над 100 години опит в арбитража и са отсъдили над 40 000 дела.

Първото международно споразумение за партньорство е договорено с Международния арбитражен съд в Москва. През 2018 г. стават пълноправен член на Международната арбитражна камара в Париж. На 18.04.2018 г. подписват Споразумение за сътрудничество с CAIP. Прогнозния резултат от подписването на международния меморандум е едно по-голямо доверие от страна на френската държава в частност на френския бизнес при водене на търговски спорове в Република България, а от своя страна това ще даде до възможност на българския бизнес и българската държава да участват равнопоставено в международни  спорове.

Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” е независима правораздавателна институция. Арбитражното производство предхожда държавното правосъдие. Това е алтернативен метод за решаване на правни спорове. Предимствата на арбитражния съд са следните:

• Продължителност на процеса – при арбитражното производство няма втора и трета инстанция. Обичайно решението не отнема повече от 30 до 60 дни. Продължителността на арбитражното производство за международни дела протича в рамките от 2 до 6 месеца. Арбитражното производство може да бъде особено полезно за компаниите, които имат сключен договор с чуждестранни фирми.
• Достъпност – цените за арбитражно производство могат да бъдат до 4 пъти по-ниски от държавните такси. 
• Страните могат да участват активно в процеса. 
• Разходите за такси и разноски в арбитражния съд в зависимост от цената на иска са средно в размер на 6 % от материалния интерес, докато в държавния съд те са 16 % от него. Това е така именно, защото арбитражното производство е едноинстанционно, а не дву- или триинстанционно като държавното.
• Трябва да изтъкнем не само цената и бързината на арбитражното производство, но и възможността фирмите да изберат процедура, приложим закон и арбитър (съдия), който е длъжен да спазва конфиденциалност при разглеждане и разрешаване на спора. Електронно правосъдие на МАПА предоставя възможност всички документи по процеса да бъдат подадени електронно, което едновременно се пести време и създава удобство на клиентите. 
• Следва да се има предвид, че Софийски арбитражен съд работи с електронно правосъдие, което спестява изключително много разходи по явяване на юристи или адвокати по делата. 
• Изграден процес за водене на виртуални заседания (чрез видео връзка), което дава възможност за улеснено финализиране на процеса.
• Проведено бе обучение на представители от членовете на АИКБ за арбитри и вещи лица, които вече са вписани като такива. Клиентите имат възможност сами да изберат своя арбитър. По този начин сте сигурни, че Вашият интерес се защитава от компетентен специалист от Вашия бранш или такъв, отблизо запознат с дейността Ви. За контраст в държавното производство се назначават съдебни състави на случаен принцип.
• При сключване на договор за арбитраж със Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (МАПА), членовете на АИКБ получават 10% отстъпка от предварително обявената тарифа за таксите на Софийски арбитражен съд към МАПА. 
• В случай, че желаете да се възползвате от предимствата на арбитража е необходимо търговските договори, които сключвате да съдържат т. нар. „арбитражна клауза“ със следното примерно съдържание:
  „Всички спорове, отнасящи се до настоящия договор, ще бъдат решавани от Софийския арбитражен съд при Международната асоциация за правосъдие и арбитраж съобразно неговия правилник“. 

Арбитражният съд дава възможност за бързо, евтино и ефективно решаване на спорове, а търговците успяват да запазят бизнеса си.

---

За повече информация вижте и кратко представяне на Софийския арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) получи грамота за оказаната подкрепа на Националната кампания „Великден за всеки“ – „Дари празник на баба и дядо“, която се проведе наскоро за четвърта поредна година под патронажа на Омбудсмана на Република България.

Най-представителната работодателска организация се включи активно в разпространението на идеята, като информира всички свои членове за инициативата.

Кампанията традиционно е насочена към подпомагане на възрастни хора, които остават извън определения от правителството регламент за получаване на великденски надбавки. Идеята е да бъдат облекчени тези, чиято пенсия надвишава с малко минималния праг. През тази година той е 348 лева.

Официално инициативата стартира на Благовещение (25 март 2019 г.) с молебен и благословията на Негово Светейшество патриарх Неофит. Както и в предходните години се набираха парични средства и трайни хранителни продукти за пенсионерите, като осигурените дарения бяха обърнати във ваучери за храна.

Идеята за кампанията възниква след като възрастна жена от Плевен пише до омбудсмана във Фейсбук, че няма да получи 40-те лева великденска надбавка, тъй като пенсията й надхвърля само с един лев минимума – необходимо условие, срещу което правителството отпуска помощта.

Чрез „Великден за всеки“ миналата година бяха събрани над 1,5 милиона лева, с които повече от 75 хиляди пенсионери получиха ваучери за храна, а още хиляди други – хранителни пакети.

Бъдещите представители на България в европейския парламент трябва да работят за насърчаване на конкурентоспособността на индустрията, която да е в основата на изграждането на устойчива Социална Европа, посредством по-добро регулиране и осигуряване на човешки ресурси. Конкретно, те трябва да настояват за прекратяване на държавната помощ за т.нар. американски централи. Около това се обединиха Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатът за евродепутат Валери Симеонов.

Според АИКБ договорните условия между „НЕК“ ЕАД и „Ей и ЕС ЗС Марица Изток 1“ ЕООД  и „Контур Глобал Марица изток 3“ са в нарушение на Договора за създаване на Европейската общност и се считат за неправомерна държавна помощ. Договорът задължава българското държавно дружество да изкупува дългосрочно произведената от двете дружества енергия при условия и цени, които поставят тези електрически централи в по-изгодно икономическо положение спрямо останалите производители на ел. енергия в България. Само през последния едногодишен регулаторен период двете централи изземват 548 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях електроенергия.

Валери Симеонов и представителите на АИКБ обсъдиха „План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа“. Документът е изготвен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в ЕС. В началото на март общото събрание на АИКБ подкрепи изцяло констатациите и предложенията в Плана и неговата философия.

„За избирателите позицията на кандидатите за депутати по „Плана от 10 точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват. От европейската индустрия – от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. Всички искаме рязко повишаване на средствата за образование, по-добро здравеопазване и по-високи пенсии. Въпросът е, че за да заделим тези средства, трябва да ги изработим. А това означава на първо място повишаване на производителността с общите усилия на управляващи, работодатели и работници“, заяви заместник-председателят на АИКБ Никола Зикатанов.

Г-н Зикатанов подчерта, че европейският социален модел може да бъде поддържан само от конкурентоспособна в глобален план Европейска индустрия и припомни, че въпреки че в Европа живее 7% от световното население и се генерира 22% от световния БВП, 28-те страни-членки извършват 40% от социалните разходи в световен план. Той настоя за спешни мерки за справяне с недостига на работна сила в европейски мащаб чрез насочването на младите хора към образование и квалификация в сферата на точните науки, математиката, инженерството, цифровите технологии и превръщането на професионалното образование и обучение в най-предпочитана възможност за избор. Наблегна и на необходимостта от конкретни решения за справяне с недостига на персонал в България, посредством улеснено издаване на разрешения за пребиваване и работа в страната и по-гъвкави пазари на труда.

АИКБ от години алармира за все по-острия проблем с недостига на човешки ресурси и работи системно за привеждане на системата на план-прием в България в съответствие с търсенето на пазара на труда, както и за повишаване на привлекателността на професии с ключово за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на изтичането на специалисти зад граница. Тези изключително важни реформи обаче ще дадат резултат едва след няколко години. От друга страна – демографската картина и тенденции ясно показват, че единственият реалистичен подход за справяне с дефицита е наемането на кадри от трети страни. За целта може да се издава т.нар. Българска карта, която да дава право за пребиваване и работа в страната за срок от 5 години.

По време на срещата беше поставен и въпросът за по-активното развитие на програмата за инвестиционна емиграция у нас, която дава възможност за привличане на чуждестранен капитал, като позволява на граждани от трети страни да придобиват разрешение за пребиваване или гражданство чрез инвестиции. Като инструмент инвестиционната емиграция носи милиарди приходи в страните от ЕС, а у нас има предложение програмата да бъде прекратена. По думите на представителите на АИКБ, страната ни е от първите в ЕС, въвели подобна програма в националното си законодателство през 2009 г. и настояха за запазване на една добра възможност за привличане на капитал в страната.

Според работодателите консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс на политиците на всички нива и да служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика и нейните компании. Това ще гарантира, че те са годни за глобална конкуренция и осигуряват качествени работни места, финансирайки социална Европа. Специално внимание в дискусията беше отделено и на необходимостта от насърчаване на МСП и прилагането на специални мерки за подкрепа, особено по отношение на достъпа до финансиране и на посрещането на предизвикателствата на цифровизацията.

Част от исканията на АИКБ бяха още бъдещите евродепутати да работят съвместно със социалните партньори за по-добро инвестиране на европейските фондове от следващата Многогодишна финансова рамка, които да са насочени към инициативи за придобиване на подходящи умения в новите условия на трудовите пазари и изискванията на бизнеса. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на социалните партньори при определянето на приоритетите за финансиране и за формулиране и прилагане на важни политики посредством съвместни действия на социалните партньори.

Сред другите основни теми на разговора бяха международната конкурентоспособност, глобалната търговия и Брекзит, инвестициите в технологии и индустрията, пазарите на труда, опростяване на регулаторната рамка и др.

По дискутираните въпроси Валери Симеонов и работодателите констатираха пълно сходство във възгледите.

Основната цел на образованието трябва да e развитие на личността и създаване на критично и креативно мислене. Около това мнение се обединиха водещи експерти от различни сфери по време на десетата международната конференция „Образование и бизнес“, която се организира от телевизия Bulgaria ON AIR. Юбилейното издание на конференцията се проведе на 13 май, в една от най-емблематичните сгради в България – Народния театър „Иван Вазов“. Събитието беше посветено на историите от бъдещето и представи иновации от различни сфери – мода, автомобилната индустрия, технологиите, изкуството. Водещи бяха журналистът от Bulgaria ON AIR Даниел Ненчев и остроумният шестокласник Краси Лаков.

Експертите бяха категорични, че връзката между образованието и бизнеса е гарант за успешна реализация на младите хора, а придобиването на нови знания и умения трябва да е непрекъснато.

„Основна цел на образованието е личностното развитие. Ако учите и се образовате, а  не сте щастливи, сте си загубили времето. Имаме нужда не просто от лидери, а от лидери със социална ангажираност“, заяви доц. Емилия Занкина, първи зам.-ректор по академичните въпроси на Американския университет в България.

Според съоснователя и изпълнителен директор на СофтУни – Иван Ненков, има три ключови елемента, които са задължителни за изграждането на добра връзка между образованието и бизнеса, и гарантират успешна реализация на хората. Това са актуализиране на образователните програми, в учебните заведения да преподават хора от бизнеса и въвеждане на методиката „учене чрез работа“.

 „Традиционното образование е много голяма тромава и консервативна структура, която трудно се приспособява към промените. То е в ролята на догонващ по отношение на това, от което има нужда бизнесът“, обясни Ненков по време на конференцията.

Проф. Майа Богданова, ръководител на катедра „Мода“ в Националната художествена академия, даде примери на десетки успешни студенти и отчете, че във младите таланти биват отличени във всеки международен конкурс, в който участват. Съвременното виждане за изграждане на студентите дава отражение върху впечатляващите им модели, част от които младежите представиха с ревю по време на конференцията. Колекцията беше посветена на опазването на културното наследство.

В презентация на тема „Бъдещето на електрическата мобилност“ инженерът и автомобилен конструктор Росен Даскалов изтъкна факта, че в България има над 150 компании, които се занимават с производство на авточасти.

„Моята мечта винаги е била в България с българското да покажем, че можем“, сподели Даскалов на конференцията. И добави, че е готов да посрещне всяка нова идея, която е с мисъл за бъдещето, от младите хора в страната ни.

„Образование и бизнес: Истории от бъдещето“  завърши с изпълнение на детски хор „Пим-Пам“.

Конференцията е част от политиката на Bulgaria ON AIR и цялата Investor Media Group да насърчава и разпространява проекти в подкрепа на образованието. Заради юбилея си пролетното издание на „Образование и бизнес“ ще бъде единственото за тази година.

Генерални партньори на „Образование и бизнес: Истории от бъдещето“  са Пощенска банка и Lufthansa Technik Sofia. Специални партньори: A1, American University in Bulgaria, Ellipse Center, Каолин.

Институционални партньори: Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Български форум на бизнес лидерите, Патентно ведомство на Република България, Асоциация на индустриалния капитал в България, ICAP Bulgaria, Българско дружество за връзки с обществеността, Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, Италианска търговска камара в България, Българска асоциация за управление на хора, Българска асоциация на рекламодателите, Френско-българска търговска и индустриална камара, Висше училище по застраховане и финанси, Прознание, Тийноватор, IAB Bulgaria, Център за образователни инициативи, American Chamber of Commerce in Bulgaria, Българска асоциация на ПР агенциите.

Медийни партньори: BBC Знание, Мениджър.news, Espressonews.bg, Аз чета, News.bg.

 

„Европейският социален модел може да бъде устойчив само ако е подкрепен от конкурентоспособна индустрия”, това подчерта в изказването си главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова по време на неформалната среща с председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, с комисаря по заетост Мариан Тисен и европейските социални партньори в навечерието на предстоящата среща на върха в Сибиу на 9 май. Тя взе участие в срещата в качеството си на действащ председател на Европейския център на предприятията, предлагащи публични услуги и заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет.

По думите ѝ, неотдавнашното забавяне на икономическия растеж на ЕС е показало, че европейските икономики са твърде зависими от глобалната икономическа среда. „Това е причина да се работи още по-активно за насърчаване на сближаването и икономическия и социален напредък”, добави още д-р Ангелова по време на неформалната среща. Тя подчерта колко важна е конкурентоспособната индустрия, както и значението на инвестициите в Европа и особено на тези в образованието, квалификацията и преквалификацията. Засегна също и проблема с недостига на човешки ресурси, като посочи, че той не може да бъде решен без своевременни реформи в образователните системи на страните – членки. Планирането и изпълнението на подобни реформи е удачно да бъде подкрепено и насърчавано при подготовката на бъдещата Многогодишна финансова рамка, посредством съвместни действия на социалните партньори и държавните институции.

Целта на събитието бе социалните партньори в Европа да споделят очакванията си за развитието на Европейския съюз и да предложат своя принос към текста на Стратегическия дневен ред на Европа 2019-2024 г., който лидерите на ЕС и държавите – членки ще обсъдят и приемат по време на неформалната среща на върха в Сибиу на 9 май. Социалните партньори връчиха и своята съвместна декларация за значимостта на върховенството на закона.

Сред основните теми, които председателите на най-важните европейски институции и на европейските работодателски и синдикални организации обсъдиха, бяха цифровизацията и необходимостта от човешки ресурси с търсени  на пазара на труда умения и знания, създаването на политики и инструменти за укрепване на ЕС, инвестициите и сближаването на регионите.

Работодателските организации подкрепиха заявената от г-жа Ангелова необходимост от спешни политики за преодоляване недостига на персонал и насърчаване на повишаването на квалификацията и преквалификацията, отговарящи на нуждите на пазара на труда, тъй като недостига на квалифицирана работна ръка в ЕС се превръща в основен фактор, задържащ икономическия растеж. На срещата бяха отправени и призиви за подобряване и увеличаване на инвестициите в образователните системи и засиления достъп до учене през целия живот.

Според участниците, устойчивите инвестиции, инструменти и политики в ключови физически и социални инфраструктури, са от съществено значение за стимулирането и насърчаването на процеса на укрепване, сближаване и повишаване на конкурентоспособността на Съюза. Те поискаха в окончателната декларация в Сибиу необходимостта от инвестиции да бъде по-ясно подчертана.

Участие в срещата взеха председателите и главните секретари на Конфедерация на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP), Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Европейска асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (SMEUnited).

Следва пълният текст на становището на представители на търговците на ел. енергия (Асоциация на свободен енергиен пазар (АСЕП) и Асоциация на търговците на електроенергия в България (АТЕБ)) и потребители на ел. енергия (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и БФИЕК) относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за енергетика, Сигнатура 954-01-16/ 22/03/2019, гласуван на първо четене.

---

ДО:

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

 

ОТНОСНО: Спешно приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за енергетика, Сигнатура 954-01-16/ 22/03/2019, гласуван на първо четене

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 04-и април 2019 г. беше приет на първо гласуване в пленарна зала на Народно събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закон за енергетика със Сигнатура 954-01-16/ 22/03/2019. Законопроектът предвижда съществени реформи в електроенергийния сектор, включващи отпадането на таксата върху износа на електроенергия, излизането на 372 нови производители от ВЕИ и ВЕКП на свободен пазар, определяне на прогнозна месечна разполагаемост на обществения доставчик и др.

Текстовете предвиждат промените да влязат в сила от 01-и юли 2019 г, като до тази дата трябва да са приведени в съответствие всички подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона. За съжаление, поради неясни за нашите сдружения причини, приемането се забавя, което поставя много неясноти пред държавните и частни дружества за определяне на цени и количества за следващия регулаторен период. Това от своя страна рефлектира негативно върху пазара и възпрепятства планирането на покупки и продажби .

Срокът за предложения преди  второ гласуване двукратно е  удължен – от първоначално обявения 11.04.2019 г. се променя на 18-и, а в последствие на 22.04.2019 г. Липсата на яснота кога и дали ще се реализират реформите, създава сериозен пазарен стрес на производители, търговци и потребители, блокирайки възможността им за прогнозиране, планиране и последващи действия. Отчитаме и сериозния риск за компрометиране решенията на регулатора за следващия ценови период поради забавянето на законопроекта, което забелязваме в заявлението на Обществения доставчик за изкупуване на електронерегията по реда на чл. 21, ал.1, т.21 от ЗЕ.

Отбелязваме, че настоящата липса на предлагане на дългосрочни продукти на БНЕБ ЕАД отново се дължи на липсата на предвидимост у производителите от групата на БЕХ ЕАД спрямо размера на квотите им за доставка по регулирани цени за период 01.07.2019-30.06.2020 г. и дали ще трябва да компенсират евентуалното отпадане на 1,5 ТВтч ВЕИ и ВЕКП електроенергия предназначена за Обществения доставчик.

В ситуация на неустойчиви ценови нива на електроенергията на пазара на едро, аварирали мощности и предстоящо отпадане на най-голямата единична мощност в страната – блок 5 на АЕЦ „Козлодуй“ поради планова рехабилитация през близките месец и половина, е недопустимо да се създава допълнителен пазарен стрес и рискове за българския бизнес чрез липсата на предвидимост спрямо развитието на електроенергийния сектор от 01.07.2019 г.

Представляваните от нас сдружения са обединени около виждането, че приемането на  ЗИД на ЗЕ е важна стъпка за развитие на либерализационните процеси, която ще изведе на свободен пазар още повече производители, ще спомогне за по-доброто планиране на количествата за свободен пазар и ще премахне пречките пред износа на електроенергия от България.

 С оглед на гореописаното, настояваме за:

1. Ускоряване процедурите по приемане на ЗИД на ЗЕ в Народно събрание, за да могат да се спазят заложените срокове за сключване на договори, привеждане на нормативната уредба и влизане в сила на промените с новия ценови период от 01.07.2019.

Търговци и потребители чрез сдруженията Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциация свободен енергиен пазар, Асоциация на търговците на електроенергия в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България сме обединени в исканията ни за повече последователност и устойчивост при определянето на държавните политики за развитие на електроенергийния сектор при спазване на принципите за конкурентност, прозрачност и равнопоставеност.