Изх. № 179/21.02.2019 г.

ДО

Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА

МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Възникнали проблеми при концесионирането на плажове

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛКОВА,

 

Членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България (AИКБ) изразяват сериозно безпокойство по повод неясноти как тази година ще бъдат обезпечени стопани на морските плажове, чиито договори за концесии изтичат.

Броени месеци преди старта на активния летен сезон съществува правен вакуум, тъй като от януари 2019 г. процедурата за концесиониране на плажовете вече трябва да се извършва според Закона за концесиите, но с него не се урежда завареното положение със започнатите вече концесионни процедури по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. От друга страна – в Закона за концесиите няма посочен срок за приключване на процедурите и на практика и започнатите нови процедури за концесиониране на морски плажове могат да бъдат забавени изключително много.

Наредбата за мониторинга, управлението и контрола на концесиите, която трябва да регламентира процедурите по Закона за концесиите, бе спряна от ВАС, съдът ще разглежда законността й по същество през месец юни 2019 г. Финалът на административното дело ще е много след тази дата. Така на практика се поставя в риск летен сезон 2019 г., тъй като осигуряването на  стопани на морските плажове  гарантира сигурността на туристите с водноспасителна дейност, медицински пункт и почистване на ивицата. В противен случай плажовете се обявяват за неохраняеми, което влошава качеството на туристическия продукт. Получава се и двоен негативен ефект за държавата – веднъж се лишава от сериозни приходи от концесии, отделно трябва да отдели много средства за задължителните дейности за неохраняемите ивици.

От Асоциацията на индустриалния капитал като отговорни работодатели отбелязваме, че туризмът и съпътстващите го дейности осигуряват около 12% от БВП в страната, а летният сезон гарантира допълнителна заетост на стотици хиляди българи от вътрешността на страната. Липсата на дългосрочни инвестиции за морските плажове създава несигурност и у международните туроператори, които водят туристи у нас.

Във връзка с изложеното и предвид факта, че през изминалата година бяха постигнати рекордни резултати в привличането на чуждестранни туристи, смятаме за целесъобразно спешното последващо адаптиране на законодателството към потребностите на туристическия бизнес за постигане на навременна и облекчена концесионна процедура.

Следва пълният текст на изпратената до министъра на финансите позиция на Националната комисия по корпоративно управление относно Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД в т.нар. Регистър А.

---

Националната комисия по корпоративно управление (НККУ) е постоянно действащ независим орган, създаден за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на корпоративното управление в България. Сред основните цели, заложени в устава на сдружението е насърчаване на прилагането на доброто по корпоративно управление, съблюдаване и съобразяване насоките на развитие на корпоративното управление в национален и международен план. НККУ е активен участник във форумите по корпоративно управление в Европейския съюз и е признат партньор на аналогични институции в държавите-членки. През 2007 година НККУ прие Национален кодекс за корпоративно управление, като неговата последна актуализация е от месец април 2016 година. В продължение на повече от десетилетие Националният кодекс за корпоративно управление се прилага за спазване на правата на акционерите, качествено разкриване на информация, зачитане на интересите на заинтересованите лица и отговорни корпоративни ръководства. Кодексът допринася за следване от страна на българските публични дружества тези основни права.

Съгласно чл. 6, т. 6 от Устава на НККУ, комисията има правомощия да подготвя препоръки към регулаторните органи за подобряване на корпоративното управление.

Предвид гореизложеното и в изпълнение на заложените в Устава цели на НККУ, изразяваме нашата позиция относно следното:

На 16.01.2019 г. на интернет страницата на Министерство на финансите е публикувана за обществено обсъждане „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в т.нар. Регистър А“, засягаща правата и законните интереси на близо 3 млн. лица, които все още притежават права на собственост върху акции, емитирани от публични дружества.

Като орган, чиято цел е насърчаване прилагането на правилата на ОИСР за добро корпоративно управление от страна на компаниите, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, НККУ държи да отбележи, че в концепцията се правят недопустими внушения, като обществото остава с погрешно впечатление, че с реализирането на предлаганите мерки се цели предотвратяване на лошите корпоративни практики при разкриването на информация, както и при разпределяне на дивиденти от емитентите и не на последно място по защита интересите на собственици на акции. Това се отнася и до съдържащите се в края на концепцията положителни страни на предложените мерки по отношение подобряване на корпоративното управление.

Относно критичните бележки спрямо корпоративното управление

1. По отношение на правата на собственост и конкретно върху правото на акционера на дивиденти. НККУ утвърждава в кодекса за корпоративно управление, както по отношение на прилагане на законовите разпоредби от ЗППЦК, така и от ЗЗД дивидента политика, защитаваща основните права на акционерите. С оглед минимизиране на некоректното третиране на тази материя в концепцията бихме искали да припомним, че правото на дивидент като основно имуществено право, произтичащо от собствеността върху притежавани безналични акции от капитала на публично дружество, както и при наличие на условията по чл. 115б, ал. 1 от ЗППЦК, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. След изтичането на петгодишния давностен срок, дружеството, прилагайки изискванията на приложимото законодателство, следва да вземе решение начисленият, но непотърсен в продължение на 5 години дивидент, да се върне в патримониума на дружеството. Обръщаме внимание, че при връщане на неразпределените парични средства от дивидент в патримониума на дружеството, същите допринасят за неговото развитие, чрез използване на средствата от Фонд „Резервен“. Голяма част от публичните компании, които неоснователно са набедени, че прилагат „порочни“ корпоративни практики при разпределянето на дивидент, в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от Търговския закон, използват натрупаните средства от непотърсения дивидент за увеличаване на капитала със собствени средства, в резултат на което нараства общият брой притежавани акции от акционерите в капитала на публични дружества. Неразпределената печалба под формата на дивидент играе ролята на своеобразен „буфер“ в полза на дружеството поради факта, че създава достатъчен резерв за реакция от негова страна при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в България. Освен това следва да посочим, че тази част от печалбата на дружеството, която не е била разпределена между акционерите, влияе положително и върху пазарната цена на акцията, търгувана на фондовата борса. Наред с това, в резултат на връщането на неразпределената печалба в дружеството, се създават и допълнителни резерви за увеличение на размера на дивидента за следващи години, респективно нарастване на доходността от дивидент на притежавана акция. Усилията на публичните дружества са насочени както към спазване на изложените законови положения, правилата на ОИСР за добро корпоративно управление, така и към бизнес модел за увеличаване на дивидентите на акционерите. А това отново означава защита на правата и интересите на акционерите.
2. Некоректно е да се твърди, че се нарушава едно друго право на акционерите – да получават информация и да бъдат информирани. Отново е редно да се изтъкне, че както в съответствие с политиката на НККУ за насърчаване на доброто корпоративно управление, включващо Принципите на ОИСР, така и съобразно законовата рамка относно регулираната информация, разкриването на информация се осъществява в няколко основни направления. На първо място следва да отбележим електронните странници на компаниите, представляващи първоначално доброволен ангажимент към акционерите и спазването на техните основни права, така и при законовото изискване за поддръжката на интернет сайтове. На запознатите със съдържанието на електронните странници е известно, че те са удобна форма за: предоставяне на информация на акционерните за техните права, както и за правото на акционерите да участват в управление на дружествата чрез предоставяне на информация за предстоящи и проведени общи събрания на акционерите, решенията на общите събрания, информация за дивидентната политика, обявяване на междинни и годишни финансови отчети. На второ място следва да се отбележи активната роля на звената за връзки с инвеститорите, чиято основа дейност е насочена към акционерите и отново с цел защита на техните права в т.ч. право на сведения и на задаване на въпроси. На трето място е редно да се отбележи и публичността на информация за работата на корпоративните ръководства. Задължителен елемент от годишните финансови отчети на публичните компании е представянето на декларация за корпоративно управление, с която компанията декларира дали спазва Кодекс за корпоративно управление, одобрен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. С Решение № 461 – ККУ от 30.06.2016 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е одобрил именно Кодекса, приет от НККУ, като кодекс за корпоративно управление по чл. 100н, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗППЦК. Всички публични компании, чиито акции се търгуват на „БФБ – София“ АД, спазват по целесъобразност именно принципите на неколкократно цитирания Национален Кодекс за корпоративно управление.

Относно очакваните резултати, посочени в заключителната част на концепцията 

Както бе посочено по-горе, българските публични дружества разкриват информация, техните корпоративни ръководства защитават правата на акционерите. Тази констатация е не само израз на експертно мнение, но може да се отчете видимото подобрение по спазване на правилата за корпоративното управление в България за последните десет години, посочено в два документа на Световна Банка и на Световния икономически форум.

НККУ ще продължи работата по защита правата на акционерите в т.ч. и чрез кампания за разгласяване на тези права. 

В заключение, Националната комисия за корпоративно управление се възползва от повода отново да покани ръководствата на компаниите със значително държавно и общинско участие да приемат и спазват Националния кодекс за корпоративно управление.

На близо 3 милиона души може да им бъде отнета собствеността върху притежаваните от тях акции, придобити от масовата приватизация

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която се включват Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), настоява за оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД. Прилагането на концепцията ще засегне и ощети близо 3 милиона българи – собственици на акции, придобити по време на масовата приватизация.

В изготвената концепция е предвидено въвеждане в определен срок на задължително прехвърляне на безналичните акции в подсметки на Централния депозитар към инвестиционни посредници, на които вече ще заплащат занапред всички дължими такси. Подобно предложение не само, че ще задълбочи проблема с т.нар. обездвижени акции, но в дългосрочен план изобщо ще отблъсне допълнително дребните инвеститори от инвестиции на българския капиталов пазар.

Още по-неприемливо е че ако собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще бъдат без неговото съгласие, внесени в специално създаден инвестиционен фонд, срещу дялове от фонд. След изтичане на нов срок и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат „национализирани“ (т.е. принудително ще бъде отнета собствеността върху тях) и внесени в Сребърния фонд, за който държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата.

Според АОБР, ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил, който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва.

Няма нормативен акт на европейското или българското право, нито практика, която да предполага и още по-малко да налага подобно нововъведение като предлаганата концепция. Напротив, тя е в остро противоречие не само с Конституцията на РБ, правото на ЕС, международните договори и стандарти, по които България е страна, но и с основополагащите принципи на съвременната демократична държава!

Организациите – членове в АОБР споделят разбирането, че съществуват проблеми с наследяването на акциите, с управлението на акциите от емигриралите българи и от българите,  които живеят в области без нито един лицензиран инвестиционен посредник. Но ненационализацията е решението на тези проблеми. С предлаганата Концепция не се решава нито един проблем. Напротив, ще се създадат нови проблеми и за близо трите милиона акционери, и за стотици предприятия, което ще рефлектира особено негативно върху инвестиционния климат и облика на България по света.

АОБР припомня, че представената концепция не се разглежда за пръв път. Предходна такава вече беше отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от страна на заинтересованите страни.

Според организациите – членове на АОБР, ако авторите на концепцията наистина желаят активно управление на „спящите“ акции, то далеч по-смислено е да се предвидят мерки и възможности за дистанционно управление на тези малки пакети акции, разработването на ефективни механизми за изплащане на дивиденти, намаляване и дори премахване на таксите за управление, прехвърляне и най-вече за наследяване.

Предвид гореизложеното, АОБР изразява несъгласието си с представената Концепция и настоява за нейното оттегляне от вносителите.

---

Копие от позицията вижте тук.

Близо 3 милиона души могат да загубят акциите си

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД. Прилагането на концепцията ще засегне близо 3 милиона българи – собственици на акции, придобити по време на приватизация. Според работодателската организация, която е основен изразител на интересите на емитентите, предложената за обществено обсъждане концепция е в крещящо противоречие както с Конституцията на Република България и гарантираното от нея неприкосновеност на правото на собственост, така и с Договора за функциониране на Европейския съюз.

В изготвената концепция е предвидено въвеждане на задължително прехвърляне на акциите  от Регистър А на Централния депозитар в Регистър Б към инвестиционни посредници. Така всеки собственик на акции ще бъде принуден в период от 1 година да ги прехвърли на инвестиционни посредници. Ако през тази една година собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще се прехвърлят без негова  воля в специално създаден инвестиционен фонд, срещу дялове от фонда. След изтичане на нов срок и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат национализирани и внесени в Сребърния фонд.

Понастоящем притежателите на акции не заплащат такси на Централен депозитар. Предприятията  заплащат на Централния депозитар да поддържа Регистър А. С прехвърлянето на акциите към инвестиционен посредник тези плащания ще са за сметка на акционерите. Накратко –  на акционерите им се предлага или от безплатния за тях Регистър А доброволно да прехвърлят акциите си при инвестиционен посредник и да заплащат занапред всички дължими такси и да загубят акциите си по този начин в дългосрочен план, или да не предприемат нищо и да загубят акциите си в краткосрочен план.

Няма акт нито на европейското или българското право, нито практика, която да предполага и още по-малко да налага подобно нововъведение като предлаганата концепция.

От АИКБ припомнят, че представената концепция не се разглежда за пръв път. Предходна такава вече е била отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а  работна група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след възражения на Министерство на правосъдието, Асоциация на индустриалния капитал в България,  Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите.

Според работодателската организация ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил, който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва.

Асоциация на индустриалния капитал в България споделя разбирането, че съществуват проблеми с наследяването на акциите, с управлението на акциите от емигриралите българи и от българите, които живеят в области без нито един лицензиран инвестиционен посредник. Но не национализацията е решението на тези проблеми. С предлаганата Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в Регистър А, не се решава нито един проблем. Напротив – ще се създадат нови проблеми и за близо трите милиона акционери, и за стотици предприятия, което ще рефлектира особено негативно върху  инвестиционния климат и облика на България по света. Според АИКБ, ако авторите на  концепцията наистина желаят активно управление на „спящите“ акции, то далеч по-смислено е да се предвидят мерки и възможности за дистанционно управление на тези малки пакети акции, да се намалят и дори премахнат таксите за управление, прехвърляне и най-вече за наследяване.  Предвид на гореизложеното единственото правилно решение е проектът на концепция да бъде оттеглен от вносителите.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди ключовите си приоритети с над 30 от координаторите си за Южна България. Сред тях са подобряване на бизнес климата, ускорено решаване на проблема с недостига на човешките ресурси, план-приема в професионалното и висшето образование, възможностите за подкрепа на Регионалните иновационни центрове, цялостна реформа в енергетиката.

По време на срещата регионалните координатори на най-представителната работодателска организация имаха възможност да дискутират възможностите за взаимодействие между бизнеса и Министерство на образованието и науката, Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика и Агенция по заетостта. Специални гости на събитието бяха заместник-министърът на образованието Таня Михайлова, директори на дирекции, главни и държавни експерти от изброените министерства.

„През изминалата година АИКБ бе сред основните двигатели на редица мерки, които целят съществено да подобрят икономическата среда в страната ни. Визирам и реформите в професионалното и висше образование и мерките, които стартирахме за преодоляване на недостига на човешки ресурси и още много други инициативи, по които ще продължаваме да работим до тяхното реализиране“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

За подобряването на бизнес климата работодателската организация ще продължи да работи за ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на държавната намеса в икономиката, по-добрата работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса. Според АИКБ България трябва да предприеме всички необходими мерки за присъединяване към ERMII, Шенген и ОИСР.

По време на срещата бяха представени възможностите за подкрепа на Регионални иновационни центрове. Чрез възможностите за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура ще се способства ускорено икономическо и социално развитие на българските региони. Целта е да бъдат създадени сдружения от минимум три предприятия и поне една научна организация, като по този начин да се създаде нужната синергия между бизнеса и науката.

Особено сериозно внимание беше обърнато на механизма за план-прием в професионални гимназии и паралелки за професионална подготовка, както и на предложенията за промени в Закона за висшето образование. Според Асоциацията са необходими съвместни действия между всички заинтересовани страни за повишаване на привлекателността на ключови за икономиката специалности, по които се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Сред предложенията са увеличаване на ролята на бизнеса при определяне на част от изучаваното съдържание, възможностите за дуално обучение и отпускането на стипендии на учениците от съответните специалности. На студентите от тези ключови специалности, които учат „държавна поръчка“, да бъдат отпускани стипендии за финансиране на образованието им и за месечна издръжка, но при условия, че за определен период от време работят в България или за българска компания.

Като един от най-значимите си приоритети АИКБ посочи реформата в енергетиката. Асоциацията заяви готовност да окаже пълна подкрепа с експерти при създаването на нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара, както и приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Освен това АИКБ ще настоява за прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, отговорно пазарно поведение на компаниите от Българския енергиен холдинг и засилване на контрола от КЕВР срещу пазарните злоупотреби на Българска независима енергийна борса.

За повече информация вижте пълния текст на презентацията „АИКБ: ОТГОВОРНИЯТ БИЗНЕС – ЗА БИЗНЕС ПО ПРАВИЛАТА“ както и презентациите: 

• Концепция за използване на средствата от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ за процедура по ОПИК за подкрепа на Регионални иновационни центрове;
• Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – Подкрепа за пазара на труда;
• Трудов пазар;
• Инструменти за финансов инженеринг, управлявани от Министерство на икономиката;
• Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“ – предстоящи процедури 2019 г.

Системата за превенция на здравето на работещите у нас има нужда от сериозно подобряване. За това говорят повишаването на общата заболеваемост, непрестанно нарастващия дял на работещите с трайно намалена работоспособност и по-честите отсъствия от работа в следствие на заболявания. Това заяви изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов по време на семинар на тема „Европейски модел на превенция на здравето на работещите“.

Според Добрин Иванов политиката за превенция трябва да започва още с проектирането на работните места, избора на оборудване, методите и организацията на трудовия процес. По думите му сериозно внимание трябва да се обърне на идентифицирането на източниците и оценка на въздействието на вредни за здравето и безопасността фактори от работната среда. Системният здравен мониторинг и профилактиката са другите два основополагащи фактора за изграждане на качествена и ефективна система за превенция на здравето на работещите.

„В момента в България превенцията на здравето при работа се базира на остарял подход и методи. Отсъства ранна разкриваемост на заболяванията, много малко от профилактичните прегледи са насочени към въздействието на условията на труд върху здравето на работещите, липсва отговорност за качеството на резултатите от прегледите, няма препоръки за рехабилитации и включване на работещите с намалена работоспособност в трудовия процес. Необходимо е да се въведат съвременни методи на профилактика, стандарти за обхват и съдържание на прегледите и изследванията за съответните рискови фактори, с изисквания за апаратурата и квалификацията на специалистите. Това бе и причината АИКБ да подкрепи създаването на Център за превенция на здравето“, заяви още Добрин Иванов.

Центърът за превенция  на здравето е създаден в средата на 2017 г. по модел на немските и австрийските центрове за превенция на здравето, с подкрепата на АИКБ и Асоциацията по трудова медицина. Задачата му е системно и ангажирано здравно наблюдение – периодични скринингови прегледи и изследвания за ранно диагностициране на здравни проблеми, навременно адекватно лечение при необходимост, динамично системно наблюдение на лицата с проблеми. Центърът е обзаведен със съвременна медицинска апаратура, изискваща се от съответните медицински стандарти.

Оценка на проблемите на превенцията на здравето в страната и възможностите, които се откриват с въвеждането на Европейските норми и практики направиха доц. д-р Кирил Карамфилов, Медицински университет-София, и д-р Петя Георева, дм, управител на ЦПЗ.

По време на семинара представители на Центъра за превантивна медицина и трудова медицина – PAPmed – Берлин представиха нормативната уредба в областта на превенцията на здравето на работещите в Германия, задълженията на работодателите, работещите и лекарите, както и практиките и стандартите за провеждане на профилактични прегледи.

Специалисти от Центъра за превенция на здравето демонстрираха и съвременни скринингови методи и апаратура за прегледи и изследвания във връзка с условията на труд.

Изх. № 421/16.12.2018 г. 

ДО
Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,
СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

ДО
НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2019 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) многократно е заявявала своето отрицателно отношение към съществуващия начин на определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) в страната, както и към нейното продължаващо необосновано повишаване.

Тази наша позиция срещу административното и волунтаристично определяне на размера на минималната работна заплата беше изложена още с писмото на АИКБ от 21 юли 2015 г. относно предложения тогава Проект на постановление за определяне и актуализиране размера на минималната работна заплата в страната – писмо до заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин с изх. № 329 от 21 юли 2015 г[1].

Със съжаление се налага да констатираме, че няма изгледи „консултациите“ относно проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2019 г. да се окажат последните в историята на индустриалните отношения в Република България. По всичко личи, че има огромна вероятност тази много лоша практика да оцелее чак до края на 2021 г., ако се съди по това до кога е „разписана“ средносрочната бюджетна прогноза.

Тук е мястото още един път да подчертаем подкрепата на АИКБ за общото становище на представителните работодателски организации – членки на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), средносрочната бюджетна прогноза да бъде консултирана с национално представителните организации на българските работодатели и със социалните партньори като цяло в рамките на законоустановените процедури в НСТС.

Тази необходимост следва пряко от член 2 на Кодекса на труда, където изрично се посочва, че „държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните“[2].

По същия начин, както и преди една година АИКБ подчертава, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище, точно така, както то е дефинирано в съответното Решение на Министерския съвет. През 2018 година отбелязахме, а сега остро протестираме срещу факта, че в момента процедурата по подготовка и оповестяване на средносрочната бюджетна прогноза представлява техника за заобикаляне на изискванията на Кодекса на труда и на практика – за предопределяне на размера на минималната месечна работна заплата за страната.

Веднъж заложен в средносрочната бюджетна прогноза, размерът на минималната месечна работна заплата за страната става непроменяем, а последващата процедура по „консултиране“ на определянето му става напълно формална и дори бутафорна. Продължава да се възпроизвежда порочната практика, „консултациите“ да се провеждат единствено, за да е спазена формалната процедура. Заседанията на съответните комисии към НСТС и на самия НСТС продължават да имат изцяло „ритуален“ характер и продължават да са изпразнени от съдържание. Те нямат никакво значение за крайния резултат на обсъждане на този ключов макроикономически параметър.

Преди време Европейската комисия даде своята оценка за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, като я оцени като „нечестна и непрозрачна“ и подчерта необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“. Ние вече отлично знаем защо само работодателската страна протестираше през последните вече две години срещу формалния и бутафорен начин на „консултиране“ на минималната работна заплата.

АИКБ със съжаление констатираме, че обявеното общо съгласие, че досегашният модел на определяне на минималната месечна работна заплата не може да продължава да се прилага е било само отчасти искрено сред социалните партньори. Това широко афиширано съгласие послужи за снемането на въпроса за създаване на честен и прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата от списъка на известните ни „специфични препоръки“ (“Country Specific Recommendations”). Това обаче се оказа преждевременно.

В АИКБ продължаваме да смятаме ролята на Европейската комисия за придвижване на българските социални партньори към идеята за договаряне на МРЗ за един от най-благоприятните ефекти от членството на Република България в Европейския съюз. Едновременно с това виждаме, че за определени участници в общия процес е достатъчно, че очите на ЕК са били „замазани“ в достатъчна степен и че е създадено впечатление, че има устойчив напредък в посока на постигане на трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ).

Затова Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) си запазва правото да сезира Европейската комисия за откровеното нежелание на част от участниците в преговорите за трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ), да ги доведат до край.

АИКБ смята, че в момента страните в тристранното сътрудничество са изправени пред избора дали сегашните „консултации“ да се извършат по същия формален начин както досега или да се направи опит, дори и при сегашното административно определяне на минималната месечна работна заплата, да се направят някакви усилия от страна на изпълнителната власт да балансира натиска за повишаване на МРЗ с някакво полезно действие в интерес на тези икономически дейности, които ще понесат истински удар с въвеждането на новия размер на МРЗ от 560 лева.

Не бихме искали тази декларация да се възприема като някаква заплаха. Макар че оптимизмът ни е значително понижен, ние оставаме с надеждата, че в даден момент ще се стигне до подписване с общо съгласие и при разумни взаимни отстъпки на трипартитно споразумение за въвеждане на нов механизъм на ДОГОВАРЯНЕ на минималната месечна работна заплата.

Все пак станахме свидетели на ратификацията на Конвенция 131 на МОТ, която създаде някои важни предпоставки за постигане на споразумение. Отново ще напомним и за постигнатото известно придвижване напред в разговорите за постепенен преход към създаване на механизъм за договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности.

Асоциацията на индустриалния капитал в България вярва в потенциала на българските индустриални отношения и социален диалог. Дълго време, с отлично институционализираните си и работещи индустриални отношения, България беше дори модел и пример за подражание за страните от Централна и Източна Европа. Време е да се върнем към тези практики и да преодолеем сегашната стагнация в социалния диалог. Смятаме, че можем да постигнем това чрез възстановяване на доверието между социалните партньори и чрез определени иновации в индустриалните отношения.

По-долу ще представим за пореден път данните, илюстриращи необоснования, волунтаристичен и рязък ръст на минималната работна заплата, като този път сведенията са за периода 2000 – 2017/2018 г.

1. Административно определената минимална работна заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС – „стара“ Европа, „нова“ Европа, както и Турция.

Данните за ръста на минималната работна заплата в Република България са дадени по-долу в Таблица 1 в евро.

Таблица 1.

Минимална работна заплата (МРЗ) в България по тримесечия за 2000 – 2017

№	Год. – Тримес.	2000-1	2000-2	2000-3	2000-4	2001-1	2001-2	2001-3	2001-4
1	МРЗ в  EURO	38,35	38,35	38,35	40,42	40,42	43,65	43,65	51,38
2	Год. – Тримес.	2002-1	2002-2	2002-3	2002-4	2003-1	2003-2	2003-3	2003-4
3	МРЗ в  EURO	51,38	51,38	51,38	51,38	56,28	56,28	56,28	56,28
4	Год. – Тримес.	2004-1	2004-2	2004-3	2004-4	2005-1	2005-2	2005-3	2005-4
5	МРЗ в  EURO	61,36	61,36	61,36	61,36	76,69	76,69	76,69	76,69
6	Год. – Тримес.	2006-1	2006-2	2006-3	2006-4	2007-1	2007-2	2007-3	2007-4
7	МРЗ в  EURO	81,79	81,79	81,79	81,79	92,03	92,03	92,03	92,03
8	Год. – Тримес.	2008-1	2008-2	2008-3	2008-4	2009-1	2009-2	2009-3	2009-4
9	МРЗ в  EURO	112,49	112,49	112,49	112,49	122,71	122,71	122,71	122,71
10	Год. – Тримес.	2010-1	2010-2	2010-3	2010-4	2011-1	2011-2	2011-3	2011-4
11	МРЗ в  EURO	122,71	122,71	122,71	122,71	122,71	122,71	122,71	138,05
12	Год. – Тримес.	2012-1	2012-2	2012-3	2012-4	2013-1	2013-2	2013-3	2013-4
13	МРЗ в  EURO	138,05	148,28	148,28	148,28	158,50	158,50	158,50	158,50
14	Год. – Тримес.	2014-1	2014-2	2014-3	2014-4	2015-1	2015-2	2015-3	2015-4
15	МРЗ в  EURO	173,84	173,84	173,84	173,84	184,07	184,07	194,29	194,29
16	Год. – Тримес.	2016 – 1	2016 – 2	2016 – 3	2016 – 4	2017 – 1	2017 – 2	2017 – 3	2017 – 4
17	МРЗ в  EURO	214,75	214,75	214,75	214,75	235,20	235,20	235,20	235,20
18	Год. – Тримес.	2018 – 1	2018 – 2	2018 – 3	2018 – 4	2019 – 1	2019 – 2	2019 – 3	2019 – 4
19	МРЗ в  EURO	260,76	260,76	260,76	260,76	286,32	286,32	286,32	286,32

Фиг. 1. Динамика на минималната работна заплата в Република България в периода 1999 – 2018 г.

Данните за стойностите на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат нормативно закрепена МРЗ и Турция за периода 2000 – 2018 и съотношение МРЗ2018 / MРЗ2000, са както следва:

Таблица 2

Данни за минимални месечни заплати през 2000 г. и през 2018 г. (МРЗ2000 и МРЗ2018) и съотношението МРЗ2018/МРЗ2000

№	Държава	МРЗ 2018	МРЗ  2000	МРЗ 2018 / МРЗ 2000	Нарастване в проценти (%)*
1	Румъния	407,86	24,53	16,6269	1562,69%
2	България	260,76	34,26	7,6112	661,12%
3	Естония	500,00	89,48	5,5878	458,78%
4	Словакия	480,00	94,34	5,0880	408,80%
5	Латвия	430,00	85,02	5,0576	405,76%
6	Унгария	418,47	100,12	4,1797	317,97%
7	Чехия	468,87	110,79	4,2321	323,21%
8	Литва	400,00	107,05	3,7366	273,66%
9	Полша	480,20	161,11	2,9806	198,06%
10	Хърватско	465,72	204,70	2,2751	127,51%
11	Словения	842,79	373,35	2,2574	125,74%
12	Турция	380,16	201,62	1,8855	88,55%
13	Португалия	676,67	371,27	1,8226	82,26%
14	Люксембург	1998,59	1191,13	1,6779	67,79%
15	Испания	858,55	495,60	1,7323	73,23%
16	Белгия	1562,59	1095,89	1,4259	42,59%
17	Нидерландия	1594,20	1092,00	1,4599	45,99%
18	Франция	1498,47	1049,49	1,4278	42,78%
19	Гърция	683,76	542,69	1,2599	25,99%

*Процентът на нарастването на МРЗ е равен на резултата изчислен по формулата:

PCOTROTMS = [(MРЗ 2017 – MРЗ 2000) / MРЗ 2000] х 100 ; PCOTROTMS = Per Cent of the Raise of the Minimum Salary.

Вижда се, че съотношението между стойността на минималните месечни заплати за 2000 г. и 2018 г. (съотношение МРЗ 2018/МРЗ 2000) за България е 7,6112.

Увеличението на минималната месечна работна заплата през 2017 г., в сравнение с 2000 г. е 661,12%.

България и Румъния имат стремителен, експлозивен ръст на минималната работна. Държавата с третия „резултат“ в тази класация е Естония с повече от 200 (двеста) процента по-нисък ръст на минималните работни заплати спрямо България.

Докато за останалите европейски страни ръстът на МРЗ към 1 юли 2018 г. е незначително по-голям в сравнение с 2016 и 2017 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и ускорява стремителния си ръст.

Данните от Румъния са по-скоро тревожни от колкото успокояващи. От край време, Румъния води класацията ръст на размера на минималната работна заплата. Румъния обаче не е във валутен борд, там няма здравословните ограничения върху безконтролното и „политически мотивираното“ харчене, характерни в някаква степен за България. Това води до сериозни проблеми, които са надлежно отбелязани от Европейската комисия в така наречените специфични препоръки за отделните страни от ЕС (“country specific recommendations”). В специфичните препоръки за Румъния за 2018 г. четем:

„На 16 юни 2017 г., Съветът реши в съответствие с Член 121(4) от Договора за функциониране на Европейския съюз (Treaty on the Functioning of the European Union – TFEU), че през 2016 г., в Румъния е забелязано съществено отклонение от средносрочната цел. С оглед на установеното значително отклонение, на 16 юни 2017 г., Съветът препоръча на Румъния да вземе необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени разходи няма да надхвърли 3,3 % през 2017 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,5 % от БВП.

На 5 декември 2017 г., Съветът установи, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета от 16 юни 2017 г., и издаде преразгледана препоръка. В новата препоръка, Съветът поиска от Румъния да вземе необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени  разходи няма да надвиши 3,3 % през 2018 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,8 % от БНП.

На 20 юни 2018 г., Съветът установи, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 5 декември 2017 г. Нещо повече, въз основа на данните от 2017 г., е открито съществено отклонение на Румъния от препоръчаната корекция през 2017 г. В съответствие с Член 121 (4) от  Договора за функциониране на Европейския съюз (TFEU) и с Член 10 (2) от Council Regulation (EC) No 1466/97, Комисията отправи предупреждение до Румъния на 23 май 2018 г., че през 2017 г. е забелязано сериозно отклонение от корекционната пътека към средносрочната бюджетна цел.

На същата дата, Съветът прие последваща препоръка, която потвърждава необходимостта Румъния да предприеме необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени разходи няма да надхвърли 3,3 % през 2018 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,8 % от БВП. Въз основа на пролетната прогноза на Комисията за 2018 година има риск от отклоняване от тази препоръка през 2018 г.“[3].

Разходите на Румъния в публичната сфера определено не са съобразени нито с препоръките на Европейската комисия, нито с икономическото благоразумие. По тази причина в Румъния е на лице много тревожен тренд на инфлацията – тя е европейски лидер по този показател. Ние с безпокойство следим това развитие на нещата, защото Румъния е наш важен търговски партньор и евентуални икономически сътресения в нея ще се отразят неблагоприятно и на нашата икономика.

Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо подготвяната минимална месечна работна заплата за 1 януари 2019 г. – 560 лева. Сега вече процентът на увеличението за България ще бъде 735,73 %.

2. Минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната.

Данните са не по-малко красноречиви, ако направим проверка за съотношението между средната месечна работна заплата (СРЗ) в България и на минималната работна заплата (MРЗ).

По-долу представяме данни за това съотношение по тримесечия, като стойността на минималната работна заплата е увеличена с 11,09 % процента, тоест изчислили сме своеобразна средна брутна минимална работна заплата (СМРЗ). Изчислявайки съотношението СРЗ/(1,1109 х MРЗ), ние отчитаме влиянието на средния размер на допълнителните възнаграждения за страната, най-вече надбавката за придобит трудов стаж и професионален опит, позната ни като „клас“. С отчитане на това допълнително трудово възнаграждение, резултатите по области са представени в Таблица 3а, а резултатите по икономически дейност – в Таблица 3б. (СМРЗ=1,1109хМРЗ=566,61).

Таблица за дял на СМРЗ=(1,1109 х МРЗ) от средната работна заплата (СРЗ) по области в проценти.

	Област	СРЗ по области в лева	1,1109хМРЗ като дял от СРЗ по области в %	МРЗ като дял от СРЗ по области в %
1	София (Столица)	1504	41,37%	37,23%
4	София	1109	56,10%	50,50%
2	Стара Загора	1096	56,77%	51,09%
3	Варна	1054	59,03%	53,13%
5	Враца	1040	59,82%	53,85%
7	Разград	1002	62,09%	55,89%
6	Пловдив	991	62,78%	56,51%
8	Габрово	982	63,36%	57,03%
9	Бургас	918	67,77%	61,00%
10	Русе	914	68,07%	61,27%
16	Ловеч	906	68,67%	61,81%
19	Ямбол	901	69,05%	62,15%
11	Шумен	899	69,21%	62,29%
15	Велико Търново	885	70,30%	63,28%
14	Пазарджик	877	70,94%	63,85%
13	Търговище	872	71,35%	64,22%
21	Перник	871	71,43%	64,29%
12	Плевен	863	72,09%	64,89%
23	Кърджали	849	73,28%	65,96%
22	Смолян	841	73,98%	66,59%
20	Сливен	839	74,15%	66,75%
18	Добрич	836	74,42%	66,99%
17	Монтана	828	75,14%	67,63%
24	Хасково	800	77,77%	70,00%
26	Кюстендил	783	79,46%	71,52%
25	Силистра	781	79,66%	71,70%
28	Видин	747	83,29%	74,97%
27	Благоевград	743	83,74%	75,37%

Таблицата е изготвена по данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие (Q3) на 2018 година.

Минималната работна заплата (МРЗ) е в размер на 560 лева, съгласно средносрочната бюджетна прогноза.

СМРЗ=1,1109хМРЗ= 622,16 лева.

Среден размер на допълнителното заплащане за страната по данни на НСИ  = 11,09 %.

Виждаме, че в края на 2018 г. минималната работна заплата с отчитане на средния размер на допълнителното заплащане за страната достига до дял, надхвърлящ 83 % от стойността на средната месечна работна заплата. Минималната месечна работна заплата пък достига до дял, надхвърлящ 75 % от средната месечна работна заплата. В контекста на ЕС България продължава да е страната с най-високо съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата, като това съотношение е МНОГО над средния размер за Общността – под 43%.

През 2018 г. от 28 области на страната само в София делът на СМРЗ=1,1109хМРЗ е под средния за ЕС. В София (Столица) той е 41,37 %. Аналогично е положението при МРЗ – делът му е 37,23%.

По показателя дял на СМРЗ=1,1109хМРЗ от средната работна заплата, в 4 области делът е между 50 % и 60 %. В 8 области делът е между 60 % и 70 %,  в 13 области – между 70 % и 80 %, а в 2 области е над 80 %. В сравнение с 2017 г. тенденцията е по-скоро негативна – нараснал е броят на областите, където делът на СМРЗ от СРЗ е между 70% и 80%, за сметка на броя на областите, където делът на СМРЗ е между 60% и 70%.

По показателя дял на МРЗ от средната работна заплата в 7 области МРЗ е между 50% и 60% от СРЗ. В 15 области МРЗ е между 60% и 70% от СРЗ. В пет области МРЗ е над 70% от СРЗ.

Проследяването на изменението на размера на дела на средната брутна минимална работна заплата (СМРЗ) и на минималната работна заплата (МРЗ) от СРЗ в регионален план показва, че на  цялата територия на страната с единствено изключение София-град има неблагоприятни съотношения СМРЗ/СРЗ и МРЗ/СРЗ. Приближаването на СМРЗ и на МРЗ до СРЗ действа демотивиращо на работниците с ниска и средна квалификация квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.

Таблица 3б 

Дял на СМРЗ=(1,1109 х МРЗ) от средната работна заплата (СРЗ) по икономически дейности (ИД) в проценти.

Икономическа дейност	СРЗ по ИД в лева	1,111хМРЗ като дял от СРЗ по ИД в %	МРЗ като дял от СРЗ по ИД в %
ИКТ	2661	23,38%	21,04%
Финансови и застрахователни дейности	1815	34,28%	30,85%
Енергетика	1804	34,49%	31,04%
Добивна промишленост	1656	37,57%	33,82%
Професионални дейности и научни изсл.	1645	37,82%	34,04%
Държавно управление	1263	49,26%	44,34%
Хуманно здравеопазване и социал. работа	1154	53,91%	48,53%
Общо	1117	55,70%	50,13%
Образование	1073	57,98%	52,19%
Транспорт, складиране и съобщения	1040	59,82%	53,85%
Култура, спорт и развлечения	1016	61,24%	55,12%
Преработваща промишленост	1014	61,36%	55,23%
Търговия, ремонт на автомоб. и мотоц.	991	62,78%	56,51%
Операции с недвижими имоти	975	63,81%	57,44%
Селско, горско и рибно стопанство	929	66,97%	60,28%
ВиК и отпадъци	918	67,77%	61,00%
Строителство	885	70,30%	63,28%
Административни и спомагател. дейности	881	70,62%	63,56%
Други дейности	788	78,95%	71,07%
Хотелиерство и ресторантьорство	707	88,00%	79,21%

Таблицата е изготвена по данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие (Q3) на 2018 година.

Минималната работна заплата(МРЗ) е в размер на 560 лева, съгласно средносрочната бюджетна прогноза.

СМРЗ=1,1109хМРЗ= 622,16  лева.

Среден размер на допълнителното заплащане за страната по данни на НСИ  = 11,09 %.

Когато пък правим анализ по икономически дейности, прави впечатление, че само бюджетни, финансови, монополни и олигополни сектори са под средното съотношение за ЕС. Има само едно изключение – ИКТ. Във всички сектори, които оперират на свободните конкурентни пазари, съотношението е много по-неблагоприятно от средното за ЕС. При хотелиерството и ресторантьорството регионалният „таван“ на дела на СМРЗ=1,1109хМРЗ от средната работна заплата (СРЗ) за Благоевград – 83,74% и за Видин – 83,29% са „счупени“.

Таблица 4.

Данни за минималните месечни работни заплати (МРЗ) в страните от Европейския съюз, където има нормативно закрепени такива, за средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) в страните от ЕС и за съотношението МРЗ / СРЗ

№		Държава	Миним. заплата	Средна месеч. заплата	СМРЗ / СРЗ
1	BE	Белгия	1562,59	3401,00	0,4595
2	BG	България	286,32	580,00	0,5485
3	CRO	Хърватско	465,72	1124,00	0,4143
4	CZ	Чехия	468,87	1236,00	0,3793
5	EE	Естония	500,00	1291,00	0,3873
6	EL	Гърция	683,76	1060,00	0,6451
7	ES	Испания	858,55	2189,00	0,3922
8	FR	Франция	1498,47	2957,00	0,5068
9	HU	Унгария	418,47	1054,00	0,3970
10	LT	Латвия	430,00	1006,00	0,4274
11	LV	Литва	400,00	935,00	0,4278
12	LU	Люксембург	1998,59	5030,00	0,3973
13	NL	Нидерландия	1594,20	2855,00	0,5583
14	PL	Полша	480,20	1145,00	0,4194
15	PT	Португалия	676,67	1158,00	0,5843
16	RO	Румъния	407,86	975,00	0,4183
17	SK	Словакия	480,00	1138,00	0,4218
18	SI	Словения	842,79	1659,00	0,5080

Още при МРЗ=380 лева България беше на трето място в ЕС по дял на СМРЗ от СРЗ. При МРЗ=460 лева България излезе на първо място по дял на СМРЗ от СРЗ сред страните от Европейския съюз. При сегашните намерения на правителството минималната работна заплата да достигне 560 лева (която е заложена в средносрочната бюджетна прогноза и по всичко личи, че ще ни бъде наложена след формално проведените консултации със социалните партньори), съотношението МРЗ/СРЗ ще бъде равно на 0,4937, а при отчитане на  средния размер на допълнителните заплащания в страната, който е равен на 11,09%, тогава (1,1109хМРЗ)/СРЗ=0,5485.

При това положение „лидерството“ на България в тази класация ще се оспорва  само от Нидерландия и Португалия.

В дадения случай изключваме от класацията Гърция, поради много специфичния характер на протичащите там икономически турбуленции. От една страна, с приемането на така наречените „непопулярни мерки“ (подложени дори на прословутия „охи“ референдум), минималната заплата в Гърция беше рязко намалена. Теоретически, това би трябвало да доведе и до намаляване на дела на МРЗ от СРЗ. Само че, очевидно е, че в Гърция е на лице и срив на средната заплата, причинен и от работа на не пълен работен ден. Това отново „изстрелва“ нагоре съотношението МРЗ/СРЗ, т.к. това не е реално получаваното минимално възнаграждение, а теоретична величина. Реалната МРЗ е значително по-ниска поради същите причини – работа на непълен работен ден. По тази причина, в анализа се отказваме да правим каквито и да са заключения на база на данните от Гърция (които представяме единствено в името на изчерпателността), макар че те с нищо не променят общата картина.

В заключение може да се обобщи, че на фона на страните в ЕС, които имат нормативно установена минимална месечна работна заплата, установената пред годините устойчива тенденция на поддържане на много високи съотношения МРЗ/СРЗ в България продължава и пазарът на труда ще продължи да бъде деформиран по възможно най-неприемлив начин.

3. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове.

Много показателен е фактът, че нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове. По-долу, в Таблица 5. са представени данни за 28 сектора/отрасъла в българската индустрия. Тя обхваща така наречената „реална икономика“ като цяло.

В Таблица 5 е направено сравнение между съотношенията на минималните заплати, договорени между браншовите профсъюзи и браншовите работодателски организации в ОКТД и БКТД през 2018 г. и 2001 г. В редица случаи последното колективно договаряне е проведено преди 2018 г., като датата му е отбелязано във втора колона. Когато последната договорена стойност за минимална месечна работна заплата е по-малка от определената от държавата за 2018 г., валидна е стойността на МРЗ от актуалното постановление и се взима за извършване на изчисленията[4].

Таблица 5.

Данни за месечните минимални работни заплати, валидни през 2018 г. по отрасли (браншове), договорени между браншовите профсъюзи и браншовите работодателски организации в ОКТД и БКТД. Данни за съотношението между минималните заплати валидни за 2018 г. и 2001 г.

№	Отрасъл / бранш	МРЗ2018 в EUR	МРЗ2018/МРЗ2001
1	Енергетика – обслужващ персонал	312,91	6,0002
2	Туризъм (договорено през май 2016)	260,76	6,0000
3	Енергетика – квалифициран персонал	391,14	5,9999
4	Минно дело (договорено през март 2017)	365,06	5,1001
5	Транспорт (договорено през юли 2015)	338,99	5,1000
6	Здравеопазване (договорено през 2014 – приета е МРЗ)	260,76	5,1000
7	Земеделски кооперации (договорено през 2007 – приета е МРЗ)	260,76	5,0825
8	Птицевъдна промишленост (договорено през юни 2013)	260,76	4,6365
9	Захарна промишленост (договорено през юни 2013  – приета е МРЗ)	260,76	4,6365
10	Шивашка промишленост (договорено през 2007 – приета е МРЗ)	260,76	4,6365
11	Преработване на плодове и зеленчуци (договорено през 2002 – приета е МРЗ)	260,76	4,6365
12	Текстилна промишленост (договорено през 2009 – приета е МРЗ)	260,76	4,6365
13	Трикотажна промишленост (договорено през 2008 – приета е МРЗ)	260,76	4,6207
14	Горско стопанство (договорено през декември 2016)	260,76	4,4347
15	Кожарска, кожухарска, обувна и галантерийна промишленост (дог. през 2013 – МРЗ)	260,76	4,4346
16	Фуражна промишленост (договорено през 2011 – приета е МРЗ)	260,76	4,6153
17	Мелничарска промишленост (договорено през 2009 – приета е МРЗ)	260,76	4,2499
18	Металообработване и машиностроене (договорено през 2017)	260,76	4,2499
19	Електротехническа и електронна индустрия (договорено през август 2016)	260,76	4,2495
20	Целулозна и хартиена промишленост (договорено през 2014)	260,76	4,2354
21	Памучна, ленена и конопена промишленост (договор. през2006 – МРЗ)	260,76	3,9229
22	Производство на растителни масла (договорено през 2008 – приета е МРЗ)	260,76	3,9229
23	Металургия (договорено през май 2017)	286,32	3,7340
24	Строителство	299,87	3,6655
25	Търговия (договорено през декември 2015)	260,76	3,6429
26	Водоснабдяване и канализация (договорено през април 2016)	273,80	3,5702
27	Дървообработване и мебелна промишленост (договорено през 2014 – приета е МРЗ)	260,76	3,5171
28	Тютюнева промишленост (договорено през 2014 – приет е МРЗ)	260,76	2,8333
29	Минимална работна заплата – по средносрочна бюджетна прогноза 2019	260,76	6,4512

Забележка: Отраслите са подредени по размера на съотношението МРЗ2018/МРЗ2001, което се получава за всеки от тях.

Направеното сравнение между съотношенията за минималните работни заплати за 2018 и 2001 година ни позволява да сравним данните от въвеждането на промените в Кодекса на труда през 2001 година до 2018 година, тоест – до днес.

От представените данни се вижда ясно, че и в 28-те изследвани сектора (клонове) на реалната икономика в България съотношението MРЗ 2018/MРЗ 2001 е по-ниско, в сравнение със същото съотношение за минималната месечна работна заплата, определена от правителството и валидна за 2018 г.

АИКБ е на твърдото мнение, че увеличаването на МРЗ на 560 лева през 2019 г. ще доведе само до задълбочаване на тази диспропорция.

Това е още едно сериозно доказателство, че административният начин за определяне на минималната месечна работна заплата от правителството е в сериозно противоречие с реалностите в икономиката и в различните промишлености (индустрии).

И преди АИКБ е обръщала внимание на факта, че съществува дълъг списък от икономически дейности, където разликата между средния осигурителен доход (СОД) и брутната средна минимална месечна работна заплата, която отчита средния размер на допълнителните възнаграждения в Република България (в момента СМРЗ=1,1109хМРЗ), е плашещо малка. През 2014 – 2015 г. делът на СМРЗ от СОД се движеше в границите от 94,12 до 99,48 % – там, където СОД е все пак по-голям от СМРЗ и беше между 100,45 и 132,29 % – там, където СМРЗ е по-голяма от СОД.

Днес, през 2018 г., в навечерието на новата 2019 г., делът на СМРЗ от СОД в тези икономически дейности, където повишаването на МРЗ ще доведе практически до уеднаквяване на средния осигурителен доход със средната брутна минимална месечна работна заплата (СМРЗ) се движи между  92,05 до 98,16 – там, където СОД е по-голям от СМРЗ и между 100,80 и 127,85 % – там, където СМРЗ е по-голяма от СОД.

По-долу, в Таблица 6. за пореден път е дадено сравнението между стойностите на различни средни осигурителни доходи по икономически дейности, спрямо средната брутна минимална работна заплата (СМРЗ), както и спрямо предвидената минималната работна заплата за страната (МРЗ) за 2019 г., със средносрочната бюджетна прогноза.

Таблица 6.

Въздействие на „скока“ на минималната работна заплата върху икономически дейности, където средният осигурителен доход е близо до стойността на минималната работна заплата, без и с отчитане на допълнителното заплащане за прослужено време и придобита квалификация (1,1109хМРЗ)

(Средният осигурителен доход е даден в български левове)

№	ИД (A31)	ИД (код по НКИД)	Име на икономическата дейност (ИД)	Брой заети	Среден осигури-телен доход	% от стойността на МРЗ	% от стойността на 1,1109 х МРЗ
1	A	1.49	Отглеждане на други животни (пчеларство).	586	590,06	105,37 %	94,84 %
2	B	08.12	Добив на глина и каолин	139	563,68	100,66 %	90,61 %
3	C	10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82	Производство на хляб, сладкарски и тестени изделия.Производство на други хранителни продукти.	36264	648,95	115,88 %	104,32 %
4	C	14 без 14.3	Производство на облекло.	78480	618,62	110,47 %	99,44 %
5	C	15	Обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия.	12247	609,06	108,76 %	97,91 %
6	C	16	Производство на дървен материал; Производство на изделия от дърво и корк (без мебели).	15924	587,16	104,85 %	94,38 %
7	C	31	Производство на мебели.	22239	694,35	123,99 %	111,61 %
8	I	55, 56, 79	Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма.	135714	556,22	99,33 %	89,41 %
9	H	49.3, 49.4	Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване.	95213	637,81	113,89 %	102,52 %
10	N	80	Дейности по охрана и разследване.	54261	553,50	98,84 %	88,97 %
11	Q	87, 88	Медико – социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняване	8273	666,80	119,07 %	107,18 %
12	S, T	95, 96, 97	Ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги. Дейности на домакинствата като работодатели.	23058	488,81	87,29 %	78,57 %
13			Централен кооперативен съюз	4558	692,79	123,71 %	111,36 %
14	Q	86 без 86.1	Хуманно здравеопазване и социална работа (само за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори)	8250	677,85	121,04 %	108,96 %
15	S	94, 91	Дейности на религиозни организации (отнася се само за Българската православна църква).	1490	684,54	122,24 %	110,04 %

*ИД – Икономическа дейност.

** НКИД – Национален класификатор на икономическите дейности в България (НКИД).

Стойността на 1,1109xМРЗ = 622,104 BGN

МРЗ = 560 BGN

Забележка: Таблицата е подготвена от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) въз основа на официални данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за декларирания осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за април 2018 г.

АИКБ констатира с голямо безпокойство, че на практика не е настъпило никакво подобрение спрямо предишните години, когато Асоциацията алармира и правителството, и социалните партньори за съвсем сходни проблеми и диспропорции. За съжаление, положението дори се влошава, защото икономическите дейности, където повишаването на МРЗ ще създаде критична ситуация, вече са станали 15 броя с общо 330 817 (триста и тридесет хиляди осемстотин и седемнадесет) заети.

4. Позицията на АИКБ.

Във връзка с изложените по-горе факти, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) продължава да настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната. Многократно сме изразявали удовлетворение от факта, че поне на етапа на официалните заявления и декларации, всички социални партньори са съгласни, че досегашното положение не може да се запази. Едновременно с това, последните развития около статута на минималната работна заплата у нас ни карат да бъдем по-скептични и да очакваме значително забавяне на преговорите, което няма да е по вина на работодателите, а още по-малко на АИКБ.

Ние можем само да съжаляваме, че още веднъж сме въвлечени във формално и бутафорно „консултиране“ на размера на минималната месечна работна заплата за страната, предопределен със средносрочната бюджетна прогноза.

Още един път настояваме оттук нататък, независимо от формата, която ще вземе договарянето на минималната месечна работна заплата за страната, средносрочната бюджетна прогноза да се консултира със социалните партньори, поне в частта й, където се залага минималната месечна работна заплата в перспектива.

Смятаме, че преговорите за политика по доходите, която да се опира на договаряне, което да се извършва по икономически дейности, не бива да се изоставят.

АИКБ многократно е аргументирала тезата си, че такова договаряне окончателно би ни освободило от вече изживялата времето си практика на договаряне на минималните осигурителни доходи (прагове). Неплащането на осигурителни вноски вече е криминализирано. При това положение договарянето на минимални заплати по икономически дейности, в съчетание с начисляване на осигуровките върху реалните заплати, ще бъде несравнимо по-адекватно на икономическата реалност в сравнение с досегашната практика на договаряне на МОД.

На тезата за бипартитно договаряне на минималните работни заплати обикновено се опонира с аргумента, че при досегашните договаряния на МОД (които смятаме, че никога вече няма да се подновят) оставаха така наречените „празни квадратчета“ – икономически дейности, където не са се водили преговори или не са постигнати споразумения. Тази теза не е издържана, защото оценката за „слабостта“ на отрасловото и браншово колективно договаряне е абсолютно тенденциозна.

В АИКБ сме наясно, че нашите партньори от синдикатите са склонни да подценяват постигнатото в тази област, поради естественото им желание отрасловото и браншовото колективно договаряне да са по-разпространени и с много по-голямо покритие. Някои работодателски организации от своя страна са склонни да неглижират като цяло това ниво на колективно договаряне, отдавайки предпочитание на колективното договаряне на ниво предприятие или пък на преговори на национално равнище по въпроси от типа на минималната работна заплата.

Съществува достатъчен потенциал, изградена е в много голяма степен необходимата „инфраструктура“ за договаряне на минималните работни заплати по икономически дейности. Последното съответно трябва да доведе до премахване на минималните осигурителни доходи (прагове) и до осигуряване върху реалните доходи на работниците, служителите и мениджърите.

В заключение – що се отнася до предложението на правителството минималната месечна работна заплата за страната да достигне 560 лева от 1 януари 2019 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично отхвърля това предложение, опирайки се на изнесените по-горе аргументи и съображения. Според нас това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи от преди, на първо място за изброените 15 икономически дейности.

АИКБ със съжаление повтаря своето много сериозно съмнение, че повишаването на размера на МРЗ на 560 лева е предрешен въпрос.

По тази причина АИКБ се обръща към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работа заплата в застрашените икономически дейности, които бяха посочени и анализирани по-горе.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага това да стане, като в текста на постановлението на Министерския съвет, с който се определя новият размер на минималната работна заплата, се запише, че за икономическите дейности: 1.49 Отглеждане на други животни (пчеларство); 08.12 Добив на глина и каолин; 10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82 Производство на хляб, сладкарски и тестени изделия. Производство на други хранителни продукти; 14 без 14.3 Производство на облекло; 15 Обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия; 16 Производство на дървен материал; Производство на изделия от дърво и корк (без мебели); 31 Производство на мебели; 55, 56, 79 Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма; 49.3, 49.4 Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; 80 Дейности по охрана и разследване; 87 и 88 Медико – социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняване; 95, 96, 97 Ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги. Дейности на домакинствата като работодатели; [без код по НКИД] Централен кооперативен съюз; 86 без 86.1 Хуманно здравеопазване и социална работа (само за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори); 94, 91 Дейности на религиозни организации (отнася се само за Българската православна църква), новият размер на минималната месечна работна заплата влиза в сила от 1 януари 2020 година, като до тогава за тях е валиден досегашният размер на МРЗ от 510  лева.

АИКБ настоятелно предлага на правителството, както и на социалните партньори да подкрепят това компромисно решение, което би дало глътка въздух на изброените икономически дейности. В редица от тях ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, а в други, като частния охранителен сектор, доходи буквално са „смачкани“ от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий – най-ниска цена.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 560 лева, считано от 1 януари 2019 година, да бъде отложено въвеждането й за изброените 15 икономически дейности, така, както е предложено по-горе.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

[1] Тогава през 2015 г. организациите на социалните партньори бяха принудени да обжалват липсата на процедура за консултации в съда, тъй като минималната работна заплата бе определена едностранно от страна на правителството, дори без изпълнение на формалните „ритуални“ процедури в НСТС. Тогава съдът задължи правителството да осъществи тази процедура, след което последва формалното провеждане на дискусията, и потвърждаване от страна на правителството на вече обявената стойност за минималната работна заплата. (На 19 май 2015 г. съдът спря Постановление № 419/17.12.2014 г. на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за 2015 година. Делото тогава беше заведено Асоциация на индустриалния капитал в България – АИКБ, Българска стопанска камара – БСК и Българска търговско-промишлена палата – БТПП). Вторият такъв случай беше през 2017 година. С решение № 6122 от 16.05.2017 г. по адм. дело № 1566/2017 г. Върховният административен съд – Първо отделение отмени Постановление № 22 от 2017 г., обн. в ДВ, бр. 11 от 2017 г., за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017 г. С този акт Върховният административен съд (ВАС) прие за основателна жалбата на четирите работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В нея те оспориха решението на кабинета за повишаване на минималната работна заплата от 1 януари т.г. на 460 лв. Основният аргумент на работодателските организации бе, че това е незаконно, защото не е било обсъждано в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

[2] Чл. 2 (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) от Кодекса на труда.

[3] European Commission, Brussels, 23.5.2018 COM(2018) 422 final, Recommendation for a COUNCIL RECOMMENDATION on the 2018 National Reform Programme of Romania and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Romania, https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-european-semester-country-specific-recommendation-commission-recommendation-romania-en.pdf

[4] Източникът на данните са оригиналните колективни трудови договори, предоставени от ИА „ГИТ“, от браншовите организации на социалните партньори и от сайта на НИПА. Данните за колективното договаряне са осигурени и обработени от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).

„За мен е чест да посрещна хората, които дават заетост, защото развитието на нашето общество зависи от развитието на икономиката. Не може да има обществена промяна без силна икономика“. С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри проведената днес, 11 декември 2018 г., по негова покана среща с ръководителите на национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

В срещата, освен членове на президентската администрация, участваха: Васил Велев – председател на УС на АИКБ и изп. директор на „Стара планина холдинг“, Радосвет Радев – председател на УС на БСК и изпълнителен директор на „Дарик холдинг“, Цветан Симеонов – председател на УС на БТПП, Евгений Иванов – главен изпълнителен директор и член на УС на КРИБ, Кънчо Стойчев – зам.-председател на УС на АИКБ и председател на Съюз „Произведено в България“, Добри Митрев – главен секретар на БСК, и Мирослава Маркова – гл. експерт „Международно сътрудничество и международни организации“ в БТПП.

Основна тема на разговора бяха възможностите за активизиране на диалога между Президентската институция и работодателските организации с цел идентифициране на проблемите и набелязване на мерки за подобряване на бизнес средата и ускоряване на икономическия растеж.

В стъпителните си думи Държавният глава отбеляза отличното сътрудничество с работодателските организации при организирането на бизнес форуми с потенциални партньори от Румъния, Полша, Израел, Армения, Македония, Малта, Индия и др. Като пример за добро партньорство и разбиране на проблемите на бизнеса Румен Радев посочи, също така, отказа си да наложи вето върху законите за трудовата миграция и за енергетиката. Според него, добрата комуникация и качествената аргументация са предпоставка за постигане на баланс в обществените отношения, така че да се отчитат в максимална степен интересите на всички заинтересовани страни и да се търсят най-добрите решения за развитието на икономиката.

„Обща е загрижеността българският бизнес да надскочи оградата на ЕС и да възстанови позициите си на традиционни пазари като тези в арабския свят, Централна Азия, Куба и др. Бизнес климатът не води към сериозен растеж, основан на инвестиции с висока добавена стойност. Залага се на ограничения, вместо на стимули. Закъснява въвеждането на електронното управление. Корупцията изкривява пазарните отношения и демотивира бизнеса“, каза още Румен Радев. Според него, трябва да се работи активно за позитивния образ на България, защото се намираме в силно конкурентната среда на околните държави, които прилагат сериозни стимули за привличане на качествени инвестиции.

„Приемаме тази среща като един добър тон в обществения договор между държавата и работодателите“, каза от своя страна Радосвет Радев – председател на БСК и ротационен председател на АОБР за 2018 г. Според него, налице е агресивно бюджетиране срещу бизнеса в посока непрекъснато нарастване на данъчно-осигурителната тежест, поради което не остава достатъчно свободен капитал за инвестиции в производства с висока добавена стойност. „Бизнес климатът се влошава, предприемаческият дух се губи. В началото на 90-те години всеки се стремеше да развие собствен бизнес. Днешните младежи искат да работят в държавната администрация или в големи международни корпорации, но не и да рискуват като предприемачи. Нужна е реабилитация на предприемачеството, ако искаме да вървим напред“, каза Радосвет Радев и допълни, че без модернизиране на икономиката няма да имаме модерна България. „Европа прави планове за 2030-2050 г., Китай – за 2100 г., а у нас хоризонтът е около един управленски мандат“, каза председателят на БСК.

Според председателя на АИКБ Васил Велев, българският предприемач е незаслужено охулван, вкл. по отношение на доходите, които растат по-бързо от производителността на труда. Като ключов проблем на икономиката той посочи липсата на квалифицирана работна ръка – и като количество, и като качество. „Първата причина за липсата на инвестиции е липсата на човешки ресурси. Германия приема законодателство за агресивно привличане на хора не само от трети за ЕС държави, но и от страни като нашата. Това ще ни постави в още по-затруднено положение и трябва спешно да търсим решения в тази посока“, подчерта Васил Велев. В заключение, той благодари на президента Радев за балансираната позиция в международните отношения, но достатъчно твърда при отстояване на националните интереси.

Председателят на Съюз „Произведено в България“ Кънчо Стойчев постави на внимание три базови въпроса – „Доходите и властта“, „Доходите и производителността“ и „Работодателите и затвора“. Според него, недопустимо е към работодателите да се подхожда с непремерена агресия, както е недопустимо да се мисли, че властта създава доход. „Имаме левичарско управление“, заключи Кънчо Стойчев и призова за по-малко популизъм и повече прагматизъм в управлението.

За засилено търсене на нови пазари, извън ЕС, стимули за инвеститорите и мерки за осигуряване на работна ръка, вкл. чрез облекчаване на процедурите за внос на работници от трети страни, призова и председателят на БТПП Цветан Симеонов. От БТПП бе поставен акцент на важността относно подобряване работата на контролните органи и ограничаване на тенденцията на прехвърляне на тежести върху бизнеса – като регистрации, уведомления и др., вместо подобряване работата на контролните органи, за което те имат ясни ангажименти в нормативните актове. БТПП посочи неефективността от наливане на средства в нереформирани сектори като образование, здравеопазване, държавна администрация и изтъкна нуждата от свързването на повече средства с постигане на конкретни подобрения в дейността на съответните сектори.

 „Говоренето на политиците е също важно за бизнеса. Капиталът е плашлив по дефиниция и е много важно в каква среда ще бъде поставен“, каза изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. Той подчерта, че бизнесът не е престъпник и че политиците са му длъжници в това отношение, тъй като с действията и говоренето си често създават среда за обществена нетърпимост към инициативните хора. Пример в това отношение е протестът на строителите, предизвикан от непрекъснато негативно говорене на политици, което може да се пренесе върху цялата икономика. Евгений Иванов изрази несъгласие, че има изтичане на капитали. Според него, по-скоро има диверсификация на инвестициите и разпределяне на риска. „В случай че негативизмът от страна на политиците продължи, тези хора ще има къде да продължат своята икономическа дейност“, каза изпълнителният директор на КРИБ.

В заключение, президентът Румен Радев призова представителите на бизнеса и тази година да се включат активно в инициативата „Българската Коледа“, като отбеляза, че до момента са събрани 2,6 млн. лв., а 29 здравни заведения са получили модерна апаратура.

Участниците в срещата се договориха за регулярност на срещите, както и за организиране на съвместни събития, насочени към търсене на механизми за ускоряване на икономическия растеж.

Станете част и от изложбата в София, посветена на дъжда. 
Желанието за участие е възможно да бъде заявено до 6 януари 2019 г. на електронна поща: photo-contest@bwa-bg.com

---

Българска асоциация по водите (БАВ), като най-голямата неправителствена организация във водния сектор, традиционно отбелязва Световния ден на водата – 22 март, с организирането в София на тематични прояви, обединени в събитието СЕДМИЦА НА ВОДАТА.

Част от проявите в рамките на емблематичната за БАВ Седмица за 2019 г. е фотоконкурсът с фотоизложба „Няма нищо по-хубаво от дъждовното време”, както и кръгла маса на значимата за целия свят тема „Устойчиво управление на дъждовните води“, която ще се проведе на 21 март в София.

Във връзка с това вижте повече информация за фотоконкурса с молба за съдействие при нейното разпространение, за да може да стигне до максимален брой хора, които биха желали да се включат в общественополезната инициатива на БАВ.

На снимката горе: инж. Иван Иванов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ) и зам.-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова на Фотоконкурса на БАВ с изложба през 2018 г. в Централната минерална баня в София.

„Лекар“ е най-привлекателната професия у нас. Тя заема първо място с рейтинг от 55,46 от общо шестнадесет проучени професии от секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Това, обаче, не решава проблемът с дефицита на лекари, поради нарастващото изтичане на квалифицирани кадри извън страната. Измерването на привлекателността им е част от изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Това обяви на специална заключителна пресконференция по проекта днес председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. А най-малко привлекателната професия в посочените браншове е тази на локомотивния машинист.

В машиностроителния сектор най-привлекателна се оказва професията „Машинен инженер“ с 54,64 рейтинг. След нея се нареждат професиите на „Настройчик на машини с ЦПУ“, „Заварчик“ и съответно с най-нисък рейтинг е професията „Стругар“ със среден рейтинг от 35,44.

При сектор „Електроника и електротехника“ с най-висока оценка от 47,80 е професия „Електроинженер“. На второ място е „Електротехник“ с 38,36 рейтинг. Трети и четвърти са професиите „Техник на електронна техника“ и „Машинен оператор“.

„Локомотивен машинист“ е най-малко харесваната професия от „Транспорт и логистика“ с рейтинг от 26,02. Оценките на „Самолетен пилот“ и „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ съответна са 54,64 и 46,54.

Другите професии от „Медицина и услуги за красота и здраве“ са „Акушерка“ и „Медицинска сестра“ със средни рейтинги, а с най-нисък рейтинг н бранша е професията на лаборанта с рейтинг от 33,14.

„Целта на проекта беше да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери. Преодоляването на дисбаланса между търсенето и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация е една от най-големите и най-трудоемките цели на АИКБ. Считам, че предложенията към Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието, които отправихме в следствие на резултатите от дейностите по проекта са реализируеми и ще бъдат взети под внимание“, обяви председателят на АИКБ Васил Велев.

В световната практика до сега не е създавана подобна система за отчитане на привлекателността на професиите, нито толкова богат инструментариум за повишаване на привлекателността им, който включва стратегия и план с конкретни мерки, модели за повишаване на привлекателността за всяка от 16-те професии, модул за насърчаване на работната сила и нейната мобилност, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. Разработени са още нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда. Направени са и предложения за въвеждане на менторството и застъпничеството в българското законодателство след пилотното тестване на разработените по проекта процедури в над 85 предприятия от посочените четири бранша. Обучени са общо 40 кариерни консултанта и трудови посредника от Агенция по заетостта за прилагане на разработените инструменти по отношение на търсещите работа лица.

В рамките на проекта е изградена и Информационна система „Рейтинг на професиите“, чрез която всяка година ще се обявяват кампании за определяне на рейтинга на професиите с ниско предлагане на пазара на труда. Всички разработени системи и инструменти ще бъдат предоставени на МТСП и Агенция по заетостта за безвъзмездно ползване и доразвиване.

Проектът BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” стартира на 02.01.2017 г., като в рамките на 24-те месеца от неговата реализация са участвали над 80 експерта в реализирането му. Като асоциирани партньори в проекта се включиха и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Национална агенция за професионално образование и обучение.

---

Вижте приложено ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.