Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) прие декларация в подкрепа на членството на България и Румъния в Шенген. На пленарна сесия на институцията, която заседава вчера и днес в Брюксел, членовете на ЕИСК одобриха декларацията със 177 гласа „за“.

„ЕИСК винаги е подкрепял идеята за разширяване на Шенгенското пространство и е насърчавал европейските институции и държавите членки да предоставят правна и политическа рамка за участието на всички държави от ЕС във възможно най-широко пространство, за да се гарантира пълната свобода на движение на хора и стоки, в съответствие с принципите и ценностите на Европейския съюз“. Това се казва в приетата по време на пленарната сесия, декларация на ЕИСК в подкрепа на България и Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство.

В документа се посочва още, че това решение засяга сериозно европейската солидарност. Според ЕИСК ситуацията създава опасен прецедент за функционирането на ЕС и призовава европейските институции, Европейската комисия, Съвета на ЕС, настоящето и бъдещото председателство на ЕС, както и Австрия и Нидерландия да предприемат всички необходими стъпки за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство възможно най-скоро.

„Изключително съм горда, че ЕИСК реагира на това решение. Българската делегация настоява за по-твърд текст на декларацията, но е важно, че се дава сигнал и той ще достигне веднага до Европейския съвет“, заяви д-р Милена Ангелова, член на ЕИСК от група Работодатели и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

ЕИСК е консултативен орган на ЕС, включващ работодатели, профсъюзни дейци и представители на социални, професионални, икономически и културни организации от страните членки.

Проведеното днес, 8 декември 2022 г. в Брюксел Общо събрание на SGIEurope избра ръководен екип за следващите три години, в състав: председател – г-н Паскал Боло (който е вицепрезидент на Nantes Metropole и председател на Френската секция на SGIEurope), д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, за вицепрезидент до 2025 г., г-н Филипо Брандолини (Италия) и г-н Ингберг Либинг (Германия). Предвид важните решения относно справянето с настоящата криза, Плана за възстановяване и развитие, преговорите по социални въпроси, данъчно законодателство, това е сериозна възможност за АИКБ да участва в правенето на политики в Европа.

Инж. Стефан Чайков, член на УС на АИКБ и председател на Българска браншова камара „Пътища“, отново бе избран за зам.-председател на Съвета за устойчиво развитие и доц. д-р Борислав Великов – член на НС на АИКБ от „Българска асоциация по водите“ отново бе избран за зам.-председател на работната група по водни ресурси. Г-жа Росица Стелиянова – директор Програми и проекти на АИКБ бе избрана да ръководи Работната група по професионално образование и обучение на SGI EU.

Съветът за устойчиво развитие е създаден през 2013 г., за да улесни и структурира работата, свързана с трансгранични, интердисциплинарни и междуведомствени въпроси, които изискват принос на експерти с различна компетентност. Целта му е да гарантира плавно лобиране пред европейските институции, опирайки се на постигнатото в работните групи за устойчиво развитие (в областите: комуникации, енергетика, околна среда, транспорт и водни ресурси). Основни приоритети за предстоящия мандат са изменението на климата и ефективното използване на ресурсите. Неговите инициативи са изключително полезни за ЕС, тъй като са резултат от задълбочена работа, отчитаща разнообразието от заинтересовани страни, гледни точки и баланса между тях.

Преди 8 години SGIEurope учреди специална работна група по водни ресурси, за да отговори по-адекватно на новите предизвикателства, произтичащи от измененията в климата, както и от трансграничните политики на ЕС в рамките на изграждането на единен вътрешен пазар. Работната група участва в различни органи, създадени от Комисията, за да се подобри прилагането на Рамковата директива за водите и да се насърчат иновациите и подобренията в тяхното управление. Тя активно изразява позиции и лобира пред вземащите решения в ЕС.

По повод на преизбирането им, одобрено единодушно от Общото събрание на организацията, д-р Ангелова, инж. Чайков, доц. Великов и г-жа Стелиянова, бяха поздравени лично от името на Генералния секретар на SGIEurope Валерия Ронцити. Тя им благодари за досегашната съвместна работя и изрази увереност в успеха на предстоящите им нови задачи.

SGI Europe е европейска асоциация, представляваща предприятия, които извършват услуги от общ интерес, независимо от тяхната собственост или статут. Тя е официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия. Като член на SGI Europe Асоциацията на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативни комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

Следва пълният текст на писмо на АИКБ, изпратено до президента на РБ, председателя на 48-то Народно събрание на РБ, министър-председателя на РБ и др.:

---

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ В 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

Г-Н НИКОЛАЙ МИЛКОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

МЕДИИТЕ

БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН – НАЦИОНАЛНА И ЕВРОПЕЙСКА КАУЗА

Оставянето на България извън Шенгенското пространство и особено – отделянето от Румъния и Хърватия, е триумф на двойните стандарти в европейската политика. Това е ход, който игнорира системно полаганите от обществото ни усилия за възходящо развитие, включително работата ни по защитата на границата, борбата с корупцията и сивата икономика. Това е политически акт, който е не само необоснован, но и е опроверган от заключението на Европейската комисия и противоречи на позициите на всички държави членки и на недвусмисленото становище на Европейския парламент. Причините за това са различни, като българската държава, държавна администрация и съдебна власт също имат своя „значим“ принос, но външните причини са унизителни за България и предполагат адекватна реакция на държавата ни и всички български институции.

Изключването на България от Шенгенското пространство е грешка с организационни, технически, обществени и политически измерения, защото:

• Създаването отделно на „европейска“ и на различна „шенгенска“ граница, точно в Югоизточна Европа, където и мигрантският, и контрабандният натиск са големи, не блести с далновидност и политическа визия;
• Една нова, „шенгенска“ граница между България и Румъния ще доведе до нови усложнения, забавяния и разходи за „усилването“ й, до откровено объркване и дезорганизация по контрола на товаропотоците вътре в ЕС – допълнително напрегнати от настоящия конфликт, който пренасочи голяма част от тях именно през България и Румъния;
• Е извършено не от властова структура на ЕС, чието предметно поле на дейност е целият ЕС, а от отделна държава – Нидерландия. Държава, която не изпрати свои представители в последните мисии, дали висока оценка за готовността на България за Шенген и за която има легитимни съмнения, че с този акт решава за пореден път вътрешнополитически проблеми;
• Решението за изолиране на България от Шенгенското пространство влияе негативно на цели икономически отрасли като логистика, спедиция, транспорт, туризъм и на българските пристанища и летища. Този некоректен подход на Нидерландия може да се разглежда и като форма на нелоялна конкуренция по отношение на въпросните отрасли и инфраструктурни обекти.

Предвид всичко това АИКБ призовава българската изпълнителна и законодателна власт, социалните партньори и цялото общество да обединят усилия в името на националната и европейска кауза „България в Шенген“ за организирани действия по информиране на всички европейски институции за положените от нас усилия, за да ги убедим в несъстоятелността на мотивите на Нидерландия. Предлагаме и следните възможни действия:

• Извикването на българския посланик в Хага за консултации в България – като символично, но решително действие, показващо, че България не може да бъде „възпитавана“ по този начин и че е готова да се учи от „Стара Европа“, но не точно на различните форми на политическа корупция;
• България да планира реципрочно отношение към едни или други интереси на кралство Нидерландия в рамките на ЕС и извън него, както и ползването на правото си да прилага всички предвидени в Договорите за ЕС инструменти;
• Българските власти и социални партньори да разгледат възможностите за ползване на „мека сила“ под формата на разясняване, че българските граждани не са длъжни да допринасят за обогатяването на нидерландското общество с човешки ресурси, студенти и туристи – без да се разпалва истерия, но и без да се рекламират работни места в Нидерландия, нито да се толерират лобистки усилия за насърчаване на достъпа на нидерландски фирми до български обществени поръчки. Не е задължително и да се препоръчва учене в нидерландските университети, нито да бъдат хвалени туристическите дестинации в Нидерландия;
• България да не премълчава за случаите на нарушения на човешките права, извършвани от базирани в Нидерландия транснационални компании, нито за „затварянето на очите“ на нидерландската дипломация по случаи на нарушаване на човешките права от не дотам демократични политически режими, които партнират на такива компании.

Българското общество очаква от властите в България адекватни действия, а не празнословие. АИКБ напомня, че Европа внимателно следи всичко, което става в държавата ни и че изостреният тон на множеството предизборни кампании през последните две години също играе ролята на спирачка по пътя ни към Шенген. При това не бива да се забравя, че времето тече изключително бързо. Като абсолютен минимум следва да се настоява за незабавното приемане на България в Шенгенското пространство по въздух и ясна пътна карта за приемането й и в останалите аспекти на пространството – най-късно през 2023 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

Нетпик ЕООД е водеща агенция за дигитален маркетинг и дигитални услуги за бизнеса в България, член на АИКБ от 2022 год. От 16 години големи и малки компании доверяват рекламните си бюджети онлайн на Нетпик, а те от своя страна правят така, че бизнесът на тези компании да привлича клиенти и партньори и да продава своите продукти и услуги онлайн – не само в България, но и в други страни по света. Нетпик работят, както с конкретни задачи, така и със сложни аналитични или стратегически проекти.

В потвърждение на тяхната експертиза, може да се посочи, че Нетпик е Premier партньор на Google, Meta Business Partner (за Facebook и Instagram), официален партньор на Tik Tok и още много други. Пълен списък с наградите и премиум партньорствата на Нетпик може да откриете ТУК.

Членовете на АИКБ могат да разчитат на Нетпик отговорно, професионално и успешно. Посредством тяхната експертиза могат да осъществяват дейности чрез предлаганите им качествени IT решения, а именно:

Дейности, свързани с онлайн реклама – към бизнес – партньори, към крайни клиенти или като онлайн присъствие:

• SEO оптимизация – оптимизация в Google от експерти с 16-годишен професионален опит. Повече информация, последвайте линка: https://netpeak.net/bg/bg/services/seo/
• Онлайн реклама – във всякакви онлайн рекламни канали с напълно измерен точен резултат и анализи по него. Повече информация може да откриете на следния линк: https://netpeak.net/bg/bg/services/ppc/
• CRM маркетинг – настройване на системна комуникация с бизнес клиентите на компаниите през email, Messenger, SMS и други, подтикващи към покупка известия. Настройка на необходимите автоматизации, за по-лесна комуникация с всички текущи бизнес клиенти на едно по-различно ниво. Повече информация може да откриете на приложеният линк: https://netpeak.net/bg/bg/services/email/
• Промотиране на мобилни приложения – Apps. Нетпик е една от малкото агенции в света, която промотира и оптимизира в Apple App Store. И то с гаранция за резултат! Повече информация на следния линк: https://netpeak.net/bg/bg/services/aso/
• Поддържане и подобряване на онлайн репутацията в търсачката. Search Engine Reputation Management. Повече информация на приложения линк: https://netpeak.net/bg/bg/services/serm/
• Линкбилдинг – това е един от „специалитетите“ на Нетпик, с помощта на който те могат да увеличат всяка външна бизнес „линк маса“, а по този начин се получават “препоръки” от други сайтове в „очите“ на Google. Повече инфромация може да видите на приложения линк: https://netpeak.net/bg/bg/services/linkbuilding/
• Копирайтинг – създаване на качествени текстови решения за бизнес сайтове, онлайн магазини, за статии или PR. Информация: https://netpeak.net/bg/bg/services/copywriting/
• Фирмени обучения: https://netpeak.net/bg/bg/services/individual_consultation/
• Netpeak CSS – благодарение на тази услуга се получава 20% по-ниска цена на клик в Google Shopping в Европейския Съюз. Това е предимство, което дава голяма сила пред всички конкуренти: https://netpeak.net/bg/bg/services/shopping/

Академи Оушън – продукт за обучение на собствен персонал, клиенти, търговски представителства и партньори навсякъде по света

AcademyOcean e цялостно облачно решение за подпомагане на процеса на селекция на успешни кандидати за работа, бързо и качествено въвеждане на служители в работна среда (onboarding), повишаване (абсолютно точно и измеримо) на професионалната квалификация на всеки от служителите и система за мениджмънт контрол върху човешкия капитал във фирмата. AcademyOcean е незаменим  помощник, когато имаме хора, работещи за една компания отдалечено.

Освен това AcademyOcean е изключително силен софтуер при работа на компании при b2b отношения с партньори и клиенти по света.

Искаме да посочим, че AcademyOcean има възможно най-високият рейтинг – 5 от 5 звезди – в световните платформи за оценка на софтуер Capterra и g2 и продават успешно своя продукт във вече 31 страни на 5 континента.

Наскоро Google отличи AcademyOcean като многообещаващ SaaS продукт, като те получават от тях и менторство и технологична помощ, когато е необходимо.

Чрез използването на AcademyOcean, всички техни клиенти директно повлияват на следните фирмени/бизнес показатели:

• Намалява се текучеството на служители в компанията, като на работа се задържат само „качествените“ кадри/служители;
• Времето за обучение на нов служител се намалява с до 60%;
• С до 80% се автоматизират функциите на отдели „Човешки ресурси“ и „Обучение и Развитие“;
• Развиват се уменията на персонала;
• Намалява се цената за обучение на служител;
• Повишава се неговата ефикасност и ефективност с до 30%;
• Създават се условия за повишаване на печалбата на компанията;
• Ускорява се мащабирането на бизнеса;
• Чувително се намалява времето за мениджмънт контрол;
• Повишават се ангажираността на служителя в работния процес и мотивацията му за работа.

Рингостат – платформа за проследяване на обаждания, IP телефонна централа и анализи

Ringostat е част от Netpeak Group и помага на своите клиенти да подобрят маркетинговите си активности, както и продажбената си стратегия. Платформата е официален технологичен партньор на Google Analytics и се нарежда сред топ 10 услугите в света за проследяване на обаждания.

Компанията оперира в 26 различни държави по цял свят и помага на бизнеси от 77 различни ниши, като някои от тях са в сферата на пазара на недвижими имоти, автомобилният сектор и много други.

Изх. № 02-00-58/24.11.2022 г.		ДО Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ:		Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н ПЕТЪР ЧОБАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н ХРИСТО АЛЕКСИЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКАТА Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА Г-ЖА ЛЮБОМИРА ГАНЧЕВА СЕКРЕТАР НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и внесени предложения за нови преходни и заключителни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане със сигнатура 48-254-04-33 от 23.11.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 21 ноември 2022 г. за обществено обсъждане е публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламентът). С него се определят таваните на приходите на производителите на електрическа енергия.

Подобни текстове са предложени и от група народни представители във вид на предложения за нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Текстовете са със сигнатура 48-254-04-33 и са внесени между първо и второ четене на 23.11.2022 г.

Изразяваме енергичния си протест срещу така определените стойности!

На първо място, за пореден път не е представен анализ по какъв начин са определени тези тавани, какъв ресурс ще се генерира при изземването на неочакваните приходи от производителите, както и дали тези средства ще са достатъчни за осигуряването на бюджета на програмата за компенсиране на крайните небитови клиенти на електрическа енергия.

Отново се прилага обратна логика. Вместо да се оцени бюджетът на програмата за компенсиране и на тази база да се приложи Регламент (ЕС) 2022/1854, се залагат тавани на приходите, а бюджетът за компенсациите ще се сметне въз основа на каквото се събере. Отбелязваме, че съгласно чл. 8, пар. 1, б. а) от регламента, страните-членки могат допълнително да ограничат приходите на производителите по чл. 7, пар. 1. Считаме, че настоящите тавани са далече и подозрително щедро над равнищата, които гарантират нормална възвръщаемост на производителите и настояваме те да бъдат променени, в някои случаи – в пъти!

На второ място, с писмо на АОБР с изх. № 03-00-30/25.10.2022 г., адресирано до заместник министър-председателя по икономическите политики и председател на кризисния щаб по енергетиката г-н Христо Алексиев, изразихме протеста на бизнеса относно таваните на приходите, които бяха разисквани и в рамките на заседания на щаба и на срещи в Министерството на енергетиката. Нашите аргументи на практика не са взети под внимание.

1. По отношение на атомната електрическа централа, предложения таван на приходите в размер на 180 ,00 лв./MWh е три пъти по-висок от определената от КЕВР цена за регулирания пазар, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и всички останали разходи. Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да се намали над 2 пъти.

82,09лв/MWh е рационален праг за АЕЦ Козлодуй ЕАД (Приложение 1)

2. Противопоставяме се на практическото изключване на големите ВЕЦ на НЕК с предвиденото изваждане на всички ВЕЦ с изравнител от механизма за прилагане на таван на приходите. Чл. 8, пар. 1, б. д) на Регламента дава възможност за включването им в механизма за налагане на таван на приходите. Изключването на най-големия производител на енергия от ВЕЦ в страната и един от крупните електропроизводители по принцип[1] е необосновано и създава допълнителни изкривявания в предложения с проекта на ПМС подход.

96,08 лв/MWh е рационален праг за водноелектрическите централи на НЕК е цена от (Приложение 1).

3. За пореден път възразяваме срещу завишаването на тавана на кондензационните въглищни централи от и без това високият 180 лв./MWh + разходите за емисии на 350 лв./MWh + разходите за емисии. Благодарение на пазарната конюнктура тези централи реализират производствени рекорди, съответно – пазарна реализация и произтичащите оттам завишени приходи и свръх печалби, които не се дължат на повишена технологична или финансово-икономическа ефективност.

Припомняме, че работата на тези централи дълго време беше подпомагана от бизнеса и цялото общество през цена „задължения към обществото“ с около 750 млн. лв. годишно, тъй като не можеха да работят на пазарен принцип. Считаме, че е справедливо в настоящата ситуация кондензационните централи да подкрепят потребителите на електроенергия, възстановявайки част от платените от тях средства, получени единствено поради наличието на пазарен дефект.

125 лв/MWh + разходите за СО2 квоти е обоснования праг за тези производители (вж. разчетите в Приложение 1).

4. Намираме определянето на таван на приходите от 350 лв./MWh на ВЕИ производителите без договори за премии за необосновано. Предлаганата сега стойност е дори по-висока от предлаганите по-рано 320 лв./MWh. Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво (с изключение на биомасата, която е с малка инсталирана мощност) и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне 2 пъти.

160 лв/MWh е обоснованият праг за производителите на електрическа енергия от ВИ без договор за компенсиране с премии (Приложение 1).

Нещо повече, основната част от ВЕИ производителите (тези с право на договори с премии) също дълго време са подпомагани пряко или непряко от потребителите с около 750 млн. лв. годишно. Освен това, този тип производители бяха изключени от механизма за финансиране на компенсациите за небитовите крайни клиенти, а някои от тях получиха двоен приход от премия и от високата пазарна цена.

5. Не намираме основания и за изключването на „Мини Марица-изток“ от вноските в солидарния фонд. Наистина, цената на въглищата се определя със заповед на Министъра на енергетиката, а предприятието дълго време имаше незадоволителни финансови резултати. Припомняме, обаче, че дружеството понастоящем изнася въглища. Износът на източномаришки въглища никога не е бил предвиждан, което според нас е основание за облагането минимум на приходите от износ на въглища.

От гореизложеното се вижда, че не се максимизират възможностите за осигуряване на приходите, необходими за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия, което е крайната цел на Регламент (ЕС) 2022/1854. Регламентът цели подпомагане на икономиката в кризисна ситуация, а не осигуряване на разточително охолство и комфорт на енергетиката за сметка на  съсипване на икономиката!

Приложение 1: „Аргументация на таваните на приходите по типове производители за определяне размера на целевите вноски“

АСОЦИАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ
(АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ)

Министерството на икономиката и индустрията започна анкета за готовността на малките и средни предприятия (МСП) за въвеждане на еврото и за очакваните въздействия от прехода към евро върху тях. До 16 декември в сайта на институцията се провежда онлайн допитване по темата, което се разпространява също чрез множество обществени и браншови организации.

Резултатите от анкетата ще помогнат на компетентните органи и на специализираната администрация да идентифицира проблемите в процеса на преминаване от едната към другата валута от позицията на компаниите. Ще бъдат отчетени и очакваните ползи от приемането на единната европейска валута.

Анкетата е анонимна и съдържа въпроси, които да изяснят теми като очаквани разходи, свързани с адаптиране на фискалните устройства и промяна на счетоводния софтуер. Информация се събира и за нуждите от обучение на персонала, както и за други възможни предизвикателства пред предприятията в процеса на пренагласа. Мненията и оценките ще бъдат използвани при планиране на стратегически документи и ще се взимат предвид при подготовка на законодателни промени.

Анкетата, която се състои от само 12 кратки въпроса, е вече публикувана на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията на следния линк. Малкото време, което бихте отделили за нейното попълване, ще е от съществено значение за отчитане на гласа на българския малък и среден бизнес. Анкетиращите от Министерството на икономиката и индустрията ще са Ви благодарни, ако споделите линка към допитването и сред професионалните си контакти.

Национално представителните работодателски организации (НПРО) обсъдиха с ПП „Продължаваме промяната“ проектобюджета на Република България за 2023 г. Срещата се проведе в сградата на Народното събрание и беше по покана на ПП „Продължаваме промяната“ (ПППП). В хода на разговора НПРО потвърдиха решението си да подкрепят удължаването на действащия бюджет и за следващата година, а като ключов аргумент изтъкнаха политическата нестабилност и опасността от популистки свръхразходи, които биха поставили под риск нормалното функциониране на икономиката.

Вижте пълен запис на срещата във видеото.

Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда,  № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.:

---

Изх. № 314/07.11.2022 г.

ДО

Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-22, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 20.10.2022 г., изпратен за становище с Ваш № КИП-48-253-01-10 на 02.11.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България в качеството си на национално представителна работодателска организация излага следните съображения във връзка с Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-22, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 20.10.2022 г.

Законопроектът предвижда електропреносните и електроразпределителните дружества да получават компенсация в размер на не по-малко от 50 на сто от разходите, произтичащи от ангажиментите им за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, пропорционално на присъединените мощности по видове технологии за предходните три месеца, като разходите за компенсиране са за сметка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

В мотивите към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-22, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 20.10.2022 г., изрично се заявява, че „целта на предложението ни е да намалим разходите на инвеститорите минимум с 50% и чрез КЕВР да се упражни контрол върху обоснованата необходимост от модернизиране на мрежите предписвана от дружествата по време на целия процес на присъединяване“.

Асоциацията на индустриалния капитал в България по принцип подкрепя развиването на алтернативната и зелена енергетика в страната. Едновременно с това се налага да се отбележи, че търсеният път за решаване на проблемите около „зелената“ енергетика, начертан в предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, не е дообмислен и в крайна сметка не е правилен.

Безспорно инвеститорите ще бъдат доволни ако бъдат компенсирани с „не по-малко от 50 на сто от разходите, произтичащи от ангажиментите им за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници“. Едновременно с това обаче компенсирането на инвеститорите ще става за сметка на Фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС), което означава, че автоматично ще бъдат намалени възможностите за компенсиране на всички останали индустрии, заради изключително високите цени на електрическата енергия за промишлени нужди.

Получава се така, че инвеститорите в производството на „зелена“ енергия ще бъдат компенсирани, но останалите производителни индустрии ще трябва да плащат по-скъпата електроенергия. Съществува реална опасност Фонд „Сигурност на енергийната система“ да се превърне във Фонд „Сигурност за производителите на зелена енергия“, който едновременно с това да бъде Фонд „Несигурност на всички производствени индустрии“.

Все пак трябва да имаме предвид, че инвестициите за присъединяване и за развитие на мрежата се изплащат от таксите за ползване на мрежата и от инвеститорите във ВЕИ, броят на които в относителен план и без предлаганите стимули е един от най-високите в Европа.

Отделен въпрос е, че и електроразпределителните дружества би трябвало да преразгледат политиката и практиките си по отношение на присъединяването на нови източници. Смятаме, че има дори и административни резерви за улесняването на включването в електропреносната мрежа на производители на електроенергия от ВЕИ.

„Зелената“ енергетика несъмнено трябва да се развива, но смятаме, че първоначално трябва да бъдат решени нейни проблеми. Основен проблем на фотоволтаичните, вятърните и други електроцентрали, базиращи се на възобновяеми енергийни източници, е това, че те не създават така наречения „базов товар“. В България и сега има включени в паралел в енергийната система на страната твърде голям брой производители на електроенергия, които не могат да използват пълния си капацитет, защото Електроенергийният системен оператор (ЕСО) постоянно разпорежда изключването на едни или други от тях, тъй като производството на електроенергия систематично надвишава потреблението й.

При това положение е много по-важен въпросът за възможните технически решения за съхраняване на произведената електроенергия от ВЕИ при надвишаване на потреблението, отколкото включването на нови мощности на база на възобновяеми източници. Такива решения са възможни – те са анализирани и коментирани включително и в становището на Икономическия и социален съвет на Република България по въпроса за Европейския зелен пакт (Европейската зелена сделка) и предизвикателства пред страната ни[1]. Подобни решения за съхраняване на електроенергия могат да бъдат осъществявани примерно на база на производство на водород и по-нататъшното му използване (включително и във водородни ТЕЦ) и на база на производството на амоняк и с други решения.

Тук е мястото да се напомни, че единственото съоръжение у нас, което в момента може да осигури съхраняване на произведена електроенергия – ПАВЕЦ „Чаира“ аварира и не може да изпълнява функциите си пълноценно. Ние бихме апелирали към народните представители да упражнят ефективен контрол върху обстоятелствата около аварията и последвалия ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, като по този начин спомогнат за по-скорошното връщане в експлоатация на тази важна единица от енергийната ни система.

Чак след решаването на посочените по-горе въпроси, въпросът за екстензивното разширяване на производството на енергия от ВЕИ в България би станал наистина достоен за внимание и би могъл да се върне в дневния ред на обществото, изпълнителната и законодателната власт, но не и преди това.

В заключение, във връзка с изложеното по-горе, Асоциацията на индустриалния капитал в България заявява, че НЕ ПОДКРЕПЯ Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-22, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 20.10.2022 г., изпратен ни за мнение с Ваш № КИП-48-253-01-10 на 02.11.2022 г.

Смятаме такова предложение в настоящия момент за ненавременно и нецелесъобразно. Смятаме, че за устойчивото развитие на производството на електроенергия от ВЕИ са необходими други подходи и технически решения, които сме изложили по-горе.

Едновременно с това оставаме на разположение за всякакви дискусии, които да са от полза за развитието на алтернативната енергетика у нас и за намаляването на въглеродния отпечатък на енергийния отрасъл като цяло.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

[1] ИСС, Становище на тема: „Европейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“; разработено от Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения, Комисията по социална политика и Комисията по икономическа политика на ИСС; Докладчици: Васил Велев – член на ИСС от група 1 – работодатели и Пламен Димитров – член на ИСС от група 2 – синдикати. Становището е прието на пленарна сесия на ИСС на 15 юни 2020 година, https://esc.bg/wp-content/uploads/2021/01/opinion-esc-3-66-2020-bg-2.pdf

Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда,  № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.:

---

Изх. № 311/07.11.2022 г.

ДО

Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ

Относно: Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда,  № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България в качеството си на национално представителна работодателска организация излага следните съображения във връзка с предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г. Сама по себе си предложената промяна е интерпретация на предложените от г-н Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика в правителството с министър-председател г-н Кирил Петков три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в Република България. Предложението беше направено в края на мандата на правителството и не беше посрещнато еднозначно от социалните партньори.

По принцип АИКБ винаги е била застъпник на договарянето на минималната работна заплата. Винаги сме имали като приоритет договарянето й по икономически дейности. В този смисъл ние приветстваме изразената готовност от страна на КНСБ (заявена по време на разговорите в МТСП на 25.07.2022 г.) за възобновяване на двустранните преговори за постигане на споразумение за създаване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, като заявяваме своето предпочитание към договарянето по икономически дейности, като МРЗ бъде резултативна величина на тези преговори – за МРЗ за цялата икономика да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности.

Искаме да Ви обърнем внимание, че в текста на Директива за минималната работна заплата, в член 5, точка 4 изрично е посочено, че МОЖЕ (написано е точно в този пожелателен вид) да се реферират 0,6хМедРЗ или 0,5хСРЗ. Не спекулираме, а само напомняме, че в подобни европейски документи при изброяване на възможности по-препоръчителните варианти предхождат по-малко препоръчителните.

В случая 0,6хМедРЗ е по-препоръчителният вариант не само защото е така изброен в проекта на Директива за минималната работна заплата, но и защото медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин.

Аргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. Министерският съвет, МТСП или НСИ имат възможността да изчисляват медианната работна заплата с каквато честота във времето поискат[1]. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно.

СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата. Отдавна обясняваме, че по този начин се получава „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света. В случай че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да имаме.

Също така високодоходните групи оказват значително влияние върху СРЗ, докато при МедРЗ такова влияние няма. Затова определено смятаме, че темата за реферирането към Мед РЗ не е изчерпана и не е затворена. Който смята така, просто се издава, че има изгода от използването на средната брутна работна заплата. Всъщност реферирането към 0,6хМедРЗ е по-адекватно в сравнение с реферирането към 0,5хСРЗ.

Тук е мястото да подчертаем още веднъж, че самата формула МРЗ=0,5хСРЗ е некоректна, защото средната работна заплата (СРЗ) е брутна, а минималната месечна работна заплата НЕ е. Този факт беше многократно коментиран, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ се съгласиха, че съществува методологически проблем.

При този вид на формулата съществуват две възможности. Първата е – в МРЗ по някакъв начин да се отчита допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“). Тук не предлагаме формула за отчитането му, но смятаме, че това е най-изчистеният начин формулата да бъде изведена от сегашния си несъстоятелен вид. Разбира се, възможен е и вариант с отменянето на допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“), за което сме готови да преговаряме.

Другият вариант е СРЗ във формулата да не бъде познатата ни и следена от НСИ средна брутна работна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и въпросното допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж („клас“).

На следващо място, ако наистина формулата МРЗ=0,5хСРЗ е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не „ан блок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности.

Това би било много по-адекватно на реалното икономическо положение в отделните отрасли, браншове и икономически дейности в сравнение с МРЗ за цялата икономика, при която винаги ще има икономически дейности, за които минималната месечна работна заплата ще се окаже близка до средната работна заплата.

При цялата ни резервираност към формулата МРЗ=0,5хСРЗ със сигурност можем да заявим, че АИКБ е готова в много по-голяма степен да обсъжда вариант за Yi=k.Xi , където:

Xi=средната работна заплата за дадената (i-тата) икономическа дейност (с всички уговорки за нормализирането на формулата, направени по-горе);

Yi=минималната месечна работна заплата за съответната (i-тата) икономическа  дейност;

к=0,5 (коефициент, фиксиран параметър)

Ние още веднъж предлагаме напълно сериозно варианта да реферираме към средния процент на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат МРЗ от средната работна заплата в същите тези страни. МРЗ и СРЗ, естествено, трябва да бъдат изчислени претеглено в зависимост от броя на работниците в посочените държави. Разбира се, и тази формула трябва да бъде „нормализирана“ така, както стана дума по-горе, и да се получава „от бруто – бруто“ или от „нето – нето“.

В заключение към този момент Асоциацията на индустриалния капитал в България не приема формулата МРЗ=0,5хСРЗ, предложена първоначално от министър, а сега като законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.

Едновременно с това ние оставаме изцяло на разположение за водене на преговори по всички изложени по-горе варианти и направления, оставайки на позицията, че категорично сме за съществуване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, най-вече по икономически дейности, но сме готови да обсъждаме и други варианти, стига те да бъдат изчистени от дефектите, които имат в момента.

Оставаме на разположение за по-нататъшни сериозни дискусии и преговори.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

[1] Ние изцяло сме съгласни с тази теза, артикулирана по много понятен начин на срещата в МТСП, състояла се на 25.07.2022 г. от представителите на БСК. От тогава това е повторено неизвестно колко пъти на всякакви форуми и публични изяви. От страна на държавната администрация и на политическите кабинети няма никаква реакция на тези подсещания. В отговор на това мълчание ние съвсем открито съветваме и народните представители, и членовете на Министерския съвет и политическото ръководство на МТСП да се усъмнят в служебното съответствие на всеки държавен служител, който твърди обратното.

Официалното подписване е част от визитата на арменския президент у нас

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Републиканският съюз на работодателите в Армения (РСРА) подписаха протокол за учредяване на Арменско-българска търговско-икономическа камара. Протоколът беше подписан от председателя на УС на АИКБ Васил Велев и президента на РСРА Гагик Макарян в присъствието на президента на Р България Румен Радев и президента на Армения Вахагн Хачатурян. Официалното подписване е част от визитата на арменския президент у нас по повод 30-ата годишнина от установяването на двустранните дипломатически отношения.

Организацията ще насърчава сътрудничеството между компании от двете държави, като ще се фокусира върху области като машиностроене, „зелена“ икономика, търговия с хранителни продукти, туризъм, както и обмен на работна сила, и обучение на съответните специалисти в образователни центрове на България и Армения, особено осигуряването на персонал за редица технически професии.

По данни на Министерство на икономиката и индустрията за 2021 г. стокообменът между България и Армения възлиза на 42,556 млн. долара. Водещите стоки в стокообмена между двете държави са нефтени масла, трактори, хидравлични турбини, медикаменти и медицински инструменти, трикотажни изделия, етилов алкохол и трикотажни и текстилни изделия. Преките арменски инвестиции до миналата година са на стойност 15,4 млн. евро.