Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.:
Изх. № 311/07.11.2022 г.
ДО
Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ
Относно: Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Асоциацията на индустриалния капитал в България в качеството си на национално представителна работодателска организация излага следните съображения във връзка с предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г. Сама по себе си предложената промяна е интерпретация на предложените от г-н Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика в правителството с министър-председател г-н Кирил Петков три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в Република България. Предложението беше направено в края на мандата на правителството и не беше посрещнато еднозначно от социалните партньори.
По принцип АИКБ винаги е била застъпник на договарянето на минималната работна заплата. Винаги сме имали като приоритет договарянето й по икономически дейности. В този смисъл ние приветстваме изразената готовност от страна на КНСБ (заявена по време на разговорите в МТСП на 25.07.2022 г.) за възобновяване на двустранните преговори за постигане на споразумение за създаване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, като заявяваме своето предпочитание към договарянето по икономически дейности, като МРЗ бъде резултативна величина на тези преговори – за МРЗ за цялата икономика да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности.
Искаме да Ви обърнем внимание, че в текста на Директива за минималната работна заплата, в член 5, точка 4 изрично е посочено, че МОЖЕ (написано е точно в този пожелателен вид) да се реферират 0,6хМедРЗ или 0,5хСРЗ. Не спекулираме, а само напомняме, че в подобни европейски документи при изброяване на възможности по-препоръчителните варианти предхождат по-малко препоръчителните.
В случая 0,6хМедРЗ е по-препоръчителният вариант не само защото е така изброен в проекта на Директива за минималната работна заплата, но и защото медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин.
Аргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. Министерският съвет, МТСП или НСИ имат възможността да изчисляват медианната работна заплата с каквато честота във времето поискат[1]. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно.
СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата. Отдавна обясняваме, че по този начин се получава „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света. В случай че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да имаме.
Също така високодоходните групи оказват значително влияние върху СРЗ, докато при МедРЗ такова влияние няма. Затова определено смятаме, че темата за реферирането към Мед РЗ не е изчерпана и не е затворена. Който смята така, просто се издава, че има изгода от използването на средната брутна работна заплата. Всъщност реферирането към 0,6хМедРЗ е по-адекватно в сравнение с реферирането към 0,5хСРЗ.
Тук е мястото да подчертаем още веднъж, че самата формула МРЗ=0,5хСРЗ е некоректна, защото средната работна заплата (СРЗ) е брутна, а минималната месечна работна заплата НЕ е. Този факт беше многократно коментиран, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ се съгласиха, че съществува методологически проблем.
При този вид на формулата съществуват две възможности. Първата е – в МРЗ по някакъв начин да се отчита допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“). Тук не предлагаме формула за отчитането му, но смятаме, че това е най-изчистеният начин формулата да бъде изведена от сегашния си несъстоятелен вид. Разбира се, възможен е и вариант с отменянето на допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“), за което сме готови да преговаряме.
Другият вариант е СРЗ във формулата да не бъде познатата ни и следена от НСИ средна брутна работна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и въпросното допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж („клас“).
На следващо място, ако наистина формулата МРЗ=0,5хСРЗ е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не „ан блок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности.
Това би било много по-адекватно на реалното икономическо положение в отделните отрасли, браншове и икономически дейности в сравнение с МРЗ за цялата икономика, при която винаги ще има икономически дейности, за които минималната месечна работна заплата ще се окаже близка до средната работна заплата.
При цялата ни резервираност към формулата МРЗ=0,5хСРЗ със сигурност можем да заявим, че АИКБ е готова в много по-голяма степен да обсъжда вариант за Yi=k.Xi , където:
Xi=средната работна заплата за дадената (i-тата) икономическа дейност (с всички уговорки за нормализирането на формулата, направени по-горе);
Yi=минималната месечна работна заплата за съответната (i-тата) икономическа дейност;
к=0,5 (коефициент, фиксиран параметър)
Ние още веднъж предлагаме напълно сериозно варианта да реферираме към средния процент на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат МРЗ от средната работна заплата в същите тези страни. МРЗ и СРЗ, естествено, трябва да бъдат изчислени претеглено в зависимост от броя на работниците в посочените държави. Разбира се, и тази формула трябва да бъде „нормализирана“ така, както стана дума по-горе, и да се получава „от бруто – бруто“ или от „нето – нето“.
В заключение към този момент Асоциацията на индустриалния капитал в България не приема формулата МРЗ=0,5хСРЗ, предложена първоначално от министър, а сега като законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21.10.2022 г.
Едновременно с това ние оставаме изцяло на разположение за водене на преговори по всички изложени по-горе варианти и направления, оставайки на позицията, че категорично сме за съществуване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, най-вече по икономически дейности, но сме готови да обсъждаме и други варианти, стига те да бъдат изчистени от дефектите, които имат в момента.
Оставаме на разположение за по-нататъшни сериозни дискусии и преговори.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
[1] Ние изцяло сме съгласни с тази теза, артикулирана по много понятен начин на срещата в МТСП, състояла се на 25.07.2022 г. от представителите на БСК. От тогава това е повторено неизвестно колко пъти на всякакви форуми и публични изяви. От страна на държавната администрация и на политическите кабинети няма никаква реакция на тези подсещания. В отговор на това мълчание ние съвсем открито съветваме и народните представители, и членовете на Министерския съвет и политическото ръководство на МТСП да се усъмнят в служебното съответствие на всеки държавен служител, който твърди обратното.