За трета поредна година национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

В писмо, членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Според работодателските организации, практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица.

Не на последно място, такава практика не съществува в държавите членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.

Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции следва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през м. април т.г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на МРЗ и на компенсацията на един зает с 6.6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Съгласно утвърдената процедура, предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

ВЖ. ОРИГИНАЛНОТО ПИСМОИзх. № 17–00–40/11.07.2018 г.		ДОГ-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО:	Създаване на технически улеснения при издаването на визи на чуждестранни работници

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЗАХАРИЕВА, 

Известно е, че дефицитът на човешки ресурси и квалифицирана работна ръка са сред ключовите проблеми на българската икономика. Национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели  (АОБР), високо оценяват действията на българското правителство по отношение на трудовата миграция, предприети в последно време.

Свидетели сме на действителни улеснения в областта на легалната трудова миграция, които биха могли поне частично да започнат да компенсират съществуващия недостиг на квалифицирана работна ръка.

За съжаление, сред пречките пред легалната трудова миграция са не само законодателни и нормативни въпроси, където сме свидетели на реален напредък у нас, но и чисто технически проблеми, които обаче понякога се превръщат в трудно преодолими затруднения.

С настоящето писмо бихме искали да Ви обърнем внимание върху проблеми, които са изцяло от компетентността на Министерството на външните работи, по които биха могли да се намерят решения, които значително да улеснят легалната трудова миграция на квалифицирани кадри, необходими за българската икономика.

Сериозен проблем е необходимостта от оптимизиране на процеса по кандидатстване на работни визи за страната. Като сериозен проблем в това отношение се очертава необходимостта кандидатите за дългосрочна виза тип D за работа да се явяват лично на интервю в консулските служби към дипломатическите представителства на България в чужбина.

В повечето случаи обаче българската държава не разполага с дипломатически мисии в страните, които традиционно генерират работници с интерес към възможността да се трудят в България. Това създава сериозни финансови и логистични затруднения за тях при кандидатстването за виза (в т.ч. им се налага да кандидатстват за виза за третата страна, в която има българско посолство).

С аналогични проблеми се сблъскват и кандидатите за работа в България от държави с огромни територии, където страната ни има посолство, но то е много отдалечено и придвижването дотам се оскъпява значително.

Във връзка с изложеното по-горе, национално представителните работодателски организации, обединени в АОБР, се обръщат към Вас с предложение, което се надяваме да одобрите и съответно да разпоредите за прилагането му в практиката на МВнР.

Предлагаме, в случаите на сформиране на група (от минимум 15) кандидати за работа в България от съответната чужда държава, в която няма българско дипломатическо представителство, да бъде разрешено да се командироват служители на Консулската служба на акредитираното за тази държава българско посолство, които на място да проведат интервюта за виза.

Разходите за пътни, квартирни и дневни за командированите служители (съобразени с лимитите на командировъчните средства в МВнР за съответната страна) ще бъдат покривани от изпращащата чужда или от приемащата българска фирма, която организира наемането на работа на чуждите граждани.

Аналогично предлагаме да бъде разрешено командироването за сметка на съответната фирма на консулски служители в други градове, отдалечени от дипломатическото представителство на България, в случай че там бъде сформирана група от кандидати за работа в България и които следва да преминат интервю за кандидатстване за виза.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАХАРИЕВА,

Евентуалното практическо осъществяване на горното предложение би премахнало затруднения пред легалната трудова миграция в посока към Република България, за които ние сме напълно убедени, че имат обективен характер и по никакъв начин не са част от някаква държавна политика.

Като отчитаме добронамерените и крайно полезни действия на правителството и на управляващото мнозинство в областта на улесняването на достъпа на квалифицирана работна ръка от трети страни до българския пазар на труда, ние разчитаме в много голяма степен на Вашите своевременни разпореждания и действия за премахване на изложените по-горе технически пречки.

Още веднъж подчертаваме, че ние по никакъв начин не бихме желали това да доведе до увеличаване на разходите на бюджета на МВнР и затова по-горе сме предложили формула, която е изцяло за сметка на изпращащата чужда или от приемащата българска фирма, организираща наемането на работа на чуждите граждани.

Оставаме на Ваше разположение за всички необходими консултации във връзка с евентуалното осъществяване на това предложение.

Позволете още веднъж да подчертаем задоволството си от нашето полезно партньорство и да изразим надежда, че то ще се разширява и задълбочава в бъдеще.

С УВАЖЕНИЕ, 

РАДОСВЕТ РАДЕВ
Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ

Следва пълният текст на становище на АИКБ относно Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 06.07.2018 г., изпратено до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев и до председателя на Комисията по образование и наука Милена Дамянова.

---

 СТАНОВИЩЕ:

Относно: Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 06.07.2018 г.

Подкрепяме приложения законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители на 06.07.2018 г., и споделяме разбирането, че ангажирането на изявени специалисти от практиката в образователния процес ще допринесе за по-високото му качество.

Същевременно не считаме, че предлаганите допълнения са най-необходимите, нито най-належащите. Според нас далеч по-важни са въпроси като обвързването на държавния план-прием с кадровите потребности на бизнеса, регламентирането на ангажимент (икономически стимули) на завършващите да работят в българската икономика, повишаването на ролята на министъра на образованието и науката при решаването на кадрови въпроси във висшите училища, при запазване на тяхната автономия.

Във връзка с изложеното предлагаме на Вашето внимание конкретни предложения за допълнителни изменения и допълнения в Закона за висшето образование, които се подкрепят и от други национално представителни работодателски организации и които, вярваме, ако бъдат приети, ще допринесат за качествено подобрение в българското висше образование.

Приложение: съгласно текста.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

• Становище, изпратено до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев
• Становище, изпратено до председателя на Комисията по образование и наука Милена Дамянова

По дял на индустрията в брутната добавена стойност България изпреварва с цели 5 процентни пункта средноевропейското равнище. В България има индустрия. България е развита индустриална държава. Гръбнака на тази индустрия е мехатрониката /машиностроенето, електротехниката и електрониката/, където са заети над 143 хил. лица, а по реализиран износ сектора е номер едно с 13 млрд. лв. или 24 % от целия износ на страната ни за 2017 г. Ако трябва да посочим един сектор, който пълни бюджета на Българската държава и домакинствата у нас, това без съмнение е мехатрониката. А нейния авангард е автомобилостроенето. Това заяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на дискусията „Да! На българското автомобилостроене“. Събитието се организира от вестник „Стандарт“ в партньорство с АИКБ и Автомобилен клъстер България.

„Автомобилната индустрия е една от най-бързо развиващите се в България, като потенциала ѝ за растеж е много голям. За да успеем обаче да развиваме бранша трябва да се справим с недостига на човешки ресурси. АИКБ работи усилено за осъществяването на реформи в професионалното и висше образование, трудовото законодателство и облекчаването на административната тежест, за да може в близките години секторите, които движат икономиката ни да разполагат с нужните им кадри“, допълни Васил Велев.

По данни на изпълнителния директор на Автомобилен клъстер България Любомир Станиславов автомобилната индустрия се развива с най бързи темпове у нас, изпреварвайки темповете на развитие на Ай Ти сектора, туризма, металургията и др.. Според него в следващите 3-4 години у нас се очаква сериозен ръст в производството на компоненти за автомобилната индустрия, за която ще са нужни нови 45 000 работници и служители.

От своя страна вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че изпълнителната власт ще окаже пълна подкрепа и съдействие на българските компании от бранша. В подкрепа на думите му заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов заяви, че министерство работи по откриването на две големи индустриални зони в Бургас и Стара Загора. Той прикани инвеститорите да се включат в програмата за финансова подкрепа на Българска агенция за инвестиции, с която се подпомагат компании при заплащането на осигуровки и осъществяването на обучения на техни служители.

По време на дискусията стана ясно, че вече е гласуван от Министерски съвет законопроект за изменение на Закона за професионалното образование и обучение. Основните промени в него са свързани с дуалното образование, подкрепа за специалностите, при които се очаква недостиг на кадри на пазара на труда и защитените професии. Очаква се до края на юли в Народното събрание да бъде внесен за първо четене Закон за висшето образование, чрез който да се даде възможност за участие на бизнеса при разработването на учебни програми във висшите училища, преподаването, както и за участие в комисиите за акредитация.

Сред обсъдените теми бяха държавните политики за подпомагане на българското автомобилостроене, законодателни инициативи за развитие на бранша, идеи за промени в Кодекса на труда и др.

Във форума участие взеха вицепремиерът по икономическа и демографска политика Валери Симеонов, Милена Дамянова – председател на парламентарната Комисия по образованието и науката, заместник-министрите на икономиката и образованието Лъчезар Борисов и Таня Михайлова, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев,  директори на професионални гимназии и технически университети, мениджъри  на предприятия, членове на автомобилния клъстер.

Изх. № 300/11 .07.2018 г.

ДО

Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА

МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛКОВА,

С представения за обществено обсъждане законопроект в глава четвърта от Закона за туризма се създава Раздел III „Национални туристически сдружения” с чл. 51а-чл. 51г. В чл. 51а, ал. 4 е предвидено, че условията и редът за вписване на националното туристическо сдружение в Националния туристически регистър, както и критериите за представителност на национално равнище, и редът за установяване на тяхното изпълнение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма.

В чл. 51а, ал. 3  се визира изрично изискване едно туристическо сдружение по чл. 48, ал. 1, т. 3-5 да членува само в едно национално туристическо сдружение. Това нормативно решение е пряко нарушение на чл. 3 от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и задължителна за спазване от страна на България. Не съществува изрично ограничение едно физическо лице – търговец или юридическо лице да участва в повече от едно сдружение. Подобно ограничение би могло да се уреди единствено с устройствения акт на сдружението, но не и с национален нормативен акт. Допустимият текст, който предлагаме е: „В случаите, когато едно туристическо сдружение по чл. 48, ал. 1, т. 3-5 членува в две или повече национални туристически сдружения, при установяване на членския състав, с оглед наличието на критериите за представителност, то се включва в списъка на тази организация, на която е дало изрично пълномощно да я представлява“.

В чл. 51б, ал. 1 се казва, че: „Националното туристическо сдружение се вписва в Националния туристически регистър със заповед на министър на туризма, ако отговаря едновременно на следните изисквания: 1. обединява не по-малко от една трета от всички сдружения от съответния вид по чл. 48, ал. 1, т. 3-5; 2. определено е като организация за осъществяване на дейност в обществена полза по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. отговаря на изискванията на наредбата по чл. 51а, ал. 4.”

1. Смятаме, че за да се регламентира Национално туристическо сдружение, първо следва да се регламентира редът за сдружаване по чл. 48, ал. 1 от Закона за туризма. Не може да има признаване на национална представителност на сдружение от съответния вид, без да е ясно на какви критерии трябва да отговарят самите туристически сдружения.
2. Националното туристическо сдружение не следва да е определено като организация за осъществяване на дейност в обществена полза по реда на ЗЮЛНЦ, тъй като неговото предназначение по така предложения законопроект е да осъществява дейност в полза на собствените си членове, в т. ч. да представлява членовете си и да защитава техните интереси на национално равнище, да съдейства на членовете си за развитие на дейността им, да съдейства за организиране и провеждане на професионално обучение и квалификация на кадрите в туристическия сектор и др.
3. Предвид критерия за определяне на национална представителност на туристическите сдружения, а именно – да обединява не по-малко от една трета от всички сдружения от съответния вид, това предполага създаването на най-малко две сдружения. В тази връзка недоумение буди текстът в чл. 51 в, ал. 4, който предвижда, че когато две или повече национални туристически сдружения от съответния вид по чл. 48, ал. 2, които изпълняват критериите по наредбата по чл. 51а, ал. 4 за признаване за представително на национално равнище, се определя сдружението, в което общият брой на членовете на всички сдружения, членуващи в него, е по-голям. Това решение е пряко нарушение на чл. 3 от Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и задължителна за спазване от страна на България. След като съответното сдружение отговаря на изискванията, предвидени в закона, няма правно основание то да не бъде признато за представително.
4. По отношение на чл. 13, ал. 6 , т. 3, буква б, и т. 4, буква г считаме, че Министерство на туризма излиза от компетенциите си и се намества в дейности, които са същностна функция на МТИТС. Предложенията за „подобряване състоянието на транспортното обслужване”  и „организиране на транспортна схема през туристическия сезон” са регламентирани  в Регламент 1370/ЕО, ЗАвП, и редица нормативни актове, регулиращи обществения превоз на пътници. Министерство на туризма чрез своите органи би могло да прави предложения до МТИТС, респективно до кметовете на общини, но компетентността относно транспортното обслужване и създаването на транспортните схеми е изцяло от компетентността на общинските, областните и републиканската транспортни комисии, регламентирани от ЗАвП и Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТИТС и съответните институции, на които са подчинени – кмет, общински съвет, областен управител и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
5. Като цяло опитите на Министерството на туризма да въвеждат собствени критерии за представителност на сдруженията – иначе казано на браншовите организации в туризма, са в колизия с предписанията на Кодекса на труда и по-конкретно – член 36, ал. 8 относно представителността на браншовите организации. Подходът на Министерството на туризма не благоприятства развитието на социалния диалог в туристическия отрасъл.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛКОВА,

Предприетите законодателни действия на Министерството на туризма по особен начин съвпадат със сходни по своя смисъл действия на народни представители от управляващото мнозинство, които бяха подкрепени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В транспортния отрасъл сме свидетели на опит за създаване на Българска автомобилна камара със задължително членство. Това вече стана причина за бурни протести.

Възниква въпросът дали това е координирана политика на управляващото мнозинство и на правителството или става дума просто за съвпадение на два лошо обмислени акта? Уверяваме Ви, че подобни действия по никакъв начин не подобряват състоянието на индустриалните отношения в страната и не насърчават социалния диалог. Не можем да гарантираме, че непохватното боравене с тази материя няма да доведе до протести и в туризма.

По тази причина, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в качеството си на работодателска организация, която е представителна на национално равнище в съответствие с критериите, заложени в Кодекса на труда, Ви призовава да се съобразите с изложените по-горе съображения и да не допускате възникване на нови огнища на конфронтация в социалния диалог на отраслово/браншово равнище.

С УВАЖЕНИЕ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Следва пълният текст на становище на АИКБ относно обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изпратено до председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при 44-то Народно събрание на Република България.

---

Изх. № 299/11.07.2018 г.

ДО
Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЕСЕЛИНОВ, 

С настоящото писмо изразяваме позицията си във връзка с обсъждането на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.

Считаме, че така предложените промени не кореспондират изцяло с действащата към момента система от норми и правила, като по същество промените са кардинални.

Законопроектът предвижда реформи, изразяващи се в ограничаване дейността на микробизнеса.  Така предлаганите текстове ще създадат предпоставки за възникването на сериозни промени в икономическата обстановка в страната и ще създадат препятствия пред бизнеса, насърчаването на честната търговия и инвестициите в сектора.

В частност – регламентирането на максимално допустимите размери на преместваемите обекти не е съобразено с различните видове търговски дейности, които се реализират в тези обекти, като по този начин значително ще се ограничи търговската дейност като цяло.

На следващо място – въведеното ограничение за брой модули в един имот пряко засяга интересите на бизнеса. Подобно ограничение би довело до заобикаляне на закона и непостигане на целите и разпоредбите на българското законодателство. Ограничението би следвало да бъде обвързано с площта на имота, тъй като житейски нелогично е, например, в имот с площ от 5 000 кв. м да има поставени три обекта и в имот с площ от 50 кв. м също да има поставени три обекта. Тази промяна би довела до иницииране на процедури за разделяне на имоти на по-малки такива.

Считаме, че е неприемливо да не е предвидено разграничение дали за даден поземлен имот има влязъл в сила подробен устройствен план или за същия има друго градоустройствено отреждане. В предлаганите текстове също не се прави разграничение между териториите – дали се касае за градска среда, курорт с национално значение, селищно образувание и пр. Считаме, че не е свойствено нормата да бъде толкова обща.

Морските плажове, например, са имоти, които непрекъснато се влияят от различни фактори, същите са с променлив характер, граничат с морето и са със специфична пясъчна настилка. Ако бъдат приети предлаганите текстове, ще се създаде невъзможност за изпълнение на задължителните дейности и до сигнификантно ограничаване на предлаганите услуги. Като резултат от промените ще последва прилагане на противоречива практика, дехармонизиране на националното законодателство и влошаване на бизнес средата чрез непрозрачност, непредвидимост, необоснованост и липса на стабилност.

Предвиденият 6-месечен срок от влизането в сила на ЗИД за привеждане в съответствие на преместваемите обекти, поставени по досегашния ред и прилагането на новият чл. 56, ал. 7 по отношение на обектите, които се помещават на морските плажове, ще доведе до значителни материални вреди, както за бизнеса, така и за държавата, при невъзможност, например, за изпълнение на задължения по концесионни договори, невъзможност за изпълнение на залегналите инвестиционни планове. Считаме, че като неизбежна последица от прилагането на новите разпоредби, би се преустановило развитието на морските общини, тъй като летният туризъм би бил сериозно засегнат.

Така предложените промени ще доведат до финансови и административни препятствия, съвременният бизнес ще бъде поставен под постоянна заплаха, която поставя под неоправдан риск значителните по размер вложени инвестиции, развитието на туристическите услуги и насърчаването на лоялната конкуренция.

В заключение бихме искали да отбележим, че изложените по-горе проблеми не изчерпват в цялост всички пречки, които ще настъпят за бизнеса, изразяващи се в задържане развитието на сектора и лимитиране на инвестициите. Налице е необходимост от създаване на допълнителни гаранции за унифицирано прилагане на изискванията на закона и намиране на  устойчиви и успешни решения, с цел постигане на интегрираност на приложимите за сектора реформи и създаване на предвидимост и устойчивост на бизнес средата за обезпечаване неговото функциониране и успешно развитие вместо задълбочаване на неговите проблеми.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

„Предвид изложените недостатъци на предложения законопроект за личната помощ за хората с увреждания, сме с разбирането, че същият не съответства на принципите, ценностите и разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, нито на възможностите на българската държава, поради което не може да бъде подкрепен“, се подчертава като заключение в становище на АИКБ относно Законопроект за личната помощ № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 02.07.2018 г. По-долу вижте публикуван пълния му текст.

---

Изх. № 295/06.07.2018 г.

ДО

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

КОПИЕ:

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,
СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

Относно: Законопроект за личната помощ № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 02.07.2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СИМЕОНОВ,
УВАЖАЕМИ Д-Р АДЕМОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЕСЕЛИНОВ, 

Във връзка с обсъждането на Законопроект за личната помощ № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 02.07.2018 г., изразяваме следното

СТАНОВИЩЕ 

Личната помощ е определена като „инструмент, който дава възможност на човека с увреждане да води независим живот (НЖ). Личната помощ (ЛП) представлява директно и целево финансиране на хора с увреждания, за заплащане труда на асистенти, от каквито се нуждае човекът поради наличие на увреждане. ЛП следва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите в зависимост от житейската ситуация на всеки човек и по цени, които съответстват на цената на труда на вътрешния пазар. Хората с увреждания трябва да имат право да наемат и управляват своите асистенти и да избират модела на заетост, който е най-подходящ за нуждите им. Средствата, отпускани за ЛП трябва да покриват заплатите на личните асистенти, други техни разходи, произтичащи от трудовоправните им отношения, като например осигурителни вноски за сметка на работодателя, както и разходи, свързани с предоставянето на самата услуга, като административни разходи и колегиална подкрепа за ползвателя на лична помощ.“ (http://www.enil.eu/wp-content/uploads/2012/05/Definitions-Bulgarian-1.docx).

Предложеният законопроект не съдържа нормативно решение и не откроява същностното различие между асистентска услуга и лична помощ. Личната помощ е качествено различен политически инструмент от социалното подпомагане или социалните услуги, такива, каквито познаваме достатъчно добре в практически план. Личната помощ следва да гарантира на човека с увреждане независимост, да сближи качествено възможностите на хората за независим живот на битово, гражданско и лично равнище, в това число и от близките, които полагат грижи за човек с увреждания. Твърде често близките държат те лично да са асистенти на своите родственици, най-вече при отношения родители-деца (изкривяването дойде и от програмите за лична помощ на правителството, които като програми за заетост предлагаха това – майката получава пари, за да е асистент на детето си). Със съжаление констатираме, че в посочените случаи не се осигурява независимост на човека с увреждане, резултатът е зависимост от близките.

За съжаление, горното разбиране, артикулирано изключително ясно и точно, е рядкост, включително сред хората с увреждания, и още по-малко сред техните близки и роднини. За съжаление, разработеният от Омбудсмана и внесен от Пламен Христов и група народни представители на 02.07.2018 г. законопроект носи белезите на неразбиране и архаичен подход към социалните функции и възможности на държавата. Нещо повече – законопроектът съдържа разпоредби, отклоняващи се от горепосочените принципи и изисквания на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

1. Общата философия на предложения законопроект поставя асистентите и доставчиците на услуги в центъра на регулацията. Доказателство в тази посока са множеството изисквания към асистентите и широките контролни функции на доставчиците не само по отношение на паричните разходи, но и на качеството на услугата. Това противоречи на основната характеристика на ЛП, съдържаща се в посоченото по-горе определение на Европейската мрежа за независим живот.
2. Ролята, отредена на доставчика, не е осигурена финансово под формата на процент допълнение към часовата ставка за администриране на услугата. Това ще доведе до монополна позиция на общинските администрации като доставчици на услугата и ще елиминира неправителствените организации или други частни доставчици на услуги от пазара на услуги. От друга страна – то нарушава правото на всеки човек с увреждане да избира своя доставчик.
3. Часовата ставка – 1,1 пъти размера на минималната работна заплата за страната, нарастваща до 1,5 към 2021 година – няма да позволи на хората с увреждания да си наемат асистенти на пазара на труда при спазване на трудовото законодателство. Опитът показва, че при такава ставка, каквато в момента се прилага по Наредбата на Столична община за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот“, над 90% от ползвателите живеят на един същи адрес със своя асистент. Основателно е допускането, че асистентите са предимно, ако не и само, от роднинския кръг на ползвателя, което води до формиране на двойна зависимост: от една страна емоционалната привързаност, от друга – финансовата зависимост на асистента-роднина, който се откъсва от пазара на труда и става напълно зависим от плащанията като асистент. И трето, може би най-важно в контекста на човешките права, по така предлаганата „лична помощ“ няма да доведе до никаква промяна в живота на човека с увреждане.
4. Ниската часова ставка ще предизвиква потенциалните ползватели да спекулират с нуждата от часове – понякога оправдано, друг път користно – ще надписват часове, ще изкривяват отчетността, за да си осигурят повече ресурс за задоволяване на потребностите или за доход в семейството. Допълнителна предпоставка за това е липсата на лимит от часове месечно (както трябва и да бъде, но при други условия и при наличие на ограничения за ползване на часове за лична помощ от роднини като асистенти), което улеснява задачата и създава потенциал за множество обжалвания на решения за предоставяне на лична помощ.
5. Съществуват сериозни основания да се постави въпрос за хората с увреждания, които нямат семейства или роднини. „Личната помощ“ във варианта, предложен с визирания законопроект, ще доведе тези хора в институции, (където независимо от вида на тези институции) те ще са лишени от права и от ресурси да правят своите житейски избори. Отделен е въпросът, че точно това решение е противоположно по насоченост на деинституционализацията, широко прокламирана в последните години.
6. Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания изготви Общ коментар № 5 по член 19 от Конвенцията за правата на хората с увреждания от 31 август 2017 г., който съдържа ясни указания по същността на личната помощ като инструмент за независим живот в общността на хората с увреждания (https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD/C/GC/5&Lang=en).
7. В заключение – функциите на държавата са израз на държавната власт и се реализират чрез държавни политики в сферата на образованието, просветата, науката, културата, изкуството, спорта, здравеопазването, пенсионното дело, общественото осигуряване, труд и работна сила, социално подпомагане, вътрешен ред и сигурност, отбрана, околна среда, икономика, регионално развитие, транспорт, външни работи и други. В отделни моменти от историческото си развитие държавата може да приоритизира развитието на една или друга обществена сфера, но не и да абдикира от някоя от функциите си. Това приоритизиране се осъществява чрез насочване на допълнителни финансови и обществени ресурси към определените от държавата и обществото приоритетни области или групи хора, но това не трябва да става за сметка на останалите държавни сфери или с ощетяването на останалите обществени прослойки.

Преразпределителна функция на държавата се изразява в разпределението и преразпределението на съвкупния обществен продукт между индивидите, стремейки се да се максимизира благосъстоянието на обществото като цяло. Това преразпределение на обществен ресурс с цел задоволяване на обществените потребности се реализира чрез извършваните от държавата разходи.

Обществените ресурси са ограничени, затова особено важно е държавните разходи да бъдат извършвани ефективно, ефикасно и да са справедливо разпределени между отделните държавни политики. Всяко разходване на обществен ресурс трябва да е съобразено едновременно с оценка на потребностите на бенефициерите и оценка на възможностите на държавния бюджет, а при  недостиг на средства и недофинансирани дейности, решението трябва да бъде балансирано и да засяга всички държавни политики и приоритети. Държавата не може да си позволи прекалено щедро да финансира политики в областта на социалното подпомагане при съпътстващ хроничен и остър недостиг на средства за образование, здравеопазване, демографски политики, наука, култура, отбрана и др.. Все в тази връзка буди недоумение, защо всеки опит за ограничаване на кражбите чрез ТЕЛК-решения и инвалидни пенсии за здрави хора, болнични листа за здрави хора, кражби и преразходи на средства в редица държавни дружества и служби вкл. чрез раздут щат и прещедър социален пакет срещат агресивен популизъм на войнстващата посредственост, вкл. на  поддръжниците и вносителите на законопроекти като този, подвеждащ хората и на практика подиграващ се с техните надежди. Ако те, вносителите и поддръжниците на законопроекта, са действително загрижени за хората с увреждания, следва да подкрепят, а не да саботират, реформите в медицинската и трудовата експертиза например. Така може да осигурят не малка част от недостигащите средства.

Предвид изложените недостатъци на предложения законопроект за личната помощ за хората с увреждания, сме с разбирането, че същият не съответства на принципите, ценностите и разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, нито с възможностите на българската държава, поради което не може да бъде подкрепен.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Следва пълният текст на писмо, с което Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обявява категорично против исканата от ПГ на БСП оставка на Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и опитите за намеса на омбудсмана Мая Манолова в работата на регулатора.

---

Изх. № 17-00-38/03.07.2018 г.   КОПИЕ:

ДО Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ   ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА, 

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обявява категорично против исканата от ПГ на БСП оставка на Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и опитите за намеса на омбудсмана Мая Манолова в работата на регулатора. Под ръководство на Иван Иванов, през последните 3 години КЕВР заслужи уважението на бизнеса като независим регулатор, който защитава интересите на всички потребители – и битови, и индустриални. В този смисъл, се обявяваме против опитите да се атакува един от работещите органи в държавата заради тесни и лични политически интереси и амбиции.

Като отговорни работодатели, чийто членове създават 86 % от брутната добавена стойност и осигуряват работа на 82% от наетите в страната, напомняме, че сътресения в толкова важен сектор като българската енергетика биха се отразили негативно на цялостния икономически живот в страната.

Напомняме, че сектор „Електроенергетика“ беше в колапс и имаше натрупани задължения от 800 млн. лева през 2015 г. Тези средства бяха платени от българския бизнес заедно с лихвите през цената „Задължения към обществото“. През следващите години отрасълът се стабилизира и регулаторът се справи с тежката ситуация, възникнала след изкуственото намаляване на цената за битовите потребители.

През 2017 г. цените на електроенергията на свободния пазар поскъпнаха с 20-30%. Цената на природния газ също расте и дава отражение върху цената на тока от когенерациите. Няма как това поскъпване да не се отрази в сметките на битовите потребители за електроенергия и парно. В противен случай ще повторим кризата от 2015 г. Неплатените заради популизъм сметки на бита, утре се плащат от всички с лихвите. Това не е само ненужно, а и опасно за сектора и за развитието на икономиката.

Днес (29 юни) сутринта започна дискусията „Да! На българската електроника“. Събитието е част от голямата кампания на в. „Стандарт“ – „Да! На българската икономика“, която вече 3 години помага на бизнеса в решаването на важни въпроси, свързани с професионалното обучение. В дискусията участваха заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, експертът от МОН Чавдар Здравков, представители на бизнеса, индустриалци и експерти.

„Инженерната индустрия е подценена у нас“. Това каза Васил Велев, председател на АИКБ, която е партньор на в. „Стандарт“ в „Да! На българската електроника“. „За разлика от туризма или автотранспорта, например, ние нямаме съответното министерство. Мехатрониката е недооценена, въпреки че дава значителен дял от българската продукция“, подчерта Велев.

Като най-голям проблем в бранша той определи липсата на кадри. „И точно затова искаме помощ от държавата. Работим с МОН за средното и висшето образование, чието качество е под всякаква критика“, допълни Велев и продължи: „Относно вноса на инженерно-технически кадри се направиха редица облекчения в закона за трудовата миграция. Вече имаме споразумение с Армения и Молдова, предстои да подпишем и с Украйна“. Според Велев сивият сектор в бранша е далеч по-малък, отколкото в други сектори, но все пак го има.

Румен Атанасов, председател на „Българска асоциация на електротехниката и електрониката“ и член на Националния съвет на АИКБ заяви в изказването и презентацията си, че електрониката е на първо място по износ от всички браншове у нас. Той допълни, че световни технологични лидери от Германия и САЩ, както и от други страни, разкриват в България дори по 3 или 4 завода. „Тук не идват случайни фирми да търсят лесна печалба с евтина работна ръка, а истински световни технологични гиганти“, подчерта Атанасов и продължи: „На първо място по износ са електрическите машини. В момента износът на наши продукти в Германия надвишава вноса на немски стоки у нас“.

Атанасов обаче посочи като основни проблеми в сферата, недостига на кадри и ниското качество на подготовката в университетите. „Други проблеми са корупцията на местно ниво и мудната администрация. Всичко това води до факта, че чужди инвеститори, както и наши фирми, се въздържат да разширяват бизнеса си и дори отказват поръчки“, завърши Атанасов.

На 02 юли 2018 г., от 12.00 часа, в Пресклуба на БТА, бул. Цариградско шосе 49,

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА АВТОБУСНИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ В БЪЛГАРИЯ,
БРАНШОВИ СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА В ТРАНСПОРТА,
НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ,
КОРПОРАЦИЯТА НА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ В БЪЛГАРИЯ
и браншови организации в пътническия транспорт

Ви канят на пресконференция, на която ще бъдат представени следните теми:

1. Представяне на Решението за обединение на автобусния бранш.
2. Проблемите, които стоят пред автобусните превозвачи – „Мобилен пакет 2”.

Участници: 

• Галя Топалова и Ивайло Константинов – НСАПБ,
• Магдалена Милтенова – БССИТ,
• Кузман Вълев – КАПБ,
• Стоянка Стойкова – НСП