Утре, 12 юни 2018 г., от 10.00 часа, в Пресклуба на БТА, ще се проведе пресконференция на:

• Национално сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ),
• Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ),
• Национален съюз на превозвачите (НСП),
• Корпорация на автомобилните превозвачи в България (КАПБ)
• браншови организации в пътническия транспорт,

подкрепени от национално представителните организации на работодателите АИКБ, БСК и БТПП.

Участниците в пресконференцията ще представят аргументите си против Законопроекта за Българската автомобилна камара (сигнатура 854-01-43), внесен за разглеждане в Народното събрание, и ще информират за предстоящия протест на автобусните превозвачи на 14.06.2018 г.

В пресконференцията ще участват:

• Галя Топалова и Ивайло Константинов (НСАПБ),
• Магдалена Милтенова (БССИТ),
• Кузман Вълев (КАПБ),
• Стоянка Стойкова (НСП)
• представители на АИКБ, БСК и БТПП.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага на Министерство на образованието и науката да включи две специалности от „Машиностроене“ и „Дървообработване“ в Списъка със защитените от държавата специалности от професии. Това се казва в специално писмо във връзка с подкрепата на проекта на Постановление на Министерски съвет за приемане на списъка, което най-представителната работодателска организация у нас е изпратила до министъра на образованието Красимир Вълчев.

Според АИКБ към изготвения вече списък трябва да бъдат добавени специалностите „Машини и системи с ЦПУ“ и „Мебелно производство“, тъй като е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Първата е една от най-търсените и дефицитни специалности, а броят на учащите е крайно недостатъчен. Разпределението на паралелките не покрива всички области, в които е развит този бранш, като дори в региони с концентрация на машиностроителни предприятия като Видин, Враца и Монтана няма къде да се изучава специалността, се посочва още в писмото.

Предложението за включването на втората специалност „Мебелно производство“ е обосновано от официални икономически и социологически анализи, в които се сочи, че дървообработването и в частност производството на мебели, e и сред най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори. Това е и един от браншовете, който открива и поддържа работни места в райони с ниска заетост. В момента специалността е изучавана от едва около 120 ученика. Обучението по професията е подкрепено от бизнеса в Югозападен, Южен Централен, Североизточен и Северен Централен райони, като е декларирана готовност за осигуряване на задължително практическо обучение.

АИКБ работи усилено за изграждане и укрепване на връзката между образованието и бизнеса и за по-активно участие на работодателите при определянето на държавния план-прием в професионалните гимназии. От асоциацията настояват в новия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение категорично да се уредят правоотношенията между учащи и работодатели. Министерство на труда и социалната политика, социални партньори и неправителствени организации се обединяват около тезата, че при обучението чрез работа учениците не трябва да имат статут на работници или служители по време на практическите си занимания в компаниите, тъй като основното им занятие е да учат. Според АИКБ в изменението на ЗПОО трябва да се предвиди възможност възнаграждението на учащите в дуалната система да се финансира освен от работодателя и от оперативни програми, държавни фондове и други източници.

Работодателската организация приканва и подкрепя държавата за провеждане на така необходимите реформи в образователната система у нас. Преди месец на специална кръгла маса, посветена на връзката на висшето образование и бизнеса, АИКБ предложи концепция за промяна на модела на финансиране на висшето образование и мерки за сътрудничество и координация между бизнеса и държавата за осигуряване на квалифицирани човешки ресурси за българската икономика и качествени работни места за завършващите студенти по професиите и специалностите, които завършват. Новият модел на финансиране предвижда между Министерството на науката и образованието, студентите и избраното от тях висше училище да се сключва тристранен договор, с които държавата поема ангажимент за цялостно финансиране на обучението на студентите, висшите училища се задължават да осигурят качествен образователен процес, а студентите се задължават след завършването си да работят за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности да имат възможност да получават от държавата допълнителни средства под формата на стипендии.

 

Кохезионната политика е най-важният инструмент на Европейския съюз за икономическо, регионално сближаване и устойчиво развитие и приобщаващ растеж. Тя стои и в основата за подпомагане и развитие на услугите от общ интерес. Около това се обединиха над 70 представители на европейски работодателски организации по време на международната конференция „Услугите от общ интерес – двигател на устойчиво развитие и растежа в Европа”. Събитието, което е част от програмата на  Българското председателство на Съвета на ЕС, се организира съвместно от АИКБ, Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP) и Международния координационен съвет на организациите на работодатели (МКСОР). АИКБ е член и на двете организации, което ѝ позволява да участва пряко при взимането на решения, оказващи влияния върху бизнес климата в Европа и света.

„Услугите от общ интерес определят пряко както стандарта на живот, така и бизнес средата и са съществен елемент на конкурентоспособността. Ние сме притеснени от изключително консервативното предложение на ЕК, което представя намаление на отделения ресурс със 150 млрд. евро за седем годишния период. Повече от всякога европейските граждани се нуждаят от сигурност и от своевременното приемане на Многогодишната финансова рамка зависи мобилизирането на важни инвестиции за европейските предприятия и за укрепване на европейската икономика като цяло. Считам, че всички ние трябва да се обединим и да работим за една балансирана финансова политика, която поставя акцент върху инвестициите в увеличаване на конкурентоспособността на предприятията и върху увеличаване на квалифицираната работна сила”, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

“Искам да подчертая и факта, че Европа днес се нуждае от тласък на политиките за сближаване, от разширяване на евро зоната по посока на всички желаещи да се включат в нея и от утвърждаване на пространството, оградено от единна външна граница. България заявява своята воля и желание да бъде приета в ERM II, на основа на изпълнените за това макроикономически условия. Усилията на правителство и социални партньори за изсветляване на бизнеса, в които АИКБ е активен участник, дадоха сериозен резултат, включително и по посока на подобрена събираемост в приходната част на бюджета. Полагат се и усилия за по-ефективно управление на държавните компании, като АИКБ продължава да настоява миноритарни пакети от тях да се предлагат на борсата, за да се подобри корпоративното управление, да се повиши прозрачността и разкриването на информация. Днес България изпълнява устойчиво всички числови критерии за влизане в еврозоната – имаме положително бюджетно салдо, сред първите три държави сме в ЕС с най-малък държавен дълг/БВП, преизпълняваме и критериите за ниска инфлация и дългосрочна лихва. Националната ни валута е фиксирана към еврото от възникването му без промяна на курса. Бизнеса в България е убеден, че влизането в еврозоната би я укрепило, а не отслабило. Убедени сме в ползите от присъединяването на България към еврозоната както за страната ни, така и за ЕС. За това ние насърчаваме нашето Правителството и БНБ да кандидатстват без отлагане в ERM2.”, подчерта г-н Велев.

Г-н Велев отбеляза и другите наши национални цели – Шенген и ОИСР /OECD/. Той обърна внимание на още един основен и много важен политически документ – Европейския стълб на социалните права, който беше одобрен в края на 2017 г.: “АИКБ подкрепи Стълба като ръководство за ефективна заетост и социални резултати при предприемането на действия в отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства, които са пряко насочени към удовлетворяване на основните потребности на хората, както и към осигуряване на по-добро привеждане в действие и изпълнение на социалните права.

Ние отправихме конкретни препоръки към българското правителство, които са общовалидни и за нашите европейски партньори. Европа е изправена пред огромен дисбаланс между търсене и предлагане на работна сила. Считаме, че е много важно да бъдат интегрирани на пазара на труда лицата, останали извън него, като от особена важност е продължително безработните лица и тези от най-уязвимите групи – дълготрайно безработни и неактивни, да бъдат включени в обучения по професии и по част от професии, за които е налице дефицит на човешки ресурси. Мерките на пазара на труда трябва да са индивидуални, за да бъдат ефективни. Програмите за заетост следва да бъдат поставени на ново по-високо ниво, което да отговори на нуждите на пазара на труда. Важно условие за подпомагането на тези групи безработни е и работата с работодатели и предоставянето им на стимули за наемането на тези лица, включително голяма роля могат да играят социалните партньори.

За гарантирането на социалните права е необходимо икономическо развитие, необходимо е да насърчаваме квалифицирания, високопроизводителен и интензивен труд. Необходимо е до социалния стълб да се появи предприемачески стълб, защото благата се създават. Те не се дължат на готово и без усилия.

Ние трябва да работим повече, и ЕК да разчита повече на социалния диалог и на социалните партньори и за привеждането на работната сила към дигиталната ера. Много добри намерения остават заложени само „на хартия“, като инициативата „Нови умения за нови работни места“. Това не е подхода, трябва да сме прагматични и да си даваме ясна сметка, че от добрата квалификация, добрите безопасни и здравословни условия на труд, подходящата оценка на работоспособността и на уменията и знанията на всеки зависи не само бъдещето на нашето собствено предприятие, не само бъдещето на предприятията предоставящи услуги от общ интерес, но и на цялата европейска икономика. Бъдещето ни ще е такова, каквото сами си го изградим!”

Представителите на работодателските организации обсъдиха ролята на обществените услуги и услугите от общ интерес в контекста на Кохезионната политика на ЕС и идентифицирането на механизми за тяхното увеличаване. Целта е услугите, които играят основно роля за намалява на различията между регионите и подкрепят икономическия и устойчив растеж в ЕС, да бъдат предоставяни от повече доставчици, като бъдат включени и повече работодатели. По думите на председателя на Комитета по регионално развитие в ЕП Искра Михайлова евродепутатите работят по опростяване на правилата на новата законодателна и финансова рамка на ЕС. След приемането ѝ, което се очаква да е през 2019 г., държавите-членки вече ще трябва да докладват напредъка и резултатите по усвояването на евросредствата на всеки 2 месеца, а не както беше досега на 4 години.

„Европейските лидери осъзнаха, че трябва да увеличат усилията си и да работят все по-сплотени за развитието на Европа и постигането на устойчив икономически ръст. Промените, които настъпиха през последните години в развитието на услугите от общ интерес ни показаха, че те могат да бъдат мощен инструмент за подпомагане на страните-членки“, допълни министърът на финансите Владислав Горанов.

Участниците разгледаха още и прилагането на Стълба за социалните права в цяла Европа. Основен акцент беше поставен върху огромния дисбаланс между търсене и предлагане на работна сила. За преодоляване на проблема беше посочено интегрирането на пазара на труда на всички лица, останали извън него, като от особена важност е продължително безработните лица и тези от най-уязвимите групи – дълготрайно безработни и неактивни, да бъдат включени в обучения по професии и по част от професии, за които е налице дефицит на човешки ресурси. Важно условие за подпомагането на тези групи безработни е и работата с работодатели и предоставянето им на стимули за наемането на тези лица. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви от своя страна, че именно услугите от общ интерес са гарант за равен достъп до пазара на труда и зачитането на социалните права на всеки човек.

По време на конференцията бяха разгледани и предложенията относно пакета за чиста енергия и директивата за питейна вода. Според представителите на работодателските организации ЕС трябва да има обща дългосрочна визия как да се развива този сектор и същевременно да се даде възможност на страните членки да намерят своето място на европейската енергийна карта. Българският енергиен пазар вече може да се сравнява с пазарите в развитите европейски държави, обяви председателят на Комисията по енергетиката Делян Добрев. От юли т.г. 70% от електроенергията се търгува на свободния пазар и тази либерализация е факт благодарение на работата на работодателските организации и държавата през последните 3 години, допълни още той. Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че трябва да се работи за повече съгласуваност на европейските и националните политики в областта на енергетиката и климата, но без това да води до загуба на конкурентоспособност, нито до непосилни цени на енергоносителите. По думите му българският бизнес, а и българските граждани често са жертви на дадените привилегии на общностите за възобновяема енергия и затова напълно подкрепя желанието на СЕЕР тези играчи на енергийния пазар да се третират като всеки друг и да се подложат на равни условия.

Сред участниците в международната среща бяха министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, главният секретар на СЕЕР Валерия Ронцити, председателят на МКСОР за 2018 г. Анджей Малиновски, ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, представители на работодателски организации, депутати от ЕП и др.

---

За CEEP 

Европейският център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес е един от трите европейски социални партньори, заедно с BusinessEurope и ETUC. CEEP лобира редовно пред Европейската комисия, както и пред Европейския съвет и Европейския парламент, които оказват въздействие на всяко законодателно предложение, засягащо услугите от общ интерес и тяхното място във вътрешния пазар, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат. CEEP има активни представители в консултациите по Европейския семестър, по Годишния обзор на растежа в ЕС, по преговорите в областта на социалните въпроси, конкурентоспособността и други важни области.

За МКСОР 

Международният координационен съвет на организациите на работодатели е създаден през 2010 г. и обединява 18 работодателски организации от 15 страни от Централна и Източна Европа и Азия. Основната му мисия е да насърчава установяването на устойчиви връзки между тях, обмен на опит в сферата на регулиране на социалните и трудовите и свързаните с тях икономически отношения.

ДО
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА –
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛЕН АДРЕС

 

 УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, 

От мое име и от името на Асоциация на индустриалния капитал в България искам да се обърна към Вас с най-искрените си съболезнования по повод огромната загуба.

Божидар Данев бе не просто изключителен човек и професионалист, той бе нашият крайъгълен камък в нелеката задача да развиваме българската икономика и индустриални отношения. През годините пълната му отдаденост на тази кауза, високият му дух и отговорността към работата и колегите му се превърнаха в еталон за поведение, подражание и успех.

За нас Божидар не бе само човекът, с когото през последните години рамо до рамо водехме битки за една по-добра България. Божидар беше преди всичко Човек и Приятел.

Дълбок поклон!

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

Траурната церемония в памет на г-н Данев ще се проведе на 1 юни 2018 г., петък, от 13.30 часа, в Храм „Св. Архангел Михаил“, кв. Бояна, ул. „Бояна парк“ №4 (вж. карта).
В сградата на БСК (ул. Алабин 16-20) е открит траурен кът, където всеки може да поднесе съболезнованията си в книгата за съболезнования. Траурен кът с книга за съболезнования ще функционира и по време на церемонията в Храм „Св. Арх. Михаил“.

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо с предложения до министър-председателя Бойко Борисов, с копие до председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов.

Следва пълният текст на писмото:

---

 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България като официално призната представителна организация на работодателите се запозна с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, обявен за обществено обсъждане чрез интернет сайта на Комисията за защита на лични данни на 30 април 2018 година.

Във връзка с необосновано краткия срок за обществено обсъждане предлагаме следните изменения:

По §15 от законопроекта, член 25б, ал. 1 да се измени така: 

„Чл. 25б. (1) Извън случаите по чл. 37, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът или обработващият лични данни задължително определя длъжностно лице по защита на данните, когато обработва лични данни на над 200 000 физически лица.“

Мотиви: Член 37 на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета (Общ регламент относно защитата на данните) ясно посочва критериите, при които администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните, а именно:

„Член 37. Определяне на длъжностното лице по защита на данните

1. Администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните във всички случаи, когато:

a) обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;

б) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни; или

в) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни съгласно член 9 и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.“

В предложените за общественото обсъждане „Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни“ не виждаме аргументи за предложения нисък праг. Не е посочено сравнение с практиката в другите държави членки, а също така е пропусната финансовата тежест, която ще се отрази на редица предприятия, за които по смисъла и в духа на Общия регламент относно защитата на данните е предвиден облекчен режим. Смятаме, че предложеното решение (за праг от 10 000) противоречи и на правителствената политика за облекчаване на бизнеса откъм административни тежести.

За нас е необяснимо какво налага въвеждането на толкова нисък праг (10 000), което би увеличило неимоверно административната тежест върху българския бизнес, особено върху малките и средните предприятия. Факт е, че в архива на едно малко предприятие, в което работят от 30 до 50 наети лица, но е създадено преди 40-50 години, се съдържат над 10 хиляди досиета по реда на Кодекса на труда, които следва да се пазят 50 години. В този смисъл т. 10 от предложената „Предварителна частична оценка на въздействието“ е непълна и невярна.

По §15 от законопроекта, член 25й, ал. 2 да се измени така: 

„Член 25й. (2) Комисията приема наредба, с която определя минималните изисквания към администраторите при изпълнение на задължението им по ал. 1.“

Мотиви: Определянето на минимални изисквания, произтичащи от закон, е нормативен процес и е недопустимо това да става извън процедурата, предвидена в Закона за нормативните актове. Не смятаме за правилно КЗЛД да определя минималните изисквания към администраторите при изпълнение на задължението им чрез публикация на интернет страницата си.

Като имаме предвид, че Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета е от 27 април 2016 година, а срокът за обществено обсъждане на настоящия законопроект практически е осем работни дни (въпреки твърдението за формално спазване на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове), Асоциацията на индустриалния капитал в България си запазва правото да продължи активното си участие в процеса на приемане на този изключително важен за българския бизнес и гражданите нормативен акт.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ 

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

България е загубила 25 млрд. лв. заради изтичане на квалифицирани кадри

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за кредити, погасявани от бюджета за всички студенти, завършили висше образование държавна поръчка, които работят в/за България определен период след дипломирането си. Работодателската организация предлага мерки за насочване на кандидат студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на т.н. академична автономия и сътрудничество и координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото ни развитие. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на кръглата маса „Бизнесът и висшето образование“. Форумът се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България в сътрудничество с в. „Стандарт“.

„Издръжка на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет варира от 20 000 до 60 000 лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно и/или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв. Тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. Чрез предлаганият от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, каза още Васил Велев.

Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика.

По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си. „Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни заместник министър-председателят.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество. По думите му по-добрите общества са изградени от по-високообразовани хора. Той открои три основни задачи пред държавата: да се намали до минимум преждевременното отпадане на деца от образователната система, да се настрои образованието спрямо търсенето на пазара на труда, както и да се придобиват знания, умения и ключови компетентности, които да са релевантни за в бъдеще. По отношение на висшето образование, министърът заяви, че след намаляването на план-приема в държавните висши училища за икономически и администрация, е регистриран ръст за тези специалности в частните такива. Вълчев заяви още, че няма сегмент, който да не е претърпял реформа в сферата на образованието и то благодарение на партньорството на държавата и заинтересуваните страни, сред които с активното си участие се откроява АИКБ. И този процес ще продължи.

Участие в кръглата маса взеха над 100 представители на бизнеса и държавата. Сред тях бяха вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните Комисии по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова и по икономическа политика и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на висши учебни заведения, синдикати, граждански организации и други заинтересовани страни.

АИКБ и в. Стандарт поеха ангажимент да представят в подходяща форма генерираните предложения по време на кръглата маса както на законодателната и изпълнителна власт, така и на обществеността.

За повече информация вижте:

• Презентацията „България – инкубатор за човешки ресурси за безвъзмезден износ“;
• Концепция за осигуряване на необходимите специалисти за българската икономика чрез подобряване на модела на финансиране на висшето образование;
• Публикации за събитието.

---

Събитието се проведе с подкрепата на Биовинарна Орбелус и Българска роза – Карлово и с медийното партньорство на ТВ Европа, news.bg и Дарик радио.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и представители на държавата, висшите учебни заведения и заинтересовани страни ще обсъдят развитието на висшето образование на кръгла маса на тема „Бизнес и висше образование“. Събитието, което се организира от АИКБ в партньорство с в. „Стандарт“, ще се състои на 8 май т.г. в София хотел Балкан.

Целта на дискусията е да се даде възможност на представителите на българския бизнес да направят своите предложения и препоръки за развитие на висшето образование. По този начин работодателите искат да дадат нов тласък на реформите в системата с оглед осигуряването на необходимите специалисти за българската икономика. По данни на Асоциация на индустриалния капитал в България бизнесът изпитва остра нужда от квалифицирани специалисти в професии със слабо предлагане на пазара на труда, но ключови за развитието на българската икономика. Такива браншове са Машиностроене и металообработване, Електротехника и електроника, Транспорт и спедиция, Медицина и други.

На кръглата маса АИКБ ще представи кратък анализ на проблемите, пред които се изправя българският бизнес при намирането на квалифицирана работна сила. Основна тема за работодателската организация, която представлява 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании, е въвеждане на нов механизъм за финансиране на висшето образованието и приемането на промени на план-приема.

Участие в кръглата маса ще вземат заместник министър-председателят Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, прeдседателят на АИКБ Васил Велев, представители на Министерство на финансите, народни представители, висшите учебни заведения, синдикатите и други заинтересовани страни.

За повече информация, вижте приложените:

• ПРОГРАМА;
• ПОКАНА ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МЕДИИТЕ

		ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ: Г-Н АСИМ АДЕМОВ Г-Н НЕДЖМИ АЛИ Г-Н НИКОЛАЙ БАРЕКОВ Г-Н АНГЕЛ ДЖАМБАЗКИ Г-ЖА ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА Г-Н АНДРЕЙ КОВАЧЕВ Г-Н ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ Г-Н ИЛХАН КЮЧУК Г-ЖА ЕВА МАЙДЕЛ Г-Н СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА Г-Н МОМЧИЛ НЕКОВ Г-Н АНДРЕЙ НОВАКОВ Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ Г-Н ЕМИЛ РАДЕВ Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ Г-Н ВЛАДИМИР УРУЧЕВ
ОТНОСНО:	Жалба на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до ЕК, за нарушение правото на общността по чл. 87,§ 1 от Договора за създаване на Европейската общност (консолидирана версия) относно държавните помощи

       

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С жалба от 14 януари 2017 г. до Европейската комисия представителните организации на национално равнище  –  Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели, сигнализираха Комисията за неправомерна държавна помощ при изкупуване от българско държавно дружество („НЕК“ ЕАД) на електрическа енергия от „Ей и ЕС ЗС Марица Изток 1“ ЕООД  и „Контур Глобал Марица изток 3“.

Съгласно сключения на 13.06.2001 г. договор, „НЕК“ ЕАД се задължава да изкупува дългосрочно произведената от двете енергопроизводителни дружества електрическа енергия, при условия и цени, които поставят тези електрически централи в по-изгодно икономическо положение спрямо останалите производители на ел. енергия в България.

Посочените договорни условия са нарушение на правото на общността по всички критерии за неправомерна държавна помощ, на чл. 107 ал.1 от Договора за функциониране на ЕС. Ежегодно двете централи изземват 486 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях ел. енергия.

До настоящия момент Комисията все още не се е произнесла по молбата ни за установяване на нарушение на чл. 87, §1 от Договора за създаване на Европейската общност (консолидирана версия).

Като председателстващ Асоциацията на организациите на българските работодатели, се обръщам към Вас с молба да съдействате за произнасяне от Европейската комисия по поставения проблем.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ     

 

ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Благодарение на остарял нормативен текст (пропуск) в Закона за енергетиката, ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица 3“, Димитровград, поискаха поскъпване на тока за битовите потребители с над 20%. Трите ТЕЦ-а искат да продават ток на регулирания пазар, но на три пъти по-високи цени спрямо пазарните. Така потребителите ще трябва да съберат над 330 млн. лева над нормалните ценови нива, което ще доведе до поскъпване на тока за бита с минимум 20%.

За да не се допусне подобно непазарно поведение, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоява Народното събрание да подкрепи утре (26 април 2018 г.) на второ четене в пленарна зала приетата вчера (24 април 2018 г.) от Комисията по енергетика на НС поправка в Закона за енергетиката, предложена от председателя на комисията Делян Добрев.

Поправката предвижда КЕВР да не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10% прогнозната пазарна цена за регулаторния период. Добрев обясни, че в КЕВР са постъпили заявления от централи, които сега не са в квотата, както и че КЕВР е затруднена какво решение да вземе, защото има решение на Върховния административен съд, според което всеки заявител на квота за регулирания пазар, трябва да бъде допуснат до участие на него. Добрев мотивира предложението си с това, че трябва производителите на регулирания пазар да са със справедлива пазарна цена.

АОБР напомня, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството на Бойко Борисов за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени.

АКО ТОВА СЕ ДОПУСНЕ, ОТНОВО ЩЕ ИМА ПРОТЕСТИ!!!

ТОЗИ ПЪТ ГРАЖДАНИ И РАБОТОДАТЕЛИ ЗАЕДНО!!! 

______________

Приложение – заявленията на трите ТЕЦ-а от сайта на КЕВР

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с огромно съжаление научи за намерението на миньорите от въглищните рудници, захранващи топлоелектрическите централи в енергийния комплекс „Марица Изток“, да протестират поради отказа да бъде увеличена изкупната цена на въглищата.

Мотивите на искането за повишаване на изкупната цена на въглищата за нас са несъстоятелни и напълно неприемливи. Те са свързани с недостиг на средства, който може да бъде компенсиран с мерки за оптимизация на управлението и на производствения процес в рудниците. Недостигът на средства е поради тяхното разхищаване, а не поради ниската цена на въглищата.

За никого не е тайна, а най-малко за самите миньори и за техните синдикати, че рудниците са „обраснали“ с недопустимо многолюдна администрация, както и че те имат редица напълно несвойствени за тях разходи, налагащи се по всякакви съображения, но не и поради производствена необходимост.

Работещите в рудниците в частни разговори и в индивидуален план негодуват срещу тези необосновани разходи, точната дума за които е „разсипничество“, но иначе се включват във всякакви масови мероприятия и протестни маршове, в които се протестира, че не се увеличават изкупните цени на въглищата. Иначе казано – те протестират, че не се насърчава допълнително нарастването на мащаба на разсипничеството.

Ние апелираме към миньорите, работещи в рудниците, и към здравомислещите синдикалисти да обърнат негодуванието си срещу несвойствените разходи и разсипничеството, а защо не и срещу кражбите в рудниците, срещу които всеки негодува. Увеличаването на изкупната цена на въглищата ще доведе единствено до повишаване на цената на електроенергията и за промишлени, и за битови нужди, което пък незабавно ще доведе до спадането на конкурентоспособността на цели отрасли, където от години българските предприятия се съревновават в глобален план. В тези отрасли всяко нарастване на себестойността води до загуба на конкурентоспособност и на пазарен дял. Нека не проваляме български производители и техните работници поради нежеланието си да подредим собствения си двор.

АИКБ отново декларира, че категорично възразява срещу повишаването на изкупната цена на въглищата и срещу всякакви други действия, които биха довели до непазарно повишаване на себестойността на продукцията и до загуба на конкурентоспособност на български предприятия. Настояваме за реални мерки за оптимизиране на управлението на рудниците, захранващи енергийния комплекс „Марица Изток“.

Целия документ вижте ТУК.