По искане на национално представителните работодателски и синдикални организации вчера в Министерството на енергетиката се проведе работна среща с министър Теменужка Петкова, председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, представители на държавните компании в сектора, както и представители на Независимата енергийна борса, и сдружения на търговците на електроенергия.

Социалните партньори са разтревожени в края на годината от необоснованото, без връзка с реалностите в сектора, значително увеличение на цената на електроенергията за бизнеса. През последните седмици рязко са ескалирали претенциите от страна на търговците на електроенергия за едностранно повишаване на цените с между 30% и 65%. Работодателските и синдикалните организации отново очертаха кризисната ситуация в сектора, която ако не бъде спешно овладяна, неизбежно ще се разпространи повсеместно. 

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели Васил Велев представи и специално писмо за подкрепа от министъра на икономиката, в което се препоръчват някои конкретни мерки за въздействие.

След 150 минутна дискусия представителните на национално равнище работодателски и синдикални организации се обединиха около следното:

1. Работодателските организации препоръчват на близо 50 000 фирми, техни членове, които са присъединени към електропреносната мрежа на ниско напрежение и имат цени или уведомления за едностранно вдигане на цените на активната енергия над 76 лева за мегаватчас (0,076 лв. за киловатчас) да преминат от свободния към регулирания пазар от 1 февруари 2018 г., където ще имат цена от 76 лв./МВТЧ. За целта те следва до 10 януари 2018 г. да направят уведомление по надлежния ред.
2. Бизнесът и синдикатите настояват министерството на енергетиката да предприеме всички необходими мерки за увеличаване на предлагането на електроенергия на сегмента за дългосрочни договори на енергийната борса.
3. Призовават БЕХ, БНЕБ и КЕВР в ускорен порядък да предприемат необходимите действия за промяна на правилата, графиците и работното време на Независимата енергийна борса с оглед увеличаване на възможностите за предлагане на електроенергия и недопускане на пазарни манипулации.
4. Работодатели и синдикати заявяват, че ще следят ситуацията на пазара на електроенергия и ще пристъпят към организирането на съвместни протести, ако не бъде овладян спекулативния ръст на цените на електроенергията.

След края на срещата някои от участниците направиха изявления:

Красимир Дачев, Българска търговско-промишлена палата: „Има производство на повече ток, а ние получаваме по-високи цени от 120 лв. на мегаватчас, което означава, че някъде по средата има спекула. Тя не отива в производителите и потребителите, а в търговците на електроенергия, които много елегантно използват борсата, за да узаконяват тези игри. Те са десетина. На практика цяла България работи за десетина човека.“

Васил Велев, АИКБ: „Това, което е в наши ръце е да преминем масово от свободен на регулиран пазар! Всички, които са присъединени на ниско напрежение могат да го направят! И имат интерес да го направят, ако вече плащат или са получили уведомления, че ще плащат по-висока цена от 76 лева за мегаватчас. Всички останали действия за пресичане на спекулативното, непазарно повишаване на цената на електроенергията на свободния пазар са в правомощията и задълженията на Министерството на енергетиката и КЕВР.“

Антон Иванов, КНСБ: „Ние видяхме, че имаме държавни дружества, имаме държавни регулатори и имаме държавно наблюдавани оператори на пазара, които си обясняваха едно или друго, но не предприемат необходимите действия.“

Димитър Манолов, КТ „Подкрепа“: „В залата се каза нещо важно, когато работодатели и синдикати са на „един акъл”, значи нещо в държавата не е наред. Хубаво е да го припомним. Когато предприемачът е поставен на колене по този начин, той намалява разходите си за работната сила. Това няма как да не ни притеснява. Ако някой е решил да сее ветрове, ще жъне бури.“

Двама от членовете на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бяха избрани на ръководни длъжности в Съветите към Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (СЕЕР). Това са инж. Стефан Чайков, председател на Българска браншова камара „Пътища“ и доц. д-р Борислав Великов, представител на „Българска асоциация по водите“.

С мандат до 2020 г. Стефан Чайков е вече зам.-председател на Съвета за устойчиво развитие, а Борислав Великов – зам.-председател на работната група по водни ресурси. По повод на избирането им, одобрено единодушно от Общото събрание на организацията, те бяха поздравени лично с писмо от името на Генералния секретар на СЕЕР Валерия Ронцити. В него се изразява увереност в успеха на предстоящата им съвместна работа.

Съветът за устойчиво развитие е създаден през 2013 г., за да улесни и структурира работата, свързана с трансгранични, интердисциплинарни и междуведомствени въпроси, които изискват принос на експерти с различна компетентност. Целта му е да гарантира плавно лобиране пред европейските институции, опирайки се на постигнатото в работните групи за устойчиво развитие (в областите: комуникации, енергетика, околна среда, транспорт и водни ресурси). Основни приоритети тази година са изменението на климата, ефективното използване на ресурсите и неконвенционалните изкопаеми горива. Неговите инициативи са изключително полезни за ЕС, тъй като са резултат от задълбочена работа, отчитаща разнообразието от заинтересовани страни, гледни точки и баланса между тях.

Преди 5 години CEEP учреди специална работна група по водни ресурси, за да отговори по-адекватно на новите предизвикателства, произтичащи от измененията в климата, както и от трансграничните политики на ЕС в рамките на изграждането на единен вътрешен пазар. Работната група участва в различни органи, създадени от Комисията, за да се подобри прилагането на Рамковата директива за водите и да се насърчат иновациите и подобренията в тяхното управление. Тя активно изразява позиции и лобира пред вземащите решения в ЕС, за защита на политиките в съответствие с изявлението в Рамковата директива, че „водата не е търговски продукт като всеки друг, а по-скоро наследство, което трябва да бъде защитено“. Това изявление бе затвърдено през 2011 г., когато ООН обяви достъпа до вода за питейни и хигиенни нужди за човешко право. Това означава, че спрямо услугите за разпределение на вода и управление на отпадъчни води не могат да се прилагат обичайните икономически критерии. Те следва да се разглеждат по-скоро като предоставяни на обществото услуги от общ интерес.

Европейският център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (СЕЕР) е официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия. Като член на СЕЕР, Асоциацията на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативните комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

За повече информация вижте официалните сайтове на:

• Съвет за устойчиво развитие;
• Работна група по водни ресурси.

Проведеното днес в Брюксел Общо събрание на СЕЕР преизбра д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, за вицепрезидент на CEEP до 2020 г. По този начин Асоциация на индустриалния капитал в България запазва мястото си в ръководството на СЕЕР – европейският социален партньор, представляващ доставчиците на услуги от общ интерес. Предвид на важните решения в сферата на енергетиката, на данъчното законодателство, както и продължаващите преговори по социални въпроси в ЕС, това е сериозна възможност за АИКБ да участва в правенето на политики в Европа.

След преизбирането си д-р Милена Ангелова отбеляза: „През последните няколко години CEEP постигна важни резултати, като укрепи вътрешното си управление, повиши видимостта си в Брюксел и държавите членки, продължи усилията за набиране на нови членове и положително повлия на законодателството на ЕС. Този нов мандат за президентския екип ще ни позволи да продължим и усъвършенстваме тази положителна работа.“

Начело на СЕЕР отново бе  избрана г-жа Катерина Райхе, която заемаше поста Президент на организацията и до момента. Г-жа Райхе е главен изпълнителен директор на Германската асоциация на местните комунални услуги (VKU) от 2015 г. и президент на германската секция на CEEP. Тя подчерта, че нейният приоритет в този мандат, ще е да направи всичко необходимо, за да могат предприятията и работодателите, които предоставят публични услуги и услуги от общ интерес, да получат вниманието на институциите в ЕС, което заслужават.

В президентския екип на СЕЕР постовете си запазват и Том Биити (Великобритания), както и Филипо Брандолини (Италия).

Като член на СЕЕР и официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия, Асоциация на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативните комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

Като вицепрезидент на СЕЕР, д-р Ангелова ще работи активно за успешното осъществяване на Българското председателство на Съвета на ЕС, както и за това страната ни да бъде поканена за преговори за членство в Еврозоната и за приемането ни в Шенген.

На 7 декември във Виена UNIDO бе домакин на конференция на тема „Конкурентоспособността като един от приоритетите на Българското председателство на ЕС и дейностите на UNIDO в тази област“, която се проведе във Виенския международен център. Събитието се организира съвместно от Постоянната мисия на Република България в Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, други международни организации във Виена и Асоциация на индустриалния капитал в България, с подкрепата на Организацията на ООН за промишлено развитие (United Nations Industrial Development Organization – UNIDO) и Виенския икономически форум.

Събитието се провежда в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Програмата на председателство на България дава приоритет на конкурентоспособността – област, в която UNIDO притежава уникален технически опит и знание. Това е и последваща инициатива от споразумението за сътрудничество между UNIDO и АИКБ. Припомняме, че точно преди година по същото време АИКБ стана първата – и единствена засега – национално представителна работодателска асоциация в страната ни, която сключи споразумение за сътрудничество с UNIDO.

Събитието събра политици, дипломати, представители на частния сектор, практикуващи от индустрията и експерти, както и неправителствени организации, които обсъдиха съвместни действия за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП), спазване на принципа „Мисли първо за малките“ и бяха поставени въпроси като умения, синергия и цифровизация.

Делегацията на АИКБ бе съставена от председателя на управителния съвет г-н Васил Велев, заместник-председателите г-н Никола Зикатанов и г-н Кънчо Стойчев, главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова.

„Конкурентоспособност” е един от трите основополагащи приоритета в програмата на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС, наред с „консенсус” и „кохезия”. „България ще работи за насърчаване на предприемачеството, основано на цифрови технологии и иновации, което има водеща роля за икономическото и социалното развитие на ЕС. Това включва: напредък по прилагането на Инициативата за стартиращи и разрастващи се предприятия; развитие на алтернативни източници на финансиране и подобряване на бизнес средата за малките и средните предприятия при спазване на принципа „Мисли първо за малките“; стимулиране на социалните иновации в икономиката, образованието, здравеопазването и информационните и комуникационните технологии с акцент върху младите хора, предприемаческата екосистема и развитието на умения и компетенции за ХХІ век“, се казва в програмата на Председателството, и това е много добра, много навременна и належаща посока. Ако в нея се слеят ценностите и усилията на UNIDO, а и на водещи работодателски организации като нашата, ще постигнем изключително ползотворен, синергичен ефект. Бихме могли да се убедим в това в съвсем обозримо бъдеще“. Това заяви г-н Велев в своето изказване по време на форума. Той отново заяви удовлетворение от сътрудничеството с UNIDO и готовността за съвместни действия за консолидация на ползотворните стратегии и политики от взаимен интерес – за превръщането им във видим растеж, напредък, развитие, промяна.

Прилагаме прессъобщението в PDF и Word формат.

Следва пълният текст на прессъобщението от Асоциация на организациите на българските работодатели относно законовото уреждане на прозрачността на електроенергийния пазар в България.

---

През есента на далечната 2004 г. се сключи първата сделка за електроенергия по свободно договорена цена. Либерализацията на свободния пазар измина дълъг път. Днес десетки хиляди фирми купуват електроенергия по свободно договорени цени – преобладаващо чрез годишни договори.

За съжаление, от страна на предлагането на електроенергия пазарът не е напълно свободен – съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, ВЕИ, дългосрочни договори за изкупуване. Затова на свободния пазар електроенергия се предлага на практика само от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и понякога от „НЕК“ ЕАД. Държавните дружества предлагат своята продукция предимно на своите интернет платформи. В последните две години сделки се осъществяват и през електроенергийната борса /“Българска независима енергийна борса“ ЕАД/. През пазарен сегмент „ден напред“ обичайно се предлагат около 400 мегавата, като това става в резултат на ангажименти на България към ЕК срещу заплахата от санкции. След някои отлагания, миналата есен борсата стартира и сегмент „централизиран пазар за двустранни договори“.

Интересите при търговията на електроенергия са за стотици милиони левове. Това, което отсъства на свободния пазар днес е прозрачността. Като представителни организации на работодателите  призоваваме за следните действия:

1. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, „НЕК“ ЕАД , „БЕХ“ ЕАД, Министерство на енергетиката и Народното събрание да подкрепят категорично промяна в Закона за енергетика с оглед всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране – подходящи текстове могат да гарантират този процес. Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата срещу тази най-пазарна и прозрачна търговия поражда съмнения.
2. Народното събрание да приеме нужните нормативни текстове, въвеждащи строги санкции при пазарни манипулации за да не се допускат сделки „под масата“ на непазарни цени – реферираме към сделката през август тази година, когато в рамките на 17 секунди се продадоха стотици мегавати за милиони левове.

Законовото уреждане на прозрачността на електроенергийния пазар ще възстанови доверието на икономическите субекти. Следващите 1-2 години предстои довършване на процеса на либерализация и включване на битовите потребители в този пазар. Всяко домакинство ще може да избира доставчик на електроенергия. Следователно, единствено добре функциониращ и реален пълноценен пазар ще гарантира пълна либерализация, каквито са изискванията на европейските директиви.

През последните дни отново се заговори за „ревизия на приватизацията“ и едва ли не за „ревизия на целия преход“. Обикновено такива дискусии се подхващат в навечерието на парламентарни избори и от тази гледна точка, ние сме изненадани, че точно сега на някого е необходимо да възбужда общественото мнение с една многократно използвана чак до изхабяване тема.

Става дума за намерението да се промени Конституцията на Република България, за да се премахне давностния срок за престъпления, извършени в хода на приватизацията у нас. Тук няма да се занимаваме с риторични въпроси от типа на: „Няма ли други, по-тежки престъпления, за които да се премахне давността?“. Ще отбележим само своето разочарование от новата вълна на популистко говорене, която заплашва да ни залее.

Смятаме, че няма здравомислещи хора, които да очакват някакви забележими, реални резултати от предлаганата промяна. Всички знаем, че има много сделки, които са укорими, дори крайно укорими от морална гледна точка, но за съжаление те са осъществени при спазване на съществуващата нормативна база. Това се отнася в пълна степен за знакови сделки, които са предизвиквали силна негативна обществена реакция. Те са най-вероятно неморални, но за съжаление са и законни.

Моралното осъждане на тези сделки отдавна е направено, но то не води до каквито и да са правни последици. Довело е до последици на парламентарните избори. Можем само да съжаляваме, за несъвършенствата на нормативната база, които позволиха да се извършат сделки, които са неприемливи от гледна точка на обичайното разбиране за почтеност.

Едновременно с това, трябва да се подчертае, че поредният опит да се демонизира приватизацията като цяло е изключително неприемлив. Огромна част от сделките по приватизацията са осъществени не само при спазване на законовите процедури, но и без да се влиза в какъвто и да е конфликт с моралните норми. Без приватизация няма частна собственост и пазарна икономика, а без тях няма демокрация. Масовата приватизация в България роди капиталовия пазар и фондовата борса. Ще оставим отговора на въпроса „Можеше ли по-добре?“ на изследователите, анализаторите и историците.

Повтаряйки тези азбучни истини, ние се питаме защо политици, които се идентифицират като „десни“, отговарят с подобни „леви“ и популистки лозунги.

Нашето убеждение е, че подобни действия ще имат двояк отрицателен ефект. От една страна, за кой ли път на инвеститорите ще се демонстрира, че частната собственост в България не е гарантирана и не се защитава в достатъчна степен.

От друга страна, подобна акция по „ревизия на прехода“ дава признаци на казус бели (повод за война), доколкото възможността по десетки хиляди сделки да могат да се образуват масирано наказателни производства, ще рефлектира задължително в образуването на безброй производства на КОНПИ по отнемане на „незаконно придобито  имущество“ и  потоп от наказателни и граждански дела без смисъл.

Подобно начинание няма как да не завърши с провал за прокламираните цели по причините посочени по-горе, а и поради противоконституционността  си /видно от приложения кратък правен анализ – Приложение 1/. Но в същото време то не е никак безобидно, т.к. може да причини неизброими и тежки имуществени последици, които в последна сметка ще бъдат отнесени на гърба на данъкоплатеца. Тази част от избирателния корпус, която възлага надежди „ревизията на прехода“ да въздаде справедливост за неморално поведение в предишни периоди със сигурност ще бъде безкрайно разочарована. Тази акция няма да донесе никому политически дивиденти.

Ние желаем политическа стабилност в страната и отговорно отношение към парламентарното време. Призоваваме народните представители и политическите сили да не пилеят обществена енергия, сили и време за безсмислен популизъм и да се съсредоточат върху истинския дневен ред на законодателния процес.

Приложение 1.

В изказвания пред медиите председателят на Комисията по правни въпроси в Парламента и други депутати заявяват намерения за следните промени: а) в Конституцията, която да се допълни с нова т. 8 в чл. 31 за непогасяването по давност на тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992-2017 г.; б) в Наказателния кодекс, който да се измени, като се увеличи давността за престъпления, свързани с приватизацията от 10 на 47 години.

Очевидно е противоречието между обявените две законови промени.

Досега не са налице конкретни законопроекти, които да включват  декларираните от депутатите цели за промени, насочени към отпадане/увеличаване на давността за престъпления при приватизацията, извършена в периода 1992-2017 г.

Независимо от това ще бъдат противоконституционни, както евентуалното допълнение в Конституцията, така и евентуалното изменение в Наказателния кодекс:

1. Промените в Конституцията, извършени по реда на чл. 153 от нея, не представляват абсолютен и безусловен инструмент за легализиране на нов конституционен принцип/правило, респ. – за обосноваване на конституционност на последващи законови изменения.
   • При всяка конституционна промяна следва да се съблюдават общите конституционни принципи (Решение № 7/13.09.2006 г. на Конституционния съд по к.д. № 6/2006 г.), за което Конституционният съд упражнява контрол за конституционносъобразност (Решение № 3/10.04.2003 г. на Конституционния съд по к.д. № 22/2002 г.).
   • Евентуалното приемане на посоченото по-горе допълнение на чл. 31 от Конституцията би противоречало на конституционните принципи на правовата държава (чл. 4), на равенство на гражданите (чл. 6, ал. 2) и на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1 от Конституцията):

а) Принципът на правовата държава (чл. 4) ще бъде нарушен, тъй като за определен вид престъпления се заличава с обратна сила ефектът от законово съществувала изтекла давност, като за същите престъпления се предвижда, че те вече не се погасяват по давност.

Подобен подход е още повече недопустим и поради обстоятелството, че конституционната промяна се прави по причина, че държавата в законово предвидения давностен срок не е упражнила нормативното си задължение за контрол и наказание. Този подход е порочен, тъй като отваря възможности за нови конституционни допълнения в чл. 31 по отношение на всички престъпления, за които в давностния срок държавата бездейства. Такива конституционни промени ще дестимулират държавните органи да изпълняват надлежно и в срок техните задължения по отношение на престъпленията. Наказателното преследване в давностния срок е от изключително важно значение, защото то гарантира във висока степен сигурност при установяване на престъпленията, респ. – тяхното наказателно преследване. В този смисъл е и Решение № 12/13.10.2015 г. на Конституционния съд („Обобщено, съществуването на института на давността е оправдано, както от невъзможност за ефективно осъществяване на генерална и специална превенция, така и от възникващи огромни процесуални затруднения, свързани най-вече с доказването на престъплението“.)

б) Принципът на равенството на гражданите (чл. 6, ал. 2) ще бъде нарушен по причините, посочени в предходната б. „а“. Някои от престъпленията, свързани с приватизацията няма да бъдат наказателно преследвани, поради изтеклия твърде продължителен срок от извършване на престъплението и „огромните процесуални затруднения, свързани най-вече с доказване на престъпленията“ (вж. по-горе Решение № 12/13.10.2015 г.). Доказване на друга част от престъпленията – поради една или друга причина, ще се окаже по-лесно, от което се предполага, че за тях ще има наказателни присъди.

в) Принципът на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1) ще бъде нарушен, тъй като придобитото (поради изтекла законовата давност) право от граждани, извършили престъпления при приватизацията (1992-2017 г.) ще бъде отнето.

2. Промените в Наказателния кодекс ще бъдат противоконституционни, независимо от това дали ще се приеме, или няма да се приеме нова конституционна поправка.

2.1. При наличие на противоконституционна промяна в Конституцията относно давността за престъпления, свързани с приватизацията (вж. аргументите в т. 1 по-горе), противоконституционно ще бъде и съответстващото на тази промяна законово изменение в Наказателния кодекс.

2.2. При неизвършване на конституционната промяна, посочена в предходната т. 2.1., евентуалното изменение в Наказателния кодекс на разпоредбата за давността (относно престъпленията, свързани с приватизацията в периода 1992-2017 г.) ще бъде също противоконституционно, като несъобразено с конституционните принципи на правовата държава (чл. 4) и на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1):.

а) Евентуалното законово изключване на давността за посочения вид престъпления ще бъде противоконституционно, тъй като ще противоречи на ограничителната конституционна норма на чл. 31.

б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в насока увеличаване на давността от 10 на 47 години ще бъде противоконституционно, като несъобразено с принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията).

Посоченият конституционен принцип включва и изискването за законова съразмерност, което в случая означава съразмерност на тежестта на престъпленията с наказанията за тях (респ. – с условията за налагането им). Липсата на такава съразмерност създава условия и усещане за липса на морал и справедливост. „В правовата държава търсенето на справедливост не би трябвало да ни отвежда другаде, освен до върховенството на правото. Наказателните закони трябва да съобразяват също и с възприетите от обществото морални принципи, но те не трябва да се прилагат като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“ (цит. Решение № 12/13-.10.2016 г. на Конституционния съд). От цитирания аргумент на Конституционния съд следва изводът, че изключването на давността или увеличаването на давностния срок за престъпления, свързани с приватизацията за периода 1992-2017 г. всъщност ще пренебрегне върховенството на закона, тъй като ще бъде символичен акт на една закъсняла, поради което и непостижима справедливост.

Най-продължителната давност в сега действащия Наказателен кодекс е 35 години – при убийство на две или повече лица (чл. 80, ал. 1, т. 1), считано за сериозно престъпление, за квалифицираните състави на което се предвижда и най-тежко наказание (доживотен затвор). От тази гледна точка нормирането на още по-продължителна 47 годишна давност за престъпление, свързано с приватизацията (което се счита за престъпление по служба – вж. чл. 283а от Наказателния кодекс) е абсолютно несъразмерно, като се има предвид, че сега действащият чл. 283а от Наказателния кодекс предвижда за този вид престъпление максимално наказание от 10 години лишаване от свобода.

в) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в насока увеличаване, или изключване на давността по отношение на престъпленията, свързани с приватизацията ще бъде в нарушение на конституционния принцип на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1) по съображенията, изложени по-горе в т. 1, б. „в“. Към това следва да се добави, че в случай, че изменението бъде в насока увеличаване на давностния срок от 10 на 47 години, то в този период е действала и Конституцията, от 1971 год., която също включва правило за забрана на обратно действие на наказателни норми.

г) В подкрепа на изложеното по-горе становище за несъобразяване на принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията) са и почти всички мотиви на Конституционния съд, изложени в негово Решение № 12/13.10.2016 г. по повод на спора за противоконституционност на чл. 79, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс, с която не се изключват от давност престъпленията, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. В тази връзка ще бъдат цитирани само няколко изречения от цитираното Решение, като напълно приложими аргументи към обсъждания въпрос: „Абсолютно неоправдано е да не се зачита погасителна давност, която е текла след възстановяване на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), включително по времето, когато действа Конституцията от 1991 г.“. “Правната сигурност означава и относителна стабилност и последователност в законодателната уредба на наказателната репресия. Обратното затруднява субектите на правото да открият валидното правило към даден момент и спрямо това да осмислят своето поведение. Институтът на давността, както бе посочено по-горе в предварителните бележки, има дълга история и е познат и възприет във всички български наказателни закони“. Изключването на давността по отношение на определен вид престъпления „не може да гарантира изискваната от чл. 4, ал. 1 от Конституцията стабилност на законодателството и правна сигурност, с което се открива възможност за разрушаване на авторитета на правото“.

Прилагаме прессъобщение в PDF формат.

През 2017 г. се навършват 20 години от създаването на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) и 25 години от възраждането на частното училищно образование в България. 

По този повод, на днешното заседание на НС на АИКБ председателката на Българската асоциация на частните училища Мария Каменова връчи грамота за активна подкрепа и сътрудничество на председателя на АИКБ Васил Велев. Тя изрази благодарност към г-н Велев за дългогодишното и ползотворно партньорството между АИКБ и ръководената от нея организация, чиято мисия е да подпомага успешното развитие на частните училища в България и утвърждаването на обществения им авторитет.

Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) е учредена на 02.10.1997 г. Тя е най-представителната организация на частните училища, професионални колежи и детски градини в България. БАЧУ обединява общо 55 частни училища, професионални колежи и детски градини и има статут на браншова организация в частния училищен сектор.

Следва пълният текст на внесената в МТСП и МФ позиция на национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), по проекта на Рамково споразумение за процедура по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната.

Вижте текст на документа в PDF формат.

---

ДО 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:      

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

 

Относно: Проект на Рамково споразумение за процедура по определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 10.11.2017 г., изх. на МТСП № 9116-6/13.11.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ, 

Национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), винаги са приветствали открития и конструктивен диалог за постигане на взаимно приемливи решения по процедурите, индикаторите и методиката за договаряне и определяне на МРЗ. По предложения проект на Рамково споразумение изразяваме следната обща позиция:

Проектът отчита значителна част от заявените позиции на социалните партньори и дава възможност за постигане на напредък в изготвянето на взаимно приемливо и балансирано споразумение.

Предлагаме промени на проекта на Рамково споразумение, както следва:

• В чл. 1, т. 1 срокът 1 февруари да се замени с 1 април;
• В чл. 1, т. 2 срокът 31 март да се замени с 30 юни;
• В чл. 1, т. 3 буква „г“ да се заличи.

Предлагаме тези промени в сроковете за начало и край на процедурата със следните мотиви:

1. Крайната дата за приключване на договарянето на размера на МРЗ между социалните партньори следва да бъде съобразена с възможността за предоставяне в пълен обхват на актуални данни по всички индикатори от приложението, към датата на откриване на преговорите. Следва да се отчете, че данните за ръста на БДС на един зает и относителния дял на компенсацията на един нает в БВП за годината, предхождаща преговорите, се предоставят от НСИ през м. март, т. е. непосредствено преди края на преговорите по предложения проект.
2. В началото на преговорите на социалните партньори следва да бъде предоставен проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза следва да посочва  очакваните стойности за ръста на ключово значими показатели за годината, за която се определя МРЗ, като:

• компенсацията на един нает;
• наетите и заетите лица.

3. По отношение на предложението ни за заличаване на буква „г“ в чл. 1, т. 3 сме на позицията, че целеви стойности на МРЗ не са сред предвидените в Конвенция 131 на МОТ и не могат да бъдат основа за договаряне.

Във връзка с горното изразяваме настоятелно искане, проектите на РМС за одобряване на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза да бъдат консултирани в НСТС в съответствие с чл. 3 на КТ. Това законово изискване следва да бъде отразено и в текста на процедурата за договаряне и определяне на МРЗ, като бъде посочен съответен срок – края на март на текущата година.

По проекта на Методика за определяне на размера на МРЗ изразяваме следното становище:

1. Горната граница на предложения интервал от 40 – 50 % за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 18-те ДЧ на ЕС, прилагащи месечни МРЗ, което варира в интервала 41 – 43 %. Предложената горна граница от 50 % надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66 %, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка, настояваме за фиксиране на долна и горна граница на интервала за преговори, в размер на, съответно – линията на бедност и средното съотношение на минимална към средна работна за държавите, в които има определена месечна МРЗ.
2. Вторият абзац от предложеното Приложение 2, визиращ достигнатото равнище на МРЗ за предходната календарна година да се приема за долна граница на интервала следва да отпадне изцяло, дори само поради икономически волунтаристичната презумпция, че заплатите могат само да нарастват. Съответно, тази промяна следва да се отрази и във формулата.
3. Следва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година, от информационната система на НАП за администриране на вземанията по ЗДДФЛ, вкл. по общини, области и на национално ниво.
4. Основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. Тъй като това е прогнозна величина и съществуват различни методики  за прогнозиране на този ключов индикатор, следва от Министерство на финансите да бъде осигурен достъп до конкретната прилагана методика и параметри за прогнозирането.
5. Доколкото в преамбюла на проекта на Рамково споразумение се съдържа позоваване на общата воля Република България да се присъедини към държавите, ратифицирали Конвенция № 131 на МОТ за определяне на минимална работна заплата и по повод на започналата процедура по ратификация, обръщаме внимание, че предложеният превод на Конвенцията е некоректен и дори превратен в частта чл. 3, буква „а“ („обезщетенията за социално осигуряване“).
6. В Методиката трябва да се работи със съпоставими величини – в момента МРЗ, определяна от правителството, е основна, а СРЗ, мерена от статистиката, е брутна, тъй като включва задължителни плащания за прослужено време. Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство. Предлагаме:

• Да отпадне законовото задължение за допълнително заплащане за прослужено време,
• Или до отпадането, да се договаря брутна, а не основна, МРЗ.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА

АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:     

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

В днешния свят комуникациите се променят, представите ни за ангажираност на публиките се преобръщат и предизвикателствата пред ПР индустрията стават все по-големи. С чувство за пълноценно свършена работа, успешно изпълнени проекти и уверени крачки на ПР индустрията в посока напред, колегите ни от Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), която е член на АИКБ, споделят новото издание на книжката с най-добрите проекти, наградени в BAPRA Bright Awards 2017.

Асоциацията на индустриалния капитал в България е традиционен партньор в събитието и в разпространението на неговите издания.

Наградените кампании във всяка категория са представени в реда 1-во, 2-ро и 3-то място. След тяхното описание, по категории са включени всички проекти, участвали в конкурса. Те са изброени по азбучен ред, според имената на агенциите, които са ги подали.

Богатото съдържание на книжката включва подробна информация за международното жури, както и за всяка от категориите: „Дебют на годината“, „Иновативна кампания“, „Дигитална кампания“, „Специално събитие “, „Маркетинг, свързан с кауза“, „Кампания за изграждане на работодателска марка“, „Кампания за вътрешни комуникации“, „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“, „Корпоративен ПР“, „Комуникационна кампания в публичния сектор“, „Комуникационна кампания на годината“ и „Агенция на годината“. Представени са спонсорите, партньорите и членовете на Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА).

„Отговорността пред нас като комуникатори расте, значението на висок морал и етичност в професията става все по-важно. Днес всеки от нас е медиа и мисията на ПР професионалистите е посланията, които излъчваме, да са не просто въздействащи, а истински и коректно поднесени“, подчертава Катя Димитрова, председател на БАПРА от 2016 до 2018 г. в увода към изданието. „Споделяйте с гордост книжката с вашите проекти и кампании, които са носители на награди у нас и по света. И нека заедно продължаваме напред!“

За повече информация, вижте цялото издание в електронен формат ТУК.

Днес в офиса на АИКБ се състоя бизнес среща между представители на АИКБ и Конфедерацията на тунизийските граждански предприятия (CONECT).

От страна на Асоциацията присъстваха изпълнителният директор Добрин Иванов и Теодор Дечев – директор „Индустриални политики“ към АИКБ, а от страна на тунизийската работодателска организация – вицепрезидентите Фуед Геддиш и Аднен Буасида.

На срещата беше обсъдено бъдещото сътрудничество за обмен на информация между двете работодателски организации. CONECT има интереси в областта на машиностроенето, пътното строителство, изграждане на фотоволтаични централи и най-вече към доставянето на метални конструкции.

Конфедерацията на тунизийските граждански предприятия има сериозни контакти на официално равнище с всички останали африкански организации, което може да послужи като портал към африканския пазар, който в последно време се развива с много бързи темпове. На европейско ниво тунизийската работодателска организация си сътрудничи с Германия и Франция.

Очаква се да бъде подписан меморандум между двете работодателски организации на предстоящия през пролетта на 2018 година двустранен бизнес форум, организиран със съдействието на почетния консул на Йордания в България Хасан Бармауи.

CONECT е сред основните тунизийски работодателски организации, обединяваща малки, средни и големи държавни и частни предприятия, работещи в различни области. Тя има регионални представителства в почти всички 24 области на страната.