Д-р Милена Ангелова представи становището на ЕИСК на министерска конференция в Прага

---

Устойчиво и пълно равенство между половете може да бъде постигнато единствено чрез култивирането на култура на равенство – във всички етапи и сфери на личния, професионален и обществен живот, насърчавана посредством информационни кампании и насърчителни мерки, съобразени със специфичните характеристики и нужди. Тъй като е въпрос на култура, то не може да бъде постигнато чрез отделни политики и мерки, но изисква признание и постоянен ангажимент от всички участници в обществото. Това заяви по време на министерската конференция, организирана от Чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз „Утрешна Европа: Равенство между половете и икономика“ д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на АИКБ. Тя представи препоръките и заключенията на ЕИСК от становището за засилване на равенството между половете, поискано от чешкото председателство на ЕС.

Конференцията, която започна в понеделник в Прага, бе открита от заместник-председателя на Европейската комисия Вера Юрова и събра представители на ЕК, Европейския парламент, страните-членки на ЕС и страните кандидатки, различни агенции на ЕС, неправителствени организации, социални партньори, младежки организации и редица други ключови заинтересовани страни. Целта е да се обсъди как най-добре да се насърчи равенството между половете в новите реалности със специален фокус върху икономическите и социални права. Чешкият вицепремиер и министър на регионалното развитие Иван Бартош цитира становището на ЕИСК в неговата реч при откриването.

В становището си ЕИСК призовава да се работи от ранна детска възраст за постигне на устойчива култура за равенство между половете, като се даде пример на децата в семейството за поведение, основано на равенството и се продължи през детската градина и през всички училищни етапи. Детските градини и училищата трябва да предоставят среда и обучение за култура на равенство между половете през целия живот. Комитетът призовава държавите-членки чрез своята образователна политика да подобрят образованието, като го направят неутралното както по отношение на пола, така и на знанията и социалните умения.

Д-р Ангелова даде пример с подхранването на интереса на децата към STEM (обучение, фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика – НТИМ) теми въз основа на начина, по който мозъкът им реагира, а не на техния пол. Така ще се гарантира, че техният талант и потенциал са напълно стимулирани, развити и оползотворени в полза на по-късните етапи от живота им.

Сред препоръките на ЕИСК е държавите-членки, подкрепени от Комисията, заедно със социалните партньори и съответните организации на гражданското общество, да стартират широкообхватна кампания за повишаване на осведомеността и информиране за насърчаване на културата на равенство между половете през целия живот. Тя следва да насочи вниманието на вземащите решения към състоянието и напредъка на равенството между половете във въпросните държави членки и да ги насърчи да споделят добри практики.

Равенството между половете по отношение на участието във вземането на политически решения на национално, регионално и общинско ниво е от решаващо значение, като се има предвид въздействието на политическите решения върху живота на гражданите. Увеличаването на дела на жените политици на всички нива изисква укрепване на информираността на избирателите, както и на партиите, номиниращи кандидати, и насърчаване на култура, която насърчава и позволява на жените да вземат активно участие в политическия живот.

Тъй като подобряването на равенството между половете изисква въвеждането на мерки в няколко области на политиката, ЕИСК счита, че политиците на всички равнища трябва да следват принципа на интегриране на равенство между половете и да включат равенството между половете във всички решения, включително тези относно бюджетирането, инвестициите, финансирането и обществените поръчки.

По време на речта си пред министрите от ЕС д-р Ангелова заяви, че приобщаването на пазарите на труда е още по-важно като се имат предвид предизвикателствата, причинени от застаряването на населението и необходимостта от осигуряване на квалифицирана работна сила. Премахването на всякакви пречки и предоставянето на стимули за цялостното участие на жените в пазарите на труда, независимо от професията, задачата или възрастта, е от решаващо значение. Като добри практики в това отношение тя посочи гъвкавите условия на работа, родителските отпуски и данъчното облагане, които могат да играят роля за подобряване на равенството между половете.

Според ЕИСК трябва да се гарантира, че националните планове за възстановяване и устойчивост включват целеви действия за подобряване на равенството между половете на пазара на труда. В допълнение трябва да бъдат реализирани мерки, които да създадат подходящи условия за предприемачество и правене на бизнес, включително подкрепяща фискална рамка и премахване на пречките пред предприемачеството сред жените.

В заключението си д-р Милена Ангелова подчерта, че постигането на равенство между половете е възможно само като съвместен ангажимент и постоянни усилия на всички политически лидери и лица, вземащи решения на европейско, национално, регионално и местно ниво, заедно със социалните партньори и организациите на гражданското общество.

---

За повече информация вижте също:

• Становище на Европейския икономически и социален комитет с докладчик д-р Милена Ангелова на тема: „Равенството между половете“ (на български език);
• Становище на Европейския икономически и социален комитет с докладчик д-р Милена Ангелова на тема: „Равенството между половете“ (на английски език).

Малките и средни предприятия са най-големият работодател в България, но се нуждаят от гъвкавост за постигане на целите на зеления преход. Необходима е всеобхватна програма за прехода към въглеродно неутрална икономика, облекчаване на регулаторната среда, достъпа до финансиране и иновациите. Около тази теза се обединиха участниците във форума на високо равнище „МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход“, който се организира от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Малкият бизнес е най-големият работодател в България, като на него се падат над три четвърти от работните места и над две трети от брутната добавена стойност, създавана в България. В същото време малките и средните предприятия не са напълно наясно с последиците от конкретните политики и изисквания в областта на климата и околната среда, нито с това как да се приспособят към тях, защото не разполагат с необходимия административен капацитет. Проблемът става все по-тежък, заради бързата промяна на законодателството, административните актове, финансовите изисквания, високите разходи, а като цяло и на средата. За да се запази като основа малкият бизнес са необходими широкообхватни и целенасочени мерки за прехода към устойчивост“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Той не подмина и факта, че малкият и среден бизнес се бори, както с последиците и от пандемията от коронавируса, и от войната в Украйна довели до високите цени на електроенергията и на природния газ, недостига на доставки на редица суровини, материали и продукти. По думите му е нужно да се предостави подходяща гъвкавост в графиците за изпълнение на целите на Зеления пакт, без да се ревизират крайните цели и крайните срокове.

Преходът към зелена икономика е предизвикателство като цяло за икономиката, но в частност и за малките, микропредприятията, за свободните професии. Това заяви от своя страна Ален Койор, председател на секция „Единен пазар, потребление и производство“ (INT) в ЕИСК, в онлайн приветствието си към участниците във форума.

Той посъветва промените в законодателството да се правят така, че малките фирми да могат лесно да прилагат изменените законодателни актове.

Според него енергийния преход е ключово предизвикателство за малкия и среден бизнес. Като посочи, че заради войната в Украйна ситуацията със суровините е критична, има ръст на цените на енергоизточниците и ЕС трябва да даде ясен отпор на тези предизвикателства. По думите му дигиталният подход е добър начин за внедряване на регионално ниво.

По време на форума министърът на иновациите и растежа Александър Пулев заяви, че българската икономика е най-енергоинтензивна, но има пари за подкрепа на малките и средни предприятия за иновации. По думите му средствата за иновации и за „Зелен преход“ вървят по три канала. Първият е Националният план за възстановяване и устойчивост, който вече работи и е отворен. По него фирмите ще получат 520 млн. лева за проекти със „зелен етикет“. 200 млн. лева от тези средства ще стигнат до бизнеса още през тази година, увери министър Пулев. Фокусът тук са проекти за ВЕИ централи на малки и средни фирми. Останалите 320 мн. лева ще са за гаранционни финансови инструменти и за проекти за кръгова икономика.

Вторият канал е програмата „Конкурентоспособност и иновации“ с ресурс от 1 милиард лева. Програмата е с общ бюджет 3 милиарда лева, като тук има основно направление в зеления преход за решаване на предизвикателства като енергийна ефективност, въвеждане на ВЕИ и на кръгова икономика.

Третият канал е програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, чийто бюджет е 2 млрд. лева. При нея ще се търси съдействие между фирмите и научноизследователската общност.

„Малкият и среден бизнес отговаря за над 90 процента от производството и над 50 процента от заетите хора в света. Цифрите биха били и по-високи, ако включим неформалните малки и средни предприятия“, заяви Цъюн Жу, управляващ директор, Дирекция за техническо сътрудничество и устойчиво индустриално развитие към Организацията на ООН за промишлено развитие (UNIDO).

По думите му в бъдеще ще има нужда от още повече заетост и секторът на МСП ще става все по-важен и то в развиващите се страни. Малкият бизнес е по-податлив на различни сътресения и намира по-трудно финансиране. UNIDO насърчава инвестиции и за повишаване ефективността на фирмите, за да имат те по-добра принадена стойност. Стремежът на организацията е да подкрепя малките и средни фирми до международните пазари. Целта ни е чрез иновации да предлагаме подкрепа за „чистите“ предприятия, тази практика се предлага в над 50 държави по света, каза още Жу.

Заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева също определи като ключова ролята на малките и средните предприятия за осъществяване зеления преход и насочването на икономиката към модела на кръгова икономика. По думите ѝ, в средата на октомври предстои да бъде предложен на заседание на правителството проект на стратегия и план за действие към прехода към кръгова икономика на България – 2022-2027 г.

Двата документа са насочени към оценка и въвеждане на стимули за по-ефективно използване на природните ресурси, подкрепа на предприятия във финансиране на разходи за преминаване към нови модели и екодизайн на продуктите, както и анализ на възможностите за повишаване на изискванията за задължително съдържание на рециклирани материали в определени продуктови групи. Необходимо е премахване на бариерите приемането на зелени и кръгови бизнес модели, посочи заместник-министъра.

Бизнесът трябва да интегрира моделите на кръгова икономика, да бъде по-ресурсно ефективен и в по-висока степен да подпомага опазването на околната среда, отбеляза пред участниците във форума и заместник-министъра на икономиката Димитър Данчев.

Затова обаче са необходими политики в подкрепа на бизнеса и специално на малките и средни предприятия, уточни той. Според него политиката на икономическото министерство е напълно в синхрон с европейската. Той уточни, че вече е разработена Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия с хоризонт до 2027 г. Стратегическите цели са насочени към повишаване на конкурентоспособността, специализацията на този тип компании, високотехнологичните производства.

Форумът протече в три панела. Това са „Международни и европейски пътища към успешен зелен преход на МСП“, „Предизвикателства пред климатичния преход за МСП в настоящата геополитическа криза – добри практики и решения“ и „МСП и новите технологии – поглед от света, Европейския съюз и България?“.

Сред участниците бяха представители на служебния кабинет, Европейския парламент, Европейската комисия, Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР), бизнес организацията на ООН (UNIDO), Европейската инвестиционна банка, Българска банка за развитие, представители на синдикални организации и др.

Основна цел на събитието бе да се съсредоточи върху актуални въпроси като възможните пътища за подпомагане на малките и средни предприятия в прехода към климатична неутралност, съчетавайки го с възможностите, предлагани от цифровизацията и обезпечаването на настоящите геополитически рискове.

Това е първото от трите събития като останалите ще се проведат до края на 2022 г. в Брюксел и Париж.

Пълен видеозапис от съвместния форум на INT секцията на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) на тема: „МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход“, проведен на 26 септември 2022 г. от 13.00 до 18.00 ч. в „София Хотел Балкан“ може да видите ТУК.

---

Приложения:

1. Презентация – Александър Пулев, министър на икономиката и растежа;
2. Презентация – Хуберт Котони, директор на Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ);
3. Презентация – Калин Маринов, Министерство на иновациите и растежа;
4. Презентация – Анка Шопова, директор „Връзки с обществеността“ в „Дънди Прешъс Металс“;
5. Презентация – Гълъбин Гълъбов, председател и изпълнителен член на УС на Българска агенция за експортно застраховане;
6. Презентация – Мариана Итева, регионален директор индустриално развитие за Централна и Източна Европа, заместник регионален директор на Veolia за България и член на Съвета на директорите на „Софийска вода“ АД;
7. Снимки от събитието.

Европейският икономически и социален комитет и АИКБ организират форум на високо равнище в София. За пръв път в България се провежда форум с участието на представители на Европейската комисия, Европейския парламент, ОИСР, Организацията на ООН за промишлено развитие – UNIDO. Ще бъдат обсъдени теми за подпомагане на бизнеса, за преминаването към климатично неутрална икономика.
Следва пълният текст на поканата за съвместното събитие на секция: „Единен пазар, потребление и производство“ (INT секцията) на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Асоциация на индустриалния капитал в България на тема: „МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход“, което ще се проведе на 26 септември 2022 г. в София Хотел Балкан, зала „Роял“, гр. София от 13:00 часа.

---

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

По време на нашето съвместно сътрудничество през годините имахме възможността да обсъдим значението на двойната революция на прехода и възможностите и предизвикателствата, които неутралността на климата и свързаните с това нови технологии носят за бизнеса и обществото като цяло.

Обща приоритетна цел на Секцията за единен пазар, производство и потребление (INT) на Европейския икономически и социален комитет и на АИКБ е подготовката на бизнеса за успешна трансформация към неутралност на климата. В свят на непрекъснато нарастваща нестабилност на пазара, по-кратък жизнен цикъл и по-голяма комплексност на продуктите, както и на прекъснати глобални вериги за доставки, компаниите трябва да бъдат подкрепяни, за да станат по-гъвкави и да реагират на новите бизнес тенденции. Необходими са мерки за подобряване на ефективността и ускоряване на иновациите, включително и разработване на нов модел за споделяне, като например споделяне на оборудване или продажба на мощности. Настоящият свят се характеризира с голяма доза несигурност и бързи промени, които е изключително трудно да се предвидят и управляват качествено.

По тези причини секция INT и АИКБ организират съвместно събитие на високо равнище в София на 26 септември 2022 г., където да бъде представено и обсъдено последното становище на INT-секцията на ЕИСК на тема: „МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход“, както и актуални документи по темата, като се вземат предвид предизвикателствата, пред които са изправени МСП, предприятията от социалната икономика, занаятите и свободните професии в световен, европейски и български контекст, както и възможностите, които им се предлагат, ако успешно се адаптират към климатично неутралния свят.

Ние високо ценим високо нашето партньорство и за нас ще бъде чест да вземете участие в събитието.

Бихме искали също да Ви благодарим за успешното ни сътрудничество през годините. Вярваме, че ще успеем да затвърдим нашето партньорство чрез провеждането на този важен форум.

Надяваме се да участвате в събитието на 26 септември!

Приложения:

1. Проект на програма за събитието;
2. Становище на INT-секцията на ЕИСК на тема: „МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти и свободни професии/Готовност за постигане на целите 55“

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) намира търга на „Булгаргаз“ с начална цена от 380 лв./MWh за скандален. Председателят на УС на БСК и председател на АОБР за 2022 г., по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, изпрати писмо до президента и министър-председателя, в което настоява Министерският съвет и кризисният щаб да преустановят хаоса и да започнат да вземат национално отговорни решения. Вижте по-долу пълния му текст:

---

изх. № 01-00-3/12.08.2022 г.                                                                   

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Скандален търг на „Булгаргаз“ с начална цена от 380 лв./MWh

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Продължават скандалните действия при осигуряването на природния газ.

„Булгаргаз“ обявява търг с начална цена от 380 лв./MWh! Индустрията, топлофикациите и домакинствата изнемогват посред лято при цени от порядъка на 300 лв., а „Булгаргаз“ купува за септември на 380 лева.

Такива цени не могат да се компенсират от по-евтиния азерски газ. Тези цени ще затрият българското производство, ще доведат до фалит топлофикациите и ще оставят българите на тъмно, студено и без работа на прага на зимата.

Ако вземахме заявените количества от „Газпром експорт“, при настоящите цени на холандския газов хъб TTF (206-207 EUR/MWh), цената им за септември би била от порядъка на 131 USD/MWh или под 250 лв./MWh. Вместо това, ние търсим газ неизвестно от къде на цени 1,5 пъти по-високи!

Подобни действия са безотговорни към националния интерес, обричат българските производства – от малката хлебопекарна до знакови предприятия. Поставят под въпрос топлото и светлото на българина и рискуват стабилността на цялата енергетика.

Политици и брокери се упражняват ежедневно в публичното пространство, че нямаме нужда от газ, че пазарът бил свободен и прочее. Газът е „футболът“ днес – всички разбират от него. До онзи ден ни обещаваха четири пъти по-евтин газ. И в август е два пъти по-скъп спрямо април. А зимата идва утре.

Докога ще се държим като най-богатата държава в ЕС?

Настояваме подобни скандални действия да бъдат прекратени, а Министерският съвет и кризисният щаб да преустановят хаоса и да започнат да вземат национално отговорни решения.

В противен случай, щетите, нанесени на икономиката и гражданите, ще са необратими.

Искаме достатъчни количества и поносими цени!

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ,
Председател на УС на БСК и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Вижте по-долу пълния текст на ОТВОРЕНО ПИСМО от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) с апел за спешни мерки за осигуряване на необходимите количества и при разумни цени на природен газ:

---

ОТВОРЕНО ПИСМО

На 27 юли т.г. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за пореден път призова за спешни мерки за осигуряване на необходимите количества и при разумни цени на природен газ, вкл. да бъдат възобновени спешно доставките от ООО „Газпром експорт“, съгласно съществуващия договор.

В отговор на този наш призив, на 28 юли т.г. министър-председателят в оставка оповести намерение за сключване на договор с неизвестен за обществото американски доставчик за седем танкера с втечнен газ, но „пропусна“ да даде достатъчна информация относно ценовите условия, трасетата за доставка и други важни обстоятелства, които българският бизнес, а и българското общество следва да знаят.

Всъщност, танкерите не са седем, а три – останалите четири са за следващата година и са непотвърдени. Въпросните три танкера за настоящата година биха осигурили по-малко от половината от недостигащите ни количества. Освен това, няма осигурен капацитет – нито на терминал за разтоварване, нито на трасе до газопреносната мрежа на България.

Дори по някакво чудо да се намери начин втечненият газ да стигне до България, той ще е с 35-40% по-скъп от газа по договора с „Газпром експорт“. А като се добавят и неустойките, които ще платим по клаузата „вземи или плати“ в договора ни с „Газпром експорт“, този газ ще ни излезе три пъти по-скъп от този, който имаме, но не взимаме.

За всички разумно и обективно мислещи хора е повече от ясно, че е безалтернативно възстановяването на доставките по съществуващия ни договор с руската страна. Вече станаха ясни откровените неистини за оскъпяване с 11% при превалутирането – не се оскъпява с нито цент! Ако правителството не е наясно как се прави превалутиране, да се консултира с колегите си в Италия, Германия, Франция, Австрия, Словакия и Унгария.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Независимо от това, че служебното правителство още не е обявено, очевидно е, че то с „летящ старт“ ще трябва да решава неотложни проблеми.

Не можем да губим и ден повече! Въпреки и без това мизерно малкия си обем спрямо годишното потребление, газохранилището в Чирен е най-празното в ЕС.

Наясно сме, че сме поставени в условията на тежка политическа криза, но в настоящия момент много по-страшна е енергийната и икономическа криза особено за бизнеса, който не може да пренастрои производството си на други енергоносители за месеци дори. Нека политиците ни престанат с непремерените, неразумни и национално безотговорни действия и говорене. Грешките са направени, но трябва спешно да бъдат поправени, ако искаме българската икономика да оцелее и домовете ни да са топли.

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България по предложените от Министерството на труда и социалната политика три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата в Република България.

---

ДО

Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България по предложените от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЬОКОВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в качеството си на национално представителна работодателска организация излага следните съображения във връзка с предложените от Министерството на труда и социалната политика три варианта за автоматично определяне на минималната работна заплата в Република България.

На първо място изразяваме своята принципна подкрепа за замяната на административното определяне на размера на минималната месечна работна заплата и за изработването на механизъм за нейното определяне, който да даде предвидимост и стабилност на икономическата и бизнес средата.

Едновременно с това изразяваме своите основателни резерви към идеята да има формула, по която автоматично да се определя минималната работна заплата, още повече в такъв примитивен вид, в който ни се предлагат вариантите от страна на МТСП.

По принцип АИКБ винаги е била застъпник на договарянето на минималната работна заплата. Винаги сме приоритизирали договарянето по  икономически дейности. В този смисъл ние приветстваме изразената готовност от страна на КНСБ (заявена по време на разговорите в МТСП на 25.07.2022 г.) за възобновяване на двустранните преговори за постигане на споразумение за създаване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата, като заявяваме своето предпочитание към договарянето по икономически дейности, като МРЗ бъде резултативна величина на тези преговори – за МРЗ за цялата икономика да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности.

Що се отнася до предложението на МТСП, искаме да отбележим на първо място факта, че то ни се предлага по изключително припрян начин, като бързането се мотивира с намиращата се в напреднал, но съвсем не завършен вид, Директива за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават не по-малко от два месеца, като изобщо не е сигурно какъв ще е окончателният й текст. Всички изявления, че не може да се очакват промени в хода на приемането на директивата, са несъстоятелни.

Освен това известно е, че за всяка приета директива в ЕС се предвижда достатъчен срок за въвеждането й в националното законодателство. От тази гледна точка бързането и припряността, с която ни се натрапва проста линейна зависимост между средната работна заплата и минималната месечна работна заплата за страната, са необосновани, несъстоятелни и очевидно мотивирани от други съображения, които не попадат в предметното поле на работата на АИКБ.

Освен изложеното дотук искаме още веднъж да обърнем внимание, че ние съвсем не сме съгласни с лековатото отношение на нашите синдикални партньори към възможността да се реферира медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6 х МедРЗ. Всъщност по-справедливо и по-рационално е да се реферира към медианната работна заплата (МедРЗ) примерно във варианта МРЗ = 0,6хМедРЗ, а не към средната брутна работна заплата.

Аргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. МТСП има възможността да изчислява медианната работна заплата с каквато честота във времето поиска[1]. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно.

Искаме да Ви обърнем внимание, че в проекта на Директива за минималната работна заплата в член 5, точка 4 изрично е посочено, че МОЖЕ (написано е точно в този пожелателен вид) да се реферират 0,6хМедРЗ или 0,5хСРЗ. Не спекулираме, а само напомняме, че в подобни европейски документи при изброяване на възможности по-препоръчителните варианти предхождат по-малко препоръчителните.

В случая 0,6хМедРЗ е по-препоръчителният вариант не само защото е така изброен в проекта на Директива за минималната работна заплата, но и защото медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин.

СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата. Получава се „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света. В случай че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да имаме.

Също така високодоходните групи оказват значително влияние върху СРЗ, докато при МедРЗ, такова влияние няма. Затова определено смятаме, че темата за реферирането към МедРЗ не е изчерпана и не е затворена. Който смята така, просто се издава, че има изгода от използването на средната брутна работна заплата. Всъщност реферирането към 0,6хМедРЗ е по-адекватно в сравнение с реферирането към 0,5хСРЗ.

Предложените ни три варианта за определяне на размера на МРЗ всъщност се свеждат до един, а останалите два са негови леко нюансирани разновидности. Затова ще коментираме само така нареченият вариант № 1.

Тук е мястото да подчертаем още веднъж, че самата формула МРЗ=0,5хСРЗ, представляваща вариант № 1, е некоректна, защото средната работна заплата (СРЗ) е брутна, а минималната месечна работна заплата НЕ е. Този факт беше признат по време на срещата, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ признават, че съществува методологически проблем.

При този вид на формулата съществуват две възможности. Първата е в МРЗ по някакъв начин да се отчита допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така нареченият „клас“). Тук не предлагаме формула за отчитането му, но смятаме, че това е най-изчистеният начин формулата да бъде изведена от сегашния си несъстоятелен вид. Разбира се, възможен е и вариант с отменянето на допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж (така наречения „клас“), за което сме готови да преговаряме.

Другият вариант е СРЗ във формулата да не бъде познатата ни и следена от НСИ средна брутна работна заплата, а друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и въпросното допълнителното възнаграждение за професионален опит и трудов стаж („клас“).

На следващо място, ако наистина формулата от Вариант № 1 е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не „анблок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности.

Това би било много по-адекватно на реалното икономическо положение в отделните отрасли, браншове и икономически дейности в сравнение с МРЗ за цялата икономика, при която винаги ще има икономически дейности, за които минималната месечна работна заплата ще се окаже близка до средната работна заплата.

При цялата ни резервираност към Вариант № 1 и неговите две „мутации“ със сигурност можем да заявим, че АИКБ е готова в много по-голяма степен да обсъжда вариант за Yi=k.Xi , където:

Xi = средната работна заплата за дадената (i-тата) икономическа дейност (с всички уговорки за нормализирането на формулата, направени по-горе);

Yi = минималната месечна работна заплата за съответната (i-тата) икономическа дейност;

k = 0,5 (коефициент, фиксиран параметър).

Също така искаме да напомним, че през 2010 година беше взето като антикризисна мярка решение първите три дни от болничните да се плащат от работодателите. Решението беше за срок от една година. Днес, дванадесет години по-късно, ние напомняме, че тази временна мярка, която между другото беше „прокризисна“, а не „антикризисна“, е едно от най-постоянните временни неща в България. АИКБ настоява за незабавното премахване на този анахронизъм и категорично не приемаме твърденията на някои експерти и овластени лица в НОИ, че държавата не била в състояние да плаща втория и третия ден от болничните. Можете да смятате това искане като “conditio sine qua non” – условие, без което не може да постигнем съгласие.

Ние още един път предлагаме напълно сериозно варианта да реферираме към средния процент на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат МРЗ от средната работна заплата в същите тези страни. МРЗ и СРЗ естествено трябва да бъдат изчислени претеглено в зависимост от броя на работниците в посочените държави[2]. Разбира се, и тази формула трябва да бъде „нормализирана“ така както стана дума по-горе и да се получава „от бруто – бруто“ или от „нето – нето“.

В заключение – към този момент при това незадоволително състояние на предложенията на МТСП АИКБ не приема нито едно от трите предложения на МТСП[3].

Едновременно с това ние оставаме изцяло на разположение за водене на преговори по всички изложени по-горе варианти и направления, оставайки на позицията, че категорично сме за съществуване на механизъм за договаряне на минималната работна заплата най-вече по икономически дейности, но сме готови да обсъждаме и други варианти, стига те да бъдат изчистени от дефектите, които имат в момента.

Оставаме на разположение на изпълнителната власт и на нашите социални партньори от синдикатите за по-нататъшни сериозни дискусии и преговори.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,      

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

[1] Ние изцяло сме съгласни с тази теза, артикулирана по много понятен начин на нашата среща в МТСП (на 25.07.2022 г.) от БСК. Също така ние съвсем открито бихме посъветвали политическото ръководство на МТСП да се усъмни в служебното съответствие на всеки държавен служител, който твърди обратното.

[2] Пишем това, защото има прецеденти, при които определени държавни служители не желаят или не знаят как се смята средно претеглено. Не желаем да обиждаме никого, но такива са фактите.

[3] Направени на вчерашната среща на министър Гьоков и социалните партньори (на 25.07.2022 г., проведена в сградата на МТСП).

„С писмо №05-20-3/05.07.2022 г. до Министъра на енергетиката и КЕВР, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) поиска спешна информация относно цената на природния газ за м. юли 2022 г., но до момента неяснотата продължава“, се подчертава в писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) от днес, 06.07.2022 г. „…В тази връзка, настояваме за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в рамките на което да бъдат обсъдени цените на природния газ и мерките за осигуряване на доставките за зимата.“
Вижте по-долу пълния текст на писмото:

---

Изх. № 04-00-8/06.07.2022 г.

ДО

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ОТНОСНО: Свикване на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Съгласно договорите за доставка, сключени между „Булгаргаз“ ЕАД и промишлените потребители, пряко присъединени към газопреносната мрежа на страната, доставната цена се формира ежемесечно въз основа на заявената за утвърждаване цена. Понастоящем няма информация за подадено заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от страна на обществения доставчик „Булгаргаз“ за утвърждаване на цена на природния газ за м. юли 2022 г. Липсата на заявление за пореден път оставя българската индустрия без цена за природния газ.

С писмо №05-20-3/05.07.2022 г. до Министъра на енергетиката и КЕВР, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) поиска спешна информация относно цената на природния газ за м. юли 2022 г., но до момента неяснотата продължава.

За пореден път в рамките на няколко месеца българските производства ще работят в ситуация на непрогнозируемост. Това поставя под риск сигурността на пазара в страната, генерира допълнителна инфлация и, в крайна сметка – се отразява върху доходите и жизненото равнище на населението. В тази връзка, настояваме за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в рамките на което да бъдат обсъдени цените на природния газ и мерките за осигуряване на доставките за зимата.

С УВАЖЕНИЕ,

За организациите на работодателите:       ДОБРИ МИТРЕВ, Председател на УС на БСК и председател на АОБР за 2022 г., по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ	За организациите на работниците и служителите:
	ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, Президент на КНСБ	ДИМИТЪР МАНОЛОВ, Президент на КТ „Подкрепа“

01.07.2022 г.

ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Както вече сте информирани, късно снощи (30 юни 2022 г.) с 203 гласа „за“, 1 „против“ и 20 „въздържал се“ Народното събрание прие на второ четене в пленарна зала предложението компенсациите за бизнеса срещу високите цени на ел. енергията да са 100% над цена от 250 лв. за мегаватчас. Компенсациите ще се прилагат от 1 юли до 31 декември 2022 г. Решението фактически обедини всички парламентарни групи, които след дълги дебати все пак преодоляха различията си и си припомниха, че са избрани, за да защитават интереса на българските граждани и, в частност – на българската икономика. Това заслужава нашата положителна оценка, а онези, които не успяха да преодолеят дребнавостта и тесногръдието, нито положиха достатъчно усилия да вникнат във важността на решението, да послужат за негативен пример на бъдещи членове на парламента.

Длъжни сме да припомним историята на това изстрадано решение, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Още повече, че отсега сме наясно, че същата тази история ще ни се наложи да преживеем през есента, когато започнат дебатите по Държавния бюджет за 2023 г. и когато отново ще трябва да обясняваме на народните представители защо е необходимо да бъде осигурена ел. енергия на достъпна и справедлива цена и защо неприлично високите цени на ел. енергията не са проблем само на небитовите потребители, а на цялото общество, тъй като генерират инфлация и обедняване на всеки български гражданин. И, не на последно място, правят българската икономика неконкурентоспособна, тъй като международните ни конкуренти ползват по-евтина енергия, респективно – продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското производство непродаваемо.

За проблема с високите цени на ел. енергията Асоциацията на организациите на българските работодател (АОБР), обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, алармира от лятото на 2021 г. Трудно е да бъдат изброени изпратените становища и писма, и проведените формални и неформални срещи с отговорните институции, и изключителните усилия, които през тази една година АОБР положи, за да бъде осигурена предвидимост и стабилност на енергийния пазар.

През пролетта на 2022 г. два пъти АОБР организира и отменя ефективни протестни действия след поети от страна на Правителството ангажименти за решаване на проблема с компенсациите за небитовите потребители. И двата пъти поетите ангажименти не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния момент решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният срок за компенсиране на ел. енергията.

Поради очевидното неразбиране на проблема, длъжни сме още веднъж да поясним следното:

1. Компенсациите за небитовите потребители не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на т.нар. неочаквани печалби на производителите на ел. енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в крайна сметка от пари на бизнеса.
2. В групата на небитовите потребители попадат не само производствени предприятия, но и обществени институции като общини, болници, училища, детски градини, социални заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и др.
3. Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лв. за мегаватчас. В тази средна цена влиза субсидираната евтина енергия за бита (82 лв.). По данни на КЕВР и изчисления на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото потребление на небитовите потребители в България, е под 200 лева за мегаватчас. За сравнение, средната цена на ел. енергията в Европа за МСП е 201 лв., за енергийно-интензивната индустрия е 135 лв., а за бита е 296 лв. за мегаватчас.
4. Ако Народното събрание не беше гласувало компенсации, от 1 юли 633 000 небитови потребители на ел. енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лв., като вече има прогнози за достигане през зимата на следващата година на цени от порядъка на 1000-1500 лв. Тези стойности неминуемо щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на произвежданите стоки и услуги, което от своя страна означава инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето защо, проблемът засяга всеки български гражданин!
5. Бизнесът не иска помощи и подаяния, а възстановяване на надвзетото, и то – частично! Бизнесът иска прогнозируем енергиен пазар на достъпни цени, за да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се трупа инфлация, да поддържа качествени работни места, икономиката и обществото да се развиват възходящо, а не кризисно.

На проведено на 28 юни 2022 г. заседание на Комисията по бюджет и финанси към 47-то Народно събрание бяха разгледани няколко предложения за промени в Закона за държавния бюджет на Република България, които предвиждаха да се регламентира дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на ел.енергията до отпадане на основанията за това.

След обсъждане, в което се включиха и представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), и след неколкократни опити от страна на председателя на Комисията с процедурни хватки да саботира гласуването, Парламентарната комисия ОТХВЪРЛИ предложенията. Това се случи с агресивното съдействие на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, председателя на КЕВР Станислав Тодоров (чийто избор в момента се оспорва пред Конституционния съд), зам.-министъра на енергетиката Пламен Данаилов и други очевидно заинтересовани за всичко друго, но не и за икономиката на България и доходите на българите.

Гласовете, провалили решението, бяха от страна на (все още) управляващата коалиция ПП, БСП, ДБ и ИТН. Предложението на ГЕРБ (150 лв./МВтч базова цена и 80% компенсация за цената над този праг) беше подкрепено от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Предложението на ДПС (200 лв./МВтч базова цена и 80% компенсация) беше подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

С този си акт представителите на ПП, БСП, ДБ и ИТН лишиха 633 хиляди небитови потребители на ел.енергия (микро, малки, средни и големи предприятия, болници и училища, детски градини и театри, музеи и социални заведения, църкви и манастири) от компенсации срещу нереално високите енергийни цени, считано от 1 юли т.г. Това на практика означава, че от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток, което неминуемо ще се отрази на крайните цени на произвежданата продукция и ще генерира инфлация, която, в крайна сметка, ще удари по джоба всеки български гражданин!

Въпреки дадената дума от премиера Кирил Петков и неговите министри за средносрочно решение, тези, които поеха този ангажимент, го провалиха при гласуването. Аргументите и представените разчети от страна на работодателските организации останаха без внимание. Политическото говорене и дребните политически сметки взеха връх над здравия разум и национално отговорното поведение!

Решението на Парламентарната комисия по бюджет и финанси е недалновидно и престъпно към българската икономика и към всеки български гражданин! То поставя под съмнение ефекта от вече гласуваните текстове за ръст на доходите, който ръст ще бъде „изяден“ многократно от увеличените цени на стоките и услугите.

Маските паднаха! Видя се кои политически сили се отнасят враждебното към българската индустрия, към българския бизнес – от дребния семеен до тежката индустрия.

Историята ще Ви запомни, уважаеми дами и господа народни представители, но НЕ с добро! Вашето поведение е срам за българския парламентаризъм и престъпление срещу българския народ!

Списък на „народните“ представители,
заради чието гласуване от 1 юли работниците и специалистите ще трябва да изработват
двойно и тройно за ток, а българите ще обеднеят още повече:

1. Любомир Каримански, ИТН (председател на КБФ) – въздържал се;
2. Венко Сабрутев, ПП (зам.-председател на КБФ) – против;
3. Румен Гечев, БСП (зам.-председател на КБФ) – против;
4. Андрей Гюров, ПП – против;
5. Благовест Кирилов, БСП – против;
6. Владимир Маринов, БСП – против;
7. Владислав Панев, ДБ – против;
8. Георги Ганев, ДБ – против;
9. Ивайло Шотев, ПП – против;
10. Искрен Митев, ПП – против;
11. Пламен Шалъфов, ПП – против;
12. Снежанка Траянска, ИТН – въздържал се.

Изх. № 02-00-30/20.6.2022 г.		ДО Парламентарната група „Продължаваме Промяната“ Парламентарната група на ГЕРБ-СДС Парламентарната група „Движение за права и свободи“ Парламентарната група „БСП за България“ Парламентарната група „Има такъв народ“ Парламентарната група на „Демократична България“ Парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ:		Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
		Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Относно: Необходими законодателни промени за запазване на конкурентоспособността на икономиката и спиране на обедняването на нацията

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В настоящата турбулентна и несигурна международна обстановка във Вашите възможности и правомощия е да предприемете необходимите действия и приемете належащите законодателни промени, които могат да гарантират предвидимостта на регулаторната среда, конкурентоспособността на предприятията, българската икономика и националното благосъстояние, и да спомогнат за овладяване на инфлационните процеси и натиск. Особено належащи са интервенциите в следните сфери:

1. Регламентиране на дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на електрическата енергия до отпадане на основанията за това

Действието на съществуващия механизъм за компенсации изтича в края на месец юни 2022 г., при което не са предложени или приети гаранции за продължаването му през втората половина на годината. Некомпенсирането на свръхвисоките цени на електроенергията занапред ще доведе до загуба на конкурентоспособност на предприятията, нов силен тласък на инфлационните процеси, нова загуба на покупателна способност на текущите доходи и обезценка на спестяванията и обедняване на нацията.

Нашето предложение за конкретни текстове в ЗИД на ЗДБРБ са за създаване на нови параграфи в преходните и заключителните разпоредби, както следва:

„§….. (1) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на „БНЕБ“ ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 200 лв./MWh.

(2) Не се изплаща компенсацията по ал. 1 за клиенти с цени под базовата цена от 200 лв./MWh .   

(3) На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, изчислена по реда на ал.1, се изплаща компенсация в намален размер така, че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 200 лв./ MWh.

• … Параграф … влиза в сила от 1 юли 2022 г.“

2. Разработване и прилагане на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на ел. енергия ЗА ЕЛЕКТРОИНТЕНЗИВНАТА ИНДУСТРИЯ в България, природен газ и петролни продукти за транспорта на достъпни цени.

Националният пазар има нужда от дългосрочни решения, които да гарантират предвидимост на цените, стабилност на физическата доставка и възможности за управление на риска.

Обръщаме внимание, че на пазара на електроенергия и понастоящем съществува възможност за предлагане на продукти с дълъг срок на доставка на сегмента „Централизиран пазар на двустранни договори“. Но поради екстремни цени на електроенергията в ЕС и свързаност на пазарите не е възможно провеждането на честен търг, на който българските потребители да закупят електроенергия на конкурентна цена за електроинтензивната индустрия. Ето защо е необходимо нотифициране на схема и заделяне на количества енергия от АЕЦ или НЕК, които да бъдат предоставени на ЕЛЕКТРОИНТЕНЗИВНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ на цени, на които се снабдява с електроенергия електроинтензивната индустрия в ЕС.

Тъй като изпълнението на такава необходима мярка за стабилизиране на пазара, като предлагането на стандартизирани продукти с дълъг срок на доставка на регулиран сегмент за електроинтензивната индустрия, се бави повече от година, Ви призоваваме да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането за електроинтензивната индустрия на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца  при условия, посочени по-горе.

Изключителна несигурност е налична и в областта на доставката на природен газ. Според наличната информация, „Булгаргаз“ ЕАД е закупил два танкера, които са достатъчни да задоволят търсенето в страната до края на юни 2022 г. Понастоящем, обаче, бизнесът и обществото все още не са информирани дали има подписани споразумения за дългосрочна доставка на природен газ от алтернативни доставчици.

За гарантиране производствената дейност на предприятията (особено на тези с непрекъсваем технологичен цикъл) е изключително важно да се гарантира осигуряването на договори за доставка в дългосрочен порядък и на конкурентни за този сегмент ценови нива.

3. Прилагане на компенсаторен механизъм за цената на природния газ

Независимо от поетите от изпълнителната власт обещания, те не бяха реализирани в решения и компенсаторен механизъм за смекчаване на ефектите от извънредните цени на природния газ, а именно компенсации за разликата над утвърдената от КЕВР цена на природния газ за месец април 2022 г. от 142.59 лв./MWh  (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).

Тъй като нашето разбиране е, че източникът на средствата за този компенсаторен механизъм следва да бъде държавният бюджет, призоваваме те да бъдат предвидени в настоящата му актуализация.

4. Индексации на договорите в строителството

Настояваме да се предвидят необходимите средства за разплащане на дължимите от държавата средства към предприятията, както и да се ускорят стартиралите разплащания с пътностроителните компании по вече изпълнени обществени поръчки.

Необходимо е чрез спешна законодателна промяна да се уреди индексирането на договорите по обществени поръчки в сферата на строителството, както и да се осигурят от държавния бюджет средства за гарантиране на сигурността на транспортната мрежа поради увеличаващия се риск от спиране на процедурите и изпълнението по договори, финансирани по Оперативните програми, с последващи финансови корекции или възстановяване на средства към ЕК.

В тази връзка настояваме за спешна среща с Вашата парламентарна група и представителите на работодателските организации в България.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ