Това стана по време на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на АИКБ Васил Велев отново представи на социалните партньори мотивите на работодателите срещу увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Той заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която гони квалифицираните хора извън страната и маргинализира нискоквалифицираните. Политиката по доходите, която се провежда, отглежда търтеи. Както вече АИКБ информира, увеличението на МРЗ на 460 лв. е ръст, който заедно с този от предходните години ни нарежда на първо място сред страните членки на Европейския съюз. Съотношението на МРЗ към средната в момента е 51% /като се отчете средния „клас“/, при 43% средно за ЕС. България е с 5-тата най-висока минимална работна заплата в ЕС, отнесена към произвеждания БВП на глава от населението. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС-28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005-2016 г.

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана месечна минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.

Председателят на АИКБ запозна социалните партньори с визията на АИКБ за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според него работодателите са удовлетворени, че най-съществените за българския бизнес предложения са възприети и отразени в проекта, с което се въвежда, макар и с 15 години закъснение, принципа „замърсителят плаща“. Асоциацията настоява да се приеме европейското правило, че количеството битови отпадъци трябва да бъде единствена основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО). Затова е важно в закона изрично да се уточни, че броят на ползвателите на имотите следва да бъде единствена възможност за определяне на частта от ТБО за дейностите и услугите по поддържане чистотата на местата за обществено ползване. Само по този начин прилагането на принципа „замърсителят плаща” ще бъде въведено несъмнено и безалтернативно. Също така АИКБ настоява да отпадне задължението за плащане на ТБО за имоти, в които се извършва дейност, при която не се генерират битови отпадъци.

По време на заседанието на НСТС от организацията коментираха още няколко документа. АИКБ подкрепя с редица резерви Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Критичните бележки на Асоциацията са мотивирани от обстоятелството, че в законопроекта отново не се предлага въвеждането на мултифондовете. Липсва предложение за създаване на гаранционен фонд, а същевременно се запазва механизмът на минимална доходност, който беше определен от Комисията за финансов надзор като неефективен. Има известно пререгулиране, а същевременно най-съществената липса, е уредбата на фазата на изплащането, която да създаде възможности за предлагане на различни пенсионни продукти.

Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца АИКБ се въздържа от подкрепа на предложените промени. Организацията е мотивирана за това от принципното решение на управителните си органи да не се подкрепят частични, спорадични мерки, а да се прилагат системни мерки за реализиране на определени политики. Ранното отпадане на децата от образователната система е голям проблем, който дава отражение и върху пазара на труда. Според АИКБ, предложените законодателни промени – да се увеличи с три години срокът на изплащане на семейните помощи за учениците от първи до четвърти клас, ще имат съмнителен ефект. Практиката на целево финансиране на социални помощи в България показва, че много често разходването на отпуснатите финансови средства не се извършва за целите, за които същите са отпуснати. АИКБ винаги е настоявала да се търсят възможности за замяна и ограничаване на системата на социалните помощи със системата на данъчните облекчения. Такъв подход би мотивирал социално слабите и базработните да повишават своята квалификация и да търсят работа.

Снимка: Агенция „КРОСС“

Изготвянето на стратегия за индустриална политика на Европейския съюз ще бъде един от приоритетите в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС в сектор „Икономика“. Разискванията за подобен документ вече са започнали в Съюза и имат подкрепата на всички страни-членки. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България. В срещата участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, нейният изпълнителен директор Добрин Иванов и Елеонора Негулова, член на Националния съвет на АИКБ и председател на Национално сдружение на малкия и среден бизнес.

Участниците в срещата запознаха заместник-министър Манолев с планираните събития от АИКБ при подготовката и осъществяването на Председателството на ЕС. Първата среща, за която Асоциацията има ангажимент, е среща на групата на работодателите на Европейския икономически и социален комитет в София на 22 и 23 март 2018 г. Работната тема на форума е „Липсата на умения – пречка пред конкурентоспособността на европейския бизнес”.

Второто планирано събитие по време на Председателството на ЕС е под егидата на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес, съвместно с Международния координационен съвет на организациите на работодателите от Централна и Източна Европа и Азия, и то ще се проведе на 1 юни 2018 г.

Предложението на АИКБ относно приоритетите на българското председателство на ЕС е при подготовката на законодателната рамка на програмния период 2021- 2027 г. да се работи по ревизията на дефиницията за малки и средни предприятия. Председателят на Асоциацията Васил Велев препоръча на държавните институции да бъдат настоятелни, въпреки че Европейската комисия декларира, че не иска да преразгледа една или друга своя позиция. Той сподели, че усилието да отворят наново темата за дефиницията на малко и средно предприятие в ЕС е отнело една година на представителите на АИКБ, но въпреки отказите на ЕК за разговори по проблема, е започнала процедура по преразглеждане на дефиницията.

Бизнесът настоява да се обърне и внимание на ниво ЕС за предотвратяване случаите на свръх регулация – тема, която често касае националното законодателство на страните-членки. „Вече е приета Декларация на страните от Вишеградската четворка и България, Румъния, Словения и Хърватия в тази посока и имаме обща позиция на 8 страни-членки, която ще защитаваме на ниво ЕС“, информира зам.-министър Александър Манолев.

Министерството на икономиката ще подкрепи работодателските организации за включване в дневния ред на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност на обсъждането на мерки срещу задълбочаващия се недостиг на човешки ресурси за европейската икономика и по въвеждането на законов ангажимент за спазване на принципите на Акта за малкия бизнес „мисли първо за малките“ и „само веднъж“ на Европейско, национално и регионално равнище, стана ясно по време на срещата. Други теми, които могат да залегнат в дневния ред на Съвета са ревизия на регламентите за държавна помощ, въвеждане в реално действие на принципа за партньорство и управление на множество равнища, както и разглеждане на услугите от общ интерес като възможност за подобряване на социалната и териториална кохезия и насърчаване на икономическия растеж.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Това стана по време на работна среща в самия край на работната седмица на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ с министъра на културата Боил Банов. В срещата участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, Боян Бойчев, член на Управителния съвет и членовете на Националния съвет на АИКБ Николай Дойнов, Веселин Тодоров, както и заместник-министърът на културата г-жа Амелия Гешева, директорите на дирекции в министерството доц. д-р Венцислав Велев и Катерина Пашова.

Асоциация на индустриалния капитал в България е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. В нея членуват над 80 браншови камари, които са представителни в 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души. АИКБ разполага с изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините в страната. Като такъв тип организация, АИКБ работи активно в защита на интересите на своите членове във връзка с намаляването на административните пречки за развиване на стопанска дейност в страната, включително в икономическите дейности от сектора на културата. Затова министърът на културата Боил Банов прие да бъде партньор на АИКБ при провеждането на Национална среща на фирмите, които работят в областта на културната индустрия. Над двеста такива компании са членове на Асоциацията. Необходимо е техният глас да бъде чут относно Националната стратегия за развитието на културата, която трябва да стане факт до края на годината.

В тази връзка председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев подчерта, че няколко теми и прилагането на определени нормативни актове са от особена важност както за българските издатели и книгоразпространители, така също и за българските читалища, чиито представителни организации са активни членове на работодателската организация. Сред обсъдените на работната среща въпроси се открояват промените в Закона за авторското право и сродните му права (в частта му за защита на авторското право, репрографските права, борбата с пиратството); прилагането на Закона за обществените библиотеки и финансирането им според утвърден от Министерството на културата Стандарт за библиотечно-информационното обслужване; каква е фондовата обезпеченост за функциониране на читалищата и библиотеките у нас; както и въпросите, свързани с по-доброто финансиране на театрите в страната и справедливото разпределение на публичните средства във филмовата индустрия.

Председателят на АИКБ поиска промяна в отношението и защита на репрографските права у нас. В тези случаи крайният потребител не плаща авторски права като стотиците хиляди души, които преснимат учебници и книги от библиотеката. Авторът може да търси компенсация чрез производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н.

За да се обсъдят промени в Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ министър Банов се ангажира с формирането на работна група, която ще започне работа до месец. Дамян Яков, член на Управителния съвет на Асоциация «Българска книга», член на АИКБ, подчерта, че от 2011 г. в България има регистрирана организация за колективно управление на репрографски права – РЕПРО БГ. Според него сдружението, регистрирано в Министерство на културата, следва да бъде подкрепено за промяна в ЗАПСП. В Европейския парламент се споделя тезата, че изчезне ли репрографското право, ще се стигне или до поголовно пиратство, или до много строг режим на компенсация за авторски права, като този в САЩ и Обединеното кралство.

Министърът на културата се ангажира да подкрепи финансирането на библиотеките у нас като целта е да се доближим до стандартите на ЮНЕСКО за библиотечно-информационното обслужване. Това ще стане след договарянето на нов бюджет на ведомството за 2018 г. АИКБ ще изпрати писмо за подкрепа до Министерство на финансите и до Комисията по култура в Народното събрание.

Още следващата седмица АИКБ ще определи двама свои представители в Тристранния съвет към Министерство на културата. До момента той не е попълнен с представители на работодателите от сферата на културата.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

В качеството си на най-представителна на национално равнище работодателска организация, пълномощник на интересите на повече от 10 хил. компании с над половин милионен персонал, който е ангажиран в 3/4 от икономическите дейности, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) нееднократно е изразявала тревога за драматично нарастващия недостиг на човешки ресурси в родната икономика. Този недостиг все повече излиза на преден план като първи и главен задържащ нашето по-ускорено развитие фактор. Затова е вече наистина неотложно да се вземат мерки, включително законодателни, за облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, които да компенсират емиграцията и да променят, поне временно и отчасти, неблагоприятните тенденции в пазара ни на труда.

Като поредна стъпка в търсенето на изход от ситуацията, днес Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно повишаване на възможностите за достъп на квалифицирана работна сила до българския пазар на труда с цел постигане на баланс между търсене и предлагане. То е изпратено съвместно с работодателските организации, членуващи в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

В писмото се подчертава, че ръководени от стремежа за по-балансиран пазар на труда и намаляване на дисбалансите между търсене и предлагане на квалифицирана работна сила, както и притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика, Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръща с призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници посредством сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения или по друг подходящ начин.

От 1991 г. България изнася квалифицирана работна сила по различни спогодби с Германия, Швейцария, Испания, Великобритания, Франция и Израел основно в областта на транспорта, строителството, машиностроенето, туризма и здравеопазването. Към днешна дата тенденциите са обърнати и от нетен износител на работна сила българският бизнес изпитва остър недостиг на квалифицирани работници. Само в изброените сектори недостигът е над 45 000 специалисти. “Липсата на квалифицирани кадри се превърна в проблем номер едно за българския бизнес и главен, ограничаващ икономическия растеж фактор“, се изтъква в писмото.

След задълбочено проучване на опита в различни европейски държави, българските работодатели твърдят, че България вече закъснява с преговорите и приемането на процедури за привличане на специалисти от трети страни.

Например Молдова има подписани шест двустранни споразумения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.). Считано от 2009 г. България има подписан договор с Молдова за социално осигуряване, който само би улеснил подписването на двустранно споразумение за обмен на работна сила.
Структурата на работниците, които имат желание да работят зад граница, са предимно:
– млади хора – съставени от икономически активното население на Молдова като с най-висок дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години.
– лица с квалификация – отличителен белег на миграцията от Молдова е, че значителна част от тези, които напускат страната, са сравнително добре образовани; 28% от всички мигранти – са завършили университети, 63% – средно образование или професионално/техническо образование.

Броят на молдовски мигранти е около 600 000 като от тях около 109 000 са в сезонна заетост. По сключените спогодби например, 88 000 работят в Руската федерация, 7700 – в Италия и т.н.

Армения също има подписани няколко споразумения за износ на работна сила:
– Спогодба за временна заетост на граждани за работа извън техните страни между Армения и Беларус от 2000 г.;
– Спогодба между правителството на Украйна и правителството на Република Армения за работа извън границите на техните страни от 1995 г.

Основната дестинация за емиграция от Армения през последните години е Русия. Годишно между 50 000-60 000 арменци започват работа в чужбина, като по-голяма част от този поток (93-97%) се насочва към Русия, САЩ, Украйна и дори към Турция.

С Украйна България също има сключена спогодба за социално осигуряване. В началото на 2017 г. при среща между служебния министър на труда Гълъб Донев и представители на национално представителните организации на работодателите беше посочено, че има предприети стъпки към подписване на спогодба с Украйна, но към днешна дата от страна на МТСП не е постъпвала друга информация.

От друга страна, за сравнение, други страни членки от последните вълни на приемане в ЕС отдавна сключват спогодби за приемане на работна сила от други страни. Например през 2009 г. Словакия сключва споразумение за наемане на висококвалифицирани – лекари от Украйна. От 2010 г. Словения наема висококвалифицирани работници от Босна и Херцеговина на базата на сключено двустранно споразумение. Чехия има споразумения и сътрудничи успешно с Украйна и Словакия. Полша има споразумения с Украйна и Беларус.

Към днешна дата единствено България изостава от тази тенденция за привличане на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез други инструменти като например т.н. зелена карта.

Въпреки, че законодателството на ЕС по отношение висококвалифицираните работници от трети страни се разви през последните години въз основа на въвеждането на Директивата за синята карта, все още прекомерната бюрокрация и често завишените изисквания спират нейното пълноценно прилагане.

Българските работодатели считат, че българското правителство в лицето на Министерство на труда и социалната политика следва да стартира преговори с посочените страни за привличане на висококвалифицирана работна сила в няколко насоки:

1. Въвеждане на т. нар. зелена карта за привличане на имигранти от конкретни трети страни подобно на Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г.;
2. Карта за реинтеграция на лица с български произход, която да даде право на такива лица по-бързо да се реинтегрират, да се установят и да започнат да работят, подобно на опита на Полша.;
3. Сключване на двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др. подобно на всички останали страни членки.

В заключение, в писмото се изразява очакване към министъра на труда и социалната политика и към неговия екип да подкрепят българските интереси и да помогнат на българската икономика да се издигне на по-конкурентоспособно ниво, целящо икономически растеж и конвергенция.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

От 5 до 16 юни в Женева сe провежда 106-та редовна сесия на Международната конференция на труда. За първи път Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представлява на форума и четирите представителни работодателски организации у нас – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

В обръщението си към участниците на сесията делегатът на българските работодатели г-н Ивелин Желязков, посочи, че АОБР отстоява единните приоритети на работодателите в България, а позициите им по ключови въпроси са по-добре защитени и в голямата си част възприети по време на срещите с президентската администрация, правителството и при обсъждането на законови промени в българския парламент. Това пролича при защитата на единните позиции на българските работодатели по отношение на размера на Минималната работна заплата и разписването на правила за нейното формиране, съобразени с Конвенция 131 на Международната организация на труда /МОТ/.

Делегатът на българските работодатели подчерта и факта, че с обединени усилия социалните партньори у нас са успели да запазят един от най-ниските в Европейския съюз данъци върху доходите на физическите лица и фирмите – плосък данък от 10%. Нивото на държавния дълг на България е сред най-ниските в Европа и света, и страната успя отново да реализира излишък в бюджета си за първото полугодие на настоящата година, което е важна причина България да бъде приета възможно най-скоро за член на Еврозоната.

Г-н Желязков постави на форума и въпроса за продължаващата бежанска криза и нейните социални измерения. Европа не може да стои безучастна, докато на границите на ЕС да стоят милиони мигранти, без да има ясно и недвусмислено решение на проблемите, довели ги дотук. Затова АОБР ще настоява да се търсят точни формули в Конвенциите и препоръките на МОТ, за още по-активна ратификация и успоредно с това по-старателно съобразяване с установените стандарти – с или без присъединяване и/или ратификация, за прагматично и прозрачно решаване на социалните проблеми.

До месец към МОН ще започне функционирането на Консултативен съвет с участието на представители на бизнеса, за това постигнаха пълен консенсус Асоциацията на организациите на българските работодатели и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, на проведената днес среща. Като работодателски организации АИКБ, БТПП, БСК и КРИБ изразиха своята загриженост за все по-задълбочаващите се проблеми в областта на образованието и връзката му с пазара на труда у нас. В срещата участваха г-н Васил Велев, председател на АОБР на ротационен принцип и на Асоциация на индустриалния капитал в България, г-н Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Димитър Бранков, заместник председател на Българската стопанска камара, г-н Стоян Ставрев, член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и експерти на четирите организации.

От името на АОБР г-н Васил Велев посочи, че образованието е първият от общо четири приоритета, около които работодателите са се обединили за настоящата година. „През последните две години недостигът на кадри е основен задържащ фактор за развитието на икономиката на страната. Само в сферата на мехатрониката липсват над 17 000 специалиста“, посочи Велев. Най-търсени от бизнеса в момента са машинни и електро инженери, енергетици, както и оператори на машини, стругари, шлосери, заварчици, които са със средно образование. От името на работодателите Велев апелира за по-бързото приемане на списъка на защитени професии, който се чака от 2014 г. Друг проблем, който се откроява е, че и малкото завършили от посочените специалности търсят по-добра реализация в чужбина. Работодателите настояха да се приемат икономически механизми и стимули, като например целеви държавни стипендии, за привличане на младите хора към дефицитни специалности в средното професионално и във висшето образование у нас. А също така икономически стимули, като опрощаване на кредити, такси и стипендии за реализация в страната. За да не се губи връзката между средното, висшето образование и бизнеса, асоциацията предложи, а министър Красимир Вълчев прие да се сформира Консултативен съвет към ведомството, който да заседава всеки месец, като се очаква същият да заработи до месец.

От страна на БТПП, г-н Цветан Симеонов настоя при предстоящото увеличение на учителските заплати да се отчита приноса на всеки учител, да се поставят критерии като „по-доброто представяне на учащите при външното оценяване” и след това да се увеличава конкретната учителска заплата. Според него въпросът за участие на специалисти от практиката в образованието стои открит от много дълго време.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков посочи, че министерството трябва да обмисли въвеждането на интернатите като част от образователния процес, както и въвеждането на трудови договори за 16 и 18 годишни обучаеми, които са включени в дуалното обучение. От БСК предлагат осигуряване на допълнително финансиране за БАН при паралелно реформиране на системата за финансиране на НИРД.

Г-н Стоян Ставрев от КРИБ също подкрепи идеята за създаването на постоянен консултативен орган на МОН с участието на работодателските организации. Според него по различните оперативни програми много средства са вложени за по-добрата материална база на БАН и университетите у нас. Но реалната полза е незначителна, защото това до голяма степен е реализация на частни проекти от научни ръководители. Затова от КРИБ очакват МОН да ориентира политиката си регионални научни центрове, в които бизнесът да намери своето място.

В заключение министър Вълчев се ангажира образователното министерство да е готово с промените в Закона за предучилищно и училищно образование до есента и да ги внесе в Парламента заедно с обсъжданията на Закона за Държавния бюджет. Така една професионална паралелка, ако е оценена от местния трудов пазар, ще да получи по-високо финансиране. Министърът очаква подкрепа от бизнеса за съвместно иницииране на информационни кампании за популяризиране за привличане на младите хора към професионално образование и към повече технически специалности. Той подчерта, че в този процес е много важна работата с родителите и създаването на образователни навици у децата още в най-ранна възраст.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

За шеста поредна година Асоциацията на индустриалния капитал в България оповести стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява уникален за ЕС иновативен модел за измерване на светлата част от икономиката. В представения доклад се отбелязва, че през последните две години има устойчива тенденция в динамиката на Композитния индекс в посока на свиване на неформалната икономика.

Композитният индекс (КИ) се изчислява от 2011 г. и до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. КИ „Икономика на светло“ нараства рекордно с 2,96 пункта и достига стойност от 71,88 пункта. От увеличението, 2,80 пункта се дължат на ръст на статистическия компонент на Композитния индекс и 0,16 пункта – на увеличението на социологическия компонент.

Основни причини за положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ през 2016 г. са два вида:

– Вътрешни:
• Финансова и икономическа стабилност;
• Предприети са редица мерки за подобряване на бизнес средата в страната и за ограничаване на „сивата“ икономика;

– Външни:
• Ръст на европейската и световната икономика, което се отразява в увеличаване на обема на износа на България;
• Намаляване на мигрантския натиск по границите на България.

Основните причини задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ през 2016 г. също са два вида:

– Вътрешни:
• Липса на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големия проблем на българските предприемачи;
• Новото рязко административно повишаване на минималната работна заплата, довело до повече „сиви“ практики след нискоквалифицираните работници и служители и дисбаланси между възнагражденията им спрямо средноквалифицираните работници и служители.

– Външни:
• Брекзит;
• Санкции и контрасанкции ЕС – Русия;
• Несигурност на Балканите, в Украйна и Близкия изток.

За повече информация вижте приложеното прессъобщение в PDF и MS Word формат, както и документите:

Доклад за актуализация на Композитен индекс „Икономика на светло”;

Презентация върху доклада за актуализация на Композитен индекс „Икономика на светло“.

Започна процедурата по гласуване, чрез която ще бъдат определени победителите в конкурса за годишните награди „Икономика на светло“ за 2016 г.

Призьорите в категориите ще бъдат избрани от експертно жури, в което участват над 100 изявени личности от областта на икономиката, научните среди, бизнеса, финансите, политиката, медиите.

Конкурсът откроява забележителни и вдъхновяващи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и награждава водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сиви практики. По този начин АИКБ цели да повиши обществената нетърпимост към неформалната икономика, да поощри предприемането на активни действия в тази посока и да популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Наградите „Икономика на светло“ са първото по рода си признание за постиженията в борбата с неформалната икономика в България. Събитието популяризира сред обществото както приноса на българските предприемачи, бизнесмени и политици за подобряването и развитието на бизнес средата, така и добрите практики за ограничаване и превенция на неформалната икономика в страната.

За повече информация вижте списъка с номинациите в трите категории на Национален конкурс за награди „Икономика на светло“ за 2016 г., както и приложеното прессъобщение.

АИКБ като най-представителната организация на работодателите счита, че медицинската и трудовата експертиза беше обект на сериозно обществено внимание и еднозначна негативна оценка. Изработването на проект на Наредба за медицинската експертиза е провокирано от „съдебно оспорване на действащата наредба, при което съдът е установил нарушение на административно-производствените правила при изработването на наредбата, а именно – не са обявени мотиви на електронната страница на Министерство на здравеопазването при публикуване на проекта на наредбата през 2009 г.”, се чете в мотивите.

За Асоциацията е важно да се припомнят няколко обстоятелства.

Инвалидността – като формално състояние – се придобива чрез решение на някоя териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. ТЕЛК-ът е резултат от медицинска диагноза, която намалява работоспособността с определен по наредба процент, пренебрегвайки факта, че едно и също заболяване протича различно при различните хора. Решението на ТЕЛК е най-универсалният документ в държавата. Той осигурява достъп до пенсия, до синьо картонче за безплатен паркинг и безплатна винетка, от статут за преференциално третиране в НАП до възможност за създаване на специализирано предприятие и използване на еврофондове. Онова, което ТЕЛК-ът не дава са точно нещата, от които хората с увреждания се нуждаят – оценка на остатъчната работоспособност, достъпна среда и транспорт, съвременни технически помощни средства, лична помощ и достъп до образование и пазара на труда.

Ревизия на инвалидните пенсии без дълбока, коренна и фундаментална промяна на политиките по уврежданията няма да доведе до нищо полезно – най-вероятно съдът ще бъде затрупан с дела, които ще бъдат безусловно спечелени от хората посочени за „фалшиви инвалиди”.

Сферата на уврежданията е една от най-нереформираните от 27 години и погрешната реформа е по-лоша от липсата на такава. Промените трябва да започнат с категоричното премахване на ТЕЛК и той да бъде заменен от оценка на потребностите и на възможностите на база остатъчна работоспособност.

В заключение АИКБ очаква нова Наредбата за медицинска експертиза, предшествана от промяна в принципите и концепцията, въвеждане на стандартите на СЗО и промяна в законите. Още в началото на 2015 г. Асоциацията е предоставила на Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика своите виждания по проблема за медицинската и трудовата експертиза и инвалидните пенсии у нас.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Председателят на АИКБ Васил Велев посочи силните и слаби страни на петте сценария за развитието на Европейския съюз днес по време на дебат, организиран от Европейския икономически и социален комитет в София.

Г-н Велев отбеляза, че първият сценарий, залегнал в публикуваната от Европейската комисия през март 2017 г. Бяла книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ за запазване на статуквото вече е показал, че ЕС не е достатъчно подготвен за отговор в кризисни ситуации от глобален характер.

Вторият сценарий да „остане само единния пазар“ и връщане на правомощията обратно на държавите-членки по въпроси, несвързани с единния пазар, ще доближи вземането на решения до нивото на гражданите и така ще бъде преодолян проблемът за прекалена намеса на органите на общността в ежедневието. Същевременно обаче, ще възникнат бариери за бизнеса от 27-те различни законодателства по други области при въвеждане на специфични национални стандарти в областта на екологията, социалната сфера, защита на потребителите и др.

Сценарият „тези, които искат повече, правят повече“, чрез диференциране на интеграционния процес, ще даде възможност на група държави-членки да напредват по-бързо в определени области. Тук въпросът за отвореността и приобщаването на други желаещи страни, без да се поставят допълнителни (особено от двустранен характер) условия, е от съществено значение, за да не се допусне фрагментиране на ЕС.

На четвърто място изпълнението на сценария за „фокусиране върху избрани области на общата политика и оттегляне или минимално ниво на общоевропейско сътрудничество в други области“, ще позволи да се действа по-бързо и решително на ниво ЕС-27. Напредъкът на технологиите, глобализацията, демографската криза, миграционните процеси все повече укрепват разбирането за необходимостта от колективен отговор на новите предизвикателства. В допълнение, свеждането до минимум на въвеждането на нови стандарти и детайлна хармонизация ще даде повече гъвкавост на българската икономика да се адаптира към глобалната конкуренция.

Последният сценарий „правим повече заедно по всички области на политиката“ означава да се постигне консенсус за споделяне на повече правомощия и ресурси на общоевропейско ниво. АИКБ споделя разбирането, че подобен модел на конституционен скок за допълнително делегиране на национални правомощия на наднационално ниво е трудно осъществим.

И на края – по кой сценарий, все пак? Васил Велев заяви, че АИКБ е анализирала всяко предложение и счита, че посоката на развитие на ЕС следва да се основава на комбинация от елементи в отделните сценарии. От водените дискусии в АИКБ и от информацията, получена от европейските й партньори от CEEP се вижда, че категорично се отхвърля сценарият ЕС да остане само като един Общ пазар и нищо друго. Подобно бъдеще бизнесът изключва. От там нататък има различни нюанси и предпочитания. У нас има определен афинитет към „Правим по-малко, но по-ефективно“. В останалите страни от ЕС подходът към отделните сценарии е още по-диференциран и се подчертава, че е възможно дори в различни области да се осъществяват различни сценарии.

Особено важно е запазването на единството на ЕС-27 за по-нататъшно задълбочаване на общоевропейското сътрудничество в областта на 4-те свободи на движение (стоки, услуги, капитали и хора), завършване на единния дигитален пазар, на Банковия съюз, на Съюза на капиталовите пазари, Енергийния съюз, продължаване и разширяване на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Намаляването на административните пречки пред бизнеса в рамките на цялостна програма за по-добро регулиране е друг съществен фактор за ускоряване на растежа и заетостта.

„Всъщност, „ЕС на различни скорости“ обективно съществува и целта на кохезионната политика е точно да смекчава съществуващите различия. Затова и се провежда политика по сближаването. Затова и отделяме такова внимание на въпроса за влизането на България в Еврозоната. Участието, респективно неучастието в Еврозоната е един от основните вододели между отделните „писти“, които съществуват обективно или пък някой се опитва да очертае. Ако постигнем интегрирането на България в една междувременно укрепнала Еврозона, ние ще дадем най-доброто решение за поведението на България в условията на „Европа на различни скорости“, заключи г-н Велев.

Прилагаме прессъобщение за срещата в PDF и MS Word формат.