Преобладаваща част от препоръките на работодателите са намерили място в управленската програма на ПП ”ГЕРБ” и Коалиция ”Обединени патриоти”, констатира на поредното си заседание Управителният съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), проведено на 21 април. Като конкретни положителни примери за диалог и партньорство с бизнеса бяха посочени ангажиментите за подкрепа от страна на изпълнителната и законодателната власт за реализирането на всички мерки от Стратегията за развитие на капиталовите пазари, мерките в сектор Енергетика, въвеждането на принципа на „мълчаливо съгласие“, спазването на десетте ръководни принципа на „Акта за малкия и среден бизнес“ и изработването на нов закон за храните, с който ще се ограничат нелоялните търговски практики в страната.

Демонополизацията на НЗОК също е въпрос, който бе затворен повече от 10 години, отбеляза председателят на УС на АИКБ Васил Велев. „Съвместната работа на дясноцентристко правителство и лявоцентристки президент би могла да е предпоставка за устойчивост и взаимен контрол“, допълни Васил Велев. „Най-същественото е програмата да се изпълнява в интерес на хората и на икономиката, в нейното практическо приложение да няма популизъм, да е стъпила на здрава основа и да гарантира растеж“.

Отказът от популизъм и политика в икономиката е кауза, за която АИКБ отдавна апелира в споделени позиции с останалите работодателски организации в страната. Наред с това, заседанието на УС на АИКБ приоритетно подкрепи в правителствената програма ограничаването на корупционните практики, реформите в съдебната и образователната системи, борбата с монополи и картели, укрепването на държавните институции и регулаторите.

Председателят на АИКБ обстойно се спря на два от най-наболелите за българските работодатели въпроси, развити в програмата: острия недостиг на човешки ресурси в индустрията, и увеличението на минималните пенсии. „За нас е много важно да се случи дълбока и бърза реформа в образованието“, подчерта той. „При това, цялостно съчетана с най-ефективно използване на малкото останали човешки ресурси – с контролирана миграционна политика, подкрепена от икономически лостове и стипендии – с двустранни спогодби и облекчен внос на работници от чужбина. Защото образованието не е и не бива да бъде цел. То е средство – за създаване и развитие на качествен национален човешки капитал. Каквито и реформи да се приложат в неговата система, даже да са успешни, ще почувстваме резултати от тях чак след 5-10 години. А хора за работа са ни нужни сега, още днес, веднага! Не безработицата или нещо друго, а именно липсата на човешки ресурси е основна пречка за ускоряване на икономическия ни растеж в този момент.“ 

По темата за ръста на пенсиите УС на АИКБ счита, че той неизбежно е функция от състоянието на икономиката – както и от демографското съотношение между работещи и пенсионери. В България то е неблагоприятно и не позволява съществено увеличение. На практика на един пенсионер се пада по-малко от един работещ в икономиката, а са нужни от порядъка на поне трима, за да са налични добри доходи за пенсионерите. Освен това, няма как увеличението да се приложи само към минималните пенсии, защото несправедливо и неоснователно би се променило съотношението им към всички останали. Така в дългосрочен и средносрочен план има риск да се компрометира внасянето на реални и по-високи осигуровки. Ето защо АИКБ настоява за цялостна реформа на пенсионната система в България, чиито параметри да бъдат определени в диалог със социалните партньори.

В добавка към коментарите си по правителствената програма, АИКБ не смята, че заложените 2% бъдещи разходи за отбрана в бюджета на страната са оправдани. В програмата за развитието на транспорта не е отбелязано нищо в подкрепа на авиопревозвачите у нас, а по отношение на външната политика на страната особено важно за ръководството на работодателската организация е тази политика да бъде икономизирана, т.е. да започне по-активно да помага на бизнеса в търсенето на нови партньори и пазари.

Постигнатото споразумение за 1500 лв. средна работна заплата и 650 лв. минимална работна заплата е постижимо единствено, ако наистина бъде постигнат 10% ръст на БВП, категорични са от Асоциацията.

АИКБ не подкрепя продължаването на програмата за енергийна ефективност на жилищните сгради и очаква вместо това усилията да се насочат към реформа в енергетиката, която да доведе до намаляване на цените на електроенергията. Изразява и сериозни резерви относно приоритетното изграждане на високотехнологични паркове и центрове, като напомня не особено положителния пример на София Тех Парк и настойчиво предлага средствата да се инвестират в развитие на човешки ресурси, на мрежи, на партньорства, в технологична модернизация – т.е. в бизнеса и гражданите, а не в сгради.

Вижте и приложеното ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

В писмо до средствата за масова информация българските работодатели изразяват своята огромна загриженост от извършеното вчера нарушение на законите и правилата за водене на социален диалог в Република България, осъществено посредством внасянето на пакет от предложения за законодателни промени от страна на Омбудсмана на Републиката и КНСБ.

Представителните на национално равнище организации на работодателите в България винаги са отстоявали правовия ред и спазването на законите в държавата, като са полагали системни усилия за гарантирането на върховенството на закона. То повелява всички предложения за промени в трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в България да бъдат предварително обсъждани в Националния съвет за тристранно сътрудничество – процедура, която е грубо нарушена с вчерашния акт на Омбудсмана и КНСБ.

Безпрецедендно е предлагането на изменения в Кодекса на труда, без те да бъдат обсъдени с едната група социални партньори! Българските работодатели изразяват своето абсолютно недоумение и остро възмущение от факта, че една държавна институция погазва по безпрецедентен начин духа на закона и утвърдената в страната практика с това действие. Тиражираната в медиите информация по отношение на конкретните разпоредби във внесения вчера пакет предложения за законодателни промени поражда сериозни притеснения и опасения, тъй като крие рискове от възможни злоупотреби и изнудвания, както и чувствително влошава бизнес средата и условията за осъществяване на инвестиции и стопанска дейност в страната.

Национално представителните организации на работодателите винаги са отстоявали и насърчавали коректния социален диалог и спазването на законите в сферата на трудовоправните и социалноосигурителните отношения. Доказали са се като отговорен партньор в социалния диалог – и на национално, и на европейско равнище и настояват да не се допуска това грубо нарушение на световната и европейска практика, като призовават всички отговорни и засегнати институции да спазят българското законодателство. В частност, призовават председателя на 44-то Народно събрание на Република България г-н Главчев незабавно да откаже приемането на пакета предложения и да настоява за неговото оттегляне и евентуално внасяне по установения ред – а именно – след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В заключение, работодателите напомнят, че подобни популистки действия ерозират доверието в българската държава, както на българските, така и на чуждестранните инвеститори и поставят риска България да бъде сочена като негативно изключение в рамките на Европейския съюз.

За повече информация вижте пълния текст на писмото.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати днес писмо с предложения до министъра на енергетиката Николай Павлов (с копие до министъра на икономиката Теодор Седларски), относно съгласуването на обща позиция за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

АИКБ подкрепя постигнатото до момента и смята, че петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ пред Европейската комисия следва да станат задължителни. Това ще е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ. Едновременно с това, стратегическите цели на българската страна в тези преговори остават следните:

• Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.
• Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

АИКБ, като изразява своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство, отправя молба за допълнителна информация по въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

За повече информация вижте пълния текст на предложенията.

В писмо до Министерството на образованието и науката (МОН) и до средствата за масова информация, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява пълна подкрепа за предлаганите от Министерство на образованието и науката минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност чрез изменения и допълнения на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Документът е подписан по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ от председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, ротационен председател на АОБР за 2017 година.

„Последователно отстоявана през годините позиция на българските работодатели е необходимостта от такива реформи в системата на образование, които да гарантират за пазара на труда качествена работна сила, с необходимите знания и умения“, се подчертава в писмото. „Това се отнася в пълна степен и за необходимостта от налагане на високи критерии към преподавателския и научно-изследователски състав, зает във висшето образование, в приложната и фундаментална наука. За съжаление, налаганата през последните години политика в областта на образованието и науката постави фокус не толкова върху качествените, колкото върху количествените критерии и изисквания.“

В заключение работодателите споделят своята убеденост, че въвеждането на минимални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности е предпоставка за повишаване на качеството на висшето образование и научните изследвания в България. Според АОБР предложените промени ще се отразят положително на системата на висшето образование и научните изследвания, без да ограничават демократичността в академичното управление.

За повече информация вижте пълния текст.

„Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) би било от голяма полза за България. То би увеличило престижа и доброто име на българската икономика, която ще се нареди сред най-развитите в света“, се казва в писмо до президента на Република България Румен Радев, изпратено днес от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) с копия до всички парламентарно представени политически сили и до медиите.

Документът е подписан от ротационния председател на АОБР за 2017 г. Васил Велев от името и по поръчение на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). В него се подчертава голямото значение на членството на България в ОИСР за представителите на българския бизнес и се изтъква необходимостта от спешни дипломатически действия в периода до началото на м. юни 2017 г., когато ще се проведе следващото заседание на Съвета на ОИСР на министерско равнище. На това заседание е вероятно да бъдат поканени нови страни за преговори за членство.

„Като отчитаме засилената активност на Хърватска и Румъния, ние очакваме българското правителство да предприеме необходимите мерки да заяви отново и по подходящ начин интереса на страната ни за присъединяване към ОИСР. Въпреки сложната и преходна политическа обстановка в България, ние очакваме, господин Президент, съответните институции да направят всичко необходимо за да представим силна и мотивирана българска кандидатура за членство в ОИСР“, завършва писмото.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е създадена през 1961 г. Тя е наследник на учредената през 1948 г. Организация за европейско икономическо сътрудничество, която управлява инвестициите по Плана „Маршал“ за следвоенно възстановяване. Днес в ОИСР членуват 35 държави, сред които САЩ, Канада, Австралия, Чили, Исландия, Израел, Япония, Република Корея, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Турция и Швейцария. Всички страни членки на ЕС, с изключение на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Малта, са и членове на ОИСР. За преговори за възможно разширение са поканени Бразилия, Индия, Индонезия, Китай, Русия и ЮАР.

За повече информация посетете Официалния сайт на ОИСР.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща четирите национално представителни работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, изпрати официално писмо до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) във връзка с намерението за увеличение на цената на електроенергията и, по-конкретно – добавката „задължение към обществото“.

В писмото се подчертава, че през първите месеци на 2017 г. държавната енергетика функционираше в условията на несигурност и непредвидимост, което заедно с липсата на прозрачност на пазара на балансираща енергия, е довело до съмнения за надеждността на електроенергийната система и подозрения за манипулации в ценообразуването. Работодателите напомнят, че увеличението на цената на електроенергията е в пряка причинно-следствена връзка с отложеното увеличение на цената на природния газ, а кръстосаното субсидиране води до дискриминационно отношение спрямо индустрията.

Според членовете на АОБР, индустрията ще понесе солидни загуби, в резултат от забавените действия на КЕВР в посока пълна либерализация на енергийните пазари, а увеличението на „задължения към обществото“ окачествяват като „най-мързеливото“ решение за сектор електроенергетика, неосноваващо се на пазарни принципи.

„Смятаме, че резервите и буферите в сектора са достатъчна предпоставка за прогреса към пазарни отношения, което към настоящия момент не се осъществява. Не намираме логика в необходимостта от увеличение на ценообразуващите елементи за високоефективното комбинирано производство, най-вече с оглед края на отоплителния сезон. Остава впечатлението, че въпросните когенерации изпитват остра необходимост от покриване на неясни разходи, оптимизирайки цената за количествата енергия, която подлежи на изкупуване от НЕК на преференциални цени. Смятаме, че е налице противоречие с генералната концепция за високоефективно комбинирано производство, а именно – производството на електроенергия да е съпътстваща, а не основна дейност, която е от естество да предизвика сътресения в ценовите компоненти за всички крайни потребители“, се казва още в писмото на АОБР.

Четирите работодателски организации настояват КЕВР да потърси по-усърдно алтернативни възможности за оптимизиране на цените, които да не водят до увеличение на цената „Задължения към обществото“ на всеки няколко месеца. Работодателите напомнят, че в настоящия момент енергоемкият бизнес е поставен под натиска на едновременното увеличение на цената на природния газ и на електроенергията.

Срещу увеличението на цена „Задължение към обществото“ се обявиха и представителите на енергоемките индустриални сектори. В писмо до КЕВР от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българската минно-геоложка камара (БМГК) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП) се казва:

„Закъснелите решения на КЕВР за шокова промяна в цената на газа допълнително натоварва бизнеса и създава абсолютно непрогнозируема икономическа среда. Преди 2-3 седмици имаше подобен анонс, но не знаехме дали ще има резерви за по-умерено увеличение. Със сигурност знаем, че през първото тримесечие имаше отложено поскъпванe. Тогава поисканото поскъпване беше над 10%, а одобреното от КЕВР под 5%. Това отлагане сега идва като бумеранг и няма как пак да се отложи. И съответно, поскъпването сега ще отразява и неслучилото се през първото тримесечие. Един вид сега ще платим и лихвите за забава.“

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си пред президента на Република България Румен Радев. Работната среща бе проведена вчера в Президенството с участието на четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

Г-н Васил Велев, председател на АИКБ и ротационен председател на АОБР за 2017 г., посочи като първи приоритетен за решаване проблем недостига на човешки ресурси за икономиката ни. В тази връзка АОБР настоява за дълбока и бърза реформа на професионалното и висшето образование. Друга мярка за решаване на проблема с кадрите е държавата да улесни и подпомогне вноса на работна ръка от страни извън ЕС, особено от страни с българска диаспора. Г-н Велев изрази очакването на бизнеса за по-прагматична и икономизирана външна политика на страната ни, насочена към защита на българските икономически интереси. Посочена бе реалната заплаха от затварянето на една трета от електроенергийните ни мощности, поради неизпълними изисквания, вредите от разменените санкции между Руската Федерация и ЕС, както и ползите от СЕТА.

Председателят на БСК г-н Сашо Дончев застъпи тезата, че приеманите закони по-скоро отнемат права на гражданите и бизнеса, отколкото да решават проблемите, поради които се приемат. Г-н Дончев посочи общата задача да направим България по-добро място за живеене, с правила, еднакви за всички и условия, непрепятстващи развитието на дарованията.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов заяви, че важен приоритет на работодателските организации е ускореното въвеждане на електронното управление, което би решило проблема с липсата на мълчаливото съгласие и безконтролното въвеждане на регулаторни режими, които трябва да са до нивото на минимално изискуемите в ЕС. Друг приоритет, представен от Цветан Симеонов, бе подготовката за председателството на България на Съвета на ЕС и самото председателство през 2018 г.

Г-н Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ подчерта, че работодателските организации настояват държавата да не стартира големи енергийни проекти, без актуализирана енергийна стратегия на страната, както и да не се поемат държавни гаранции и доплащане на разлики в цената. Той посочи, че досега всички политически сили са прилагали непазарни подходи в енергетиката и всичко това пречи на бизнеса. Индустрията е притеснена от високата цена на електроенергията в страната, която е важен елемент в себестойността на крайната продукция.

Президентът заяви подкрепата си за задълбочаване на връзката между образование и бизнес и на тази основа извършване на необходимите реформи, насочени към осигуряване на кадри за икономиката ни. Изказа се за външна политика в подкрепа на бизнеса, включително партнирането при определяне на съпровождащи бизнес делегации. Коментирани бяха възможностите, предоставяни от плана „Юнкер“.

Работодателските организации декларираха пълната си готовност да предоставят експертния си потенциал за анализ на дискутираните проблеми и подпомагане набелязването на възможни решения.

В работната среща участваха:

– от страна на АИКБ – Васил Велев, председател на УС, Румен Радев, заместник-председател;
– от страна на БСК – Сашо Дончев, председател на УС, Божидар Данев, изпълнителен председател;
– от страна на БТПП – Цветан Симеонов, председател на УС, Георги Стоев, заместник-председател;
– от страна на КРИБ – Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС, Румяна Георгиева, парламентарен секретар.

Приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2017 г. може да видите ТУК. Прилагаме и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Така ще се ограничи фактора, който спира развитието на икономиката и ограничава инвестициите – липсата на човешки ресурси 

Ръководена от стремежа за по-ефективна връзка образование-бизнес и подготовка на качествени кадри за реалния сектор, Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява своята позиция в подкрепа на предлаганите от Министерство на образованието и науката (МОН) промени в броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България за учебната 2017/2018 г. 

Предлаганите промени са изцяло в съответствие с изразяваната от българските работодатели визия за развитие на висшето образование, която неколкократно е споделяна с ръководствата на Министерството на образованието и науката и повече не може да бъдат отлагани.

През последните години сме свидетели на задълбочаваща се тенденция за сериозен недостиг на машинни и електро инженери, на математици, както и на завършили софтуерно инженерство и комуникационни технологии, мехатроника, биотехнологии и др.

Развитието на българската икономика изисква добре подготвена и качествена работна сила. За съжаление все по-трудно се намират подготвени специалисти. Проучванията, които работодателските организации правят ежегодно сред членовете си, показват по недвусмислен начин, че нараства броят на длъжностите, изискващи по-висока образователна квалификационна степен най-вече в техническите специалности. В тази насока ние изразяване нашата подкрепа в предвидения по-висок план-прием в областта на „Техническите науки“ за сметка на „Хуманитарните науки“ и на някои специалности в „Социални, стопански и правни науки“.

АОБР подкрепя започналата реформа субсидирането на образованието да зависи от качеството и от реализацията на завършилите по специалността в страната. През учебната 2016/2017 за първи път от няколко години наблюдаваме намаление на план-приема в държавните висши училища с близо 12%. Това е положителна стъпка към подобряване качеството на кандидат-студентите. Към днешна дата обявяваният план-прием във висшите учебни заведения надхвърля значително броя на завършващите средно образование.

АОБР разчита на високата експертиза и компетентност на екипа на Министерство на образованието и науката за утвърждаването на реален и съобразен с нуждите на бизнеса план-прием за учебната 2017/2018 г.

Вижте позицията и в приложеното ПРЕССЪОБЩЕНИЕ.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си пред ръководството на Коалиция „Обединени патриоти“. Работната среща бе част от поредицата срещи, които четирите работодателските организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, провеждат с политическите партии във връзка с предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. От страна на Коалиция „Обединени патриоти“ в срещата участваха Валери Симеонов, председател на НФСБ, Волен Сидеров, председател на „Атака“, както и Николай Александров (Атака), Валентин Касабов и Борис Ячев (НФСБ).

Председателят на АИКБ Васил Велев, който е и ротационен председател през 2017 г. на АОБР, представи вижданията на работодателските организации за решаване на най-острия проблем за бизнеса – липсата на човешки ресурси за българската икономика. „Необходими са бърза и дълбока реформа в професионалното и висшето образование, нови политики за ограничаване износа на български специалисти и за насърчаване реализацията им в страната, както и облекчаване на вноса на работна ръка от страните с българска диаспора чрез сключването на двустранни спогодби“, заяви Васил Велев. Той призова и за ограничаване на държавната намеса на пазара на труда, като се премахнат добавките за прослужено време в частния сектор и минималните осигурителни доходи по икономически дейности и категории персонал. В същото време работодателите настояват да се въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата, така че тя да бъде съобразена със средното ниво на доходите в страната. „В момента в България се наблюдава най-неблагоприятното съотношение между минимална и средна работна заплата – 52% при средни за ЕС 43%“, посочи Велев.

Участниците в срещата и от двете страни се обявиха за кардинална промяна на модела на финансиране в системата на образованието и премахване на делегираните бюджети, които са причина професионалните гимназии и висшите училища да привличат ученици и студенти с модерно звучащи специалности, които обаче не се търсят от бизнеса. И четирите работодателски организации се обявиха за запазване на данъчния модел в страната и изразиха съмнение, че въвеждането на диференцирани ставки на ДДС за някои стоки е добро решение, а по-скоро то ще създаде проблеми за приходната част на бюджета.

Работодателските организации за пореден път поставиха въпроса за приемането на принципа на мълчаливото съгласие и за въвеждането на справедлив механизъм за определяне на такса смет според принципа „Замърсителят плаща“. На срещата бяха обсъдени и мерки за развитието на капиталовия пазар, което да активизира спестяванията на бизнеса и гражданите в банките.

„Бизнесът не е достатъчно представен в парламента и това не е добре. Трябва да се засили диалогът на народните представители с работодателските ораганизации с регулярни срещи“, заяви Валери Симеонов, председател на НФСБ. По думите му 95% от исканията на АОБР за подобряване на бизнессредата в България са заложени в програмата на Коалиция „Обединени патриоти“.

В работната среща участваха:
– от страна на АИКБ – Васил Велев, председател на УС, Кънчо Стойчев, заместник-председател, Добрин Иванов, изпълнителен директор;
– от страна на БСК – Камен Колев и Димитър Бранков, заместник-председатели;
– от страна на БТПП – Цветан Симеонов, председател на УС, Васил Тодоров, главен секретар, Олга Чугунска, експерт „Икономически анализи и политики“, Мирослава Маркова, експерт „Международно сътрудничество и международни организации“;
– от страна на КРИБ – Евгений Иванов, изпълнителен директор, Румяна Георгиева, парламентарен секретар.

За повече информация вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.