Да се инициират действия по отпадането на класовете за прослужено време в предприятията от частния сектор от страна на Националния икономически съвет (НИС), който е консултативен орган към Министерски съвет. Това предложение направи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на работна среща с министъра на икономиката Теодор Седларски, който е и председател на НИС.

На срещата присъстваха още заместник-министърът Лъчезар Борисов, главният секретар на Министерство на икономиката Владимир Туджаров, както и членове на Управителния съвет и представители на браншови организации, членуващи в АИКБ. „България е единствената държава в ЕС, в която има добавки за прослужено време, при това в частния сектор, докато за държавния те бяха премахнати преди няколко години. Това е пряка намеса на държавата в определянето на заплатите в частните предприятия“, заяви Васил Велев. Работодателските организации отдавна настояват за отпадането на дискриминацията във възнагражденията на работещите по признак възраст и за прилагане на принципа „за равен труд, равна заплата“. „Не искаме да намаляваме сегашните заплати, ще запазим брутните възнаграждения, като включим добавката за прослужено време в основната заплата, но оттук нататък роля трябва да играят квалификацията и резултатите от труда, а не годините престой в едно предприятие“, посочи Бойко Недялков, член на УС на АИКБ.

Ограничаването на намесата на държавата на пазара на труда е една от мерките за решаване на проблем номер едно за бизнеса според АИКБ – липсата на кадри за икономиката. В тази връзка асоциацията предлага целенасочена подкрепа за дефицитни специалности. Министър Седларски посочи, че предложението на АИКБ за въвеждане на държавни стипендии за дефицитни технически специалности срещу ангажимент на стипендиантите да се реализират в страната за определен период от време е пазарно ориентирано и резонно. „Бизнесът е готов впоследствие да предложи работа и да поеме изплащането на стипендиите на тези студенти“, посочи Васил Велев. И допълни, че е необходимо да се улесни и вносът на работна ръка от страни извън ЕС на базата на двустранни спогодби.

По време на срещата Българската браншова камара по машиностроене (ББКМ) постави проблема с необходимостта от засилване на капацитета на звеното за оценяване на проектите, кандидатстващи за финансиране по ОП „Иновации и конкурентоспособност“. „Заради големия интерес на бизнеса към тази програма сроковете за оценяване на многото проекти по някои от процедурите се удължава прекалено дълго“, посочи председателят на ББКМ Илия Келешев. В добавка бе направено предложението да не бъдат дисквалифицирани още на входа проекти с лесноотстраними пропуски в документацията, а да се даде възможност да бъдат допуснати до последваща оценка в процедурата след направените корекции. От ББКМ посочиха още като проблем и недостатъчната комуникация с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия през последните години.

За по-засилен контрол върху електротехническите и електронните уреди на пазара настоя председателят на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) Румен Атанасов. „На пазара се увеличава наличието на опасни продукти-менте“, предупреди той.

На срещата бе поставен и въпросът за необходимостта от промяна в европейската дефиниция за малки и средни предприятия. „В момента за нуждите на европейското финансиране, като големи предприятия се третират тези, които са с персонал 250 души и повече, независимо какви продажби или активи имат. Това лишава много български фирми от програмите за малки и средни предприятия“, посочи Васил Велев. АИКБ настоява един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. да бъде промяна в дефиницията за МСП, като наред с числеността на персонала се вземе предвид и обемът на продажбите или активите. Министър Теодор Седларски заяви, че този въпрос ще бъде поставен още сега на срещата с еврокомисаря по вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия Елжбета Биенковска, която е на посещение в момента в България“.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието вижте ТУК.

Да бъде преосмислен принципът „парите следват ученика“, призова председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на конференция „Качествено образование за икономически растеж и за по-високи доходи“, организирана от сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ на 20 февруари 2017 г.

В своето експозе Васил Велев подчерта, че принципът „парите следват ученика“ трябва да бъде преосмислен не само, защото малки училища може да изчезнат и децата в малките населени места нямат равен шанс в сравнение с тези в големите градове. „Този принцип лесно се бюджетира, но няма резултат от него, защото парите следват ученика, но какво следва ученикът? Той следва модата и това, което е по-лесно, като същото важи за студента“, заяви Велев. И посочи, че този принцип е причина училищата и висшите учебни заведения да измислят добре звучащи специалности, за да привлекат по-голям брой учащи се, както и да бъдат оценявани ученици и студенти, които не притежават никакви знания, за да не се лишат учебните заведения от част от бюджета си. В същото време голяма част от завършилите не се реализират по специалността и нивото на образованието си. „На практика този механизъм заличи професионалното образование, защото превърна някогашните техникуми в езикови училища, които подготвят кадри за кол-центровете и за емиграция“, посочи Велев. „В момента обществото плаща данъци, с които се финансира образованието в страната, но голяма част от учениците и студентите не се връщат обратно в икономиката, за да произвеждат отново данъци, които да финансират образованието“, каза още Велев.

Затова бизнесът настоява да се използват икономически механизми, с които да се регулира този процес. Такъв механизъм, например, е въвеждането на държавни стипендии за дефицитни за икономиката специалности при напълно доброволен избор с ангажимент за реализация в страната за определен период от време. В противен случай, ако този студент реши да напусне страната, за да не връща стипендията, той трябва да направи пазарен тест, че няма работа по неговата специалност у нас.

Велев призова и за активни мерки за насочване на повече ученици и студенти към природо-математическите и техническите специалности. Според него още в ранна училищна възраст трябва да се привлече интересът на подрастващите с помощта на включване в извънкласни форми на обучение.

В заключение Велев посочи, че освен председател на най-представителната организация на работодателите – АИКБ, той е ръководител и на група компании, обединени в холдинг Стара планина, като три от компаниите са в Топ 10 на Българска фондова борса. „Казвам това по повод репликата, че на кривата ракета Космосът й пречи. Ние сме от най-добрите ракети, но няма с кого да работим и тези проблеми трябва да се чуят, за да им се търси решение“, заяви Васил Велев.

Вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Асоциацията на организациите на българските работодатели представи приоритетите си пред лидера на Гражданско движение „Воля“ Веселин Марешки и икономическия му екип. Работната среща бе част от поредицата срещи, които четирите работодателските организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ провеждат с политическите партии във връзка с предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. Сред дискутираните теми бяха предложенията на работодателските организации за осигуряване на квалифицирана работна ръка за българската икономика, както и предложенията за подобряване на бизнес средата в страната, което да повиши конкурентоспособността на българските производители.

АОБР се обяви за бърза и дълбока реформа в професионалното и висшето образование. „Принципът „Парите следват ученика“ трябва да бъде преосмислен, а във висшето образование да бъдат въведени държавни стипендии с ангажимент за реализация в страната за период от 3-5 г.“, заяви Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Той допълни, че държавата трябва да спре да изнася организирано работна ръка и да предприеме мерки за внос на кадри с помощта на двустранни споразумения с държави като Молдова, Украйна, Армения. Наред с това председателят на АИКБ предложи всеки нормативен акт, преди да бъде приет, да бъде оценен и от гледна точка на това как се отразява на малкия и средния бизнес. „Три четвърти от заетите в българската икономика са в малки и средни предприятия и реализират 70% от продажбите, но за тях бюрокрацията е най-тежка. Трябва да се следва не само на думи европейският принцип „Мисли първо за малкия“, заяви Велев.

Важна тема за АИКБ, която бе поставена по време на дискусията, бе развитието на капиталовия пазар. „Това е възможност за държавните компании, които се листват на борсата, да подобрят корпоративното си управление, а големи инфраструктурни проекти, ако са действително добри, могат да се финансират и чрез борсата“, посочи Васил Велев.

„Темите, които са приоритетни за работодателските организации, се припокриват с програмата на Гражданско движение „Воля“, увери Веселин Марешки. „Ако всичко в държавата ни беше наред, като голям работодател, аз щях да стоя от вашата страна на масата, а не да се включвам в политиката”, каза той и увери работодателските организации, че е категорично за запазване на данъчния модел в България.

Лидерът на „Воля“ се съгласи с изразеното мнение от страна на работодателските организации, че влизането на опитни предприемачи в парламента ще допринесе за прокарването на бързи и ефективни мерки за развитие на страната.

На работната среща присъстваха:
– от страна на АИКБ – Васил Велев, председател на УС, Добрин Иванов, изпълнителен директор, Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“;
– от страна на БСК – Божидар Данев, изпълнителен председател, Димитър Бранков и Камен Колев, заместник-председатели;
– от страна на БТПП – Красимир Дачев, член на УС, Александър Димитров, експерт „Икономически анализи и политика“;
– от страна на КРИБ – Румяна Георгиева, парламентарен секретар.
– От страна на Гражданско движение „Воля“ – Веселин Марешки и експертите Калинка Ковачева, Веселин Халачев, Стефан Августинов, Илиян Матеев, Стефан Аксиев, Мирослав Николов и Климент Найденов.

За повече информация вижте ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Лекарското съсловие и работодателите в сектора трябва да използват предизборната ситуация и да представят пред политическите партии, които имат шанс да влязат в парламента, позициите си за промяна на модела на здравеопазване в страната, като поискат от тях да поемат ангажимент в следващото управление за реализация на тази промяна. Това заяви Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) на кръгла маса на тема „Кризите в българското здравеопазване – диагноза и лечение“. Дискусията бе организирана от Националното сдружение на частните болници, които са член на АИКБ.

„Дали това ще бъде реформа на реформата, смяна на модела, нова стратегия и пътна карта за реализация, но очевидно трябва по-глобално и цялостно да се преразгледат нещата и да се постигне съгласие за промяна“, заяви Велев. Той посочи, че ресурсът за здравеопазване не е достатъчен дори и в страни като Германия и САЩ, където средствата са в порядъци по-големи на глава от населението в сравнение с България.

Председателят на АИКБ припомни, че у нас здравната вноска всъщност не е 8%, а съотнесено към нетното възнаграждение е 10.2%. „Очевидно е, че тези средствата не са достатъчни, а здравната вноска не се плаща от всички. Безспорно трябва да се търсят допълнителни източници, може би все пак чрез доплащане от пациентите, а за тези, които нямат тази възможност – чрез обществени средства. Следователно е важно, този ограничен ресурс да се разходва ефективно и как да стане това, трябва да се коментира в публични дискусии“, заяви Васил Велев.

Прилагаме представените на кръглата маса презентации на д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници и на д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

„Необходима е хоризонтална политика за насърчаване на МСП в Европа. Подходът да се предлагат стандартни решения за всички фирми, без да се отчитат различните специфични потребности на множеството подгрупи МСП, е неактуален и възпрепятства постигането на реални резултати. Това налага да се пристъпи спешно към промяна на дефиницията за МСП“, заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и докладчик на Европейския икономически и социален съвет (ЕИСК) по възможностите за подобряване на политиките на Европейския съюз за насърчаване на МСП, в рамките на обществено обсъждане по темата в Брюксел на 6 февруари 2017 г.

Дискусията бе организирана от ЕИСК и в нея участие взеха членове на Европейския парламент, представители на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ и на ГД „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия, представители на европейските социални партньори и членове на ЕИСК. В обсъждането се включи и г-н Бойко Недялков, член на УС на АИКБ, както и г-н Пламен Грозданов, изпълнителен директор на Сдружение „Произведено в България“.

В изказването си д-р Ангелова се позова на изследване на ефективността на политиките на ЕС към МСП в периода 2007-2015 г., проведено по поръчка на Европейския икономически и социален комитет от българската фирма ЕСТАТ и представено от проф. д-р Стефан Петранов. „Изследването отчете, че въпреки постоянните усилия на европейско равнище за намаляване на административната тежест за бизнеса, в политиките на ЕС за насърчаване на МСП продължава да доминира бюрократичният подход и прекалената сложност на регулациите. Често малките и средните предприятия в Европа чувстват, че отговорните служители нямат никаква представа как всъщност функционира бизнеса, а болшинството от механизмите за подкрепа на МСП не могат да отговорят с бързи, ясни и ефективни решения“, посочи проф. Петранов.

Г-н Грозданов призова да се проучат специфичните потребности на микропредприятията, семейните фирми, социалните предприятия, свободните професии и всички специфични подгрупи, които се различават от „традиционните“ бизнеси, за да може да се разработи адекватно портфолио от инструменти за насърчаване на тяхното развитие.

По време на обсъждането бяха подкрепени предложените от д-р Ангелова възможности за повишаване на ефективността на политиките и мерките за подкрепа и насърчаване на МСП, като бяха предложени решения в няколко посоки.

Очаква се становището да бъде одобрено от пленарната сесия на ЕИСК през юни 2017 г. и тогава предложенията в него ще бъдат представени на Европейската комисия, която след това ще представи информация как ги въвежда в практиката.

За повече информация вижте приложеното ПРЕССЪОБЩЕНИЕ.

„Асоциацията подкрепи създаването на Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерски съвет, защото този подход създава предпоставка за ускоряване въвеждането на електронното управление в страната.“ Това заяви председателят на АИКБ Васил Велев при откриването на дискусията с ръководството на Държавна агенция „Електронно управление“, която се проведе на заседание на Националния съвет на Асоциацията на 3 февруари.

Председателят на ДАЕУ Росен Желязков запозна членовете на Националния съвет на АИКБ със състоянието на електронизирането на административните услуги до момента и плановете за развитие през следващите четири години до 2020 г. „Нетърпеливи сме да видим възможно повече работещи електронни услуги за гражданите и фирмите, защото това ще подобри бизнес средата в страната и ще повиши конкурентоспособността на българската икономика. АИКБ е готова да окаже съдействие и подкрепа“, заяви Васил Велев.

Осем нови компании бяха приети за членове АИКБ на заседанието на Националния съвет на Асоциацията. Сред тях е „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – един от най-големите частни работодатели в страната.

Асоциация на индустриалния капитал в България е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. В нея членуват над 80 браншови камари, които са представителни в 3/4 от икономическите дейности, над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души. Асоциацията разполага с изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините в страната.

Вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието. На снимката: (от ляво надясно) д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, Васил Велев, председател на УС на АИКБ, Росен Желязков, председател на Държавна агенция „Електронно управление“ и Александър Йоловски, заместник-председател на ДАЕУ.

„Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за промяна в дефиницията за малки и средни предприятия, така че тя да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности“. Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес – СЕЕР, на форум в Европейския парламент, проведен на 25 януари, на който бе дискутирана необходимостта от осъвременяване на определението за МСП.

Форумът бе организиран от членовете на ЕП г-н Херберт Ройл и г-н Жан-Пол Денано, както и от г-жа Катерина Райхе, президент на CEEP.

В изказването си д-р Ангелова посочи, че не са редки случаите, когато малки и средни предприятия, кандидатстващи за получаване на финансиране от ЕС попадат извън обхвата на допустимите за кандидатстване по европейски програми компании, заради неадекватна дефиниция за МСП. „Понастоящем, за съжаление, липсва инициатива за осъвременяване на законовата дефиниция от страна на Европейската комисия. Този проблем трябва да намери място като фундаментален въпрос в дневния ред на ЕС за подобряване на регулациите и бизнес средата за МСП“, призова д-р Ангелова.

Най-често използваната дефиниция за МСП е посочена в Препоръката на Еврокомисията от 6 май 2003 г., според която като малки и средни са определени предприятията със:
• средносписъчен брой на персонала не по-голям от 250 души;
• годишен оборот не по-голям от 50 млн. евро;
• и/или годишен общ счетоводен баланс не по-голям от 43 млн. евро.

„Компаниите се различават по размер, поле на действие, цели, финансиране, управление, географски и правен статус. Хората, които вземат решения, трябва да вземат под внимание това разнообразие и да се опитат да го отразят по най-подходящия начин в определението за МСП, така че да се осигурят максимални гаранции за спазване интересите на тези компании“, заяви още д-р Ангелова. На 6 февруари 2017 г. по нейна инициатива в Брюксел ще се проведе обществено обсъждане на възможностите за подобряване на ефективността на политиките за насърчаване на МСП, с участието на директори от Европейската комисия и членове на Европейския парламент, на което въпросът да бъде обсъден по-подробно.

За повече информация вижте пълния текст на ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

 

Управителният съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България с дълбоко прискърбие научи за преждевременната кончина на нашия дългогодишен колега и приятел Валентин Карабашев. Изказваме най-искрени съболезнования на семейството и близките му за огромната загуба.

Валентин Карабашев ще остане завинаги в нашите сърца като учредител и първи председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Със своята дейност като народен представител в 36-то Народно събрание, като председател на подкомисията по приватизация към икономическата комисия в парламента и като заместник министър-председател и министър на търговията в периода 1992-1994 г. Валентин Карабашев изигра значима роля за модерното развитие на българската икономика след демократичните промени.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

„Приветстваме инициативата на Европейския парламент за структурирано обсъждане на потенциала на всички заинтересовани страни – работодатели, социални партньори и структури на организираното гражданско общество, в процеса на преход от традиционна, линейна, към кръгова икономика. Този процес изисква промяна на съзнанието и нагласите на цялото общество и ролята на услугите от общ интерес е незаменима“. Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес – СЕЕР на конференция „Ролята на услугите от общ интерес в прехода към кръгова икономика“, която се проведе на 19 януари в Европейския парламент в Страсбург.

Конференцията е организирана от Интергрупата по обществени услуги към Европарламента. Участие в дискусията взеха и членовете на ЕП и съпредседатели на групата г-н Денано и г-жа Матиас, както и докладчикът по въпросите на кръговата икономика на ЕС г-жа Бонафе. АИКБ, като единствен изразител на интересите на доставчиците на услуги от общ интерес, представи тяхната позиция в дебата, като призова и за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия, така че в обхвата й да попаднат повече български компании.

По време на конференцията, д-р Ангелова призова стратегията за кръговата икономика да започне да се прилага без повече забавяне – както на европейско равнище, така и в страните-членки на ЕС, включително посредством насърчаване на обмена на добри практики между тях. „Наред с бързото приключване на прегледа на законодателството, свързано с управлението на отпадъците, ние също така предлагаме приоритетно преразглеждане на директивата за торовете и стратегията за пластмасите и пластмасовите отпадъци, както и равнопоставено третиране на отпадъците на общинско равнище“. 

През декември 2015 г. Европейската комисия прие пакет от мерки за преход от линеен модел на икономически растеж към кръгова икономика с цел повишаване конкурентоспособността, както и стимулиране на устойчива икономика и създаване на нови работни места. Пакетът включва законодателни предложения относно отпадъците и всеобхватен план за действие, чиято крайна цел е стойността на продуктите и материалите да се запазва възможно най-дълго време, генерирането на отпадъци и използването на ресурси да бъдат сведени до минимум, а продуктите при достигне края на жизнения си цикъл да се използват многократно за създаване на допълнителна стойност.

За повече информация вижте пълния текст на ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) приветства решението на правителството да увеличи издръжката на студентите от приоритетни за бизнеса специалности чрез допълнение и изменение на ПМС №328 от 30 ноември 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища. Направената промяна е стъпка в правилната посока за разрешаване на проблемите на бизнеса с липсата на кадри, особено в областта на техническите специалности. „Решението на правителството да завиши издръжката на обучението на студентите от приоритетните за бизнеса специалности е резултат и от настояванията на Асоциацията на индустриалния капитал в България пред Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката при подготовката на държавния бюджет за 2017 г.“, посочи председателят на УС на АИКБ Васил Велев. „АИКБ многократно е изразявала загрижеността си от все по-острата липса на подготвени квалифицирани кадри в областта на техническите науки, което е възпираща причина за инвестициите и постигането на по-висок икономически растеж в страната. Затова АИКБ смята, че е необходимо провеждането на целенасочена държавна политика за повишаване на привлекателността на професии, от които пазара на труда отчита дефицит – природо-математически и технически специалности“, посочи Васил Велев.

Според постановлението издръжката по специалности във висшите учебни заведения зависи от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с нуждите на пазара на труда, като средствата от държавния бюджет се умножават по коефициент за всяко професионално направление.

С промяната се увеличават коефициентите за всички приоритетни направления с между 6 и 28%, като най-голямото увеличение е за професионалните направления „Математика“, „Информатика и компютърни науки“, „Биологически науки“, „Химически науки“, „Физически науки“, „Науки за земята“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“, „Архитектура, строителство и геодезия“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“, „Химични технологии“, „Биотехнологии“, „Хранителни технологии“, „Горско стопанство“, „Общо инженерство“, „Материали и материалознание“.

Увеличават се и коефициентите за приоритетни професионални направления „Педагогика“, „Теория и управление на образованието“, „Растениевъдство“, „Растителна защита“ и „Животновъдство“. Увеличението важи за първи курс през настоящата 2016/2017 учебна година.