„В България на практика няма внос на работна ръка. Процедурата за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни чрез издаване на т.нар. Синя карта поставя много ограничения и това е причината у нас да има издадени едва няколко десетки такива карти“. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев на среща с евродепутата и ръководител на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент Мария Габриел. Тя бе поканена от ръководството на АИКБ на разговор по повод представеното от Европейската комисия през юни 2016 г. законодателно предложение за реформиране на директивата за Синята карта на ЕС с цел този механизъм за привличане на висококвалифицирани мигранти да заработи по-ефективно. През януари 2017 г. предстои в ресорната комисия по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент да бъде представен проекта на доклада на парламента по реформирането на директивата, посочи Мария Габриел. Г-жа Габриел е докладчик по темата от страна на групата на ЕНП. „Затова за мен е важна всяка информация и препоръка по реформиране на тази директива“, посочи тя.

На срещата присъстваха още главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на СЕЕР Милена Ангелова, както и изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Като съществено препятствие за прилагането на Синята карта у нас АИКБ посочи определения минимален праг на заплащането, който е 1.5 пъти средната заплата за страната. Към момента европейската директива позволява този праг да бъде 1.2 пъти средната заплата за съответната страна. „Това изкуствено завишаване възпрепятства трудовата имиграция. Да не забравяме, че работодателят трябва да осигури за своя сметка жилището и пътуването на специалиста и неговото семейство“, заяви Васил Велев. Той изрази и разочарованието на работодателските организации от приетия преди година списък с професии, допустими за издаване на Синя карта, които са единствено от сектора на информационните технологии и приветства идеята, лансирана от г-жа Габриел всяка страна-членка да определя списъка с професии, след консултации с бизнеса и „след задължителен тест на пазара на труда, който да доказва, че този сектор няма да бъде дисбалансиран вследствие на приема на чуждестранни специалисти“. Г-н Велев подчерта, че има потребност от опростяване на достъпа до пазара на труда в България и от страна на специалисти със средно образование, а не само на висшисти.

На снимката (от ляво надясно): Добрин Иванов, изп. директор на АИКБ, евродепутата Мария Габриел, Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

На 5 декември вечерта Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) тържествено отпразнува 20-годишния си юбилей със свои членове и партньори с театралното представление „Хъшове“ в Народния театър „Иван Вазов“.

В словото си преди началото на спектакъла г-н Васил Велев, председател на УС, припомни историята на учредяването на Асоциацията и очерта нейния бърз, динамичен растеж през годините, както и неотклонно следваните основополагащи ценности на организацията.

Той благодари поименно за десетките поздравителни адреси, получени по повод на юбилея: от новоизбрания Президент на Република България, от народни представители и комисии в Народното събрание, от Главния прокурор на републиката, от работодателски и синдикални организации, министри, представители на изпълнителната власт и дипломатически мисии, браншови организации, академични и научни институции и др.

В края на словото му присъстващите в залата поздравиха със ставане на крака и аплодисменти всички безименни български работодатели и предприемачи, които в огромното си мнозинство работят неуморно и упорито за подобряване на производствения климат в страната ни, за бизнес на светло и по правилата, за по-нататъшен икономически и обществен просперитет на България.

Още снимки и видео от честването на юбилея може да видите ТУК.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е първата работодателска организация от България, която сключи споразумение за сътрудничество с Организацията на ООН за промишлено развитие – United Nations Industrial Development Organization (UNIDO). На 25 ноември 2016 г. в австрийската столица Виена, където се намира седалището на UNIDO, подписи под документа положиха г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ, и г-н Ли Йонг, генерален директор на UNIDO. В събитието взеха участие и г-н Никола Зикатанов, зам.-председател на УС на АИКБ и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ.

Меморандумът очертава рамката за сътрудничество между двете организации, целящо постигане на взаимноизгодни резултати. Предвиждат се обучителни посещения у нас на експерти на UNIDO в областта на техническото сътрудничество, обмен на опит и знания, свързани с индустрията, експертна помощ при разработването на проекти, кандидатстващи за финансиране от структурните фондове на ЕС, съвместни участия в специализирани изложения и панаири, партньорски срещи, участие в световните форуми на UNIDO.

Подписването на меморандума между АИКБ и UNIDO се състоя по време на честванията на 50-годишния юбилей на организацията на ООН, които се проведоха от 21 до 25 ноември във Виена. Тя е създадена през 1966 г. с основна цел да съдейства за промишленото развитие и повишаване на производителността, водещо до намаляване на бедността в развиващите се страни. През 1985 г. UNIDO е трансформирана и понастоящем представлява специализирана агенция на Организацията на обединените нации с мандат да насърчава и съдейства за ускоряването на устойчивото индустриално развитие в развиващите се страни и икономиките в преход. UNIDO подпомага тези две групи страни в усилията им за справяне с маргинализацията в съвременните условия на глобализация. Организацията мобилизира знания, опит, информация и технологии, като по този начин съдейства за създаването на производителна заетост, развитието на конкурентоспособна икономика и осигуряването на екологична устойчивост. България е пълноправен член на UNIDO от 1985 г.

За повече информация вижте пълния текст на ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието и публикация на новината в сайта на UNIDO.

В последните години тежки и все по-неразрешими спорове съпътстват договарянето на минималните осигурителни прагове по браншове. Тази есен обаче се случи нещо небивало – четирите работодателски организации: АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ се оттеглиха от преговорите, настоявайки минималните осигурителни доходи да се премахнат напълно.

За никой в България не е тайна, че минималната работна заплата (МРЗ) от 460 лв. е определена едностранно. На тази база бе направен опит и сега да се договорят минимални осигурителни доходи, което накара работодателите да се откажат от обсъждане и подписване на съответните споразумения.

„Спряхме преговорите, не само за минимални осигурителни доходи, но и цялостно отправихме призив да се замрази колективното трудово договаряне, докато не постигнем споразумение за обективен механизъм, приет с консенсус, за определяне на минималната работна заплата“, заяви в неотдавнашно интервю Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

Според него минималните осигурителни прагове трябва да отпаднат изобщо. Те трябва да бъдат заменени с минимални работни заплати, които да са различни за различните икономически дейности и да се договарят между браншовите организации на работодатели и синдикати.

Инициативата на национално представителните работодателски организации е широко и активно подкрепена от членуващите в тях браншови организации, които също категорично настояват за отпадане на праговете за минимален осигурителен доход (МОД). Техните имена и копия от писмата им може да видите в списъка, публикуван на сайта „БГ Работодатели“. Той постоянно расте и се актуализира.

На днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм към 43-то Народното събрание на РБ, председателят на УС на АИКБ Васил Велев връчи статуетките „Икономика на светло“ на наградените в категорията за „Личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция”.

В тазгодишното издание на наградите „Икономика на светло“ наградата за тази категория бе присъдена от 100-членното експертно жури, съставено от бизнесмени, икономисти, журналисти и ярки представители на гражданското общество, на Делян Добрев, Мартин Димитров и Петър Кънев за нормотворческите им инициативи през 2015 г. за приемане на законодателство в посока на ограничаване на неформалната икономика. Статуетката за наградите „Икономика на светло“ е уникална за всяка година и единствена за всяка категория и по тази причина на тържествената церемония на тримата спечелили бе връчена само една статуетка, останала при народния представител с най-голям стаж – Петър Кънев. Специално бяха изработени още две нови статуетки, които председателят на АИКБ тържествено връчи днес на Делян Добрев и Мартин Димитров.

Васил Велев отбеляза, че борбата със сивата икономика е основна задача на българската държава, на социалните партньори и на всички активни представители на гражданското общество. Той очерта методичните усилия, които АИКБ полага в борбата със сивия сектор и сподели, че тази тема ще продължава да бъде сред приоритетите на Асоциацията и през следващите години. Ежегодно в Асоциацията и Националния център „Икономика на светло“ се изчислява Композитния индекс „Икономика на светло“, който измерва светлата част на икономиката, провеждат се анкети, консултации, обучения, оказва се съдействие при сигнали за нередности, функционира гореща телефонна линия, правят се предложения за законодателни промени, провежда се ежегодно и Кръгла маса „Икономика на светло“, която тази година се проведе и с високо ниво на национално и международно участие, като цикълът завършва с връчването на наградите „Икономика на светло“ за предходната година.

Председателят на АИКБ изказа специална благодарност от името на 10 000 предприятия, членове на АИКБ, за доброто сътрудничество с Комисията по икономическа политика и туризъм, която изпълнява ролята на последна преграда за възпрепятстване на некоректни и неуместни поправки в закони, водещи до влошаване на бизнес средата. Като последни примери бяха посочени Закона за адвокатурата, Търговския закон и Закона за независимия финансов одит. Васил Велев изрази увереност, че доброто сътрудничество ще продължи в името на подобряване на бизнес средата в страната.

Петър Кънев благодари за полученото високо признание и отново поздрави колегите си за това отличие. Мартин Димитров благодари за наградата и я прие като ангажимент за в бъдеще. Той напълно споделя мнението на бизнеса, че държавата не трябва да пречи на развитието на бизнес средата в България и да оказва пълна подкрепа на малкия и среден бизнес. Делян Добрев също изказа благодарност за високата оценка от престижния конкурс за наградите „Икономика на светло“, като сподели, че ще работи усилено в посока на ограничаване на сивите практики и подобряване на бизнес средата, за да защити полученото високо отличие.

Повече информация за Националния конкурс за наградите „Икономика на светло“ за 2015 г. може да намерите ТУК. Вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ за днешното събитие.

Днес се проведе среща между ръководството на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и редовната Мисия на Международния валутен фонд (МВФ), която е на посещение в България в периода между 7 и 16 септември.

На срещата от страна на АИКБ присъстваха Никола Зикатанов (заместник-председател на УС на АИКБ), Бойко Недялков (член на УС на АИКБ) и Теодор Дечев (директор «Индустриални политики» в АИКБ). От страна на МВФ участие взе Уве Бауер – икономист в отдела за България, отговарящ за макроикономическите показатели. Срещата бе по инициатива на Мисията на Международния валутен фонд и с цел оценка на икономическото и финансовото развитие в България и обсъждане на икономическите и финансови политики в страната. Обсъдени бяха въпросите, свързани с Националната програма за реформи на България; Социалния диалог в България; Ситуацията на пазара на труда; Механизмът за определяне на минималната работна заплата (МРЗ); Системата за минималните осигурителни прагове в България (МОД) и други.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономическият растеж на България за тази година да се забави до 2,3% спрямо 3%, отчетени през миналата година. Същият темп на растеж МВФ очаква да се задържи през следващата година. Очакванията на МВФ за българската икономика са по-оптимистични и в сравнение с пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК), според която брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се разшири с 2% през тази година. МВФ очаква ръстът на износа на България да се забави до 4,1% през тази година и да се ускори слабо до 4,2% през 2017 г. Според фонда основен двигател на растежа ще бъде частното потребление, за което прогнозира, че ще се разшири с 2,5% през тази година и ще задържи този темп и през 2017 г.

По отношение на Националната програма за реформи АИКБ изразява своето задоволство и подкрепа към препоръките, отправени от Съвета към страната ни, като напълно ги споделя и подкрепя в основната им част, отправяйки няколко препоръки и коментари.

АИКБ счита, че социалният диалог в България е изправен пред предизвикателства, като например фактите, че правителството често не взима предвид позицията на работодателите по минималната работна заплата (МРЗ), като публикува и тиражира нейно увеличение; важните промени в пенсионната система системно се обявяват за обществени консултации непосредствено преди големи празници, без предварителен адекватен диалог със социалните партньори, а резултатите от изключително краткото обществено обсъждане не се взимат под внимание; важните решения – като стабилизиране на банковата система, емитирането на държавен дълг и радикални промени в цените на енергоносителите (за последното има прогрес в смисъл подобрение) също се предприемат, без на практика да се отчитат позициите на социалните партньори. АИКБ предлага да има възможност за арбитраж/изслушване с медиация от страна на ГД при случаи, в които държавата абсолютно отказва да отчете единната позиция на социалните партньори.

Във връзка със ситуацията на пазара на труда работодателите от дълго време са изправени пред несъответствие на финансираните с държавни средства образователни програми в средните професионални и висшите училища, с реално необходимите на бизнеса професии, все по-острата липса на подготвени кадри в широк спектър професии, все по-ниското равнище на грамотност сред младите хора в страната и др. АИКБ счита, че спешно са необходими реформи в областта на професионалното и висшето образование и ориентиране на образованието към нуждите на бизнеса и настоява за спешни действия за повишаване броя на местата по държавна поръчка за ученици в професионалните училища по дефицитни, но непопулярни професии и специалности, както и отпускане на държавни стипендии за тях.

За пореден път АИКБ представи позицията си против административното определяне на МРЗ. Нарастването на МРЗ (с включен клас) изпреварва ръста на производителността на труда, договаряните по браншове МОД, както и ръста на средната работна заплата, като надвишава 50%, а в редица икономически дейности – дори 75% от нея. АИКБ настоява за нов подход при определянето на МРЗ за страната и предлага минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час, да се определят чрез бипартитно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации, които да се договарят по икономически дейности. Това ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи (прагове). Национално представителните организации на работодателите предприеха реални действия в посока на спиране на договарянето на минималните осигурителни доходи. За целта те уведомиха правителството и социалните партньори от синдикатите, като изложиха в детайли своите аргументи срещу договарянето на МОД по досегашната процедура. Позицията на национално представителните работодателски организации в България беше подкрепена и от редица водещи браншови организации, които на практика провеждат основната част от преговорите за МОД.

На срещата бяха обсъдени и въпросите, свързани с липсата на консенсус по предложените от Министерство на финансите промени във втория стълб на пенсионно-осигурителната система. АИКБ, като представителна общност на публичните компании и на активните участници на капиталовия пазар у нас, е сериозно разтревожена от някои от идеите, залегнали в поставения на обсъждане от Министерството на финансите законопроект (впоследствие оттеглени) за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и особено от предвижданите поредни промени, прекрояващи капиталовия (т. нар. „втори стълб“) на пенсионно-осигурителната система.

За повече информация вижте текста на прессъобщение, както и пълната позиция на АИКБ за срещата с Мисията на Международния валутен фонд днес по обявените теми.

Днес ръководствата на национално представителните работодателски организации (НПРО) за пореден път аргументираха позициите си за МОД и МРЗ през 2017 г. на специална пресконференция.

В пресконференцията участваха: от Асоциация на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, председател на УС и Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“; от Българска стопанска камара (БСК) – Петър Денев, главен секретар и Добри Митрев, директор „Браншови организации“; от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) – Александър Димитров, експерт-икономист; и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – Кирил Домусчиев, председател на УС и Евгени Иванов, изпълнителен директор.

Работодателите още веднъж решително, категорично и солидарно декларираха отказа си да участват в преговорите за МОД през 2017 г., докато не се приеме от социалните партньори и държавата нов, по-адекватен консенсусен модел. Според тях досегашният подход увеличава сивия сектор, ограничава заетостта, разминава се драстично с реалната икономическа ситуация в отделните сектори и предприятия – и не се прилага в нито една от държавите – членки на ЕС.

Тези и други аргументи на работодателите са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и др. Възраженията бяха ясно оповестени в писмо от 27 юли 2016 г. до Зорница Русинова, министър на труда и социалната политика и до Владислав Горанов, министър на финансите – както и в писмо от 22 август 2016 г. до ръководствата на браншовите работодателски организации.

За повече информация вижте стенограма от пресконференцията и видеозапис на събитието.