Следва пълният текст на ПОЗИЦИЯ на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) относно работата на тол системата, включително Тарифата за обхвата и таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

---

Изх. № 12-00-5/13.06.2022 г.

ПОЗИЦИЯ

на Асоциацията на организациите на българските работодатели
относно
работата на тол системата, включително Тарифата за обхвата и таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява своята принципна подкрепа по отношение исканията на автомобилните превозвачи и спедиторите относно тол системата и тол таксите в страната, като предлагаме следното:

1. Мерки за намаляване на инфлационния индекс, в резултат на прилагането на тол системата:
2. Ние сме против предложението за увеличение на таксите и обхвата на тол системата, предложен в проекта на ПМС.
3. Призоваваме към запазване на тол таксите в сегашния им размер до края на 2022 година.
4. Настояваме за изготвяне на план за постепенно и плавно увеличаване на пътните такси като размер с ясен времеви хоризонт.
5. Механизми за увеличаване на приходите от тол такси:
6. Включване в обхвата на тол системата на някои второкласни пътища, по които се наблюдава интензивен транзитен трафик.
7. Облагане на транзитните второкласни пътища със същите такси, с които се облагат и първокласни пътища и магистрали, тъй като качеството на цялата пътна мрежа в България е сходно.
8. Въвеждане на забрани чрез пътни знаци за преминаване на превозни средства, извършващи транзитни превози, по останалата пътна мрежа. Забраните да се въвеждат съгласно Закона за движение по пътищата, с пътни знаци и да важат независимо от държавата на регистрация на превозното средство.
9. Облагане на тол таксите с ДДС.

III. Запазване правата и интересите на местния бизнес и българските потребители:

1. Въвеждане на отстъпки в тол таксите за обем изминато разстояние на месец на превозно средство. Отстъпките следва да важат за пробег над 3000 км., над 5000 км. и над 7000 км. на месец по платената пътна мрежа.
2. При констатирани нарушения с оглед недекларирани тол сегменти следва да се предостави седемдневен срок на превозвача да заплати незаплатените участъци от платената пътна мрежа и едва тогава да се пристъпва към начисляване на компенсаторна такса и максимален тол за деня.

АОБР апелира за своевременно намиране на решения от страна на държавата по горните искания.

В Националния пресклуб на БТА днес беше подписан договор за партньорство между Българската телеграфна агенция (БТА) и национално представителните организации на работодателите в България, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР).

Договора подписаха Кирил Вълчев – генерален директор на БТА, Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Ирина Йорданова – прессекретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Договорът всъщност формализира доброто сътрудничество между националната информационна агенция и българските бизнес организации, посочиха в своите изказвания всички участници в церемонията.

БТА винаги е разпространявала информациите на българските бизнес организации, които имат огромен капацитет за състоянието на икономиката на страната, добави генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той припомни, че в агенцията е създадена отделна дирекция „Икономика“, която освен световната икономика представя и стопанските новини от страната и връзката между тях. БТА създава мрежа от икономически кореспонденти в страната. Вече намерихме регионален кореспондент за икономика във Враца и ще помогнем да подобрим образа на българския Северозапад, каза генералният директор на БТА.

Ще създадем мрежа от пресклубове и кореспонденти във всички областни градове, и в перспектива, в градовете с над 25 000 души, като те ще дават поне по две бизнес информации на седмица, каза Кирил Вълчев. В БТА вече се говори с имената на фирмите, защото това не е реклама, а информация. Надявам се да повлияем на цялата медийна среда, която гледаше на бизнеса само като на източник на реклама. Ние следим как се държат световните агенции, които не виждат проблеми да пишат за имената на фирмите или за търговски марки, добави той.

България има добра традиция на грижовни работодатели, работещи за просперитета на страната. Те разполагат с проучвания за различни аспекти на бизнеса и имат становища за развитие на законодателството. Всички ще спечелим, ако те получат по-голяма публичност, каза Кирил Вълчев.

Председателят на Асоциацията на организациите на българските работодатели Добри Митрев каза, че през годините назад работодателите са имали изключително ползотворни взаимоотношения с БТА. С договора, подписан днес, поставяме рамка за взаимните права и задължения за партньорство. Ние (АОБР) представляваме 86 процента от Брутната добавена стойност на страната и 82 на сто от заетите лица, каза Митрев. Това сътрудничество ще ни помогне да стигнем до всяка една институция и до всеки български гражданин. Ние сме фокусирани върху това да увеличим благосъстоянието на българската нация и като споделяме добрите практики увеличаваме приходите в бюджета, растежа на икономиката и доходите на хората, за да живеем в богата, спокойна и просперираща България, каза още Митрев.

Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, каза, че екипът на БТА работи с изключителен професионализъм и представя бизнеса пред обществеността не само добре, но и навреме. БТА е най-често цитираната медия, каза той. Агенцията е „трансмисия на информация“ и с нея се стига до най-специфични аудитории, което е важно за нас, добави Васил Тодоров. Договорът, подписан днес, ще допринесе за разпространяване на нашите позиции до институциите и до цялото българско общество, каза още Васил Тодоров. Резултатите от анкетните проучвания на БТПП ще се представят и през БТА, не само пред държавните институции. Ще имаме други успешни конкретни инициативи, каза Тодоров.

Ирина Йорданова – прессекретар на КРИБ, каза, че за нея е особена чест и гордост да сложи подписа си под този договор. Аз съм работила в агенцията и съм част от т. нар. „бетеанци“, което означава професионализъм и обективност, каза Йорданова. Българският бизнес не само че се бори със сивата икономика, но и с фалшивите новини. Още преди 124 години БТА е отразявала стопанските новини в първия си бюлетин, припомни Ирина Йорданова.

Искам да изразя, че е чест и удовлетворение да си сътрудничим с БТА, каза Росица Стелиянова – директор на дирекция в АИКБ. Благодарни сме за обективния подход в отразяването на нашите събития. Вие сте изключително важна институция, защото задавете тона и дневния ред на информационния поток. Ние отдавна работим по темата за имената на фирмите – те са важни, защото успяваме да привлечем младите хора да остават в България. Опитваме с проекти и инициативи да подобрим уменията на работната сила. Това споразумение вече се случва и се надявам да надградим това сътрудничество, каза още Росица Стелиянова.

Както знаем, правителството предлага пакет от антикризисни мерки. Предстои актуализация на бюджета, където те би трябвало да бъдат имплементирани. Въпросът е, обаче, дали са удовлетворени от тях работодателските организации, които са сред най-важните субекти в българското общество.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ, коментира темата в специално интервю за предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) на 5-ти юни 2022 г. Следва пълният текст на интервюто:

„Вече има по-конкретни текстове, тъй като е представен и проектът за актуализация на бюджета. Всъщност, на трите бюджета. Има повече конкретика. Но предложеното не ни удовлетворява. Нека да обясним защо.

Идеята на тази актуализация първоначално беше да се направят анализи за няколко месеца, които да позволят да се започнат реформи и те да бъдат заложени в актуализацията на бюджета. Но този план се преформатира в друг план: антикризисни мерки. Тоест, няма да правим реформи, а ще има анти-кризисни мерки. Въпросът е каква е кризата, обаче. Защото и в новата прогноза се предвижда ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,9% – малко повече, отколкото ЕК предвижда за нас. Тя предвижда 2,1% за годината. Тоест, това е ръст на БВП, не е криза. В какво се състои тогава кризата? В огромната инфлация. Тя към м. април е 14,4% на годишна база, според статистиката ни. Според прогнозите и на правителството, и на Брюксел, за цялата година към предишната година ще бъде 11,9% при 6,1% за еврозоната, прогнозирано. Тоест това, срещу което се борим, е високата инфлация, която обезценява спестяванията и текущите доходи на хората, намалява покупателната им способност.

И как се борим срещу това… Основната, първата, главна, решаваща причина за този скок на цените е скокът на цените на електроенергията. Ние как борим този скок? В предлаганите мерки всъщност няма нито ред, нито запис за това, което се договорихме с правителството: от 1-ви юли да има средносрочна, трайна, установена програма за компенсиране на тези свръхвисоки цени на енергията. Което за България – подчертавам, повтарям за енти път е лесно, тъй като нашите суровини са запазили цените си и ние по тази причина, в резултат на свързаността ни с останалите страни и високите цени на международните пазари на електроенергия, формираме огромни печалби, които ЕК нарича „неочаквани печалби“ в електроенергийните дружества.

Относно правителствената програмата за компенсации: има решение за м. май и юни, но в актуализацията на бюджета няма заложен механизъм за продължаване и средства, съответно, като приход и разход на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Нас ни притеснява, че не е разписано това нещо – и по този начин не е гарантирано. Има внесен един проектозакон за изменение на Закона за енергетиката, в който също са достатъчно общи текстовете, така че да няма гаранции, че това ще се реализира.

В същото време се изсипват близо 2 милиарда като повече разходи, 1,973 млрд., които са абсолютно нефокусирани. Те не са насочени към най-нуждаещите се, а в почти всички случаи – към всички. Но има още скрити 5 млрд., които са скрити като субсидия за всички, а не само за нуждаещите се, в проекта за решение на КЕВР. Там с един милиард се субсидира парното, но пак (забележете) на всички, а не само на тези, които имат затруднения да го плащат. И с още 4,2 млрд. се субсидира електроенергията – отново за всички, а не само за нуждаещите се, като по този начин се минира възможността икономиката у нас да работи на конкурентни цени.

Ние не искаме по-добри условия от тези, при които работят нашите конкуренти в другите европейски страни. Но в проекта за решение на КЕВР се субсидират всички – и тези, които имат нужда, и които нямат, с което се насърчава пилеенето на енергия и средства. Тази субсидия най-накрая я плащат работещите хора в предприятията, в заводите, във фабриките, защото техният ток е скъп, предприятията стават неконкурентоспособни… а колкото повече пари се плащат за ток, толкова по-малко пари остават за заплати и за тяхното увеличение. Тоест, евтиният ток на хората с възможности, евтиното парно на софиянци, го плащат работещите хора в заводите. Няма как с това да се съгласим.

Акцизът за електроенергия е 2 лв. на мегаватчас. Прогнозната пазарна цена е 431 лв. плюс още 105 лв. мрежови такси за малкия бизнес на ниско напрежение. Колко станаха – 536 лв. При такава цена 2 лв. е по-малко от половин процент, то не се усеща. Толкова е малко, че е безсмислено да се занимаваме с това. По подобен начин стои и въпросът с акциза върху природния газ. А ДДС-то за бизнеса, който е регистриран по ДДС, е неутрална мярка. Тя не води до намаляване на разхода в крайна сметка. Докато мярката за 25 ст. на литър е отново за гражданите, но не и за бизнеса – и то пак за всички граждани. Не само за тези, които имат затруднения. Същото е и с ДДС-то за хляба. То изобщо ако доведе до намаляване на цените – защо пак да се намаляват цените за всички, а не само за тези, които имат проблем? Отново е пилеене на средства.

Антикризисните мерки трябва да удрят по причината за високата инфлация, за да я ограничат. И ако може – да я стопират и върнат. А това става лесно чрез компенсиране на високите цени на електроенергията. За природния газ е по-трудно, тъй като ние сме вносители на този газ и парите заминават навън. Но електроенергията си я произвеждаме сами. Нещо повече, ние изнасяме от порядъка на 20% от производството си навън, от което много добре печелим допълнително.

С всичките тези средства, разликата между прогнозната пазарна цена, между тази сума, която се взема от пазара и себестойността на енергията, са милиарди левове. Само за сравнение, КЕВР ичислява 61 лв. (закръглявам) като себестойност, с нормативна рентабилност включена даже, на АЕЦ „Козлодуй“ за мегаватчас. А прогнозната пазарна цена е 431 лв. Това е за целия годишен ценови период. Е, като извадим 61 от 431 се получават 370 лв. на мегаватчас печалба в АЕЦ „Козлодуй“. Сега го умножете по 15 теравата, за да получите каква би била печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ годишно, ако тя продава всичко на пазара – 5 милиарда и половина!

Част от тия милиарди отиват за субсидиране на тока за бита, защото за него цената, на която НЕК продава на ЕРП-тата е 82 лв. Тоест, на пазара е 431 лв., а за бита – 82, като тази субсидия е за всички – и за тези, които имат проблем, хората с по-малки доходи, но и за други, които си топлят с тази енергия басейните. Затова ние казваме, че тези мерки са нефокусирани. Те удрят по икономиката като я правят неконкурентоспособна и извличат ликвидност от нея, а тези пари щедро ги раздават на всички, „на калпак“, а не фокусирано на тези, които имат проблеми.

Цените на електроенергията се повишиха три пъти и половина, а след компенсацията са 2 пъти по-високи, отколкото миналата година. Тоест, след компенсацията цените на електроенергията на свободния пазар, за предприятията са 2 пъти по-високи от миналогодишните. Тази инфлация, това повишаване на цените прави инфлацията до момента. Тя даже… това покачване на цените не е приключило, тъй като инфлацията при цени на производител, промишлената инфлация, е 40%, не е 14%. Предприятията помежду си продават полуготови изделия, суровини и т.н. с 40% средно на по-високи цени, отколкото миналата година през април. И ако не се компенсира това три пъти и половина, близо четири пъти увеличение на цената, поне до два пъти, както беше до момента, то ще имаме още по 2 умножено това, което виждате.

Компенсиране на високите цени на електроенергията е и първата, и втората, и третата мярка – три пъти, за да стане ясно колко е важно. Това ще доведе до спиране на обедняването, защото тази висока инфлация води до там, че със същите пари хората могат да си купят по-малко неща – както с текущите заплати, така и със спестените в банките 100 млрд. Те тези 100 млрд. вече са 85, 15 млрд. са заминали, инфлацията ги е изтрила. И ако не вземем тези мерки, за които настояваме, ще стане така, че след още няколко месеца ще се изтрият още 10-на млрд.

Ако наистина искаме да имаме диверсификация, не трябва да изключваме доставчици на газ, а трябва да присъединяваме нови. Те да се конкурират помежду си и да получим по-добра цена… Просто трябваше да направим плащанията по начина, по който те предложиха. И нещо повече – ние този договор го имаме, той не е прекратен по взаимно съгласие или по някакъв друг начин, който да не води до неустойки. А в този договор има клауза „вземи или плати“. Това, което не сме взели, все едно дължим да го платим – 80% или 70% от него, в медиите има различни числа. Тоест ние стотици милиони може да се окаже, че трябва да плащаме през м. декември, без да сме потребили този газ – ако не го потребим в следващата половин година. Така че, това не е толкова безобидно. И да се отказваме сами от още един източник, при условие, че няма такава забрана на европейско равнище, доставките на газ от „Газпром“ не са включени в никакъв забранителен списък.

Самият факт, че Германия, Франция и Италия, трите най-големи държави в Европа, продължават да доставят газ от „Газпром“, говори за друго. Просто трябваше да се открият две сметки. Нашите ангажименти приключват с превода на долари по доларовата ни сметка (нашият договор е в долари). Оттам насетне те си правят арбитража, превалутират и заверяват сметката на „Газпром експорт“ с рубли. Единствената разлика е, че докато не пристигнат рублите в „Газпром експорт“, не се смята, че стоката е сменила собствеността си. И това е ясно защо е направено – за да не могат по пътя да бъдат блокирани парите и да не стане така, че хем е предадена газта, хем няма пари, които да се ползват срещу това. Какво неясно има?

Продължаваме да получаваме руски газ през Гърция и през други фирми, които оскъпяват доставката на същия този руски газ. Някои хора сигурно получават комисиони за това, което може да е другата причина за станалото, но ние продължаваме да потребяваме руски газ чрез посредници, вместо да го потребяваме директно и на по-добра цена… Тук е много „удобно“, защото са тайни договорите и преписката и няма как да се направи арбитраж на този спор. Но аз Ви давам косвени „улики“, така да се каже – Германия, Франция и Италия продължават да потребяват руски газ. И ще бъде така още дълго време, защото в Европа 40% от потреблението на газ е за сметка на „Газпром“, на Руската федерация. То не може да бъде заменено „от днес за утре“ – може да бъде заменено за няколко години. Ако „спре кранчето“ Европа, сама да си направи това харакири, се предвижда 5% спад на БВП в Германия. Има такива модели, които го показват. Това самоубийство, слава Богу, не си го причинихме. Защото Германия е наш основен икономически партньор, ние изнасяме над 10 млрд. всяка година за Германия. И ако германската индустрия – която е европейският мотор в икономиката спре, ще спрат всички.

Не може да има изгодни дългосрочни договори, без да се направи пазарна манипулация. Този „филм“ го гледахме на 29-ти септември миналата година. АЕЦ „Козлодуй“ изкара на пазара за дългосрочни договори 300 мегавата и ги предложи на половин цена спрямо пазара „ден напред“. Е, дойдоха чужди търговци, дадоха с 20% отгоре, купиха почти всичко и веднага го изнесоха на пазарни цени навън. По този начин АЕЦ „Козлодуй“ пропусна 108 млн. лв. за три месеца само, а ликвидността на пазара „ден напред“ се понижи, тъй като тези количества заминаха в чужбина. Това ли го искаме, и то в по-голям мащаб?

Дългосрочните договори са били решение преди година и половина, ако са били сключени за 3 години. Няма как сега, при пазар 400-450 лв., да се сключи дългосрочен договор на 150 лв. – това, което искат моите колеги, няколко предприятия. И заблуждават всички със своите щения. Няколко предприятия искат да сключат дългосрочни договори за 150, но на пазар, на който всъщност, за да се явят само те, трябва да се нотифицира такава схема. Ако е отворен и честен пазарът за всички, то някой ще дойде и ще даде 250, а не 150 и ще ги продаде веднага за 400, защото толкова е пазара. И България ще се лиши от тези количества, защото те ще заминат навън, а предприятията от енергетиката ще се лишат от тези печалби, с които да могат да компенсират всички, а не само тези 14 предприятия. Това 1 към 1 го гледахме на 29-ти септември. Защо си го говорим пак? Тоест, ние трябва да изманипулираме пазара – така да направим този търг, че никой в света да не разбере, че сме го изманипулирали и само няколко предприятия да сключат евтини договори, дългосрочни. Няма как да стане това. И колкото по-рано го разберем, толкова по-рано ще спрем да губим време за това.

Това може да стане с нотифицирана схема за държавна помощ на електроинтензивната индустрия. Тоест, прави се критерий коя е електроинтензивна, прави се схема, нотифицира се в Брюксел, и ако се получи съгласие – тогава хикс предприятия, които отговарят на тези критерии, имат право да закупят от АЕЦ „Козлодуй“ – така, както битът се снабдява с 61 лв. на мегаватчас от АЕЦ „Козлодуй“. Нека за предприятията да е 100-120, за да са конкурентни спрямо другите тяхни колеги от същите браншове.

Имаме тристранен съвет във вторник и сме поканени на заседание на Комисията по енергетика в сряда, която ще гледа на първо четене промените в Закона за енергетиката, които да позволят да се съберат такива приходи във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Но пак повтарям: бюджетът и решението на КЕВР, което е предложено, всъщност ограничават много силно възможностите за несимволично компенсиране на цените за свободния пазар на електроенергия.

Битът се компенсира – при това за всички, а не само за тези, които имат нужда, с 4,2 млрд. лв. Ако приемем по формулата, която имаме за компенсиране – цената е 431, прогнозната, и над 200 се компенсира с 80%. Т.е. тези 231 лв. по 80% са 185 лв. (закръглявам) на мегаватчас компенсация. Потреблението на свободния пазар е от порядъка на 21 млн. мегаватчаса, 21 тераватчаса. Излиза сметката малко под 4 млрд. – 3 млрд. и 900 млн. Тоест за бита, който потребява 12 тераватчаса, компенсацията е 4,2 млрд., а за икономиката, която потребява 2 пъти повече – 21 тераватчаса, компенсацията би трябвало да е 3 млрд. и 900 млн. В резултат на тази конпенсация икономиката пак ще има 2 пъти по-висока цена, отколкото бита. Това са сметките.“

Интервюто на Явор Стаматов с Васил Велев можете да чуете и от звуковия файл.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) запозна заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев с предложенията си за приоритетни операции в подкрепа на бизнеса и заетостта, с които Управляващите органи да стартират изпълнението на програмите за периода 2021-2027 г., веднага щом Споразумението за партньорство и те бъдат одобрени от Европейската комисия. Това стана по време на проведения вчера Национален съвет на Асоциацията. Предложенията са насочени към осигуряване провеждането на съответните политики, както и подготовка за бърз старт на грантови схеми, насочени към  подкрепа за: производствени инвестиции, „подобряване на енергийната ефективност, дигитализация на МСП, заетост и развитие на умения, подобряване на условията на труд, иновации  и др.

За АИКБ, освен бързото стартиране на процедурите, от изключително важност е и работното взаимодействие при подготовката им. За Асоциацията прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства може да бъде постигнато само чрез паритетно представителство на държавата и социалните партньори в органите за управление и контрол.

„АИКБ е активен участник в процеса на подготовка и на Националния план за възстановяване и устойчивост, и на Споразумението за партньорство и на програмите за програмен период 2021–2027 г. За нас участието на социалните партньори в мониторинга е много важно, като сътрудничество относно публичността може да се търси и чрез Икономическия и социален съвет. Бързото стартиране на процедурите ще даде така необходимата спешна подкрепа на българските предприятия, като по този начин ще подкрепи инвестициите в икономиката ни“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

По думите на заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев за правителството бързото стартиране на процедурите по ПВУ е било от фундаментално значение и е много вероятно те да изпреварят значително тези по Оперативните програми.

„Благодаря за информацията и документите, които ни предоставихте. Срещи като тази за нас са изключително полезни. Това което мога да ви кажа е, че по ПВУ до края на юни ще стартираме процедурата за Технологична модернизация, като проектните предложения по нея ще се подават през ИСУН, която в момента търпи надграждане. През трето тримесечие ще тръгне Ваучерната схема за ИКТ решения и киберсигурност в МСП, а в края на 2022 г. и схемата за изграждане на ВЕИ“, допълни Ивайло Яйджиев.

Той заяви още, че страната ни ще има възможност за получи две плащания по ПВУ в рамките на една година на база изпълнени цели, като първото ще е за 2,6 млрд. лв. По думите му в момента се обсъжда формата за мониторинг и контрол на ПВУ, но участието на социалните партньори е важно и те ще бъдат включени.

По време на заседанието членовете на Националния съвет на АИКБ изразиха пълната си подкрепа към исканията на обявения за 18 май Национален протест за сигурна енергия на достъпни цени. В него се включват всички национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, а подкрепа са дали и двете синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. Сред исканията са конкурентни и прогнозируеми цени на енергията, намаляване на темповете на инфлация и спиране на обедняването на българите.

„С този проблем за наше съжаление се занимаваме от 2015 г., когато беше и първия протест срещу високите цени на електроенергията. Липсата на адекватни компенсации и предвидимост правят българските предприятия неконкурентоспособни, като допълнително с това увеличават ръста на инфлацията в страната“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Той даде пример с цената на ел. енергията за бизнеса във Франция, където индустрията има сключени дългосрочни договори при цена от 45 евро за МвтЧ или Испания, Румъния и Гърция, където има приети закони за допълнително облагане на извънредните печалби на електроенергийните компании с които суми се компенсират потребителите. По думите на Васил Велев Европейската комисия в свое становище препоръчва мерките за компенсиране на високите цени на електроенергия да продължат толкова дълго,  колкото е необходимо.

На 16 май 2022 г. (понеделник), от 12.00 часа, в Пресклуба на БТА
(София, бул. Цариградско шосе 49А)

Ще се проведе

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ

Ще бъде представена информация относно планирания за 18 май 2022 г.
НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ „ЗА СИГУРНА ЕНЕРГИЯ НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ“.

В пресконференцията ще участват:

• Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара и ротационен председател за 2022 г. на Асоциацията на организациите на българските работодатели;
• Добрин Иванов – изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България;
• Красимир Дачев – зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата;
• Евгений Иванов – изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България;
• Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“;;
• Тодор Капитанов – вицепрезидент на КНСБ.

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОДКРЕПА

Ние, национално представителните организации на работодателите – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, изразяваме своята подкрепа за справедливите искания на представителите на транспортния сектор за:

1. намаляване с 50% на акциза за горивата за период от най-малко 6 месеца,
2. премахване на биодобавката от цената на горивата,
3. отлагане на планираното разширяване на тол системата,
4. компенсации за преференциалните пътувания на ученици, пенсионери и другите правоимащи в реален размер,
5. възстановяване на диалога между браншовите органзации и изпълнителната власт.

Убедени сме, че изброените мерки са жизнено необходими за спасяването не само на транспортния бранш, но и за цялата българска икономика и общество.

Високите цени на енергията и горивата, както и разширяването на обхвата на тол системата неминуемо ще доведат до ръст в цените на транспортните услуги и влошаване на конкурентната среда. Това, на фона на влошените вериги на доставки и пълзяща инфлация, поставя под въпрос оцеляването на родната икономика.

Българският бизнес е преодолявал през годините множество изпитания, но натрупването на криза върху криза през последните две години изсмука почти всичките му жизнени сили. Време е отговарящите за управлението на страната да подходят съпричастно и отговорно към тежкото състояние и още по-тежките перспективи пред преобладаващата част от фирмите у нас.

Нужно е вслушване в аргументите и в гласа на разума, в името на търсенето на решения за изход от кризисната ситуация.

Очакваме от българските управляващи разум и отговорност!

Времето на назначаване на бизнесмени и работодателски организации отмина отдавна

Асоциацията на индустриалния капитал в България е представителна на национално равнище организация на работодателите, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда от 2004 г., член на SGI Europe – представителна на европейско равнище организация на работодатели от 2008 г., като от 2011 г. до момента представител на АИКБ е заместник-председател на SGI Europe. От 2016 г. АИКБ, посредством своя колективен член „Произведено в България“, е член на SME United. За своята над 25-годишна история АИКБ е утвърден диалогичен партньор на българското правителство и институции, както и на Европейската комисия и европейските институции, и представлява интересите на предприятията от 65 икономически дейности.

Настоящата икономическа ситуация – крехко възстановяване от икономическата криза, предизвикана от КОВИД-пандемията, застрашено от стремителния, продиктуван от геополитически, а не пазарни причини, ръст на електрическата енергия, природния газ, горивата и набиращата скорост инфлация, изисква ползването на пълния инструментариум на индустриалните отношения за формулиране на незабавни и адекватни решения, на основа на диалог между легитимните представители на бизнеса и изпълнителната власт, така че да бъде запазена конкурентоспособността и жизнеността на икономиката като цяло и на най-засегнатите сектори от нея. В този диалог е изключително важно да участват представителни организации на работодателите и на работниците и служителите – чиито демократичен мандат бе установен през миналата година на основа на Кодекса на труда и които единствено са упълномощени да представляват заинтересованите страни – съгласно националната и европейската практика. Времето на назначаване на бизнесмени и работодателски организации отмина отдавна. Има европейски модел на индустриални отношения, има Закон (Кодекс на труда), който казва кой е представителен и по какъв ред се установява. Браншовият съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) е браншова организация на работодателите , която отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 1, точка 2 от КТ и това е констатирано в проведената процедура по установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. БССИТ е член на представителна на национално равнище организация на работодателите – Асоциация на индустриалния капитал в България (Решение на Министерския съвет № 18 от 14 януари 2021 г., обн. ДВ, бр. 5 от 19.01.2021 г.) и на основание чл. 36, ал. 8 от Кодекса на труда е представителна работодателска организация за икономическа дейност Сектор Н от КИД – 2008, като по силата на закона има всички следващи от представителността правомощия.

Българските избиратели избират кой да ги управлява. Техният избор обаче не дава абсолютна власт и избираните да водят държавата трябва да проявят диалогичност, мъдрост и далновидност в тези трудни времена.

Ето защо АИКБ призовава за отговорни преговори, проведени с респект и разбиране към проблемите, както и желание за генериране на решения. АИКБ заявява своята позиция на гарант за това, както и предоставя експертния си потенциал за намиране на спешни решения – в открит и незабавен диалог. Забавянето и отбягването на преговори не може да генерира решения – това генерира само напрежения.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сред партньорските организации, а зам. председателят на УС на Асоциацията Румен Радев ще бъде един от лекторите в предстоящата конференция RE-Source Southeast 2022. Тя ще се проведе на 31.05 и 01.06.2022 г. в София Тех Парк (форум „Джон Атанасов“, бул. „Цариградско шосе“ 111). Организаторите я определят като „основното събитие в Югоизточна Европа, посветено на възобновяемите корпоративни източници, което обединява промишлени и корпоративни потребители, разработчици на проекти, търговци на електроенергия и производители на енергия от възобновяеми източници“.

В рамките на конференцията, Европейската федерация на енергийните търговци (EFET) ще представи за първи път българския превод на Стандартизирания договор и ръководство за възобновяеми корпоративни договори (cPPA). По време на семинара участниците ще могат да научат от водещите експерти на EFET:

• Какви са ползите от възобновяемите PPA;
• Предимствата на стандартизирания договор;
• Основни характеристики на стандарта EFET за възобновяеми PPA;
• Възобновяеми PPA и българския пазарен контекст.

За регистрация, използвайте следния линк: https://events.resource-southeast.eu/registration/

RE-Source Southeast 2022 е основното събитие в Югоизточна Европа, посветено на възобновяемите корпоративни източници, което обединява промишлени и корпоративни потребители, разработчици на проекти, търговци на електроенергия и производители на енергия от възобновяеми източници.

Събитието е безплатно за корпоративни потребители не електроенергия, а всички останали членове, могат да ползват отстъпка от 30% от редовната цена.

В контекста на глобалния енергиен преход към възобновяеми източници на енергия, конференцията RE-Source Southeast 2022 ще представи различни стратегии за декарбонизация в корпоративния сектор и възможностите, които зелената енергия отваря за постигане на предвидимост и сигурност на доставките на електроенергия. Тя е най-голямото събитие в региона, което има за цел да обедини индустриални и корпоративни потребители, търговци на електроенергия, производители на възобновяема енергия, разработчици от Югоизточния регион, както и ключови лица, вземащи решения в политиката. Събитието се провежда под егидата на RE-Source, водещия европейски форум за корпоративно използване на възобновяема енергия (https://resource-platform.eu) и се организирана от RE-Source Hub Southeast – Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Присъединете се, за да узнаете най-актуалното от най-компетентните източници, да споделите опит и да правите бизнес с компании, които са активни или се интересуват от пазара на възобновяема енергия в България и Югоизточна Европа.

Повече информация и регистрация за участие, на този линк.

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели – АОБР до Министър-председателя, с копие до министрите на икономиката и на енергетиката, в което се констатира неизпълнение от страна на правителството на поетите на 14 март т.г. ангажименти за компенсиране на бизнеса срещу високите енергийни цени, и се настоява за спешни мерки за преодоляване на проблемите на енергийния пазар.

---

Изх. № 03-00-12/14.04.2022 г.

ДО Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОПИЕ ДО: Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА; АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОТНОСНО: Неизпълнени ангажименти към бизнеса по отношение на пазара на ел. енергия

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 14 март 2021 г. се проведе среща между Вас и АОБР, на която присъстваха вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията, и министърът на енергетиката. На тази среща бяха поети конкретни ангажименти към бизнеса:

1. Удължаване на механизма за компенсации до края на април 2022 г. с повишен таван от 300 лв./MWh;
2. Разработване на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на електроенергия на достъпни цени за 633-те хиляди потребители на свободния пазар, който да заработи от 1 май 2022 г.

Заявихте, че наши представители ще бъдат поканени в работна група по тази тема. Такава покана не е получавана от нас и не ни е известно да се работи по този въпрос!

В същото време, прогнозираното спадане на цените не се наблюдава. Първи май наближава, а няма никаква готовност за изпълнение на даденото от Вас обещание. Бизнесът в цялата страна не знае какво му предстои след 14 дни! Няма време, а очевидно няма и готовност от страна на правителството да изпълни поетия ангажимент!

Незабавно искаме от Министерския съвет:

1. Удължаване на съществуващия механизъм за компенсация на бизнеса с референтна цена 185,59 лв./MWh и таван от 300 лв./MWh докато не се намери работещо решение за стабилизиране на пазара, одобрено от работодателите. Настояваме МС да вземе това решение още на следващото си заседание!
2. Разработване на механизъм за гарантиране на дългосрочното предлагане на електроенергия за 633-те хиляди потребители на свободния пазар на достъпни цени, съгласуван и одобрен от работодателите.

Направихме всичко необходимо в дух на партньорство и сътрудничество да разрешим натрупаните проблеми. Представяхме Ви работещи модели от различни страни от ЕС – Франция, Испания, Италия, Румъния. Бизнесът не може повече да чака! Нестабилните котировки на енергоносителите ще ни затворят, а който оцелее, ще повиши неимоверно цените!

Тенденциозно ли убивате българската икономика?

Настояваме за незабавни действия от страна на правителството! В противен случай от началото на месец май излизаме на национален протест с искане на оставката на цялото правителство!

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Малките и средни предприятия са силно засегнати от застъпващите се кризи, инфлацията, безпрецедентно високите цени на електрическата енергия и енергоносителите и имат нужда от лесен достъп до финансиране. Преходът към дигитализация и климатична неутралност не може да бъде успешен без участието на МСП, които са тъканта на европейската икономика. Те са двигател за развитието на европейската икономика, като създават работни места и просперитет на гражданите. Бюрокрацията и сложното законодателство, както на национално, така и на европейско ниво, все още са сред водещите фактори, задържащи развитието на МСП в много държави-членки на ЕС. Това заяви в изказването си главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на SGI Europe д-р Милена Ангелова по време на конференцията „Малък бизнес, голяма работа“ в Будапеща, Унгария. Необходимостта от приоритетно финансиране за МСП беше подчертана и в изказването на заместник-генералния секретар на ОИСР г-н Йошики Такеуичи.

Събитието се организира съвместно от бизнес организацията към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Национална асоциация на предприемачите и работодателите на Унгария. Участие в него взеха управляващият директор на Сити Груп Чарлз Рик Джонстън, държавният секретар по икономическа стратегия и регулация д-р Ласло Гьорги, зам.-директорът на Центъра на ОИСР за предприемачество Надим Ахмад, съпредседателят на Национална асоциация на предприемачите и работодателите на Унгария (VOSZ) д-р Патрик Ковач, директорът „Публична политика на ЕС“ на Амазон Анна Клисурас.

За да подкрепят кандидатурата на България за приемане в ОИСР, в събитието участваха г-н Стефан Чайков – члена на УС на АИКБ и представител за поредна година на Асоциация на организациите на българските работодатели в ОИСР и г-н Бойко Таков – изпълнителен директор на ИАНМСП и контактна точка за ОИСР.

В края на 2021 г. Бойко Таков стана част от борда на директорите на Международната мрежа за малки и средни предприятия. Притежава управленски опит в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управление на инвестиции, проекти и финанси са само част от биографията му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.

Дискусията протече в два панела. Първият позволи на участниците да обменят практики и инициативи, които са били успешни за подобряване на условията, производителността и устойчивостта на МСП. Специално внимание бе отделено на правителствените инициативи и партньорства, които са дали възможност на МСП да функционират и да процъфтяват през последните две години, преминали под знака на пандемията от COVID-19.

По време на втория панел беше направена равносметка на споделения опит като се идентифицираха конкретни инициативи, които правителствата биха могли да разширят с помощта на ОИСР. Участниците отправиха своите препоръки към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие как в следващите две години да се постигне напредък в областта на предприемачеството.

Голяма част от малките и средни предприятия в момента са в затруднение като се опитват да преодолеят трудности като прекъсвания на веригата за доставки, значителен недостиг на работна ръка и неподходяща квалификация, спад в търсенето и приходите от клиенти, нарастваща инфлация, тласкана от безпрецедентното покачване на цените на електроенергията и природния газ.

В момента при малките и средни компании има повишено търсене на пряка финансова подкрепа и в по-малка степен на финансови инструменти, осигуряващи лесен и бърз достъп до банкови кредити и други източници на финансиране. „Средствата на ЕС са от ключово значение за увеличаване на потенциала на МСП и е важно в постоянен диалог с бизнес организациите и заинтересованите страни да се планират мерки, за да се подобри достъпът до тях. Твърдо подкрепям идеята МСП да кандидатстват с формуляр от една страница за фондове на ЕС и се надявам, че тя ще бъде осъществена своевременно. Заедно с това предлагам да се обмисли създаването и развитието на мрежа от финансови омбудсмани в държавите-членки, която да помогне на МСП успешно да кандидатстват и да получават финансиране“, заяви д-р Ангелова.

Мрежата от финансови омбудсмани не само ще подобри достъпа на компаниите до средства, но ще даде възможност на Европейската комисия да събира и анализира качествени данни, за да научи как банките-посредници използват финансови инструменти, за да достигнат до компаниите, които най-много се нуждаят от средства и какви са причините, ако не им бъде отпуснато кредитиране.

Според главния секретар на АИКБ и вицепрезидент на SGI Europe, икономическото възстановяване зависи до голяма степен от това колко успешно МСП ще се адаптират и работят в новата обстановка. От изключително значение за тях ще са и готовността им за дигитализация и адаптирането на предизвикателствата, които поставя Зелената сделка.

По думите ѝ много от предприятията нямат познания и разбиране за специфичните климатични и екологични политики, включително по отношение на изискванията на всички нови финансови инструменти. Д-р Ангелова отправи предложение следващият преглед на представянето на МСП да се съсредоточи изрично върху основните пропуски в готовността им да отговорят на предизвикателствата, наложени от прехода към климатична неутралност и как по-добре да се изработят и предоставят мерки за подкрепа.