Асоциация на организациите на българските работодатели поиска в държавния бюджет за 2022 г. да бъдат предвидени средства за финансиране на политики за справяне с последиците от кризата, причинена от COVID-19 и енергийната криза. В препоръките си към бюджета четирите национално представителни организации искат в бюджета за следващата година да бъде заложен ресурс за провеждане на политики за подобряване на бизнес средата, както и възможности за осигуряване на икономически растеж на България. Това стана ясно вчера след проведена среща между представители на АОБР и БСП, която беше инициирана от политическата партия.

Според работодателските организации независимо от сложната политическа обстановка дебатите по приоритетите и политиките на „Бюджет 2022“ трябва да бъдат в дневния ред на обществото и при конструиране на новия парламент проекта да бъде внесен и гласуван в ускорени срокове.

„БСП вече е готова с програма и спешни мерки за първите 100 дни на следващото управление. Каквото и да се случи след 14 ноември нашето желание е да влезем в 47-то народно събрание с разумни и работещи решения за справяне с икономическата и енергийната криза. Сред тях са възможности за намаляване на ДДС на храните, удължаване на мерките за държавна помощ след 31.12.2021 г., механизъм за компенсиране на шоковите цени на ел. енергията. Поискахме тази среща, защото искаме да чуем и предложенията на бизнеса“, заяви председателят на БСП Корнелия Нинова.

Като изключително важни от АОБР бяха посочени политиките, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове. Сред тях са запазване на мярката за запазване на заетостта, прилагане на мярка за финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30% спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия, както и мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи в пъти разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.

Представителите на АОБР категорично обявиха подкрепата си за запазване на данъчна стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Според организацията това е един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж. В допълнение на това АОБР настоя за стриктното спазване на разходопокривния принцип при формирането на държавни и общински такси. За пореден път работодателските организации отправиха забележка срещу непрекъснатото отлагане на изчисляването на Такса „Битови отпадъци“ на основа на реалното замърсяване и настояха Бюджет 2022 г. да бъде изработен на основа, при която таксата се изчислява на принципа „замърсителят плаща“.

Сред другите важни препоръки на АОБР бяха да се търсят възможности за включване в бюджета на разчети за реализиране на конкретни реформи в здравноосигурителната система, преустановяване на административното увеличаване на минималната работна заплата и пенсия, прекратяване на заплащането от предприятията на първите три дни болнични и други.

Българска банка за развитие (ББР) се стреми да отговори по най-добрия начин на търсенето на финансиране от малките и средните предприятия (МСП) в страната. По този повод се провежда проучване сред мениджърите на МСП, чрез което ББР изследва как да отговори на търсенето, като разбере по-добре инвестиционната активност, нуждата от кредит и източниците на финансиране, както и настроенията и подготовката на бизнеса за зелен преход.

Целта на изследването е:
1. Да събере данни за по-добра оценка и разбиране на нуждите, възможностите и ограниченията пред бизнеса за достъпа до финансиране и получаване на достатъчно финансиране за инвестиции, и вземане на решения за привличане на инвестиционно и/ или оборотно финансиране;
2. Да подпомогне Банката за актуализация и дефиниране на нови цели и сектори за финансиране.

Тъй като ББР е в процес на рефокусиране и актуализация на стратегията за дейността си за 2021-2023 г., чрез това онлайн анкетно проучване сред мениджърите на МСП банката търси да посрещне по най-добрия начин нуждата от банкови кредити за МСП в страната.

Вашите отговори ще останат анонимни и представените от Вас данни ще се тълкуват като поверителни. Информацията ще бъде използвана единствено в обобщен вид. Самото попълване на анкетата ще Ви отнеме около 10 минути. Изследването ще приключи на 16.11  с обобщаващ анализ.

Най-учтиво молим да попълните анкетата ТУК и/или да препратите линка към нея на Ваши контакти от сферата на МСП, които биха проявили интерес:
https://www.surveymonkey.com/r/FJZXTYM

Предварително Ви благодарим за съдействието!

Костно-мускулните увреждания са водещи сред заболяванията на работещите. Те са посочени като най-сериозна причина за здравословни проблеми, свързани с работата от около 60% от всички работници в ЕС. Тези увреждания се нареждат на второ място по размера на икономическите загуби за обществото. Това стана ясно по време на националната конференция „Мускулно-скелетните увреждания във фокуса на превенцията и рехабилитацията. Здравно наблюдение на работещите в условията на COVID-19“, която се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България и Центъра за превенция на здравето.

„Решението на  проблема с мускулно-скелетни увреждания се усложнява от непрекъснато нарастващия брой на хората, работещи от дома във връзка с развитието на комуникационните технологии и промените в характера на труда на редица професии. Те могат да бъдат предотвратени и контролирани чрез интегриран подход, основан на общите принципи на превенция – подобряване на условията на труд и организацията на трудовия процес, обучение и реализиране на промоционални програми за повишаване на здравната култура и мотивиране за здравословно поведение, въвеждане на съвременни форми за динамично здравно наблюдение и други. Предотвратяването на свързаните с работата заболявания, в т.ч. на мускулно-скелетните увреждания, беше в основата на инициативата на АИКБ за създаване и подкрепа на развитието на Центъра за превенция на здравето, който е един от организаторите на днешното събитие“, заяви по време на откриването на конференцията председателя на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Един от сериозните негативни ефекти, върху който беше акцентирано в хода на дискусията, беше нарушаването на установените механизми за здравно наблюдение на работещите вследствие въведения режим на ограничени контакти и ролята на службите по трудова медицина и медицинските специалисти за преодоляването му.

Експертите по трудова медицина отбелязаха, че е най-трудно е да се мотивират хората сами да обръщат внимание на симптоми на опорно-двигателния им апарат. Те посочиха още, че най-често проблемите започват да се проявяват с навършване на 40 години. Сред оплакванията с най-голям дял при мускулно-скелетните увреждания са болките в гърба и кръста, следвани от тези в ръцете и рамената. За да бъдат предотвратени сериозни усложнения експертите посочиха, че трябва всеки човек да следи симптоми като болка, оточност, повишена чувствителност и изтръпване.

„Благодаря на АИКБ за дългогодишните им усилия за повишаване на информираността за превенцията на здравето и безопасните и здравословни условия на работа. Вярвам, че работодателите ще стават все по-отговорни по отношение здравето на служителите си и ще предприемат значителни мерки за намаляване на мускулно-скелетните увреждания и това ще е тяхна основна мисия“, каза инж. Румяна Михайлова, изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ по време на встъпителното си слово.

На конференцията, която се провежда в рамките на кампанията на Европейската агенция за здраве и безопасност „Здравословни работни места“ 2020-2022 г., бяха обсъдени още възможностите за практическо приложение на процедурите за здравно наблюдение на рисковите групи, в това число на работещите със сърдечносъдови заболявания, в условията на COVID-19 и организирането на ефективна долекарска помощ в предприятието.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага създаване и развитие на Мрежа от финансови омбудсмани във всички държави-членки на ЕС. Мрежата да бъде координирана от Европейската комисия (ЕК), като целта й е да обхване достъпа на малките и средни предприятия (МСП) до всички възможни източници на финансиране и да предлага системни решения за справяне с проблемите. Освен, че ще помага на МСП за достъп до средства ежедневно, такава мрежа може да оказва съдействие на ЕК при събирането и анализирането на данни, за оцени ефективността, с която банките посредници използват финансови инструменти, за да достигнат до МСП. Това заяви вицепрезидентът на SGI Europe https://sgieurope.org/, докладчик на ЕИСК https://www.eesc.europa.eu/en по Стратегията на МСП и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова по време на срещата на Европейската мрежа на пратениците на МСП (https://ec.europa.eu/growth/smes/sme-strategy/sme-envoys_en), която се състоя в Брюксел.

„Днес повече от всякога европейските малки и средни предприятия са изправени пред предизвикателства, които изискват бързи и иновативни решения, които да им позволят да се възползват от възможностите за дигитализация и успешен преход към неутрална икономика. Те трябва да бъдат подкрепени от центровете за цифрови иновации и други мрежи и да се възползват от мерките за насърчаване, описани в Стратегията за МСП. Пандемията от COVID-19, нарастващата инфлация, безпрецедентното покачване на цените на електроенергията и природния газ отразяват изключително отрицателно икономическо въздействие върху МСП. Това са фактори, които стоят в основата на спада в приходите на МСП, прекъсванията на веригата на доставки, недостиг на ликвидност, липса на ноу-хау за усвояване и ускоряване на цифровизация и други“, заяви д-р Милена Ангелова.

По думите ѝ мисията на пратениците на МСП е изключително важна, тъй като е мост между ЕК, МСП и техните представителни организации, чрез който може да се подпомогне по-бързото възстановяване на бизнеса. А докладите, които Европейската мрежа на пратениците на МСП предоставя са в основата на по-добрия маркетинг на мерките за подкрепа на МСП, които ЕК създава.

По време на срещата вицепрезидентът на ЕИСК отправи няколко предложения за подобряване работата на Мрежата и пратениците за МСП. Сред тях са взаимодействието между организациите на МСП на европейско и национално ниво и мрежата на пратениците за МСП да бъде поставено на системна и директна основа. На национално ниво всички организации на МСП да са тясно ангажирани с назначаването и следенето на пратениците на МСП, като ЕИСК се ангажира да помогне за повишаване на ефективност им.  Сред другите предложения, за което ЕК вече е уведомена, е спешно да бъде назначен и да стартира работа пратеник на ЕС за МСП, който да има оперативен статут в институциите.

От името на ЕИСК д-р Милена Ангелова приветства публикуването на така чаканата стратегия за МСП и заяви, че успешното ѝ изпълнение изисква синхронизирани действия на различни нива на управление, за което ще трябват съвместни действия между европейските институции, националните правителства и МСП. „Трябва да се осигури активното участие на организации, представляващи малкия и средния бизнес на европейско, национално и регионално ниво. Средствата, които ЕС предоставя по Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и Механизма за възстановяване и устойчивост са ключови за подпомагане и извличане на максималния потенциал на МСП. Постоянният диалог с бизнес общността и заинтересованите страни ще даде възможност своевременно да се предлагат действия за по-бързото и успешно изпълнение на стратегията за МСП“, допълни още тя.

Д-р Милена Ангелова обърна внимание на възможностите да се проучат специфичните нужди на различни подгрупи малки и средни предприятия, които имат потенциал да добавят стойност към процеса на икономическо развитие. Така ще могат да се разработят и да се предоставят ефективно портфолио от политически мерки за насърчаване на растежа на МСП. По думите ѝ дефиницията за МСП е важен инструмент за подобряване на достъпа до мерки за подпомагане и държавите-членки трябва да я прилагат, като вземат предвид собствените си национални характеристики. Пратениците на МСП са тези, които ще организират тези препоръки в конкретни политически мерки и схеми за подпомагане в съответните държави, за да отговорят на всяка конкретна ситуация.

За Европейската мрежа за пратеници на МСП

Европейската мрежа за пратеници на МСП създадена през 2011 г. като част от прегледа на Закона за малкия и среден бизнес. Основната роля на европейската мрежа е да подобрява комуникацията между ЕК, МСП и представителните организации на бизнеса. За целта тя и насърчава интересите на малкия и средния бизнес и гарантира ефективно прилагане на принципа „мисли за малкия“ в стратегията „Европа 2020“. Всяка държава-членка на ЕС има свой национален представител.

От днес, 01.10.2021 г. Асоциация на индустриалния капитал стартира изпълнението на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“. Проектът e финансиран от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014 – 2021”, по процедура BG05M9OP001-1.128 – Развитие на дигиталните умения – Компонент 2.

Проектът „Развитие на дигиталните умения“ цели транспониране на актуалните политики на ЕК за подобряване и развитие на дигиталните умения в контекста на Европейската дигитална стратегия. Той изцяло отговаря на целите и изискванията на Препоръката на Съвета от 22.5.2018г. относно ключовите компетенции за учене през целия живот и на целите на Плана за действие по Европейския стълб за социални права за обучение на възрастни, като цели да надгради на национално ниво Европейската рамка за цифрови компетенции на гражданите 2.0.

Основната цел на проекта е преодоляване на дисбалансите в областта на дигиталните умения и знания, привеждането им в съответствие с нуждите на бизнеса и по този начин ускоряване на дигитализацията. Същинските дейности по проекта ще стартират с извършването на проучване за установяване на потребностите от дигитални умения на работната сила по определени като ключови за пилотните сектори професии, последващо тестване на текущите умения чрез специално разработени инструменти за оценка на дигиталните компетенции и изготвяне на тази основа на анализ на дисбалансите и на състоянието и потребностите от дигитални умения на три нива за всяка идентифицирана професия.

Дигиталните умения са тези, необходими за използване на цифрови устройства, комуникационни приложения и мрежи за достъп и управление на информация, но от друга страна, тези умения са вече задължителни в ерата на Индустрия 4.0 и все по-мащабното и бързо навлизане на информационните технологии във всички бизнес сектори изисква все по-напреднали дигитални умения свързани с конкретни бизнес процеси. Именно към идентифициране на тези умения е насочен проектът на АИКТ, като той предвижда изпълнението на общо девет основни дейности насочени към разработване, тестване и валидиране на унифицирани профили за дигитални умения по ключови професии/длъжности, секторни квалификационни рамки и учебни програми за развитие на дигиталните умения в 13 пилотни сектора от ключово значение за българската икономика, които са: Растениевъдство и животновъдство; Производство и преработка на месо и месни продукти; Производство на текстил и изделия от текстил; Производство на други трикотажни изделия; Обработка на кожи и производство на обувки; Производство на почистващи препарати; Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; Производство на машини и оборудване; Въздушен транспорт; Издателска дейност; Дейности по наемане и предоставяне на работна сила; Артистична и творческа дейност и Ремонт на компютърна техника.

Изпълнението на проекта ще стъпи на постигнатите резултати по Компонент 1 на операцията „Развитите на дигиталните умения“, който се изпълнява от Министерство на труда и социалната политика. В рамките на проекта АИКБ е заложила да се разработят минимум 65 унифицирани профили за дигитални умения, общо 13 пакета с тестови учебни програми за развитие на дигиталните умения, минимум 4 модела са социално сътрудничество. Всички постигнати резултати ще се тестват и апробират в реална работна среда, като за тяхното постигане АИКБ ще си партнира с Конфедерация на независимите синдикати, Конфедерация на труда „Подкрепа“, МТСП и Националната агенция за професионално образование и обучение.

Проектът е пилотен като се очаква постигнатите по него резултати да бъдат основа за реализиране на дейности по новата Програма „Развитите на човешките ресурси“ 2021-2027 г. насочени към национално развитие на дигиталните компетенции. След приключване на проекта всички резултати ще бъдат собственост на МТСП.

Проектът е с период на изпълнение 20 месеца, а одобреният бюджет е в размер на 2 052 482.74 лв. от които 1 744 610.33 лв. съфинансиране от Европейския социален фонд и 307 872.41 лв. национално финансиране.

В продължение на системната политика на АИКБ за постигане на устойчива социално-икономическа и бизнес среда в България и отчитайки необходимостта от прилагане на срочни мерки за подпомагане на всички електроенергийни потребители – без ограничение или преференции, в т.ч. малък и среден бизнес, индустриални предприятия, но и малки търговски практики (кантори, дизайнерски бюра и пр.), държавни институции, общински структури, вкл. болници, училища, детски градини, Управителният съвет отправи предложение до Министерски съвет и КЕВР за краткосрочна мярка зе подпомагане на българската икономика (следва пълният текст).

---

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА,

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ,

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

КОПИЕ

Г-Н ИВАН ИВАНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 

за краткосрочна мярка за енергийно подпомагане на българската икономика

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

От началото на настоящия ценови период (01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.) сме свидетели на огромен ръст на цените на електроенергията за свободния пазар в България, доминиран от сегмент „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД.

Именно това са минималните цени, на които всеки небитов потребител от всички сектори на българската икономика закупува необходимата му електроенергия. Средната цена на базов товар за м. юли 2021 г. е 185,59 лв./MWh, а за м. август 2021 г. е 218,17 лв./MWh (впрочем при максимална часова цена – абсурдните 407,05 лв./MWh, абсолютен рекорд до момента!). Средната цена на базов товар за настоящия месец септември (до текущата дата 21.09.2021 г.) е 238,28 лв./MWh.

Отчитайки фючърсите за българския пазар, съпоставяйки ги и с тези за румънския и унгарския пазар – за четвърто тримесечие на 2021 г. (164,65 евро/MWh) и за първите две тримесечия на 2022 г. (166,60 евро/MWh и 90,20 евро/MWh съответно), както и предвид средните фактически цени от началото на настоящия ценови период до момента, имаме основания да предполагаме средна прогнозна цена на базов товар за целия период в размер на 259,37 лв./MWh. Съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определената прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. е в размер на 119,00 лв./MWh.

Следователно – всеки небитов потребител от българската икономика ще бъде подложен на ценови шок за цялата потребявана електроенергия средно за периода с по 140,37 лв./MWh над официалните разчети на регулатора!

Даваме си сметка, че е възможно бъдещо стабилизиране на изключително стресираните европейски пазари на електроенергия – напр. при консолидиране около адекватни ценови нива на електроенергията след зимните месеци, междинно частично трансфериране на оперативни разходи за електроенергия в ново ценообразуване по веригите на добавена стойност и т.н. Имаме обаче всички основания да считаме, че това са възможни хипотези не по-рано от второто тримесечие на 2022 г.

Междувременно правителства от водещи европейски страни предприемат решителни действия за подпомагане на икономическите си субекти, стопански потребители на електроенергия – ежедневно през последните дни се съобщават такива мерки, напр. в Испания, Франция, Гърция … Неминуемо процесът ще продължи.

Неприемането от страна на българското правителство на енергични и решителни мерки в адекватно къси срокове ще доведе до мащабна загуба на конкурентоспособност на българската икономика.

Отчитайки всичко гореизложено, настояваме да се пристъпи към частична компенсация на свръхразхода от 140,37 лв./MWh за всеки небитов стопански потребител на електроенергия, с което поне да се доближи цената на електроенергията до тази на регулирания пазар (битовите потребители).

Да се съсредоточим над следващите две тримесечия, които считаме за най-рискови пред икономиката ни. Очакванията за електропотреблението на небитовите стопански потребители за четвърто тримесечие на настоящата година и първото тримесечие на 2022 г. са за 12 TWh (без технологичните разходи в размер на около 1,5 TW, които ще намерят отражение в бъдещите калкулации за мрежовите такси). При компенсация от 70,00 лв./MWh (или 50% от прогнозираното надвишение спрямо досегашните разчети) това предполага необходим ресурс в общ размер 840 млн. лева.

Как може да се осигури нужния ресурс – именно опитът на други страни членки е адекватното решение в случая: чрез преразпределение и балансиране на ангажирания в електроенергийния пазар финансов поток, респективно, нетиран резултат (разходите за потребителите са приходи за производителите на електроенергията).

Изчислената от КЕВР цена за енергията, произведена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. е в размер на 55,01 лв./MWh при нетна електрическа енергия 15 601 067 MWh и прогнозирайки общо необходими приходи в размер на 858 220 хил. лева с възвръщаемост 59 603 хил. лева (6,94%). При изложените очаквания по-горе и отчитайки прогнозите за нетно енергопроизводство от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за четвърто тримесечие на настоящата година и първото тримесечие на 2022 г. общо 8,3 TWh, от които 1,87 TWh са за регулиран пазар, а 6,43 TWh са за свободния пазар, допълнителният нетен резултат (над заложената възвръщаемост и над огромната, вече акумулирана печалба до момента) само за същия шестмесечен период би надхвърлил 1,31 млрд. лева!

Следователно – в целия си обем, нужният компенсационен ресурс за всички небитови стопански потребители на електроенергия в България (840 млн. лева) е под 64% от шестмесечната свръхпечалба (над планираната и вече постигнатата) на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В системата на енергетиката (БЕХ-АЕЦ-МЕ) има установена практика за междинно разпределяне на дивидент, което означава, че текущи трансфери към държавния бюджет (в т.ч. и след данъчно облагане) няма да представляват технически проблем, вкл. и за Министерство на финансите.

Възможен вариант за организиране и администриране на компенсационния механизъм е компенсациите към всеки небитов стопански потребител да се разплащат от НАП ежемесечно, за изминалия месец, срещу предоставените разходни счетоводни документи, удостоверяващи текущото индивидуално електропотребление.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предлагаме да утвърдите компенсация за потребената електроенергия за периода 01.10.2021 г. – 31.03.2022 г. от всеки небитов стопански потребител (без тези за технологични разходи) в размер на 70 лв./MWh. Убедени сме, че това е адекватна, своевременна, финансово обезпечена и националноотговорна мярка за запазване на българската икономика, с оглед преодоляване на текущата ценова криза на пазарите на електроенергия.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

ДО                                                                         

Г-Н РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ХРИСТО АЛЕСКИЕВ, МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Относно: Отлагателно действие (мораториум) върху прилагането на чл. 109, от Закона за  изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗИД на ЗДБ)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България споделя изводите, подробно изложени в писмо до Вас (приложено) от Асоциация на българските авиокомпании (АБА).

Българските авиокомпании многократно предлагаха на компетентните институции работещи и прилагани в европейските страни решения за подпомагане на въздушния транспорт, които предложения бяха декларативно възприети. С актуализацията на бюджета стана ясно, че широко оповестеното подпомагане на авиопревозвачите с 60 млн. лева се отнася до текущи задължения до 31.12.2019 г., (една от силните за авиацията години) и то само за част от реализирани чартърни програми и наем на самолети към този период, което няма нищо общо с противоепидемичните икономически мерки и на практика означава, че въздушният транспорт е лишен от подпомагане за справяне с последиците от кризата. Нещо повече! За получаването на държавна подкрепа по антикризисните КОВИД – 19 мерки необходимо общо условие (условие за допустимост) е компаниите да не са били в затруднено финансово положение към 31.12.2019 г. и съответно да нямат задължения към фиска към тази дата.

С приетата в последния момент редакция на чл. 109 от Закона за  изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. нито една от авиокомпаниите няма да получи финансова подкрепа, която да компенсира загуби, предизвикани от КОВИД пандемията. Нещо повече – съгласно приетата редакция на ал. 2 евентуално ще бъдат подпомагани само компании за текущо дължими към 31 декември 2019 г. средства и то само за част от оборота за реализирани чартърни програми и наем на самолети за същата година. Ясно е, че ако се цели преодоляване на последици от кризата, то в периода преди нея подпомаганите компании следва да са били в изрядно финансово състояние, а проблемите за тях да са възникнали след март 2020 г. Ясно е също, че следва да се подпомага дейността „въздушен транспорт“, а не отделни и ограничени по приложно поле нейни съставни, каквито са чартърните програми и наемът на самолети.

На основание изложеното настояваме средствата, предвидени в чл. 109 от обнародвания в ДВ, бр. 77/16.09.2021 г. ЗИД на ЗДБ за 2021 г. да не бъдат разходвани до конституирането на 47-мо Народно събрание. Подобна стъпка е в съответствие с приетата редакция на чл. 109, ал. 1, според която предвидените средства са в общ размер до 60 000 хил. лева и ще даде възможност следващото Народно събрание да преразгледа и реши въпроса в полза на българските авиопревозвачи.

Разчитаме на отговорни управленски решения.

Приложение: съгласно текста.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Работодателите предлагат план за замяна на въглищните централи с крайна дата  31-12-2035 г.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска спешно свикване на Националния икономически съвет, на който да бъдат обсъдени въпросите, които забавят внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, както и фиша за икономическа трансформация. Това стана ясно след проведеното заседание на Управителния съвет на Асоциацията.

АИКБ настоява за бързо внасяне на плана и призовава да се възстановят в пълен размер средствата за пряката подкрепа на инвестициите и иновациите в предприятията, пренасочени към финансови инструменти.

„За нас острият проблем е замразяването на пари за създаване на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица“, заяви председателят на УС Васил Велев.

Според управителния съвет на АИКБ и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и по никакъв начин не може да се постигне търсения от министерството на икономиката ефект. Като пример бяха посочени гаранционните програми на ББР, по които до предприятията са стигнали  под 15% и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от „Фонда на фондовете“, където са инвестирани няма и 14% за 5 години! От началото на Ковид кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции.

АИКБ категорично подчертава необходимостта от съществено преработване и актуализация на основните програмни документи в сферата на енергетиката и климата, а именно Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г., както и свързаните с това национални планове, в т.ч. Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България. Въпреки многократните и навременни предупреждения от страна на бизнеса, вече сме свидетели на пагубни за икономиката ни последици от лошо управлявания процес на договаряне на механизми за капацитет, половинчатите усилия в посока либерализация на електроенергийния пазар, включително нереализирано преразглеждане на проблемни дългосрочни договори. Ето защо, предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г. Убедено твърдим, че тази цел е напълно постижима и дори не е амбициозна при наличието на политическа воля. За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия. Това трябва да се случи по един прозрачен, съгласуван и утвърден от обществото ни модел на преход, хармонизиращ на националните ни и на общоевропейските ни интереси – без фалшиви популистки обещания, които единствено водят до трайно влошаване на икономическите перспективи (регионални и национални), до ощетяване на засегнатите групи, до необратими демографски деформации и загуба на национален ресурс!

На бъдещото заседание на Националния икономически съвет Асоциация на индустриалния капитал в България ще предложи за обсъждане напредъка по изграждането на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на икономическа информация. Това е проблем, за който бизнеса алармира от повече от 5 години и решаването, на който се блокира за пореден път. НИС трябва да настоява за спешно прехвърляне на изграждането и управлението на ЕВТ от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така чрез свързване на системите на НСИ, НАП и Агенция по вписванията бизнеса ще подава безплатно годишните си финансови отчети на едно-единствено място. От АИКБ считат, че създаването на тази Единна входна точка би допринесло за намаляване на административната тежест върху бизнеса и съответно за подобряване на бизнес климата в страната.

На заседанието на УС беше обсъден и въпроса за промяна на районирането на България на ниво NUTS 2, с което да се даде възможност за пренасочване на повече средства към по-слабо развитите региони у нас. Новото райониране на ниво NUTS 2 ще премахне видимите отрицателни ефекти от сегашното райониране върху по-слабо развитите области на Югозападен планов район – Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка и Софийска области  и ще повиши интензитета на безвъзмездната помощ получавана от ЕС за финансиране на проекти.

Водещото кариерно експо за квалифицирани кадри „Career Show 2021„ ще се проведе на живо на 29-ти септември в Sofia Event Center и на 30-ти септември oнлайн. Своите формули за успех пред участниците ще споделят специалните гости на събитието Миролюба Бенатова, Левон Хампарцумян, Силвена Роу, ТВ водещата Десислава Стоянова, младият режисьор Крис Захариев, Йордан Дъбов и много други. И през тази година, вече за трети път, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сред партньорите на проекта и подкрепя каузата за свързването на работодателите с квалифицирани кадри от цяла България.

Career Show е кариерна общност, отворена за всеки, който иска да се развива и да разгърне своя професионален потенциал. През тази година водещото кариерно събитие, част от програмата на общността, ще събере едни от най-големите работодатели в България и Европа с квалифицирани кандидати на живо и онлайн.

“Радваме се, че и през тази година сред нашите партньори е АИКБ. Така успяваме заедно да допринесем за развитието на връзката между бизнеса и квалифицираните кадри. Двудневното събитие „Career Show 2021„ ще създаде благоприятни условия за лична среща между търсещи и предлагащи работа както на живо, в Sofia Event Center, така и онлайн от всяка точка на света”, споделят организаторите.

Компаниите, които се включат в „Career Show 2021″, ще могат да се срещнат с предварително подбрани кандидати. Събитието предлага широки възможности за набиране на квалифицирани кадри на живо и чрез иновативен софтуер – онлайн. А също така и чудесна среда за популяризиране и утвърждаване на работодателските им марки.

За повече информация и възможности за участие, разгледайте този линк.

За всеки наш съвременник е ясна необходимостта и ползата от достоверна статистика за отделните държави, както и за функционирането на Европейския съюз, на който България е страна членка. Нека помогнем максимално на Националния статистически институт в тази негова отговорна задача, като самите ние участваме в електронното преброяване, а също така призовем и всички свои работници, служители, подизпълнители, доставчици и други партньори да направят същото.

Следва пълният текст на писмо от ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с покана да участвате масово и мотивирано в електронното преброяване. 

---

ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Относно:
Участие в електронното преброяване на населението и жилищния фонд.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

През тази година – 2021 г., предстои преброяване на населението и жилищния фонд във всички държави от Европейския съюз. По принцип, преброяването е най-голямото статистическо изследване, което трябва да осигури качествена и съпоставима информация за числеността на населението, за демографската му структура, както и за социално-икономическите му характеристики. Също така, преброяването ще осигури необходимите данни за параметрите на сградния фонд и за жилищните условия на домакинствата в страната.

Тези данни имат важно значение при взимането на решения, при формирането на политики по редица въпроси – на първо място за финансирането в областта на образованието, здравеопазването, социалната защита и други сродни дейности.

С оглед на това, че на база на резултатите от преброяването ще става разработването на всякакви национални и регионални политики в следващия 11 годишен период, успешното му провеждане се превръща в много важна и отговорна национална задача.

Технически, „Преброяване 2021“ ще се състои между 7 септември и 3 октомври 2021 г. Електронното преброяване ще започне в 00:00 часа на 7 септември и ще продължи до 24:00 часа на 17 септември 2021 г.

Всеки, който живее на територията на страната, ще може да участва в преброяването като попълни електронна карта на този адрес: www.census2021.bg

За попълването на картата са необходими компютър, таблет или смартфон; български документ за самоличност с ЕГН и валиден електронен адрес. Преброителната карта е достъпна за предварително разглеждане ТУК.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА АИКБ,

С настоящето писмо, ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България се обръща към Вас с покана да участвате масово и мотивирано в електронното преброяване. За всеки човек е ясна необходимостта и ползата от достоверна статистика във всяка отделна държава, както и за функционирането на Европейския съюз, на който България е страна-членка.

Нека помогнем максимално на Националния статистически институт в тази негова отговорна задача, като самите ние участваме в електронното преброяване, а също така призовем и всички свои работници, служители, подизпълнители, доставчици и други партньори да направят същото.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИН ИВАНОВ,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ