Асоциацията свободен енергиен пазар (АСЕП), член на АИКБ, изпрати до министър-председателя Стефан Янев, министъра на енергетиката Андрей Живков, председателя на Комисията по енергетика Иван Хиновски и председателя на КЕВР Иван Иванов писмо, с настояване за прилагане на препоръките на Европейската комисия, изразени в Становище на комисията от 20.5.2021 г. съгласно чл. 20, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно Плана за изпълнение на България.

АСЕП обръща внимание, че всяка една от изложените от ЕК препоръки е била мотивирана и многократно предлагана по надлежния ред до засегнатите български институции в становища от Асоциацията. Изразена е надежда, че този път, когато източникът на информация е Европейската комисия, ще бъдат отразени и възприети предложените подходи, които ще гарантират нормалното развитие на пазара на електроенергия на едро и дребно в следващите години.

„Очакваме предприети мерки да бъдат адекватни и да отразят всеобхватно целия спектър от препоръки на Европейската комисия. АИКБ и Асоциация свободен енергиен пазар изразяват своята готовност за подпомагане на процеса с експертни препоръки и становища. Вярваме, че единствено поставянето на общия интерес на всички пазарни участници в основата на всички обсъждания за потенциални пазарни реформи е от естество да допринесе за дългосрочна стабилност на пазара за електрическа енергия“, се казва още в писмото.

Следва пълният текст, в който са изложени най-важните подходи, подкрепени с конкретни текстове от Становището на ЕК.

---

 

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ

МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н ИВАН ХИНОВСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС

 

ДОЦ. ИВАН ИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

 

 

ОТНОСНО: Настояване за прилагане на препоръките на Европейската комисия, изразени в Становище на комисията от 20.5.2021 г. съгласно чл. 20, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно Плана за изпълнение на България

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) се запозна подробно с публикуваното Становище на Европейската комисията от 20.5.2021 г. съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно Плана за изпълнение на България. Съгласно високата експертност и компетенции на изготви документа, Становището съдържа препоръки от изключителна важност за развитието на енергийния сектор в България. Документът представлява официален отговор и позиция на ЕК по формално изпратени ангажименти на България съгласно Регламент 2019/943, в този смисъл препоръките са логическо продължение на стартираната от държавните органи процедура. Следователно, закономерно е същите да бъдат взети предвид и имплементирани в съответните законови и подзаконови нормативни актове в максимално бързи срокове и пълнота.

Обръщаме внимание, че всяка една от изложените от ЕК препоръки е била мотивирана и многократно предлагана по надлежния ред до засегнатите български институции в становища на нашето Сдружение.   Надяваме се този път, когато източникът на информация е Европейската комисия, да бъдат отразени и възприети предложените подходи, които ще гарантират нормалното развитие на пазара на електроенергия на едро и дребно в следващите години. Използваме случая да изложим зa пореден път най-важните от тях, подкрепени с конкретни текстове от Становището на ЕК, в очакване на конкретни действия по прилагането им от Ваша страна:

1. На първо място е задължително да се гарантира предлагането и продажбата на цялото енергийно производство в страната по конкурентен начин и в условията на равнопоставеност за всички участници на електроенергийния пазар. Това е и основната препоръка на Европейската комисия, многократно повторена в документа: „Като се имат предвид високата концентрация на българския пазар и монополният статут на БНЕБ, Комисията настоятелно препоръчва на България да улесни за преходен период пазарния достъп до електроенергията, обвързана със задължения за квоти (по-специално тази от притежаваните от БЕХ централи АЕЦ

„Козлодуй“, МИ2 и ВЕЦ). В този контекст България следва да създаде прозрачна система за първично предлагане на електроенергия, чрез която тези централи да бъдат задължени да предлагат очакваното си производство на електроенергия. Сроковете за доставка следва да са най-малко ден напред и различни падежи за форуърдни доставки до две години напред.“

2. Следва да се осигури предлагането на дългосрочни продукти за търговия по конкурентен и предвидим за пазарните участници начин, което от една страна да позволи хеджиране на риска, а от друга да даде равен достъп на всички купувачи до енергията: „Предлагането на форуърдни продукти следва да се извършва чрез прозрачни и специализирани търгове, организирани периодично (поне четири пъти за календарна година). Форуърдните продукти следва да включват различни срокове на падеж, включително продукти най-малко за тримесечие и за година напред, за постоянно доставяне както на базов, така и на върхов товар. Условията на търговете следва да бъдат недискриминационни и да осигуряват равен достъп на всички участници на пазара. Не следва да има ограничения за използването на предлаганата електроенергия, включително каквито и да е ограничения за препродажба или износ.

3. Необходимо е да се въведат мерки за гарантиране на ликвидността на пазара ден напред на БНЕБ ЕАД след изтичането на 5-годишния период на споразумението по дело AT.39767 „БЕХ електричество“ през януари 2021г. Както ЕК съветва в Становището „България следва да въведе мерки, гарантиращи като минимум постигнатото ниво на ликвидност. Такива мерки могат да включват задължението на дъщерните дружества за производство на електроенергия на БЕХ да продават определени количества електроенергия на пазара за ден напред или забрана на двустранните договори за доставка за доставчиците с господстващо положение над определени прагове, като същевременно се позволява двустранна търговия за други сделки“.

4. Необходим е по-голям регулаторен контрол на КЕВР спрямо дейността на БНЕБ ЕАД, поради монополния й характер – енергийният регулатор следва да определя условията на търговете и тарифата на таксите за търговия: „Точните условия на търговете, включително условията за участие, предлаганите продукти и характеристиките на търговете, следва да бъдат одобрени от българския национален регулаторен орган след подходяща консултация с участниците на пазара…Освен това Комисията приканва България да въведе правила в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Насоките относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването, съгласно които компетентният национален орган определя или одобрява таксите на НОПЕ (доп. БНЕБ ЕАД в България) за търговия на пазарите за ден напред и в рамките на деня достатъчно дълго време преди влизането им в сила, или определя методиките, използвани за тяхното изчисляване“.

АСЕП счита, че БНЕБ ЕАД следва отново да стане страна по договорите на екран Търгове, за да се гарантира търговията и да се избегнат възможности за манипулация между страните по сделките, които към момента са търговските участници

5. Активно включване на пазарните участници в процеса по обсъждане и изготвяне на секторни политики. Всяка група търговски участници познава в детайли функционирането на пазара, носител е на профилирана експертиза и опит и би следвало да се използва в максимална степен този потенциал: „Комисията приканва България да обмисли идеята за създаване на структурирани форуми на заинтересованите страни, където да се осъществяват редовни консултации с всички заинтересовани страни и да се обсъждат актуални проблеми на пазара на електроенергия. Такива национални форуми на заинтересованите страни…съществуват в други държави членки и са се доказали като полезни инструменти за лицата, които вземат решения, и за приемането на реформите от участниците на пазар“

Очакваме предприети мерки да бъдат адекватни и да отразят всеобхватно целия спектър от препоръки на Европейската комисия. Асоциация свободен енергиен пазар изразява своята готовност за подпомагане на процеса с експертни препоръки и становища. Вярваме, че единствено поставянето на общия интерес на всички пазарни участници в основата на всички обсъждания за потенциални пазарни реформи е от естество да допринесе за дългосрочна стабилност на пазара за електрическа енергия.

Вижте по-долу пълния текст на позиция на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г.

Позицията е изпратена до председателя на 46-то Народно събрание на РБ, до председателя на Комисията по бюджет и финанси и до председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

АИКБ вече се обърна с призив за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 г. Предложението беше подкрепено от социалните партньори – национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

---

ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

УВАЖЕМИ ГОСПОДА – ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) вече се обърна към Вас с призив за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 г. Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 г. вече беше подкрепено от социалните партньори – национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В обръщението на АИКБ по повод необходимостта от актуализация на бюджета на Република България за 2021 г., изрично се казва, че „от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите. Провалянето на тази мярка поради липса на актуализация на бюджета би имала много тежки политически последици. Последното не се нуждае от допълнителни разяснения – необходими са действия“.

АИКБ остава на тази своя позиция, като подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година, № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г. Бихме искали да обърнем внимание на три параметъра/разпоредби:

1. Относно възприетия подход за актуализация на пенсиите. В България за пенсии и грижи за възрастните се отделя значително по-малък дял от БВП от средното в ЕС, докато за полиция, както и за съдебна система делът е най-висок. Тази несправедливост предвид абсолютните размери изпъква с още по-голяма сила напоследък предвид обезценяването на пенсиите. Статистиката вече отчита инфлация от 3% на годишна база. Прогнозите са за нейното нарастване. Ако съставим статистическа „пенсионерска кошница“, ще установим и значително по-голям ръст на цените. Това прави логично и обосновано линейно (пропорционално) увеличение на всички пенсии. Избраният процент 12,5% (резултат от замяна на коефициента 1,2 с 1,35 в пенсионната формула), ведно с предлаганата социална подкрепа за пенсионерите под линията на бедност, очевидно цели да интегрира временните антикризисни месечни добавки от 50 лева в размера на увеличената пенсия и социалните плащания, като ги направи постоянни. Това не е най-съвършеният начин за актуализация на пенсиите, но е най-приемливият и възможен за комуникиране при дефицит на време и съгласие в обществото за друго решение.
2. Относно максималния осигурителния доход (МОД) и максималната пенсията. С проекта правилно се запазва МОД на равнището от 3000 лв. Увеличението му може да се обсъжда едва когато средният осигурителен доход (СОД) надвиши 1500 лева, т. к. обичайната пропорция МОД:СОД  в ЕС е под 2:1. В момента СОД е под 1200 лева, т. е. пропорцията е над 2,5:1. В същото време това не е пречка за предлаганото увеличение на максималната пенсия от 1440 на 1500 лева, т. к. пенсия 1440 лева се получава по досегашната пенсионна формула като резултат при хипотеза 40 г. трудов стаж при личен осигурителен доход равен на максималния 3000 лева. При предлаганата  замяна на коефициента във формулата 1,2 с 1,35 би се получила при същите условия максимална пенсия от 1620 лева. Т. е. няма нужда от увеличение на МОД при коефициент 1,35 за увеличение на максималната пенсия дори до 1620 лева.
3. Относно минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Като споделяме становището, че доходите на пенсионерите не трябва да бъдат под възприетата у нас „линия на бедност“, ние възразяваме това да става за сметка на бюджета на ДОО. Достигането до размера на „линията на бедност“ на пенсионерите с най-ниски доходи трябва да бъде осъществено за сметка на социалното подпомагане, а не чрез увеличаване на минималната пенсия. Въпросът за това, че на пенсионната система не трябва да се възлагат несвойствени функции, които са присъщи на системата за социално подпомагане, е повдиган многократно през годините. Пенсията трябва да съответства на осигурителния принос. Така е справедливо и стимулира към осигуряване според реалния доход. Друг подход е несправедлив и стимулира укриването на доходи т. е. – сивия сектор. Когато получената пенсия ведно с други доходи и имуществено състояние са недостатъчни за минимално покриване на потребностите, е на ход социалното подпомагане.

Въпреки тези някои критични бележки АИКБ призовава народните представители и политическите сили да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е необходима за мерки, които не могат да чакат развръзката на политическата драма, дали сегашното Народно събрание ще успее да излъчи правителство.

Напомняме, че всъщност евентуално актуализираният бюджет би имал дори по-добри показатели от досегашния, като се вземе предвид очакването бюджетният дефицит да намалее от 3,9 % от БВП на 3,6 % от БВП.

Като още един път изразява вярата си в здравия разум на народните представители и на политическите сили у нас, АИКБ апелира да бъде актуализиран бюджетът на Република България за 2021 г. във вида, в който беше одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество, като в рамките на тази процедура бъде приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

Становище на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК)

На пресконференция  на Асоциация „Хидроенергия“ и Сдружение на производителите на екологична енергия председателят на АИКБ Васил Велев сподели, че в резултат на по-скоро целенасочени от колкото случайни действия се постигат едни нереално високи цени на електроенергията. Как да сме конкурентноспособни като цените на електроенергия са 73 % по-високи от тези в Германия, за която нашата индустрия генерира най-голям износ. Велев е категоричен, че не може да се говори за дефицит, когато разполагаме с над 10 000 МВт мощности, а реалното потребление варира между 3 000 и 5 000 МВт. Този дефицит е изкуствено създаден, което води до огромни разходи на индустрията за електроенергия и я прави неконкурентоспособна.

„През първата декада на август ТЕЦ Марица Изток 2 работеше с два от своите осем блока, разполагайки с персонал в пъти повече от необходимия за поддръжка на активните блокове. За всеки от работещите над 2000 работници и служители, които работят по два часа на ден при един такъв режим  домакинствата и бизнесът плащат по над 4000 лева месечно.

От друга страна високата цена на тока се обуславя и от факта, че сме свързани  с гръцкия пазар, който е и най-скъпият пазар в Европа по дефиниция. Направихме го преди да се свържем с румънския, откъдето можем да се свържем и с европейския, въпреки енергичната съпротива на работодателските организации това да се случи.

И ако това не е достатъчно, налице е и сериозният казус с Наредбата за ползването на повърхностни води. Заради правни недомислици и поредните неслучайни действия над 250 ВЕЦ-а, генериращи най-чистата и евтина енергия в страната, са изправени пред риск от спиране“, сподели Васил Велев.

Според Велев това не са никак малки мощности, а стотици мегавати, които балансират  електросистемата и фактор за поддържане на по-ниска цена на електроенергията. Председателят на АИКБ коментира, че задачата на управлението на енергетиката не е да създава условия, при които няколко енергийни олигарси да спечелят много пари, а   обществото да плаща огромни сметки и индустрията да губи конкурентоспособност. Десетки големи предприятия и десетки хиляди служители са  принудени да спрат работа, защото високите сметки за ток ги водят неминуемо към фалит.

„Ситуацията е изкуствено създадена – пускат се манипулативни оферти през нощта за покупка на ток на принципа „не по-малко от 300 евро на Мвт/ч“, което показва, че цената изкуствено се изкривява. Оферти „купувам само над тази висока цена“ очевидно манипулират цената, за да се манипулира кривата на търсене и равновесната точка.

Работодателските организации категорично ще подкрепим усилията на Асоциация „Хидроенергия“ за регулиране на един правен абсурд, за да не се случи така, че и техните мощности да се добавят към наболелия проблем с неработещи енергийни източници, поради независещи от тях причини“, коментира Велев.

Председателят на АИКБ сподели, че в резултат и на такава правна несигурност от България за последните 11 години са изтекли 37 милиарда евро капитали при привлечени  едва 13 млрд. евро.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати сигнал до Главната прокуратура, Специализираната прокуратура, Софийската градска прокуратура, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция “Национална сигурност”, ГДБОП, Комисията за защита на конкуренцията. Основанието да се сезират тези институции са установени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, което със своите размери и обхват застрашава икономиката и националната сигурност на Република България. Отчитайки броя на лицата, имащи отношение и участие в постигането на конкретния резултат може също да се предположи, че е налице трайно структурирано престъпно сдружение, което има за цел извършване на престъпление.

Повече информация ще намерите по-долу в пълния текст на сигнала и приложенията към него. Добавени са и няколко писма на браншови организации, тежко засегнати от високите цени и недостатъчното предлагане на електрическа енергия.

---

ДО

Г-Н ИВАН ГЕШЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА МАДЖАРОВА, АДМИНИСТРАТИВЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА

Г-ЖА ИЛИАНА КИРИЛОВА, АДМИНИСТРАИВЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

Г-Н БОЙКО РАШКОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Г-Н ПЛАМЕН ТОНЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“

ГЛАВЕН КОМИСАР КАЛИН СТОЯНОВ, ДИРЕКТОР НА ГДБОП-МВР

КОПИЕ ДО

Г-Н ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

Г-ЖА ЮЛИЯ НЕНКОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

СИГНАЛ

ОТ

Васил Георгиев Велев, в качеството му на председател на управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, БУЛСТАТ: 121442528, с адрес: гр. София, Столична община, район Оборище, ул. „Тракия“ № 15

Добри Димитров Митрев, в качеството му на главен секретар и член на управителния съвет на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, БУЛСТАТ: 831391124, с адрес: гр. София, Столична община, район Оборище, ул. „Чаталджа“ № 76

Цветан Атанасов Симеонов, в качеството му на председател на управителния съвет на Българска търговско-промишлена палата, БУЛСТАТ: 000703066, с адрес: гр. София, Столична община, район Оборище, ул. „Искър“ № 9

Кирил Петров Домусчиев, председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – гласът на българския бизнес, БУЛСТАТ: 130439965, с адрес: гр. София, Столична община, район Триадица, ул. „Хан Аспарух“ № 8

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕШЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАДЖАРОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРИЛОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЯНОВ,

Основание да Ви сезираме с настоящия сигнал са установени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, което със своите размери и обхват застрашава икономиката и националната сигурност на Република България. Отчитайки броя на лицата имащи отношение и участие в постигането на конкретния целен резултат можем също да предположим, че е налице трайно структурирано престъпно сдружение, което има за цел извършване на престъпление. Затова, с оглед правомощията Ви, предоставяме на Вашето вниманието фактическите обстоятелства за посочените по-горе изводи, които са:

На пазара на електрическа енергия осъществяван на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на платформата „Ден напред“ средната цена за 1 MWh базова мощност за периода 27 юли – 5 август 2021 г. е в диапазона 177.89 лв. – 330.73 лв. – най-скъпата в цяла Европа, като по часове достига дори над 400.00 лв./MWh (вж. Приложение № 1 в PDF или MS Excel). Нещо повече – тази цена е с над 50% по-висока от средната за ЕС и с над 75% по-висока от цената на електроенергията в Германия, Франция, Австрия и Швейцария и над два пъти и половина над цената за същия период на предходната година. Този резултат е кумулативен ефект от една страна от повишеното търсене (в т.ч. с признаци за манипулиране на борсата) на платформата „Ден напред“, а от друга страна от недостатъчното и недобре структурирано предлагане на количества електрическа енергия от производителите на същите.

Предметът на настоящия сигнал е недостатъчното предлагане на количества от производителите на електрическа енергия на платформата „Ден напред“ и в частност от държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, като посочваме следните конкретни факти, които ни позволяват да направим обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.

1. През 2020 г. ТЕЦ „Марица Изток 2“ постига рекордна загуба от над 341 млн. лв., като натрупаната загуба (вкл. загуби от минали години) превишава 1.15 млрд. лв. Отрицателният финансов резултат за 2020 г. е почти 75% от реализираните от дружеството приходи и ТЕЦ-ът буквално е изправен пред несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост, тъй като текущите му пасиви значително надвишават текущите му активи.
2. Съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД е изцяло на печалба при ценови равнища на електроенергията над 220,83 лв./MWh, т.е. при тази цена на електроенергията дружеството покрива всички свои условно постоянни и променливи разходи свързани с производството на електроенергия. Всeки лев над тази цена носи на предприятието оперативна печалба. В същото решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, стр. 29 в таблица технико-икономически показатели са посочени както нетната електрическа енергия, прогнозна за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер на 6 501 789 MWh, така и размерът на прогнозните променливи разходи – 1 115 651 хил. лв. С други думи, експертите на КЕВР посочват, че при цена над 171,59 лв./MWh се покриват напълно променливите разходи на дружеството за производството на електроенергия, т.е. всеки лев над тази продажна цена (до 220,83 лв./MWh) ще намалява евентуалните загуби на дружеството от отчитаните условно постоянни разходи.
3. Същевременно през конкретния период, 27 юли – 5 август 2021 г., държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД не предлага електрическа енергия на платформа „Ден напред“ или предлага такава на 20-25 % от разполагаемия си капацитет. При инсталирана мощност от 1610 MW за общо 8-те блока и разполагаем капацитет на периода в диапазона – 1207-1063 MW (вж. Приложение №2 в PDF или MS Word), ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД предлага енергия от едва 2 блока, добавяйки още един блок едва след публична обществена реакция и недоволство – съответно общо между 230 и 500 MW в отделните часови периоди (вж. Приложение № 3 в PDF или MS Excel).
4. Липсата на предлагане дори при непълен капацитет от страна на държавното предприятие ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД лишава дружеството от потенциална печалба, която би могло да осъществи и в същото време задържа изкуствено висока цена на електроенергията на платформа „Ден напред“ на БНЕБ.

Изложеното дотук илюстрира поведение, което в никакъв случай не може да се отнесе към отговорно, още по-малко към добро управление. Не се работи с наличния, а с подценен в пъти капацитет (усреднено около 400 MW при възможни 1207 MW), не се използват възможностите за реализиране на печалби при подходящо ценово равнище, не се използват възможностите за намаляване на натрупани загуби, като недостатъчното предлагане в едно с редица оферти „купува“, които будят сериозни подозрение за манипулации на борсата, задържа високата цена и практически унищожава българската индустрия.

Посоченото бездействие според нас е съставомерно деяние. Като се има предвид, че посоченият пример – 27 юли – 5 август 2021 г. далеч не е инцидентен или изолиран случай, то е налице основателно според нас предположение, че става дума за продължавано престъпление.

От гореизложеното се установява поредното бездействие и неупражняване на задължения от лица с управителни функции в ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД и БЕХ, както и от страна на министъра на енергетиката като принципал, което е по същество ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия, като пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари със значително по-евтин ток), както и върху цените на стоки и услуги за крайните потребители. Така за пореден път българските граждани и българския бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително и най-вече в Енергетиката. Увреден е интересът както на Държавата и нейното дружество ТЕЦ „Марица изток“ 2, така и на трети лица – потребителите на електроенергия (промишлени предприятия, болници, училища, общински и държавни администрации и др.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕШЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАДЖАРОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРИЛОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЯНОВ,

С оглед Вашата функция по осъществяване на надзор за законност в Република България и предвид изложените данни в настоящия сигнал, моля да разпоредите обстоятелствена проверка за установяване на фактите по случая и при преценка за достатъчно данни за извършени престъпления, да разпоредите образуване на съответните досъдебни производства.

Приложения: Съгласно текста.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ,
РОТАЦИОНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ ЗА 2021 Г.

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ

---

Писма от браншови организации, тежко засегнати от високите цени
и недостатъчното предлагане на електрическа енергия на пазара, осъществяван от Българската независима енергийна борса (БНЕБ)
на платформата „Ден напред“

 

• Браншова асоциация „Полимери“ – до министъра на енергетиката относно: Продължаващо драстичното нарастване на ценaта на електроенергията на БНЕБ;
• Браншова асоциация „Полимери“ – до министъра на енергетиката относно: Драстичните цени на електроенергията на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД;
• Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ – до председателя на УС на АИКБ;
• Българска асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК)

В демократичните страни управлението се избира от Суверена. В модерните страни правителствата водят „тристранен диалог“ с работодателите и синдикатите, наричани заедно „социални партньори“ по всички важни за обществото въпроси, особено за тези касаещи стандарта на живота. Такъв е и европейският модел на демократично устройство, социално партньорство и индустриални отношения.

В нашата страна на последните (а и предпоследните) избори, Суверенът избра промяната.  Управляващата досега коалиция получи значително по-малко от половината подадени на изборите гласове. В същото време Суверенът не припозна нито една партия, на която да довери извършването на промяната.  Нещо повече! Като вземем предвид участието в изборите, никоя партия не получи дори 10% подкрепа от имащите право на глас. Суверенът разпореди промяната да се извърши с обединените усилия на няколко партии.

Всичко това очевидно налага диалог за постигане на съгласие и формиране на мнозинство от избраните в парламента за извършване на промяната, за дълбоки реформи в редица сектори и съгласие за неотложни решения в парламента за антикризисни мерки и актуализация на бюджета, за управление на средствата от европейските програми и бюджета за 2022 г. И на основата на постигнатото в диалог съгласие, парламентарно мнозинство да определи изпълнителите/формира правителството. Страната има нужда от парламент и излъчено в диалог правителство, а не от нови избори. Нов народен вот едва ли ще произведе принципно различна структура в парламента. Мнозинството българи искат промяна на модела на управление и това личи от двата вота. България не трябва да губи повече критично ценно време в момент, в който Европа тръгва бързо да се възстановява и решително да обновява икономиката си.

АИКБ призовава за открит диалог първо по приоритетите и политиките, а след това по персоналния състав на бъдещото правителство, което да ги реализира. Призоваваме за обединително усилие от всички представени в парламента партии и депутати като напомняме, че и ролята на опозиция е достойна, когато аргументирано критикува, но не минира управлението на страната.

За АИКБ приоритет на приоритетите е добрата и стабилна бизнес среда и условия за развитие на предприемачеството – тъй като влошената бизнес среда е главната пречка пред ускореното развитие на Родината ни. А подобряването на живота на всеки българин пряко зависи от условията за предприемачество, зависи от функционирането на правова държава, от неприкосновеността на собствеността, от решително ограничаване на корупцията, сивия сектор, кражбите и разхищенията на публични средства, ограничаване на картелите и монополите. За нас е важно запазването на добре работещия данъчен модел, продължаване на реформите в образованието, ускоряване на подготовката ни за встъпване в ОИСР, Шенген и Еврозоната. Не като самоцел, а като постигнати стандарти.

Притеснителна е липсата на съгласие сред политическите сили по приоритетите, особено в областта на съдебната реформа, правната сигурност, защитата на собствеността. България е на първо място в ЕС по дял от БВП на бюджетните разходи за сектор сигурност и за съдебна система, а усещането на българските граждани и бизнес за сигурност е проблематично. В същото време страната ни е сред последните по дял на разходите за здравна превенция и профилактика, но по отношение на болничната помощ е над средното ниво – тоест, обществото плаща хората да се лекуват, а не за да не се разболяват. Липсва споделена визия за реформи в сектор „енергетика и климат“ – за либерализацията на пазара и защита на уязвимите, за прехода от въглеродна към неутрална към климата енергетика и икономика, дати за затваряне на въглищните централи и заместващи мощности плюс пълноценна реализация на работещите във въглищните региони и безвъглеродно развитие на регионите. Липсва съгласие по основни аспекти на пенсионната система, като актуализацията на пенсиите и връзката им с осигурителния принос.

Демокрацията изисква публичен диалог за постигане на съгласие за политиките в името на по-добър живот за всеки гражданин.

Настояваме за такъв диалог и за такова съгласие.

ДО

ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТНОСНО: Проект на Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ), разработена в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С приемането на последните промени в Закона за висшето образование през 2020 г. беше утвърдено разработването и въвеждането на Национална карта на висшето образование на Република България (НКВОРБ). От друга страна – Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година предвижда информацията от Картата да се използва за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища, в съответствие с националните и регионални потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепи въвеждането на НКВОРБ още чрез подкрепата на промените в Закона за висшето образование като инструмент, който да даде актуална картина на състоянието на висшето образование в България – неговата териториална структура и да идентифицира потребностите от специалисти на национално и регионално ниво, да насочва държавния план-прием във висшите училища в съответствие с потребностите на икономиката и обществото и да послужи за разработването на политики и мерки за постигане на поставените цели. Именно затова и в рамките на отворената процедура за обществено обсъждане АИКБ изразява своята подкрепа за своевременно приемане на НКВОРБ,. Ние оценяваме усилията на ръководения от Вас екип за обективна и широка дискусия по предложените параметри на Методиката и на самата карта, като се обърнахме към нашите членове с молба за даване на предложения и бележки за подобряване на качеството на документа.

Оценяваме работа, която е извършена до момента от назначения от Вас екип, но считаме, че са налице някои слабости, които водят или могат да доведат до неправилни политически решения и да поставят редица висши училища в неизгодна ситуация противно на обществения интерес. От друга страна, тези слабости могат да предизвикат необосновано увеличение на държавния план-прием по някои специалности за сметка на намалението на други такива, които са жизнено важни за функционирането на българската икономика. Следва да имаме предвид, че висшето образование (платено от държавата т.е. от данъкоплатците) не е самоцел, а инструмент за задоволяване на определени потребности най-вече в областта на пазара на труда и повишаване шансовете на младите хора за качествена заетост.

В тази връзка отправяме следните предложения и коментари, които бихме желали да бъдат взети предвид във финалния вариант на НКВОРБ, или в краен случай при нейното актуализиране след година:

1. Следва да се добавят критерии в Методиката за разработване на картата, които да дават реална връзка с потребностите на пазара на труда. В момента картата дава една моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии, които представят, от една страна, броя студенти по специалности, а от друга – броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност от професионалните направления на висшето образование. Този критерий, тази съпоставка ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат. В момента близо 130 000 работни места, по данни на МТСП, изискващи средно образование, се заемат от висшисти по различни причини. В същото време има незадоволено търсене на инженери. Това се дължи основно на липсата на работни места, изискващи определени специалности, за сметка на други, които остават свободни поради липсата на дипломирани студенти по определени специалности. Липсата на описания критерий само би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г.
2. Вторият съществен проблем в методиката е средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като по например търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона. Осредняването на осигурителните доходи може да създаде допълнително негативни нагласи у кандидат-студентите за тяхната последваща реализация и съответно избор на професия.
3. Направеното от нас предложение в т. 1 е изключително важно да бъде отразено в кратък срок – то е съществено за подобряване качеството на Методиката и ако не бъде направено сега, то перспективата това да бъде направено след 5 години може да доведе до редица негативни последици. Затова заложеното актуализиране на Методиката на 5-годишен период е твърде много време, през което могат да настъпят редица фактори, които да доведат до промяна в нуждите на пазара на труда. Предлагаме да се прави актуализация на Методиката ежегодно. Причините за това са, че в следващата една година предстои да видим до какви резултати ще доведат дадени насоки и как ще се използва самата карта като инструмент. Това ще даде и насоки за последващо развитие на Методиката, за което не бива да се изчаква още 5 години.

За да изпълни поставените цели, НКВОРБ следва да отразява факта, че структурните несъответствия на пазара на труда не са индикатор за евентуална безработица или спиране на производството в даден отрасъл, а индикатор за известно разминаване между наличния човешки капитал и необходимия в отделните икономически сектори. Тенденцията към работни места на всички нива, които изискват засилено прилагане на нерутинни умения, ще продължи и много от традиционните работни места, доскоро изискващи прилагане на физически или рутинен труд, ще бъдат изместени от такива, свързани с нови компетентности основно от областта на инженерните и природоматематическите науки.

Затова освен предложените промени в Методиката, следва да се добави в Раздел 4 на картата и насока за повишаване на интереса и привлекателността на търсени от бизнеса специалности съвместно със социалните партньори и браншовите организации. Стъпка в тази посока са стартиращите проекти по ОП НОИР 2014 – 2021 за модернизация на висшите училища, но тази насока следва да бъде припозната от Министерство на науката и образованието и да се превърне в устойчив механизъм за привличане на кандидат-студенти към специалности, необходими на българската икономика. От това зависи не само устойчивостта на сега действащите предприятия, но и увеличаване на потенциала на България за привличане на чуждестранни инвестиции и превръщането на българската икономика в конкурентна. България е на последно място според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, като основно причина за това са ниските нива на дигитални умения и знания на населението. Считаме, че чрез НКВОРБ ще имаме още един работещ инструмент за преодоляване на този проблем, но за целта следва да се приеме наистина обективен и работещ механизъм, който отразява всички неравновесия и специфики на регионалните пазари.

Разчитаме, че направените предложения и дадени аргументи ще предизвикат преразглеждане на настоящата Методика и чрез отразяването им (сега или при актуализацията й след година) постепенно ще се постигне реална регулация на висшето образование, съобразено с нуждите на българската икономика и общество.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АИКБ

---

За достъп до Проекта за Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) и общественото обсъждане по него, натиснете ТУК.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи Методика за превенция на недекларираната заетост по време на заседание на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост, в който участват представители на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и др. Методиката има за цел да запознае работодателите и други заинтересовани страни с потенциалните възможности за прилагането на стратегии и конкретни инструменти за превенция. Описаните в нея два типа стратегии са вече тествани и верифицирани в 60 компании и на основа на реалното им внедряване са прецизирани, така че те да бъдат лесни за прилагане в практиката. Методиката предвижда широка гама стратегии и инструменти, предназначени за браншови организации, както и такива, приложими на равнище предприятие – например, свързани с начините за адаптиране на основни вътрешни актове, на процеси от управлението на човешките ресурси, на системата за социален диалог и социално, както и за повишаване информираността на работодателите и работниците.

Председателят на Обществения съвет и заместник-министър на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров посочи, че „недекларираният труд е предизвикателство, което засяга интересите на всички участници на трудовия пазар. Всички негови проявления ощетяват работещите, предприятията и цялото общество. Следва да се отбележи трайната тенденция за намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България през последните над 10 години, за което принос имат както последователните мерки предприемани от държавата, така и активното участие на социалните партньори в различни инициативи, насочени към преодоляването на този проблем. Поради това работата на Обществения съвет е ключова за продължаване на съвместните усилия за справяне с недекларирания труд. Важен урок от последните две години е, че пълното и навременно деклариране на труда и доходите дава възможност за подкрепа на предприятията и работниците при настъпването на непредсказуеми събития. Ето защо е важно всеки един участник на пазара на труда да оценява сигурността, предоставяна от декларирания труд и гаранциите, които предоставя участието в осигурителната система в страната.“

 „В последните двадесет години АИКБ е един от основните двигатели при търсенето на подходящи мерки, с които да бъдат ограничени сивите практики. Това е и целта на проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. От стартирането му до момента разработихме Национална карта на недекларираната заетост и обсъдихме 51 мерки за превенция с повече от 40 работодатели. Въз основа на тях изготвихме Методика за превенция, която ще бъде апробирана в 60 български предприятия, както и документ с пилотни модели, механизми и мрежи за позитивни въздействия на пазара на труда.“, заяви още д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта.

Общественият съвет се запозна и с разработената специална информационна система за изчисляване на Композитния индекс „Икономика на светло“ и Подиндекса „Заетост  на светло“, която е и електронна платформа за подкрепа на работата на Националния център „Икономика на светло“ – www.ikonomikanasvetlo.bg.

Информационната система е разработена в три модула, като целта й е да бъде максимално полезна на работодатели, наети лица и заинтересовани страни като им предоставя информация, специални курсове за дистанционни обучения и консултации за вредите от недекларирана заетост и мерки за нейното ограничаване и превенция.

Първият дава информация за ежегодните резултати от измерването на Композитния индекс „Икономика на светло“. Вторият дава възможност за е-консултации по тематични области, както и за подаване на сигнали. А последният модул е свързан със специално разработени електронни обучителни програми.

По думите на д-р Ангелова в момента екипа на проекта работи по изчисляването на актуализирания Композитен индекс „Икономика на светло“ и надграждането му с  Под-индекс „Заетост на светло“. През тази година в анкетното проучване, на база на което се изчислява стойността на индекса, участие са взели 600 работодатели и близо 1300 наети лица. Д-р Милена Ангелова допълни още, че АИКБ ще оповести официално размера на двата индекса през втората половината на т.г.

При изпълнението на проектните дейности АИКБ сътрудничи и със своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) проведе среща с бъдещия посланик на Р България в Куба г-н Тодор Кънчевски, който ще встъпи в длъжност в края на юли т.г.

По думите на г-н Кънчевски Куба има сериозен интерес към привличането на чуждестранни инвеститори и за целта държавата е разработила портфолио с около 500 проекта, по които може да си партнира с чужди компании. Той представи подробно функциониращата безмитна зона „Мариел“, която се намира в непосредствена близост до Хавана. В зоната се реализират инвестиции, като в по-голямата си част това са производствени мощности, които работят както за вътрешния пазар на Куба, така и за износ.

По време на срещата присъстваха и членове на АИКБ от различни сектори, които имат интерес към създаване на партньорства с предприятия от Куба.

През изминалата година българските работодатели бяха активна страна в социалния диалог на национално, секторно и фирмено равнище за запазване на макроикономическите показатели и създаване на условия за стабилност на българската икономика. Това заяви Ивелин Желязков, делегат на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по време на 109-та сесия на Международна конференция на труда в Женева.

„Въпреки извънредните разходи, свързани с пандемичната криза, България успя да съхрани финансова дисциплина и да остане сред държавите с най-нисък бюджетен дефицит и държавен дълг. Предвидимата и стабилна данъчна среда е основана на ниски плоски ставки в размер на 10% както за корпоративния данък, така и за данъка върху доходите на физическите лица. В резултат на тези достижения България се присъедини към валутно-обменния механизъм ERM-II и очакваме в най-скоро време да стане част от Еврозоната. Това са основните фактори, на които разчитаме да изградим през настоящата и следващите години условията за икономическо възстановяване, растеж и заетост.“

Наскоро беше сключено рамково споразумение между Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и „Ди Ей Ей Медиа“ АД,  инициатор и собственик на иновативната платформа „Bulgaria Wants You“, създадена с цел да привлича и подпомага завръщането на български граждани от чужбина и да задържа живеещите в страната на местния трудов пазар. Рамковото споразумение е сключено за срок от три години.

По този начин, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) става официален основен партньор на платформата в нейните дейности и в различните й комуникационни канали – социални мрежи, аутдор реклама, присъствие в телевизионния и радио ефир. В сайта на инициативата ще бъде създадена подстраница на АИКБ с представяне на дейността на Асоциацията.

Платформата „Bulgaria Wants You“ ще информира обществеността за провежданите от компании – членки на АИКБ стажове и за обявени от тях свободни работни позиции.

АИКБ и платформата „Bulgaria Wants You“ ще популяризират взаимно дейността си чрез общи дейности в областта на връзките с обществеността.

Във връзка с постигнатите договорености, компаниите – членове на АИКБ, които биха пожелали участие в платформата, могат да се възползват от специална отстъпка в размер на 5% от цената за избран годишен пакет. Конкретните параметри на сътрудничеството между страните ще се уговарят писмено между тях за всеки отделен случай.

Координатор на взаимодействието на АИКБ с платформата е заместник изпълнителният директор на АИКБ – г-жа Валентина Радева, към която можете да се обръщате по възникнали специфични въпроси на следните координати – тел. 0884 251 809, електронна поща: v.radeva@bica-bg.org