Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Демократична България (ДБ) се обединиха около мнението, че страната ни трябва да направи всичко възможно за влизане в Еврозоната от 1 юли 2024 г. За целта първата работа на следващия парламент задължително трябва да е приемането на четирите законопроекта. Това са промените в Закона за БНБ, Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Търговския закон. И двете страни изразиха мнение, че България може единствено да загуби при забавяне.

„За АИКБ е от съществено значение максимално бързото приемане на страната ни в Еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Надяваме се, че следващото Народно събрание ще направи необходимото и ще постави основен фокус върху приемането на четирите законопроекта. Не трябва да се подценява и критерия за инфлация, която рискуваме вместо да се намали, да се увеличи ако своевременно не се продължи програмата за компенсиране на високите цени на електроенергията, която изтича в края на март. Ако искаме да държим инфлацията ниска, предприятията имат нужда от предвидими и конкурентни цени на електроенергия“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Приемането на страната ни в Шенген също беше посочено като ключово. Представителите на Демократична България обявиха, че целта пред държавата ни трябва да е октомври т.г. Те споделиха, че загубите и пропуснатите ползи за икономиката ни от това възлиза на над 500 млн. лв. годишно.

Основен акцент по време на срещата беше поставен и върху приемането на 17-те законопроекта, необходими за изпълнението на националния План за възстановяване и устойчивост. Без тях страната ни рискува да не получи следващите три транша от безвъзмездни средства по него.

По време на срещата единодушно беше заявено, че в приемането на Бюджет 2023 трябва да бъде заложен максимален дефицит от 3%. По думите на Мартин Димитров от Демократична България данъчните ставки не трябва да бъдат увеличавани, но трябва да се положат допълнителни усилия за повишаване на събираемостта им.

Участие в срещата от страна на АИКБ взеха председателят на УС Васил Велев, членът на УС Марияна Итева и изпълнителният директор Добрин Иванов, а Демократична България се представляваше от Мартин Димитров, Владислав Панев и Бойко Димитров.

По време на среща на ръководствата на работодателските организации с министър-председателя Гълъб Донев бяха обсъдени приоритетите на АОБР, предоставени по-рано на премиера.

Във фокуса на срещата бяха енергетиката, Планът за възстановяване и устойчивост, приемането на еврото, както и не на последно място инфлацията.

По отношение на енергетиката, работодателите подчертаха, че приемат положително продължаването на мярката за компенсациите. Те акцентираха, че става дума за компенсации, а не за помощи, защото тези пари са били надвзети от предприятията поради изкривявания и несъвършенства на пазара на едро на електрическа енергия. Бяха обсъдени възможни надграждания на механизма за компенсации чрез диференцирани подходи, които  да се предложат от работна група.

По темата европейски програми и проекти работодателите поискаха ускоряване на процеса. Много важен акцент е Планът за възстановяване и устойчивост и работодателските организации декларираха своята подкрепа за усилията на правителството за предоговарянето му в част „Енергетика“.

Премиерът разясни инициативата на правителството за наблюдаване на ценообразуването при хранителните стоки и възможностите за намаляване на инфлацията. Представителите на бизнеса изразиха подкрепа за действията на правителството по въвеждането на ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига на доставките на стоки от производителя до щандовете в магазина. Работодателите и служебният кабинет изразиха общо виждане за необходимостта от задълбочен анализ по проблема, който включително да бъде ясен сигнал относно нелоялните практики на пазара. Председателят на АОБР и председател на БТПП напомни отговорностите на институциите, които имат специални правомощия в тази област като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, които в тази обстановка следва да проявят допълнителна активност. Бяха предложени работни групи, които да се фокусират върху намаляването на цените на стоките и услугите, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница и при които се отчита най-голямо повишение. Членовете на кабинета потвърдиха, че подготвят план за поддържане на конструктивен диалог на правителството с бизнеса с цел решаването на проблемите, засягащи всички български граждани.

Във връзка с въвеждането на еврото представителите на работодателските организации обърнаха внимание, че е наложително започване на активна кампания за разясняване на обществото какви са ефектите – положителни, отрицателни и какви са предимствата от приемането на европейската валута. Работодателите ще търсят сътрудничеството на БНБ и търговските банки, експерти от държавите, които напоследък са влезли в Еврозоната, за да се обяснят какви са очакваните резултати, трудностите, които са срещнали и България да избегне отрицателните моменти в този процес. Подготовката на страната за приемане в ОИСР също бе обсъдена.

По време на последвалата пресконференция Цветан Симеонов, ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели заяви, че срещата с новия служебен кабинет е добър сигнал, че диалогът с правителството в предишния мандат ще продължи успешно. Работодателите разчитат на този диалог, да се задават навреме въпросите, за да се търсят отговори и решения навреме.

В срещата взеха участие представители на ръководствата на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Съюза за стопанска инициатива, както и членове на служебното правителство: Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства, Лазар Лазаров, заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика, Христо Алексиев, заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, Росен Христов, министър на енергетиката, Александър Пулев, министър на иновациите и растежа, Явор Гечев, министър на земеделието, Александър Свраков, заместник-министър на финансите и проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към президента и съветник на премиера.

Преодоляването на недостига на квалифицирана работна ръка и на предизвикателствата в сферата на енергетиката са сред най-важните задачи пред предприятията за 2023 г.

Наред с незабавните мерки за осигуряване на предвидими и конкурентни цени на енергията посредством компенсиране на непазарният им скок, за бизнеса от изключително значение е и изготвянето на енергийна стратегия и пътна карта на прехода. Акцент се поставя и върху развитието и модернизирането на електропреносната мрежа, изграждането на ВЕИ за собствени нужди от предприятията и домакинствата, както и реформирането на електроенергийния пазар преди да се направи пълната му либерализация.

Привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар е важна предпоставка за решаване на проблема с недостига на работна ръка. Освен нея ще са необходими още насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, както и осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение.

Това стана ясно по време на срещата на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) с представители на бизнеса от Северна България, която се проведе в Икономически университет – Варна. Събитието е част от ежегодните срещи, които Асоциацията организира, с предприятията и компаниите по региони, членовете и браншовите организации в страната. Целта на срещата беше да се обсъдят проблемите и възможностите за насърчаване, които стоят пред бизнеса, като основен акцент беше поставен върху малките и средните предприятия.

Срещата бе открита от ректора на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров, който приветства участниците и заяви безусловната си подкрепа в начинанията на АИКБ, която е дългогодишен партньор на университета.

„През годините сме доказали, че непрекъснато подобряване на бизнес средата и усъвършенстването на българското законодателство за  ускоряване на икономическия растеж са сред най-важните цели за Асоциацията. И през 2023 г. АИКБ активно ще работи за стабилна и предвидима икономическа рамка, за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, за оптимизиране на публичните финанси, посредством насърчаването на необходими реформи“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. Той осъди остро и непазарното решение на НС за административно определяне в КТ на МРЗ, като подчерта, че решението е в разрез с Директивата за МРЗ, Конвенция 131 на МОТ и с реалностите на пазара на труда, че застрашава конкурентоспособността на българската икономика и че налива масло в огъня на инфлационната спирала.

През настоящата година Асоциацията ще работи изключително активно по още 3 ключови приоритета. Това са подобряване на бизнес климата, развитието на капиталовия пазар и подкрепата за инвестиции.

Ускоряването на процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство, Еврозоната и ОИСР ще е с решаващо значение за подобряване на бизнес климата, считат представители на АИКБ. В допълнение към тази съществена задача трябва да се работи и за ускорено изграждане на електронното управление, намаляване на регулаторната тежест чрез свеждане на регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС, както и прилагане на разходопокривния принцип при определяне на всички държавни и общински такси.

Решенията на АИКБ за развитие на капиталовия пазар включват усъвършенстване на нормативната уредба за ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите, подобряване на условия за финансиране на малкия и средния бизнес, листване на държавни компании на борсата и други.

Подкрепата за инвестиции може да се осъществи чрез успешно стартиране на изпълнението на европейските програми и проекти за периода 2021-2027 г., както и на Плана за възстановяване и устойчивост.

По време на събитието бяха представени и обсъдени още Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, възможностите които ПВУ дава за развитие на устойчиво земеделие, процедурите, свързани с подобряване на връзката между бизнеса и образованието и Програмата за развитие на човешките ресурси.

Участие в срещата взеха представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на земеделието, Агенция по заетостта и Изпълнителна агенция „Програма за образование“.

На 3 февруари (петък) АИКБ ще проведе среща и с представители на бизнеса от Южна България. Събитието ще се състои в Община Стара Загора, а пълната програма за него може да видите ТУК.

За допълнителна информация, разгледайте презентациите:

• АИКБ – „Отговорният бизнес – за бизнес по правилата“;
• Министерство на труда и социалната политика – „Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 в Националния план за възстановяване и устойчивост“;
• Министерство на иновациите и растежа – „Мерки за насърчаване на иновациите и растежа на предприятията“;
• Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство
• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, възможности в периода 2023-2027 г.
• Изпълнителна агенция „Програма за образование“ – „Програма „Образование“ 2021-2027 год. Процедури, свързани с подобряване на връзката между образованието и бизнеса“
• Регионално управление за образованието – Варна – „Връзките с бизнеса в Държавен план-прием за учебната 2023-2024 год. и в центровете за върхови постижения“

Повече за отзвука в медиите от събитието в гр. Варна, проведено на 02.02.2023 год. може да прочетете в следния материал.

 

По данни от Националния център по заразни и паразитни болести, за периода 23 – 29 януари 2023 г. към днешна дата най-много болни от грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) се отчитат в областите Габрово, Ловеч, Ямбол и Софийска област. В област Габрово заболеваемостта от грип и ОРЗ е 259 на 10 хиляди души население, в област Ловеч – 242 на 10 хиляди, в област Ямбол – 217 на 10 хиляди, а в Софийска област – 275 на 10 хиляди. Най-силно засегнати са най-възрастните – над 65 години, но и децата.
Най-малко заразени с грип и ОРЗ има в областите Добрич – 92 на 10 хиляди, и Разград – 99 на 10 хиляди души население.
Според вирусолога проф. Радка Аргирова, в момента се намираме съвсем близо до пика на грипната епидемия, след което ще започне спадане на заболеваемостта. Разбира се, това ще се случи много по-леко и благоприятно, ако помогнем на тенденцията с нашата лична информираност и поведение, с усилия за профилактика и превенция, с правилно поведение при забелязване на рискови симптоми.

По този повод предлагаме на вниманието Ви съветите на д-р Петя Георева, дм и проф. д-р К. Карамфилов от МЦ „Център за превенция на здравето“, изготвени по материали на Робърт Кох Институт – Берлин.

---

Най-честите заболявания на дихателните пътища през зимните месеци са инфекциите, причинени от вируси, които водят до простуда, грип или Ковид 19. Симптомите често си приличат, но има различие в инкубационния период при тези инфекции.

Как човек може да се предпази от вирусите?
Срещу коронавирус и грипните вируси има ефективни ваксини, с които
ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ.
Кои са рисковите групи, за които тези ваксини са абсолютно необходими?

• работещи със сърдечно-съдови заболявания;
• работещи със хронични белодробни заболявания;
• работещи с онкологични заболявания;
• работещи с автоимунни заболявания;
• работещи с имуносупресивна терапия,
• както и лица, навършили 65 год., деца с белодробни заболявания и др.

Срещу простудните вируси и респираторно синцитиалните вируси /РСВ/ няма до сега продължителна ефективна защита чрез ваксини. Тук на помощ идват, както при всички инфекциозни причинители на белодробни инфекции, така познатите мерки за защита, като носене на маска, разстояние от 1,5 и 2 метра между хората, мерки за хигиена, особено редовно измиване на ръцете, проветряване често на помещенията, дезинфекция на дръжки, умивалници, санитарни помещения във офиси – особено зимните месеци, когато тези инфекции ни атакуват.

Симптоми при Ковид-инфекцията: ИНФЕКЦИЯТА често се проявява с кашлица, температура, хрема, болки в гърлото, нарушения на вкуса и обонянието. Други симптоми, които придружават инфекцията са: задух, главоболие, болки по крайниците, обща слабост. В по-редки случаи – гадене, липса на апетит, повръщане, болки в корема, разстройство. В някои случаи при тежко протичане могат да се развият възпалителни промени в белите дробове, възпалителни прояви на нервната система, мозъка и мозъчните обвивки, заболяване на ССС и на черния дроб или бъбреците. При това могат да се проявят нарушени на кръвоснабдяването, тромбози емболии и възпаление на сърдечния мускул.

Инкубационен период: периодът от заразяването до поява на първите симптоми на заболяването е от 3 до 5 дни. При леко протичане на инфекцията опасността от заразяване на другите хора е 10 дни от появата на симптомите. Причинителят на инфекцията се доказва с бърз антигенен тест, който не е 100% сигурен. За сигурно доказателство се счита положителният PSR-тест.

Грип/инфлуенца
Симптоми: Началото е внезапно с чувство на болест, температура, болки в гърлото, суха кашлица, мускулни болки, болки в крайниците, гърба и главоболие. Особено при възрастни хора може да има засягане на дихателната система с възпалителни промени в белите дробове.
В страната в аптечната мрежа има комбиниран бърз тест за грип А и Б и Ковид 19, който позволява в домашни условия всеки един от нас да се самотества. При положителен тест за грип А и Б веднага да се приема Тамифлу в рамките на 3 да 5 дни два пъти по една таблета сутрин и вечер.

Тамифлу е противовирусно средство, срещу грип А и Б, което взето веднага при първите симптоми на доказана грипна инфекция, може да спре репликацията на вируса и проявите на грипната инфекция. В този случай не се очакват усложнения в протичането и оплакванията отзвучават за 5-6 дни. Кашлицата може да се задържи по продължително време с характера на суха спастична кашлица, която се потиска с кодеин на капки, кодеин таблети или
Носкапин (капвал).
Инкубационен период: след заразяване първите симптоми настъпват още след първия до втория ден. Началото на симптоматиката е внезапна и остра. Болните могат да са заразни до една седмица от появата на първите симптоми. Изключение правят децата и лицата с отслабена имунна система, които могат да са заразни по-дълго време.
Доказва се с бърз тест за грип А и Б , който е комбиниран с корона-тест и е наличен в аптечната мрежа в България.

Простуда, причинена от други респираторни вируси – с подобна на грипната инфекция симптоматика
Симптоми: типични оплаквания са възпаление на лигавиците на носа и носоглътката, проявят се с хрема или запушен нос или течащ нос (ринорея), кихане, кашлица и болки в гърлото. Понякога се появява лека температура до 38 градуса, леко неразположение под формата на отпадналост, главоболие и болки по крайниците. Простудните вируси не причиняват тежки симптоми и по правило протичат безпроблемно в сравнение с грип, ковид 19 и РСВ.
Инкубационен период: между 24 часа и 5 дни. Опасност от заразяване има само през първите 2-3 дни от проявата на симптомите.

Респираторни синцитиални вируси – РСВ
Симптоми: РСВ поразява горните и долните дихателни пътища. Симптомите могат да бъдат различно изразени. При по-леки случаи заболяването се проявява преди всичко с кашлица, хрема, болки в гърлото и температура. При тежко протичане могат да проявят и възпаления на белите дробове – пневмонии. При малки деца може да се задържат симптомите на кашлица с характер на спастична дразнеща с асматиформен характер, често дълго време.
Инкубационен период: между 2 и 8 дни. Заразените лица могат да разнасят заразата още на следващия ден от заразяването, дори когато още не са проявени симптомите при тях. Заразените с здрава имунна система са заразни за другите само 8 дни.
Недоносените и новородените деца, както и заразените с отслабена имунна система по повод заболявания и специфични терапии, може да разнасят заразата дълго време – до няколко седмици от началото на заболяването.
Инфекцията се доказва със специфичен PSR -тест. Този тест го няма в аптечната мрежа в страната.
В много европейски страни в аптеките са налице комбиниран тест за ковид 19, грип А и Б и РСВ-вирус.

Защо е важно да се знае от какво сме заразени?
При Ковид 19 и грип А и Б има разработени ефективни ваксини, а в аптечната мрежа в европейските страни се продават и са достъпни и специфичните противовирусни лекарства.
В България в аптечната мрежа е налице антивирусното лекарство Тамифлу, което е ефективно при първите прояви на грип А и Б.
Опасността идва от РСВ-вируса. Той води до по-тежки прояви на инфекцията и в повече от половината от случаите може да има усложнения , които налагат прием на антибиотици, прием на лекарства за разширяване на бронхите и др.

Препоръки за терапия при РСВ:
Както при всички вирусни инфекции – прием на достатъчно течности – за втечняване на слузта в дихателните пътища и по-лесно откашляне. При висока температура се препоръчва Парацетамол или Ибопрофен, които се редуват на 5-6 часа. При температура над 39,5 се препоръчва Парацетамол да бъде комбиниран с течен Аналгин.
При силна хрема се препоръчва противооточен назален спрей за облекчаване на дишането.
Инхалации – помагат при кашляне и хрема. Може да държите главата над вряща вода и вдишвате парите. В случаите на засягане на белите дробове се препоръчва и включване на инхалатор (Салбутамол/Вентулин комбиниран бронходилататор с кортикостероид).
При висока температура – Влажни и студени компреси на подбедриците.
Антибиотиците не действат срещу вирусите – те се включват при вторична бактериална инфекция.

Медикаменти, които разширяват бронхите, като Салбутамол се препоръчват при РСВ-вирус, както и при лица с бронхиална астма, ХОББ, хронични бронхити и други белодробни заболявания за облекчаване на дишането.
При тежки случаи се подава и адреналин за разширяване на бронхите. Често пъти след грипна инфекция и други вирусни инфекции може да остане спастична кашлица продължително време, при която се препоръчва прием на Кодеин под формата на таблети или капки, или Носкапин (капвал).
Препоръки: Горната част на тялото да е повдигната, с поставяне на 2 – 3 възглавници – по-лесно се диша.
При РСВ се включва и кортизон (глюкокортикоиди, стероиди) под формата на таблети, които могат да повлияят острите дихателни симптоми и да скъсят протичането на заболяването.

N.B! Кортизон под формата на инхалации, не действа при РСВ.

При тежки случаи, чрез инхалатор се подава и адреналин за разширяване на бронхите. Препоръчителен антибиотик при засягане на белите дробове и вторична инфекция – второ поколение Цефалоспорини – напр. Зинат 2 по 500 мг- 7 до 10 дни; Цефуроксим и др.

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2023 г. Това стана на официална пресконференция на 19 януари, в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР – Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и ротационен председател на АОБР за 2023 г., Евгений Иванов – изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

АОБР ще работи по 44 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда и икономика, енергетика и зелен преход, образование и пазар на труда, социална политика, европейски политики и инвестиции.

Във встъпителното слово, при откриване на пресконференцията председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи, че предприятията-членове на АОБР произвеждат 86% от БДС на страната и в тях работят 82% от всички наети. Формулираните приоритетите за 2023 г.  имат за цел да насочат вниманието на институциите върху реализиране на политики от ключово значение на българския бизнес. Те са с широк обхват и хоризонт, в съответствие с динамиката и предизвикателствата пред страната ни.

„Националните приоритети са неизменно във фокуса на вниманието на АОБР. Приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е с хоризонт 1 януари 2026 г., но за да се включим в този срок трябва всяка година да извървим определени крачки по маршрута. За постигане на другите две цели – приемането на България  в Еврозоната на 1 януари 2024 г. и приемането ни в Шенген до края на годината, трябва да се положат усилия от политическата класа, от бизнеса и от хората“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. По пътя към еврозоната все още има определени предизвикателства  – да се възстанови макроикономическата стабилност, да свием дефицита, да подобрим управлението на дълга. Председателят на АИКБ призова да спре безотговорното харчене на пари, по-таргетирани социални разходи и за пореден път повтори призива на АОБР към бизнеса при спадналите цени на енергията да намали цените на продаваните стоки и услуги.

Председателят на БСК Добри Митрев представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Мерките за ограничаване ръста на инфлацията са изключително наложителни по отношение както на членството ни в еврозоната, така и за благоденствието на страната ни.  Ако успеем още в първите месеци на тази година да потиснем ръста на инфлацията и да я сведем до поносими нива, България има всички шансове от 1 януари 2024 г. да бъде пълноправен член на еврозоната“, отбеляза председателят на БСК. АОБР очаква през 2023 г. реални политики за изграждане на електронното управление във всички области, преминаване към реално програмно бюджетиране, прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на държавните такси, предприемане на реални действия по прилагане на принципа “замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци, запазване на съществуващия данъчен модел, ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса, препятстващ инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии. Справяне с проблемите на трафика по граничните пунктове, насърчаване на инвестициите в железопътния, морския и речния транспорт са също сред приоритетите на АОБР.

Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ, представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и зеления преход. „Започваме трудна година. Надяваме се, ако успеем да осъществим поне част от приоритетите в този сектор, да се поздравим в края на годината с резултат, който влияе на джоба не само на бизнеса, но и на домакинствата. Енергетиката е „най-горещия картоф“ в икономиката. Първият основен приоритет е коригиране изкривяванията на пазара на едро на електроенергия при екстремни цени чрез компенсация на потребителите на свободния пазар, вкл. приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия“, посочи изпълнителният директор на КРИБ. Други приоритети на АОБР в енергийния сектор са: създаване на работещ компенсаторен механизъм поради високите цени на природния газ за потребителите и въздържане от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“; формиране на национален пазар на емисии на парникови газове; изработване на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.; изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност; насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление; повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация. Акцентира се на активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка, с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход.

„В условия на намаляваща безработица, недостиг на квалифицирана работна сила и застаряване на населението усилията на АОБР ще бъдат насочени към подобряване на системата за обучение на възрастни и постигане на синергия с политиките на институциите“, каза Цветан Симеонов, председател на БТПП, представяйки приоритетите в сферата на образованието и пазара на труда. „Ключова задача е продължаване на усилията за реална връзка и диалог между образованието на всички нива и бизнеса, анализ на нуждите на работодателите от работна ръка в краткосрочен и дългосрочен план“, допълни Симеонов. Сред приоритетите са също: разработване на програма и пакет от мерки за привличане на таланти; повишаване на дигиталните умения на населението; подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България. Симеонов обърна внимание на облекчаване на процедурите за внос на работници в страната от възможно най-много дестинации и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България.

Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика, европейските политики и инвестициите представи председателят на АИКБ Васил Велев. „Социалната политика, която се провежда в нашата страна изпраща грешни  послания и води до упадък на нравите. Тя казва няма нужда да се образовате, да се квалифицирате, няма нужда да се трудите. Държавата ще увеличава заплатите с пари, които ще вземем назаем. Или ще ви даде щедри социални помощи, независимо от имуществото, което имате. Това е и по отношение на пенсионния модел, и по отношение на минималната работна заплата. Тази политика води до демотивиране на хората да се квалифицират и упражняват качествен труд, до очакване държавата-майка да се погрижи с пари, които тя няма и ще вземе от тези, които се трудят добре или ще вземе назаем“, каза Васил Велев. Сред приоритетите на АОБР в социалната сфера са: финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и  правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея индикатори са препоръчителни, а не задължителни; развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване; ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС) по отношение на стабилността на пенсионната система с цел да бъде реален буфер.

В областта на европейските политики и инвестициите акцент се поставя на  подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС; създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на НПВУ; иницииране на преговори по „Нов обществен договор“ за България, съобразен с инициативата на новия генерален директор на МОТ за недопускане  на политизация на трудовите отношения, предоговаряне на НПВУ в частта му за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%, на база 2019 г., така че да се предотврати унищожаването на голяма част от производствените мощности, произвеждащи електроенергия и пренасочване на средствата от несъстоятелния проект за създаване на Национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия от 6000 MWh към грантова схема за системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници, изградени за собствени нужди в предприятията. Настоява се за стриктно спазване на сроковете за откриване на останалите процедури по НПВУ и Оперативните програми.

СНИМКИ и ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС от пресконференцията.

……………………………

АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.

Съгласно устава на АОБР, Асоциацията се председателства на ротационен принцип – през 2023 г. ротационен председател на АОБР е БТПП.

Повече за АОБР можете да научите на адрес www.aobe.bg

Средствата, които са предвидени по Планът за възстановяване и устойчивост за 6000 MWh батерии трябва да бъдат пренасочени за изграждане на системи за съхранение на енергия от ВЕИ-та за собствени нужди на предприятията, възстановяването на ПАВЕЦ, както и за развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това заяви на Powers Summit 2022  в панела, посветен на План за възстановяване и устойчивост, председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Според Васил Велев определеният капацитет за батерии освен, че не е реализуем и парите ще се изгубят за страната ни, той и не е нужен в този размер. Финансовият ресурс от над 1,5 млрд. лв. обаче може да се използва много по-ефикасно за изграждането на ВЕИ-та със системи за съхранение на енергия за собствени нужди в предприятията. Така  ще се облекчи и преносната мрежа. Очакванията на председателя на АИКБ са, че кандидатите по такъв проект ще бъдат 6-7 пъти повече от предвидените до момента средства.

ПАВЕЦ-Чаира е уникален вид централа-акумулатор за произвеждане на балансираща електроенергия у нас, който е с много по-дълъг живот от предвидените батерии. Това е и най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа и трябва да бъде възстановена.

„Механизмът за възстановяване и устойчивост беше структуриран, за да подпомогне възстановяването на икономиката след Ковид. Докато се структурираха Националните планове икономиките се възстановиха, като дори българската се представя изключително добре. Енергийната криза и войната в Украйна обаче създадоха нови проблеми, за които Европейската комисия изработи механизма RePowerEU“ допълни още той. Според Васил Велев докато Комисията работи по европейските директиви, които ще дадат възможност за отваряне на нови глави в ПВУ с нови средства, страната ни трябва да използва времето, за да актуализира стратегическите си документи за енергийно развитие и да постигне съгласие за национален план за енергиен преход, който да бъде подкрепен с НПВУ.

„Искането за намаляване на въглеродните емисии в България от въглищни електроцентрали с 40% към края на 2025 г. спрямо 2019 г. вече е пагубно и неизпълнимо. Ситуацията е коренно променена. Това би означавало България да загуби в рамките на една година 6 млрд. лв. от производство на електроенергия от въглищните си централи на база производство и цени през тази година. Към това трябва да добавим, че през 2023 г. се очаква недостига на газ в ЕС да е от порядъка на 30 млрд. куб. метра. Това е потреблението на десет Българии. Този недостиг ще поддържа високи цени в ЕС още дълго време. При това положение намаляването на производството на енергия е изключително контрапродуктивно. То ще доведе до затваряне или емиграция на базовите индустрии от България, без които е немислим зеления преход. Това задължение трябва да се предоговори, без да променяме разбира се целите към 2050 г. и 2030 г.“, допълни още Васил Велев.

По време на панела бяха обсъдени и определени ключови приоритети като развитието и модернизацията на електропреносната и електроразпределителните мрежи, промените в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, пренасочването на средства от несъстоятелни проекти за изграждане на батерии за съхранение на електрическа енергия към изграждане на ВЕИ със системи за съхранение на енергия за собствени нужди в предприятията, както и предоговаряне на важната за България глава „Енергетика“ в ПВУ.

Участие в дискусионния панел взеха председателят на Българска фотоволтаична асоциация Миглена Русинова, председателят на Алианса на технологичната индустрия Андреана Атанасова, председателят на Българска строителна камара инж. Илиян Терзиев и членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев.

Това е вторият Power Summit, който се провежда в София. Целта на форума е да събере лидерите на всички политически формации и техните екипи, които в диалог с бизнеса, гражданския сектор и науката да търсят в реално време решения по водещи теми.

---

„Приветстваме решението на Народното събрание от 6 декември, с което се гарантират компенсациите за небитовите потребители на електроенергия през цялата 2023 г., тъй като е в интерес на конкурентоспособността на българската икономика и на всеки български гражданин. Специално трябва да отбележим активната роля за това да се случи на вносителя Драгомир Стойнев. Специални благодарности на председателя и зам.-председателя на парламентарната Комисия по енергетика – Делян Добрев и Рамадан Аталай, и на парламентарните групи, които единодушно подкрепиха решението – ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и „Възраждане“, както и народните представители от другите парламентарни групи, които гласуваха „за“.“

Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател през 2022 г. на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев по време на проведена днес (8 декември 2022 г.) пресконференция на АОБР.

Повод за пресконференцията е решението на Народното събрание (НС) от 6 декември 2022 г., с което беше актуализирано решението на НС от 8 ноември т.г. за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия. До прегласуване на текстовете се стигна след протест на работодателските организации, а в резултат на решението, през 2023 г. небитовите потребители на електрическа енергия ще получават компенсации в размер на 100 на сто за ползваната от тях електроенергия на цена на сегмента „ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ за съответния месец над прага от 200 лв. за мегаватчас (MWh). В момента компенсациите са за цената на тока, която е над 250 лв. за MWh.

Според Добри Митрев, това решение дава стабилност, предвидимост и по-ниска цена на ел. енергията за небитовите потребители. „Ние ще очакваме подобни решения да има и за доставките и цената на природния газ. Надяваме се в диалог да има и последващи стъпки, така че да успокоим цените на стоките“, каза още председателят на БСК. От името на АОБР той отправи призив към всички производители, търговци и вносители да калкулират в посока надолу тази промяна в цената на ел. енергията в цените на стоките и услугите, които предлагат, „защото всички сме в една лодка и заедно трябва да гребем в посока просперитета на държавата“.

Добри Митрев изрази и признателност към усилията на правителството за провеждането на тръжни процедури за природния газ, както и за успешното балансиране на цените на горивата.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев аргументира правилността на решението на Народното събрание с данни за цените на електроенергията в България и Европейския съюз. „Цената на ел. енергията до средата на миналата година беше 112 лв. за мегаватчас (в предишните години беше и по-ниска), т.е. това е нивото, от което тръгнахме, за да видим кои са главните причини за инфлацията днес. От юни 2021 г. до юни 2022 г. цената скочи на 245 лв., т.е. двойно. През настоящото полугодие (след юни 2022 г.) цената е 250 лв., а с новото решение на НС през цялата 2023 г. тя ще бъде 200 лв., което е с 20% намаление, като не се отчитат допълнителните такси“, обясни Васил Велев.

Според него, забавянето на необходимите компенсации срещу високите енергийни цени е основната причина България да има по-висока инфлация от средната в ЕС. „Компенсациите не са подарък за бизнеса – това е връщане на част от заграбеното от предприятията“, подчерта председателят на АИКБ и припомни, че европейските малки и средни предприятия ползват електроенергия на цена от 201 лв. за мегаватчас, а цената за електроинтензивната индустрия в ЕС е 135 лв. „В България дори при цена от 200 лв. за мегаватчас, електроинтензивната индустрия е в ситуация на неконкурентоспособност“, отбеляза Васил Велев и припомни, че битовите потребители в ЕС се снабдяват с ел. енергия на цена от 296 лв. за мегаватчас, а у нас – за 82 лв. „Пирамидата е обърната – навсякъде по света цената на дребно (за бита) е по-висока от тази на едро (за предприятията) – навсякъде, освен в България“, каза Васил Велев.

„Призоваваме бизнеса да направи усилия за задържане и връщане на цените, като използва това намаление на цената на ел. енергията и като търси и други резерви. Такива усилия трябва да направи цялото ни общество, за да се укроти инфлацията и да постигнем целта България да е в еврозоната от 1 януари 2024 г. Решението за това ще се взима през м. май и в месеците дотогава ние трябва да положим усилия да отговорим на критериите за инфлацията. Това ще спомогне и за по-нататъшна конвергенция на доходите и ускоряване на икономическия растеж“, подчерта председателят на АИКБ.

„Този път правим пресконференция за нещо добро – констатираме правилни стъпки на управляващите в посока към поддържане на по-добра икономическа среда“, отбеляза на свой ред председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Той призова Министерството на енергетиката и „Булгаргаз“ да се въздържат от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“, тъй като очевидно фирмите не са в състояние да изтеглят всички заявени от тях количества. Според Цветан Симеонов, прилагането на тази клауза е оборима в съда, особено от фирмите, които успеят да докажат форсмажорни обстоятелства, но не е нужно да се стига до подобни процеси.

Според председателя на БТПП, основните притеснения на бизнеса за следващата година са свързани с недостига на работна ръка, цената на суровините, енергията и транспорта. „Част от проблемите парламентът е на път да ги реши, затова има основания за по-оптимистично настроение на българския бизнес“, смята Цветан Симеонов. Той припомни, че през последните години са правени множество проучвания относно нагласите у бизнеса за приемане на еврото и тези проучвания показват, че преобладаващата част от деловите среди одобряват присъединяването на България към Еврозоната, макар все още да са на лице и известни притеснения, свързани с потенциален ръст на цените, и др.

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Ивайло Найденов (изпълнителен директор на БФИЕК) също се присъедини към изказаните благодарности към народните представители и отбеляза, че решението на НС дава предвидимост на бизнеса през 2023 г. да планира своите производства и да бъде конкурентоспособен в рамките на ЕС и извън него. Ивайло Найденов също подчерта, че компенсирането на бизнеса и на обществените потребители на ел. енергия по никакъв начин не натоварва бюджета. „Това са средства, които са платени и изработени от българския бизнес и част от тях се връщат обратно. Тази граница от 200 лв. възстановява конкурентоспособността и би подпомогнала постигането на целите за влизане в еврозоната, но и не застрашава функционирането на българската енергетика“, категоричен бе Ивайло Найденов.

В допълнение, извън темата на днешната пресконференция, председателят на АИКБ Васил Велев постави въпроса за планираното увеличение на максималния осигурителен доход на 4200 лв. Васил Велев припомни, че до 1 април т.г. МОД беше 3000 лв., след което беше увеличен на 3400 лв., а сега се иска увеличение до 4200 лв., т.е. на годишна база ръстът е 53%. „Това е напълно безумно, икономически необосновано, и то – в момент, когато компаниите вече са направили своите бизнес разчети. Това е мощен проинфлационен механизъм, който би се задействал. Това касае облагането на висококвалифицирания труд. Това предложение би довело до ограничаване на инвестициите във високотехнологичните сектори. Всички работодателски организации възразяват срещу този подход. Ние настояваме за автоматичен механизъм, който да обвързва максималния осигурителен доход със средния осигурителен доход (2,5 пъти)“, каза председателят на АИКБ.

Той постави и темата за грешния подход при прилагането на европейската Директива за адекватните минимални работни заплати (МРЗ). „Популизмът и предстоящите избори вероятно ще произведат грешното четене на Директивата, която уж повелявала МРЗ да бъде равна на половината от СРЗ, но няма такова изискване. Директивата изброява множество индикатори, които следва да бъдат отчетени. Но днес законът е приет на първо четене с почти единодушие. Това не е пътят към храма – увеличава се сивият сектор, увеличава се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и икономически сектори, където СРЗ е малко над 1000 лв.“, категоричен бе Васил Велев. Думите му бяха подкрепени от Добри Митрев, който отбеляза, че има три области в България, в които средната работна заплата (СРЗ) е под 1200 лв., в други 6 области тя е под 1300 лв., а в 9 области е под 1400 лв. „Единствено в София СРЗ е приблизително 2400 лв. Това е като свинското със зеле – в София тази МРЗ би била поносима, но в страната не е така“, каза Добри Митрев.

В заключение, председателят на БСК и ротационен председател на АОБР Добри Митрев изрази удовлетворение от факта, че последната за годината пресконференция на АОБР е заредена с позитивизъм. Той пожела на следващия ротационен председател на АОБР Цветан Симеонов (БТПП) всички пресконференции през 2023 г. да бъдат в тази позитивна посока. Добри Митрев благодари на медиите за обективното отразяване на посланията на АОБР, както и на работодателските организации за национално отговорната им работа през 2022 г. „Показахме, че макар и да сме конкуренти, в защита на икономиката и обществото можем да работим заедно“, каза Добри Митрев.

За повече информация от събитието, вижте също:

• ОБРЪЩЕНИЕ НА АОБР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС;
• ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА;
• СНИМКИ.

Предвид динамиката на политическата обстановка в страната „Powers Summit 2022ВЛАСТ, ЧУВАЙ!“, който среща властта, лидерските екипи на парламентарно представените партии и бизнеса, ще се проведе на 20 декември 2022.

АИКБ е партньор на събитието.

На POWERS SUMMIT говори бизнесът, представен от председателите на браншови камари, индустриални асоциации и бизнес лидери, а политиците ги слушат.

Когато политиците заговорят започват с думите „чух ви“ и поемат конкретни ангажименти, по кои от поставените приоритети от бизнеса, тяхната парламентарна група или министър ще работят. Друга от социалните иновации на POWERS SUMMIT е времето. Сроковете, които поемат политиците са в рамките на не повече от 6 до 12 месеца.

Oще с първото си издание POWERS SUMMIT доказа своята ефективност, а с присъствието и с поетите ангажименти политиците доказаха, че работи. Една много сериозна част от приоритетите, заявени от индустрията в рамките на форума, бяха адресирани както от законодателната власт, така и от изпълнителната в рамките на първите 6 месеца на мандата на предходните Народно събрание и редовно правителство. Поетите ангажименти от представителите на всички политически сили бяха или изпълнени, или беше показана политическа воля за тяхното изпълнение.

Тази година програмата започва в 9:00 с официално откриване. Следват:

• 09.15 – 09.30 Приоритети – социологическо представяне на обществените нагласи;
• 09:30 – 10:00 Водещите политически лидери на България;
• 10.00 – 11.30 Здравеопазване;
• 11:30 – 13:00 Енергетика;
• 13.00 – 13:30 Обедна почивка;
• 13:30 – 15:00 Устойчиво развитие;
• 15:00 – 16:30 План за възстановяване и устойчивост;
• 16:30 – 18.00 Предприемачество и бизнес в България – пречки и стимули;
• 18:00 Обобщение – Какво се каза и кой какво чу? Обявяване на така формулирания стратегически план за следващите 12 месеца.

* Възможни са промени в часовете.

Тази година POWERS SUMMIT, съвместно със стратегическите партньори за социологически проучвания „Алфа Рисърч“ и „Тренд“, прави национално, представително допитване „Приоритети на българите за 2023“. Приоритетите на българския народ ще бъдат обявени в рамките на форума и по всички национални медии.

Присъствието на всички е с покани, като репрезентативните организации на индустрията са Програмни Партньори и разполагат с определен набор от покани за форума.

Кандидатстване за ДОСТЪП до събитието може да стане тук. След като заявите своето желание за достъп и бъдете одобрени може да използвате код за 20% отстъпка AIKBPS2022 от цената на билетите.

На 8 декември 2022 г., четвъртък, от 12.00 часа, в Пресклуб БТА (бул. „Цариградско шосе“ 49) ще се проведе пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Ще бъде представена позиция на АОБР във връзка с компенсирането на високите енергийни цени през 2023 г., мерките за овладяване на инфлационните процеси в страната и готовността на България за присъединяване към Еврозоната от 1 януари 2024 г.

В пресконференцията ще участват:

• Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ);
• Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК);
• Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП);
• Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Заповядайте!