Публикуваме по-долу пълния текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно обявената за обществено обсъждане Карта на регионалните помощи за периода 2022 – 2027 г. и необходимостта от съществени промени в броя и границите на районите на планиране (NUTS 2) в Република България.

---

ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ВИОЛЕТА КОМИТОВА,
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ХАЛИЛ ЛАТИФОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, ИНОВАЦИИ И ТУРИЗЪМ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Относно: Обявената за обществено обсъждане Карта на регионалните помощи за периода 2022 – 2027 г. и необходимостта от съществени промени в броя и границите на районите на планиране (NUTS 2) в Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

От дълги години в Република България съществува много сериозен проблем, свързан с районите на планиране на ниво 2 (NUTS 2). Границите на тези райони в Република България изобщо не са очертани оптимално. Това създаде твърде неблагоприятна ситуация по отношение на регионалните помощи в областите с административни центрове в градовете Благоевград, Кюстендил, Перник и София (области София – град и Софийска област). Това неблагоприятно положение се поддържа от 2013 г. насам, като не се наблюдава никакъв стремеж към намиране на изход от възникналата ситуация.

Не е тайна, че два от районите на ниво 2 в Република България към днешна дата, както и през 2018 г., данните от която са отчитани при определянето на параметрите, не отговарят на разпоредбите на член 3, ал. 2,  не отговарят на разпоредбите на Регламент 1059/2003 г. за броя на населението в тези региони, което трябва да бъде между 800 хиляди и 3 милиона души (лица с местожителство в съответния регион). Това се отнася за Северозападния и за Северния централен район, които се намират под тази граница. От  друга страна – изискването за населението на райони на ниво 1 (NUTS 1) е да бъде в границите между 3 и 7 милиона души. От 2019 г. насам може да се смята, че населението на Република България със сигурност е под 7 милиона души, иначе казано – цялата територия на страната може да влезе в един район на ниво 1.

По мнение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), консултирано с експерти в областта на регионалното развитие, оптималният вариант, който да осигурява положение, при което може да се постигне балансирано регионално развитие и максимално добри условия за публични и частни инвестиции в регионите, е въвеждането на 3 (три) региона на планиране на ниво 2 и на 1 (един) регион на планиране на ниво 1.

В доклада на министъра на финансите към проекта на Картата на регионалните помощи 2022 – 2027 г. е посочено, че „в отговор на икономическите затруднения, породени от пандемията от COVID-19 и невъзможността с достатъчна степен на сигурност да се прогнозира въздействието на пандемията н средносрочен и дългосрочен план и да се узнае кои региони ще бъдат особено засегнати, ЕК планира да извърши средносрочен преглед на картите на регионалните помощи през 2023 г. При този преглед ще се вземат предвид последните налични статистически данни“.

Същевременно е важно да се отбележи, че близо 40 % от назованите региони на планиране ниво 2 в ЕС, които попадат в покритието на регионалната помощ в държавите членки на ЕС към референтната 2018 г., не попадат в границите за брой население, посочени в член 3, ал. 2 от Регламент 1059/2003 г. Отчитайки и социално-икономическата и хуманитарни криза, предизвикана от пандемията, настояваме в партньорство с други държави членки на ЕС да бъде подкрепено преразглеждането на Приложение І към Регламент 1059/2003 г. с цел извеждането на актуални и адекватни статистически данни за регионите в Европейския съюз, както за определяне на ясни и точни правила за определяне на региони на планиране ниво 2 (NUTS 2), преди края на 2021 година.

Критерият, по който трябва да се определят новите граници на регионите, e съотношението на БВП на глава от населението, съпоставен със средния БВП на глава от населението за ЕС. Целта трябва да бъде да се постигне съотношение, което да е под 55 на сто. Технически това може да стане, като към сегашния Югозападен район, включващ столицата, се добавят области с нисък БВП – на първо място Видинска, Монтанска и Врачанска, и ако трябва – и области от Северен централен район. Вероятно е възможно и друго деление на Северен, Южен и Черноморски район.

Лансираните идеи за обособяване на София – град в отделен район не са особено целесъобразни, защото те не решават въпроса с недостигащото население в Северозападния и в Северния централен район. Отделно, така силно ще се затрудни отпускането на помощи за инвеститори, в това число и за местни инвеститори на територията на столицата.

Тук е мястото да се отбележи, че поради много по-адекватното райониране на Гърция нивото на помощта в Солун е по-високо отколкото това в София. При сегашното положение на нещата в България (новото старо положение) София – град, Софийска област, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област получават подкрепа с 20 % базов интензитет при 50 % интензитет за останалата страна. Както вече казахме, много по-развитият Солун получава по-голяма регионална подкрепа.

В случай, че се приеме настоящето предложение на АИКБ, базовият интензитет на изброените пет области би трябвало да се покачи да 50 %, без останалите области в страната да загубят каквото и да е.

Затова е необходима промяна в „регламент – приложението“ към Регламент 1059. За да може да се мотивира подобна промяна, е необходима основателна причина. Като такава основателна причина може да бъде посочена реформа в административното деление. Подобна административна реформа може да се окаже от полза и за финансирането на по-голяма част от територията на Република България със средства от Фонда за справедлив преход – в момента Европейската комисия допуска финансирането само на три области. Ако се променят административните граници на областите, несъмнено ще бъде финансирана по-голяма част от територията на Република България.

Напълно адекватни мотиви за промяна в районите на ниво NUTS 2 могат да бъдат съображения, свързани с концентрацията на населението, наличието на определени услуги за населението и /или бизнеса във всеки район на ниво 2, както и специализацията на определени райони на ниво NUTS 2 – примерно достъп до електроенергия, произвеждана от ВЕИ, дигитални услуги или други промени и перспективи, които биха били приети определено позитивно в Европейската комисия.

Разбира се, би трябвало да се потърсят като съмишленици за подкрепа останалите седем държави, които са гласували „против“ на заседанието на Съвета през месец април 2017 г. От тях би трябвало да се потърси подкрепа за удължаване под някаква форма на живота на въглищните централи (с използване на преходни горива, търсене на водородни решения и други такива). Кризата в момента е напълно сериозно основание за търсене на такова развитие на нещата.

По принцип картите за регионална помощ на държавите членки на ЕС трябва да бъдат одобрени през настоящата 2021 г. Те трябва да влязат в сила от 1 януари 2022 г. Това налага много спешни действия от страна на Република България. Подобни прецеденти в страните от ЕС има много. През 2013 г. много държави от ЕС правиха подобни промени – бяха сливани, разделяни и обособявани нови райони както на ниво NUTS 2, така и на ниво NUTS 3, на което ниво са сегашните области в България. Тези промени от 2013 г. се отразиха пряко върху картите за регионална помощ на тези държави след 2015 г. Една от последните промени беше в Португалия и датира от края на мандата на Комисията „Барозу“.

АИКБ заявява своята готовност да подкрепи морално и експертно всякакви действия в описаните по-горе насоки, независимо от времевия дефицит, в който се намира Република България. Все пак ние разполагаме с формалното основание за несъответствието на Северозападен и Северен централен с установените критерии в ЕС. Впрочем от данните на Евростат се вижда, че има и други, не малко на брой райони на планиране на ниво NUTS 2, които са с население под 800 хиляди души или пък са с над 3 милиона жители.

Имаме всички основания да смятаме, че в много от тях са извършени изкуствени раздробявания или пък обединения, за да се постигне по-нисък размер на параметъра БВП на глава от населението и да се ползват регионални помощи от ЕС. Като такива могат да се посочат:

• Регион Норте (Португалия) с население, което е трайно над 3 милиона души;
• Регион Андалусия (Испания) – с население 8 милиона души (!);
• Регион Тесалия (Гърция) – с население от 720 хиляди души, което определено е под лимита от 800 хиляди.

Във всички тези региони съотношението БВП на глава от населението е под 55 %, точно като по поръчка, за да се постигне максимален интензитет на помощта. Ние изобщо не коментираме дали тези изключения се толерират от Европейската комисия или става дума просто за пропуски, но всичко това ни навежда на мисълта, че Република България не трябва да стои бездейна при това положение.

Благоприятно обстоятелство е, че картите на регионалните помощи в останалите държави от ЕС все още не са одобрени с изключение на картата на Република Чехия. Това показва, че все още има някакво пространство за маневриране, макар и в последния момент.

Още един път подчертаваме, че АИКБ е готова да сътрудничи експертно и да подкрепи политически едно евентуално преосмисляне на броя и на границите на районите от второ ниво NUTS 2, за да бъдат постигнати по-благоприятни условия за получаване на регионална помощ за по-голяма част от територията на страната.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

---

Становище на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК)

Следва пълният текст на призив от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за спешна необходимост от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 г., изпратен до председателя и всички парламентарни групи на 46-то Народно събрание на РБ.

---

ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ИМА ТАКЪВ НАРОД“

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ – СДС

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Г-Н ХРИСТО ИВАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

МУСТАФА КАРАДАЙЪ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ!“

Относно: Спешна необходимост от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръща към Вас в качеството си на представителна на национално равнище работодателска организация, която представлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души, над 90 браншови организации, представляващи три четвърти от икономическите дейности в страната и мрежа от регионални структури, покриващи повече от две трети от общините в страната.

Обръщаме се към Вас с призив за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 година. Едва ли е необходимо да се обяснява пространно защо е необходима тази актуализация – въпросът отдавна се дискутира на всички нива на държавното управление и сред социалните партньори. Всички знаят, че ако бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни мерки в управлението на икономиката, като такъв развой на нещата може да има катастрофални последици.

Ние отлично разбираме сериозността на проблема с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който очевидно поглъща огромна енергия и време. Нещо повече – ние искрено желаем политическите сили и народните представители да се справят с този проблем, защото възникването на политическа нестабилност изобщо не е в интерес на икономиката на страната, нито на предприятията и предприемачите, нито на наетите работници и специалисти. Достатъчно е да се погледне само към въпроса за драматичния ръст на цената на електрическата енергия за промишлеността, за да стане ясна острата необходимост от овластена и действаща изпълнителна власт.

Това обаче е въпрос, който е изцяло в ръцете на политическите сили и е съответно и тяхна отговорност. АИКБ искрено желае успех на народните представители и на политическите сили в тази процедура.

Налага се обаче да се отдели време и за някои действия, изрично изискващи санкция от страна на законодателната власт, след които актуализацията на бюджета е несъмнено на първо място.

Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година вече беше подкрепено от социалните партньори – национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. АИКБ още веднъж подчертава своята привързаност към подкрепата на необходимостта от актуализация на бюджета.

От актуализацията на бюджета зависи и очакваната подкрепа за бизнеса, който трябва да осигури от своя страна очакваните приходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 криза далече не страдат само отраслите, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата руши бизнеса не само на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на негативното въздействие на пандемичната криза е много по-голямо и широкообхватно.

Тежко пострадаха редица отрасли, особено транспорта. В плановете за актуализиране на бюджета дори са предвидени известни средства за подкрепа на авиокомпаниите, проблемите на които досега бяха пренебрегвани като цяло. Но капризите на пандемичната криза, в съчетание с немислимата цена на електроенергията за промишлени нужди вече заплашват отрасли, за които досега изобщо не е ставало дума.

Много нагледен пример е случаят с шивашката промишленост с всичките й подотрасли. Българската шивашка промишленост е изцяло експортно ориентирана, тя е изключително зависима от глобалната динамика на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки изделия. Не трябва да се заблуждаваме с популярни, но неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят „на ишлеме“. Напротив – става дума за предприятия, които от години работят „от скица“ – някои от тях разработват колекциите на известни чуждестранни фирми в това число от Франция, Италия, Германия и други. Но в момента възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, настояват точно тази творческа и развойна работа да се извършва безплатно, за да се вържат ниски крайните цени в условията на кризата.

До момента при сегашната ситуация шивашката промишленост в България оцелява единствено благодарение на държавната подкрепа. В случай на спиране на държавната подкрепа (мерките от типа на жаргонно наричаната мярка „60/40“) сред по-малките предприятия ще започне вълна от прекратявания на работа и затваряне на производствени мощности, поради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара само със свои сили. По-големите предприятия ще издържат прекосили още максимум около два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.

Обръщаме внимание точно на този отрасъл поне по две причини. На първо място – досега никой не е разглеждал шивашката промишленост като сериозна жертва на пандемичната криза. Всъщност заплахата е много голяма, включително и поради фактори, на които няма как да оказваме влияние.

На второ място – защото в момента шивашката промишленост изпълнява ролята на нещо като „последен окоп на заетостта“. Шивашките предприятия, много от които са със значителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), все още имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и съответно – нискоквалифицирани работници в страната. В случай на колапс на шивашката промишленост е много вероятно да станем свидетели на голям скок на безработицата, точно в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да предизвика „ефект на доминото“ и сред други отрасли.

Трябва също така да се подчертае, че тук изобщо не става дума за технологично изостанали предприятия. Точно обратното – става дума за предприятия, които през 2019 година и дори в самото начало на 2020 година са били на печалба и които непрекъснато са реинвестирали цялата си печалба. Това са автоматизирани в значителна степен предприятия, с определена степен на роботизация, въоръжени с авангардни технологии.

Тук ние анализирахме ситуацията само при шивашката индустрия, но без големи затруднения можем да приведем и други примери от други отрасли, особено при електроинтензивните индустрии, които получиха тежък „токов удар“, и при строителния бранш, който разчита на актуализацията на бюджета, за да получи вземанията си от държавата. Ефектът от кризата става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е крайно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.

Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите. Провалянето на тази мярка поради липса на актуализация на бюджета би имала много тежки последици. Последното не се нуждае от допълнителни разяснения – необходими са действия.

С не по-малка острота са потребностите на здравеопазването при надигналата се поредна вълна на COVID-19.

По изложените по-горе причини АИКБ се обръща към народните представители и към политическите сили с призив да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е необходима за мерки, които не могат да чакат развръзката на политическата драма дали сегашното Народно събрание ще успее да излъчи правителство.

Впрочем евентуално актуализираният бюджет би имал дори по-добри показатели от досегашния, като се вземе предвид очакването бюджетният дефицит да намалее от 3,9 % от БВП на 3,6 % от БВП.

Тези мерки са приоритетни спрямо въпроса ще се отива ли на трети поредни избори за тази година или не. Без значение на отговора на последния въпрос, тези мерки трябва да бъдат осъществени. В противен случай щетите ще са огромни и потърпевши ще са цялата икономика и българското общество.

Като още един път изразяваме вярата си в здравия разум на народните представители и на политическите сили у нас, Асоциацията на индустриалния капитал в България апелира да бъде актуализиран бюджетът на Република България за 2021 година във вида, в който беше одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Следва пълният текст на писмото, изпратено от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министър-председателя на България Стефан Янев относно предприемане на спешни действия за цените на електроенергията.

---

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ          

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Системно на пазара на електроенергия в България се създава дефицит, в най-голяма степен провокиран от ограничено предлагане.

През последните дни, от 1-ви август 2021 г., ситуацията се задълбочи негативно и придоби обем, който влошава драматично конкурентните позиции на фирмите и особено на индустриалните потребители на електроенергия в България в контекста на общоевропейския пазар, което е недопустимо и безотговорно поведение на компетентните институции.

Средната базова цена на активна електроенергия, пазар „ден напред“ по данни на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за периода е 130,95 Евро/МВтч, а за утре, 4-ти август 2021 г. е 169,10 Евро/МВтч, (през следобедните часове преминавайки границата от 200 Евро/МВтч).

За сравнение, цените на електроенергията в България за периода превишават тези на основните експортни пазари на българска индустриална продукция (Германия, Италия, Франция, Австрия) с над 50%, като средното превишение за утре надминава 70% !!!

Енергоинтензивните индустриални консуматори съобразяват заявките си, отчитайки и климатичните условия, търговската активност и високите нива на енергопотребление, но поведението на държавни и общински дружества, включително неадекватно преценени периоди за изпълнение на ремонтни програми провокират системно изкривяване на пазара.

Вместо адекватни мерки, в момента:

• мощностите на държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД са натоварени под 25% – при липса на технически, ресурсни и организационни пречки за пълноценно натоварване;
• в пълен капацитет е износът на електроенергия към Гърция – директен и индиректен (през Република Северна Македония);
• липсва достатъчен капацитет за интеграция с общоевропейския електроенергиен пазар през Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Като отговорни, национално представени работодателски организации, многократно сме сигнализирали и предупреждавали за потенциалните рискове пред пазара на електроенергия в България. Уви, премината е вече граница на търпимост и след обсъждане с ръководствата на основни енергоинтензивни дружества, наши членове, Ви информираме, че започваме поетапно изключване на производствени мощности, считано от 0.00 ч. на 4-ти август 2021 г.

Настояваме, чрез оперативните възможности на институции, като Министерство на енергетиката, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и при съгласуване с регулаторните органи, да предприемете нужните спешни и адекватни мерки за:

• осигуряване на пълноценна натовареност на държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД;
• временно ограничаване на износа на електроенергия – впрочем, Гърция вече имаше такива действия по отношение трансграничния си обменен капацитет с Италия;
• подкрепа на засегнатите енергоинтензивни индустриални потребители, с оглед обективната им невъзможност да функционират поради неадекватни и непазарни институционални решения – отбележете, че търсенето и предлагането на електроенергия на пазар „ден напред“ не формира равновесни цени единствено пред агрегираните криви, но и при ограниченията, в резултат на пазарни обединения, а това е извън възможностите за управление и планирано поведение на българските недържавни стопански субекти.

Тъй като очевидно отговорните институции и техните ръководители показват неспособност да се справят със ситуацията, следва Вие като принципал да изискате незабавни оставки и да осигурите ресурси, вкл. кадрови, с които да се справите с възникналите проблеми пред българския бизнес за осигуряването на достатъчно енергия за нормалното функциониране на българската икономика.

Заявяваме категорична готовност за организиране на национални протестни действия, с които да защитим интересите на стотиците хиляди, работещи в индустриалния сектор в България.

В очакване на Вашата спешна реакция оставаме,

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/ Председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България	РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/ Председател на УС на Българска стопанска камара
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/ Председател на УС на Българска търговско-промишлена палата	КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/ Председател на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) връчи Осмите национални награди „Икономика на светло“. Отличията бяха раздадени на официална церемония в София Хотел Балкан, а гости на събитието бяха служебният вицепремиер по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, служебният министър на туризма Стела Балтова, служебният министър на регионалното развитие и благоустройство Виолета Комитова, председателят на НСИ Сергей Цветарски, изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков, председателят на ИСС Зорница Русинова и още много представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика взе приза в категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“. Инициираният от асоциацията Закон за маслодайната роза, въвежда административна практика във връзка с контрола и спирането на износа и вноса на фалшиво розово масло. Номинирани в категорията бяха още Изпълнителна агенция по горите, Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите.

Победител в категория „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ стана Сдружение „Движение за национална кауза“. Отличието бе присъдено за разработването и стартирането на платформата Bulgaria Wants You, чиято цел е да бъдат привлечени български граждани от чужбина да се завърнат в страната и да се включат в местния трудов пазар. Платформата обединява усилията на бизнеса и местните власти като гарантира реални и сигурни работни места и допринася за ограничаване и превенция на недекларирания труд. Грамоти в категорията получиха още Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Българска асоциация на заведенията и Фондация „Фридрих Науман“.

Българско национално радио, програма „Хоризонт“ и предаването „Неделя 150“ са тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Те пребориха конкуренцията на разследващия журналист на bTV Мария Цънцарова, предаването „Следите остават“ по БНТ 1 и електронния вестник „Икономически живот“, които бяха отличени с грамоти.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите се излъчиха чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост и др.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. Така за поредна година АИКБ поощрява предприемането на активни действия в борбата с неформалната икономика и популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще връчи наградите „Икономика на светло“ за 2020 г. на официална церемония на 1 юли в София Хотел Балкан. Сред гостите на събитието, което ще започне в 18:00 ч., ще бъдат заместник министър-председателят по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова, министърът на туризма Стела Балтова, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Целта на ежегодния и добил вече популярност конкурс, е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към сивата икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за тазгодишните награди „Икономика на светло“ може да видите тук.

Международният координационен съвет на организациите на работодателите (МКСОР) обсъди последиците за бизнеса от пандемията Covid-19. Представители на работодателски организации от България, Русия, Украйна, Азербайджан, Унгария, Грузия, Латвия, Армения и Казахстан бяха единодушни, че най-сериозни поражения са понесли малките и средни предприятия. Те се обединиха около мнението, че за по-бързото възстановяване на икономиките са необходими устойчиви инвестиции, които да подкрепят ускоряване на растежа.

Сред основните приоритети на членовете на Международния координационен съвет на организациите на работодателите за периода 2021-2022 са работа с местните правителства за продължаване на подкрепата за компенсиране на загубите, както и насърчаване на членовете им за повече инвестиции, подкрепящи преминаването към дигитална и зелена трансформация.

По време на срещата председателят на УС на АИКБ Васил Велев представи ситуацията в България. „В България имахме няколко мерки за подкрепа на предприятията и хората – кредитна ваканция за фирми и граждани, държавни гаранции по кредити за МСП, държавна помощ за запазване на заетостта по модел 60/40. Мярката, от която обаче бизнесът наистина се нуждаеше беше свързана с подкрепа за фиксираните разходи, на предприятия с над 30% спад на продажбите, която мярка българското правителство така и не припозна. Вече виждаме признаци за излизане от кризата, но българската икономика се възстановява неравномерно. Докато индустрията започна да отчита ръст през последните 2 месеца дори и спрямо предкризисния период, сектори като туризма и пътническия въздушен транспорт най-вероятно ще се върнат към предкризисните нива едва след 2 години.“, заяви Васил Велев.

По време на срещата беше избран и ротационния председател на организацията за 2022 г. Това е Съюзът на индустриалците и предприемачите в Русия, представляван от Александър Шохин.

---

За МКСОР

Международният координационен съвет на организациите на работодатели е създаден през 2010 г. и обединява 18 работодателски организации от 15 страни от Централна и Източна Европа и Азия. Основната му мисия е да насърчава установяването на устойчиви връзки между тях, обмен на опит в сферата на регулиране на социалните и трудовите и свързаните с тях икономически отношения.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви номинациите за Осмите награди „Икономика на светло“ за 2020 г. Тази година церемонията ще се проведе на 1 юли. Призовете на най-представителната работодателска организация у нас се връчват в три категории – „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ и „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“.

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ са отличени:

• Закон за маслодайната роза – иницииран от Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), в сила от  31.01.2020 г. БНАЕМПК осъществи активна работа и съдействие относно въвеждането на административната практика във връзка с контрола и спирането на износа/вноса на фалшиво розово масло за гарантиране и запазване на интересите на операторите „на светло“;
• Изпълнителна агенция по горите при МЗХГ – за разработване, въвеждане, прилагане, поддържане и ефективно използване на електронна система за проверка на електронни превозни билети за транспортиране на дървесина и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (в сила от 29.09.2020 г.);
• Министерство на образованието и науката – за Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател в изпълнение на Закона за висшето образование;
• Министерство на финансите – за промените в Закона за акцизите и данъчните складове, свързани с осъществяването на цялостен контрол върху процеса при доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител.

За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ са номинирани:

• Асоциация за квалификация на автомобилистите в България – за ограничаване на нерегламентираните практики при провеждане на шофьорски курсове;
• Българска асоциация на заведенията – за предложението за въвеждане на реален осигурителен доход за ресторантьорския бранш и намаляване на ДДС от 20% на 9%;
• Сдружение „Движение за национална кауза“ – за разработването и стартирането на Платформата BULGARIA WANTS YOU през юли 2020 г.;
• Фондация „Фридрих Науман“ и екип в състав: Георги Ганев, Георги Ангелов, Росен Босев, Надежда Цекулова, Мила Чернева, Генка Шикерова и др. – за „Черна книга на правителственото разхищение в България 2020 г.“, както и за поредицата ежегодни издания на „Черната книга“ от 2015 г. насам.

В третата категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“ за отличието ще се конкурират:

• Българско Национално радио, Програма „Хоризонт“ и предаването „Неделя 150“ – за изграждането на информирана позиция по актуалните на деня теми и нетърпимост към неформалната икономика и „сивите“ практики;
• Електронният вестник „Икономически живот“ – за голямото внимание, което отделя както на проблемите на „сивата икономика“ като цяло, така и на предлаганите решения за борба с нея;
• Мария Цънцарова, разследващ журналист и репортер, bTV Новините – за разследваща журналистика спрямо неформални икономически практики и корупционни схеми;
• „Следите остават“ по БНТ 1 – за оповестяването на общественозначими теми във връзка с нерегламентираните практики.

Целта на ежегодния конкурс е да открои примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите ще се излъчат чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет за Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост и др.

Приложение: Номинации за наградите Икономика на светло за 2020 г.

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България, свързана с опасността за съществуването на водноелектрическите централи в България след въвеждане на недобре преценена промяна в нормативната  уредба, а именно Наредбата за ползването на повърхностните води.

---

Изх. № 184/14.06.2021 г.

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА ВИОЛЕТА КОМИТОВА,

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н АСЕН ЛИЧЕВ,

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

 

От името на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпращаме официалната си позиция до Вас, свързана с опасността за съществуването на водноелектрическите централи (ВЕЦ) в България след въвеждане на не добре преценена промяна в нормативната  уредба, а именно Наредбата за ползването на повърхностните води. Съгласно текстовете на Наредбата в случай на изменение и/или продължаване на разрешително за водоползване (издавано съгласно разпоредбите на чл. 42 от Закона за водите) трябва да бъде представян и документ за учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката. В България, по данни от бранша, само в частния сектор има над 250 действащи ВЕЦ, като всяка една от тях е построена съгласно и в съответствие със законите в страната, които са действали към момента на построяването им. Съгласно тези нормативни актове никога не е имало задължение при строеж на ВЕЦ, да бъде учредявано право на строеж за водовземните съоръжения в речните корита. В този смисъл новата разпоредба води до пълно блокиране на работния процес на почти целия водноелектрически сектор.

Предвид гореизложеното подкрепяме исканията на Асоциация „Хидроенергия“, изразени в официална позиция до институциите (в приложение), за незабавна отмяна на спорните текстове от Наредбата.

Хидроенергетиката има безспорен значителен принос за енергийната сигурност, системната стабилност и нисковъглеродната икономика на национално ниво. Съществуващите хидроенергийни мощности са изключително ценен актив за България, основен и най-евтин източник на възобновяема енергия, улесняващ интегрирането на другите възобновяеми източници към енергийната система, поради своята гъвкавост и възможности за съхранение на енергия. В контекста на европейския енергиен преход, възпрепятстването на работата на действащите централи ще даде отражение върху изпълнението на националната цел за постигането на нисковъглеродна икономика (по данни от хидроенергийния сектор към настоящия момент над 52% от възобновяемия микс е произведен от ВЕЦ). Осигурявайки стабилна и предвидима среда за ефективно функциониране на ВЕЦ, България ще може да отговори на дългосрочните цели за декарбонизация на Парижкото споразумение, както и на новата Зелена сделка на Европейския съюз. Нещо повече – в своето ценово решение за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предвижда за първи път нулева премия за електрическата енергия, произведена от ВЕИ – за определени групи руслови, подязовирни и деривационни ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, което ще се отрази в намален размер на цената за задължение към обществото, а това от своя страна ще намали пряко разходите на индустрията за електроенергия.

АИКБ твърдо защитава позицията, че в условията на изключително ускорен ръст на цените на въглеродните емисии и електроенергията България не може да допусне спирането на работещи електроцентрали, които не отделят въглеродни емисии и представляват най-евтиния ВЕИ ресурс в страната. Отчитайки значението на водната енергия за обществения и национален интерес, усилията на отговорните институции трябва да са насочени изцяло към спешно разрешаване на възникналия казус, за да се избегнат сътресения в енергийния сектор и допълнително повишаване на цената на електроенергията в България.

Приложение: Съгласно текста.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,         

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

   

Асоциация на индустриалния капитал в България и посланикът на Пакистан г-жа Мариам Афтаб обсъдиха възможности за засилване на бизнес сътрудничеството между двете страни.

По време на срещата извънредния и пълномощен посланик на Пакистан отправи покана към членовете на АИКБ за участие в специална бизнес конференция, посветена на възможностите за инвестиране в държавата от Близкия Изток, която ще се проведе в София през септември т.г. По думите на г-жа Мариам Афтаб сред най-важните за тях сектори са хранителната промишленост, логистиката, туризма, текстилна промишленост и IT.

„Мисля, че Асоциация на индустриалния капитал в България може да бъде важна връзка между Пакистан и българските компании. Държавата ми е отворена за инвестиции във всички сектори, като можем да се похвалим с изключително либерално законодателство“, допълни още тя.

Председателят на АИКБ представи дейността на организацията у нас и браншовите камари, които членуват в нея.

„Нивото на търговско-икономическите отношение между държавите не е такова, каквото заслужава да бъде. За АИКБ е от изключително значение България непрекъснато да подобрява и разширява търговския и туристическия обмен, и инвестициите с държави като вашата. Вярвам, че сътрудничеството ни може да бъде изключително ползотворно“, заяви Васил Велев.

 

 

 

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) с настояване за отлагане на пазарно обединение на българо-гръцка граница за последното тримесечие на 2021 г., когато се очаква пазарното обединение между България и Румъния.
Писмото е изпратено до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, председателя на КЕВР Иван Иванов и изпълнителния директор на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД Константин Константинов.

---

ДО

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Г-Н КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКА НЕЗАВИСИМА ЕНЕРГИЙНА БОРСА ЕАД

ОТНОСНО: Настояване за отлагане на пазарно обединение на българо-гръцка граница за последното тримесечие на 2021 г., когато се очаква пазарното обединение между България и Румъния

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) подкрепя всички усилия за създаването на прозрачен и конкурентен пазар на електроенергия в България. Един от основните приоритети на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД през последните години, за което борсовият оператор получава пълната подкрепа на търговските участници, е осъществяването на пазарни обединения със съседни пазарни зони.

Според последната публично достъпна информация, първото пазарно обединение на пазар „Ден-напред“ на граница България-Гърция е планирано за средата на май 2021 г. Важно е да се отбележи, че италианският и гръцкият пазар, с които ще се обединим, са най-скъпите електроенергийни пазари в цяла континентална Европа. С планираното обединение неизбежно ще се стигне до изравняването на ценовите нива в посока поскъпване на електроенергията на свободен пазар в България, въпреки частичното повишаване на конкуренцията в търсенето и предлагането.

По тази причина Асоциация на организациите на българските работодатели призовава за  преразглеждане на планирания стартов срок и за неговото отлагане за последните три месеца на 2021 г., когато се очаква да бъде реализирано пазарното обединение на българо-румънска граница, което е с най-голямо национално значение за българската енергетика и индустрия, тъй като чрез него България ще има достъп до 6 други пазарни зони с по-ниски ценови равнища от тези на българския пазар на електроенергия.

Сред основните ни мотиви за искането на това отлагане са множеството фактори с натрупване, които оказват влияние на цените на електроенергията в посока нагоре като повишено търсене поради излизане на всички стопански потребители, рекордно високи цени на CO2 квоти, планов годишен ремонт на АЕЦ Козлодуй ЕАД, предстоящо ново ценово решение на енергийния регулатор от 01.07.2021 г., както и обстоятелството, че ние сме единствения пазар в ЕС, чийто потребители плащат фиксирана добавка за дългосрочни договори. Въпреки че преносният капацитет между България-Гърция няма да се повишава след пазарното обединение, при предстоящото имплицитно разпределение търговският обмен между двете страни многократно ще се увеличи, тъй като до момента той се използва ограничено от търговските участници, поради по-ниските ценови нива на българския пазар през повечето интервали на доставка.

В тази обстановка АОБР е на позицията, че националният интерес към настоящия момент е съсредоточаване на всички усилия към процеса по обединение на пазарите „Ден-напред“ на българо-румънска граница, което реално ще доведе до сериозно повишаване на ефективността, ликвидността и конкуренцията на пазара на електроенергия. Едва след неговата реализация следва да се пристъпи към последваща интеграция на националния пазар с този на Гърция и Италия. С възприемане на тази последователност ще се избегнат евентуални пазарни сътресения и допълнително повишаване на цената на електроенергията на едро в България. Отново заявяваме, че нашите членове подкрепят по принцип обединението на южна граница, но то трябва да се извърши по най-добрия начин и в правилния момент.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/ Председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България	РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/ Председател на УС на Българска стопанска камара
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/ Председател на УС на Българска търговско-промишлена палата	КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/ Председател на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.