Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в партньорство с Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Българската национална телевизия обединяват сили в инициативата „Твоят избор има значение“.

Целта на информационната инициатива е да спомогне за преодоляването на икономическите последствия, настъпили в следствие на пандемията COVID-19, в частност спада в износа на стоки, произведени в България, през изминалата 2020 г.

„Твоят избор има значение“ полага своето послание на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в 8 категории чрез общи действия на българските потребители, базирани на избора им на родни продукти.

Вижте първите три видеоклипа, които ще бъдат излъчвани в ефира на БНТ и разпространявани в YouTube:

• Твоят избор има значение: Мебели
• Твоят избор има значение: Вино
• Твоят избор има значение: Шоколад

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до председателя на Комисията по енергетика към 44-то Народно събрание Валентин Николов относно искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.

---

ДО

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОЛОВ,

Както Ви е известно, енергетиката и нейното пазарно функциониране е един от най-важните приоритети на АОБР, затова ние стриктно следим всяко действие в този сектор и реагираме в защита на фирмите потребители. За съжаление опитите за забавяне на реформите не спират. Считаме, че е скандално да се иска ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик. Просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация. Предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители „ниско напрежение“ е достатъчен. Периодът не трябва да се удължава поради следните причини:

1. На предходни етапи на либерализацията, като освобождаването на стопанските клиенти „средно напрежение“, не беше предвидено плавно излизане на пазара.
2. С удължаването на „гратисния период“ се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици. Създава се ситуация, в която клиентите „ниско напрежение“ остават с разбирането, че са преместени „служебно“ на свободния пазар, което повлиява на поведението им. Отваря сe нов времеви прозорец за крайните снабдители да могат спокойно да прехвърлят и запазят клиентите си.
3. В допълнение, платформата за сравнение на оферти на КЕВР следва да е функционираща, а институциите е трябвало да са извършили активно и адекватно информационната кампания.
4. Малкият брой клиенти „ниско напрежение“, сменили доставчика си, може да се дължи на разбирането за „служебна“ смяна на сегмента (пак сме си при стария доставчик, само цената е друга). С удължаването на „преходния период“ проблемът ще се измести с една година, тъй като ще се затвърди впечатлението за „служебността“ на участието на свободния пазар.
5. Няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите „високо напрежение“ и „средно напрежение“ преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина. Същевременно, клиентите „ниско напрежение“, избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител. Така се създава неравнопоставеност и между клиентите „ниско напрежение“ и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да „играят на сигурно“ като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент.
6. Задължение на клиента е да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар. Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици.

С УВАЖЕНИЕ,                  

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

Председател на УС на АИКБ
и председател на АОБР за 2021 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ     

Следва пълният текст на Позиция на АОБР във връзка с разпространеното до медии писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП г-жа Галя Димитрова:

---

Многократните изменения в Наредба Н-18 от 2018 г. насам и опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) – доказа невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства. С последните промени в ЗДДС, които бяха правилни и категорично подкрепени от нас, ползването на СУПТО вече е по желание, а не задължително и многомилионни разходи за проучване, за разработка и за опити за внедряване на СУПТО законопослушно  извършени от страна на белия бизнес в България се обезсмислиха.

В условията на пандемията от Covid-19, станахме свидетели на навлизането на електронната (неприсъствена) търговия в ежедневието, като тя ще продължи да заема все по-голяма част от търговския оборот. За целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт. Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.

От позицията си на потребител на услугите за фискализация, работодателските организации апелират за създаването на справедлива, прозрачна и изпълнима алтернатива за фискализация за неприсъствената търговия. Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП. Обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация. В тази фискална отчетност няма нищо имагинерно, както се твърди от текущите лидери в сферата на производството и продажбата на фискални устройства. Това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност. Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия.

---

За АОБР:
АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации дават работа на 82% от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която създават е 86 на сто.

 Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за икономиката области

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2021 г. Това стана на официална пресконференция, в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР – Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Радосвет Радев, председател на Българската стопанска камара; Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда, енергетика, човешки ресурси, капиталов пазар, европейски политики и инвестиции. За основен национален приоритет беше обявено приемането на България в ОИСР и Шенгенското пространство, включително и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.

„По традиция в началото на всяка година АОБР представя приоритети си. В тях няма да видите антикризисни мерки, а точно напротив мерки, които целят подобряване на бизнес средата и повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката. И тъй като тази година е изборна единодушно взехме решение да поканим партиите и коалициите, на които социологическите агенции дават шанс са влизане в парламента, които да запознаем с приоритетите си и очакванията на бизнеса“, каза ротационният председател на АОБР за тази година Васил Велев.

Председателят на БСК Радосвет Радев отбеляза, че от съществено значение за подобряване на бизнес средата у нас е запазването на съществуващия данъчен модел и понижаването на дела му, преразпределен през държавния бюджет. Като друг важен акцент той изтъкна намаляването на регулаторната тежест върху стопанската дейност на компаниите до минимално изискуемото от ЕС. По думите му българския бизнес иска максимално бързо изграждане на електронно управление, както и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.

„2020 г. ни показа колко голяма е необходимостта от електронно управление, за да можем да преминаваме малко по-лесно през подобни кризи. Забавянето на мерките и влошаването на бизнес средата до голяма степен се дължи и на лошата работа на институциите. Това показват данните от анкетата на БСК.  70 на сто от анкетираните отговарят, че икономическите показатели на компаниите им са се влошили, а 56% ще отложат всичките си инвестиции“, допълни Радосвет Радев.

Според него има необходимост и от усъвършенстване на правилата за легитимиране на национално представителните организации на работници и служители, и на работодатели. АОБР счита, че процедурата трябва да се прави на всеки 7 години, а не както е в момента на всеки 4, допълни още той.

Ротационният председател на АОБР за 2020 г. Кирил Домусчиев посочи, че енергетика е сред най-тежките проблеми за българския бизнес. „За съжаление през изминалата година не успяхме до доведем до финализиране така необходимата реформа в сектора и през 2021 г. ще продължаваме да настояваме за нейното реализиране. Енергетиката е сред основните ни приоритети, тъй като играе изключително роля за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика“, заяви председателят на КРИБ.

По думите на Кирил Домусчиев АОБР ще настоява да изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия на пазара „Ден напред“, което да включва производителите от групата на БЕХ, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и национално представителните синдикални и работодателски организации.

Сред другите приоритети в сектор „Енергетика“ председателят на КРИБ посочи още приемането на балансиране национална стратегия до 2030 г., нотифициране и провеждане на търг за капацитети и уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и т.нар. американски централи в съответствие с правилата за държавни помощи на ЕС, повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, обединение на българския с европейския пазар на електроенергия. Кирил Домусчиев постави и акцент върху насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствени нужди, както и за приемането на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия.

Въпреки временните затруднения на част от бизнеса, в следствие на COVID-19 членовете на АОБР считат, че след няколко месеца предприятията отново ще започнат да изпитват недостиг на кадри. „Човешките ресурси са важен елемент от индустриалната политика. През настоящата година трябва да положат максимални усилия за разработване на политики за задържане на работници, които са се завърнали от чужбина, поради кризата. Те трябва да бъдат свързани с облекчаване на възстановяването на гражданския им статут, изграждане на допълнителни детски гради за децата им и др.“, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Той добави, че работодателските организации ще продължават да работят за извършване на промени в Закона за висшето образование, чрез които план-приема в учебните заведения да се привежда към нуждите на икономиката, както и за ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и разширяване на уменията и знанията в науката, технологиите, инженерството и математиката.

Като много важни мерки Цветан Симеонов подчерта разширяването на функциите на Агенция по заетостта с цел облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, както облекчаване на нормативната уредба, чрез което да се улесни достъпа до страната ни и до българския трудов пазар на чуждестранни работници и специалисти с български произход. Председателят на БТПП заяви, че исканията за отмяна на минималните осигурителни доходи и на задълженията на работодателя да заплаща първите три дни от болничния също са сред приоритети за 2021 г.

Васил Велев, който тази година е ротационен председател на АОБР, изтъкна, че Асоциацията настоява за активно участие в актуализацията и приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България, както и да участва в механизма за неговото изпълнение и мониторинг. „Бизнесът очаква поне 25%, а не коментираните до момента от 3 до 8 на сто, от средствата по Плана да бъдат насочени в подкрепа на инвестициите в съществуващите предприятия. Тези предприятия, които хранят хората и пълнят бюджета на страната днес“, допълни още Васил Велев. Според него България трябва да има изработена национална позиция по изпълнението на Европейската зелена сделка, чрез която да се гарантира справедлив, плавен и съобразен със спецификите на държавата ни преход към нисковъглеродна икономика.

Капиталовият пазар също е залегнал сред приоритети за 2021 г. По думите на председателят на АИКБ четирите национално представени работодателски организации ще работят за недопускане на опитите за държавен контрол върху частни листвани компании посредством отчуждаване на неактивни акции. Васил Велев допълни, че България трябва сериозно да усъвършенства нормативната уредба, за да бъдат ограничени свръхрегулациите и да се опростят и автоматизират процедурите, както и да подобряват условията за финансиране на МСП чрез капиталовия пазар. АОБР предлага и извършване на оценка на потенциала за листване на миноритарни дялове от държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар и подобряване на корпоративното управление на публичните предприятия.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на  организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации дават работа на 82% от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 на сто.

Пълния запис от пресконференцията може да видите в YouTube канала на АОБР:

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) има удоволствието да Ви покани на пресконференция, на която ще бъдат представени приоритетите на организацията за 2021 г. Събитието ще се състои на 25 януари 2021 г. (понеделник) от 12:00 ч. в Пресклуб БТА, бул. „Цариградско шосе“ №49.

Участие в пресконференцията ще вземат: Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, Радосвет Радев, председател на Българска стопанска камара, Цветан Симеонов, председател на Българска търговско-промишлена палата и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на  организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации представляват 82% от всички заети у нас. А брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 на сто.

През 2021 г. ротационен председател на АОБР е Асоциация на индустриалния капитал в България.

 

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме!

Вашето присъствие е важно за нас!

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска предвидима и съобразена със световните тенденции среда за електронна търговия. Единствено така българските компании ще бъдат конкурентни. Това стана ясно по време на проведената от НАП кръгла маса на тема „Електронната търговия в България – перспективи и възможности. Фискални и потребителски аспекти“.

„За нас е важно да се даде възможност за онлайн, софтуерна фискализация чрез директно обръщение на търговския софтуер към сървъри на НАП или на доверени независими посредници. Тази алтернативна форма на фискализация трябва да се дефинира така, че да е достъпна за всички фирми, извършващи електронна търговия, включително и тези, които извършват и производствена дейност или физическа търговия“, заяви Паско Пасков, експерт в АИКБ, член на работната група по софтуерна фискализация към НАП и управител на „Степ-Софт Алианс“ ЕООД. “Електронната търговия става основен търговски канал за все по-голяма част от фирмите, и всякакви регулации за нея трябва да поставят българския бизнес в конкурентно предимство, а не в неизгодна позиция.”

Според АИКБ все по-голям дял от търговския оборот на бизнеса преминава през електронна търговия и е необходимо НАП да работи за подобряване на средата, като даде възможност на българския бизнес да бъде конкурентен. Решението е изграждане на предвидима и съобразена с последните тенденции в търговията среда, която дава възможност да използване на електронни пари, криптовалути и други платежни средства, които постепенно изместват парите в брой.

По думите на Паско Пасков всичко това трябва да се случи в режим на прозрачност и диалог, за да се избегнат лошите практики и изгубено време в последните две години, които се случиха с промените в Наредба Н-18. Ако страната ни не успее да създаде добра среда от АИКБ очакват част от търговския оборот на фирмите да премине към ползване на чуждестранни платформи като Amazon и Alibaba. Това от своя страна  ще доведе до изключително големи трудности при проследяване на оборотите и съответно много ниски нива на данъчна събираемост.

По време на кръглата маса НАП взе решение за продължаване на работата на работната група за софтуерна фискализация. Изпълнителният директор на приходната агенция даде мандат за съставяне на групата и стартиране на работа по дефиниране на режим за фискализация за онлайн търговията. Групата трябва да даде предложение до края на януари 2021 г. за насоки за промените, така че да се облекчи работата на онлайн търговците, без да се увеличава риска за фиска.

Софтуерната фискализация представлява обмен на електронни фискални документи по сигурен канал към Националната агенция по приходите (вж. диаграма) и гарантира, че клиентът ще получи разписка по имейл (2) за своята покупка, едва след като НАП са получили и удостоверили нейната фискализация (1).

Сред темите, които бяха обсъдени на проведеното онлайн събитие, бяха още тенденциите и проблемите, които НАП срещат при събираемостта в търговията по електронен път.

Асоциацията връчи за седми път наградите „Икономика на светло“

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчита продължаваща тенденция на спад на сивата икономика за пета поредна година. За 2019 г. Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика, достига стойност от 78,52 пункта, при 77,76 година по-рано. Това стана ясно по време на официалното представяне на Композитния индекс и връчването на наградите „Икономика на светло“.

От АИКБ отчитат, че през 2019 г. основните причини, задържащи положителните тенденции в изсветляването на икономиката се дължат на липсата на реформи или недостатъчни такива в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдието, вътрешен ред и сигурност, пазар на труда. Сред  негативните фактори Асоциацията отбелязва и поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики сред нискоквалифицираните работници и служители.

През настоящата година АИКБ актуализира и разшири обхвата на индекса, за да се обхванат повече проявления на сивата икономика. За целта бяха усъвършенствани моделите и методологията за изчисляване на показателите. Разработен е и нов показател – „Заетост на светло“, като данните от него ще бъдат изчислявани и публикувани от 2021 г. Така във фокуса на изследванията ще попадне и трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. Дейностите са извършени в изпълнение на проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Вече десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година, през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г. Очакванията на АИКБ са, че и през следващите четири години българската икономика ще продължи плавна тенденция на изсветляване. Като през 2023 г. Композитният индекс ще достигне нива от над 82 пункта.

По време на събитието за седма поредна година Асоциация на индустриалния капитал връчи наградите „Икономика на светло“.

• В категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана отдел „Счетоводно законодателство“ на Министерство на финансите. Отличието бе връчено за направените промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците. Грамоти в категория получиха още Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите и КНСБ.
• Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов грабна отличието „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“. Той пребори конкуренцията на Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“  и Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.
• Цветан Петров от Economic.bg е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха водещата и продуцент на предаването на БНТ „Бизнес.БГ“ Илина Бисерова, журналистът на БТВ Теодора Трифонова и екипа на вестник „Банкеръ“.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. А призьорите са излъчени чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

---

За повече информация вижте също:

• АКТУАЛИЗАЦИЯ на Композитния индекс (КИ) „Икономика на светло“ (презентация от 15 декември 2020 г.);
• ДОКЛАД за актуализация на Композитния индекс „Икономика на светло“ към м. декември 2020 година;
• ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС от събитието:

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“ имат удоволствието да Ви поканят на брифинг и онлайн излъчване на връчването на наградите „Икономика на светло“ за 2019 г. и представянето на новата стойност на Композитния индекс „Икономика на светло“.

Събитието ще се състои на 15 декември 2020 г. (вторник) от 11:00 часа в залата на Българската телеграфна агенция – БТА (1124 София, бул. „Цариградско шосе“ №49) и ще се излъчи онлайн на следния линк в сайта на БТА:

http://www.bta.bg/bg/pressclub/id/7935/

Линкът ще бъде активен на 15 декември 2020 г. (вторник) от 11:00 часа.

Участие ще вземат г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ, проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“ и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ.

Композитният индекс „Икономика на светло“ е иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище. Всяка година неговата стойност показва на обществеността в числов израз каква е стойността на светлата част от икономиката в страната.

Въпреки сложната ситуация и обстановката, породена от епидемията от Ковид-19, Националният конкурс за наградите „Икономика на светло“ открои забележителни и вдъхновяващи примери за успехи в борбата с неформалната икономика за 2019 г. За седма поредна година ще бъдат отличени водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика.

Събитието ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки в съответствие със заповедта на здравния министър. 

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме! Вашето присъствие е важно за нас!

---

Наградите „Икономика на светло“ – 2019 г.
се провеждат с медийното партньорство на:

Следва пълният текст на становището, което може да изтеглите ТУК в PDF.

---

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО). С него се цели уреждането на важната фаза на изплащане на пенсиите от втория капиталов стълб на допълнителното  задължително пенсионно осигуряване и се съдържат редица позитивни предложения, сред които:

• ясно дефинирани видове плащания и условията за тях;
• възможност за осигурените лица да изберат подходящ за тях пенсионен продукт;
• отделяне на средствата за изплащане в отделни портфейли;
• завишени капиталови изисквания към фондовете;
• гаранция на брутните вноски на осигурените;
• повишени изисквания за предоставяне на информация за клиентите на фондовете;
• разширени права на наследниците (средствата вече няма да се губят при отказ от наследство, а получаването им няма да се счита за приемане на наследството).

АИКБ изразява позиция не просто в подкрепа, а смята, че законопроектът следва да бъде разглеждан като приоритетен, предвид малкото време за подготовка до старта на масовото пенсиониране на жените, родени след 1959 г.

Определено добрите решения, предложени с настоящия законопроект, който трябва да се движи по „бърза писта“, могат да бъдат допълнени в обозримо бъдеще с нов, добре подготвен и широко обсъден законопроект, като:

1. Се включат мултифондове – осигурените лица трябва да имат възможност за поетапно прехвърляне на дяловете си в по-ниско рисков портфейл с приближаване на пенсионната възраст. Въвеждането на мултифондовете вече не е екзотична приумица на ПОД, повлияна от далечни за европейската ни идентичност латиноамерикански примери. С приетия РЕРР Regulation такива инвестиционни опции са предвидени и в най-новото европейско законодателство. Освен това се допуска и обвързване с жизнения цикъл. Не на последно място, търсенето на възможност за различни инвестиционни решения от страна на осигурените лица, не е вече само теоретична постановка – осигурените носят инвестиционния риск в схемите с дефинирани вноски, следователно трябва да могат да влияят на начина на инвестиране на средствата. За разлика от преди двадесет години, осигурените лица днес в България са с много по-голяма финансова грамотност. Нещо повече – голяма част от тях имат практически опит с подобни инвестиционни портфейли по линия на упражнявана от тях трудова заетост зад граница. Те не просто знаят, а и настояват да намерят същото и в българските ПФ, когато се завръщат в страната (независимо дали е временно или за постоянно). Необходимо е българският законодател и надзорните ни институции да докажат, че гарантират интересите на осигурените и поднадзорните лица, като се преодолее и това изоставане.
2. Се уреди въпросът за това евентуално прехвърляне от втория към първия стълб (от ДЗПО към НОИ), ако изобщо остава като възможност, да бъде до последния момент преди пенсиониране. Това е изключително важно, тъй като гарантира основни права на осигурените лица и най-вече това да имат възможността да направят обективен и информиран избор. Единственото справедливо решение относно срока/ограничението за избор на една или две пенсии е да се даде право на хората да избират дали да си прехвърлят парите от универсалните фондове (или да получават две пенсии) към момента на пенсиониране. Едва тогава те ще знаят със сигурност имат ли необходимия стаж за пенсиониране от фонд „Пенсии“ на ДОО, имат ли достатъчно средства в универсалните фондове, както и кое би било реално (а не хипотетично в някакъв бъдещ момент) най-изгодно за тях самите (а не за средностатистическия осигурен). Ощетени при предлаганите в представения за обществено съгласуване законопроект срокове за избор „на сляпо“ биха били със сигурност лицата, които са се осигурявали на минимален осигурителен доход. Те биха изгубили своите средства, ако ги прехвърлят от универсален фонд в Сребърния фонд, защото пенсията от фонд „Пенсии“ на ДОО няма да бъде увеличена, а предвид минималния й размер тя не може да бъде намалена. В случай че такива лица запазят средствата си в универсалния фонд, те биха могли да ги изтеглят при пенсиониране еднократно или разсрочено. Ощетени биха били също и лицата с непълен осигурителен стаж, както и наследниците на починалите осигурени лица. Всъщност недалновидно и абсолютно социално неприемливо е очакването подобно ощетяване на българските граждани да облагодетелства държавната хазна, защото хазната е на хората и няма как, ако хората губят, да печели хазната и обратно.

Измененията и допълненията, предмет на този законопроект са критично важни и се обсъждаха в продължение на повече от три години в работна междуведомствена работна група, в която участваха държавни институции, министерства, работодателски организации и синдикати. Въпреки че имаме препоръки към този законопроект сме на мнение, че приемането му в предложената редакция  ще  е определящо за плавния старт на изплащане на допълнителните  пенсии от капиталовите стълбове от септември 2021 г. В тази връзка предупреждаваме, че забавянето на приемането на този ЗИД на КСО ще означава липса на нормативна уредба на фазата на изплащане на пенсиите от втория капиталов стълб на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, а това ще се отрази сериозно и негативно на капиталовия пазар, на цените на акциите на БФБ, на доверието в българския пенсионен модел, а оттам и върху цялата икономика на държавата.

В Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите.  Това предвижда предложение на АИКБ и КНСБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.

Изготвеният проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.

Предложението предвижда промени в чл. 120в, като заглавието му  става Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и следния текст:  „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой.“

Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.

Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.

Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч. дневно.

Трябва да е ясно, че за времето, през което е на работа, работникът получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.

Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година.

Компенсацията по ал.2 се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично) и е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година, като се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година.