Български работещи и работодатели имат шанс да спечелят предметни награди до 500 евро, ако се включат в конкурса #EU4FairWork за споделяне на добри практики, доказващи ползите от работата на светло. Той се организира в рамките на Европейската кампания за деклариран труд. До 21 август 2020 г. желаещите да участват трябва да изпратят снимка или видео до 90 секунди, заедно с кратко описание за ползите от декларирания труд за тях и техните семейства (ако са работещи) или за тяхното предприятие (ако са работодатели). Работният език на конкурса е английски.

Снимките и видеата в категория „Работещи“ ще се популяризират във Фейсбук страницата на EURES https://www.facebook.com/EURESjobs/. Историите на работодателите за ползите за бизнеса от декларирания труд ще се популяризират главно през профила на Европейския орган по труда (ELA) в LinkedIn https://www.linkedin.com/company/european-labour-authority/ и по-рядко в профила му в Twitter https://mobile.twitter.com/EU_ELA/

Директен достъп до профилите в социалните мрежи на организацията е осигурен и през сайта й https://www.ela.europa.eu/

„Имате ли някакви лични истории и опит в това да научите какви са Вашите права, което Ви е помогнало да започнете да декларирате труда си? Искате ли просто да помогнете в разпространението на посланието, че декларираният труд се отплаща? Ние искаме да Ви чуем, като ни разкажете какво означава за Вас декларираният труд и ползите от него за Вас“, е анонсът на конкурса за работещите.  

Това, което трябва да направят те, е:

Снимка или видео с продължителност до 90 секунди, чрез които да споделят своя опит и/или ползи от декларирания труд.

Да включат по креативен начин посланието на кампанията: Earn, declare, Benefit ( (Изкарвай, декларирай, печели) и хаштага #EU4FairWork.

Задължително е да има анонс/заглавие, което да обяснява по креативен начин как тяхната  снимка/видео представя ползите от декларирания труд.

Участниците в категория „Работещи“ трябва да качат своите снимки или видеа тук: https://www.wishpond.com/lp/2548406/

През септември 2020 г. трима победители ще могат да избират своята награда на стойност до 500 евро между VR очила; таблет по избор; фотоапарат с обектив по избор; преносим мини PC; едногодишен  абонамент за LinkedIn Premium.

„По какъв начин в последно време Вашият бизнес извлича полза от декларирания труд?  Искате ли да разпространите посланието, че декларираният труд се отплаща и да насърчите останалите компании да „играят честно“?  Ако да, помогнете ни да повишим осведомеността относно ползите от декларирания труд. Искаме да Ви чуем!“, е анонсът към конкурса за работодатели.

Това, което работодателите трябва да направят, е:

• Да изпратят снимка или видео с продължителност до 90 секунди, заедно с кратко описание на важността на декларирания труд за тяхната организация. Визуализацията може да включва и логото на компанията.
• Да включат по креативен начин посланието на кампанията Fair work, Fair play  (Честен труд – честна игра) и „хаштага“ на Кампанията #EU4FairWork по креативен начин.

Участниците в категория „Работодатели“ могат да качват своите видеа или снимки тук: https://dff46c7e.wishpondpages.com/eu4fairwork/

Тримата победители, които ще бъдат обявени през септември 2020 г., могат да избират една от следните награди, на стойност до 500 евро: специално изготвено корпоративно видео; ваучер за онлайн обучение на всякаква тема и в канал по избор – (LinkedIn Learning, Edx, Udemy, Coursera или други); организиране на фирмено парти; промоционални артикули, включващи логото на кампанията.

Като организатор на Европейската кампания за деклариран труд за България Инспекцията по труда кани българските участници да предоставят своите снимки или видеа за популяризиране и през Фейсбук страницата „Всички права запазени“ и в YouTube канала на кампанията.

Работодателите и синдикатите подписаха Национално тристранно споразумение. Целта на споразумението е да се посрещат съвременните предизвикателтва пред България в областта на бизнеса, икономиката, социалната защита, енергетиката, Зелената сделка, образованието, демографията, миграцията, трудовия пазар и доходите. Всички предизвикателства са съсредоточени в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели.

Следва пълният текст на Националното тристранно споразумение между работодатели и синдикати, подписано на 17.06.2020 г. в Министерски съвет.

---

НАЦИОНАЛНО ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ, НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ,

водени от своята отговорност на гарант на конституционното право на сдружаване и воля за развитие на националния социален диалог и колективното договаряне, както и от необходимостта да се ускорят процесите на подобряване на икономическата среда и жизнения стандарт на населението;

като съзнават съвременните предизвикателства пред България като част от ЕС за изграждане на съвременна конкурентоспособна икономика и преодоляване на социалните и регионални дисбаланси;

и като си дават ясна сметка за необходимостта от ефективно използване на механизмите на Европейския семестър и тясното му обвързване с принципите на Европейския стълб на социалните права, в т.ч. чрез активното включване на социалните партньори;

сключиха настоящото 2-годишно тристранно споразумение с акцент върху първите 6 месеца за:

I. Бизнес среда и икономика

1. Издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II.
2. Прилагане на общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.
3. Намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа.
4. Разработване и прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони.
5. Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.
6. Ускорено изграждане на електронното управление, съгласно приетата от МС Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Р България (2019-2023).
7. Продължаване на усилията за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност до обществено оправдани граници, в съответствие със закона. Разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.
8. Предприемане на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“.
9. Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, газ и др.).

II. Енергетика

1. Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.
2. Провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на Р България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за  затваряне на централи и/или намаляване на производствени  мощности.
3. Повишаване капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
4. Приемане на законови промени, които да осигурят поетапно премахване на регулираните цени за битови и небитови потребители, присъединени към мрежи ниско напрежение за период от 3 до 5 години, считано от 01.07.2020 г., и въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.
5. Насърчаване изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството на пазарен принцип.
6. Насърчаване усилията за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ на електрическа енергия, така и за вътрешния пазар, респективно, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
7. Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
8. Мерки за подобряване и стабилизиране на финансово-икономическото състояние на държавните предприятия в сектор Енергетика, както и повишаване ефективността на сектора. Обсъждане с КЕВР на конкретни действия за установяване размера на натрупания в миналото тарифен дефицит в НЕК и изготвяне на план за неговото компенсиране, основан на дадените препоръки от страна на Световната банка.
9. Осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.

III. Европейска зелена сделка

1. Реализирането на високите амбиции по отношение на климата на ЕК, формулирани в Европейската зелена сделка, в заявената степен, със заявената скорост и недостатъчни компенсаторни механизми заплашва да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло, както и на България и то не само в ЕС, но и на местно ниво – на Балканите. Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка.
2. Търсене на баланс между необходимостта от енергийна сигурност, ускорено икономическо развитие, социална справедливост и опазване на околната среда, вкл. съгласно заложената национална стратегия в т. 1 от раздел ІІ.
3. В съответствие с т. 2 подготовка на план за устойчива работа на въглищните централи за следващите 5 години и извършване на анализ на възможностите за плавна енергийна трансформация в дългосрочен план.
4. Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 година по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ.
5. Проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“ в т. ч. в рамките на анализа по т. 3.
6. Поддържане на червената линия на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %.
7. Активно участие на Република България в процеса по идентифициране на региони на ниво NUTS 3, попадащи в обхвата на проекта на Регламент относно Фонда за справедлив преход, с цел разширяване на териториалния обхват на допустимите според ЕК региони.
8. Изготвяне на Териториални планове за справедлив преход на регионите съгласно бъдещия Регламент относно Фонда за справедлив преход.
9. Целево насочване на средства от Фонда за справедлив преход за социално-икономическо развитие съгласно изготвените Териториални планове по т. 8.
10. Икономическа диверсификация на регионите по т. 7, в т. ч. развитие на индустриални зони.
11. Планиране на пакети от социални мерки за гарантиране на плавен и справедлив преход.
12. Създаване на консултативен съвет с широко участие.
13. Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажбата на CO2 емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС.

IV. Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция

1. Разработване на комплекс от мерки срещу демографската криза, в т.ч., но не само:

1.1. Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.

1.2. Промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България).

1.3. Строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.

1.4. Въвеждане на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.

1.5. Разработване на национална програма за жилищна политика включваща:

• енергийна ефективност на жилищните сгради;
• създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;
• решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.

1.6. Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.

1.7. Осигуряване на възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца от които действителни).

1.8. Осигуряване на възможност за достъп до образование и пазар на труда на лица, на които един от родителите е с българско гражданство.

1.9. Други мерки с демографска насоченост и въздействие.

2. Приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, насочени към:

• изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на обществените потребности от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
• промени в структурата и управлението на държавното висше образование, създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с обществените потребности;
• при финансирането на държавните поръчки в сферата на висшето образование приоритизиране на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки от решаващо значение за развитието на икономиката;
• разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
• ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.

3. Повишаване на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната. Подкрепа чрез операция за  „Развитие на цифровите умения за национално представителните социални партньори по ОП РЧР, която да открои ролята им в областта на повишаване на знанията, уменията и производителността на труда на работната сила, като първа стъпка към по-координирани действия за изработване на Национална стратегия за базово дигитално обучение, за която България да се обърне към Европейската комисия за финансиране.

4. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.

5. Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули.

6. Привеждане на правните регулации на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Въвеждане на обективна система за доплащане на всеки час положен нощен труд като функция от основната работна заплата на работника/служителя.

7. Възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2020 и прилагане през 2021 г. Отмяна на минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии. Създаване на работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците в тях.

8. Ежегодно бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за реален ръст на работните заплати в частния сектор и възможност за диференциация на препоръчителния индекс по сектори, отрасли и браншове, в зависимост от икономическата конюнктура в тях и по настояване на браншовите организации на социалните партньори.

9. Осигуряване на ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори, в т.ч. чрез оптимизиране на централните бюджетно финансирани министерства и административни структури с прекомерна заетост, с цел освобождаване на човешки ресурс за икономиката. Договаряне на минимални нива на нарастване и диференциране на заплатите след атестация на служителите. (В регионален план — през ОбСТС, в т.ч. предоставяне на информация и включване на социалните партньори в обсъждането на въпросите на работните заплати, изплащани от общинските бюджети).

10. Ратификация на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне и започване на процес по ратификация на Конвенция № 151 относно защитата на правото на организиране и реда за определяне условията при постъпване на държавна служба.

11. Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика. Привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики. Разработване на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти с пакет от мерки.

V. Политики за социална защита

1. Създаване на работна група с участието на социалните партньори за разработване на проект на Първи национален план за прилагане на ЕССП с мерки и политики, които третират областите „за наблюдение“ и „критична ситуация“ в таблицата с водещи социални показатели от Доклада на ЕК за страната.
2. Въвеждане на общ подход за повишаване на основните параметри по приходите и по разходите на ДОО, съобразно прогнозите на Правителството за ръст на инфлацията и на средния осигурителен доход в системата на ДОО за съответната бюджетна година, по метода на т.н. „Швейцарско правило“ (по 50 на сто от прогнозната стойност на посочените два показателя). Прилагането му да стане, както следва:

• за минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите – след като достигне равнището на МРЗ за страната;
• за максималния осигурителен доход от 2022 г.

3. Разработване на нормативен регламент за предоставяне на услуги в дома (социални и битови за ограничен кръг потребители) и реализиране в 2022 г. като пилотен проект. В зависимост от резултатите на пилотния проект, преминаване към постоянно действие на нормативните решения. Социалните помощи да се обвържат с учене и/или политика на полагане на труд, вкл. в частния сектор, по законово установен ред.

4. Стартиране на цялостна реформа в социалното подпомагане, която да гарантира дългосрочна устойчивост и ефикасност на системата, основана на адекватна ресурсна осигуреност с цел постигане на максимално ефективно разходване на публичните финансови средства в защита на уязвимите социални групи за подобряване на тяхното благосъстояние в контекста на европейските приоритети.

Правителството и социалните партньори целят чрез изпълнението на горепосочените мерки и политики да обезпечат постигането на следите средносрочни цели към 2022 г.:

•  производителност на труд в СПС- 60% от тази на ЕС
•  БВП на глава от населението в СПС= 60% от този на ЕС
•  компенсация на 1 нает в СПС = 60% от тази на ЕС
•  разходи за социална защита – 20 % от БВП

Страните по настоящото споразумение се договориха, че за неговото изпълнение се разработват три последователни плана за действие, в които се конкретизират съответни дейности и се прави текуща оценка за изпълнението.

Европейският съюз трябва спешно да приложи 17 взаимносвързани мерки, за да бъдат премахнати най-големите бариери на европейските капиталови пазари. Това става ясно от публикувания на 10.06.2020 г. окончателен доклад на High-Level Forum (HLF) за Съюза на капиталовите пазари в Европа.

Докладът съдържа поредица от ясни препоръки, обособени в четири големи групи – създаване на жизнена и конкурентна бизнес среда; изграждане на по-силна и по-ефективна пазарна инфраструктура; насърчаване на инвестициите на индивидуални инвеститори на капиталовите пазари и преминаване извън границите на вътрешния пазар.

Стартирането на Съюза на капиталовите пазари е от изключително значение в момента, за да се ускори възстановяването на европейските капиталови пазари от пандемията, причинена от COVID-19. Ефективно работещ Съюз на капиталовите пазари би спомогнал за възстановяването на икономиката на ЕС чрез предоставяне на нови източници на финансиране за бизнеса и възможности за инвестиции за европейските граждани. Това ще бъде от жизненоважно значение за мобилизирането на така необходимите дългосрочни инвестиции в нови технологии и инфраструктура, за справяне с изменението на климата и за постигането на новата програма за т.нар. „Зелена сделка“ и дигитализацията на Европа.

„Докладът е плод на активната работа и комуникация на 28-те експерти с Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Членовете на High-Level Forum определено вярват, че препоръчаните мерки настина ще имат ефект по отношение на европейските капиталови пазари. Част от седемнадесетте препоръки, които имат пряко въздействие върху българския капиталов пазар  включват: Създаване на единна европейска точка за оповестяване и разкриване на информация от емитентите (EU Single Access Point), която да бъде използвана не само от регулатора, но и от всички заинтересовани лица; Регулирането на централните депозитари на ценни книжа и уеднаквяване на правилата за тяхната дейност; Мерки за насърчаване на застрахователите да осигурят повече финансиране за капиталовите пазари; Повишаване на финансовата грамотност и инвестиционната култура на населението в Европа, което ще доведе до подобряване на условията за достъп до капиталовите пазари на индивидуалните инвеститори и ползвателите на инвестиционни услуги.

Докладът съдържа и конкретни препоръки относно облекчаване на процедурите за достъп до финансиране на емитентите, промени в редица европейски нормативни актове, които влязоха в сила през последните години и по мнение на експерти и пазарни участници представляват сериозна пречка за ефективното функциониране на капиталовия пазар в Европа, създавайки, излишни административни тежести“, заяви Даниела Пеева, която представляваше в продължение на 6 месеца страната ни и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България в High-Level Forum CMU.

Съюзът на капиталовите пазари в Европа бе сформиран през ноември 2019 г. от 28 висококвалифицирани експерти от сектора на бизнеса и финансите, неправителствени организации и други институции, които дадоха своя принос, да споделят  идеите и опита си за следващия етап на развитие и финализиране на проекта Съюз на капиталовите пазари. Представителят на България – Даниела Пеева работи активно в подгрупа „Създаване на екосистема, позволяваща лесно привличане на капитал, с особено внимание върху иновативните МСП“ под ръководството на председателя на групата David WRIGHT.

Пълният текст на доклада е поместен на страницата на Европейската комисия на адрес https://ec.europa.eu/info/news/cmu-high-level-forum-final-report_en, като Ви го предоставяме и като приложение към настоящото прессъобщение.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска незабавно оттегляне на Законопроекта за т. нар. „спящи акции“, който застрашава над 2 милиона българи със загуба на собствеността им върху ценните книжа, които са придобили по време на приватизацията.

АИКБ припомня, че категорично против концепцията, материализирана сега в законопроект, са се обявили четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, както и КНСБ, КТ „Подкрепа“, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститори в България, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Националната комисия за корпоративно управление и други асоциации от капиталовия пазар, Омбудсманът на Република България, Министерство на правосъдието, юристи и акционери. Повечето от тях вече потвърдиха позицията си, като призоваха в свои становища проектозаконът да бъде оттеглен. Становищата на организации и граждани, публикувани на Портала за обществени консултации на Министерски съвет, можете да прочетете на адрес: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5149

В изготвения законопроект е предвидено задължението собствениците на акции в едногодишен срок да прехвърлят ценните си книжа от Регистър А на “Централен депозитар” АД, където те се съхраняват безплатно и сигурно за акционера, в Регистър Б в подсметка към инвестиционен посредник, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. Хората, които не знаят, че притежават подобни акции (наследници) или не ги потърсят, ще ги загубят, защото държавата ще ги прехвърли срещу дялове по незнайна цена към специално създаден фонд, който да ги управлява незнайно как и незнайно от кого.

В текста е записано още, че при изтичане на втори допълнителен срок и непредприемане на действия от страна на дялопритежателите, паричната равностойност на дяловете ще бъде внесена в държавния бюджет, т. е. досегашният собственик губи окончателно всички права, които е имал.

Законопроектът противоречи на Конституцията на страната и на договора за функциониране на ЕС и ще окаже изключително негативно въздействие върху капиталовия пазар и икономиката на България. Нищо не налага предприемането на подобни мерки у нас, а и категорично можем да заявим, че няма държава в ЕС, в която да има подобна практика. Търговският закон и Законът за публично предлагане на ценни книжа достатъчно ясно и недвусмислено регулират материята. За нас е неразбираемо какви интереси налагат подобни неприемливи опити за конфискация на частна собственост.

Освен всички загуби, които ще претърпят тези над 2 милиона българи, АИКБ счита, че рискът страната ни да бъде зачеркната като инвестиционна дестинация е огромен, тъй като инвеститорите няма да имат никаква сигурност за частната си собственост.

Асоциацията е категорична, че предложеният законопроект, обоснован с „незаинтересоваността“ на собствениците на акции, не се различава по нищо от конфискация на банков депозит, по който притежателят му не е внасял или теглил суми известно време.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и другите работодателски организации и асоциации на капиталовия пазар нееднократно са заявявали готовността си за участие в експертни групи за обсъждане на ефективни, пазарни и законосъобразни мерки за активизиране на пазара на ценни книжа, но законопроектът „Или продаваш на загуба, или губиш всичко“ (известен и като проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в регистрационната система на “Централен депозитар” АД) трябва да бъде оттеглен като противен на правовата държава, ощетяващ хората и вреден за икономиката.

Работодатели и синдикати поискаха свикването на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на проекта на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Заседанието е свикано за 10.06.2020 г.

Необходим е широк обществен дебат, на който да се обсъдят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда

---

Във връзка с постепенния преход към възстановяване на нормалния житейски ритъм след периода на карантината АИКБ изразява задоволство от факта, че България се справи добре на фона на много от другите страни от европейското ни семейство.

Всички бяхме поставени в необичайна и безпрецедентна ситуация и затова е необходимо да се направи вярна равносметка както на добрите, така и на неудачните  решения, с оглед по-голяма адекватност на действията при евентуално повторение на подобно изпитание.

1. Стриктно спазване на законите и Конституцията.

Пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.

Въвеждането на епидемичен режим у нас, а и в повечето страни в ЕС, не отговаряше на изискванията на някакъв местен или на СЗО стандарт за брой заразени на милион население например, както и не се реализира през съществуващата законова уредба, в т.ч. институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента. Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро – е и неуместно.

Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано.

Категорично човешкият живот е единствен приоритет в подобна обстановка. Но именно това поставя пред изпитание качеството на предприетите мерки – човешкият живот е също толкова важен и след прилагането на съответните решения, както и след привършване на ограничителния режим.

2. Адекватност и подготвеност на здравната система.

Очакваме, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност.

Кризата обаче открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.

Докато в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно.

Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност.

3. Компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката.

Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно.

Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса,  забави се с мерките,  допусна редица неефективности.

4. Поглед към бъдещето.

Да, светът се променя, формулират се нови приоритети, включително и по отношение на икономически, здравни и социални политики. Именно това трябва отговорно да започнем да работим и на национално ниво.

АИКБ предлага, без да губим от погледа си необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.

АИКБ настоява за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с  бюджет от 1,85 трилиона евро.

---

Прессъобщението във формат PDF може да изтеглите ТУК.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявява началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония през месец септември 2020 г.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2019 г. ще се присъди в три категории:

• За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

• За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

• За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор. 

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите. За повече информация вижте приложеното писмо и изтеглете ТУК формуляра за номиниране.

Срокът за изпращане на номинации е до 31.07.2020 г.

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност.

---

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И

ТУРИЗЪМ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България е на принципна позиция в подкрепа на настоящата данъчна система на Република България, която е изготвена така, че да осигурява добри и предвидими условия за извършването на стопанска дейност в страната. Всяка промяна в системата би изложила на риск и би поставила под съмнение стабилността и предвидимостта на бизнес средата и би отправила неблагоприятни сигнали към предприятията и инвеститорите. Именно по тази причина, стабилността на данъчната система и избягването на каквито и да е промени в нея, особено след като е доказала своята адекватност посредством непрекъснатото подобряване на събираемостта и изпълнението на приходната част на бюджета, следва да бъде избягвано.

В същото време АИКБ отчита сериозността и дълбочината на предизвикателствата, пред които е поставена българската икономика и особено някои нейни сектори, поради мерките за предотвратяване на разпространението на епидемията от COVID-19. Във връзка с това приветства инициативите на законодателната и изпълнителната власт за предвиждане на мерки за подкрепа на икономиката като цяло, както и на най-засегнатите сектори. Като такива мерки приемаме предложенията за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от г-н Ципов и група народни представители. Обръщаме внимание на следните конкретни моменти:

1. АИКБ припомня отново позицията си, че следва да бъдат подкрепяни доходите на хората, за да могат да си плащат сметките и покриват разходите, а не да се субсидират цени или поемат разходи от бюджета. Затова ние не подкрепяме намаляването на ДДС за храни, лекарства, детски стоки и др., правено с цел намаляване на цени за всички. Подкрепата на доходите на работещите в предприятията в затруднение с мярката за компенсиране на отсъстващия доход при спиране на работа или при непълно работно време (за времето когато не се работи) би помогнала за запазване на много повече работни места и би била много по-ефективна, ако бъде в съотношение 60/0 или 60/15. Така много повече предприятия, изпаднали в затруднение поради коронакризата, ще могат да се възползват от нея и да не извършват съкращения, а не само онези, които имат финансови резерви, за да доплащат нелогично и несправедливо възнаграждения до пълния им размер на работници, които не полагат труд.
2. АИКБ подкрепя принципно всички мерки, които биха „изсветлили“ трудовите правоотношения, биха увеличили доходите и стимулирали потреблението. В тази посока подкрепя увеличението на минималния осигурителен доход за икономическите дейности 55, 56 и 79 – Хотелиерство, Ресторантьорство, Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации от 610 лв. на 800 лв., като споделя мотивите, с които това е направено, и вярва, че подобна стъпка отразява икономическите реалности в тези сектори, след като е предложена от браншовите им организации.
3. АИКБ може да подкрепи евентуално намаляване на ставката на дължимия данък добавена стойност до 9 %, само като антикризисна мярка с временен характер, за подкрепа на сектора, като отчитаме, че дейността на хотели, места за настаняване, питейни заведения и заведения за хранене e най-засегната от мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. АИКБ подкрепя и мярката, насочена към книгоиздаването и разпространението, тъй като тя обхваща и учебниците и учебните пособия, свързани с публични разходи, така че нейното въздействие върху бюджета ще е и по-ограничено.
4. Не споделяме позицията, че намаляване на ставката за тези два сектора трябва да е съпроводено с увеличаване на други данъци. По-малкото приходи в бюджета (от порядъка на 160 млн. лева общо за двата сектора) могат да бъдат компенсирани с повишена събираемост, повече приходи от осигуровки и подоходен данък предвид увеличения осигурителен доход, както и с намаляване на разходите на администрацията. Даже и нищо от това да не се случи, бюджетният дефицит би се увеличил от едва 2,8% на не повече от 3,0 %. Това не представлява някакъв сериозен проблем предвид прогнозата на Европейската комисия за бюджетен дефицит за останалите страни в Съюза от 4,8% до 11,1% или средно за държавите членки в размер на 8,3%.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

 

 

Във връзка с публикувания на портала за Обществени консултации на Министерски съвет проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. по-долу публикуваме пълния текст на Позиция на АИКБ по проекта.

---

Изх. № 175/17.05.2020 г. 

ДО
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 

Относно: Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, 

Управителният съвет и Комисията по капиталови пазари на Асоциацията на индустриалния капитал в България с дълбока загриженост се запознаха с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Асоциацията изразява своето учудване и недоумение защо този проект се предлага на обсъждане, когато подобни предложения, представени под формата на концепции, вече на два пъти бяха отхвърлени, в резултат на широкото обществено недоволство, изразено от: предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари; работната група, създадена от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на капиталовите пазари – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Национална комисия за корпоративно управление, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на независимите синдикати в България; Конфедерация на труда “Подкрепа”; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на  България – Икономическия и социален съвет. В своята резолюция от 10.12.2018 г., ИСС предупреди:

„14.2. ИСС обръща внимание, че анонсираният начин за решаване на проблема със „спящите акции“, както и начинът за съхранение на финансови инструменти, придобити на капиталовия пазар в България, може да се отразят негативно на сигурността на собствеността, на инвеститорската активност и като цяло – на развитието на капиталовия пазар у нас.“

Трето поредно предложение, направено в безпрецедентно труден за българската икономика момент, поражда множество въпроси относно уместността му, както и относно това доколко се вписва в приоритетите и отговаря на актуалните предизвикателства, пред които всички сме изправени. По същество, то принуждава хората да прехвърлят акциите си от сигурно и неизискващо разходи от тяхна страна място (Регистър А на “Централен депозитар” АД, в който са сега коментираните сметки на физически и юридически лица) към инвестиционни посредници, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. Преместването на сметките означава съществено снижаване на сигурността, съпътствано с такси за различните услуги след изтичане на 24-месечен гратисен срок. Освен това предложеният законопроект принуждава акционерите да предприемат действия, свързани с пътувания (за българите, живеещи в чужбина, а и извън областните центрове), както и сложни и скъпи административни процедури, свързани с унаследяване. При това в условията на глобална пандемия, при която са в сила точно обратните мерки – ограничения за пътуване между държавите и физическа  дистанция. Насилени да правят избор, от една страна, между значителни разходи, рискувайки в т. ч. здравето си, и от друга – загубата на собственост, конституционно защитена формално, стотици хиляди акционери най-вероятно ще предпочетат да загубят две неща: своите акции и своята вяра в правовата защита и неприкосновеност на личната собственост в България. Очевидно подобен избор е в пряк ущърб на техните интереси, чиято защита се прокламира да е в основата на проекта за закон.

Предложението няма аналог в нито една европейска държава, нито е продиктувано от изискванията на европейското законодателство. Обратно – то противоречи недвусмислено на:

1. Договор за функциониране на Европейския съюз (чл. 63 – свободно движение на капитали, чл. 49 – свободно право на установяване);
2. Конституция на Република България (чл. 17 (3) – неприкосновеност на частната собственост);
3. Решения на Конституционния съд:

• Дело № 5/ 2013 г., където: „Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо“;
• Дело № 4/ 1996 г., където: „Държавата е длъжна да се грижи и да предприема мерки за осъществяване на защита и контрол за опазване на историческото, националното и архитектурното наследство. Това обаче не означава, че може да се ограничава правото на разпореждане на собственика. Никъде в Конституцията не е регламентирано и следователно не е позволено принудително отчуждаване на частна собственост за обществени нужди“;

4. Принципите на правовата държава, очертани по съдържание от редица решения на Конституционния съд;
5. Правото на собственост в неговата цялост като съвкупност от правомощия – право на владение, право на ползване и право на разпореждане.

Освен описаните по-горе пороци, проектът на закон въвежда дискриминационно отношение според вида на собствеността, като за притежаваните от държавата и общините сметки за ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар (включително за акциите, придобити срещу инвестиционни бонове), служебното прехвърляне не се прилага, в отлика от всички останали титуляри на собственост в това число и на първо място – гражданите. Без да се държи сметка за волята или съгласието на собствениците, им се вменяват задължения за разпореждане със собственост, последвано от служебно прехвърляне, задължение за самоидентификация на дялопритежателите, погасява се правото им да получат паричната равностойност на дяловете си, и в крайна сметка средствата се изземват и прехвърлят в държавния бюджет. Впрочем същото се отнася и за акциите, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и са държани по неактивни лични сметки, с други думи – дори не се отчита възможността за инициатива и търговска активност изобщо.

Представените мотиви към законопроекта съдържат множество неточности и дори неверни твърдения. Прост пример: направената неизвестно как оценка за 2 млрд. лева на акциите по номинал е несъстоятелна и драстично се различава от елементарно представената собственост на 2,5 млн. притежатели на бонове от масовата приватизация, притежаващи по номинал капитал от 25 (деноминирани) лева т. е. общо акции с номинал от порядъка на  62, 5 млн. лева  (2,5 млн. души по 25 лв. е 62,5 млн. лева, а не 2 млрд. лева). Разбира се, по-малката обща сума не означава по-безобидно национализиране на собственост, каквото ще се случи, ако такъв закон бъде приет.

Ефектът от предлагания проектозакон, обоснован с незаинтересоваността на титуляря на правото на собственост на „неактивни лични сметки“ (в предишни редакции на същата концепция се използваше „спящи“ акции),  не се различава от конфискация на банков депозит, по който няма нови вноски или тегления.

Или казано директно – този проектозакон е по същество едно конфискационно решение.

Ако той се приеме, стотици  хиляди граждани ще загубят собствеността си в такива акции напълно, а останалите до обявеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от такси за инвестиционни посредници, такси за фонд за гарантиране на инвеститорите, разходи за възнаграждения, коли и офиси на управителите на безпрецедентния фонд. Малцината печеливши ще бъдат управителите на фонда и свързаните с тях лица и няколко инвестиционни посредници.

Кому е необходимо всичко това, на кого ще донесе ползи, освен за дузината мениджъри, които ще получат контрол над заграбените акции и дялове и ще се опитат да ги осребряват, за да си покриват разходите за заплати, офиси и автомобили, а за никого другиго няма да остане в крайна сметка нищо, още по-малко за държавния бюджет.

Неразбираемо е какви или чии интереси налагат продължаването на явно неприемливи и противоконституционни опити за конфискация, наричани  „нова регулация“ на отношения, продиктувани от особеностите на пазарната обстановка, и които са достатъчно ясно и недвусмислено регулирани от действащия Търговски закон и Закон за публично предлагане на ценни книжа.

С предлагания законопроект не се постигат анонсираните цели, а се създадат нови проблеми (собственост, акционерни права по вид и размер, управление на акционерни дружества при спорни участия в тях и пр.) и за гражданите, притежаващи такива акции, и за бизнеса, което ще рефлектира в крайна сметка върху държавното управление.

Всичко това ни мотивира да се противопоставим недвусмислено на Законопроекта за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван за обществено обсъждане на 13.05.2020 г., като настояваме  същият да бъде оттеглен и да не бъде предлаган за разглеждане от Министерски съвет.

Ако наистина има желание и воля за решаване на въпросите, формално заложени като основание за разработване на представения проектозакон, АИКБ  призовава да бъдат предприети мерките, многократно и задълбочено обсъждани и предлагани от инвестиционната общност, а именно:

– широко информиране на акционерите относно техните права и възможности;

– улесняване и поевтиняване  на унаследяването;

– електронната идентификация и отдалечения достъп и управление на тези активи.

Ако анонсираните периодично (от пет години) цели са действителните, то буди недоумение защо нищо от изброеното не е направено за постигането им за това време.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Във връзка с предстоящото второ гласуване на законопроекта за изменение на Закона за здравето, №002-01-16, внесен от Министерски съвет на 05.05.2020 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представя на вниманието Ви своята позиция по отделни важни за българската икономика изменения. Позицията е изпратена до председателя на Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание г-жа Анна Александрова.

Повече информация ще намерите по-долу, както и в приложения файл.

---

Изх. № 169/10.05.2020 г.

ДО
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Относно: Второ гласуване на законопроекта за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 05.05.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА, 

Във връзка с предстоящото второ гласуване на законопроекта за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 05.05.2020 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България изразява следната принципна позиция по отделни важни за българската икономика изменения:

1. Не подкрепяме § 2, с който се предлагат изменения в чл. 63 от закона. Предлаганото законодателно решение с така наречената „извънредна епидемична обстановка“ противоречи на Конституцията на Република България, създавайки неясна правна отлика от уредените военно или друго извънредно положение, и е в колизия с норми на Закона за защита при бедствия. Предоставянето на правомощия на отделен министър да въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион на практика преурежда в ущърб на правата на гражданите и бизнеса въпроси, чието решаване Конституцията и действащото законодателство са възложили съответно на Народното събрание или на Министерския съвет. Ако този правен нонсенс бъде приет, означава основни принципи като недопускането на неоснователно ограничаване на права да се уреждат с общи административни актове.

2. Подкрепяме мерките със социален характер, както и удължаването на срокове, свързани с тях, предлагани с § 4 в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП).

3. В ЗМДВИП е необходимо и допълнение, с което да се осигури необходима подкрепа за възстановяването на българската туристическа индустрия. Такова е предложено със законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-37, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 04.05.2020 г. Доколкото става дума за актове, уреждащи една и съща материя на основание чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, смятаме, че двата законопроекта следва да бъдат обсъдени от комисията едновременно, а в този случай, освен подкрепа за българската туристическа индустрия, със същите средства може да се подпомогне и българският въздушен транспорт, поради което предлагаме допълнително предложеният чл. 26 по вносител да се прецизира така:

Чл. 26 (1) Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват авиокомпании с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България, държавна субсидия в размер на 6000 евро за всеки полет, в срок от две години от отмяна на извънредното положение, обявено с този закон.

(2) Субсидия могат да получат и туроператори, които ползват услугите на превозвачи с оперативен лиценз, издаден от  страна, различна от Република България, при условие, че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от страна на авиационните превозвачи с български оперативен лиценз.

(3) Редът за доказване на липса на интерес за изпълнение от превозвач с български оперативен лиценз на чартърен полет, обект на този член, се определя с акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Предложението ни е мотивирано от обстоятелството, че българските авиокомпании разполагат с парк от минимум 25 – 30 самолета в готовност за  изпълнение на чартърни полети по заявка на туроператори, като среднодневно могат да се изпълняват общо от основните чартърни летища не по-малко от 30 полета, средно по 200 – 250 пътника на полет. В средномесечен план българските авиокомпании, ако противоепидемичната обстановка позволява, са в състояние, по заявка и по договори с туроператори, да изпълняват около 900 – 1000 полета.

4. За нас, като организация, изразител на интересите на българския бизнес, е изключително важно предложението, изложено в т. 15 по отношение на Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДВИП, изразено в удължаване до 30 юни 2020 г. на възможността за изплащане на компенсации. Подкрепяме това предложение, като същевременно го намираме за недостатъчно, доколкото видът и начинът на плащане са несравнимо по-важни от предвидения за такова плащане срок.

АИКБ и другите организации на работодателите представяха многократно предложения за смекчаване на икономическите последици от извънредното положение върху икономиката, сред които бяха и необходимите изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за да се промени така наречената мярка 60/40 на 60/0, което означава държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на  работник или служител (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещият работник получава като компенсация. Друго плащане от страна на предприятието с преустановена дейност или за съответната част при непълно работно време да не се дължи, каквато е световната практика. Никъде по света, освен в България, не се дължи 100% компенсация в такива случаи. Заплащането на равни възнаграждения на неработещи и работещи е нонсенс, несправедливо е спрямо работещите и е невъзможно да се осъществи в повечето случаи. Това изискване прави мярката с много ограничен обхват, за което говори фактът, че 3 дни преди края на извънредното положение са усвоени едва 1, 22 % от предвидените за мярката средства (12 236 476 лева от предвиден бюджет 1 000 000 000 лева).

Мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата, от задължението да доплащат до 100 % от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи. Тази мярка подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време. Въвеждането на подобна мярка ще предостави реална подкрепа на предприятията, които не разполагат със значителни финансови резерви, да запазят работните места и по този начин ще преодолеят основен порок на сега действащата мярка – 60/40.

Мярката 60/0 е значително по-справедлива и следователно ще бъде по-добре възприета и широкоприложима и за работодателите, и за работниците, които работят. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места. Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60%, е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т. н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Кризата с COVD-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността,  за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство.

5. Намираме за важно и подкрепяме предложението, изразено с § 7 и уреждащо промяна в Кодекса на труда, с което неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж. Подкрепяме и предложението през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване да се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни, но смятаме, че систематичното му място е в § 8, в който се уреждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.

В същата връзка и с оглед на това, че § 7 урежда изменения в Кодекса на труда, обръщаме внимание, че страната ни не се е възползвала от възможността, предвидена в чл. 19 от Директива 2003/88/ЕО, където се допуска да се определят референтни периоди за сумирано изчисляване на работното време в рамките на 12 месеца и ясно е казано, че „държавите членки имат възможност, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат с колективни трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори, да се определят референтни периоди, които в никакъв случай не надвишават 12 месеца“. Така директивата допуска да се въведе сумирано изчисляване на работното време и за период, по-дълъг от 6 месеца, което би осигурило необходимата гъвкавост на организация на работния процес в условията на мерки за спиране на разпространението на COVID-19. По тази причина АИКБ предлага да се обсъди възможността в чл. 142, ал. 2 от КТ да се направи изменение, по силата на което да се допусне с КТД или със споразумение между социалните партньори въвеждането на 9 или 12 – месечен срок за прилагане на сумирано изчисляване на работното време. Убедени сме, че това ще бъде реално подпомагаща българската икономика антикризисна мярка, която ще позволи на предприятията, при зачитане на интересите на работниците и служителите, да бъдат по-гъвкави в организацията на работния процес, като по този начин запазят своята конкурентоспособност и работните места. Не на последно по значение място такава мярка не само не изисква разходване на какъвто и да е публичен ресурс, но и ще допринесе за увеличаването му.

Многократно сме заявявали и необходимостта от отпадане на забраната и прекомерните ограничения за полагане на извънреден труд и т. нар. удължено работно време, от съвместяване на сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд, които не съответстват на изискванията на съответната Директива 2003/88/ЕО и практиката в държавите членки на ЕС. Чрез отмяна на чл. 146, ал. 1 от КТ и при запазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка следва да отпадне максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година.

6. Подкрепяме предвидената в § 13 възможност концедентът или министърът на туризма да намалява размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020 г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж, или по договори, които ще влязат в сила през 2020 г., или да отложи плащането им до 31 декември 2020 г., като това намаляване следва пряко да се обвърже с цената на предоставянето на принадлежности по смисъла на § 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на посетителите на плажове в съответствие с одобрена от МС методика, осигуряваща единен подход и отчитаща индивидуалните особености на обектите. Смятаме, че това е необходима диспозитивна мярка, която ще благоприятства развитието на туристическия бизнес, и сме на мнение, че може да бъде прилагана и по-дългосрочно, с конкретно договаряне за всеки отделен случай и при интерес за това.

С УВАЖЕНИЕ, 

                                                                   

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Днес, когато ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса COVID-19,  АИКБ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна мярка, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” (такова е действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието), придобила широка популярност с невярното „60/40“.

Оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании. АИКБ първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени, а и погрешно транспонира опита на водещи европейски икономики като Германия и Австрия.

Показателни са и резултатите от проведената в периода 31 март – 1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили и на анкетата, и на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно. От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които:

• 44 % са с персонал до 10 души;
• 55 % работят в сферата на услугите;
• 35 % са в сферата на търговията;
• Едва 10 % са от областта на индустрията. Вижда се нищожният интерес към мярката – от страна на всички предприятия и особено на тези от индустрията, чиито дял е нищожен и пренебрежимо малък;
• 48 % работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед;
• 37% са прекратили работа изцяло след заповедта на министъра на здравеопазването;
• 15% са с изцяло прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятната пазарна ситуация.

За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията и копаниите, които не възнамеряват да се възползват от нея. НЯМА да я използват:

• 52 % от анкетираните, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”;
• 21 % от анкетираните, защото: „Не ги устройва”;
• 7 % от анкетираните, защото: „Не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период”;
• 4 % от анкетираните, защото: „Не могат да докажат изискването за 20 % спад на оборота за референтния период”.

Вижда се, че 80 % от анкетираните предприятия и компании заявяват, че имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната НЕГОДНОСТ.

Едва 8 % от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. Това се тези 8 %, които отговарят, че „още не знаят – необходимо е да направят разчети, доколко мярката им е изгодна”.

Според национално-представителното изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от Covid-19, а най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.

Нека видим как стоят нещата с реалното използване на мярката „38/62“, според данните, които Националният осигурителен институт (НОИ) публикува на сайта си[1] – Таблица 1.

Таблица 1.

Данни за компенсациите, които са изплатени на работодателите

по ПМС № 55 от 2020 година,

(данни за 15.04.2020, 21.04.2020, 24.04.2020, 28.04.2020 и 30.04.2020

 

№	Дата	Брой фирми	0 – 9	10 – 50	51 – 100	101 – 250	Над 250
1	15.04.2020	68	51	14	2	0	1
2	21.04.2020	210	162	35	6	3	4
3	24.04.2020	455	352	79	16	8	0
4	28.04.2020	631	495	108	12	13	3
5	30.04.2020	597	467	113	11	4	2
	Общо:	1961	1527	349	47	28	10

 

В Таблица 1. са обобщени данните, предоставени публично от НОИ в периода от 15.04.2020 до 30.04.2020 година, включително. Трябва да се отбележи, че някои фирми присъстват в плащанията за повече от една дата – извършавани са плащания за една и съща фирма на различни дати, в рамките на месец март. Дори и с посоченото дублиране, ефектът от мярката е меко казано скромен. Ако се загърбят учтивостта и деликатността, ефектът е микроскопичен. Да сравним данните за броя предприятия, получили компенсации по ПМС № 55, тоест по мярката „38/62“ с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение[2]. При сравнението се съпоставят броят на фирмите, получили помощ под формата на компенсации по ПМС № 55 до 30.04.2020 година включително, с броя на фирмите, които се смята, че ще изпитват затруднения за запазване на персонала и работата към датата на вдигане на извънредното положение, тоест – имали са най-голяма необходимост от подкрепа в този критичен период.

Едно такова съпоставяне е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ (Таблици 2-4).

 

Таблица 2.

Брой предприятия по сектори и групи според броя на заетите в тях лица за 2018 г[3].

 

Сектори по КИД-2008	Общо	0-9	10-19	20-49	50-249	250+
Добивна промишленост	338	218	43	34	31	12
Преработваща промишленост	31486	24006	2850	2666	1679	285
Производство и разпредление на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива	1698	1565	60	29	26	18
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване	787	533	70	81	65	38
Строителство	20539	17349	1620	1018	517	35
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл.	142028	134261	4502	2367	818	80
Транспорт, складиране и пощи	23321	21212	1153	633	272	51
Хотелиерство и ресторантьорство	27182	24156	1742	935	328	21
Създаване и разпространение на иформация и творчески продукти; далекосъобщения	14321	13081	548	427	220	45
Операции с недвижими имоти	23316	22774	354	Конф.	Конф.	5
Профеионални дейности и научни изследвания	46091	44793	815	343	123	17
Административни и спомагателни дейности	11749	10490	507	423	258	71
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи	3432	3396	25	Конф.	Конф.	няма

 

Таблица 3.

Прогноза колко предприятия по сектори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение – умерен и песимистичен сценарий

 

Сектори по КИД-2008	Общо	Умерена %	Брой	Песимист %	Брой
Добивна промишленост	338	25 %	85	16 %	53
Преработваща промишленост	31486	33 %	10495	15 %	4723
Производство и разпредление на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива	1698	38 %	645	17 %	290
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване	787	49 %	387	34 %	270
Строителство	20539	17 %	3490	8 %	1643
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл.	142028	15 %	21300	9 %	12780
Транспорт, складиране и пощи	23321	55 %	12826	40 %	9328
Хотелиерство и ресторантьорство	27182	0 %	0	0 %	0
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения	14321	24 %	3437	8 %	1146
Операции с недвижими имоти	23316	18 %	4197	9 %	2098
Профеионални дейности и научни изследвания	46091	46 %	21200	21 %	9679
Административни и спомагателни дейности	11749	25 %	2937	11 %	1292
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи	3432	30 %	1029	10 %	343
	346288	23,69 %	82028	12,60 %	43645

 

Таблица 4.

Брой на фирмите, които според прогнозата ще изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Дял в проценти на фирмите, които са получили компенсации по ПМС № 55 от броя на фирмите, спрели работа, според трите сценария – оптимистичен, умерен и песимистичен

 

Общо	%	Оптимистичен	%	Умерен	%	Песимистичен	%
346288	0,566 %	186735	1,050 %	264260	0,742 %	302643	0,648 %

 

От представените изчисления се вижда, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект. Причините за това многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация.

Необходимо е да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои.

Ако използваме данните, предоставени ни от Националната агенция по приходите (НАП), ще видим, че броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 г. Едновременно с това, броят подадени уведомления за сключени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 г. Сривът в заетостта е на лице. За периода 13 март 2020 – 13 април 2020 г. броят на новите безработни е 176 261 – 70 603 = 105 658 души. Хората, останали без работа САМО за месец, са над 105 хиляди. Лошата новина е, че броят на новите безработни със сигурност е значително  по-голям. Трябва да се има предвид, че горното изчисление не включва нетната безработица (броят на съкратените работници, намален с броя на работниците, започнали работа) за времето до 13 март (кризата започна преди тази дата). Не са включени и новите безработни от периода след 13 април. Умишлено не добавяме и новите безработни от сивия сектор и  „вносните“ безработни, които са завръщащи се от чужбина безработни българи, т. к. те по дефиниция не могат да се ползват от мярката.

По последни данни на „Галъп Интернешънъл” към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че в началото на кризата безработицата е била 4,2 %, то само за месец и половина вече е налице ръст от 6,1 %, което е застрашително и крайно обезпокоително.

Още по-лошо е това, че направените социологически проучвания показват, че още 8 % процента от работната сила очакват да бъдат съкратени. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица.

Трактовка на емпиричните данни за ръста на безработицата и ефекта от мярката по ПМС № 55 е неправилна. Правят се съпоставки и успоредици между данни за новите безработни от Агенцията по заетостта (АЗ), които са непълни (далеч не всички останали без работа се регистрират в АЗ) и данните за броя на работниците, заявени да получат средства по ПМС № 55. Това по принцип е неправилно, защото компенсации могат да бъдат получени за една седмица по ПМС № 55 и след още една седмица лицата, получили компенсации, могат да бъдат съкратени и да получават обезщетения за безработни 52 седмици. Това по „методиката“ на МТСП би отчетено като победа или в най-лошия случай като 1:1. А то в действителност е 2:52. Ако мярката беше адекватна, то обезщетенията, платени по ПМС № 55, щяха да бъдат в пъти повече от платените обезщетения за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са  за един месец под 8 млн. лева при бюджет от 1000 млн. лева (един милиард)! За един месец – под 1% от планираното.

Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието. И тогава обезщетението за безработица в същия месечен размер се поема напълно от държавата при това за по-дълъг период (до една година), държавата се лишава от приходи от осигуровки и данък, работникът губи работата си и се създава предпоставка за включването му в сивия сектор впоследствие, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малък нетен разход от държавата.

Мярката 38/62 има за резултат това, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото:

а) получават същата заплата;

б) имат по-малко разходи;

в) имат повече свободно време;

г) изразходват по-малко енергия:

д) изложени са на по-малко рискове.

Не намерихме друг такъв пример никъде по света.

Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд.

Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки

На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние[4], които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци).

Работодателските организации коректно предупредиха за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но в дадения случай мнението им не беше взето под внимание.

Така с тези действия способността на мярката „38/62“ от ПМС № 55 да подкрепи запазването на работните места беше обречена още от самото начало. Работодателите, към които беше насочена тази мярка, не бяха способни да издържат при прилагането й.  Общо взето – сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно. В момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение.

Рекапитулацията на прегледа на ефективността на мерките от ПМС № 55 и на данните за стремително нарастващата безработица ни задължава да преосмислим мерките за подпомагане на заетостта и доходите в предприятията, пострадали от кризата, стартирана от коронавирусната пандемия.

АИКБ и другите организации на работодателите представяха многократно предложения за смекчаване на икономическите последици от извънредното положение върху икономиката, сред които бяха и необходимите изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП), за да се промени така наречената мярка 60/40 на 60/0, което означава държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на  работник или служител (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещият работник получава като компенсация. Друго плащане от страна на предприятието с преустановена дейност или за съответната част при непълно работно време да не се дължи.

Мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата, от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи. Тази мярка подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време.

Въвеждането на подобна мярка ще предостави реална подкрепа на предприятията, които не разполагат със значителни финансови резерви, да запазят работните места и по този начин ще преодолеят основен порок на сега действащата мярка – 60/40.

Моделът 60/0 е значително по-справедлив и следователно ще бъде по-добре възприет и широкоприложим и за работодателите, и за работниците, които работят. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места. Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60%, е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Кризата с COVD-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността,  за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство.

Също така АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката.

[1] Списък на работодателите, на които са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 година, (данни за 15.04.2020, 21.04.2020, 24.04.2020, 28.04.2020 и 30.04.2020, https://www.noi.bg/aboutbg/accinformation/416-pms552020/5909-pms552020.

[2] Последната вече неколкократно е представяна в документи на АИКБ, но срещу нея не са били отправени никакви възражения. Прогнозата е разработена на база на данните на НСИ за броя предприятия по сектори и по групи, според броя на заетите в тях лица за 2018 година.

[3] Числата от изходните данни в таблицата са цитирани по данните на НСИ за 2018 година – последната, за която има готова разбивка на броя на предприятията по сектори и групи в зависимост от броя на заетите в едно предприятие: https://www.nsi.bg/bg/content/7697/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

[4] Без да се обръща изключително внимание на онези, които злоупотребяват с подкрепата.