Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложи мерки за подкрепа на икономиката за справяне с отрицателните последици от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, отключили тежка световна икономическа криза. Предлагат се промени в нормативни актове – за реално оказване на подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора чрез трансформиране на мярката 60/40 в 60/0, безпрепятственото движение на стоки и товари, насърчаване на туризма, подкрепа за малкия бизнес и самонаетите, подкрепа на допълващите образователни дейности, мерки за подкрепа на фиска и други.

АИКБ настоява да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, така че държавата реално да поеме 60 на сто от осигурителния доход на работника, чието работно място е застрашено поради кризата, и това да е всичко, което нетно неработещите получават като обезщетение. Това ще преодолее неотстранимите по друг начин дефекти на т.нар. мярка 60/40. А тя е „така наречена“, защото реалното разпределение на подкрепата на нетния доход на неработещите работници бе 23/77, а след като държавата пое част от осигуровките, реалното съотношение в нетния доход на ползвателите би бил държава/предприятие  38/62 (само 38% от държавата предвид обратното плащане на осигуровки и данъци и цели 62% от неработещото предприятие). Данните до момента доказват, че механизмът е неработещ и по-малко от 1% от предприятията са заявили желание да го ползват, докато броят на регистрираните безработни е в пъти повече от тези, които разчитат на тази подкрепа, за да запазят работата си.  Предложението на АИКБ е държавата да изплаща за срок до 3 месеца директно на работниците, чийто работни места са застрашени, обезщетения, които така или иначе дължи при това до 12 месеца при настъпването на безработица. Моделът 60/0, който АИКБ предлага, вече е доказал пригодността си и се използва успешно в страните от ЕС и ОИСР. Така биха се отстранили двете очевидни грешки, правещи мярката неработеща и водещи до стремглав ръст на безработицата. Първа очевидна грешка е сбърканата цел – неработещите хора да живеят по-добре от работещите, като получават същия доход, но без да работят! Втората очевидна грешка е, че за това трябва да плати (62% от нетния доход на работника) предприятието с пари, които няма, защото е лишено от приходи поради забрана за работа.

Сред едно от най-важните предложения на АИКБ е прекратяването на задължението за заплащане на такса за битови отпадъци и данък “Сгради” за затворените обекти и предприятия за периода, в който са прекратили принудително дейността си. При прекратена дейност не се генерират отпадъци, както и не се ползват услуги от общината. Освобождаването от тези плащания при липса на дейност ще спомогне за намаляване на и без това влошеното финансово състояние на засегнатите фирми.

Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага изплащане на извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1000 лв. за самонаети и микропредприятия с до 9 заети. Подобна мярка представлява изпълнение на конституционното задължение на държавата, а същевременно би довела до навременна помощ на голяма група хора, които са лишени от възможността да извършват трудова или стопанска дейност. Разходите за подобна мярка биха стрували на държавата при оптимистичен сценарий 171 млн. лв. и 278 млн. лв. при песимистичен сценарий. В първия вариант от нея биха се възползвали 170 995 микро компании, а при втория – 277 798. Подобни мерки бяха въведени вече в Гърция, Италия и Хърватия и др.

За сферата на туризма асоциацията препоръчва да бъдат въведени мерки като облекчено издаване на визи на основните групи туристи на място при пристигането им в България, разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстояния и изискванията са безопасност, освобождаване от плащания за наеми на неработещи обекти. Сред другите предложения са масирана маркетингова кампания за представяне на страната ни като туристическа дестинация, механизми за насърчаване на вътрешния туризъм в т.ч. посредством предоставяне на ваучери за здравна превенция и рехабилитация на работници и служители в размер на 720 лв. за една календарна година за отдих в България (по модела на ваучерите за храна).

Въвеждане на електронни товарителници и възможността логистичните бази да станат продължение на въведените както в ЕС, така у нас „зелени коридори“ са двете мерки са осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари, които АИКБ е записала в предложението си към тристранния съвет. Според асоциацията логистичните бази са от изключително значение за поддържането на обществените функции и за времето на извънредното положение те трябва да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната.

Сред другите мерки на Асоциация на индустриалния капитал в България са замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището от 2019 г. и редуцирането на публични разходи, свързани с покупки на вносни стоки, които не са свързани с COVID-19.

За АИКБ още сега трябва да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерки, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение.

От влизането в сила на извънредното положение Асоциация на индустриалния капитал в България е най-активната организация, която не спира да работи както за повишаване на информираността и възможностите на своите членове за осигуряване на необходимата здравна сигурност в предприятията, така и  за смекчаване на негативните последици за българската икономика.

Пълния текст на предложените мерки и финансовата им обосновка може да намерите ТУК.

Следва пълният текст на позицията, изпратенa до министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева относно Проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България, в търговските обекти, представляващи вериги от магазини.

---

Изх. № 132/08.04.2020 г.                                        

 

ДО

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,

ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България, в търговските обекти, представляващи вериги от магазини

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Сдружение “Произведено в България” (СПБ) подкрепят принципно проекта на Постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България, в търговските обекти, представляващи вериги от магазини. Смятаме предприетите мерки за ориентирани в правилна посока. Те ще спомогнат за защитата на местните производители в Република България.

Такива мерки се обсъждат от години. Много от тях се прилагат в други страни от Европейския съюз, макар и в по-прецизна форма.

Мерките които са приложени в проекта за ПМС, са мерки за защита на българското производство срещу съществуващи недобросъвестни практики, които се прилагат от години, а не привилегии, дадени на едни ли други стоки поради произхода им.

Едновременно с това констатираме, че проектът, макар и правилно насочен, има и някои недостатъци, на които трябва да се обърне сериозно внимание. 

На първо място – обвързването на подобно постановление с пандемията от COVID-19 и с въведеното извънредно положение, при това със срок до края на годината е съвършено неправилно от методологическа гледна точка. Подобни мерки би трябвало да са дългосрочни и постоянни, защото произтичат от дългосрочни проблеми, затормозяващи българските производители много преди да възникне сегашната кризисна ситуация.

На второ място – трябва да се подчертае, че в постановлението без всякаква видима причина е изцяло неглижиран цял подотрасъл от производството на хранителни продукти – производството на  риба и на продукти от риба и аквакултури.

Никъде не става дума нито за риба и аквакултури, нито за преработени продукти от тях, нито за консервирани храни от тях. Това е изключително неправилно, несправедливо и некоректно. Производителите на риба и аквакултури и на продукти и консервирани храни от тях вече бяха изключени от формулата за подпомагане от страна на държавата с абсолютно несъстоятелен мотив, а именно, че за рибата и за аквакултурите има европейска програма за подпомагане. Въпросната програма по никакъв начин няма отношение към форсмаржорните обстоятелства, породени от пандемията и извънредното положение. Още по-малко тя има отношение към мерките за защита на българските производители от некоректните търговски практики, които родиха настоящия проект за ПМС.

Затова АИКБ и СПБ особено настоятелно призовават вносителите на проекта за ПМС да преосмислят списъка към същия, като в него задължително трябва да бъдат включени риба, аквакултури, продуктите и консервираните храни, произвеждани от тях. Напълно възможно е прегледът на списъка да покаже и други драстични пропуски, затова смятаме, че към него трябва да се подходи с изключително внимание.

На трето място – разумно би било да се предвиди етапност във въвеждането на мерките, като целта на въвеждането на етапи да бъде ефективното и ефикасно прилагане на Постановлението.

Освен изложеното обръщаме внимание, че повечето страни от ЕС практически прилагат подобни протекционистки мерки. Условие, една или друга верига да оперира на съответния пазар, е да продава местна продукция.

Имаме информация за не една и две български фирми, чието производство носи най-престижните международни сертификати, но продукцията им не се приема от някои от опериращите в България търговски вериги. Те продължават да работят с производители от други страни на ЕС.

Разполагаме с копие от писмо на ръководителя на ЛИДЛ, Франция, че политиката на веригата е да се купува от местни производители, както и с информация, че кризата предизвикана от пандемията е довела до прекъсване на доставки на български производители за международни търговски вериги, опериращи в страни от ЕС, с аргумента, че доставките се пренасочват към местни производители.

Твърдението, че промоционалната търговия е една трета от търговския оборот, не отговаря на истината, този дял е над 50%. Промоциите се правят под натиск и без изричното съгласие на производителя. Това жестоко потиска търговските марки на знакови български производители.

Така наречените „Бели марки” заемат все по-голям дял в оборота на търговските вериги. Производителите не са заинтересовани да ги произвеждат, защото практически работят на себестойност, а някои дори са на загуба, но са принудени да се съгласят, за да разхвърлят разходите си върху по-голям обем производство (economy of scale). Във връзка с това в проекта би могло да се предвиди текст, че 90-100% от т.н. „бели марки” на веригите, следва да се произвеждат от български производители, при съответната нормална рентабилност за производителя.

Ежегодна практика е веригите да настояват за „подобряване на условията”, при които производителите доставят на търговските вериги (от 2 до 3%). За да посрещнат разходите си за реализация, стигащи и надминаващи 40% от доставната цена, производителите са принудени да вдигат доставните цени, но това ги прави неконкурентоспособни и свива пазарния им дял за сметка на вносни или на т.н „бели марки” стоки.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Сдружение “Произведено в България” (СПБ) изказват принципна подкрепа на проекта на постановление за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини, като изрично настояваме посочените от нас три ключови момента да доведат до преосмисляне и доработване на този проект. Тази подкрепа е обусловена от необходимостта за равнопоставеност на българския производител на нашия собствен български пазар и изисква трайно и дългосрочно решение, а не  конюнктурно антикризисно действие.

Предлагаме да се отдели още време и координирано със заинтересованите страни, проектът на постановление да бъде доработен и прецизиран, без да се изменят духът и целите му. Готови сме да участваме с нашата експертиза в разработването на допълнителни мерки в постановлението.

 

Германски инвеститор дава подробности за немската мярка за 60% подкрепа.

Как е в Германия:

При бруто-заплата от 2000 евро, разходите на предприятието за работника са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания):

Нетната заплата е: 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия).

В режим на намалена заетост (Kurzarbeit) сметките са следните:

Нетна заплата:  60% от нормалното нето, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.

Разходи за предприятието:  80% от осигуровките върху нормалната бруто-заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397,50 евро осигуровки, а работникът 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473,80).

Важно е да се отбележи, че като допълнителна мярка заради корона-кризата, на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са 0% спрямо нормалните.

Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава схема „60/0“.

Как е в България при схемата 60/40?

При заплата 1000 лв. бруто, разходите на предприятието  са 1194,20 лв.

Нетна заплата: 775,98 лв.

В режим на схемата 60/40 сметките са следните:

Нетната заплата остава същата, т.е. 775,98 лв. (Компенсацията е 100%,  което не се прави никъде, несправедливо е към работещите, невъзможно е при криза, би имало драстично по-малък обхват)

Разходите на предприятието  са 594,20 лв. (= 40% х 1000 + 194,20) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50 % ( = 594,20  / 1194,20).

 А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща  77%   (= 594,20  / 775,98). Т.е. сравнено с германското „60/0“ българското е „23/77“.

Просто е:

Да го направим като в Германия. В рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работника да бъде съкратен и тогава схемата става пак „60/0“. Държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.

Следва пълният текст на прессъобщение на АИКБ във връзка с широко прокламираната държавна подкрепа за бизнеса от 60 %, която всъщност е едва 23 % (Приложение 1). Прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят, поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход. Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари в кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея. По този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси. АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия.

---

Като подкрепя предприетите мерки за опазване здравето на гражданите, Асоциация на индустриалния капитал в България призовава за предприемане на незабавни, работещи, ефективни мерки за подкрепа на икономиката, която е тежко засегната и ако не бъде насърчена, ще бъде тласната в трудно обратима рецесия.

Широко прокламираната подкрепа от 60 %, всъщност е едва 23 % (Приложение 1), а прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход. Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси.

АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия по три основни причини:

1. Тя е неработеща и контрапродуктивна, защото няма да изпълни главната потребност на обществото и икономиката – запазването на работните места и в този си вид тласка към съкращения в предприятията спрели работа.
2. Тя е неефективна и неефикасна от гледна точка на разходване на ограничения ресурс на държавата.
3. Тя е дълбоко подвеждаща и ще доведе до засилване на общественото напрежение.

АИКБ настоява размерът на подкрепа да бъде диференциран спрямо тежестта на негативното влияние на извънредните мерки върху дейността на предприятията, като най-интензивна подкрепа – компенсиране на възнагражденията и осигурителна ваканция, получат онези предприятия, които са преустановили напълно дейността си и интензитетът бъде намаляван пропорционално за онези, които запазват част от дейността си. Подкрепата за прекратилите дейността си предприятия трябва да бъде безусловна и да компенсира напълно доходите на работниците, получаващи минимални заплати, а интензитетът й да намалява, за средните и високи заплати. Само така ще е максимално ефективна, ефикасна и справедлива и ще стигне до много повече хора. Ако подкрепата не бъде оказана сега, България е застрашена от нарастване на безработицата, прекратяване на дейността на структуроопределящи, иначе жизнени предприятия, вълна от фалити и от трайна рецесия и драстичен срив на приходите в бюджетната система и доходите на хората.

АИКБ ПРИЗОВАВА ЗА НЕЗАБАВНА ПРОМЯНА НА § 6 на Преходните и заключителни разпоредби от Закона за мерките (Приложение 2) с цел отстраняване на описаните непоправими по друг начин дефекти. 

---

Приложение 1 – Преведен на езика на реалния живот, 60/40 означава 23/77 

Работник от машиностроене, роден след 1960 г., трета категория на труд, с 10 г. стаж
Основна  заплата	1 100,00
доплащане за стаж	66,00	0,60%	10	години
Брутна заплата	1 166,00
преработваща промишленост 1165 лв. – НСИ, средна брутна месечна заплата за м. 12 на 2019 г.
Осигурителни плащания от работодателя:
	Лв.	дял, %
фонд Пенсии	95,85	8,22%
фонд ОЗМ	24,49	2,10%
фонд Безработица	7,00	0,60%
общо фондове за ДОО	127,33
фонд ДЗПО в УПФ	32,65	2,80%
фонд ТЗПБ	10,49	0,90%
фонд Здравно осигуряване	55,97	4,80%
Общо осигурителни вноски	226,44
Разход за работодателя – общо	1 392,44
Осигурителни и данъчни плащания от работника:
	Лв.	дял, %
фонд Пенсии	76,72	6,58%
фонд ОЗМ	16,32	1,40%
фонд Безработица	4,66	0,40%
общо фондове за ДОО	97,71
фонд ДЗПО в УПФ	25,65	2,20%
фонд Здравно осигуряване	37,31	3,20%
Общо осигурителни вноски	160,67
Данъчна основа	1 005,33
ДДФЛ	100,53
Чиста сума за получаване	904,79
Равносметка без помощ от държавата
	Лв.	дял, %
Работодателят плаща:	1 392,44	154%
Работникът получава:	904,79	100%
Държавата взема:	487,64	54%
Равносметка с помощ от държавата
	Лв.	дял, %
Държавата заявява, че дава:	699,60	60%
Работодателят плаща:	692,84	77%
Работникът получава „чисто“:	904,79	100%
Държавата  помага с (699,60 – 487,64) =	211,96	23%
Нека вече да наричаме схемата 23/77. От 100 лева нето получени от работника по схемата 60/40
държавата дава 23, а предприятието 77.

Приложение 2. Дефектен текст от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

§ 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на  държавното обществено осигуряване.

(3) В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по   ал. 1, той ги възстановява.

---

Оригиналът на прессъобщението може да изтеглите ТУК.

Бяха анонсирани 4,5 млрд. лв. за икономически мерки, насочени към бизнеса и заетостта, от тях:

1. 500 млн. лв. за ББР за портфейлни гаранции за търговските банки за обезпечаване на кредити на бизнеса в размер на 2,5 млрд. лв.

Коментар:

Анонсирана вече мярка. Съответства на препоръките на ЕК. Практикува се в повечето страни, обявили мерки. Размер – малко над 2% от БВП. В някои страни достига до 15%. Има анонс да се увеличи, ако е необходимо. Кредитите към нефинансовите предприятия по последни данни на БНБ са 35 млрд. лв. Един на всеки 14 ще може да се възползва при недопускане на концентрация. Мярката няма спешен характер. Не е оповестена процедурата за кандидатстване. В анкетно проучване сред бизнеса само 42% я определят като „силно необходима“. При конкретизиране на механизма за кандидатстване, ползване и издължаване трябва да се търси максимална бързина и минимална сложност, за да не стане тя неизползваема.

2. 200 млн. лв. за безлихвени кредити през търговските банки в размер до 1500 лв., на лица, които са в неплатен отпуск, при запазване на трудовите правоотношения.

Коментар:

Единствената нова мярка. Малко над 130 000 лица ще имат достъп на тази мярка (изчислението е на база максималния възможен размер). Вероятно ще е добра мярка, като временен буфер за около месец.

3. Над 1 млрд. лв. за финансиране на мярката „60/40“

Коментар:  

Добра идея, лоша реализация дотук. Неработеща мярка, поради недомислени изисквания. Анонсирана и уредена в Закона за извънредното положение. Сега се определя размерът на средствата.

Предлаганата мярка има силно стеснен обхват – само тези предприятия, които са преустановили работа, въз основа на акт на държавен орган. Не включва предприятия със силен спад на продажбите поради кризата, т.е. масовия случай.

Реалното съотношение не е 60/40. За служител с месечна брутна заплата (осигурителен доход) от 1000 лв., НОИ ще преведе 600 лв., а служителят струва на работодателя 1 190 лв. Около 19 на сто осигуровки за сметка на работодателя. Съотношението е по-скоро 50/50. Или предприятие, на което му е забранено да работи  и, съответно – няма приходи, трябва да поеме ангажимент за 3 плюс три (общо 6) месеца да изплаща пълното възнаграждение и да запази числеността на персонала, за да получи подкрепа в размер на разходи за труд за месец и половина. Плащайки Данък сгради, Такса битови отпадъци, разходи за охрана, наем или ипотека! Спряно предприятие без никакви приходи за неизвестен период от време!

От тези 60 на сто, 2/3 ще се върнат обратно в хазната до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на заплатите, под формата на осигурителни плащания от работодателя и осигурените лица и като удържан авансов данък от възнагражденията на служителите.

От друга страна, работниците се очаква да получават пълен размер на януарския си доход, без да работят, без да имат съответните разходи, които имат, когато ходят на работа.

Не намираме такива условия никъде в ЕС и ОИСР. За да работи такава мярка, следва държавата да подкрепи дохода на работещите в предприятия, преминали на намалено работно време, поради голям спад на продажбите. В такива случаи правителствата компенсират ЧАСТ от загубения доход.

Предвидените срокове в ПМС показват, че ще са необходими около 20 работни дни след приемането му, за да стигнат първите суми до бизнеса, т.е. най-рано в края на април! Това не е спешна мярка. Твърде много бюрокрация – копие на заповеди, заявления, декларация, списък на служителите, с посочване на осигурителния доход (!?). Последното е най-безсмислено. Подкрепата ще се изплаща на база осигурителния доход за м. Януари 2020 г. Данните за този период са представени от осигурителите на НАП/НОИ до 25.02.2020 г. Това показва, че има още резерви за опростяване на процедурите, ако това не се направи, от експресното проучване до бизнеса се очертава по-висока вероятност работодателите да предпочетат директно да освободят работниците и служителите, вместо финансовото натоварване на фирмата, без директна възвръщаемост.

Бюджетът на Фонд Безработица  за 2020 г. е в размер на 438 млн. лв. Още при приемането му е заложен дефицит близо 95 млн. лв. Бюджетът е съставен на база прогноза за 66 000 безработни лица за 2020 г., със среден размер на обезщетението 547 лв., като част от тези безработни лица са придобили това качество през 2019 г. (т.е. действителният брой безработни лица е далеч по-малък). В България се завръщат освободени от работа от други европейски страни наши граждани  с права да получават до 1500 лв. до 12 месеца обезщетение, дължимо от същия фонд, което не е калкулирано в бюджета. Не става ясно без бюджетна актуализация откъде ще се вземат тези над милиард лева, които всъщност няма да се изхарчат, а заетостта и доходите на работещите хора няма да бъдат подкрепени, ако не се промени новоприетият Закон за ИП.

Мярката е рестриктивна и като обхват, и като условия за ползване. Необходимо е да се прецизират предприятията, които могат да се възползват от нея, т.е. точен анализ на засегнатите браншове и отрасли. Промяна и в условията – да се заложат реални икономически показатели, които да са основа за обективна преценка за влиянието на кризата върху предприятието – намален % на обем продажби и т.н., вместо използваното сега субективно изброяване на сектори.

4. Отлагане до 30 юни на плащане на данъци – 600 млн. лева.

Коментар:

Отлага се плащането на корпоративния данък за тези, които са на печалба и дължат такъв. Не е нова мярка. Уредено е в Закона за извънредното положение. Препоръчва се от ЕК и се прилага под една или друга аналогична или по-силна форма на подкрепа в страните, обявили мерки за подкрепа на икономиката. Ако фирмите изхарчат сумите, предвидени за данъци, откъде ще ги набавят на 1.07.?

Това не е реално оставяне на пари в бизнеса, а само краткосрочно времево изместване. В този смисъл може да се помисли и за още по-ускорено възстановяване на ДДС на експортно ориентираните компании (за 1 седмица от подаване на СД), а на останалите да се мине временно към процедура на възстановяване като на износителите – максимум месец след подаване на СД.

Телефонът за сигнали за задължения на държавните институции към фирмите следва да се допълни с електронен адрес, на който да се набират тези сигнали и, когато е възможно, да се съпровождат със съответните документи, като ангажимент на държавата да придвижи претенциите в най-кратки срокове.

5. За извънредните разходи с МЗ, МВР и МО – 500 млн. лв. Не коментираме размера. Трябва да бъде за сметка на замразяване на заплатите в останалата бюджетната сфера. Необходима мярка. Не е свързана пряко с подкрепа на икономиката.
6. 50 млн. лева за Великденски добавки към пенсиите. Традиционно плащане. Няма пряка връзка с подкрепа на икономиката.

Следва пълният текст на предложението на на АИКБ относно упражняване на правото на Президента за налагане на частично вето върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на Република България на 20 март 2020 г.

---

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Предложение за упражняване на правото на Президента за налагане на частично вето върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на Република България на 20 март 2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства бързата реакция на българските институции и правителство и приемането на структурирани мерки за справяне с отрицателните ефекти върху икономиката на действията по ограничаване на разпространението на COVID-19. Като подкрепя необходимостта от незабавни действия с оглед осигуряването на безопасността на българските граждани, АИКБ апелира към пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса. Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от Европейската комисия, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката.
АИКБ подкрепя приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и изразява увереност в необходимостта от спешни действия. Но изразява дълбоко безпокойство от предвиденото в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби: „всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“ Това на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика – дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни. Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това.
АИКБ разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да бъде извършвано посредством премерени интервенции от страна на държавата – като например осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други. Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно, тъй като ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби.
Дезинфектантите съвсем ще изчезнат от пазара, защото в момента себестойността им (заради цената на спирта) е в пъти по-висока от средноаритметичната им цена през последните 3 месеца. Така е и с много други стоки. Да не говорим за абсурда, който ще се получи с цената на горива, газ, зеленчуци и други, чиито цени трябва да намалеят.
Например – в сферата на енергетиката текстът ще забрани намаляването на цените. Например – природният газ не може да поевтинее от 1 април с 41%, нито парното с 25%, както е планирано, защото новият закон го забранява и задържа цените същите, каквито са били последните три месеца. Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева според закона. Същото е валидно за очакваната нова реколта от пролетни зеленчуци, които сезонно ще поевтинеят – но законът ще забрани това и те ще трябва да запазят високите си цени.
Проблемите с този текст са огромни, предвид нормалните сезонни вариации и икономическите флуктуации в цените на различни стоки и продукти. Вместо да помогне на потребителите, замразяването на цените всъщност ще им навреди, тъй като няма да има доставки на търсени от тях стоки.
По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините.
Инфлацията в момента е ниска и се очаква да намалее още през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до по-евтини горива. Спадът на потреблението заради ограничителните мерки също води до рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката.
Цените са най-важният сигнален механизъм в пазарната икономика, те показват равновесието между капацитета за създаване и предлагане на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите. Те единствени вярно насочват решенията на стопанските субекти, обвързвани от механизмите на действаща пазарна икономика, във фино работеща система на обмен на суровини, материали, компоненти и готови продукти и услуги. Без свободно определяни цени няма пазарна икономика, а спекула, черна борса и хаос.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

АИКБ апелира към Вашата трезва преценка и национално отговорно поведение и Ви призовава да наложите частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание. Ние подкрепяме необходимостта от координирани мерки за предотвратяване на разпространението на заразата и за ограничаване на отрицателните ефекти от нея върху икономиката и ежедневието на страната ни, но призоваваме българските институции да не вземат прибързани решения, да ги съгласуват със заинтересованите страни и да не всяват допълнителна паника в и без това предизвикателната ситуация.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ
КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Следва пълният текст на писмо на АИКБ относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, внесен на 18.03.2020 г . от н. п. Менда Стоянова и група народни представители между първо и второ гласуване на Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен на 16 март 2020 г. от н. п. Цвета Караянчева и група народни представители, приет на първо гласуване на 18.03.2020 г.

---

ДО
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Г-Н ПЛАМЕН НУНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Относно: Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, внесен на 18.03.2020 г . от н. п. Менда Стоянова и група народни представители между първо и второ гласуване на Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен на 16 март 2020 г. от н. п. Цвета Караянчева и група народни представители, приет на първо гласуване на 18.03.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя изцяло първото предложение, направено от вносителите на законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, а именно – предлаганото удължаване на сроковете в ЗКПО до 30 юни 2020 г.

Категорично против сме по отношение на второто направено предложение (чл. АА), с което се предлага изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.

По действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г. Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база. Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия.

Всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци?!?

Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен. Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици. С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г., т. е. дори конкретно предприятие да спре да осъществява търговска/производствена дейност, защото държавата е обявила извънредно положение в страната и го задължава да преустанови работа, което е лишило предприятието от приходи, но то генерира загуба най-малко в размер на постоянните разходи и същата тази държава го задължава да плати авансов данък върху определена от нея прогнозна печалба, на база реализираната печалба през 2018 г., когато корона вирусът не съществуваше. Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство. Призоваваме народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече – вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза. 

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми госпожи и господа,

Предоставяме на Вашето внимание информационни материали на Световната здравна организация (СЗО) в превод на Националния център по обществено здраве и анализи във връзка с разпространението на вируса COVID-19.

Препоръките в тях са насочени към работодателите с оглед своевременно предприемане на превантивни мерки, както и за действия при възникване на епидемиологична обстановка – подготовка на предприятието и работните места и взаимодействия с персонала и здравните служби.

Препоръчваме материалите да бъдат разгледани на заседания на Комитетите по условия на труд в предприятията (на срещи с участие на представители на работещите). За оценяване на риска в конкретния случай и планиране на подходящи мерки следва да се свържете със съответната служба по трудова медицина.

На 10 април 2020 г. в София Европейският икономически и социален комитет, в партньорство с Асоциацията на индустриалния капитал в България и Организацията на ООН за промишлено развитие, организира конференция за цифровия единен пазар и МСП.

Събитието ще се проведе в София Хотел Балкан, зала „Роял“, площад „Света Неделя“ № 5, от 9,00 до 13,00 ч. 

Акцентът на конференцията ще бъде върху приоритетни теми като цифровизацията, изкуствения интелект, интернет на предметите и блоковата верига, както и последиците от тях върху единния пазар. Ще бъдат проучени възможностите, които тези нови технологии предоставят на европейските предприятия, особено на МСП. Освен това, ще бъдат отчетени предизвикателствата, пред които са изправени българските предприятия, както и възможностите за тях, ако успеят да се приспособят към цифровизирания свят.

Комисар Мария Габриел ще произнесе основното изказване. Ценен принос с изказвания и основни послания ще представят: Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографска политика на РБ; Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи на РБ; Бернардо Калсадия-Сармиенто, директор, отдел „Търговия, инвестиции и иновации“ от UNIDO; Васил Велев, председател на АИКБ; Емил Караниколов, министър на икономиката на РБ; Йорданка Фандъкова, кмет на София; членове на ЕИСК и представители на водещи български ИКТ компании.

Повече информация ще намерите в приложените покана и проектопрограма за събитието.

За да се регистрирате, моля, попълнете формуляра до 2 април 2020 г. или изпратете потвърждение в секретариата на АИКБ. 

Участието е безплатно.

Подобряване на бизнес климата, цялостна реформа в енергетиката и ускорено решаване на проблема с човешките ресурси са трите основни приоритета на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за 2020 г. Те бяха официално представени днес на среща с деветдесетте браншови работодателски организации, членове на АИКБ и представители на изпълнителната власт.

За подобряване на бизнес климата основен фокус работодателската организация поставя върху ускореното въвеждане на електронно управление, ограничаването на държавната намеса в икономиката и намаляване на регулаторната тежест. АИКБ ще продължи да води и своята двадесетгодишна борба със сивата икономика, монополизацията, картелизацията и корупцията.

Промяна в Закона за енергетиката, чрез която да се въведе пълна либерализация на пазара и приемане на балансирана енергийна стратегия са две от предложенията за извършване на цялостна реформа в сектора. Сред другите мерки са прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, провеждане на търг за капацитети, повишаване на ефективността на държавните дружества, включително чрез листването им на БФБ и постигане на по-голяма свързаност на българския пазар на електроенергия с европейския.

За по-бързо преодоляване на проблемите с човешките ресурси, Асоциация на индустриалния капитал в България предлага да оказва подкрепа за реформите в образованието, с основен акцент върху професионалното и висшето образование и облекчаване на режима за трудова имиграция на работници от трети страни. От АИКБ смятат, че чрез реформиране на бюджетно финансираните системи може да се освободи допълнителен човешки ресурс, който веднага да бъде привлечен като работна сила в българските предприятия. Работодателската организация иска още разрешаване на проблематичните въпроси в социално-осигурителната система и разработване и приемане на изменения и допълнения в Кодекса на труда, съобразени с новите реалности на трудовия пазар.

„Можем да заявим, че през 2019 г. АИКБ затвърди ролята си на утвърден говорител на бизнеса у нас. Успяхме да инициираме множество позиции и кампании в защита на българските компании, които доведоха до подобряване на конкретни елементи от бизнес средата. Сред успехите, които безспорно можем да отчетем, са приемането на методологията ни за определяне на план-приема в професионалните гимназии, принципното общо съгласие на социалните партньори за замяна на административното определяне на минималната работна заплата с договаряне, напредък по премахване на минималните осигурителни доходи, въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на размера на таксата в Закона за местните данъци и такси, стартирането на изготвяне на Стратегия за МСП и др.“, каза по време на срещата председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Участие в събитието взеха: Желяз Енев, директор дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката; Кремена Калчева, главен директор на ГД „Услуги по заетостта“; Лилияна Георгиева, директор на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Министерство на труда и социалната политика, както и представители на Министерство на науката и образованието, ИА „Главна инспекция по труда“, ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и др.

---

За повече информация вижте също:

• Програма на събитието;
• Целите, задачите и инициативите на АИКБ в полза на българския бизнес (Васил Велев, председател на УС на АИКБ);
•  ОП НОИР: Идеи за следващата Многогодишна финансова рамка (Иван Попов, зам. изпълнителен директор, ИА ОП НОИР; Аспарух Диков, главен експерт, дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“, ИА ОП НОИР);
• Представяне на индикативната програма на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Проект на програма за новия програмен период 2021-2027 г. Как България ще участва в изготвянето на Стратегия за
  МСП. Идеи за следващата Многогодишна финансова рамка. (Желяз Енев, директор, дирекция „Икономическа политика“, Министерство на икономиката);
• Представяне на индикативната програма ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Проект на програма за новия програмен период 2021-2027 г. Идеи за следващата Многогодишна финансова рамка. (Ташка Габровска, държавен експерт, отдел „Програмиране и договаряне“, МТСП);
• Взаимодействие между Агенция по заетостта и бизнеса – как АЗ да отговори на потребностите на работодателите от работна сила – подбор и доставка на човешки ресурси за българския бизнес от трети страни;
• Анкети и услуги на АЗ за бизнеса (Кремена Калчева, главен директор на ГД „Услуги по заетостта“; Лилияна Георгиева, директор на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“);
• Кампания на европейската платформа за справяне с недекларирания труд (Мирослава Ангелова, директор, главна дирекция „Инспектиране на труда“, ИА „Главна инспекция по труда“).