Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сред основните двигатели на редица мерки, които целят да подобрят икономическата среда в България, да насърчат конкурентоспособността и икономическия растеж и да гарантират финансовата стабилност. Един от най-сериозните проблеми е недостигът на персонал – и в количествен, и в качествен аспект. АИКБ е предложила редица реформи в професионалното и висше образование, в насърчаване на по-гъвкавия и улеснен достъп за чужди граждани до българския пазар на труда за преодоляване на недостига на човешки ресурси, за създаването на модерно и гъвкаво трудово законодателство, приспособено към цифровизирания свят.

Това заяви главният секретар на най-представителната работодателска организация у нас д-р Милена Ангелова по време на Конференцията на почетните консули на Република България.

След това засегна и приоритетите на АИКБ по отношение на продължаване на съвместната работа с държавните институции и парламента за ускорено изграждане на електронно управление, подобряване на работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса, както и пълна подкрепа на правителството за присъединяване на България към ERMII, Шенген и ОИСР.

Освен членствата си в МКСОР, СЕЕР и СМЕ Юнайтид, в международен план АИКБ успешно си сътрудничи с редица индустриални, търговски и работодателски организации. Сред тях са Индустриалната камара на Гватемала, Републикански съюз на работодателите на Армения, Конфедерация на работодателите в Полша, Испано-българска търговска камара, Канадско – български бизнес съвет,  Северноамериканско-българската търговска камара, Националната икономическа камара на Казахстан „Atameken“ и др.

Конференцията на почетните консули на Република България се организира от Министерство на външните работи. Участие в двудневния форум ще вземат 71 от общо 75 почетни консули, представляващи страната ни в 45 държави, както и представители на национално представителните работодателски организации.

Целта на конференцията е да бъде направен преглед на дейността на българските почетни консули зад граница, да бъдат обменени полезен опит и практики, както и да бъдат представени актуалните тенденции във външната политика, икономиката, търговията, туризма и инвестиционните възможности на България.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява по примера на повечето европейски страни при изплащане на болничните да се въведе период на изчакване. Това заяви председателят на работодателската организация Васил Велев по време на кръгла маса на тема: „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото феномен“. В дискусията, която АИКБ организира, взеха участие председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика Хасан Адемов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов и други представители на законодателната и изпълнителната власт, социални партньори, работодатели и медии.

„Решението първите три дни от болничния лист да се изплащат от работодателя беше взето през 2010 г. като временна, антикризисна мярка, която тогава бизнесът подкрепи. През последните години, обаче, ясно се вижда, че с нея се злоупотребява. Защото води до изгодна и безнаказана кражба. Един работник, ползващ неправомерно болничен лист, реално получава почти същата сума, каквато би получил, ако ходи на работа. Тази икономическа изгода е в основата на злоупотребите, в резултат на които мнимите болни ограбват труда на своите колеги“, допълни Васил Велев.

АИКБ представи данни, че болничните листове, изплатени от НОИ през 2018 г., са нараснали ДВА ПЪТИ спрямо 2013 г. В периода 2016-2018 г. са били установени близо 10 000 нарушения, но наказаните лекари са едва 20. Най-много болнични листове спрямо наетите се издават в областите Стара Загора, Кюстендил, Ямбол, Перник, Габрово и Пазарджик, а най-нисък процент – в областите Добрич, Шумен и Видин.

За министър Бисер Петков панацея за проблема не може да бъде намерена, но трябва да се търсят взаимоприемливи за всички страни решения, които да ограничат злоупотребите. Той предложи да се разгледа възможността за ограничаване на максималния брой дни, еднократно и общо годишно, за които личните лекари да могат да издават болнични листове.

Данните на НОИ също показват сериозно увеличение на разходите за обезщетения за временна нетрудоспособност, след като на годишна база стойността на изплатените болнични е над 550 млн. лв. при общо малко над 2.2 млн. наети лица на трудов договор. От тях се вижда още, че от 2012 г. има постоянен ръст на изплатените суми за болнични, като в началото средната сума на обезщетението за временна нетрудоспособност на едно наето лице е била 140,995 лв., а в края на 2018 г. тя е 245,372 лв.

Според управителя на НОИ Ивайло Иванов определено трябва засилване на контролната дейност, като може да се мисли и за вариант, в който бъде въведен период на изчакване при изплащането на обезщетенията, който да не се прилага при тежки заболявания.

От сравнение между българското законодателство и това на държави членки на ЕС, направено от председателя на парламентарната комисия Петър Кънев, стана ясно, че в 19 държави, сред които Швеция, Ирландия, Австрия, Испания, Италия, Франция, Холандия, Португалия и др., има всеобщо или частично изчакване от 1 до 7 дни преди да започне изплащането на краткосрочни обезщетения по болнични листове. У нас и в още 8 държави няма изчакване. Той предложи след кратък период на изчакване да се включат с изплащането работодателите, а след това НОИ.

Сравнителните данни показват още, че 22 от държавите членки облагат с данъци обезщетенията. Страните, в които няма подобно облагане, са само България, Германия, Португалия, Румъния, Словакия и Хърватия и процентът на компенсация в повечето страни е по-малък от този в България.

Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов и заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова поискаха създаване на работна група, в която да бъдат включени представители на държавата, работодатели, синдикати и общопрактикуващите лекари, и предложението на групата да се обсъди в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви готовност да обсъди различни възможности за ограничаване на злоупотребите с болнични листове, които се оценяват на 200 млн. лв. годишно, и което е още по-лошо – водят до произведен в по-малко БВП над един милиард лева. В заформилата се дискусия председателят на работодателската организация Васил Велев предложи и втори вариант, при който първите два дни да са изчаквателни, третият и четвъртият ден да се поемат от работодателя, а НОИ да поеме изплащането на обезщетенията след четвъртия ден.

---

За повече информация вижте ПРЕЗЕНТАЦИЯТА.

Бизнес организации се обединяват за по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи

• 63% от българите биха искали да научават повече за успешни български предприятия и български предприемачи.
• 59% изразяват неодобрение, че в медиите не се споменават имената на успешните компании, а само 18% са на обратното мнение.
• 74% са на мнение, че негативните новини преобладават в българските медии.

Това показва проучване на общественото мнение, проведено от Агенция „Тренд“ по поръчка на Германо-българската търговско индустриална камара (ГБТИК) и група партньорски бизнес организации, участващи в съвместна инициатива под наслов „За да успеем в България“. Инициативата и резултатите от проучването бяха представени на пресконференция днес (19 септември 2019 г.) от Лидия Шулева – председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБТИК и основен координатор на инициативата, и Димитър Ганев – съосновател на Агенция „Тренд“.

Инициативата „За да успеем в България“ е провокирана от отказа от страна на електронните медии да споменават фирмени и продуктови наименования с информационна, а не с рекламна цел, с което лишават аудиторията от пълноценна информация и ограничават възможностите за развитие на корпоративната социална отговорност. В резултат на това, до българските граждани (най-вече до младите хора) не достига необходимата информация за съществуващите възможности за пълноценна и качествена трудова реализация в български компании, предлагащи отлични условия за труд и кариерно израстване. Според Лидия Шулева, „липсата на информация в електронните медии за успешни български предприятия и за условията на работа в тях е една от причините много млади хора да смятат, че в България няма добри условия за професионална реализация“.

Основен инициатор на „За да успеем в България“ е ГБТИК, но за кратко време към инициативата бяха привлечени и други бизнес организации, сред които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Адвантидж Австрия, Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) както и  Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфиндустрия България, Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) и Шведско-българската търговска камара (SweCham).

Организаторите стартираха кампанията с възлагането на социологическо проучване за нагласите на българското общество към процесите в икономиката и стопанските субекти, както и към начина на медийното им отразяване. Предстои в средата на месец ноември да се проведе кръгла маса, на която да бъдат поканени всички заинтересовани страни за открита дискусия по проблема. На следващ етап ще се пристъпи към подготовка на предложения за нормативни промени, които да осигурят възможността за обективно представяне на икономическите достижения на българските предприятия, а аудиторията да бъде пълноценно информирана по възможно най-обективния начин.

Проучването на „Тренд“ е представително, проведено е през м. юли 2019 г. и се базира на отговорите на 1010 пълнолетни български граждани, интервюирани „лице в лице“. Ето какво още показват данните:

• Близо една трета (31%) от пълнолетните български граждани са на мнение, че българската икономика се развива в правилна посока, докато почти половината (49%) са на обратното мнение. Най-позитивни изглеждат най-младите (18-29 г.), докато тези над 70 години са най-песимистични за развитието на икономиката в България.
• 63% от българите биха искали да научават повече за успешни български предприятия и български предприемачи. 17% са на обратното мнение. Младите в по-голям дял искат да научават повече за български предприемачи и успешни български предприятия за разлика от по-възрастните. Хората с по-висока образователна степен биха искали да научават повече за сметка на тези с основно и по-ниско образование.
• 59% от всички запитани изразяват неодобрение, че в медиите не се споменават имената на успешните компании, а само 18% са на обратното мнение.
• Близо 40% от българите са на мнение, че в България може да се прави успешен бизнес, докато 34% са на обратното мнение. Тук отново се отчитат разлики по отношение на възрастовите категории – младите са по-оптимистично настроение и в по-големи дялове са на мнение, че може да се развива успешен бизнес в България. По-възрастните са на противоположното мнение. Живеещите в столицата и в областните градове в по-големи дялове смятат, че може да се прави успешен бизнес.
• Малко над една трета смятат, че има добри възможности за реализация в производствени предприятия в България. 42% са на обратното мнение. Единствено при хората с висше образование делът на посочващите, че има, е по-висок от тези на обратното мнение. При най-младите двете опции са в практически паритет като стойности.
• В най-голяма степен повишаването на заплатите се свързва с успешно икономическо развитие на България (48%). 39% свързват успешното икономическо развитие с откриването на нови работни места. 33% са на мнение, че трябва да се изграждат нови предприятия. Малко под две трети са на мнение, че е необходимо привличане на чужди инвестиции, а 19% – модерна индустрия. 12% от българите смятат, че за успешно икономическо развитие е необходимо изграждане на съвременна инфраструктура.
• Малко над половината от българите са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят. Тук трябва да се отчита и определена доза патриотично чувство по отношение на родното производство.
• Малко над половината (53%) не познават български фирмени или продуктови наименования, които са успешни на световния пазар. Едва една пета пък декларират, че познават.
• 19% от всички интервюирани са чули за откриване на нова производствена мощност в България преди няколко години, а само 2% в рамките на месеца, в който се проведе проучването.
• Близо три четвърти (74%) са на мнение, че негативните новини са тези, които преобладават в българските медии, докато само 11% посочват, че позитивните новини преобладават.

„Ключовата ни цел е да обърнем тренда и добрите новини да станат преобладаващи, за да се провокират по-позитивни нагласи у българите. Не може още от сутринта негативните новини да ни заливат и хората да отиват силно демотивирани и обезверени на работа. Това не помага на никой, нито на отделния човек да иска да бъде по-успешен, нито на страната ни като цяло. За съжаление, успешната икономика в България е анонимна и е в информационно затъмнение“, сподели Лидия Шулева.

Според председателя на БСК Радосвет Радев, не медиите са 100% виновни и вероятно има и известна доза автоцензура. „Ние не говорим за скритата позиционна реклама на предприятията. Искаме ясно да се споменават тези организации, когато са направили нещо позитивно за обществото. Големите компании имат собствени регламенти и програми за корпоративна социална отговорност. Често те спасяват цели болници или човешки животи, или пък инвестират в опазването на околната среда. Представете си те абсолютно садистично са наказани от регламентите в България. Предприемачите, освен всичко друго, са част от обществото и то им е точно толкова скъпо, колкото и всичко останало. Затова, заедно с другите бизнес организации, ще поискаме нормативна промяна, защото текстът е двусмислен и тази двусмисленост позволява на надзорните органи и медиите да го интерпретират според интелигентността на работещите в тях. Преди шест години имаше едно Указание на СЕМ, което дава някакво разграничение на „реклама“ и „информация“, но оттогава съставът на СЕМ се е сменил шест или седем пъти. Въпросът трябва да бъде уреден с нормативен текст, а не с указание на един регулаторен орган“, каза Радосвет Радев.

„Целта на инициатива е заедно да намерим решение на проблема с липсата на позитивна информация за успехите на бизнеса в България и да покажем реалната картина на българското общество. Защото българската икономика се развива, а индустрията ни се развива изпреварващо. Това показват и данните на Световната банка и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която сме се запътили. Според данните им откакто сме в ЕС имаме над 1/3 ръст на БВП по съпоставими цени на глава от населението. А за този период средната работна заплата по номинал у нас е нарастнала 3 пъти. Износът ни също бележи ръст, като водещи сектори са тези с висока добавена стойност  като машиностроенето и електротехниката. Това очевидно масово не се знае от българите“, заяви Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

 

Вж. ВИДЕО  и ПРЕЗЕНТАЦИЯ

На 19 септември 2019 г., четвъртък, от 11.00 часа, в Пресклуба на Българската телеграфна агенция (София, бул. Цариградско шосе 49) ще се проведе пресконференция:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА „ДА УСПЕЕМ В БЪЛГАРИЯ!“

Ще бъдат представени участниците в инициативата, предстоящите дейности и резултатите от представително социологическо проучване за нагласите на българското общество към процесите в икономиката и стопанските субекти, както и към начина на медийното им отразяване.

В пресконференцията ще участват:

• Лидия Шулева – председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБТИК и основен координатор на инициативата,
• Димитър Ганев – съосновател на социологическа агенция „Тренд“,
• Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
• Радосвет Радев – председател на Българската стопанска камара
• Ръководители на смесени търговски камари и бизнес организации.

Следва пълният текст на писмо до г-н Сергей Цветарски, председател на Националния статистически институт, относно съгласуване на годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица през 2019 г.

---

 

изх. № 481/11.09.2019 г.

 

ДО
Г-Н СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ 

Относно: Съгласуване на годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица през 2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦВЕТАРСКИ, 

Във връзка с Ваше писмо с изх. № 07-04-716/31.07.2019 г. за съгласуване на  годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица през 2019 г. бих искал да изразя благодарността си, че за поредна година се доверявате на опита и експертизата, с която Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разполага, като  най-широко представителната работодателска организация на национално равнище, чрез провеждането на съгласувателна процедура на формулярите на годишните отчети, които българските  предприятия са длъжни да подават в НСИ.

За съжаление, в така предоставената ни информация отново констатираме, че въпреки положените усилия в последните години за намаляване на обема за исканата информация, новите комплекти за годишното отчитане на дейността на юридическите лица са прекалено обемни и сложни и отново апелираме за опростяване на формите на документите, тъй като попълването изисква време и средства на всички действащи предприятия.

Трябва да отбележим с неудовлетворение, че в предложените ни за съгласуване формуляри справките за дейността, които трябва да попълват нефинансовите предприятия, не намаляват своя брой.

В тази връзка отбелязваме, че над 90% от всички предприятия в България отговарят на критериите за микропредприятия и действащото европейско и национално законодателство предвижда множество облекчения относно отчетността и публичността на финансовите отчети на тази категория предприятия, което трябва да е и приоритет на НСИ. Считаме, че облекчаването на административната тежест чрез намаляване на изискуемата статистическа информация за тези предприятия, трябва да е задача и на НСИ.

Също така смятаме, че годишната статистическа информацията извън формите и данните на годишните финансови отчети, която се изисква от всички предприятия, може да се събере и на извадков принцип, което би улеснило и съкратило процеса на събиране на данните и би спестило време и средства на българския бизнес.

Като отчитаме, че Агенция по вписванията, а не НСИ са отговорна държавна институция  за създаване на „единна точка“ за подаване на годишните финансови отчети на юридическите лица, за поредна година АИКБ призовава за ускоряване на процесите по създаването и въвеждането в експлоатация на такава. В настоящата ситуация бизнесът е длъжен да подава една и съща информация в НСИ и в Търговския регистър, което представлява ненужна административна тежест и загуба на време и пари за българските предприемачи. Надяваме се, че подобна системата ще бъде изградена и бизнесът ще подава отчетите занапред само в “Единната входна точка“.

Надявам се дългогодишното ползотворно сътрудничество между НСИ и АИКБ да продължи и занапред, като оставам на разположение за обсъждане на така направените предложения.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев награди петте най-добри работодатели по време на тазгодишното кариерно експо Career Show 2019. С призове бяха отличени ЕйчПи Инк България в категорията „Информационни технологии“, Райфайзенбанк (България) в категория „Банкиране“, AIG София в категорията „Аутсорсинг“, Кауфланд в категорията „FMCG“ и за най-добра HR фирма наградата беше връчена на Talent Group. АИКБ е официален партньор на най-голямото кариерно изложение в България, което тази година събра близо 130 от най-големите работодатели и над 2000 висококвалифицирани кандидати за работа.

Целта на националните награди за най-добър работодател Career Show Awards е да представи най-добрите примери от работодателската практика в България, както и да покаже потенциала на страната по отношение на кариерното развитие. Експертното жури, част от което бе и председателят на АИКБ Васил Велев, оцени номинираните компании в общо двадесет категории, разделени в три групи – „Най-добър работодател“, „Ангажираност и иновации“ и „Здраве и екология“.

„През последните години сред основните задачи и цели на АИКБ е насърчаването на заетостта и намаляването на недостига на квалифицирани кадри за българския бизнес. Чрез подкрепата си при реализирането на Career Show 2019 асоциацията, като най-представителна работодателска организация, увеличава шанса на повече квалифицирани кадри да направят крачка към развитието си. Събитието показа, че България има ресурс на квалифицирана работна ръка, успешни бизнеси и платформа, която да ги свърже“, посочи Васил Велев по време на церемонията по награждаването.

По време на кариерното експо бяха дискутирани възможностите за развитие на кариера в България, влиянието на дигитализация и глобалните услуги върху трудовия пазар, личностното развитие и др. Събитието се проведе под патронажа на Министерство на икономиката.

 

Агенцията по заетостта стартира второто за 2019 г. анкетно проучване на потребностите на работодателите в България от работна сила. То ще се извърши в периода от 1 август до 20 септември 2019 г. включително, на основание чл. 10, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, съвместно с Комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

Два пъти годишно Агенцията по заетостта отчита конкретната необходимост от знаещи, можещи и  желаещи да работят кадри и очертава тенденциите в търсенето на специалисти и работници.

Това е четвърто поред проучване на Агенцията, като във всяко от тях над 2500 работодатели в страната споделиха своите нужди от кадри и очакванията си към пазара на труда. С новото анкетиране ще продължи проследяването на потребностите на работодателите от работна сила и ще се анализира развитието на тенденции, очертани в предишните проучвания, какви професии и умения са необходими на бизнеса в краткосрочен план. И този път анкетирането ще обхване работодатели от национално представителна извадка въз основа на данни, предоставени от НСИ.

Работодателите от статистическата извадка ще могат да използват актуализиран онлайн въпросник, в който да посочат от какви специалисти със средно и висше образование ще имат нужда през следващите 12 месеца. Формулярът включва и въпроси за потребностите от работници без специална квалификация и кадри, притежаващи специфична правоспособност. Представителите на бизнеса и администрацията ще могат да посочат и кои са най-необходимите умения, които трябва да притежава търсеният от тях персонал.

Получените резултати ще очертаят нуждите на работодателите от работна сила през следващите 12 месеца. Както досега, данните ще бъдат използвани при подготовката на краткосрочни мерки и програми за организиране и провеждане на подходящи обучения за професионални и ключови умения с цел ориентация съобразно изискванията на работодателите.

В анкетата се запазва възможност работодателите да посочат очакванията си за необходимите им специалисти с висше и средно образование след 3 до 5 години. Набраната информация ще се използва при определяне на приоритети на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаването на заетостта.

За работодатели, които не попадат в статистическата извадка, но имат желание да участват в проучването, е изготвен отделен електронен формуляр с аналогични въпроси. Той ще бъде достъпен на електронната страница на Агенцията по заетостта в периода 1 септември – 20 септември 2019 г.

Агенцията по заетостта отново разчита на активно включване на работодателите и отговорно отношение за предоставяне на реална и конкретна информация за обхвата, професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от тях кадри.

Предоставената информация ще се използва само в обобщен вид и за статистически цели, при спазване на Политиката за защита на личните данни на Агенцията по заетостта, в качеството й на администратор на лични данни.

При необходимост, можете да запазите частично попълнената анкета и да я продължите по-късно.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Германо–Българската индустриално–търговска камара (ГБИТК) Ви канят на обучение на тема „Корпоративна социална отговорност – модели и приложимост“ на 27.09.2019 г. от 9.00 часа в конферентната зала на ГБИТК, Интерпред – СТЦ София, сграда А, ет. 3, бул. „Драган Цанков“ 36, 1040 София.

Обучението ще помогне на фирмите с актуална информация и практически съвети как да прилагат нови и иновативни модели на корпоративната социална отговорност (КСО) с цел привличане на квалифицирана работна ръка и подобряване на производителността на служителите и работниците си. Специалисти и практици в областта на КСО от водещи европейски и български организации ще споделят своята експертиза и опит.

Таксата за участие на членове на АИКБ и ГБИТК е 180 лв. без вкл. ДДС, а за нечленове – 210 лв. без вкл. ДДС.

(В цената са включени семинарни материали и кафе пауза. Разходите за транспорт и по настаняване на участниците, ако има такива, са за сметка на самите участници.) 

Регистрирайте се за обучението онлайн тук.

Крайният срок регистрация и заплащане на таксата е 20.09.2019 г. 

За въпроси на Ваше разположение е Соня Банкова, ГБИТК, тел.02/8163028.

Ще се радваме на Вашето участие!

Екипите на АИКБ и ГБИТК

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) става официален партньор на Career Show 2019 – кариерното експо на България за квалифицирани кадри. То ще се проведе на 10 септември в зала Арена Армеец и ще събере на едно място над 150 от най-големите работодатели и над 2000 кандидати.

“В Career Show искаме да покажем добрата среда за развитие, събирайки на едно място едни от най-добрите работодатели и квалифицираните кадри, които са доказателство за потенциала, който страната ни има. Радваме се, че Асоциация на индустриалния капитал в България стои зад нас и показва национално отговорно поведение, подкрепяйки каузата ни”, споделя Емил Томов, Event Manager в Career Show.

Подкрепата на АИКБ ще увеличи шанса на повече квалифицирани кадри да направят крачка към развитието си. Събитието показва, че България има висок ресурс на квалифицирана работна ръка, успешни бизнеси и платформа, която да ги свърже.

Компаниите могат да очакват над 2000 кандидати, преминали през предварително селектиране. Организаторите са заложили минимални критерии, на които трябва да отговарят те – минимум 2 години опит, минимум завършен бакалавър и отлично владеене на чужд език. Повече за очаквания профил на кандидатите може да научите тук. Регистрацията за кандидати е напълно безплатна, но задължителна.

Част от събитието са и Национални награди за най-добър работодател Career Show Awards. Това е напълно прозрачен конкурс, който цели да представи най-добрите примери от работодателската практика в България, както и да покаже потенциала на страната по отношение на кариерното развитие. Експертното жури, част от което е и председателят на УС на АИКБ г-н Васил Велев, ще оцени компаниите в общо двадесет категории, разделени в три групи – Най-добър работодател, Ангажираност и иновации и Здраве и екология.

Повече за участие като работодател и събитието можете да видите ТУК.

Доверието в държавността е основополагащо за всяко общество, а за демократичното е ключово. Пробивът в системата за лични данни е пробив именно в това доверие и всякакъв опит за замитане на случилото се руши българската държава. Затова АИКБ настоява за пълно разследване на случая от независими външни на системата експерти и поемане на съответната отговорност.

В епохата на всеобхватна цифровизация подобно събитие може да се определи единствено като катастрофа. Фактите говорят сами – изтеклите бази данни на НАП показват драстичен пробив в защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, неизпълнение на задължения за страната ни, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), в това число  компрометирани  данни на милиони български граждани, съдържащи се в договори,  информация за възнаграждения, доходи, кредити, IP-адреси, декларации, имена, ЕГН, адреси, данни на български фирми с техните ЕИК и адреси, мейли, регистрационни номера на автомобили, номера на сертификати за електронни подписи; пълната органиграма на НАП с хеширани пароли и пълни данни на служителите на НАП със заеманите позиции; данни на българите, живеещи в чужбина, които получават пенсии извън България и са се отказали от здравно осигуряване в България.

Особено загрижени сме относно изнесените факти, че кражбата на данните е осъществена 20 дни преди откриването й, а НАП въобще не са отчели и регистрирали неправомерното извличане на данните от сървърите им, и едва след публикуването на част от информацията е констатирана кражбата. Всичко това говори за ниско ниво на защита и сигурност на данните, за некомпетентност или небрежност на отговорните лица, което поставя под риск националната сигурност и функционирането на държавата.

На фона на случилото се още по-скандално и необяснимо е желание на НАП чрез Наредба 18, безполезно за фиска, но излагащо на риск компаниите, да „наднича“ он-лайн в технологичните и търговските им тайни.

АИКБ призовава изпълнителната власт незабавно да изготви и изпълни  план за действие за намаляване на вредата от случилото се и управление на произтичащите рискове, както и да оповести публично кой носи отговорност за тази безпрецедентна катастрофа и какви наказания ще бъдат наложени.

АИКБ с дълбоко безпокойство напомня за предишни много тревожни сривове на държавната цифрова политика, а именно проблемите с търговския регистър, преминаването към електронни винетки и др. Подобни провали са изключително обезпокоителни, недопустими и позорящи за държава, която има претенциите да бъде регионален лидер в информационните технологии.

АИКБ подчертава, че подобни катастрофи ще продължат и в бъдеще, ако не се осъществи незабавна промяна в начина, по който работи държавата с електронните данни на българските граждани и българския бизнес. Създаването, поддръжката и управлението на електронните услуги е непрекъснат процес, като при проектирането на системите сигурността е водеща. Държавните институции, както и външни експерти и компании за сигурност би трябвало да одитират и да опитват пробиви на изградената инфраструктура, а Държавната агенция за електронно управление трябва да наложи минимални критерии за сигурност при проектиране и изпълнение на е-услуги от държавните институции. В тази връзка, за да се предотвратят подобни събития, АИКБ настоява за незабавен одит на IT сигурността във всички държавни институции при въвеждането на електронно управление, каквото трябваше отдавна да е факт.