Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) посрещна над 400 гости на официалното честване на 26-тия си рожден ден.

Заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин, омбудсманът Диана Ковачева, изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия Бойко Таков, изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов, както и представители на бизнеса, синдикалните и неправителствени организации, бяха част от празника на АИКБ.

И през следващата година Асоциацията ще продължи да работи за повишаване на икономическия ръст на страната, чиито основни „спирачки“ са инфлацията, породена от високите цени на ел. енергия и нарушените вериги на доставки, както и недостига на трудови ресурси.

Като ключов приоритет в следващите няколко седмици и месеци АИКБ посочи приемането на България в Еврозоната, Шенген и ОИСР.

Повече за празника ще научите от:

• Видеозапис с приветствието на председателя на УС на АИКБ Васил Велев към гостите на тържеството;
• Още снимки от честването.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчете повишение на композитния индекс „Икономика на светло“, чрез който измерва светлата част на българската икономика. За 2021 той е 78,40 пункта, спрямо 77,49 през 2020 г. Година преди Ковид пандемията стойността му беше 78,54.

От АИКБ отчитат, че през 2021 г. основните причини довели до изсветляването се дължат на възстановяването на българската икономика, която отчете ръст на БВП от 7,6% след спада, който бе отчетен година по-рано заради Ковид кризата и въведените локдауни. Сред негативните фактори, които са възпрепятствали още по-голям ръст, АИКБ отбелязва безпрецедентното увеличаване на цената на електроенергията, започнала през четвъртото тримесечие на 2021 г.

За втора поредна година АИКБ представи и данните за под-индекса „Заетост на светло“. Чрез него във фокуса на изследванията попада трудовия пазар, при който през годините са се откроявали най-масово прилаганите сиви практики, при това с дълготраен ефект върху националната икономика.

За 2021 г. стойността му е 82,08 пункта. Той отчита ръст с малко над 4% спрямо 2020 г. Стойността му в предкризисната 2019 г. е била 78,87 пункта. Според АИКБ основният фактор, който е повлиял за високата стойност на „Заетост на светло“ е антикризисната мярка 60/40. Тя е била силен мотиватор за голяма част от компаниите да покажат реалните заплати. Сред другите фактори, които Асоциацията отбелязва, са ниската безработица, дефицитът на работна ръка и ръста на заплатите.

„Нашата работодателска организация полага системни усилия за ограничаване на сивия сектор от 2010 г. От тогава и изчисляваме композитния индекс „Икономика на светло“, с който оценяваме и размера на сивия сектор. От 2010 г. светлата част на икономиката е нараснала с 15 процентни пункта – от 63,35% на 78,40%, респективно сивия сектор се е свил до 21,60%. Смятаме, че усилията не трябва да отслабват, докато не постигнем устойчиви стойности под 15%. Това означава още над 4 млрд. лв. приходи в бюджета при равни други условия“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев.

АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента единствено през 2014 и 2020 г. е отчетен спад на светлата част на икономиката.

За повече информация, вижте:

• Презентация на проф. Стефан Петранов Представяне на Композитния индекс „Икономика на светло“ и Под-индекса „Заетост на светло“;
• Доклад „Динамика на Композитния индекс „Икономика на светло“ и Под-индекса „Заетост на светло“ през 2021 г.“

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“ имат удоволствието да Ви поканят на пресконференция за представянето на Композитния индекс „Икономика на светло“ и Под-индекс „Заетост на светло“.

Композитният индекс „Икономика на светло“ (КИИС) е иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище. Всяка година неговата стойност показва на обществеността в числов израз каква е стойността на светлата част от икономиката в страната.

Разработеният нов Под-индекс „Заетост на светло“ е специфична съставна част на актуализирания КИИС, като се фокусира само върху сивите практики, свързани с трудовия пазар.

Събитието ще се състои на 5 декември 2022 г. (понеделник) от 11:00 часа в Конферентната зала на АИКБ, 1527 София, ул. „Тракия“ №15.

Участие в пресконференцията ще вземат:

• г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ;
• проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“ и Под-индекса „Заетост на светло“;
• д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта.

Благодарим и Ви очакваме! Вашето присъствие е важно за нас!

Краткосрочни курсове за обучение, даващи специфични знания и практически умения, могат да са иновативния инструмент, чрез който да се постигнат бързи резултати в отговор на нуждата от квалифицирана работна ръка. Т.нар. микроудостоверения са заложени в Европейската програма за умения от 2020 г., чрез която се цели насърчаване на ученето през целия живот. Асоциация на индустриалния капитал в България следи отблизо и ангажирано процесите, които се развиват в системите на образованието и обучението на възрастни, като подкрепя всяка политика или нов инструмент, който може да доведе до повишаване на компетентностите на работната сила и да спомогне за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

„В отговор на предизвикателствата на пазара на труда, породени от недостига на квалифицирана работна ръка и недостиг на умения, в рамките на проекта, изпълняван от АИКБ, беше разработена пилотна система за въвеждане на микроудостоверения при спазване на основните принципи в приетата през юни 2022 г. Препоръка на Съвета за Европейски подход към микроудостоверенията. Гъвкавостта и бързият отговор на нуждите на работодателите са сред основните предимства на микроудостоверенията, но трябва да се работи повече за изграждането на доверие между всички участници в този процес, като социалните партньори следва да намерят своето ключово място при изпълнение на препоръката. Затова и АИКБ е първата организация, която поставя пряко темата за въвеждането на този нов инструмент в България и очаква да се постигне консенсус между всички заинтересовани партньори по основните предизвикателства, които предстои да се обсъдят по време на кръглата маса“, посочи д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“ при откриването на организираната на 25.11.2022 г. кръгла маса.

По време на кръглата маса се стартира широка обществена дискусия по темата, като присъстващите представители на основните заинтересовани институции бяха провокирани да представят своята визия за възможните начини за прилагане на микроудостоверенията.

„Отдавна работя в сферата на пазара на труда и мога да ви уверя, че в България имаме уникално сътрудничество между държавните институции и социалните партньори. Считам, че именно то ще е в основата на успешното реализиране на процеса по разработване на политиката и инструментариума за организирането и въвеждането на микроудостоверения. Изключително благодарна съм за предоставените от АИКБ анализи и предложения за промени в нормативната рамка“, каза заместник министърът на труда и социалната политика г-жа Наталия Ефремова.

През последното десетилетие, записването в дълги образователни и обучителни програми постоянно намалява, като през 2021 г. в центровете за професионално обучение и професионалните училища, предоставящи курсове срещу заплащане, са придобили степен на квалификация 8404 в сравнение с например 2012 г., когато в такива обучения са били включени 25 379 лица.

Динамиката на пазара на труда, новите работни места, все по-голямата дигитализация на процесите изискват и ускорени обучения, които да удовлетворят нуждите от специфични умения в рамките на броени дни.

В отговор на тази нужда бяха потърсени решения за по-краткосрочни и по-целенасочени курсове с потенциал за постигане на по-бърза възвращаемост на инвестициите.

„Забележителен е фактът, че в България се заговори за стартиране на мерки като микроудостоверения още преди ЕК да излезе с препоръки към страните членки. В момента сме изправени пред предизвикателството да намерим най-подходящото им място между системата на образованието и пазара на труда“, посочи г-жа Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ към Министерство на образованието, която допълни, че „Министерството стартира работа по изготвяне на изменение и допълнение към Закона за професионално образование и обучение, за да може до края на октомври 2023 г. да активираме ученето през целия живот“.

По време на провелата се дискусия стана ясно, че въвеждането на подобни инструменти за бързи пътеки на обучение е крайно необходимо на бизнеса, тъй като те предоставят уменията, които водят до работа, особено за маргинализираните групи от населението.

В дискусията взеха участие представители на държавната администрация, браншови и граждански организации, работодатели и заети лица.

Виолин Ненов (на снимката горе) е новият председател на Българска браншова камара машиностроене (ББКМ). На 17 ноември 2022 г. бе проведено Общо отчетно-изборно събрание, което определи новите Управителен и Контролен съвет на камарата.

В Управителния съвет, който се състои от 13 души, влизат: Виолин Ненов, Владимир Попов, Галина Тончева, Георги Вълков, Георги Петров, Димитър Върбанов, Жанет Попова, Иван Даскалов, Красимира Петрова, Марияна Печеян, Росана Георгиева, Христо Илиев и Юлиян Стръмски.

Управителният съвет избра за председател на камарата Виолин Ненов.

Доскорошният председател на ББКМ, инж. Илия Келешев, бе удостоен с най-голямото отличие на Асоциация на индустриалния капитал в България – плакет и грамота за изключителен принос в развитието на българската машиностроителна индустрия.

Българска браншова камара машиностроене е сдружение с нестопанска цел за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на интересите на компаниите от сектора. Създадена е през есента на 1991 г. В нея членуват около 300 фирми от всички сектори на машиностроенето, които произвеждат около 70% от машиностроителната продукция на страната. Камарата е член на АИКБ.

Асоциация на индустриалния капитал в България е партньор на конкурса

Вече започна подготовката на III-то издание на конкурса за детско творчество „Коледна звезда“, който събира над 2500 талантливи българчета от цялата страна и чужбина.

Конкурсът „Коледна звезда“ традиционно се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България – Илияна Йотова и е насочен към талантливи деца от училища, културни институции, школи; деца с изявени дарби в областта на изкуството от социално слаби семейства; деца от различни етноси и деца лишени от родителска грижа и подкрепа. Провежда се в три големи категории, целящи да открият, запалят и развият творческото начало в най-ранна възраст.

Категориите на конкурса са следните:

1. Конкурс за изработка на коледна картичка, рисунка, украшение или сувенир, сурвакница.
2. Конкурс за литературна творба /проза или поезия/ на коледно-новогодишна тема.
3. Конкурс за изпълнение на българска поп песен, фолклорна песен, песен на коледно-новогодишна тема.

Първата категория на мероприятието се провежда с благотворителна цел и за кауза. Тя носи името „ДЕЦА ПОМАГАТ НА ДЕЦА“ . Изработените от децата материали се изпращат в читалището на с. Белица, което в края на месец декември организира благотворителен базар, на който се продават. Тази година има две каузи. Едната е да се подпомогнат децата от четата „По стъпките на Таньо войвода“ към Исторически музей гр. Тутракан, които имат нужда от нови облекла /четнически униформи/. Втората ни кауза е да се подпомогне финансово Анатолий Илиев от Тутракан, баща на две деца, в битката му с тежко онкологично заболяване.

На инициативата откликват и  подават ръка различни институции и бележити български творци. През годините членове на журито в различните категории  са били проф. Недялко Йорданов, проф. Живко Жечев, Йорданка Христова, Мими Иванова, Аурел Стоянов, Евгени Будинов и др.

Предприети са необходимите действия, за да попадне конкурса в културния календар на МОН и да могат повече деца да бъдат отличени с едногодишни стипендии. За тази цел е необходимо присъствено издание, което сега ще се организира след предварителна онлайн селекция и ще се предостави възможност на най-ярките деца да покажат своя талант „на живо“.

Във връзка с горепосоченото и с това, че като много малко читалище от с. Белица организаторите не могат да наградят подобаващо отличените деца, както и това, че без финансова подкрепа не могат да се справят с присъствено издание на конкурса, се обръщаме към Вас  с настоящата молба да подпомогнете финансово при възможност 3-то издание на конкурса.

Сумата ще бъде използвана в по-голямата си част за еднократни стипендии за наградените деца и за разходи по пребиваването на журито в гр. Тутракан, където ще се проведе присъственото издание на конкурса. Планирани са 4 награди по 500 лв. или 8  /при близки резултати / по 250 лв.

Вашата подкрепа за децата и културния сектор ще бъде много ценна за организаторите и за децата като участници, a тяхната признателност към Вас ще бъде отразена в специален раздел във фейсбук страница на конкурса, както и в тържественото награждаване на децата и при всички медийни партньори.

Повече информация може да откриете в приложеният линк към фейсбук страницата на конкурса. На него може да разгледате подробно миналогодишните издания, както и да се запознаете как протича тазгодишното.

Финансовата си подкрепа може да направите по банков път:

БАНКА ДСК
IBAN BG44STSA93000008097343
BIC STSABGSF
НЧ „ ХРИСТО БОТЕВ-1942‘‘.
ЕИК: 000559662

Отговорно лица по договора за дарение: Димитричка Василева, Секретар на НЧ“ Христо Ботев-1942г“ , с. Белица, общ. Тутракан.

При необходимост от допълнителна информация и възникнали въпроси, моля да се свържете с г-жа Антония Камбурова (худ. ръководител в НЧ „ Христо Ботев-1942 г.“) на телефон 0895 922 890 или на електронна поща: zvezdakoledna1@abv.bg

Събитието от поредицата „Живот и кариера – защо в България? ще се състои на 25 ноември 

Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.:

Изх. № 308/07.11.2022 г.

ДО

Г-Н  МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш изх. № кип – 48-254-01-13 от 02.11.2022 г.

Г-Н РАДОМИР ЧОЛАКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА СИМЕОНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КОСТА СТОЯНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАМИД ХАМИД, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВАСИЛ СТЕФАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ДАНИЕЛ МИТОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-254-01-5, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19.10.2022 г. и Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-202-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.10.2022 г.

Изразяваме това отрицателно становище общо по двата внесени законопроекта, доколкото те уреждат една и съща материя. Смятаме, че ако на първо гласуване бъдат приети, то на основание чл. 77 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия следва да изготви от тях общ законопроект.

Вярно е, че урежданата със законопроектите материя се основава на ангажимент съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Приемането на такова законодателство е важно за държавата и за бизнеса, най-малко защото ще окаже сериозно влияние върху условията за предприемаческа дейност у нас. Принципно бихме подкрепили създаването на законодателство, което да позволи свободно да се комуникират нередности и да се преодоляват причините за тяхното възникване, но следва да се отдаде приоритет на начина, по който това да стане, за да не се допусне възможност за превратно прилагане и особено да не се допуска несъответстващо увеличаване на административната тежест за бизнеса, още по-малко да се създадат условия за произволно тълкуване от страна на администрацията със съответните негативни последици.

Законопроектът следва да сочи ясен критерий за изискваните от бизнеса вътрешни правила за приемане на сигнали, в това число и като терминология и съответстващите легални дефиниции, а не да се основава на декларативното ниво на директивата, което от своя страна да води до възможност контролните органи да налагат санкции по своя преценка.

Виждаме проблем и при определянето на начина на работа с така наречените „външни сигнали“ или сигналите, подавани до институции. Законопроектите (в чл. 21) определят като компетентен орган КПКОНПИ, която да получава всички такива сигнали. Като имаме предвид, че ще постъпват сигнали от различен характер и сфери на дейност, от различни по естество и субекти и за разнообразни казуси, то при наличието на съществуващи контролни органи с профилирана компетентност не намираме за обосновано всички сигнали да бъдат отнасяни към една структура, която няма как да разполага с всевъзможни познания, но пък ще има права да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за отстраняване на нередности. Това решение, според нас, може да блокира работата на КПКОНПИ, а едновременно ще я превърне в бизнес регулатор – функция, която тази комисия няма и не следва да има.

Вносителите и на двата законопроекта са констатирали, че към момента съществуват десетки структури към различни органи, които имат задачи за вътрешни проверки и работа по сигнали, като неизчерпателно са упоменали част от тях. Констатацията, че тези органи не прилагат едни и същи стандарти по отношение на опазването на конфиденциалността на сигналоподателя и на сигнала, не разглеждаме като проблемна – именно в установяването на общи правила за работа във връзка с подаването на сигнали или публичното оповестяване на информация за нарушения е основна роля на закона. Допълнителен плюс при решение за общи правила, прилагани от различни и със специфична компетентност органи, е, че проблемите ще могат да бъдат решавани по-адекватно, бързо и то от структура с необходимия ресурс и капацитет, работеща в сферата на проявление на проблема, а не от мегаструктура, от която да се очакват познания за и по всичко.

Във връзка с изложеното заявяваме, че при отпадане на решението един централизиран административен орган да разследва сигнали за нередности във всички сфери на стопанския живот и запазването на дискреция на съответните ресорни контролни органи в тяхното приложно поле и при спазване на ясно записани в закона общи процедурни правила може да преразгледаме изразената позиция.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Следва пълният текст на Становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 48-254-01-34, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 27.10.2022 г.:

Изх. № 310/07.11.2022 г.

ДО

Г-Н  МАРТИН ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш изх. № кип – 48-253-01-1 от 01.11.2022 г.

Г-Н ПЕТЪР ЧОБАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА КАЛИНА КОНСТАНТИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 48-254-01-34, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 27.10.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България убедено подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 48-254-01-34, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 27.10.2022 г.

Споделяме мотивите на вносителите и сме удовлетворени от факта, че този законопроект е насочен към промяна на модела на издаване и администриране на ваучери от хартиен носител към изцяло дигитална процедура. Смятаме, че това решение съответства на съвременните условия и отчита интересите на всички ангажирани страни работници, оператори, работодатели, държава.

Дигитализацията на процедурите, уреждащи издаването и администрирането на ваучери, според нас ще улесни достъпа и оперирането с тях, ще засили доверието и прозрачността и не на последно място ефективността – все основания да изразим нашата подкрепа.

След приемането на законопроекта изразяваме готовност да участваме в изготвянето на съответните изменения в Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, за да се постигнат целените резултати в тяхната пълнота.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) относно тавани на приходите на производителите на електрическа енергия

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА,

На среща в Министерството на енергетиката, проведена на 21 октомври 2022 г., беше представен изменен вариант на таваните на приходите на електропроизводствените предприятия, като не беше представен в подробности механизмът за компенсиране на небитовите крайни клиенти за цените на електрическата енергия. Не е възможно да се води сериозен разговор, без да са известни както приходната, така и разходната част. Протестираме срещу подхода да се обсъждат числа, за които не е ясно как са получени!

На последното заседание на Кризисния щаб, проведено на 13 октомври 2022 г., беше обсъдена ревизия на тези тавани в посока на тяхното намаляване. Вместо това, те са на практика запазени, за някои производители са увеличени, а други производители са практически изключени. Този подход е недопустим! По този начин се намаляват средствата, които да осигурят финансирането на компенсаторния механизъм за цените на електрическата енергия. Припомняме, че тези средства не са помощ от енергетиката за бизнеса, а са средства на бизнеса, получени в енергетиката, поради съществуващи пазарни изкривявания! Намираме така предложените тавани на приходите за необосновани.

Възразяваме срещу завишаването на тавана на кондензационните въглищни централи от 180 лв./MWh + разходите за емисии на 350 лв. лв./MWh + разходите за емисии. Не виждаме какви промени са настъпили за десет дни, за да се предприеме двукратно увеличение на прага, намалявайки вноските във ФСЕС.

Противопоставяме се на практическото изключване на големите ВЕЦ на НЕК с предвиденото изваждане на всички ВЕЦ с изравнител от механизма за прилагане на таван на приходите.

Намираме определянето на таван на приходите от 320 лв./MWh на ВЕИ производителите без договори за премии за необосновано. Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво (с изключение на биомасата, която е с малка инсталирана мощност) и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне дву- или трикратно.

Същото важи и за ядрената централа. Таванът на приходите е три пъти по-висок от определената от КЕВР цена за регулирания пазар, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и разходите за задължителните вноски във фондовете за управление на РАО и извеждане от експлоатация. Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да е поне с 1/3 по-нисък.

Не намираме основания и за изключването на „Мини Марица-изток“ от вноските в солидарния фонд. Наистина, цената на въглищата се определя със заповед на Министъра на енергетиката, а предприятието дълго време имаше незадоволителни финансови резултати. Припомняме, обаче, че дружеството понастоящем изнася въглища. Износът на източномаришки въглища никога не е бил предвиждан, което според нас е основание за облагането минимум на приходите от износ на въглища.

От гореизложеното се вижда, че не се максимизират възможностите за осигуряване на приходите, необходими за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия, което е крайната цел на Регламент 1854. Регламентът цели подпомагане на икономиката в кризисна ситуация, а не осигуряване на комфорта на енергетиката и съсипване на икономиката!

Изразяваме енергичния си протест срещу тези стойности на таваните на приходите и настояваме за ревизирането им в най-кратки срокове, за да оцелее българската икономика!

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ,

Председател на УС на БСК и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ