Асоциация на индустриалния капитал в България безусловно подкрепя внесеното (Вх. № 854-04-185 от 9 ноември 2018  г.) от народните представители Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение за изменения в Законопроекта за хората с увреждания.

Предвиденото в приетия на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания задължение за работодателите с 50 и повече работници и служители да назначават по квоти хора с трайни увреждания е сериозна административна и финансова тежест за работодателите и пречка за икономическото развитие, която същевременно не осигурява защита за хората с увреждания. Според чл. 315 от Кодекса на труда работодателите са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване (от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност). Така, без гарантиране на права за хората с увреждания, се налагат допълнителни имуществени санкции за работодателите, вместо същите тези средства да бъдат вложени в развитието на предприятията и за повишаване на доходите на работещите.

Внесеното от н. п. Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение аргументирано премахва горното задължение и свързаните с него компенсационна вноска (в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане) и глоба/имуществена санкция за неизпълнение (в размер до 10 000 лева).

Предложението на народните представители, внесено между първо и второ гласуване на законопроекта ограничава задължителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда по отношение на работници или служители, които към момента на възникване на трудовото правоотношение са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или боледуват от болест, определена в наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази „закрила“ понастоящем е обективна пречка за назначаване на такива хора, като отпадането й ще облекчи достъпа им до пазара на труда и ще улесни назначаването им на работа. Тази промяна беше искана и подкрепена и от представителни организации на и за хората с увреждания.

Разчитаме на отговорността и рационалното поведение на народните представители за приемането на посочените предложения.

Изх. № 04-00-57/ 08.11.2018 г. вх. № МТСП – 61-354/08-11-18

ДО Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

ОТНОСНО: Предложение на КТ „Подкрепа“ относно заплащането на нощния труд

 

УВАЖАЕМИ Г-Н СИМЕОНОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,

 

Във връзка с предложение на КТ „Подкрепа“ относно заплащането на нощния труд, разгледано на 22.10.2018 г. на заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС, представям на вниманието Ви следното становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

С приемането на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ. бр.9 от 26 януари 2007г.) е приет и текстът на чл. 9 относно заплащането на нощния труд, който до момента не е претърпял редакция, а именно: „За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.“.

Възможно е след повече от единадесет години цитираната нормативна разпоредба да бъде преразгледана, тъй като през периода от 2007 г. досега са настъпили съответни промени в цените и трудовите възнаграждения, които следва да бъдат отразени в заплащането на нощния труд, но както Ви е известно Асоциацията на организациите на българските работодатели има опредени приоритети в областта (като отпадане на добавката за т.нар. „клас прослужено време“, отпадане на задължението за заплащане на първите три дни болнични от страна на работодателя, въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата и др. ) и настояваме всички въпроси да бъдат разглеждани успоредно. В този смисъл промяната в заплащането на нощния труд би могла да бъде част от бъдещи преговори в областта на трудовите отношения. Разбира се, считаме, че скокообразното нарастване на добавката за нощен труд, предложена от КТ „Подкрепа“, не е приемлива за нас по принцип, защото не е обвързана с някакви обективни показатели (например ръст на производителността на труда за съответния период или друг обективен критерий).

АИКБ подкрепя НАП в непрестанните усилия за борба с недекларираната заетост, която нанася вреди на цялото ни общество и най-много – на изрядния бизнес 

„За да няма „заплата в плик“, трябва да няма сиви пари в обръщение. Повече от 20 години, Асоциация на индустриалния капитал в България се бори срещу всяка проява на сиви практики. Като държава – членка на Европейския съюз, страната ни не може да позволи да приема никакви прояви на недекларирана заетост – тя нанася вреди на цялото ни общество, включително на работодателите, работниците и служителите“. Това заяви в своята реч по време на кръгла маса „Заплата в плик“, организирана от Национална агенция за приходите, д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Вредите, които нанася недекларираната заетост, засягат не само държавата, но и в много голяма степен работещите. Те възпрепятстват гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда и водят до ерозия на осигурителната и пенсионната системи. Щетите за всички граждани са под формата на по-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица, по-труден достъп до кредити, както и получаването след време на по-ниска пенсия. Ограничаването и превенцията на неформалната икономика в България оказва директен ефект на подобряване на баланса на пазара на труда.

„Заплата в плик безспорно е явление, което не просто носи загуби за държавата в размер на над 400 млн. лв. годишно, но и изкривява конкуренцията и пазара у нас. Секторите, в които по-често се срещат подобни нарушения са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, туризмът и транспортът. Планираме в началото на 2019 г. да съберем експертен съвет, в който участие да вземат представители на НАП, НОИ, ИА „Главна инспекция по труда“, работодателските и синдикалните организации. На него ще обсъдим мерки за намаляване на тези сиви практики. Част от тях могат да бъдат насочени към изключване на компаниите – нарушители от участие в обществени поръчки и др.“, заяви Росен Бъчваров, директор „Комуникации и протокол“ на НАП.

Според анализ на АИКБ, неформалната заетост се среща най-често в микро и малки предприятия и почти липсва в средните и големите предприятия, които представляват 1,3% от всички компании у нас , но осигуряват близо 50 на сто от работните места в България. Данните показват още, че в този тип взаимоотношения по-често се включват работници и служители с ниска или средна квалификация и много по-рядко висококвалифицирани такива.

Работата в сивия сектор ощетява и работещите, като ограничава техните трудови и осигурителни права и възможностите им да намерят по-качествена работа. По оценки на АИКБ, около 25% от брутния вътрешен продукт се произвежда в сенчестата икономика, а над 35 % от работната сила упражнява недекларирана заетост под една или друга форма. Нелоялната конкуренция, като резултат от неформалната икономика, влошава адаптивността на предприятията към промените.

Сивата икономика е пречка пред конкурентоспособността и икономическия растеж на страната и генерира проблеми, които засягат както бизнеса, така и работната сила. Обичайна е връзката между бедност и обществена маргинализация и работата в неформалната икономика. Работещите в сивите сектори не са регистрирани и съответно защитени от трудовото законодателство. Не са обхванати и от останалите социално-защитни системи в държавата.

Предприятията, прилагащи сиви практики, в повечето случаи нямат или имат крайно недостатъчни умения, за да се възползват от достъпа до обучения, технологии, подкрепящи бизнеса дейности и инструменти, пазари, инвестиционен капитал (дори под формата на малки заеми).

„Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който измерваме светлата част на българската икономика всяка година, се е повишил с над 3 пункта до 74.78 пункта за 2017 г. Така през последните три години отчитаме ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на неформалната икономика. Част от основните причини за положителните тенденции при индекса са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на „сивата“ икономика. Като добри примери за борба с този тип неформална икономика спокойно мога да посоча кампанията на НАП „Заплата в плик“, както и създадения от АИКБ Национален център за ограничаване и превенция на неформалната икономика „Икономика на светло“, заяви д-р Ангелова.

По думите ѝ е необходимо държавата и работодателите да работят заедно за намаляване на недекларираната заетост чрез създаване на обществена нетърпимост към всичките ѝ форми на проявление. Освен тях, трябва да се повиши количеството и качеството на контролната дейност на държавата, облекчаването на реда за сключване на еднодневни трудови договори по отношение на администриране и документация и др. Промените в информационните технологии през последните десет години, включително увеличената миграция, поставят допълнителни предизвикателства пред изсветляването на икономиката. Наред с това, основните причини, задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“, са липсата на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големият проблем на българските предприемачи.

Административно налаганите политики по доходите също са предпоставка за увеличаване на сивата икономика. Необоснованото административно увеличение на МРЗ и вследствие на това и на МОД, увеличаването на максималния осигурителен доход, безспорно ще доведат до укриване на доходи и плащане „под масата“.

Участие в кръглата маса взеха над 30 души. Сред тях бяха представители на Национална агенция за приходите, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт, работодателски организации и други заинтересовани страни.

	На вниманието на народните представители във връзка с предложени промени в чл. 37 от Закона за счетоводство: Европейски принцип: Мисли първо за малките!
	Предизборни обещания: Ще сведем регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС!
	Действителност:
Прагове за  одит – в България, на Балканите
и според Директива 2013/34/ЕС
	ДЪРЖАВА	БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ  (в евро)	НЕТНИ ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ   (в евро)
	ЕС – Директива	4,000,000	8,000,000
	България	1,000,000	2,000,000
	България*	0	300
	Хърватска	2,000,000	4,000,000
	Кипър	3,400,000	7,000,000
	Румъния	3,650,000	7,300,000
	Гърция	4,000,000	8,000,000
	Словения	4,000,000	8,000,000
	Сърбия	4,400,000	8,800,000
	* За АД, КДА и консолидирани дружества – допълнителна рестрикция само в България
А с тях даже и не се сравняваме:
	Италия**	4,400,000	8,800,000
	Белгия**	4,500,000	9,000,000
	Австрия**	5,000,000	10,000,000
	Германия**	6,000,000	12,000,000
	Нидерландия**	6,000,000	12,000,000
	Великобритания**	6,541,000	13,082,000
	Швейцария	18,203,000	36,405,000
	** Възможна е дерогация, от която някои страни са се възползвали

Да, това е картината. В България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите. И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“.  И всичко това, за да могат одиторите  да получават още по-големи доходи.  Срещу никому ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

Списък на  манипулациите във връзка със задължителния одит

Някои от одиторите носят от седем кладенеца вода за да защитят привилегиите си.  Ето какви са най-често използваните манипулации:

1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП са по-високи отколкото в Германия.“

ИСТИНАТА:  Няма по-рестриктивен закон от нашия (моля, вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП  на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма!

          2. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Фискът има нужда от одитите ни.“

ИСТИНАТА:  Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. И нека не забравяме, че предприятията избират одитора и заплащат одита. А и вижте таблицата. В Сърбия, Румъния и Гърция фискът защо няма такава нужда?

     3. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.“

ИСТИНАТА: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост.  Да се твърди, че там където има одит никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Например – този на КТБ. За това НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл. 37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Т.е. одиторското съсловие ще оцелее.)

     4. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни? И за това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.“

ИСТИНАТА:  Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия  от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той НЕ е изключение.

      5. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация“?!

ИСТИНАТА: Без коментар. Може би само един цитат от Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както  акционери,  така  и  управители,  и  затова  не  се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

       6. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Закона за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани. Защо толкова скоро се занимаваме пак с тях.“

ИСТИНАТА: Не „само“, а „цели“ 3 години микро и малките предприятия са подложени на  административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито Директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е  натоварен малкият бизнес у нас.

    7. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.“

ИСТИНАТА: Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.

*    *    *

Народните представители ще изберат на чия страна да застанат.

На страната на  около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета

ИЛИ

На страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.

А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват.

Измененията в чл. 37 от Закона за счетоводство са предложени от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ и са подкрепени единодушно от НСТС (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.

---

Вижте в приложения файл праговете за освобождаване от одит в Европа, изготвен от Федерацията на европейските счетоводители.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи предложения за допълнение на Кодекса на труда, чрез които методите за обучение и подпомагане в работна среда „менторство“ и „застъпничество“ да бъдат правно регулирани и да се използват в българските предприятия. Предложението e отправено към Министерство на труда и социалната политика, като имащо право да предлага законодателни изменения и допълнения. С промените в законодателната уредба се цели да се повиши трудовата пригодност на новопостъпилите работници и да се осигури приемственост в работните процеси. Това обяви днес на специална кръгла маса за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Предложението за промени в нормативната уредба е изготвено в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“ беше обсъдено от социалните партньори – КНСБ, КТ «Подкрепа», браншови и федеративни организации, представители на държавните институции работещи в областта на пазара на труда и от други заинтересовани страни.

„Използването на менторство и застъпничество имат огромно значение за развитието на индустриалните отношения в страната ни. Без предлаганата уредба, и работодателите, и работниците са лишени от инструменти за взаимодействие в интерес на просперитета и на предприятия, и на работещите, каквито развитите държави ползват от десетилетия. Тези промени ще резултират положително на пазара на труда и за развитие на икономиката в цялост. Точно затова смятаме, че е крайно време двата инструмента да бъдат правно уредени у нас. Изключително много разчитаме на подкрепата на Министерство на труда и социалната политика, които са наш асоцииран партньор по проект, за да могат предложените от нас текстове за промени в Кодекса на труда да бъдат разгледани в парламента“, заяви Добрин Иванов, който е и главен финансист по проекта.

Менторството е инструмент, който дава възможността новоназначения работник бързо да се адаптира към работната среда и правилата за работа в предприятието, като по този начин упражняваната от него професия стане по-привлекателна и се създадат условия за устойчива заетост. Методът е насочен към това да подпомага компаниите да се възползват от възможния максимален потенциал на човешките ресурси и те да увеличат своя капацитет за постигане на целите и приоритетите в дейността. Така по-опитният служител прехвърля знанията и уменията си на по-малко опитен, за да се преодолеят всички трудности в кариерата и да се постигне социален растеж.

„Пропуснахме две поколения на пазара на труда, защото в средните ни училища масово се преподава дизайн и мениджмънт, а не професии, от които предприятията имат нужда. Работа на синдикати и работодатели е да се занимават с професионалното обучение на кадрите. И заедно трябва да убедим държавата да ни преотстъпи тази територия или поне да разшири присъствието ни. Ние сме тези, които най-добре знаем какви са приоритети на пазара на труда, какви умения се търсят и от какво образование и обучение имат нужда работниците“, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.

Застъпничеството, от своя страна, е предназначено да отговори на практическите предизвикателства, пред които са изправени новоназначените работници. Това могат да бъдат подкрепа на професионалните отговорности на работника/служителя, подпомагане за усъвършенства комуникационните умения, подпомагане при търсенето на решения на възникнали проблеми и подкрепа при разрешаването на конфликти.

Според д-р Искрен Ангелов, началник отдел в Министерство на труда и социалната политика е добре текстовете за менторство и застъпничество да бъдат формализирани в нормативната уредба, тъй като това би оказало положителен ефект върху работодателите, като преди това обаче бъдат обсъдени в още по-широк формат. Като менторството дори трябва да бъде въведено като задължителна форма във държавния сектор.

Като пряк резултат от използването на двата метода за обучение и подпомагане в работна среда бяха посочени още увеличаването на ангажираността и удовлетворението от работата, увеличаването на производителността на работниците и служителите. Похватите подкрепят в голяма степен и кариерното развитие и управлението на талантите. Методика за прилагане на менторството и застъпничеството в предприятията беше разработена в рамките на проекта и успешно апробирана в 60 пилотни предприятия.

Следва пълният текст на предложението на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) към президента Румен Радев за провеждане на дискусионен форум, целящ намиране на решения за премахване на задържащите фактори на икономическия растеж, който да е продължение на проведената преди няколко дни Кръгла маса „Неравенства и бедност в България“.

Изх. № 17-00-49/16.10.2018 г.

ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Организиране на дискусия за ускоряване на икономическия растеж в България

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) приветства инициативата да организирате под Ваш патронаж Кръгла маса „Неравенства и бедност в България“. Наши представители взеха участие в нея, водени от убеждението, че България, като страна с най-нисък БВП на глава от населението и най-ниска производителност на труда в Европейския съюз, трябва да действа по-решително с необходимите реформи. Подобно мероприятие изисква представяне и отразяване на позициите на всички заинтересовани страни, включително и на представителните на национално равнище организации на работодателите в България. Заедно с това, изразяваме убеждението си, че постигането на високо ниво на социална сигурност може да стане факт само чрез ускорено икономическо развитие. За да има догонващо развитие, България трябва да постига темпове на икономически растеж, значително по-високи от тези в другите държави-членки, предвид факта, че не разполага със значителни природни богатства.

АОБР предупреждава, че въпреки благоприятната икономическа обстановка, през 2018 г. българската икономика няма да може да надхвърли бариерата от 4% икономически ръст, който в никакъв случай не е достатъчен и догонващ за развиваща се икономика. Към полугодието България е едва на 12-то място в ЕС по ръст на БВП, нареждайки се след почти всички нови страни членки от ЦИЕ. Ръстът на инвестициите в дялов капитал е отрицателно число, а разходите за придобиване на ДМА бележат спад. В същото време българските инвестиции в чужбина растат. Нови сериозни инвеститори не бързат да влагат средства в България.  Това се дължи на задържащите фактори на вътрешната среда, произтичащи от твърде бавното и пасивно провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, образованието, администрацията и електронното управление, пенсионната система, трудово-медицинската експертиза и здравеопазването, съдебната система и сигурността, енергетиката. Адресирането на тези предизвикателства е от изключителна важност, особено предвид сигналите за завършване на икономическия цикъл на растеж на световната икономика и предвестниците на нова финансова криза, като рекордни равнища на задлъжнялост в световен мащаб, започналата „митническа война“ в световната търговия и други.

С оглед на своевременното намиране на действени решения за премахване на задържащите фактори на икономическия растеж, АОБР предлага да се проведе дискусия под Ваш патронаж, възможно по-скоро, което да позволи генерираните предложения и мерки да намерят отражение в съответните стратегически документи.

Бюджет 2019 да бъде изготвен така, че да осигури инструменти и стимули за ускоряване на реформите в сферата на пазара на труда, образованието, енергетиката, съдебната система, здравеопазването, сигурността и пенсионното осигуряване.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за балансиран бюджет и препоръчва на правителството да се стреми към намаляване на нивото на държавния дълг. В период на икономически растеж трябва да се извършват реформи и да се увеличават резервите, а не да се формират бюджетни дефицити. Планирането на бюджетните приходи трябва да бъде правено реалистично, като бъдат оценени всички фактори, които биха повлияли на размера им. Това са част от препоръките, които членовете на Националния съвет на АИКБ одобриха да изпратят до правителството във връзка с изготвянето на държавния бюджет за следващата година.

 „Държавният бюджет е финансов инструмент за правене на политики и постигане на цели от общонационално значение. Затова и всички наши препоръки са структурирани, така че да окажат положителен ефект за подобряване на бизнес средата и да осигурят икономически растеж на България. Правителството трябва да ускори преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата, внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление“, заяви по време на заседанието на Националния съвет председателят Васил Велев.

Основен приоритет АИКБ поставя върху политиките, свързани с пазара на труда и човешките ресурси. Справянето с недостига на кадри е сред основните фактори, които биха изиграли решаваща роля за постигане на по-бързи темпове на растеж. Затова трябва да се планират адекватни мерки за активизиране и включване на пазара на труда като квалификация и преквалификация както на неактивни и продължително безработни лица, така и на вече заетите. Като допълнителна, но същевременно изключително важна мярка АИКБ посочва и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка. Асоциацията категорично е против административното определяне на минималната работна заплата, повишаването на максималния осигурителен доход и повишаването на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.

Според АИКБ, бюджетните средства в сектор „Образование и наука“ трябва да бъдат увеличени. Акцентът в разходването им обаче трябва да бъде поставен приоритетно към техническото образование и професионалното образование, приложните научни изследвания, „защитените професии“ и държавни стипендии, с ангажимент за реализация на студентите и страната. АИКБ е готова да подкрепи осезаем ръст в средствата за култура, както и за създаването и управлението на нов фонд за финансиране на научни изследвания с директно приложение в българската индустрия.

В препоръките си към бюджет 2019 Асоциация на индустриалния капитал в България обръща сериозно внимание и на размера на отчетената в последните две тримесечия инфлация. Според АИКБ, ако не бъдат взети мерки за ограничаването ѝ страната ни рискува да не отговори на изискванията за приемане в еврозоната. Работодателската организация обаче напълно подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и осигурителните вноски, и ограничаване на преразпределението на доходите на хората и бизнеса чрез бюджета.

По време на заседанието си членовете на Националния съвет на АИКБ разгледаха и предложенията на Министерство на здравеопазването за промени в здравноосигурителния модел у нас. Работата по изготвяне на цялостна позиция на АИКБ по въпроса ще продължи.

---

Препоръките към бюджет 2019 година

Резултати от проведената анкета сред членовете на АИКБ 

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи модули за насърчаване на заетостта при професии с дефицит на кадри, които са ключови за развитието на българската икономика. Разписани под формата на инструменти и конкретни мерки, модулите са разработени за всяка от 16 пилотни професии от браншовете „Машиностроене“, „Електротехника“, „Транспорт и спедиция“ и „Здравеопазване“, в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“. Те бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Професии с дефицит на работна сила – мерки и решения за повишаване на привлекателността“, открита от председателя на Асоциацията г-н Васил Велев.

„Основната ни цел е да предложим стратегии за преодоляване на дисбаланса в търсенето и предлагането на работна сила във важни за българската икономика браншове и професии. Желанието ни е да дискутираме широко разработените модули и да ги прецизираме така, че да бъдат лесно приложими в практиката  на предприятията, на институциите на пазара на труда и на фирми за управление и подбор на персонал“, заяви председателят на АИКБ по време на кръглата маса. „Ако не вземем веднага мерки, съвсем скоро ключови сектори на българската икономика със сравнителни предимства и много добро представяне, съдейки по ръста на износа, ще останат без кадри и ще са изправени пред опасността да затворят врати“, предупреди г-н Велев.

Заместник министърът на труда г-жа Зорница Русинова посочи, че почти няма работодатели в страната, които да не индикират като основен проблем липсата на кадри. „В последната една година безработица е под 5,5%, но в страната ни има професии, при които търсенето на работници и служители е задоволено едва 50 на сто“, заяви още тя. По думите ѝ модулът ще послужи като база, за разработването на стратегия, чрез която да се преодолее дисбалансът между търсене и предлагане на работа и ключовите за България сектори да бъдат снабдени с квалифицирана работна ръка.

Модулите са разработени според спецификата на всеки един от браншовете, като предлагат конкретни идеи и мерки за въздействие с оглед повишаване на привлекателността и привличане и задържане на кадри за основните в тях професии. При изготвянето им са взети предвид характера на труда, производствените процеси и изискванията към квалификационните характеристики.

Според Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика привлекателността на професиите минава през кариерното развитие, както на децата, така и на техните родители. „Кариерното развитие трябва да започне още от детската градина. А в последствие в професионалното образование задължително трябва да бъде въведено дуалното обучение. Децата трябва да имат възможност да се докоснат до компаниите и предприятията в техния регион. Бизнесът задължително трябва да бъде привлечен в образованието“, завърши Десислава Николова.

АИКБ, на основа на изследвания в множество предприятия от пилотните сектори, изведе факторите, които влияят на привлекателността на една професия. Те са: работна среда, парични доходи, непарични материални стимули, стрес, престиж, перспективи, вложени време и средства за овладяване и поддържане на професията. Те са разделени в три групи фактори – основни, подкрепящи и допълващи, за които работодателите трябва да предприемат съответните мерки.

Основните фактори имат над 75% тежест, като в зависимост от професията в тях влизат: осигуряването на социални придобивки, размер на трудовото възнаграждение, допълнителни възнаграждения, социални осигуровки, осигуряване на обучение и допълнителна квалификация и други. Тези фактори определено могат да бъдат считани за ключови, а тяхното прилагане в процеса на търсене на работна сила гарантира успех при привличането и задържането на работа на кадри. Прилагането им може да се осъществи, без да е изключително скъпо за предприятието, но дава ясен сигнал към заетите в него лица, че техните интереси и потребности са взети присърце и за тях се мисли.

Сред подкрепящите фактори, които са с относителна значимост между 50 и 75%, са: възможност за работа в голяма компания, реализация в чужбина, работа с модерни технологии и техника и др. Тяхното прилагане няма да води априори до наемане на работници и служители, но въпреки това ще влияе много силно върху мотивацията на лицата, които биха се явили за заемане на позицията, която да доведе до позитивно решение в полза на предприятието

Сред допълващите фактори, чиято тежест е под 50 %, фигурират: близост на работното място, осигуряване на транспорт, липса на работа с удължено работно време или в почивни дни, поддържането на професионалното ниво да не изисква сериозни разходи и др. Ако бъдат приложени, няма да имат нито решаваща значимост, но могат да изиграят допълваща роля при взимането на решение от страна хората, търсещи работа.

От Асоциация на индустриалния капитал в България препоръчват прилагането на модулите на практика да става след внимателна оценка на спецификата на всяко отделно предприятието и неговите ресурси, като се изберат оптималните стратегии, както за конкретното предприятие, така и за съответната професия.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)  Ви кани на кръгла маса за обсъждане на изготвения в рамките на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” Модул за насърчаване на работната сила с цел заемане на свободни работни места по идентифицираните 16 професии с дефицитно предлагане на работна сила в четирите пилотни бранша, която ще се състои на 28 септември 2018 г., гр. София, Хотел Балкан-София, Зала „Сердика“ от 10.00 часа.

Модулът за насърчаване на работната сила е адресиран за използване от работодателите и специалистите по човешки ресурси. Модулът разглежда спецификите на всяка една от идентифицираните професии с дефицитен недостиг на квалифицирана работна сила и предлага стратегии за преодоляване на разликите в търсенето и предлагането на работна сила.

За повече информация вижте програмата на събитието.

Непрекъснатото и бързо въвеждане на нови технологии в стопанския и публичния сектор налагат своевременно адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на форума „Дигитализация и глобализация – съвременни бизнес модели и форми на труд“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

„Въздействието на дигитализацията върху работните места ще бъде значително. Необходимите инструменти за справяне с това предизвикателство са качественото стартово образование, ученето през целия живот и повишаването на квалификацията и преквалификацията.“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ всички държави-членки на ЕС трябва възможно най-бързо да  предприемат реални мерки за подобряване и адаптирането на образователните си системи, така че да останат конкурентоспособни в новите условия и да продължат да създават предприятия и работни места.

Според изпълнителния директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов работодателите трябва активно да се включат в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Той заяви още, че АИКБ е заложила като свой основен приоритет справянето с проблемите на пазара на труда и недостига на квалифицирани кадри.

„За да осъществим тази цел разработихме и инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за страната ни професии в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Считаме, че основни мерки за справяне с проблемите са ежегодното осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии. Така ще успеем да създадем и развием траен интерес у младите хора към важните за българската икономика специалности“, заяви още Добрин Иванов.

Дискусионният форум за ролята на дигитализацията и глобализация в условията на труд се организира от Научноизследователски институт и катедра „Правни науки“ при Икономически университет-Варна с подкрепата на Асоциация на индустриалния капитал в България.

Участие в събитието взеха представители на международни институции, работодатели, организации на гражданското общество и академичните среди. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите години, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.