Европейската комисия и държавите-членки трябва да разработят целенасочени политики и да предприемат конкретни мерки за подобряване и адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Двудневната международна конференция се провежда в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Форумът се организира от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Конференцията има за цел да насърчи обмяната на мнения за условията на труд, които се  променят динамично под влияние на дигитализацията.

„От изключително значение ще е насърчаването на взаимодействие между образователните институции и бизнеса, както и начините за подпомагане на обмена на работни места сред придприятията и създаване на платформи за информация и обмен на добри практики, без това да води до „изтичане на мозъци“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ Европа трябва да използва максимално възможностите на структурните фондове и по-специално на Европейския социален фонд за инвестиране в човешки капитал и адаптиране на уменията и компетенциите спрямо прогресивното и бързо внедряване на новите технологии, цифровизацията и роботизацията.

В конференцията участват близо 100 представители на международни институции, работодатели, синдикати, организации на гражданското общество и политици от ЕС, Европейското икономическо пространство и Западните балкани. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия, основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) има удоволствието да Ви информира за предстоящото провеждане на Виенски икономически разговори – Софийска среща 2018: „Политиката среща икономиката“ (Vienna Economic Forum – Sofia Talks 2018: „Politics meets Economy“) на 18 май 2018 г. в зала 6 на НДК като част от официалната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Форумът е официално съпътстващо събитие на Срещата на върха между държавните глави на страните от Западните Балкани и членките на ЕС (17 май 2018 г.) и е в едно от приоритетните направления на Българското председателство.

Форумът цели да предостави възможност за директен контакт на българските предприемачи с високопоставени представители на регионалния и международен бизнес, участие в прагматични дискусии относно възможностите за засилване на икономическото развитие и партньорство в региона и търсене, с помощта на политиците, на решения на въпроси, важни за различните сектори на регионалната икономика.

Заинтересованите фирми и предприемачи следва да се регистрират тук в срок до 26 март 2018 г. Единствено регистрирани участници ще бъдат допуснати до форума. Поради ограничения брой места, регистрацията може да бъде прекратена преди указания срок, като с предимство ще се ползват регистриралите се по-рано участници.

Виенски икономически форум и АИКБ са партньори при подготовка и провеждане на икономически събития и общи действия в полза на деловите среди. Очаквайте подробна програма на събитието на www.vienna-economic-forum.com

Повишаването на информираността на потребителите е ключова за справяне с предизвикателствата на цифровата икономика, каза в своя реч по време на конференцията „Цифровата икономика – какви са ползите за потребителите?“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Събитието се провежда по повод Европейския ден на потребителите.

Конференцията, която събра в София над 100 участници от цяла Европа, бе организирана от ЕИСК, съвместно с българския Икономически и социален съвет.

Сред участниците бяха президентът на секция „Единен пазар, производство и потребление“ в ЕИСК Мартин Зикер, министърът на икономиката Емил Караниколов, заместник генералният директор на Генерална дирекция “Правосъдие и потребители” на ЕК Франсиско Фонсека Морийо.

„Европейските институции, националните правителства и гражданските организации трябва да мотивират потребителите да търсят повече информация и да придобиват повече знания, за да се справят с предизвикателствата на дигиталния свят“,  каза още д-р Ангелова. Тя обърна внимание още и на директивите, които ЕК разработва за защита правата на потребителите при договори за предоставяне на цифрово съдържание.

По време на конференцията представители на институциите на ЕС, националните правителства, работодателски и неправителствени организации обсъдиха приоритетите в областта на защитата на потребителите по време на българското председателство на ЕС, както и мерките за защита на потребителите в цифровата икономика и др. Сериозно внимание бе обърнато на Общата директивата за защита на личните данни, която влиза в сила на 25 май т.г. и как новите регулации ще повлияят на бизнеса и потребителите.

 

Изх. № 17-00-18/14.03.2018 г.		ДО Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ОТНОСНО:	Постъпил сигнал от работодателски организации от Област Враца във връзка с план-приемa за учебната 2018/1019 г.

       

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, 

Във връзка с постъпил сигнал от регионални структури на национално представителните организации на работодателите (Индустриална стопанска камара Враца, Търговско промишлена палата Враца, КРИБ ВРАЦА и АИКБ Враца), изразяваме нашето несъгласие с административната намеса, която внася дисбаланс между броя на завършващите 7-ми клас ученици и общия брой паралелки за план-приема за учебната 2018/2019 г. в Област Враца.

С решението на МОН изкуствено и необосновано се завишават непрофесионалните паралелки от 10 на 12, което ще доведе до отлив на ученици от професионалните такива. С това пряко ще бъдат увредени интересите на бизнеса от региона.

С оглед гореизложеното, настояваме гласуваното от Областна комисия по заетост предложение за план-приемa за учебната 2018/1019 г. – за 26 паралелки, от които 16 професионални, да бъде одобрено от МОН.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ

В рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС, на 22 и 23 март, в Резиденция „Бояна“, ще се проведе среща на Група 1 „Работодатели“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Темата на форума е „Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места – бизнес перспектива“.

Форумът се организира от ЕИСК и Асоциацията на организациите на българските работодатели, която през 2018 г. се председателства на ротационен принцип от БСК.

Форумът ще бъде официално открит от вицепрезидента Илияна Йотова, председателя на парламентарната Комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов и министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. Участие са потвърдили зам.-министри и други официални лица.

Модератори на срещата ще бъдат Румен Радев (зам.-председател на УС на АИКБ) и Жана Величкова (Асоциация на производителите на безалкохолни напитки).

Продължаващото интензивно развитие на глобализацията, цифровизацията и демографските промени имат значително въздействие върху пазарите на труда и предприятията в цяла Европа. 40% от европейските работодатели срещат трудности при наемането на хора с необходимите им умения за растеж и иновации. В същото време, 70 милиона европейци нямат адекватни умения за четене и писане, а още по-малко имат математически и цифрови умения.

• Как да преодолеем разликата в уменията?
• Как да адаптираме образователните системи към днешните предизвикателства?
• Какво трябва да се направи на европейско и национално равнище?

Заедно ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в рамките на настоящата конференция.

Ръководителите на представителните организации на работодателите, създателите на политики и академичните среди ще обсъдят и споделят най-добрите практики, за да представят идеи и решения.

---

вж. ПРОГРАМА

Вижте събитието в календара на Българското европредседателство.

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Ваш изх. № 02-05-45 от 06.03.2018 г. с искане за формулиране на позиция по въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата мобилност

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас във връзка със запитването на Администрацията на Президента на Република България с изх. № 02-05-45 от 06.03.2018 г. относно позицията на българските работодатели по въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

От самото начало ще подчертаем, че позицията на организираните работодатели в България по отношение на наскоро приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е положителна.

Подкрепата на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), включваща четирите представителни на национално равнище организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, чийто членове създават 86% от БДС и дават работа на над 82% от наетите и която е българският член в Международната организация на работодателите (IOE), е изразена в нарочно писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов[1].

Също така, представителите на работодателите пледираха в подкрепа на приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във всички ресорни комисии в Народното събрание, където е обсъждана тази материя.

Бихме искали да подчертаем, обаче, че приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са само една умерено голяма стъпка към решаването на огромните проблеми, свързани с нормативната уредба на ЛЕГАЛНАТА трудова миграция в България.

Излагайки мотивите си в подкрепа на разширяване на достъпа до българския трудов пазар от страна на граждани на трети страни, бихме искали да Ви върнем към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното недвусмислено твърдение: „Една от основните причини за ниския икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширяването, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Напоследък на европейско ниво се дискутира интензивно как да се инвестира в хората. Проблемът, обаче, е в това, че дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме?

Трябва да се подчертае, че това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити. Затова „вносът“ на КВАЛИФИЦИРАНА работна ръка е без алтернатива.

За съжаление, вместо да положим усилия да привлечем по-голям дял от възможните трудови мигранти с висока квалификация, ние реформираме режима за достъп до българския пазар на труда с изключително бавни  темпове. И след промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) Република България остава страната с най-рестриктивен режим за внос на работници и високо квалифицирани специалисти. Остават още много ограничения и препятствия, които изобщо не се изискват от законодателството на Европейския съюз и са напълно наши, доморасли приумици.

Българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива. Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души. По данни на Националния осигурителен институт за 2016 г. това са 107 хиляди души, а за 2017 г. са 98 хиляди пенсионирани български работници и служители. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 души. Тук допълнително негативно влияние упражнява и нетната емиграция, която въпреки тенденцията на отслабване, остава на ниво от около 4000 души годишно.

В момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда. Самата безработица е вече под 6 %, като повечето безработни са без квалификация. Част от безработните демонстративно отказват да си търсят работа. Тук е мястото да отбележим, че аргументът на синдикатите, че в бюрата по труда има много малко обяви за търсене на работници НЕ е състоятелен. Бюрата по труда не са канал за търсене на квалифициран персонал от страна на българските работодатели. Всъщност, ако някой реши да задължи работодателите да обявяват всички свободни места в бюрата по труда (в момента такова задължение няма, за щастие на същите тези бюра), то тяхната работа ще бъде буквално блокирана от истински потоп от работодателски заявления. Бюрата по труда нямат капацитет да издирват дефицитните кадри за пазара на труда и за това никой не им се сърди. Те си имат своите компетенции и умения в менажирането на проекти по активните мерки в подкрепа на заетостта и на субсидираната заетост, където се справят със задълженията си.

Реалното положение с механизмите, по които работодателите търсят работници и специалисти у нас, е, че това става на първо място чрез агенции за подбор на персонал, на второ място – чрез обяви в интернет сайтовете и на трето място – с търсене „от уста на уста“ – с помощта на самите работници и служители в предприятията, чрез роднини, близки и познати.

Според последните данни на НСИ от 13 февруари 2018 г., за края на месец декември на 2017 година, наетите лица са 2 280 хиляди души[2]. Това е намаление с 34 хиляди души спрямо края на септември 2017 година. Намалението спрямо 2008 година е от порядъка на 250 хиляди души за изминалия десетгодишен период. Ако изключим от тях около 500 хиляди души от бюджетната сфера, излиза, че нетни платци са 1780 хиляди души. Срещу тях стоят 2 200 хиляди пенсионери и 500 хиляди бюджетни служители, които общо са нетни бенефициенти от бюджета. Отделно трябва да се имат предвид и голям брой граждани, които образно казано „са на социални помощи“.

Вижда се, че ако се разширява достъпът до пазара на труда, това ще доведе единствено до нарастване на броя на нетните платци и до повишаване на приходите в бюджета. Всякакви други твърдения са недобросъвестни спекулации и защита на съсловни интереси.

Несъстоятелни са и твърденията, че вносът на работна сила ще доведе до социален дъмпинг на пазара на труда. Особено ясно се вижда несъстоятелността на подобно твърдение при синята карта. На първо място, там има изрично изискване за заплащане с 50 % по-високо за „вносните“ специалисти с висше образование в сравнение с българските. Освен това работодателят има неизбежни разходи и ангажименти за заплащане на наем за квартира, за пътни разходи и за различни такси за специалиста със „синя карта“. Вносните специалисти са много по-скъпи от местните и при това положение работодателите еднозначно биха предпочели българските специалисти, стига да ги имаше на пазара на труда. Но тях ги няма.

Що се отнася до вноса на работници, така нареченият пазарен тест за тях е запазен. Тоест, за да внесем работници от трети страни, трябва да докажем, че в рамките на ЕС няма достъпни кадри за нашия пазар. За никакъв дъмпинг и за никакво „широко“ отваряне на пазара на труда не може да става дума.

Недостигът на човешки ресурси е главният задържащ фактор за нашето развитие. Той е и без съмнение главната причина за спада на инвестициите. Това се потвърждава от всичките анкети, които правим през последните 2 години. Това го показват данните, които се подават от всички смесени търговски камари в страната. Не достигат хора с всякаква квалификация и за всички икономически дейности: от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци, през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори – до машинни и електроинженери и IT специалисти.

Спогодбите за уреждане на трудовата миграция с Украйна и Молдова се бавят. И след приемането на промените в ЗТМТМ остават много утежнения на законово и подзаконово равнище от компетентността на МВнР, МВР и МТСП, които отново ни правят допълнително неконкурентно способни.

В държави от Централна и Югоизточна Европа като Румъния и Чехия има цели заводи с чужди работници. В Германия 17 % от заетите в икономиката са от трети страни, а ние сме внесли за 2017 г. 177 специалисти със синя карта и 3 500 сезонни работници в туризма за по три месеца работа. И това е при болезнен недостиг на стотици хиляди работници!

На фона на тези ужасни диспропорции, ние продължаваме да спорим трябва ли да остане ограничението за чуждестранни работници от 10 на сто от наличния персонал при положение, че подобно лимитиране в европейското законодателство няма!?

Приемането и влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е значителна стъпка към подобряване на пазара на труда в Р България, но следва да се има предвид, че не е единствената законодателна промяна, която следва да бъде предприета. На дневен ред е назрялата необходимост от изготвянето и внасянето на промени в Закона за професионалното образование и обучение, Закона за признаване на професионални квалификации и съответните подзаконови нормативни актове включително чрез ангажиране на компетентните държавни органи – МОН, МТСП, НАПОО, ДАТМН и др. По такъв начин ще бъдат преодолени пречки пред наемането на търсени специалисти от трети държави, ще се подобри ефективността на пазара на труда, което би било от огромна полза за цялото общество.

Във връзка с изложеното дотук, ние се обръщаме към Вас, г-н Президент, с молба за среща в удобно за Вас време, на която още един път да обсъдим проблемите на трудовата мобилност и трудовата миграция в страната ни. Ние разчитаме на държавническото Ви отношение към проблема.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ  

 

---

[1] http://aobe.bg/wp-content/uploads/2018/02/AOBR-pismo-ZTMTM-23.02.2018.pdf

[2] Прессъобщение на НСИ от 13 февруари 2018 г., Наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2017 г., http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/EmplsSalary2017q4_LFZ0SQE.pdf

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) на Общо събрание, което се проведе днес, прие отчетите за дейността през 2017 г., бюджет за 2018 г. и определи приоритетите в дейността си за 2018 г.

Основни приоритети на АИКБ са ускорено изграждане на електронното управление; продължаване на борбата със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията; продължаване на усилията за ограничаване на държавната намеса в икономиката и намаляване на регулаторната тежест и присъединяване на България към ERM II, Шенген и ОИСР.

Акцент в дейността на АИКБ ще продължи да бъде ускоряване на реформите в образователната система и по-широкото въвеждане на професионалното образование и дуалното обучение. АИКБ ще съсредоточи и усилия в изготвяне и координиране на приемането на предложения за облекчаване на трудовата миграция, разработване и обсъждане на нов Кодекс на труда, както и разрешаване на проблематичните въпроси в социално-осигурителната система. Реформата в здравеопазването и гарантиране на обществения контрол и управление на НЗОК също са част от задачите, по които Асоциацията ще работи през тази година.

АИКБ ще продължи да работи активно за цялостна реформа в енергетиката, включваща прекратяване на държавната помощ за „американските централи“ и засилване на контрола върху когенерациите и ВЕИ-тата. От Асоциацията настояват за приемане на нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара и за приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Сред останалите мерки, които най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща ¾ от икономическите дейности и над 10 000 компании се стреми да бъдат въведени, са повишаване ефективността на държавните дружества вкл. чрез листването им на БФБ и подобряване на енергийната свързаност на страната.

Общото събрание избра за нови членове на Националния съвет на АИКБ Магдалена Милтенова, представител на Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) и Калин Йончев, представител на Асоциация на професионалните гимназии по електротехника, електроника и компютърни технологии (АПГЕЕКТ).

Промени бяха гласувани и в състава на Контролния съвет на АИКБ.  Общото събрание избра Ивайло Петков, представител на Еврохолд България АД; Методи Янков, представител на МБАЛ „Сердика“ ЕООД и Никола Чакръкчиев, представител на Българска национална браншова камара охранители и детективи (БНБ КОД).

Участниците в общото събрание приеха единодушно да бъде учредена фондация с дейност в частна полза с наименование „Институт за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР)“. Сред основните цели на института ще са подобряването на бизнес средата и инвестиционния климат в Република България, насърчаването на предприемачеството, повишаване на конкурентоспособността и реиндустриализация на българската икономика.

Институтът ще изготвя също анализи, прогнози и икономическо моделиране и всякаква друга дейност, необходима за реализиране на горепосочените цели и ще развива издателска дейност; организиране на семинари и конференции; консултантска дейност; информационни услуги и др.

За председател на Управителния съвет на института беше определен проф. Стефан Петранов, а за членове проф. Емилия Ченгелова, проф. Богдан Угърчински, проф. Елка Тодорова, проф. Маргарита Колева,  д-р Милена Ангелова и д-р Милчо Близнаков. За изпълнителен директор Общото събрание на АИКБ определи доц. Теодор Дечев.

---

Повече за дейността на Асоциация на индустриалния капитал в България за 2017 г. може да видите тук.

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    КОПИЕ: Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният  приток – на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно. От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

1. По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации. Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно – чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията. Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление. Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) – при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.
2. По §4 – лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.
3. По §11 – добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.
4. По §12 – създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр. Накратко – назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

5. По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България. Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник – гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии). Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

С УВАЖЕНИЕ,

 

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ

Днес се проведе втора среща при министър-председателя по проблемите на енергетиката

Днес, 21 февруари 2018 г., се проведе втора среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Камен Колев (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

Беше обсъден напредъкът по договореностите от предходната среща, проведена на 6 февруари т.г. По време на срещата стана ясно, че:

1. Подготвени са поправки в Закона за енергетика, отнасящи се до дългосрочните договори с преференциални цени, с които ВЕИ и когенерации над 5 МВт ще бъдат задължени да продават енергията си на борсата, като ще им се доплащат премии, каквато е и европейската практика.
2. Излизането на ВЕИ и когенерациите от регулирания пазар на борсата ще се компенсира с намаление на количествата енергия за покриване на технологичните разходи, които ще се купуват по борсата.
3. Относно т.нар. американски централи се водят разговори с посредничеството на Европейската комисия за модела за калкулация на невъзстановяемите разходи.
4. С Министерството на енергетиката ще се работи по нотификация на държавна помощ за енергоинтензивните сектори (по модела с ВЕИ) и за ефекта от комбинираното високоефективно производство.

Предстои следващата седмица да се проведе нова среща с фокус върху американските централи и по-доброто управление на студения резерв.

Активният и ползотворен диалог между работодателските организации и представителите на законодателната и изпълнителната власт е аргумент за АОБР да отмени планирания за 28 февруари т.г. национален протест. В тази връзка, информираме, че протестът няма да се състои, но членовете на АОБР запазват степента си на готовност за активни протестни действия, ако стартиралият диалог бъде преустановен и не се постигнат набелязаните промени.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настояха за предприемане на дипломатически стъпки България да стане разпределител в енергийния проект „Бял поток“.

В писмо на трите организации до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова, се казва:

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубометра газ от Туркменистан за Европа.

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъния – Западна Европа.

„Бял поток“ е с дължина от 1 138 километра и ще доставя 16 милиарда кубометра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от Министерството на енергетиката на Грузия. GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г. планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 млн. USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.