Микро, малките и средни предприятия (ММСП) са от решаващо значение за развитието на конкурентоспособна, неутрална по отношение на климата, кръгова и приобщаваща икономика. За да бъдат успешни, те се нуждаят от подкрепа и подходяща среда, тъй като се сблъскват с ограничения на ресурсите като липса на персонал, на умения и ограничен достъп до информацията и знанията. За да се справят с предизвикателствата на двойната криза, породена от КОВИД и от конфликта в Украйна, ММСП се нуждаят от директна публична подкрепа на свръхвисоките разходи за електрическа енергия, природен газ, горива и суровини. Тази подкрепа следва да се предоставя като директни субсидии или чрез данъчни и ценови облекчения.

Това заяви д-р Милена Ангелова по време на международната министерска конференция „Увеличаване на устойчивостта на микро, малките и средни предприятия пред бъдещите шокове“, която се провежда в Никозия от 5 до 7 октомври. Събитието се организира от Съюза за Средиземноморието към ООН, в сътрудничество с Министерство на енергетиката, търговията и промишлеността на Кипър и Германското дружество за международно сътрудничество.

Според д-р Ангелова, въпреки сериозната ситуация, в която са поставени компаниите – увеличени цени на енергията и горивата, по-високи разходи за суровини, нарушени вериги на доставки, микро, малките и средни предприятия имат и нови възможности. Но за да се възползват от тях, ММСП се нуждаят от подкрепа за преодоляване на предизвикателствата, които срещат в пет области – достъп до финансиране, въвеждане на дигиталните технологии, публична подкрепа, недостиг на човешки ресурси и специфични потребности на различните под-групи ММСП.

В становището си тя изтъкна, че продължителният период на криза е свил ликвидността на по-малките компании, увеличил е допълнително дълговете им, като някои дори е изтласкал към фалит. По думите ѝ, за да се преодолеят тези негативи, най-спешната цел е да се възстанови нарушената бизнес среда. Като пример д-р Милена Ангелова даде необходимостта да бъдат опростени изискванията за кандидатстване по различни програми и инструменти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и намаляване на административната тежест. Като допълнение тя обърна внимание на националните регулаторни рамки, които трябва да улесняват организираното излизане от пазара на губещите предприятия чрез опростени процедури и леки административни разходи.

Сред другите съществени проблеми за компаниите са недостигът на работна ръка и липсата на умения в част от наетите лица. В становището, което Милена Ангелова представи, ЕИСК приветства обявените от ЕК пакети, чрез които се възприема конструктивен и последователен подход към миграцията на работници към Съюза. С набиращите скорост дигитален и зелен преходи и във време, когато недостигът на работна ръка и умения е очевиден във всички сектори на икономическата дейност, тези пакети могат да изиграят сериозна роля при подпомагане на компаниите.

По време на конференцията главният секретар на АИКБ обърна внимание, че зеленият и дигиталният преход са тясно свързани и за да се осъществят успешно от микро, малките и средните предприятия е необходима широка информационна кампания и обществена подкрепа.

В заключение д-р Ангелова отбеляза, че положителното социално-икономическо въздействие на микро, малките и средните компании в регионален аспект са отчита от всички държави. Тя приветства действията за създаване на благоприятни условия, чрез които компаниите да излязат по-силни и в добра форма от кризата, за да допринесат за конкурентно, приобщаващо, неутрално по отношение на климата и богато на работни места икономическо възстановяване.

По време на форума бяха обсъдени основните ограничения, забавящи развитието на компаниите, като липсата на достъп до финансиране, неблагоприятната бизнес среда, голямата разлика в развитието им в отделните региони, дигитализацията и зеления преход.

За повече информация вижте СТАНОВИЩЕ на Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) „МСП, предприятия от социалната икономика, занаяти и свободни професии / „Подготвени за цел 55“ (становище по собствена инициатива)“

• на български език;
• на английски език.

Фондация “Център за безопасност и здраве при работа” има удоволствието да обяви началото на Тринадесетото издание на традиционния конкурс за добри БЗР практики в България – “Годишни национални награди по безопасност и здраве при работа” за 2022 година. Конкурсът се провежда с любезната подкрепа на ИА “Главна инспекция по труда” – София.

В тази връзка организаторите отправят официална покана към всички предприятия, регистрирани и опериращи на територията на Република България, да участват в конкурса за определяне на тазгодишните носители на “Годишните национални награди по безопасност и здраве при работа” за 2022 г.

Основна цел на инициативата е да бъдат отличени примерите за добри практики в областта на здравословните и безопасни условия на труд, както и да се насърчат дейностите, свързани с превенция и контрол на рисковете на работното място, чрез активно включване на всички заинтересовани страни.

Право на участие в конкурса „ГОДИШНИ НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА“ имат всички предприятия, регистрирани и опериращи на територията на Република България, независимо от икономическата дейност, която извършват и отговарящи на условията за съответната категория, за която кандидатстват. За целта те следва да попълнят и изпратят в определения за това срок, всички документи за участие по предварително одобрен образец.

Победителите във всяка една от категориите ще се оценяват и определят от специално сформирана за целта комисия, включваща представители на:

• ИА „Главна инспекция по труда“;
• Организации на работодателите;
• Организации на работниците;
• Специалистите по БЗР към предприятията, отличени с първо място в съответната категория в предходното издание на конкурса;
• Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“.

Класирането се извършва въз основа на информацията, съдържаща се в заявлението за кандидатстване и представените по преценка на съответният кандидат допълнителни материали (вкл. снимки, илюстрации, графики, диаграми, презентации, видеа и т.н.). Възможно е при необходимост да бъде организирана и среща с представители на предприятието или посещение на място от Дирекция „Инспекция по труда“ по местонахождение.

Информацията за конкурса и правилата за участие са публикувани на сайта на организацията: https://profil.fcbzr.org

Крайният срок за подаване на документи и заявление за участие е 27.01.2023 г. (петък) до 17:00 часа. Правилата за участие можете да намерите и на този линк.

За въпроси и допълнителна информация – office@fcbzr.org или на телефон: 0888 601 009.

---

За организаторите:

Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“, чрез обединяване и подкрепяне дейността на специалистите по безопасност и здраве в изградените клубове в страната, има за цел:

• Да работи за издигане престижа на професията „специалист по безопасност и здраве при работа“;
• Да подпомага професионалното израстване и реализиране на членовете на клубовете, както и организиране и активизиране на тяхната дейност, за решаване проблемите в областта на безопасността и здравето при работа;
• Да оказва съдействие за внедряване, развитие и разпространяване на иновации, знания и опит в областта на безопасността и здравето при работа.

Андрей Арнаудов: На 9 октомври ще се сбъдне една наша отдавнашна мечта

---

На 9 октомври в Мюнхен ще се състои първото събитие на Bulgaria Wants You в чужбина. Присъствието на „Живот и кариера – защо в България?“ е напълно безплатно, но изисква предварителнa регистрация на www.bulgariawantsyou.com. АИКБ е партньор на инициативата.

„Няма да излъжа ако кажа, че истински се вълнувам за предстоящото събитие на Bulgaria Wants You в Мюнхен. На 9 октомври ще се сбъдне една наша отдавнашна мечта, а именно – да отидем при българите в чужбина. След няколко години на световна пандемия дойде моментът, в който ще се срещнем на живо с българските емигранти“, споделя Андрей Арнаудов от името на организаторите и добавя: „Това е само първото от поредица планирани събития в Европа. Те имат за цел да представят пред българските общности зад граница конкретни предложения за работа в България. На събитието „Живот и кариера – защо в България?“ ще има работодателски щандове, мотивиращи лектори и най-важното – всички гости ще имат възможност да видят, че България се променя“.

Българската общност в Германия ще може да се срещне освен с основателите на платформата – Иван Христов и Андрей Арнаудов и с президента Росен Плевнелиев, с журналиста Георги Тошев, с продуцента Магърдич Халваджиян и певицата Люси Дяковска. Освен лекторски панел, в който гостите ще разказват за своите трудности по пътя към успеха, ще има и много работодателски щандове на български и немски компании. Те ще предлагат конкретни позиции за кариерно развитие в България.

На днешното си заседание правителството одобри програма за компенсиране за високите цени на електроенергията за небитовите потребители и за операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за периода 1 октомври – 31 декември 2022 г. Компенсациите по програмата ще бъдат изплатени до 31 март 2023 г.

Одобрената програма доразвива предходните действащи подобни документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите цени на електроенергията. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни потребители, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи. Индикативният бюджет на програмата е в размер на близо 3. 594 млрд. лв., от които около 3.214 млрд. лв. са предвидени за компенсиране на небитовите крайни клиенти и 380 млн. лв. – за операторите. Средствата ще бъдат осигурени от допълнителни целеви вноски, които държавните предприятия от сектор „Енергетика“ ще внесат във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 250 лв/МВтч.

Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електроенергията, която закупуват за технологичните си разходи. Максималният размер на компенсацията за тях се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на БНЕБ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена от 421.08 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа и 446.78 лв/МВтч за операторите на електроразпределителните мрежи.

Компенсирането на операторите и през четвъртото тримесечие ще съдейства за намаляване на финансовия им дефицит, който се натрупва заради повишени технологични разходи. Така се ограничава необходимостта от поскъпване на мрежовите услуги за всички крайни потребители, в това число – и за битовите.

Следва пълният текст на писмо от АОБР във връзка с планираните промени в Наредба 2 за регулиране на цените на природния газ, чрез които се предвижда евтиният азерски газ да бъде резервиран за потребителите на регулирани цени (топлофикационните дружества):

---

Изх. № 05-01-27/13.09.2022 г.

ДО: Г-Н НИКОЛА СТОЯНОВ, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ДОЦ. Д-Р ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

ОТНОСНО: Предложения за изменение на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР,

С предвидените изменения на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ се предвижда газът, закупуван от „Булгаргаз“ ЕАД на най-ниска цена, да бъде резервиран за потребителите на регулирани цени. Това е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията.

Категорично се противопоставяме на подобна политика, особено във времена на енергийна криза и неосигурени доставки!

Изразените от Вас идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас поради следните причини:

1. Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и AGSC.

Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и AGSC се осъществяват въз основа на заявените годишни количества от всички потребители, включително индустрията. Това важеше и за заявените количества от ООО „Газпром експорт“, валидно е и за количествата, закупени от „Булгаргаз“ ЕАД от алтернативни доставчици, включително такива на втечнен природен газ (ВПГ).

 Ценовата формула, по която „Булгаргаз“ ЕАД заплаща газа на AGSC, е валидна за цялото количество, доставяно по договора, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината „Булгаргаз“ ЕАД да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от страна на КЕВР. Бихме искали и да припомним, че това е и причината, поради която цената, определена в договорите за доставка на газ по „свободно договорени цени“ между „Булгаргаз“ ЕАД и промишлените предприятия, е цената, която общественият доставчик предлага за утвърждаване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за индустрията зависи от процеса по ежемесечното утвърждаване на регулираните цени.

С оглед на това, разделното ценообразуване за крайните клиенти, в зависимост от това дали са на регулирани, или свободно договорени цени, на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия, е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилегировани потребители. Това директно противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС.

След въвеждането на IGB в търговска експлоатация, газът от Азърбайджан ще започне да постъпва в страната през първоначално договорената входна точка. Това ще доведе до осезаемо намаляване на цената на този газ. До този момент, само 1/3 от договорените с AGSC количества се ценообразуват по оригиналната ценова формула, което допринасяше за ръста в цените. До този момент индустрията плащаше скъпия газ, а когато се постига позитивен ценови ефект, той ще се преразпредели само на регулираните предприятия, а бизнесът ще плаща още по-скъп газ.

Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение.

Бихме искали да отбележим и обстоятелството, че индустрията е редовен платец на своя доставчик. На този фон, най-големият потребител на природен газ по регулирани цени трупа огромни задължения към „Булгаргаз“ ЕАД (понастоящем – над 1 млрд. лв.), което в перспектива може да заплаши финансовата стабилност на „Булгаргаз“ ЕАД и БЕХ ЕАД, както и да постави под риск доставките на газ по дългосрочни договори за страната в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани.

2. Кръстосаното субсидиране.

Многократно сме изразявали становището, че стремежът за осигуряване на достъпна енергия (електрическа, топлинна и природен газ) за бита е разбираем, но е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Справянето с енергийната бедност обаче преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници.

Българската индустрия дълги години субсидираше цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена „задължения към обществото“ на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени, за сметка на изключването ѝ от достъп до източници на природен газ на конкурентни цени. Това идва на фона на няколкомесечна тежка за потребителите ситуация на пазара на електрическа енергия, изчерпани резерви и висока несигурност за базовата индустрия, подплатени от екстремни ценови равнища и рискове за снабдяването с природен газ.

Дългосрочните договори за доставка са договаряни на държавно равнище и следва ползите от тях да се разпределят равномерно измежду всички пазарни участници, а не да се създават привилегировани групи потребители.

Бихме искали да припомним, че и понастоящем „Булгаргаз“ ЕАД има възможността да продава на цена под регулираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в чл. 6 от Наредба №2: „Енергийните предприятия могат да прилагат по-ниски от утвърдените от комисията цени, при условие че това не води до кръстосано субсидиране между отделните дейности, както и между групите клиенти.“

3. Цена „задължения към обществото“.

Към цената на природния газ се заплаща и добавка за задължения към обществото, чийто размер също се определя от КЕВР. Тези задължения произтичат основно от наличието на клиенти с неравномерно потребление в годишен разрез, които са най-вече топлофикационни дружества. Въпреки това, съгласно Наредба №2 тези разходи се заплащат солидарно от всички пазарни участници, включително и от индустрията, която е с равномерно потребление.

4. Модел на пазара на природен газ

Ако сега се осъществят намеренията за „разделяне“ на функциите на „Булгаргаз“ ЕАД (обществена доставка и „свободен“ пазар), това ще бъде поредната промяна на газовия пазар, извършена по средата на действащи дългосрочни договори и направена без предварително обсъждане със заинтересованите страни.

Нещо повече, това ще доведе до явна неравнопоставеност на икономически оператори от едни и същи индустрии, което е пазарна дискриминация и е явно нарушение на европейското конкурентно право. Това е така, тъй като някои индустриални предприятия се снабдяват от крайните снабдители, а техни конкуренти от същия отрасъл се снабдяват от „Булгаргаз“ ЕАД. Така част от икономическите оператори ще продължат да се възползват от регулираните цени.

Категорично се противопоставяме на изменението на пазарния модел, когато ЕК обмисля налагане на таван на цените. В момент на ценова нестабилност и явен риск за сигурността на доставките, такива действия биха довели до „изхвърляне“ на българската индустрия на спот пазара, което ще има изключително негативни последици върху цялото общество. На практика, за да се подпомогне определена категория потребители, се застрашава функционирането на значима част на българската икономика.

По отношение на топлофикационните предприятия, без да целим противопоставяне на категориите потребители, бихме искали да припомним, че се изплащат и премии за произведената от тях електрическа енергия.

Нещо повече, не чухме да се предлагат мерки за ограничаване на потреблението на природен газ от топлофикационните предприятия, а всички такива искания бяха насочени към индустрията. Така, най-големият консуматор на газ в страната остава встрани от тези процеси, които засягат всички потребители на газ в Европейския съюз.

С така предложените изменения, на пазара на газ в страната ще се създадат дефекти, подобни на пазара на електрическа енергия, където, за да се потискат цените за бита, се насочва електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ към регулирания пазар, намалявайки предлагането на свободния пазар и замествайки тази енергия с много по-скъпи източници. Същата ситуация ще бъде репликирана и на пазара на природен газ.

В резултат на това, всички индустриални предприятия, присъединени към газопреносната мрежа, ще бъдат директно или индиректно извадени на спот пазара (ще бъдат принудени да закупуват спотово от борсите или чрез спотово индексирани контракти от търговци). Това ще бъде пагубно за производствените предприятия, които, в крайна сметка, няма да могат да си плащат сметките.

С оглед на гореизложеното, категорично заявяваме, че всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на „евтиното парно“ ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната. Наред с електроенергията, природният газ е основен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството и стъклопроизводството. Тези отрасли имат съществен принос към търговския баланс и формирането на БВП на страната. Преработващата промишленост е и основен работодател в страната.

Поради характера на продуктите, произвеждани от базовата индустрия, повишаването на производствените им разходи води до множество отрицателни ефекти:

1. Генерира се инфлация, породена от поскъпването на строителните и опаковъчните материали, металите, торовете (които оказват влияние и върху цените на храните), машините, съоръженията и оборудването;
2. Вкарва предприятията в режим на минимизиране на разходите, който се изразява в прекратяване на инвестициите, намаляване на производството, намаляване на разходите, като неизбежно се стига до съкращаване на работни места;
3. Загуба на конкурентоспособност спрямо преки конкуренти в ЕС и в трети страни с по-ниски разходи за енергоносители. В този случай повишаването на цените на енергията, покачването на цените на продукцията, когато това е възможно, и намаляването на производствените мощности, води до загуба на дял на външните пазари. При някои производства тези ефекти се подсилват, поради това, че продуктите им се продават на световни борсови цени и нарасналите разходи не подлежат на прехвърляне в крайната цена. Това важи с особена сила за базовите метали и торовете. Така се оказва пряко отрицателно въздействие върху експорта на страната и платежния ѝ баланс. България е отворена икономика, в която много от производствата са експортно ориентирани и конкурентоспособността е от съществено значение за поддържане на икономическия ръст;
4. Повишаването на производствените разходи води до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал.
5. Базовата индустрия е основополагаща за осигуряването на материалите, необходими за осъществяването на зелената сделка и нисковъглеродния преход на енергетиката и икономиката. Енергоинтензивните отрасли също са важна част от кръговата икономика – металургията и стъкларската промишленост, например, осигуряват огромна възможност за пълното рециклиране на метали и стъкло, торовите заводи оползотворяват сярната киселина, получена в металургията в резултат на очистването на газовете и т.н. Неконкурентоспособността на такива производства у нас може да доведе до изместването им и осъществяването на дейността им на места с по-ниски екологични стандарти. Това явление е известно като „изтичане на въглерод“.

Поради това, като индустриалци, настояваме да продължаваме да закупуваме природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортният потенциал на националната икономика. Също така, Ви приканваме към диалог, какъвто сме имали досега на добро равнище, като Ви насърчаваме да обсъждате всички намерения за промяна на пазарния модел със заинтересованите страни.

В противен случай, неизбежно ще се стигне до масови протести във всички законови форми.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ, Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ

Изх. №03-00-21/08.09.2022 г.

ДО Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ Г-Н ХРИСТО АЛЕКСИЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКА Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА Г-Н НИКОЛА СТОЯНОВ, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

       

ОТНОСНО: Мерки за компенсиране на небитовите потребители на ел.енергеия

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

С настоящото писмо се обръщаме към Вас с призив за спешно приемане на Постановление на Министерския съвет за прилагане на гласуваните чрез Закона за държавния бюджет компенсации на високите ел.енергийни цени през четвъртото тримесечие на 2022 г., с оглед изтичането на 30 септември т.г. на срока на действие на настоящото ПМС.

Евентуално забавяне на подобно решение ще доведе до тежка ликвидна криза в огромната част от небитовите потребители на ел.енергия, с краен ефект – спиране на производства и съкращаване на работни места. На фона на продължаващите серия от кризи, българският бизнес не е в състояние да понесе пореден ценови удар. Припомняме, че в групата на небитовите потребители, освен предприятията, са и всички обществени институции – болници, училища, детски градини, музеи, театри, общински администрации и т.н.

В допълнение, настояваме в изготвяния в момента проект на Държавен бюджет за 2023 г. да бъдат предвидени средства за продължаване на програмата за компенсиране на небитовите потребители на ел.енергия и след 1 януари 2023 г., като се подготвят изменения в Закона, за да може да се ползват като източник, наред с БЕХ, и неочакваните печалби при електропроизводството и в частния сектор.

Обръщаме внимание, че компенсациите не са „помощи“, а връщане на надвзетото от предприятията, в резултат от изкривения пазар. АОБР, чиито членове създават 86% от БДС и дават работа на 82% от наетите в България, няма да се поколебае да използва всички законни средства, за да се противопостави на прекратяване или забавяне на програмата за компенсиране. Тя не ползва средства от Държавния бюджет, а нейното прекратяване или влошаване на условията би обрекло огромна част от българските предприятия!

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ     

Сред членовете на авторитетното жури е и председателят на АИКБ

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) инж. Васил Велев за поредна година е в журито на конкурса Career Show Awards – награди, отличаващи най-добрите работодатели и успешни практики в сферата на човешките ресурси и работодателската марка. През тази година компаниите са подали общо впечатляващите 457 кандидатури в различните направления.

Сред членовете на журито личат имената на изтъкнати работодатели, предприемачи, журналисти, ръководители на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, на Българската фондова борса, на WWF България, БТА, синдикати, БЧК, учебни заведения и други доказани професионалисти в различни сфери, които с работата и визионерското си мислене са авторитетни обществени личности.

Като цяло, Career Show е модерна платформа за работа, базирана на кариерни събития. През тази година водещото кариерно събитие за квалифицирани кадри Career Show 2022 ще свърже някои от най-големите работодатели в България и Европа с подходящи кандидати на живо и онлайн. То ще се проведе на живо на 20 септември в Sofia Event Center и на 21 септември oнлайн. Своите формули за успех пред участниците ще споделят специалните гости Левон Хампарцумян, Мадлен Алгафари, Росен Плевнелиев, Саня Жекова и много други.

“Благодарни сме на нашите партньори, с които успяваме заедно да допринесем за развитието на връзката между бизнеса и квалифицираните кадри. Двудневното събитие Career Show 2022 ще даде възможност за лична среща между търсещи и предлагащи работа както на живо в Sofia Event Center, така и онлайн от всяка точка на света”, споделят организаторите.

Компаниите, които се включат в Career Show 2022 ще могат да се срещнат с предварително подбрани кандидати. Събитието предлага широки възможности за набиране на квалифицирани кадри на живо и чрез иновативен софтуер – онлайн. А също така и чудесни възможности за „employer branding“.

Повече информация за участието на работодатели ще намерите тук: careershow.bg/expo/employers/

По инициатива на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов се проведе среща с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Енергийната и икономическата криза са огромни предизвикателства за българската икономика. Затова се нуждаем от спешни мерки за справяне с последиците, така че те да могат да отговорят успешно на сътресенията, свързани със стремителното и трудно за прогнозиране повишаване на цените на електрическата енергия, енергоносителите и горивата и с нарушените вериги на доставки. Факторите за всичко това са много –продължаващата пандемия от Ковид – 19, военният конфликт между Русия и Украйна и наложените санкции, натискът върху въглищните централи и по-високите цени на квотите за емисии парникови газове с цел ускоряване постигането на целите за климатична неутралност, увеличаващата се инфлация, както и други конюнктурни фактори. България има нужда от рационални и отговорни действия, чрез които да се осигурят необходимите количества природен газ на разумни цени, както и да продължи моделът за компенсиране на небитови потребители на ел. енергия до края на 2022 г. Това е бе основното послание на Асоциация на индустриалния капитал в България по време на разговора с икономическия министър.

От АИКБ приветстваха инициативата на служебния кабинет и в частност на г-н Стоянов за проведената анкета сред предприятията относно възможните проблеми пред стопанските потребители вследствие нарушение на доставките на природен газ. Според анкетираните дружества съществуват ограничени възможности за заместване с друг енергиен ресурс, но с очаквани екологични негативни ефекти при преминаване към изкопаеми течни горива, потенциални логистични проблеми, както и икономически неефективни принудителни инвестиции с временен характер. Обсъдена бе нуждата от предварително разработване на механизми за евентуална инвестиционна подкрепа при такъв технологичен преход, отчитайки временния характер на мерките и екологичните ограничения. Според предварителните данни от анкетираните членове на АИКБ може да се очаква повишено електропотребление в следващите месеци. Ако не се намери решение очакванията на експертите на работодателската организация са за изключително трудни месеци пред българската индустрия и за криза с отоплителния сезон – ограничено топлоподаване, намалено или преустановено подаване на газ към предприятията.

От АИКБ категорично заявиха, че България трябва да използва адекватно лостовете, които има, за преговори с всички възможни доставчици на природен газ, за да максимизира ползите за икономиката и обществото ни, без да прави компромиси с общоевропейските ценности и принадлежност.
Особено внимание страните обърнаха на компенсационния модел в сферата на небитово потребление на електроенергия. Това бе отчетено като основен приоритет, както в продължение на усилията за подкрепа до момента, което е положително наследство от предишния кабинет и парламент, така и предвид очакванията за ценови нива и евентуално повишено потребление като алтернатива на газопотреблението.
Освен така необходимото решаване на безпрецедентните проблеми в сектор „Енергетика“ от Асоциацията считат, че правителството трябва да работи за ускоряването на инвестициите чрез Плана за възстановяване и устойчивост и Споразумението за партньорство и програмите към него.

Асоциация на индустриалния капитал в България запозна министъра на икономиката и индустрията с предложенията си за приоритетни операции в подкрепа на бизнеса и заетостта, с които Управляващите органи спешно да стартират изпълнението на програмите за периода 2021-2027 г. Предложенията са насочени към осигуряване провеждането на съответните политики, както и подготовка за бърз старт на грантови схеми, насочени към подкрепа за: производствени инвестиции, подобряване на енергийната ефективност, дигитализация на МСП, заетост и развитие на умения, подобряване на условията на труд, иновации и др.
Бързото стартиране на процедурите ще даде така необходимата спешна подкрепа на българските предприятия, като по този начин ще подкрепи инвестициите в икономиката ни. От изключителна важност е и работното взаимодействие при подготовката им. За АИКБ прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства може да бъде постигнато само чрез паритетно представителство на държавата и социалните партньори в органите за управление и контрол.

„За Министерство на икономиката и индустрията е изключително важно да работи в тясно сътрудничество с организации като АИКБ. Разчитаме на експертизата ви. Това което мога да ви обещая е, че ще положим максимални усилия да решим краткосрочните проблеми с доставките на газ, но ще работим и по стартирането на дългосрочни инициативи за подобряване на икономическата обстановка в страната. За мен лично е важно в това кратко време, което има служебния кабинет, да показваме конкретни резултати, които правят икономиката ни по-конкурентна и готова да посрещне всички предизвикателства, които обсъждаме днес“, заяви министър Никола Стоянов.

По време на срещата бяха обсъдени още членството на страната в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и подкрепата за малките и средни предприятия. Министърът на икономиката и индустрията препотвърди ангажимент за усилени действия за насърчаване приемането на страната ни в една от най-значимите международни организации.

ОТВОРЕНО ПИСМО

Българският бизнес ще понесе опустошителен удар само след броени дни. Цената, на която производствата и обществените потребители ще заплащат природния си газ през август, ще бъде 286,84 лв./MWh! Вместо четири пъти по-евтин газ, получаваме два пъти по-скъп, в сравнение с април. Предприятията не могат да генерират такива приходи, че да платят сметките си. Комбинацията на тази цена с цените на електрическата енергия и хаосът с компенсаторния механизъм там е равносилна на смъртна присъда за българската икономика.

Надплащането над априлската цена е 42 лв./MWh през юли и ще бъде 142 лв./MWh през август! За юли българските потребители са надплатили 90 млн. лв., а за август допълнителната сметка е 300 млн. лв.! И това са разходите, без да се включва нагнетяването на газ в „Чирен“, което ще доплатим солено през студените месеци!

Междувременно, се очаква бизнесът да работи, да произвежда, да плаща заплати, да внася данъци в хазната.

Настояваме до края на работната седмица:

• Да бъде изпълнено обещанието, дадено ни на 16 май, за компенсиране на цената на природния газ над априлските равнища.
• Да бъдат възобновени спешно доставките на природен газ от ООО „Газпром експорт“, съгласно съществуващия договор. Само по този начин ще се гарантира работата на бизнеса, топлоснабдяването на гражданите и запълването на газохранилището „Чирен“. Към момента това е единственият начин за сигурно посрещане на есенно-зимния сезон и овладяване на ценовия шок.
• Да бъде обявена прогнозната цена за септември 2022 г.
• Да бъдем уведомени официално дали и докога са гарантирани доставките на природен газ.
• Да бъдем уведомени официално какви стъпки се предприемат за гарантиране на газоснабдяването в пълен обем от 1 януари 2023 г. Работи ли се за сключване на дългосрочни договори за доставка на конкурентни цени?
• Да бъдат предприети бързи и конкретни действия, които да гарантират, че руската страна няма да предяви претенции към „Булгаргаз“ ЕАД по клаузата „вземи или плати“, съществуваща в дългосрочния договор между двете страни.

Предприемането на тези действия е неотложно, ако искаме българската икономика да оцелее и домовете ни да са топли.

ОТВОРЕНО ПИСМО

За пореден път Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е принудена да алармира за тежък проблем, чието решение е оставено на политическото безвремие, в което българският управленски елит постави икономиката и обществото ни.

Повече от година високите енергийни цени тероризират небитовите потребители, а косвено и цялото общество, което вече бере горчивите плодове на инфлационните процеси.

Месеци наред пишем писма, правим разчети, предлагаме механизми, организираме срещи, призоваваме за разум и прагматизъм, но почти без резултат. Единственият резултат до момента е гласуваната от Народното събрание актуализация на Държавния бюджет, чрез която беше планирана компенсация на ел.енергията над прага от 250 лв./МВтч. С тази изстрадана, но необходима стъпка, обаче, не се изчерпаха отговорностите на държавата към икономиката и обществото!

За да бъде приложен Законът за държавния бюджет, Министерският съвет трябва да приеме решение за определяне на допълнителните вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с които да се финансира програмата за компенсиране на небитовите потребители на ел.енергия за периода юли-декември 2022 г. Такова решение липсва, а отговорният вицепремиер е… в отпуск!

Липсата на такова решение възпрепятства сключването на договори между Министерството на енергетиката и търговците на ел.енергия, което означава, че последните ще начислят в месечните фактури на небитовите потребители пълния размер на цената, без очакваната компенсация.

Казано иначе, само след два работни дни, на 1 август ще започне фактурирането към небитовите потребители и в тези фактури няма да има нито стотинка компенсация, а фактурираната цена ще е в пъти над икономически поносимата. Така всички български предприятия и всички обществени институции (болници, училища, детски градини, музеи, театри, общински администрации и т.н.) ще трябва да плащат политическото безхаберие на забравили своя дълг управленци!

Всеки разумен и средноинтелигентен човек ще разбере какво всъщност следва от това – следват ликвидни проблеми, невъзможност за плащане на непосилните енергийни сметки, фалити на предприятия и закриване на обществени институции, хиляди безработни, висока инфлация, обедняване, икономически крах!

Напомняме, че като представители на бизнеса, който е и коректен данъкоплатец, сме работодатели на всички участници в управлението на страната. Именно като техни работодатели настояваме да си вършат работата отговорно и в срок. Уви, не виждаме подобно старание от тяхна страна. Виждаме множество дефицити на умения и огромен „производствен брак“, влияещ разрушително на икономиката ни. Няма разумен работодател, който би търпял дълго това! И нашето търпение се изчерпа!

Настояваме за СПЕШНО решение на Министерския съвет за прилагане на гласуваните чрез Закона за държавния бюджет компенсации на високите ел.енергийни цени. В противен случай, икономическата ситуация в страната ще бъде взривена, а последиците ще бъдат за ВСИЧКИ!

ГОСПОДА УПРАВЛЕНЦИ,

Вашето пребиваване във властта е временно, но икономиката и обществото са постоянни величини, които функционират не от мандат до мандат, не от избори до избори. Икономиката и обществото се нуждаят от отговорно управление, стабилност и предвидимост! Разчитаме поне за кратко да загърбите политическите си битки за оцеляване и да помислите за оцеляването на българската икономика, защото тя трябва да остане и след Вас!