Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) организира изслушване като част от последващите му действия във връзка със становището му по собствена инициатива „Повишаване на ефективността на политиките на ЕС за МСП“ (докладчик: Милена Ангелова), прието през юли 2017 г.

Изслушването ще се проведе на 9 ноември 2017 г. от 9:30 до 13:00 часа в гр. София, Гранд Хотел София, зала „София“.

Основната цел на изслушването ще бъде да се обсъдят ефективността и ефикасността на политиките на ЕС за МСП и да се събере ценна информация и обратна връзка по въпроса от българските заинтересовани страни, с оглед на намиране на начини за подобряване на политиките. Специален акцент ще бъде поставен върху препоръките, очертани в становището на ЕИСК, с цел прилагането им на национално равнище. На преден план ще бъдат поставени въпроси като достъпа до финансиране, подобряване на достъпа до пазарите и излизането на международните пазари, насърчаване на предприемачеството, намаляване на административната тежест, опростяване на регулаторната рамка, подкрепа за конкурентоспособността на МСП и иновациите.

Освен това ще се обсъдят решения за по-добро насочване на политиките и разработване на мерки, които да съответстват на различните видове и размери на предприятията. Заинтересованите страни също ще бъдат приканени да споделят мнението си относно настоящото определение за МСП, както и относно потенциалната необходимост от преразглеждането му.

Предоставяме на Вашето внимание проекта на програма за събитието и материалите по темата.

Ако имате въпроси, моля, свържете се със секретариата на АИКБ (v.radeva@bica-bg.org, Валентина Радева).

---

Повече информация за събитието може да намерите в следните документи:

• Становище за повишаване на ефективността на политиките на ЕС за МСП;
• Становище относно новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия; 
• Становище  за потенциала на малките семейни и традиционни предприятия за ускоряване на развитието и икономическия растеж в регионите;

В позицията на АИКБ по проекта на Бюджет за 2018 г. се подчертава, че има възможност БВП да нарасне през 2018 година между и над 3.8 – 4.2 %, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси

Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 г. беше обсъдена на проведено вчера заседание на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново предупреждава, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по браншове, ако бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“). Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация.

Друга важна тема беше обсъждането на това какви мерки да бъдат предприети в европейски и в национален план за насърчаване на МСП, които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал г-н Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация. Затова според него е особено важно прилагането на Акта за малкия бизнес, както и на теста за малки и средни предприятия при оценката на определени административни актове. Тъй като осигуряването на по-добри условия за МСП е един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, АИКБ също активно се включва в дискусията по темата, като основните предложения са свързани с:

• Искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения;
• Въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие;
• Провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.

В партньорство с Европейския икономически и социален съвет АИКБ ще организира специална дискусия по темата през следващата седмица – на 9 ноември от 9.30 ч. в Гранд Хотел София.

Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България обсъди възможностите на иновациите за развитие на бизнеса. Те бяха представени от г-н Владимир Йосифов, директор в Световната организация по интелектуална собственост /WIPO/. По негови данни, ако преди 1990 г. у нас са се подавали 4500 заявки за изобретения и 600 – за търговски марки годишно, то днес заявките за изобретения са 150 годишно, а молбите за регистриране на търговски марки достигат 1500.   Успешните иновации обаче зависят от реализацията на пазара, категоричен е експерът. Ако единица е инвестицията в едно изобретение, изработването на прототип ще струва – 10 единици, пробното производство – 100, а излизането на пазара – 1000.  Индустриалната инфраструктура на малката фирма у нас, която има 10-15 служители не й позволява такива разходи за инженери, за адвокати и за маркетинг на изделието.

Тук е и ролята на АИКБ, смята Владимир Йосифов, която да подпомогне малките и средни компании в страната.

Най-представителната на национално равнище работодателска организация АИКБ, която обхваща 3/4 от икономическите дейности в страната,  има трима нови членове. Националният съвет на работодателската организация одобри вчера членството на „ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ” АД, на Българската асоциация за текстил и кожи и на фармацевтичната компания „АБВИ” ООД.

Така АИКБ става още по-компетентна да представлява българския бизнес, коментира председателят на Асоциацията Васил Велев.

---

Прилагаме прессъобщение в PDF и Word формат.

В словото си от името на СЕЕР д-р Милена Ангелова изпрати ясно послание към участниците във форума за необходимостта от насърчаване на икономическия растеж в Европейския съюз

Тристранната социална среща на върха за растеж и заетост предостави навременна възможност за обсъждане на социалното и икономическото измерение на Европейския съюз. Във форума взеха участие министър-председателят на Естония г-н Юри Ратас, президентът на Европейския Съвет г-н Доналд Туск, президентът на Европейската Комисия г-н Жан Клод Юнкер, представители на множество европейски институции, както и министърът на труда и социалната политика на Република България г-н Бисер Петков.

По време на тристранните социални срещи, провеждани в средата на всяко председателство, европейските социални партньори изразяват вижданията и прогнозите си за развитието на икономическото и социално измерение на Европа, за постигнатия напредък и начините за подобряване на ефективността на политиките и ускоряване на реформите в Европейския съюз и в страните – членки. Следващата подобна среща ще се проведе в София, в рамките на Българското председателство, през април 2018 г.

В заключение напомняме, че на свое заседание на 16 октомври тази година Управителният съвет на АИКБ номинира д-р Милена Ангелова отново за поста вицепрезидент на СЕЕР с мандат до 2020 г. Д-р Ангелова е вицепрезидент на CEEP от 2012 г., когато беше избрана като първата жена в четиричленното председателство на СЕЕР.

Като член на СЕЕР и официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия, Асоциация на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативните комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

Повече информация относно проведената Тристранна социална среща за растеж и заетост може да намерите на www.consilium.europe.eu/en/meetings/european-council/2017/10/18/

На свое заседание днес Управителният съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди препоръки по проекта на Държавен бюджет на страната за 2018 г.

На основата на вече проведено допитване сред своите членове най-представителната на национално равнище работодателска организация, която обхваща 3/4 от икономическите дейности в страната, потвърждава прогнозата на правителството за ръст на икономиката през следващата година. Според експерти на Асоциацията българската икономика може да нарасне през 2018 г. между 3.8 и 4.2%. Пълният текст на препоръките по проекта на Държавен бюджет на Република България за 2018г., както и анкетата сред членовете на АИКБ може да намерите в прикачените файлове.

На днешното си заседание ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България номинира д-р Милена Ангелова за поста вицепрезидент на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (СЕЕР) с мандат до 2020 г. Д-р Ангелова е вицепрезидент на CEEP от 2012 г. Като член на СЕЕР и официален партньор в социалния диалог на Европейската комисия, Асоциация на индустриалния капитал в България поддържа редовни контакти с институциите и консултативните комитети на Европейския съюз, участва в изготвянето и променянето на регламенти, директиви и други законодателни актове, формиращи европейския бизнес климат.

Днес г-н Васил Велев и министър Лиляна Павлова подписаха споразумение за партньорство

Днес председателят на АИКБ, Васил Велев и министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС, Лиляна Павлова подписаха споразумение за партньорство по повод предстоящото ротационно председателство, на което страната ни ще бъде домакин. По този начин, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании, активно се ангажира с подкрепа в процеса на подготовката и на провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през първата половина на 2018 г.

И двете страни се обединиха около становището, че Споразумението е израз на реалното сътрудничество между държавата и предприемачите у нас за подготовката и осъществяването на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Споразумението отчита необходимостта от активното участие на българския бизнес в тези дейности, както и факта, че българските производители и доставчици, и предлаганите от тях стоки и услуги ще популяризират най-добре страната като домакин сред останалите европейски държави.

В подписания документ АИКБ приема да съдейства за осигуряването посредством спонсорство на стоки или услуги за осъществяване на Председателството.

Предметът и условията на всяко спонсорство ще се уреждат с двустранни договори между Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 и юридическите лица – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Заявленията с предлаганите стоки или услуги – предмет на спонсорството, ще се подават до Министерството чрез АИКБ.

Спонсорството или поканата за партньорство към бизнес-организациите е практика, въведена още с първите председателства. В тази връзка Васил Велев посочи, че отговорният бизнес, представляван от Асоциацията на индустриалния капитал в България, винаги ще подкрепя българското правителство, когато става дума за промотиране на български продукти и за отстояване на националния интерес.

Спонсорството от членове на АИКБ ще се осъществява при спазването на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и конкуренция, в съответствие с изискванията на нашето законодателство и на общите политики, провеждани от Европейския съюз, е записано в споразумението. Изрично е упоменато, че спонсорите на Председателството не получават търговско предимство и че правителството не изразява предпочитания към отделни производители и доставчици.

Прилагаме ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието в PDF и MS Word формат.

Днес отбелязваме 114 години от рождението на Джон Атанасов – създателят на компютъра. По този повод председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, г-н Васил Велев отдаде почит на голямото дело на американския учен с български корени, физик, математик и електроинженер, създател на сметачна машина с отделна памет, по-късно призната за първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет, известен като компютър на Атанасов-Бери.

Асоциацията на индустриалния капитал в България винаги е подкрепяла създаването и развитието на интелектуалния потенциал на българските учени и на младите хора в страната. За най-представителната на национално равнище работодателска организация развитата икономика и образованата нация са национални приоритети, за които тя продължава да работи последователно и неуморно.

С този жест на преклонение пред „създателя на бъдещето” Джон Атанасов, АИКБ отдава дължимото признание на големия изобретател на 20-ти век. Защото големите открития не са плод само на случайността. Талантът е въпрос на любов, а в случая това са познанията в областта на точните науки и най-вече математиката. Именно там са и най-големите постижения, и десетките златни медали от международни конкурси за младите ни математици, с които всеки българин се гордее и които могат да станат фактор за ускорен икономически растеж и просперитет на страната.

Прилагаме ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) организира изслушване като част от последващите действия във връзка със становището му относно „Повишаване на ефективността на политиките на ЕС за МСП“, прието през юли 2017 г.

Събитието ще се състои на 9 ноември 2017 г. от 9,30 ч. до 13,00 ч. в София, България. То е част от изслушванията във връзка с последващите действия, които ще се проведат в шест държави – членки на ЕС.

Основната цел на изслушването е да се обсъдят ефективността и ефикасността на политиките на ЕС за МСП и да се събере ценна информация и обратна връзка по въпроса от българските заинтересовани страни, с оглед на намиране на начини за подобряване на политиките. Специален акцент ще бъде поставен върху препоръките, очертани в становището на ЕИСК, с цел прилагането им на национално равнище.

На преден план ще бъдат поставени въпроси като достъпа до финансиране, подобряване на достъпа до пазарите и излизането на международните пазари, насърчаване на предприемачеството, намаляване на административната тежест, опростяване, подкрепа за конкурентоспособността на МСП и иновациите. Заинтересованите страни се приканват също да изразят своите виждания относно настоящото определение за МСП и потенциалната необходимост от преразглеждането му.

За повече информация вижте този линк, както и становището „Повишаване на ефективността на политиките на ЕС за МСП“ (на бълг. език) в PDF и MS Word формат.

XI-тата асамблея на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите се проведе в столицата на Беларус в края на отминалата седмица. На събитието присъстваха делегати от 32 национални съюзи и асоциации, представители на бизнес средите от 28 страни, в това число – 11 страни от Европейския съюз, 5 от Евразия, 10 от Общността на независимите държави и 3 страни от БРИКС, 11 от Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Тази година тържествено се отбелязва и юбилея на организацията – 25 години от учредяването на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите с неговите 14 комитета и 7 представителства.

Участниците бяха запознати с докладите на Съвета на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите и на Контролната комисия за 2013-2017 г. Особен интерес предизвика докладът на председателя на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите г-н Василий Тарлев. Той подчерта, че на дневен ред са промените свързани с технологичния ред, с цифровата революция и роботизацията, с намаляването на дела на енергоресурсите и суровините в производството, с изместване на масовите професии от индустрията и като следствие, с изострянето на проблема с неравенството вътре в страните и между тях. Според доклада тук се отнасят и факторите на уязвимост, свързани с процеса на глобализацията и особено причинени от прилагането на санкции и търговски ограничения, превръщащи икономическите отношения в инструмент за взаимен натиск.

Конгресът се обяви против икономически ограничения в международната търговия и спазване на принципите на Световната търговска организация. Г-н Тарлев заяви, че Конгресът работи при сложни обстоятелства, но остава принципно неполитическа организация.

Делегатите обсъдиха и избраха и нов състав на управителните органи на Конгреса. За председател на Съвета бе преизбран Василий Тарлев (Премиер на Молдова през 2001-2008 г.), а за президент на организацията бе избран Артьом Чайка. Васил Велев бе избран за член на Съвета на МКПП. Насоки на по-нататъшната дейност на организацията ще бъдат определени, като се вземат предвид сегашните тенденции в развитието на световните икономически отношения, състоянието на интеграционните процеси в икономическото пространство на Европа, Азия и останалия свят и съществуващият опит в сътрудничеството на националните бизнес асоциации. Новото ръководство на Конгреса заяви амбицията за по-влиятелно участие на бизнеса при определянето на дневния ред при двустранните и многостранните търговски и икономически отношения между представените страни.

Прилагаме ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието в PDF и MS Word формат.

В деловодството на Народното събрание днес бе внесена позиция на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) относно законопроект за регламентиране на абсолютна давност за вземанията срещу физически лица.

Представителните на национално равнище работодателски организации възразяват срещу регламентирането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица. В тази връзка те предлагат по законодателен път да бъде уреден институтът на фалит на физическите лица, като законовите разпоредби следва да регламентират:

1. субектите, които имат право да инициират производството (длъжникът, синдикът, кредиторът/ите);
2. задълженията, които са изключени от обхвата на производството за обявяване на физическо лице във фалит;
3. предпоставките за откриване на производството (например извънсъдебно съставяне на погасителен план за изплащане на задълженията);
4. компетентния съд, пред който се развива производството;
5. сроковете за постановяване на актовете по производството;
6. срока, за който се обявява, че лицето е във фалит;
7. срока, в който да се съблюдава добросъвестността на длъжника преди производството да приключи с окончателен съдебен акт за освобождаване от задължение.

Чрез председателя на 44-то Народно събрание Димитър Главчев и председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, до които е адресирана позицията, те призовават народните представители да отхвърлят изцяло предложенията в посочените законопроекти за въвеждане на абсолютна давност от 10 години за вземанията срещу физически лица и да вземат предвид необходимостта от въвеждането на производство за обявяване във фалит на физическите лица, като обсъдят изложените съображения и предприемат конкретни законодателни действия в тази насока.

Вижте пълния текст на документа.

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков по повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г., мотивирани с отказа на АОБР за втора поредна година за водене на преговори.

Може да изтеглите документа в PDF и MS Word формат.

---

ДО
Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: Процедура за минимални осигурителни доходи (МОД) за 2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

По повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г., мотивирани с отказа на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за втора поредна година за водене на преговори, припомняме отново, че:

1. МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС.
2. Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи.
3. Още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД.
4. Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва също, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.
5. Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (excessive macroeconomic disbalances), конкретно прекомерният ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost) и нарастването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места.
6. Налице е и втвърдяване на диалога и позициите, дори по определянето на механизъм за МРЗ, като на практика се отклонява предложеното от нас пряко прилагане на принципите, на икономическите и социални фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.

При тези условия и след липсата на каквато и да е готовност за промяна при определянето на МОД, напълно очаквана е и липсата на промяна в позицията на АОБР по преговорите за МОД за 2018 г. В тази връзка считаме за необходимо МТСП да насърчава многократно подкрепеното от работодателските организации основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо да се тиражират в медиите намерения за административно налагане на нови нива на МОД за 2018 г., при това без предварителен анализ, идентифицирана потребност и свързани последици. Също така е налице пълен контраст с високо оценените от нас усилия на правителството за намаляване на административната тежест, намеса в икономиката и необходимостта от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство.

В заключение считаме, че нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог. Ние бихме предпочели диалогът да не се води през медиите, да не се неглижират аргументите ни и да не се игнорират фактите, а да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на ефективността на контрола и противодействие на недекларирания труд, а не защита на една остаряла и неадекватна практика, каквато е административното определяне на прагове за МОД.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.