Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) взе участие в София в най-мащабния национален икономически форум за 2017 г. „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“. Форумът се провежда в редица големи общини на страната. В него участват експерти от министерства, бизнес организации и частния сектор с актуална информация за европроекти, данъчни облекчения, изисквания на НАП, инвестиции, злоупотреби при купуване на фирми и други. Всеки управител на фирма може да получи информация, която да е от полза за развитието на неговия бизнес.

По време на форума в София Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбеляза, че тя е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. АИКБ представлява 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании, в които са заети повече от половин милион души. АИКБ има регионални структури в повече от 2/3 от общините в страната.

Председателят на АИКБ запозна присъстващите с работата на организацията като посланик на малките и средните предприятия пред държавните институции и в международен план. Асоциацията, единствена от работодателските организации, подкрепи законовите промени, насочени към ограничаване на злоупотребите с пазарна сила на търговските вериги, а по нейно предложение е въведен специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност (ДДС). Целта е да се облекчи малкият бизнес, който среща затруднения при плащане на ДДС към бюджета, преди получено плащане от клиентите. АИКБ най-активно работи за изваждане на част от сезонните работници «на светло» посредством така наречените «еднодневни трудови договори». В резултат, през юли 2015 г. бе въведен Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (Чл. 114а КТ). Асоциацията работи и за промяна на европейската дефиниция за малко и средно предприятие. Крайната цел е предприятията, които нямат размер на годишния оборот над изискуемия според европейското определение, да се извадят от категорията на големите предприятия.

АИКБ е срещу произволното увеличаване на месечната минимална работна заплата и предлага осигуряването да се извършва върху реалните доходи, като чрез договаряне между работодателите и синдикатите се определят минималните работни заплати по икономически дейности.

Последните предложения на АИКБ към министерството на икономиката срещнаха разбиране и обещана подкрепа от министър Емил Караниколов. Сред тях са отмяната на добавката към трудовото възнаграждение за «Клас прослужено време», такса битови отпадъци – за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, за отпадане на изискването за предоставяне на свидетелство за съдимост пред административните органи, за листване на БФБ на големи държавни предприятия. Според АИКБ решение очакват и казусите с ползването на натрупаните отпуски по време на майчинство, както и отпадането на първите три дни болнични за сметка на работодателя. Асоциацията на индустриалния капитал настоява Министърът на труда и социалната политика да докладва какви действия ще предприеме страната ни за облекчаване на достъпа на квалифицирани и дефицитни специалисти от трети страни до българския пазар на труда.

В своята 20 годишна история АИКБ последователно се бори за по-добра икономическа среда за българския бизнес и ограничаване на неформалната икономика. За шеста поредна година АИКБ оповести стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява уникален за Европейския съюз иновативен модел за измерване на светлата част от икономиката. В представения доклад се отбелязва, че през последните две години има устойчива тенденция в динамиката на Композитния индекс към свиване на неформалната икономика. Композитният индекс (КИ) се изчислява от 2011 г. и до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. КИ „Икономика на светло“ нараства рекордно с 2,96 пункта и достига стойност от 71,88 пункта. От увеличението, 2,80 пункта се дължат на ръст на статистическия компонент на Композитния индекс и 0,16 пункта – на увеличението на социологическия компонент.

НАЦИОНАЛНИЯТ БИЗНЕС ФОРУМ „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“ в партньорство с АИКБ завършва със срещи на 29 юни в Благоевград. През есента ще бъдат подновени срещите в други големи общини.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Националният икономически форум „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“, който се провежда в редица големи общини на страната, на 15 юни бе гост на Пловдив. Фирмите-участници в него обсъждат новите форми на финансиране, как да увеличат износа си или да спечелят средства по европроекти, данъчните облекчения и други важни за бизнеса теми. Всеки управител на фирма може да получи на място важна информация за развитието на своята компания, а Асоциацията на индустриалния капитал в България е партньор на форума.

В Пловдив Димитър Гишин, регионален представител на Асоциацията, запозна присъстващите с работата на АИКБ като посланик на малките и средни предприятия пред държавните институции и в международен план. Той отбеляза, че АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании, в които са заети повече от половин милион души. АИКБ има регионални структури в повече от 2/3 от общините в страната.

За АИКБ човешкият капитал е най-важният икономически фактор, като наличието на квалифицирана работна ръка е основната предпоставка за успешен бизнес, подчерта Димитър Гишин. АИКБ започна изпълнението на проект, насочен към подобряване на привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори и към стимулиране на младежите да се насочват за образование и квалификация в тях. За своите членове Асоциацията предоставя възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификацията на работещите в предприятията. Към организацията работят два Центъра за професионално обучение, лицензирани по редица професии и специалности, както и Център за информиране и професионално ориентиране.

В своята 20-годишна история АИКБ последователно се бори за по-добра икономическа среда за българския бизнес, за ограничаване на неформалната икономика и за повишаване на квалификацията на работещите в предприятията. За шеста поредна година АИКБ оповести стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява уникален за ЕС иновативен модел за измерване на светлата част от икономиката. В представения доклад се отбелязва, че през последните две години има устойчива тенденция в динамиката на Композитния индекс в посока на свиване на неформалната икономика. Композитният индекс (КИ) се изчислява от 2011 г. и до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. КИ „Икономика на светло“ нараства рекордно с 2,96 пункта и достига стойност от 71,88 пункта. От увеличението, 2,80 пункта се дължат на ръст на статистическия компонент на Композитния индекс и 0,16 пункта – на увеличението на социологическия компонент.

НАЦИОНАЛНИЯТ БИЗНЕС ФОРУМ „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“ продължава до края на месеца. На 22 юни в София той отново ще събере представителите на бизнеса, а дейността на АИКБ ще бъде представена от нейния председател г-н Васил Велев.

Снимки: Димитър Гишин и politikavplovdiv.com

Центърът е създаден по инициатива и с подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията по трудова медицина. Причината – липсата на системни грижи за здравето на работещите, както и ефективност на здравната система в областта на профилактиката.

Проблемите на превенцията на здравето и поддържането на работоспособността на заетите бяха поставени на заседание на националния съвет на АИКБ. В качеството си на социално отговорна работодателска организация Асоциацията организира през месец януари 2016 г. кръгла маса с участието ръководствата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, заинтересованите агенции и всички национално представени работодателски и синдикални организации на тема: „Устойчива работоспособност и разширяване на възможностите за трудова реализация – предизвикателства и насоки за реформа“ с акцент върху експертизата на работоспособността и превенцията на здравето при работа. Констатирано беше, че досегашният модел на превенция на здравето на работещите не е ефективен. Нарушени са основни принципи на превенцията – не се идентифицират рисковите групи във връзка с факторите на работната среда и социалните фактори, изискващи специфично внимание, отсъства проследяване на здравното състояние на работещите в динамика и персонифицирана грижа и отговорност за него и др.

За разлика от нарастващото внимание на европейските страни към превенцията на здравето, у нас съотношението на разходите за профилактика към разходите за лечебна дейност непрекъснато намалява. Нормативната уредба и институционалната подкрепа на превенцията на здравето при работа не отговарят на потребностите. Наредбата за предварителните и периодичните профилактични медицински прегледи е от 1987 г. и не съответства на организационния подход и по съдържание на съвременните изисквания и медицински практики. В резултат превенцията на здравето на работещите у нас е далеч от европейските норми, където въз основа на подробно разработени стандарти за периодичност и обхват на прегледите, и с определена с тях апаратура, се осъществяват скринингови прегледи за идентифициране на ранната симптоматика на възможните увреждания във връзка с условията на труд, като се отчитат възрастовите промени и индивидуалната чувствителност на работещия.

Основен проблем за страната остава и ранната разкриваемост на заболяванията, свързани с условията на труд и възможността за своевременно предприемане на адекватни мерки и липсата на проследимост на процесите във времето.

Водейки се от принципа на добрите здравно-осигурителни системи – повече пари в превенцията – по-малко за лечение, който е в основата на тяхната ефективност, АИКБ реализира тази идея на практика, като подкрепи създаването и регистрирането на медицински център, чиято основна функция е навременна и проблемно насочена профилактика с цел поддържане на здравето и дееспособността на мениджъри и работещи.

Центърът е създаден по модел на немските и австрийските центрове за превенция на здравето, където с подкрепата на АИКБ, специализираха лекари от основния екип.

Задача на Центъра за превенция е системно и ангажирано здравно наблюдение – периодични скринингови прегледи и изследвания за ранно диагностициране на здравни проблеми, навременно адекватно лечение при необходимост, динамично системно наблюдение на лицата с проблеми.

Честотата на последващия скрининг се определя индивидуално, въз основа на съвременни медицински стандарти и резултатите от прегледите и изследванията.

При необходимост от допълнителни прегледи и специализирани изследвания или лечение в клинични условия ЦПЗ организира и координира приема.

Центърът е обзаведен със съвременна медицинска апаратура, изискваща се от съответните медицински стандарти, в т.ч. за оценка на сърдечно-съдовата система, зрителната система, белодробната система с функционално изследване на дишането, слухово-вестибуларната система, нервна система и др.

По модела на превенцията в европейските страни периодичните медицински прегледи във връзка с условията на труд на работещите се извършват от мобилен екип на място със съвременна мобилна медицинска апаратура за изследване на зрение, слух, бял дроб, периферна нервна система и др. Свързаните с условията на труд прегледи се ползват за оценка на индивидуалното влияние на работата върху физическото и психическо здраве на всеки работещ, на ранното разпознаване на свързаните с условията на труд увреждания на здравето и установяване дали работата води до повишен риск за здравето на работещите. Обхватът им се определя на базата на конкретните опасности/рискове, при които изпълнява работата си лицето. Прегледите се провеждат на базата на трудово-медицински стандарти, съдържащи указания за анамнеза във връзка с условията на труд, снемане на статуса, обхват на изследвания, апаратура която се изисква за тези изследвания, противопоказни заболявания, задължително заключение от извършващия прегледа, с препоръки за мерки към работното място във връзка с констатираните отклонения или ранни увреждания, както и последващ период за здравно наблюдения и др.

Практика е да се обсъждат с работодателите препоръки за опазване на здравето, с акцент върху адаптиране на хората с увреждания за определеното работно място и консултации на самите работещи.

Идеята е Центърът в началото да предоставя услуги на персонала в най-рисково положение – мениджърите, като с течение на времето да разшири дейността си към максимален брой работещи. По предварително съгласувани графици вече се провеждат прегледи от мобилни екипи по предприятия.

ЦПЗ работи, както въз основа на годишен абонамент, така и по заявки и договаряне. За целта са разработени различни скринингови пакети, съобразно възраст, пол и рискови фактори от социалната и работната среда, както и обхват и съдържание на отделни прегледи, всички в съответствие с приетите медицински стандарти.

За абонатите и наблюдаваните лица се създава и води здравно досие. Предвижда се всеки пациент на ЦПЗ да има достъп до данните от досието по всяко време по интернет. Центърът за превенция на здравето е разположен в бизнес-сградата на „НИПРОРУДА” на бул. „Ал. Стамболийски“ №205 Б.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Наградите „Икономика на светло“ са първото по рода си признание за постиженията в борбата с неформалната икономика в България. Снощи в зала „Роял“ на „София Хотел Балкан“ те бяха връчени на тържествена церемония, в която участваха председателят на Министерския съвет Бойко Борисов, представители на правителството, народни представители, дипломати и други официални лица.

За четвърта година конкурсът открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сиви практики. По този начин АИКБ цели да поощри предприемането на активни действия в тази посока и да популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Съгласно Регламента на наградите номинациите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Номинираните в категориите получиха грамота, а победителите – специалната статуетка на конкурса „Икономика на светло“.

От номинираните за 2016 г. в първата категория: „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата”:
 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за осъществяване на ефективен контрол по спазването на законодателството в областта на труда и трудовата мобилност;
 Министерство на финансите на Република България – за приоритетната работа през 2016 г. на Министерството на финансите за повишаване на събираемостта на приходите, за ефективност на публичните разходи и за осигуряване на прозрачност при изпълнението и отчитането на бюджета, както и за неговото балансиране като резултат от предприетите мерки;
 Национална агенция за приходите – за организираната Лотария с касови бележки на НАП, в която гражданите участваха с фискалните бонове на закупени от тях стоки и услуги.
 Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност при МС (БОРКОР) и Елеонора Николова, и. д. директор на Центъра – за изготвянето на доклади, които анализират корупционните възможности в различни сфери на обществено-икономическия живот и предлагат комплекс от мерки за борба с неформалната икономика и специално за доклада по проект „ТЕЛК и инвалидни пенсии“, който разкри сериозни злоупотреби и източване на обществени фондове чрез системно предоставяне на инвалидни пенсии на лица без такива права.
Статуетката „Икономика на светло” спечели Национална агенция за приходите.

Във втората категория: „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция” , от номинираните:
 Бойко Атанасов, заместник-министър на финансите на Република България, бивш изпълнителен директор на Националната агенция за приходите – за цялостен принос в борбата с данъчно-осигурителните нарушения и повишаване на данъчните приходи;
 Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост /БКДМП/ – за съвместни дейности и собствени инициативи за ограничаване и превенция на неформалната икономика в дървопреработващата и мебелната промишленост;
 Българска национална асоциация „Активни потребители“ – за предотвратяване на сивите практики, свързани с некачественото производство на хранителни продукти, и активното медийно отразяване на свързаните с това проблеми;
 Институт за пазарна икономика – За активна позиция и редица изследвания и анализи на икономически политики, водещи до ограничаване и превенция на неформалната икономика.
С приза „Икономика на светло” бе отличен Институт за пазарна икономика.

В категорията „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика” – от номинираните:
 Веселин Дремджиев и ТВ предаването „Денят с Веселин Дремджиев” – за задълбочения коментарно-аналитичен подход на предаването и водещия към актуални и важни за прозрачността в реалната икономика теми, процеси, тенденции, събития и личности във вътрешната политика, дипломацията, икономиката, финансовите и фондовите пазари, бизнес развитието, IT технологиите, научните открития;
 Николай Лефеджиев – журналист, ТВ Европа – за обективно отразяване на проблемите, свързани с ограничаване и превенция на неформалната икономика;
 Стоян Георгиев – журналист, БТВ – за разследвания за корупция, имотни измами, злоупотреби с общински средства и др.;
 Телевизия Bloomberg – България, журналист – Ивайло Лаков, предаване „Светът е бизнес“ и „Клуб Investor” – за обективно поднесена ежедневна икономическа информация и теми свързани с ограничаване на неформалната икономика.
Статуетката отиде при Телевизия Bloomberg – България и Ивайло Лаков.

Снимки от тържествената церемония може да видите тук.

Днес Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо с 10 предложения за подобряване на бизнес климата, намаляване на административните прегради и по-добро регулиране, които са от съществено значение за българския бизнес и с чието приемане ще се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството и на по-конкурентна икономика в страната ни.

Предложенията са предоставени на вниманието на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика г-н Валери Симеонов, министъра на икономиката г-н Емил Караниколов и председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм при 44-то Народно събрание на РБ г-н Петър Кънев. В тях конкретно и задълбочено се анализират следните проблеми:

1. Такса „битови отпадъци“;
2. Годишните финансови отчети;
3. Изискването за представяне на свидетелство за съдимост;
4. Удостоверението за липса на публични задължения;
5. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „Клас“);
6. Отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по основните икономически дейности и квалификационни групи професии;
7. Отпадане на възможността за ползване на отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ (основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни) на основание вече ползван такъв по чл. 163 и 164 от КТ. (Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст);
8. Първите З дни болнични за сметка на работодателя;
9. Въвеждане на едно гише за трудови визи;
10. В българския Закон за счетоводството не е изцяло възприет подходът, който се препоръчва в Директива 2013/34/ЕС относно задължителните критерии за извършването на независим финансов одит на предприятията. Директивата определя задължението за одит не според правната форма, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т. е. според големината на предприятията.

Вижте пълния текст на предложенията в PDF и MS Word формат.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“ имат удоволствието да Ви поканят на пресконференция, на която ще бъдат представени Композитният индекс „Икономика на светло“ и стойността му като инструмент за проследяване на тенденциите в сивия сектор, като се представи и анализира изменението му през годините, както и актуалните социологически данни, показващи напредъка на страната в борбата със сивата икономика.

Заповядайте на 12 юни 2017 г. от 11:00 часа в заседателната зала на АИКБ на адрес: 1527 София, ул. „Тракия“ №15!

В пресконференцията ще вземат участие:

• г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ;
• проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“;
• д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта.

Признатият за иновация, включително на европейско ниво, композитен индекс „Икономика на светло“, достигна най-високата си стойност по данните от 2016 г. Това прогресивно нарастване е резултат от целенасочените и координирани действия на държава, социални партньори и всички заинтересовани страни.

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме! Вашето присъствие е важно за нас!

За Ваше улеснение може да изтеглите приложената покана в PDF и MS Word формат.

Заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Никола Зикатанов и други представители на АИКБ взеха участие в конференцията, организирана от Представителството на Европейската комисия с участието на г-н Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за еврото и социалния диалог.

В рамките на дискусиите за финансовия сектор и пазара на труда, те представиха позицията на АИКБ, че основното предизвикателство пред подобряването на бизнес климата в страната е нежеланието на българското правителство да вземе пред вид позицията на работодателите относно начина на определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

В България минималната заплата се определя административно от Министерския съвет. За целия исторически период на съществуване на МРЗ в България, тази процедура е ставала все по-вредна за икономиката на страната. Фактът, че Върховният административен съд е отменял решението на Министерския съвет във връзка с определянето на стойността на минималната заплата на два пъти – през 2015 и 2017 г., защото решението не е било обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество е илюстрация на отношението на изпълнителната власт като цяло към мнението на социалните партньори и най-вече на работодателите.

Съгласувано с останалите представителни работодателски организации, АИКБ настоява административното определяне на МРЗ да бъде отменено и заменено с механизъм, при който МРЗ се договаря между национално представителните организации на социалните партньори, при предварително определени горна и долна граница на интервала, в който се извършва договарянето. Работодателите настояват долната граница да съвпада с линията на бедността, а горната граница да бъде равна на БВП на глава от населението, умножена по съотношението на средно претегления размер на минималната работна заплата за държавите от ЕС, които имат регламентирана МРЗ и средния размер на БВП на глава от населението за същите държави.

Според АИКБ, в перспектива, след въвеждането на новия механизъм може да се мисли сериозно за преминаване към договаряне на отраслово ниво на минимални работни заплати по икономически дейности.

Проблемът с определянето на МРЗ е допълнително влошен от съществуващото задължение за частните работодатели да заплащат допълнително възнаграждение за прослужено време (т.н. „класове“) към основното такова, което не е обвързано с каквито и да било обективни фактори, свързани с производителността, и води до дискриминация на младите работници. В продължение на много години работодателските организации призовават тази практика да бъде отменена.

АИКБ изцяло се солидаризира с препоръката на Съвета, съдържаща се в точка 3 на стр. 7: „Консултирайки се със социалните партньори, [България] да създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата. Да подобри покритието и адекватността на минималния доход“.

Други тревожни явления на пазара на труда според АИКБ са свиването на работната сила, ерозирането на социалния диалог, продължителните съдебни реформи и системата за обществените поръчки.

АИКБ предупреди, че страната ни преживява значителен макроикономически дисбаланс, а практиките на нарушаване на стабилността на финансовите, осигурителните и пенсионните сектори чрез въвеждането на чести драстични промени в правилата, както и бавните реформи в секторите „Сигурност“ и „Здравеопазване“ само ще засилят този дисбаланс.

АИКБ вярва, че е налице спешна нужда от реформи в професионалното и висшето образование и от насочване на образованието съобразно нуждите на бизнеса и настоява за спешни действия в посока на увеличаване на държавните квоти за студенти в професионални училища, където се изучават дефицитни, макар и непопулярни професии и специалности.

Според АИКБ, България трябва да осъществи радикална промяна в подхода към легалната миграция в страната на квалифицирани кадри. Правителството следва да разшири областите на приложение на документа „Синя карта“, като тя бъде валидна не само за специалностите в областта на информационните и комуникационните технологии.

Има голям дефицит и на кадри със средно професионално образование. Всички тези усилия, обаче, не биха имали особен смисъл, ако на европейско равнище не бъде защитено положението, издаването на „Сини карти“ и допускането на висококвалифицирани специалисти от страни, които не членуват в ЕС, да остане в компетентността на националните правителства и администрации и да е валидно само за тези страни.

• Позиция на АИКБ относно Препоръка на Съвета по Националната програма за реформи в България и представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на България COM (2017) 502 може да видите тук.
• Становището на Националния съвет на АИКБ по проблемите на политиката по доходите и човешките ресурси в Република България може да видите тук.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Вчера, 31.05.2017 г., се проведе първата среща на представители на АИКБ с министъра на околната среда и водите Нено Димов. В нея участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, членът на Управителния съвет Боян Бойчев и членовете на Националния съвет на АИКБ Илия Келешев, Руси Николов, Михаил Бояджиев, Йордан Господинов, Недялко Калаксъзов, както и експертите Иван Димитров от НАРИБА, Любомир Филипов – директор на дирекция в „Софийска вода”, Михаил Тачев -изпълнителен директор на Фондация ”Св. Св. Кирил и Методий”. Те представиха вижданията на Асоциацията за облекчаване на административните процедури и регулаторните режими, за изменението на такса водоползване в обосновани размери, за съгласуване на бъдещи действия във връзка с новите изисквания към големите горивни инсталации, както и за нерегистрираните водовземни съоръжения, публична общинска собственост, и за размера на таксата за битови отпадъци.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че Асоциацията е най-представителната организация на работодателите с 20-годишна история. Тя обхваща 3/4 от икономическите дейности в страната и над 10 000 компании, които осигуряват работа на повече от 500 000 души. Асоциацията има изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините у нас.

По време на срещата председателят на АИКБ се ангажира да предостави целия експертен потенциал на Асоциацията на разположение на звената в МОСВ, които ще работят по въпросите за ускоряване и облекчаване на административните процедури. Експертите могат да съдействат за анализа на високия размер на таксите за водоползване, както и за предприемането на бързи действия относно удължаване на преходния период на централите в басейна „Марица-Изток”, което ще ограничи поскъпването на електроенергията за индустрията и за бита. Васил Велев изтъкна и изключително важния проблем с такса битови отпадъци, за който бизнесът настоява да се премине към изчисляването на таксите според генерираните битови отпадъци, а не според стойността на активите. Той обърна специално внимание на „зеления рекет” на редица неправителствени организации, които умишлено бавят по този начин в съда процедурите за Оценката на въздействието върху околната среда и получаването на комплексно разрешително от редица фирми.

Други въпроси, които представителите на АИКБ поставиха по време на срещата са свързани с производството на аквакултури у нас и използването на съоръженията за водоползване, изградени от бившите ТКЗС-та и АПК-та, които сега са прехвърлени към общините. Бизнесът е особено разтревожен, че се подготвя нова такса „замърсяване” за рибните стопанства в страната, при която не се предвижда да плаща замърсителят, а да се изчислява според произведената продукция. Друг проблем за тези стопанства е неконтролираното изпускане на вода от собствениците на ВЕЦ-ове в т.ч. и държавата, когато трябва да се балансира енергийната ни система и спешно в нея трябва да се включат по-големи мощности от ВЕЦ. Сдруженията за напояване в страната настояват за определянето на нов срок, в който общините да регистрират съоръженията за водовземания по места, изградени от бившите ТКЗС-та и АПК-та. Много от общините са пропуснали преди пет години този срок и сега при опит да отдадат съоръженията под наем, се получава отказ и предписанието е тези съоръжения да се ликвидират. Според бизнеса съоръженията са годни, общините нямат пари да ги ликвидират и министерството може да прояви инициатива да промени административните актове.

Министърът на околната среда и водите подчерта, че ведомството има опит с тези проблеми. Той се ангажира да облекчи административните процедури за бизнеса и сподели дълбокото си убеждение, че микро и малките фирми трябва да бъдат „извадени пред скоба” що се касае до екологичното законодателство. Според министър Нено Димов така на практика ще се приложи принципа на „мълчаливото съгласие” по отношение на екологичното законодателство за тези компании. Той подкрепи АИКБ по въпросите за удължаването на преходния период за големите горивни инсталации в комплекса „Марица-Изток” и за такса битови отпадъци, но припомни, че Министерството на енергетиката е водещо при решаването на първия проблем, а за втория – има притеснения в големите общини, че няма да успеят да приложат веднага новата методика за изчисляване на произведения отпадък и кметовете настояват за по-дълъг преходен период.

Прилагаме прессъобщение за срещата в PDF и MS Word формат.

На 6 юни 2017 г., от 9.00 ч. в зала Сити на Capital Fort (бул. Цариградско шосе 90) ще се състои конференцията „Бизнес тема: Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж“.

Фокусът й е върху ролята на европейските програми за повишаване на конкурентните предимства на страната и увеличаване на производствата с висока добавена стойност. Преди третия програмен период, когато се очаква средствата да бъдат преструктурирани и вероятно намалени, е важно да изведем на преден план въпроса за ефективността.

Ще бъдат разгледани също така ролята на публично-частните партньорства, критериите за оценка на проектите, новите финансови инструменти.

Форумът е ориентиран към представители на бизнеса и банките и се подкрепя от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Ще участват представители на правителството и управляващите органи на всички оперативни програми, имащи отношение към бизнеса. Форма за регистрация и програмата ще намерите тук.

Всички членове на АИКБ ползват 10% отстъпка, след като заявят участието си в конференцията в секретариата на Асоциацията.

Признатият за иновация, включително на европейско ниво, композитен индекс „Икономика на светло“, разработен от Асоциация на индустриалния капитал в България предизвика огромен интерес по време на провеждащото се в Ереван IX-то Общо събрание на Международния координационен съвет на организациите на работодателите (МКСОР).

Председателят на АИКБ Васил Велев запозна лидерите на работодателски организации от Европа и Азия с последователните усилия в България да се намали дела на сивата икономика в страната. Председателите на работодателски организации от Казахстан, Украйна, Беларус, Латвия, Полша, Армения и още 9 държави, членове на МКСОР бяха заинтригувани от представения уникален инструмент за измерването на сивия сектор в България, плод на съвместните усилия на държава, бизнес и всички заинтересовани страни. Васил Велев коментира, че след временното спадане на Композитния индекс през 2014 г., през 2015 г. и 2016 г. той нараства и това е резултат на реалната политическа стабилност у нас, на укрепването на експорта, както и на редица нови промени в нормативната уредба. Сред тези промени са приетите изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация, които водят до широкообхватно въвеждане на така наречените „отворени данни”.

Лидерите на работодателските организации бяха единни в позицията си, че нелоялната конкуренция срива пазара, ощетява бюджетните системи и изкривява пазара на труда. Председателят на АИКБ даде като пример допитване сред българските предприемачи, които са изтъкнали основните причини за развитие на сивия сектор. На първо място е неефективността на контролните и разследващи органи с 54.3%. Наличието на твърде високи Минимална работна заплата и осигурителни прагове влияе с 43.1%. На трето място по тежест са факторите – чести промени в нормативната база и корупция сред чиновниците с около 39%.

Ротационният председател на МКСОР и председател на Съюза на арменските работодатели Гагик Макарян заяви пред местните медии, че разчита на българското правителство и на АИКБ да подпомагат Армения по въпроса за прилагането на българския опит в намаляването на сивата икономика. „За нас това е много важно, защото България през 2018 г. поема председателството на Съвета на ЕС и страни като Армения могат да се обърнат към Европейската банка или други международни донори за прилагане на българския опит в Армения, а България може да бъде наш наставник“, каза той.

Участниците в срещата обсъдиха още проблемите свързани с липсата на квалифицирана работна ръка и възможностите за облекчаване на достъпа на работници от страни от Европа и Азия. Особено интересни са възможностите за сътрудничество в това отношение с Украйна, Армения, Молдова, Виетнам и др.

Прилагаме ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието в PDF и MS Word формат.