Точно 7 месеца след националния протест на работодателските организации (на 19.10.2021 г.)
промяна в енергийната сигурност не само че няма, но ситуацията е още по-влошена и влошаваща се.

Затова национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ,

организират

НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ

ЗА СИГУРНА ЕНЕРГИЯ НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ

на 18 май 2022 г., от 12:00 до 17:00 часа, пред Министерския съвет

Протестираме, защото:

• Цените на горивата и ел.енергията достигнаха непосилни за преобладаващата част от небитовите потребители нива.

По ценовата верига се стигна до лавинорастяща инфлация, която с всеки изминал ден изяжда доходите на всеки български гражданин.

• Държавата си позволи да третира бизнеса, от чиито данъци се издържа, като просяк, чакащ подаяния. Не държавните чиновници, а ние сме държавата! Защото държава без платежоспособен и развиващ се бизнес, без работни места и без данъци не може да съществува – крайно време е това да бъде осъзнато!

Широко прокламираните „мерки“ в подкрепа на бизнеса всъщност са в пъти по-малко от обявяваните и са крайно недостатъчни, ненавременни и неефективни.

Бизнесът не иска помощи – бизнесът иска спокойна среда, в която сам да си изкарва парите, да поддържа работни места и да създава блага. Бизнесът иска сигурност и прогнозируемост на доставките и цените на суровините и връщане с подходящи мерки на това, което е надвзетото при източника  –  предприятията и хората.

• В продължение на почти една година нито едно правителство не чу ясните прогнози, аргументи и предложения на бизнеса.

Тази управленска глухота доведе икономиката ни до настоящото безизходно състояние.

Тази управленска глухота води страната ни към икономическото дъно, откъдето трудно ще можем да се оттласнем, ако продължаваме да летим надолу с тези страшни темпове.

Затова настояваме за:

1. Удължаване на механизма за компенсации за свръхвисоките цени на ел. енергията дотогава, докогато е необходимо: Компенсация в размер на 75% от разликата между средномесечната цена за съответния месец на БНЕБ и цената на енергийния микс при използване на средства от Фонда за сигурност на електроенергийната система, формиран от СВРЪХпечалбите на производителите на енергия.
2. Разликата между цената на газа при използването на посредници и цената на газа, която бихме получили по формулата в дългосрочния договор с “Газпром експорт”, да бъде поета като компенсация от бюджета.
3. Разработване и прилагане на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на ел. енергия, природен газ и петролни продукти на достъпни цени.
4. Програма за овладяване на инфлационните процеси и възстановяване на веригите на доставки.

В случай на неизпълнение на горните искания – ОСТАВКА на Правителството!

Нашият протест НЕ Е политически!

Нашият протест е ЗА:

• спасяване на българската икономика,
• прогнозируемост и конкурентоспособност,
• спасяване на работните места и доходите,
• намаляване на темповете на инфлацията,
• спиране на обедняването на нацията.

Призоваваме всички, които не са съгласни с настоящия начин на управлението на българската икономика,
да се присъединят към нас на 18 май, в 12:00 часа, пред Министерския съвет на РБ (София, бул. Дондуков 1).

За четвърта поредна година Асоциация на индустриалния капитал в България ще подкрепи форума Career Show Tech 2022, в рамките на който се очаква провеждането на лични видео срещи с над 2000 ИТ кадри.

Водещото кариерното събитие за ИТ професионалисти Career Show Tech 2022 ще се проведе на 19 и 20 май изцяло онлайн. АИКБ застава зад каузата над 2000 ИТ кадри да се свържат с работодатели от България.

Събитието ще се проведе виртуално в модерна платформа, която позволява лични видео срещи с кандидати от ИТ сектора. В платформата всеки работодател може да достига до професионалисти с конкретни умения, години опит, образование и др. Освен лични видео срещи, събитието предлага и целодневна семинарна програма с лекции, дискусии и работни групи в сферата на ИТ, високи технологии, кариера и развитие.

“Радваме се, че Асоциация на индустриалния капитал в България застава зад каузата на платформата за работа Career Show. През тази година отново отделяме специално внимание на ИТ сектора и нуждата от специалисти в него. Компаниите предлагат все по-добри условия на труд за ИТ професионалистите, допълнителни придобивки и най-важното – възможност за развитие и участие в международни проекти.” , споделя Симона Харизанова, съосновател на Career Show.

Всяка компания може да заяви участие в Career Show Tech на преференциални условия от тук: careershow.bg/employers/

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сред партньорските организации, а зам. председателят на УС на Асоциацията Румен Радев ще бъде един от лекторите в предстоящата конференция RE-Source Southeast 2022. Тя ще се проведе на 31.05 и 01.06.2022 г. в София Тех Парк (форум „Джон Атанасов“, бул. „Цариградско шосе“ 111), а организаторите я определят като „основното събитие в Югоизточна Европа, посветено на възобновяемите корпоративни източници, което обединява промишлени и корпоративни потребители, разработчици на проекти, търговци на електроенергия и производители на енергия от възобновяеми източници“.

Сред останалите поканени лектори (за някои от тях се очаква потвърждение) личат имената на Еврокомисаря по енергетика Кадри Симсън, премиера Кирил Петков, вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев, вицепремиера по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа, Александър Николов – министър на енергетиката, Радослав Рибарски – председател на енергийната комисия в парламента, Станислав Тодоров – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и др.

В контекста на глобалния енергиен преход към възобновяеми източници на енергия, конференцията RE-Source Southeast 2022 ще представи различни стратегии за декарбонизация в корпоративния сектор и възможностите, които зелената енергия отваря за постигане на предвидимост и сигурност на доставките на електроенергия. Тя е най-голямото събитие в региона, което има за цел да обедини индустриални и корпоративни потребители, търговци на електроенергия, производители на възобновяема енергия, разработчици от Югоизточния регион, както и ключови лица, вземащи решения в политиката. Събитието се провежда под егидата на RE-Source – водещия европейски форум за корпоративно използване на възобновяема енергия (https://resource-platform.eu) и се организирана от RE-Source Hub Southeast – Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Ако участвате във форума, ще научите:

• Какви са последните актуализации на политиките за възобновяема енергия в Югоизточна Европа;
• Корпоративни споразумения за покупка на електроенергия (cPPA) – пазарни тенденции, финансиране, намаляване на риска;
• Интегриране в мрежата на проекти за възобновяема енергия – планиране, подобрения, съхранение на енергия;
• Стратегии за декарбонизация на промишлени и корпоративни потребители;
• Стандартизираният договор за PPA на EFET – намаляване на транзакционните разходи и улесняване процеса на преговори между участващите страни.

Присъединете се, за да знаете най-актуалното от най-компетентните източници, да споделите опит и да правите бизнес с компании, които са активни или се интересуват от пазара на възобновяема енергия в България и Югоизточна Европа.

Преференциални условия за участие (валидна е само една от изброените по-долу отстъпки):

• Индустриални и корпоративни консуматори, купувачи на възобновяема енергия, могат да се регистрират за участие безплатно (по един представител от компания);
• За компании, членове на АИКБ – 30% отстъпка от редовната цена, чрез промокод: BICA;
• Отстъпка за ранно записване – 20% до края на м. март.

Повече информация и регистрация за участие, на този линк.

• 

• 

• 

След кратко отлагане през м. януари заради пика на Ковид вълната, форумът „Живот и кариера – защо в България?“, организиран от Bulgaria Wants You в партньорство с Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), ще се проведе в предстоящите почивни дни (събота и неделя, 26 и 27 март) в Бургас и Пловдив. Събитието е на 26 март в Международен конгресен център Бургас (ICCB), а ден по-късно, на 27 март, в Конгресния център на Международен панаир Пловдив.

В официалното откриване на пловдивското му издание ще участва председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

В рамките на 5 часа, освен вдъхновяващи истории за успехи, посетителите ще могат и лично да се запознаят с потенциални бъдещи работодатели. Със свои щандове ще присъстват над 30 от най-отговорните компании в страната. Събитието е напълно безплатно, но се изисква предварителна регистрация на адрес: www.bulgariawantsyou.com/events

Тъй като форумът бе отложен през м. януари т.г. заради пика на Ковид вълната, организаторите напомнят, че всички вече направени регистрации ще важат за новите дати без нужда от заверка. По традиция „Живот и кариера – защо в България“ ще се открие от основателите на платформата Bulgaria Wants You – Иван Христов и Андрей Арнаудов. „Целта е да се мотивират присъстващите да се развиват у нас и да ги запознаем с възможностите за работа, които компаниите в България предоставят. Посетителите ще получат безценни съвети от професионалния и житейски опит на реализирани предприемачи и бизнес лидери. Посланието към всички в залата ще бъде едно: намери причина да останеш“, разказва Андрей Арнаудов. „Очакваме ви в Бургас и Пловдив, за да ви срещнем с някои от най-вдъхновяващите българи, които ще споделят своите истории за успеха и ще дадат ценни съвети как да се реализираш и да бъдеш щастлив в родината си“.

След края на официалната част всеки ще може да се срещне лично с Иван и Андрей, както и с лекторите, за да зададе своите въпроси.

Събитията са подкрепени от Асоциацията на индустриалния капитал в България, а bTV Media Group е ексклузивен медиен партньор.

• 

• 

• 

• 

Министерски съвет на Р България, Агенция по заетостта и предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ са големите победители в Националния конкурс „Икономика на светло“, който Асоциация на индустриалния капитал в България организира ежегодно. Наградите, които се провеждат за девети път, се връчват в три категории – „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ и „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към неформалната икономика“.

Гости на събитието бяха министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков, председателят на комисията по труда, социалната и демографска политика, председателят на ИСС Зорница Русинова и още много представители на законодателната власт, бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Министерският съвет на Р България взе приза в категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“. Наградата бе връчена решението, с което МС одобри програма за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Номинирани в категорията бяха още Министерство на труда и социалната политика, Национална агенция за приходите, както и народните представители Любомир Каримански, Ива Митева, Андрей Гюров, Георги Свиленски и Георги Ганев.

Победител в категория „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ стана Агенция по заетостта. Отличието бе присъдено за проведената кампания на Европейския орган по труда за сезонна работа „Права през всички сезони. Грамоти в категорията получиха още Асоциация свободен енергиен пазар, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Пейсера България.

Предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по ТВ1 са тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към неформалната икономика“. Те пребориха конкуренцията на разследващия журналист на Нова ТВ Васил Иванов, предаването „Още от деня“ на БНТ и БТА, които бяха отличени с грамоти. 

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите се излъчиха чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост и др.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. Така за поредна година АИКБ поощрява предприемането на активни действия в борбата с неформалната икономика и популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чиито състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите ще се излъчат чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет за Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост и др.

Общото събрание увеличи състава на УС и НС на Асоциацията

Членовете на Общото събраниe на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъдиха със заместник-министъра на икономиката и индустрията Димитър Данчев възможностите за формиране на мерки за подкрепа на конкурентоспособността на българската икономика и за подпомагане на бизнеса в борбата с икономическите последици от струпалите се кризи.

Сред ключовите теми на дискусията бяха подкрепата за фирми, пряко или косвено пострадали от военните действия в Украйна, високата цена на енергоносителите и възможността за стартиране на програми за енергийна ефективност на предприятията, вкл. изграждане на фотоволтаични системи, облекчаване на режима за наема на хора от трети страни,  промяната в определянето на такса битови отпадъци и др.

„Няколко са предизвикателства пред бизнеса и страната през настоящата година, като най-значими са повишаване на цените на суровините за индустрията и земеделието, както и високите цени на електроенергията. Основен приоритет в работа на Министерство на икономиката и индустрията е работата по създаване на благоприятна  среда за инвестиции и бизнес, вкл. създаване на индустриални паркове. Надявам се, че с последните промени в Плана за възстановяване и устойчивост ще успеем да осигурим за бизнеса повече средства под формата на директна подкрепа за сметка на тези за финансови инструменти. Ще търсим тези решения, които са в интерес на българските предприятия“, заяви Димитър Данчев.

Членовете на Общото събрание на АИКБ приеха увеличаване на броя на членовете в органите за управление. След приемането на Божидар Нейчев, Христо Ибушев и Кирил Желязков, Управителния съвет вече се състои от 13 души. В него са още Васил Велев, Данета Желева, Никола Зикатанов, Румен Радев, Кънчо Стойчев. Боян Бойчев, Кирил Бошов, Стефан Василев, Мариана Итева и Стефан Чайков. По време на заседанието беше увеличен и съставът на Националния и Контролния съвет на АИКБ.

Общото събрание одобри и приоритетите в дейността на АИКБ до 2024 г. Асоциацията ще работи за подобряване на бизнес климата в страната, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, за развитие на капиталовите пазари и научно-изследователската дейност и за насърчаване провеждането и продължаването на реформи в сферите на енергетиката и човешките ресурси.

„И през 2021 г. АИКБ бе утвърден говорител и носител на положителна промяна за бизнеса, като отчитаме и едно успешно председателство на Асоциация на обединените български работодатели. Проведохме редица успешни кампании в подкрепа на предприятията, сред бях изготвянето на мерки за справяне с COVID кризата, компенсиране на екстремните цени на електроенергията. Предстоят ни немалко предизвикателства. България и ЕС вече трябва да правят бизнес в нов свят, а страната ни трябва да работи усилено за справяне с недостига на човешки ресурси, подобряване на бизнес климата и за енергийния преход“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Според АИКБ макроикономическата политика на страната ни трябва да бъде насочена в три основни направления. Това са запазване на данъчния модел, ефективен контрол над публичните разходи и дружествата с монополно положение на пазара и курс към Еврозоната. Асоциацията ще подкрепя запазването на пропорционалния данък от 10%, както и запазване на размерите на осигурителните и здравноосигурителните вноски.

Сред акцентите в приоритетите на АИКБ са свеждането до минимално изискуемите от ЕС регулаторни режими, приемането на разходоопределящ принцип за образуване на административните такси и изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на гражданите и бизнеса от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи. Според АИКБ е необходимо ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, реализиране на стратегия за модернизация и цифровизация на индустрията и насърчаването на инвестициите и иновациите са само част от приоритетите, които България трябва да осъществи през следващите няколко години. Това ще даде възможност за допълнителна подкрепа на предприемачеството и свободното развитие на бизнеса.

Необратимостта на реформаторските процеси в енергетиката са посочени като ключови за подобряването на условията за конкурентоспособност. От АИКБ са категорични, че трябва да се работи за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост на страната ни. Асоциацията счита, че е необходимо активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка за формиране на националните политики по Зеления преход, включително изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в страната.

Асоциация на индустриалния капитал в България ще работи и за ускорено решение на проблемите с човешките ресурси. Сред основните мерки, които трябва да бъдат предприети са посочени привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар, разработването на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти, както и насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията.

Акцент в приоритетите е поставен и върху развитието на капиталовите пазари. Капиталовият пазар у нас може да бъде използван за набиране на ресурс за финансиране на инвестиционни проекти както на МСП, така и на проектите със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти.

Изх.№ 03-00-8/08.03.2022 г.

ДО

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ;

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА;

Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Неотложни мерки за ограничаване на щетите от екстремните цени на електроенергията за небитовите потребители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

След започване на военния конфликт в Украйна се задълбочава кризата с цената на електроенергията за небитовите потребители, като през последните няколко дни тя става все по-драматична и заплашва българските предприятия със спиране на работа, загуба на работни места, сериозен ръст на цените, вместо на доходите, и масово обедняване. Средната цена на електроенергията достигната на БНЕБ – сегмент „Ден напред“, за 08.03.2022 г. е 839,61 лв./MWh, като в някои часове надвишава 1170 лв./MWh, което е абсолютен рекорд. Устойчив и последователен ценови ръст наблюдаваме през последните дни както на нашия пазар, така и на съседните регионални и европейски пазари. Обезпокоителен е и фактът, че на другия сегмент – „Двустранни договори“, също през последните дни, се сключват сделки по месечни контракти в диапазона 642 – 650 лв./MWh за базов товар, т.е. установени са ценови нива, близо два пъти по-високи в сравнение с цените преди началото на военния конфликт. Пазарът на фючърси – както месечни, така и за тримесечието също демонстрират красноречив над 50% ръст!

На фона на настоящата ситуация, действащите мерки от страна на правителството вече не са достатъчни. До края на месец март схемата за компенсиране на разходите на небитовите потребители за използваната от тях електрическа енергия в размер на 75% от разликата между  действителната пазарна цена за съответния месец на БНЕБ, пазар „Ден напред“, и  действителната пазарна цена за м. юли м. г. (185,59 лв./MWh), но не повече от 250 лв./MWh, е крайно лимитирана и недостатъчна. При средномесечна цена от 750лв./MWh, например, каквато вече е вероятно да постигнем, компенсацията ще се ограничи до 250 лева, а ще останат ефективно за плащане от небитовите потребители непосилните 500лв./MWh. При такава картина много предприятия ще спрат работа. . Безработицата ще нарасне главоломно. В същото време, само в АЕЦ „Козлодуй“, само за месец март би се генерирал допълнителен ресурс (непланирана печалба) над 950 млн.лв., при необходим ресурс за компенсиране на ВСИЧКИ потребители на електроенергия на свободния пазар по сегашната формулата и БЕЗ таван в размер на част от тази сума – между 720 и 790 млн. лв. (в зависимост от електропотреблението за месеца).

В тази кризисна ситуация трябва в спешен порядък да се предприемат мерки, които да дадат необходимата прогнозируемост и спокойствие на небитовите потребители относно цената на електроенергията, така че да не се налага ограничаване на дейността, загуба на работни места и намаляване на доходи на наетите лица. Смятаме, че такива мерки могат да бъдат единствено отпадането на действащия таван за компенсиране и ясно и категорично изразена позиция от страна на правителството, че срокът за изплащане на компенсациите ще бъде удължен до окончателното нормализиране на цените на електроенергията.

Тези две мерки безспорно ще действат и в посока намаляване на общото ниво на инфлационния натиск и така ще подкрепят покупателната способност на доходите на всички българи.

Допълнително, настояваме без отлагане правителството да реализира поетия пред обществото ясен ангажимент за съществено облекчаване на административните процедури при изграждане на ВЕИ за собствено потребление от предприятията. Солидарни сме с изразената от всички вас позиция, че това може да стане с процедурна промяна, като режимът от настоящия разрешителен (с всички пречки и забавяния поради сложни и бавни съгласувателни процедури) стане просто уведомителен. Това е едно също бързо постижимо решение, на с дълготрайни положителни ефекти както върху българските предприятия, така и върху електроенергийния ни пазар в цялост.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С настоящото писмо всички национално представителни работодателски организации  настояваме за организиране на незабавна среща с Вас, на която в спешен порядък да се набележат и огласят мерки за овладяване на  възникналата крайно опасна за икономиката и социалния мир ситуация.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ

АИКБ представи необходимите основни и специфични дигитални умения
за 67 ключови професии в 13 икономически дейности

70% от предприятията в България считат, че дигитализацията е от ключово значение за развитие на успешна дейност. Това показват данните на Асоциация на индустриалния капитал в България от проведено изследване в 116 предприятия от 13 икономически дейности. Като най-сериозно влияние е отчетено при компаниите от „Въздушен транспорт“, „Издателска дейност“, „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“, „Обработка на кожи и производство на обувки“ и „Производство на почистващи препарати“ – 100%, а най-слабо в „Растениевъдство и животновъдство“ – малко над 36 на сто.

Резултатите бяха представени на специално организирана кръгла маса, на която бяха обсъдени установените от АИКБ основни и специфични умения в ключовите професии/длъжности. Участие в събитието взеха заместник-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучения инж. Марияна Павлова, както и представители на социалните партньори.

„Основната цел на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие ни дигиталните умения“, който АИКБ изпълнява е да допринесе за привеждане на дигиталните умения и знания в съответствие с нуждите на бизнеса, а оттам и ускоряване на дигитализацията в българските предприятия. Чрез реализацията му ще се осигури връзка между необходимите знания и умения и изискванията на бъдещия пазар на труда за постигане на конкурентна и развиваща се икономика, основаваща се на технологичното развитие и осигуряваща устойчиви работни места“, заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията и ръководител на проекта.

На база на проведеното проучване са идентифицирани 67 ключови професии/длъжности, както и основните и специфичните дигитални умения, които се  изискват за всяка една от тях. Те са разделени в пет категории, според Европейската рамка на дигиталните компетентности DigComp 2.1. Това са „Грамотност, свързана с информация и данни“, „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“, „Създаване на дигитално съдържание“, „Безопасност“ и „Решаване на проблеми“.

Сред представените професии бяха агроном, инженер-технолог, моделиер на облекла, инженер химик, монтьор на радиоапаратура, самолетен пилот, библиотекар, дизайнер на печатни издания и ръководител набиране на персонал.

Най-значителен дял от знания и умения за всички професии се отчитат в категорията „Грамотност, свързана с информация и данни“. В нея се включват сърфиране, търсене и филтриране на данни, информация и дигитално съдържание, както и умения за управление и оценяване на данни. На второ място се нарежда безопасността с уменията за защита на личните данни, дигитални устройства и дигитално съдържание.

Следват „Комуникация и сътрудничество чрез дигитални технологии“ и „Решаване на проблеми“. Като изключително важни умения, които трябва да притежават заетите лица са уменията за взаимодействие по цифров път с колеги, партньори и други лица и организации, както и тези за споделяне на данни, информация и дигитално съдържание. При решаването на проблеми най-често работниците и служителите трябва да притежават умения за решаване на технически проблеми и умения за идентифициране на потребности и намиране на технологични решения за удовлетворяване на потребностите.

„Проекти като този на АИКБ са образци затова как може и трябва да се ангажират публични средства, за да се развие пазара на труда у нас, така че да отговаря на бъдещите изисквания. Това е и в основата за правилно формиране и изпълнение на социалните политики, които МТСП иска да осъществява чрез съвместна работа със социалните партньори. Истинската добавена стойност в българската икономика идва от развитието на знанията и уменията на работници, служители и мениджъри. Затова в министерството сме планирали политики с обща визия в периода 2021 – 2027 г. За целта са предвидени инвестиции за развитие на пазара на труда за близо 2 млрд. лв., чрез които ще обхванат 600 000 души“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.

За изпълнителният директор на Агенция по заетостта Смилен Вълов проектът, който АИКБ и другите социални партньори изпълняват е от изключителна важност, тъй като агенцията ще е най-големия ползвател на данните и резултатите от него. „В момента има една празнота в практическите насочености за дигиталните умения, които трябва да притежават служителите и работниците. С реализирането на проекта АЗ ще има много по-ясна визия как по най-подходящ начин да подпомогне безработните лица да се реализират на пазара на труда“, допълни още той.

Сред най-важните преимущества, които предоставя дигитализацията предприятията са посочили развитието на високотехнологични производства, намаляване на разходите и сроковете за производство, постигане на по-висока производителност и качество на продукцията, повишаване на конкурентоспособността, формиране на високообразовани кадри и други.

Като част от перспективите, които дигитализацията открива са намаления стрес, напрежение и отговорност, усъвършенстване на организацията на работа, бързата комуникация, по-бързото въвеждане на нови продукти, създаване на условия за устойчиво развитие.

Въпреки многобройните позитивни процеси, които дигитализация ще насърчи участниците в изследването считат, че има и сериозни рискове, които може да бъдат създадени. Сред тях са липса на финансов ресурс за осъществяване на процесите на дигитализация, липса на квалифицирани кадри и създаване на зависимост от специалисти с определена квалификация, оскъпяване на производството, кибератаки, кражба на авторски права, интелектуална собственост и лични данни и големи икономически щети при грешка.

По думите на инж. Марияна Павлова идентифицирането на нуждите на заетите лица от дигитални умения ще даде възможност за изготвяне на специални профили за ключови професии, така че да отговарят на непрекъснато променящия се пазар на труда.

Асоциация на индустриалния капитал в България представи визията си за развитие на електроенергийното производство в страната ни с хоризонт до 2050 г. Предложени са два сценария, разработени от енергийни експерти на АИКБ. И двата са силно фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ в страната като част от цялостен адекватен и устойчив електроенергиен сектор. При първия сценарий са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови ядрени. Моделите са разработени така, че страната ни да постигне оптимална ценова структура, мощностна и системна техническа обезпеченост, адекватна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни нива.

Сценариите за развитие на енергийната система бяха представени на специално организирана от АИКБ дискусия на тема „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Целта на общественото обсъждане е постигане на експертен консенсус за балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.

„Целта на АИКБ е да активизира обществен дебат, чрез който да намерим най-добрите решения за развитието електроенергийната система на България. Считаме, че подобна дискусия предоставя неутрална среда, на която да можете да изложите различни мнения и решения. Нямаме претенции, че моделите, които представяме са съвършени, напротив искаме да чуем критики и предложения, с които да имаме възможно най-добрите такива. Единствено по този начин ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори как страната ни да има сигурна, чиста и достъпна електроенергия. Това от своя страна ще осигури необходимата конкурентоспособност на българската икономика. Ако бяхме направили подобни дискусии преди 20 години българските потребители нямаше да са платили 20 млрд. лв. в повече заради сбъркани модели при инвестирането във ВЕИ в миналото и неизгодни споразумения за дългосрочно изкупуване на енергия“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на идеята за създаване на комплексен методически подход и поетапното оттегляне от производство на електроенергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като освен нови генериращи мощности включват и инвестиции в батерии и  системи за съхранение на енергия, базирани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 г., реален средногодишен ръст на БВП до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни емисии от 5 евро/т/г за периода.

При първия сценарии въглеродния отпечатък на страната ни ще е 63 кг/МВтч през 2050 г., с което България ще изпълни изискванията на ЕС, а потенциалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се запазва съществуващия капацитет на АЕЦ и ВЕЦ. Ръст в нетните мощности е заложен при вятърните централи, фотоволтаичните централи, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални централи и паро-газови централи с комбиниран цикъл. Най-сериозно увеличение в капацитета е прогнозирано при фотоволтаичните централи – със 7600 МВт до 2050 г. Сериозен ръст е заложен и в капацитета на вятърните централи, при които в края на посочения период нарастването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с комбиниран цикъл са заложени с нетна мощност от 500 МВт към 2050 г.

За да е устойчиво енергийното ни производство, при този сценарий България трябва да изгради системи за съхранение на енергия, включващи комплекс за производство на водород чрез електролиза, комплекс за съхранение и комплекс от горивни клетки за електропроизводство. Разчетите показват  1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни клетки. Особено удачно е изграждането на системи за съхранение на енергия да се комбинира с допълнителни мощности за производство на водород и използването му в България за целите на индустрията, транспорта, енергопроизводството, както и за развитие на експортния капацитет.

Общата стойност на предвидените инвестиции за осъществяването на този сценарий е 11,7 млрд. евро, в т.ч. 7,9 млрд. евро частни инвестиции.

Вторият сценарий припокрива заложените стойности на ВЕИ, но разглежда възможността за увеличаване на производството на електроенергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото увеличение е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сценарий България трябва да увеличи капацитета на системите за съхранение на енергия с допълнителни електролизори за 2500 МВт при запазване на капацитета на горивните клетки – в размер на 750 МВт.

При така разработения вариант въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 г. ще е 38 кг/МВтч,  а потенциалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на предвидените инвестиции, необходими за осъществяването на този сценарий е 17 млрд. евро, в т.ч. 11,5 млрд. евро частни инвестиции.

Участие в дискусията взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на иновациите и растежа Карина Ангелиева, председателя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „Енергийни баланси, секторни политики“ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електроенергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общност, неправителствени организации и сдружения от сектора, работодателските и синдикалните организации.

Презентацията от събитието може да видите на сайта на АИКБ на следния линк:

https://bica-bg.org/wp-content/uploads/2022/02/Presentation_Model_BICA_17.02.2022.pdf

Пълният видео запис от събитието може да видите на следния линк:

https://www.facebook.com/aikb.bica/videos/901034047249170

Имаме удоволствието да Ви поканим на дискусия, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България, на тема: „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Дискусията ще се проведе на 17 февруари 2022 г. от 15.00 часа в хибриден формат – присъствено в зала „Средец“ на София Хотел Балкан (бивш „Шератон“) и онлайн в платформата Zoom.

По време на дискусията ще бъде представена Програма за развитие на сектора, разработена от енергийните експерти на АИКБ в няколко варианта. Ще се проведе обсъждане – както на предложените варианти, така и на други възможни сценарии за развитие. В дискусията са поканени да участват представители на всички заинтересовани страни, в т. ч. производители на електроенергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, крайни потребители, научна общност, неправителствен и държавен сектор. Разчитаме на активен обмен на мнения, който да даде добро начало за пълноценни, задълбочени, експертни дебати по темата. Крайният резултат цели постигане на балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.

Моля да потвърдите участието си, като укажете дали ще присъствате лично или онлайн, на телефон 02/963 37 52 или електронна поща: office@bica-bg.org до 15.02.2022 г. Линк за срещата ще Ви бъде изпратен след потвърждение на участието от Ваша страна. Ще бъде наличен и стрийминг в реално време.

Участниците, които желаят да направят изказване, следва да заявят това предварително поради хибридния формат на мероприятието.

Бихме искали да Ви информираме, че във връзка с променящата сe всеки ден епидемиологична обстановка, свързана с COVID 19, и с оглед опазване на здравето на всички участници, базирайки се на последната заповед на министъра на здравеопазването, в събитие с мащаб от 50 души, присъствен формат, ще се допускат САМО участниците, които при регистрация представят:

– документ за завършена ваксинационна схема срещу COVID-19. За завършена ваксинационна схема се приема поставянето на съответен брой дози от ваксини срещу COVID-19, посочени в приложение към заповедта, и изтичането на 14-дневен период, след поставяне на последната доза;

– документ, показващ положителен резултат от проведено изследване по метода на полимеразна верижна реакция (PCR) или бърз антигенен тест за COVID-19 – документ за преболедуване;

– отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди началото на събитието изследване по метода на полимеразна верижна реакция (PCR) или бърз лабораторен антигенен тест за COVID-19.