Асоциацията на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“ имат удоволствието да Ви поканят на пресконференция за представянето на новия Под-индекс „Заетост на светло“ и предварителните данни за стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“ в рамките на проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Събитието ще се състои на 10 декември 2020 г. (петък) от 10:00 часа в хибриден формат в Конферентната зала на АИКБ, находяща се на ул. Тракия №15 (за журналистите, които имат зелен сертификат) и чрез онлайн платформата ZOOM, за тези които не могат да представят такъв (линк за срещата в края на поканата).

Участие ще вземат г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ, проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“ и Под-индекса „Заетост на светло“ и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта.

Композитният индекс „Икономика на светло“ (КИИС) е иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище. Всяка година неговата стойност показва на обществеността в числов израз каква е стойността на светлата част от икономиката в страната.

Разработеният нов Под-индекс „Заетост на светло“ е специфична съставна част на актуализирания КИИС, като се фокусира само върху сивите практики, свързани с трудовия пазар.

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме! Вашето присъствие е важно за нас!

Моля да потвърдите участието като изпратите имена, медия и имейл/телефон за обратна връзка по имейл.

Линк за включване през платформата ZOOM:

https://us02web.zoom.us/j/87491680437?pwd=eEt6VjZBNGFId2Vqa1ltb0sreXBPUT09

Meeting ID: 874 9168 0437

Passcode: 498403

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и „SOS Детски селища България“ сключиха споразумение за сътрудничеството. Документът беше официално подписан от председателите на Управителните съвети на двете организации Васил Велев и Веселин Комитов.

„Всеотдайната работа на SOS Детски селища България през всички тези години буди у нас огромно уважение и възхищение. Винаги ще има икономически кризи, но ние вярваме, че трябва да се помага дори когато е трудно, точно защото е трудно. За АИКБ сътрудничеството с вас е добра възможност да насърчим българския бизнес да извършва още повече добрини“, заяви Васил Велев по време на подписването.

АИКБ заяви готовност да включи младежи от „SOS Детски селища България“ в квалификационните обучения, които всяка година провежда за безработни лица. По този начин те ще имат възможност да придобият квалификация и стаж в работещото предприятие, в което в последствие и да останат на работа. По данни на Асоциацията всяка година в квалификационните им програми, които са по заявка на работодатели, се обучават между 1 000 и  2 000 души, от които половината веднага след тях намират трайно работа в предприятията.

Сдружението, което е първата гражданска правозащитна организация у нас, която предоставя директна грижа за деца в риск, представи значителния си опит в развитието на центрове за обществена подкрепа. Тяхна основна задача е да предотвратят излизането на децата от семейството, като оказват подкрепа на семействата по здравословни, финансови и социални проблеми. Сдружението подкрепя и младежи чрез програмата “Начало на самостоятелен живот” – основната форма на подкрепа за младежите, които са отглеждани в SOS грижа, живеят самостоятелно извън SOS младежкия дом, работят или учат, но все още се нуждаят от подкрепа, за да се справят успешно в живота. Програмата има за цел да насърчи старта на младежите в самостоятелния им живот, при намиране на работа, място за живеене и възможности за реализация, продължаване на образованието във ВУЗ. Сдружението оказва консултативна и финансова помощ на младежите в рамките на 3 години след напускане на грижа.

По време на подписването беше обсъдена в дългосрочна перспектива и възможността АИКБ и „SOS Детски селища България“ да работят за разширяване на експертизата и възможността за въвеждане на интегриран подход за подкрепа на възрастни хора, които помагат при обучението и отглеждането на деца и младежи.

„Няма да скрия щастието си от подписването на споразумение с една от най-уважаваните и влиятелни работодателски организации. Познаваме АИКБ и сме впечатлени от начина, по който защитавате важните за бизнеса и икономиката на страната ни приоритети. Вашата експертиза е изключително ценна за нас и вярвам, че заедно ще успеем да реализираме общи проекти“, каза председателят на УС на „SOS Детски селища България“ Веселин Комитов.

Методика за превенция на недекларираната заетост ще помага на работодателите да не допускат сиви практики

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложи законодателни промени по 51 мерки за борба с недекларираната заетост, като сред основните са изработване и въвеждане на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, промени в социално-осигурителната отговорност на работодателя и работника и връщане на справедливостта и доверието в пенсионно-осигурителната система. Освен промените в нормативните документи АИКБ представи и Методика за превенция на недекларираната заетост, която е с практическо приложение и е насочена към управление на човешките ресурси. Предложенията бяха обсъдени с представители на МТСП, НАП, НОИ, НСИ, Агенция по заетостта, Главна инспекция по труда, граждански организации, работодатели и заети лица по време на специално организирана кръгла маса по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

„Целта на днешната кръгла маса е да съберем мнения и реакции най-вече от институциите и организациите, които пряко са заинтересовани от предложенията за законодателни промени и Методиката за превенция на недекларираната заетост. Това ще ни помогне да постигнем баланс между държавните институции, работодателите и синдикатите и да подготвим предложенията за едно по-широко разпространение и популяризиране. Крайната ни цел е да ги превърнем в действащи норми и инструменти. Последните данни, с които разполагаме ни показват, че сивият сектор у нас е 21,5%, при този размер щетите за бюджета възлизат на над 10 млрд. лв. годишно. За АИКБ абсолютно постижима цел е да работим за намаляването на дела на сивата икономика с 5%, което от своя страна би довело да 2,5 млрд. лв. повече приходи“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Пакетът от 51 мерки е разделен в три големи групи, като за всяка една мярка е разработено конкретно предложение за институционализиране насочено към компетентните институции и организации. Първата група има за цел създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Чрез втората ще се търси повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство. А последната е с фокус върху повишаването на данъчната дисциплина на населението като цяло, и в частност на работодателите и наетите лица.

„Явлението заплащане в плик е една от най-порочните практики, които лишават работниците от техните права, засягат производителността и качеството на труда, отразяват се негативно на бюджета и пенсионната система. Въпреки последователните и упорити действия за пресичане на тази лоша практика, от която боледува пазара на труда в България, проблемът остава. Правителството предприе комплекс от мерки за изсветляване на икономиката като целта от една страна е да се защитят трудовите и осигурителните права на работещите, а от друга да се създадат условия за лоялна конкуренция между предприятията. Вярвам, че доброто сътрудничество, което сме изградили с АИКБ през годините, ще продължава да дава добри резултати при съвместната ни борба със сивата икономика“ посочи г-н Гълъб Донев, министър на труда и социалната политика

Направените предложения са насочени към промени в начина на определяне на минималната работна заплата, регулация на нови форми на заетост, облекчаване на процедурите за наемане на работници на еднодневни трудови договори, укрепване на работата на контролните органи и други.

Последните изследвания и проучвания, които АИКБ е извършила, показат по категоричен начин, че има необходимост от повишаване на правната култура на населението. Препоръката е да се въведе такава дисциплина както в средните училища, така и в първите курсове на висшето образование, като нивото на преподаване се съобрази с възрастовите групи. Така още в ранна възраст младите хора ще получават достоверни знания за трудовото законодателство, ще са наясно как се извършва наемането на лица и какво включва трудовото и осигурителното законодателство.

„За преодоляване на недекларираната заетост трябва всички участниците в трудовия процес да работят заедно, но работодателите са тези, които трябва да поемат инициативата. За ГИТ е изключително важно обсъжданите предложения да гарантират ефективността на контрол на съответните органи. Средствата, които постъпват от данъци и осигуровки помагат за социалната сигурност на работещите. Апелирам при подготовката на законодателни промени да се търси баланса между гъвкавостта на трудовите и осигурителни отношения и правата на работещите. Считам, че методиката за превенция на недекларираната заетост, ще ни е изключително полезна.“ – сподели инж. Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

Методиката за превенция на недекларираната заетост представлява съвкупност от методически инструкции, правила и съвети за прилагането на инструменти за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Основната ѝ цел е да запознае работодателите с потенциалните възможности за прилагането им.

В методиката са описани два типа стратегии и инструменти – за браншови организации и такива, приложими за предприятия. Те са конструирани с идеята да бъдат прилагани и лесно адаптирани от компании от всички икономически дейности и браншове. Методиката вече е преминала успешно тестване в 64 предприятия.

Предложенията за законодателните промени и Методиката за превенция на недекларираната заетост са резултат от редица проучвания, интервюта и обсъждания с работодатели, представители на институциите, браншови организации и работници/служители, както и представители на неправителствения сектор. 

На 29 ноември 2021 г. от 10.30 часа Асоциацията на индустриалния капитал в България организира кръгла маса за представяне на Методика за превенция на недекларираната заетост и предложения за законодателни промени за ограничаване на недекларираната заетост по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Методиката за превенция на недекларираната заетост е инструмент насочен към практическо прилагане на различни инструменти – нови и адаптирани за управление на човешките ресурси в предприятията по начин, който да превентира пораждането на сиви практики и недекларирана заетост.

В рамките на проекта са разработени и общо 51 мерки насочени към превенция и борба с недекларираната заетост, за всяка от които е разработено конкретно предложение за институционализиране насочено към компетентните институции и организации. Направените предложения са насочени към промени в начина на определяне на минималната работна заплата, регулация на някои нови форми на заетост, облекчаване на процедурите за наемане на работници на еднодневни трудови договори, укрепване на работата на контролните органи и редица други.

И двата документа са в резултат от редица проучвания, интервюта и обсъждания с работодатели, представители на институциите, браншови организации и работници/служители, както и представители на неправителствения сектор. Мерките са предложени основно от работодатели и заети лица, а Методиката беше тествана в общо 64 предприятия като по този начин бяха набрани различни казуси и получена обратна връзка както от работодателите, така и от работниците.

В дискусията ще вземат участие представители на държавната администрация, браншови и граждански организации, работодатели и заети лица.

АИКБ – Национален център „Икономика на светло“

Ракът може да бъде победен с правилна превенция и ефективни здравни услуги, които пандемията от COVID-19 ограничи, а закъсненията крият риск от намаляване на шансовете за възстановяване. Изключително важно е ЕС и държавите-членки да осигурят наличието на висококачествена, достъпна здравна инфраструктура, включително съоръжения за скрининг, диагностика, лечение и здравни услуги, както и ефективни системи за подкрепа за физическото и психическото благополучие на пациентите по време на и след лечението. Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и член на Европейския икономически и социален комитет по време на панела, посветен на Европейският план за борба с рака на конференцията „Рецепта за бъдещето на Европа в лицето на социални, икономически и здравни предизвикателства след COVID-19“.

„Пандемията ни показа, че иновациите и сътрудничеството са от ключово значение за преодоляването на всяко предизвикателство в здравеопазването. Социалните партньори и организациите на гражданското общество имат важна роля и трябва да предоставят информация на хората да разпознават ранните симптоми, да ги насърчават към превенция и водене на здравословен начин на живот. Инициативата на ЕК за създаване на план за борба с рака е ключова и ЕИСК възнамерява да играе основна роля в подкрепа на бързото му прилагане. През юни т.г. одобрихме инициативите за скрининг и проекти за превенция, като ще насърчаваме използването на нови технологии и усилията за повишаване на осведомеността на хората за превенция. Скрининговите и образователните инициативи трябва да са насочени към всички често срещани видове онкологични заболявания и да бъдат достъпни за възможно най-голям брой хора“, допълни още д-р Ангелова. Тя приветства и публикуваната наскоро от Европейската комисия Пътна карта[1] за изпълнение на Европейския план за борба с рака[2] и призова за нейното ефективно и бързо прилагане – особено в страните от Източна Европа.

Според изнесените от нея данни всяка година се регистрират 14 милиона нови случая на онкологични заболявания, 3,4 милиона от които – в Европа, а 8,2 милиона души в света губят битката с коварното заболяване. През последните 20 години грижите за хората с онкологични заболявания са се подобрили. Според данни от 2019 г. въпреки че повече хора са диагностицирани с рак, рискът от смърт е по-малък спрямо предходни години. За две десетилетия делът на онкоболните в Европа се е увеличил с 50%, докато ръстът при смъртните случаи е само с 20%.

Съществуват несъответствия между държавите-членки по отношение на достъпността на медицинските услуги – особено за възрастните хора. Достъпът до здравни услуги е по-добър в страни с универсално здравно покритие, по-високи разходи за здравеопазване спрямо БВП и по-ниски икономически неравенства като Холандия, Германия, Швеция и Малта.

В страните с най-добри резултати, включително Холандия, Финландия, Дания, Испания и Словения, около 75% от жените на възраст от 50 до 69 години, са били подложени на скрининг за рак на гърдата в рамките на две години. За разлика от тях, в Кипър и Унгария около 40%, а в България само около 20% от жените в тази възраст са били подложени на скрининг за рак на гърдата за период от две години.

Скринингът за рак на дебелото черво при мъже на възраст от 50 до 74 години се използва слабо, въпреки съществуването на национални програми за скрининг в някои страни. В България, Кипър и Румъния до 90% от населението никога не са се подлагали на тази процедура. В Словения, Франция, Германия и Австрия всеки втори от мъжете е бил подложен на скрининг.

За да се намалят националните, регионалните и социалните неравенства е изключително важно ЕС да включи всички държави-членки в прилагането на плана и да насърчи сътрудничеството между тях, включително чрез финансиране. Изпълнението на плана трябва да отговори на специфичните нужди на пациентите и да се адаптира към различните национални обстоятелства – включително различната социално-икономическа среда на хората, възраст, пол, увреждане и други.

Д-р Милена Ангелова настоя за подобряване на възможности за пациентите с рак да се възползват от висококачествено лечение, грижи и експертен опит, предоставени от други държави-членки. Тя се застъпи и за осигуряване и укрепване на добре функциониращ единен пазар за стоки, услуги и труд, свързани с онкологичните заболявания, и ефективното прилагане на принципите за правата на пациентите в трансграничното здравно обслужване.

Като заключение главният секретар на АИКБ посочи, че предприятията играят централна роля в разработването на решения за превенция, скрининг, диагностика и лечение на рак. Сред основните задачи на компаниите е и намаляване на въздействието върху околната среда, разработването и произвеждането на безопасни продукти, подобряването на здравето и безопасността на работните места както и подкрепата на хората с онкологични заболявания в съчетаването на работа и лечение и плавното връщане на работа. За да насърчи това, ЕС трябва да осигури благоприятни условия за иновации, инвестиции и управление на бизнеса.

Изказването на д-р Ангелова на конференцията може да намерите ТУК.

[1]https://ec.europa.eu/health/sites/default/files/non_communicable_diseases/docs/2021-2025_cancer-roadmap_en.pdf

[2]https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12154-Europe-s-Beating-Cancer-Plan_en

Възможностите за дигитализация и ученето през целия живот са двата ключови фактора, които ще помогнат за развитието на „сребърната икономика” в България. Страната ни е на едно от челните места по застаряване на населението, а демографските тенденции показват, че хората над 65 години ще стават все повече. Това е и причината да се фокусираме върху предвиждането на бъдещите потребности на тези хора, за да могат те да останат самостоятелни, активни и да допринасят за развитието на икономиката и на обществото възможно най-дълго време. Това заяви по време на участието си в Националната кръгла маса по образование, наука и дигитални иновации д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и член на групата на работодателите в Европейски икономически и социален комитет.

„Едно от основните предизвикателства е ученето през целия живот и непрекъснатото усвояване на нови компетенции, което би могло да бъде насърчено допълнително при ползването на възможностите за дигитализация, така че на възрастните хора да им е удобно да приемат краткосрочни курсове за повишаване или за промяна на квалификацията, включително дигитални такива. АИКБ вече работи по изпълнението на проект, който е насочен към пилотен анализ на потребностите от дигитални компетенции в 13 различни сектора. Целта ни е да разработим дигитални профили на компетенциите в тези професии на ниско, средно и високо равнище. Тъй като останалите 6 социални партньори работят по създаването на подобни профили в други сектори, считам че ще постигнем пълна обхватност на българската икономика“, допълни д-р Ангелова.

По думите ѝ „сребърната икономика” и нейното развитие е отговорът, който нашето общество трябва да даде веднага на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена заради негативните демографски тенденции. Качеството и икономическата, и физическата достъпност на пенсионната и здравната системи, дългосрочните грижи, социалните услуги са от определящо значение за успеха на политики по насърчаване на заетостта сред възрастните хора.

Д-р Милена Ангелова сподели още, че в редица държави-членки на ЕС през последните години са предприети мерки за модифициране на пенсионните системи, така че да позволяват плавно повишаване на пенсионната възраст, като те са съчетани с допълнителни стимули за хората над 65 години като гъвкаво работно време, намалено работно време, почасова заетост и удобства на работното място, които да ги насърчат да бъдат продуктивни възможно най-дълго.

По време на доклада си тя обърна внимание и на другите елементи на сребърната икономика като активния социален живот, достъпа до качествени здравни услуги, потребностите от дългосрочни грижи, подкрепящата среда и обезпечаването на възрастните хора със собствени жилища.

По време на кръглата маса изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов представи разработени от асоциацията предложения за законодателни промени с цел ограничаване на недекларираната заетост.

„Вече близо 20 години борбата със сивия сектор е приоритет на АИКБ, като през 2019 г. поставихме акцент върху недекларираната заетост. В последните години дигитализацията започна да навлиза с изключително бързи темпове, което доведе до стремглаво създаване на нови професии и форми на заетост. Липсата на регулация при тях обаче се оказа възможност за създаване на сиви практики. След редица извършени анализи и оценки идентифицирахме общо 51 законодателни мерки, които искаме да обсъдим, за да могат предложенията ни да са подходящи за всички заинтересовани страни, да са реално приложими и да допринесат за ограничаването на недекларираната заетост“, каза Добрин Иванов.

Мерките, които бяха обсъдени на кръглата маса, са разделени в три големи групи. Първата група има за цел създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Чрез втората ще се търси повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство. А последната е с фокус върху повишаването на данъчната дисциплина на населението като цяло, и в частност – на работодателите и наетите лица.

По думите на Добрин Иванов последните изследвания и дискусиите, които АИКБ е провела, са показали по категоричен начин, че има необходимост от повишаване на правната култура на населението. Препоръката е да се въведе такава дисциплина както в средните училища, така и в първите курсове на висшето образование, като нивото на преподаване се съобрази с възрастовите групи. Така още в ранна възраст младите хора да получават достоверни знания за трудовото законодателство, да са наясно как се извършва наемането на лица и какво представлява трудовото законодателство.

Малките и средните предприятия в ЕС имат нужда от благоприятна бизнес среда и лесен достъп до финансиране. Те са им необходими не само, за да се възстановят от икономическата криза, но и за да могат да бъдат двигател за развитието на европейската икономика, като създават работни места и просперитет  на гражданите. Бюрокрацията и сложното законодателство както на национално, така и на европейско ниво все още са сред водещите фактори, задържащи развитието на МСП в много държави членки на ЕС. Това заяви в изказването си главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския икономически и социален комитет по време на Асамблеята на МСП, организирана от ЕК и словенското председателство в Порторож, Словения. В нея участие взеха комисарят по растеж Тиери Бретон, членовете на мрежата на Посланиците на МСП от ЕС-27, членове на Европейския парламент и над 500 представители на МСП от цяла Европа.

Участниците в Асамблеята бяха категорични, че голяма част от малките и средни предприятия в ЕС в момента са в затруднение, като се опитват да преодолеят трудности като прекъсвания на веригата за доставки, значителен недостиг на работна ръка и неподходяща квалификация, спад в търсенето и приходите от клиенти, нарастваща инфлация, тласкана от безпрецедентното покачване на цените на електроенергията и природния газ.

Дискусиите, които бяха проведени, показаха, че в момента при малките и средни компании има повишено търсене на пряка финансова подкрепа и в по-малка степен на финансови инструменти, осигуряващи лесен и бърз достъп до банкови кредити и други източници на финансиране. „Средствата на ЕС са от ключово значение за увеличаване на потенциала на МСП и е важно в постоянен диалог с бизнес организациите и заинтересованите страни да се планират мерки, за да се подобри достъпът до тях. Твърдо подкрепям идеята МСП да кандидатстват с формуляр от една страница за фондове на ЕС и се надявам, че тя ще бъде осъществена своевременно. Заедно с това предлагам да се обмисли създаването и развитието на мрежа от финансови омбудсмани в държавите членки, която да помогне на МСП успешно да кандидатстват и да получават финансиране“, заяви д-р Ангелова.

Мрежата от финансови омбудсмани не само ще подобри достъпа на компаниите до средства, но ще даде възможност на Европейската комисия да събира и анализира качествени данни, за да научи как банките посредници използват финансови инструменти, за да достигнат до компаниите, които най-много се нуждаят от средства и какви са причините, ако не им бъде отпуснато кредитиране.

Според главния секретар на АИКБ икономическото възстановяване зависи до голяма степен от това колко успешно МСП ще се адаптират и работят в новата постпандемична реалност, как ще възприемат дигитализация и ще се адаптират към предизвикателствата, наложени от Зелената сделка. По думите ѝ много от предприятията нямат познания и разбиране за специфичните климатични и екологични политики, включително по отношение на изискванията на всички нови финансови инструменти. Д-р Ангелова отправи предложение следващият преглед на представянето на МСП да се съсредоточи изрично върху основните пропуски в готовността им да отговорят на предизвикателствата, наложени от прехода към климатична неутралност, и как по-добре да се изработят и предоставят мерки за подкрепа.

По думите на д-р Милена Ангелова трябва да бъде обърнато и специално внимание на проблемите с недостига на работна ръка, които допълнително се влошават от демографското застаряване на населението в ЕС и изискванията за умения, произтичащи от дигитализацията и декарбонизацията на икономиките. Според нея наемането, мотивирането и задържането на ценни човешки ресурси е от решаващо значение за МСП и предприятията имат нужда от допълнителна подкрепа и разяснения по механизмите на работа на ЕСФ+  и Еразъм+, които могат да им бъдат в помощ.

Пълният текст на изказването на д-р Милена Ангелова можете да прочетете ТУК.

Групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет призовава за балансиран подход по отношение на Директивата за определяне на МРЗ

Определянето на минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност във всяка страна членка на Европейския съюз, а не тя да бъде определяна от директива – без да бъдат отчетени икономическите фактори, които влияят върху икономиката и предприятията. При формирането на минималните заплати задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене. Това заяви главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския икономически и социален комитет по време на дискусията „Адекватни и справедливи минимални заплати – определяне на курса за силна социална Европа“. В събитието, което бе организирано от евродепутата Денис Радтке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в Комитета по заетост, ключов говорител беше комисарят по заетост Шмид и участваха над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.

„Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна“, допълни д-р Ангелова.

Всички бъдещи усилията на ЕК трябва да бъдат насочени към укрепване на колективното трудово договаряне, което би допринесло за по-справедливо заплащане, без да се поставят обвързващи изисквания за това, и като отчитат автономията на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплатите на база на релевантни критерии за всяка страна.

По време на дискусията д-р Ангелова заяви, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП.  По думите ѝ Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване.

Пълното изказване можете да прочетете ТУК.

Изх. № 284/04.11.2021 г.

 

ДО

ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

 

КОПИЕ

МЕДИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

ОТКРИТО ПИСМО

 

Относно: 27% увеличение на цените на природния газ „само за някои“ през ноември

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР,

Във връзка със съобщението на КЕВР до медиите от 03.11.2021 г., че регулаторното решение за цената на природния газ от 01.11.2021 г. спазва законовото изискване на чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката (изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) „на регулиране от Комисията подлежат цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Цените се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени“.

Настояваме за отмяна на регулаторното решение на КЕВР от 01.11.2021 г. поради следното:

„Булгаргаз“ ЕАД изпълнява ролята на обществен доставчик. Индустрията в България има заявени количества и сключени договори с „Булгаргаз“ ЕАД в качеството му на обществен доставчик. Въпреки привидното наличие на „свободен пазар“ за природен газ, фактическото положение на търговията в България е съвсем различно. На практика ние бяхме принудени посредством законови промени да излезем на т. нар. „свободен пазар“, чиято структура на функциониране е тежко обременена от регулация. Тази регулация засилва монополното положение на „Булгаргаз“ ЕАД и отваря възможността за прилагане на принципа на кръстосано субсидиране между двете групи крайни потребители – битови и бизнес. Именно този принцип е експлицитно забранен от Третия енергиен пакет на ЕК. Нещо повече – същият е изрично посочен в чл. 31, т. 6 от Закона за енергетиката, където е посочено, че: „чл. 31. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и от следните принципи: …6. недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране: а) между отделните групи клиенти…“.

Смятаме, че с обявените предварителни намерения за корекция в цените на регулирания пазар и отражението в обратната посока върху цените за индустриалните потребители съответства именно на този забранен от ЕК принцип.

В тази връзка настояваме категорично КЕВР да вземе внимателно решението си при утвърждаване на цените за м. ноември 2021 г., като не допусне основание за стартиране на наказателна процедура срещу България. Смятаме, че пазарът за природен газ в Европа, както и стартиралите няколко разследвания за манипулации от европейски институции оказва допълнителни предпоставки в тази посока. Обръщаме внимание, че след като в решението на КЕВР пише, че в 10:10 часа е получен мейл от „Газпром“, че „Булгаргаз“ ЕАД е изпълнил поставените условията и те се съгласяват да направят доставката на „спестените“ количества, е редно „Булгаргаз“ ЕАД да подаде ново заявление за утвърждаване на цени.

Всички клиенти на „Булгаргаз“ ЕАД имат едни и същи договори и условия – и това е в подкрепа на нашите аргументи. Индустрията, топлофикациите и газоразпределителните дружества (в ролята на крайни снабдители) подписват едни и същи договори с „Булгаргаз“ ЕАД, просто защото е обществен доставчик.

Регулаторът следва да определя една и съща цена на обществения доставчик към всички негови клиенти. Това няма да е в нарушение на цитирания от КЕВР чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката.

„Булгаргаз“ ЕАД закупува природен газ от два източника:

– „Газпром Експорт“;

– Държавната петролна компания на Република Азербайджан – „Сокар“.

Поради пандемията през 2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД не е доставил всички поръчани количества по договора с „Газпром Експорт“, когато цените бяха 3-4 пъти по-ниски. Тези количества са поръчани от името и за сметка на всички клиенти на „Булгаргаз“ ЕАД в ролята му на обществен доставчик. Те са по-евтини и са „спестени“ от всички клиенти на „Булгаргаз“ ЕАД. Те не са „спестени“ само от топлофикациите и крайните снабдители, по-скоро са спестени от тях в по-малка част. Няма как в регулаторно решение по отношение на монополна доставка КЕВР да „разпредели“ тези количества само за топлофикациите и крайните снабдители. Точно както няма как да има регулаторно решение, че количествата от „Сокар“ отиват само за топлофикациите и крайните снабдители.

КЕВР регулира монополни участници в пазарите на енергия. С регулаторното решение на КЕВР от 01.11.2021 г. имаме предоставена непозволена държавна помощ към топлофикациите и към крайните снабдители.

С УВАЖЕНИЕ,

 

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/ Председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България	ДОБРИ МИТРЕВ, /П/ Председател на УС на Българска стопанска камара
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/ Председател на УС на Българска търговско-промишлена палата	КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/ Председател на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

Новото поколение български деца и млади хора изисква нови подходи на преподаване. Това поставя редица предизвикателства пред българските учители. Все още в голяма част от обучителните програми липсват задачи развиващи творческото мислене, липсват задачи за екипност, критично мислене и решаване на проблеми. За да се промени това, първо трябва да се промени мисленето на преподавателите, чрез което да бъде променено и качеството на учебния процес. Добър пример са редица частни училища, които привличат по-креативни и млади преподаватели и вече използват нови технологии и дидактически подходи за обучение. Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на онлайн форума „Творчеството на учителите, като принос към развитието на образованието в България“, организиран от Българска асоциация на частните училища (БАЧУ).

„Години наред образованието не беше сред приоритетните политики на нито едно правителство. Това доведе до едни от най-лошите резултати за България – последно място в ЕС по общи резултати на учениците на международния тест PISA 2018 г. Днешните деца не възприемат информацията по традиционните канали. Те не желаят да учат по традиционния начин, не желаят да стоят часове наред на ученическата скамейка и да наизустяват дати, цифри, факти, те искат да ги преживеят. Затова трябва да преодолеем традиционните дидактически подходи на комуникация и да подкрепим учителите да развият своя потенциал в дигиталната ера“, допълни д-р Ангелова.

Д-р Ангелова беше категорична, че надграждането и повишаването на квалификацията и творческото мислене на учителите е особено важно в период на пандемия и стремглаво навлизане на новите технологии. Според нея българското образование не следва да бъде разделяно на частно и държавно, тъй като всеки учител следва да бъде подкрепен, мотивиран и достатъчно свободен да прилага повече творчество в своята работа.

Тя заяви, че АИКБ ще продължава да подкрепя дейността и целите на БАЧУ за по-голямо признаване на частното образование и приемането му като неотменима и интегрална част от цялата система на образованието. „Считаме, че българските частни училища имат право и трябва да бъдат подкрепени от новите програми на ЕС, както чрез Плана за възстановяване и устойчивост, така и чрез Програма „Образование“ като допустим бенефициент“, каза още тя.

Д-р Милена Ангелова припомни, че още преди 5 години АИКБ е анализирала редица проблеми в образованието и на тази основа организацията е предложила конкретни мерки и политики за цялата образователна система. По думите на д-р Ангелова благодарение на тези мерки към днешна дата има засилен интерес към средното професионално образование – над 50%, като най-голям е интересът към техническите специалности. А с последно приетите промени в Закона за висшето образование са били включени редица предложения на Асоциацията за улесняване на прехода от образование към заетост и подобряване на качеството на висшето образование чрез по-тясна връзка с бизнеса.

Форумът е първото от предстоящата поредица юбилейни събития, посветени на 25 – тата годишнина от създаването на Българска асоциация на частните училища. По време на събитието бяха коментирани възможностите за повишаване на качеството на учебния процес, повишаването на квалификацията и уменията на преподавателите, измерването на постигнатите резултати и други.