Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) стартира проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“. Проектът e финансиран от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014 – 2021”, по процедура BG05M9OP001-1.128 – Развитие на дигиталните умения – Компонент 2. Чрез реализирането на проекта се цели да бъдат преодолени дисбалансите в областта на дигиталните умения и знания и привеждането им в съответствие с нуждите на бизнеса, а от там постигане на конкурентна и развиваща се икономика, основаваща се на технологичното развитие и осигуряваща устойчиви работни места. Стартирането на проекта беше официално обявено днес на пресконференция.

„АИКБ е приела като основна задача да разработва инициативи, действия и мерки, които да насърчават дигитализацията на българската индустрия. Това ни водеше и при подготовката на настоящия проект. В момента страната ни е на последното 27-мо място по Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и в обществото (DESI) за 2020 г. Делът на лицата с основни умения в областта на цифровите технологии е 29%, докато средно в ЕС този процент е 58%. Проучванията показват, че държавите, които са готови да направят бърза технологична трансформация и да използват дигитални технологии в ежедневната си практика са тези, които имат и изключително силно представяне в областта на образованието и обучението. Още през 2019 г. ЕК ни предупреди, че заради нарастващият недостиг на умения в България ще се необходими значителни инвестиции в дигитална грамотност, умения и знания. Считаме, че настоящия проект ще е крачка в посока на справянето с недостига на цифрови умения, както и насърчаването и подкрепата на проекти и стратегии за подобряване на равнището на цифровите умения“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. (Цялото изказване вижте ТУК)

Основните цели на проекта са насочени към идентифициране на настоящите дигитални умения на работната сила в ключови професии от 13 икономически сектора. Сред икономическите дейности, с които АИКБ ще работи са: „Растениевъдство и животновъдство“, „Производство и преработка на месо и месни продукти“, „Производство на текстил и изделия от текстил“, „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“, „Производство на машини и оборудване“ и „Въздушен транспорт“.

По думите на ръководителя на проекта и главен секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова чрез проекта ще се транспонират актуалните политики на ЕК за подобряване и развитие на ключовите компетенции и дигиталните умения в контекста на Европейската дигитална стратегия. „АИКБ предприе мерки в тази насока, като изхождаме от това, че всеки български гражданин се нуждае от цифрови умения, за да може да учи, работи, комуникира и да има достъп до публичните онлайн услуги. Дигиталните умения вече са задължителни в ерата на Индустрия 4.0 и все по-мащабното и бързо навлизане на информационните технологии във всички бизнес сектори изисква все по-напреднали дигитални умения свързани с конкретни бизнес процеси. Цифровите умения са основен двигател на конкурентоспособността и иновационния капацитет на България“, допълни още д-р Ангелова. (Вижте ТУК нейната презентация на проекта)

В рамките на проекта АИКБ е заложила да се разработят минимум 65 унифицирани профили за дигитални умения, общо 13 пакета с тестови учебни програми за развитие на дигиталните умения, минимум 4 модела за социално сътрудничество. Всички постигнати резултати ще се тестват и апробират в реална работна среда, като за тяхното постигане АИКБ ще си партнира с КНСБ, КТ „Подкрепа“, МТСП и Националната агенция за професионално образование и обучение.

„Не мога да скрия задоволството си от съвместната работа на МТСП и АИКБ през последните 20 години. До този момент Асоциацията винаги е избирала да работи по тежки и изключително важни теми за българското общество и икономика. Така е и с този проект, резултатите от който ще залегнат в основата на бъдещите приоритети и политики, които ще се финансират чрез Програмата за развитие на човешките ресурси. Вярвам, че в края на следващия програмен период България ще може да се похвали с още 600 000 души, които притежават дигитални умения“, посочи Цветан Спасов, и.д. главен директор ЕФМП, МТСП.

По думите на директора на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ в МТСП Елка Димитрова проектът е от огромно значение, тъй като през последната една година пандемията е показала, че дигиталните умения са изключително важни не само, за да могат хората да запазят работните си места, но и за да продължават да се развиват и отговарят на изискванията на променящата се работна среда.

За председателя на НАПОО Марияна Павлова чрез подобни проекти ще се помогне на заетите лица да преминат по-плавно през бързо променящите се изисквания на работните места и нуждата от базови и специфични дигитални умения.

Проектът е пилотен като се очаква постигнатите по него резултати да бъдат основа за реализиране на дейности по новата Програма „Развитите на човешките ресурси“ 2021-2027 г. насочени към национално развитие на дигиталните компетенции. Той е с период на изпълнение 20 месеца, а одобреният бюджет е в размер на 2 052 482.74 лв. от които 1 744 610.33 лв. съфинансиране от Европейския социален фонд и 307 872.41 лв. национално финансиране.

На 14.10.2021 г. (четвъртък) от 10:30 часа в Конферентната зала на Асоциация на индустриалния капитал в България на адрес: 1527 София, ул. Тракия № 15 и чрез платформата Zoom ще се проведе пресконференция за представяне на проекта на АИКБ BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“, финансиран от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014 – 2021”.

Основната цел на проекта е посредством съвместни действия на АИКБ, КНСБ, КТ Подкрепа, МТСП и НАПОО да се идентифицират специфичните и необходими дигитални умения за 65 ключови професии/длъжности в общо 13 икономически сектора.

Постигнатите по проекта резултати ще послужат като основа за разработването на нови проекти и мерки по новата Програма „Развитие на човешки ресурси 2021 – 2027 г.“

В пресконференцията ще вземат участие:

• Васил Велев – председател на УС на АИКБ;
• Д-р Милена Ангелова – главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта;
• Цветан Спасов – ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР 2014 -2020 г.
• Инж. Марияна Павлова – председател на НАПОО;
• Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“;
• Пламен Нанков – вицепрезидент на КНСБ;
• доц. Валери Апостолов – конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“;

Организациите на работодателите и социалните партньори и трябва да участват при формирането, прилагането и наблюдението на европейските и националните политики за Синя икономика. Значимостта на изграждането и поддържането на устойчива Синя икономика надхвърля далеч тясното разбиране, свързано с крайбрежните зони, тъй като множество икономически дейности зависят от и оказват влияние върху водните ресурси, които са свързани със световния океан. Това заяви вицепрезидентът на SGI Europe  и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова по време на двудневния европейски форум за синя икономика, организиран в Рим с участието на представители на ООН, комисар Синкевичиус, предприятия и заинтересовани страни.

„Синята икономика играе значителна роля и има нарастващ потенциал за насърчаване развитието на икономиката, като допринася за качествена заетост и повишаване благосъстояние на хората. Тези възможности трябва да се използват максимално, като в същото време се работи за минимизиране на неблагоприятното въздействие върху климата, биоразнообразието и околната среда.“, каза д-р Ангелова.

ЕС е предвидил наличие на значително европейско финансиране за подпомагане на устойчивата синя икономика, включително чрез инструменти като „Хоризонт Европа“, структурните и инвестиционни фондове и Механизма за възстановяване и устойчивост. По думите на д-р Ангелова е необходимо това финансиране да бъде лесно достъпно за операторите на национално и местно ниво. Наред с това обаче е важно да се привлече частно финансиране за развитието на синята икономика, което изисква проекти, които са привлекателни за частните инвеститори. Д-р Милена Ангелова призова за насърчаване на повече съвместни проекти между публичния сектор, предприятията и хората на местно ниво.

По време на форума тя заяви още, че заради характера си синята икономика трябва да се разглежда всеобхватно и последователно при разработването на политики. Това изисква безпроблемно сътрудничество между политиците на всички нива, както вертикално, така и хоризонтално – между ЕС и националните правителства, между държавите-членки, и между различни области на политиката като промишлеността, рибарството, търговията, транспорта, енергетиката, заетостта и околната среда.

Регионалното сътрудничество между държавите-членки и със страни извън ЕС е особено важно за гарантиране на сигурността на морските дейности и за защита на правата на човека и околната среда срещу вътрешни и външни геополитически заплахи, включително пиратство, екологични престъпления и киберпрестъпления.

В изказването си д-р Ангелова призовава ЕС да подкрепя активно разработването и въвеждането на цифрови решения. Иновациите са необходими за подобряване на енергийната и материалната ефективност и за подпомагане намаляването на емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха, водата и количеството отпадъци. Специално внимание трябва да се обърне на подкрепата на малките предприятия в зеления и дигитален преход.

Синята икономика и нейният потенциал трябва да се разглеждат в глобален контекст. За целта са необходими международно сътрудничество и общи правила, за да се гарантират равни условия и да се избегнат конфликти по отношение на морските ресурси. Д-р Ангелова подчерта, че ЕС трябва засили глобалното прилагане на международните конвенции и споразумения в области като търговия, транспорт, условия на труд, климат и околна среда.

„ЕС трябва да положи максимални усилия да гарантира, че условията за синята икономика в Съюза са конкурентни в сравнение с тези на други държави като Китай, и да засили направи синята икономика основен елемент от партньорството с Африка. Това е необходимо, за да могат предприятията от ЕС да изнасят продукти, технологии и решения за устойчива синя икономика на международните пазари и да се конкурират успешно с вноса извън ЕС“, допълни още тя.

Сред основните акценти в изказването ѝ беше и необходимостта от допълнително обучение и мерки за повишаване на информираността за значението на синята икономика. Тя даде пример с осигуряването на възможности за здравословно хранене, мобилност и отдих, опазването на морската среда и други.

Д-р Милена Ангелова обърна внимание на ключови за синята икономика сектори като морският транспорт и пристанищата, рибарството и аквакултурите, туризъм, корабостроене и енергия. Тя призова ЕС да насърчи инвестициите, подобри условията за конкурентоспособност и обмяната на добри практики на компаниите от тези сектори.

Синята икономика се отнася до океаните, моретата и бреговете и въпреки това, чрез трансгранични вериги на доставки и общи пазари и чрез споделен климат и околна среда, тя предопределя важността на регионалното сътрудничество. Тя обхваща широк спектър от сектори и операции, а участващите бизнеси варират от големи международни компании до местни МСП.

По инициатива на АИКБ Националния икономически съвет (НИС), на проведеното заседание в петък, обсъди проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост. Освен поради проблемните за Европейската комисия области (енергиен преход и съдебна реформа) работодателите не съгласуват плана в този му вид и поради влошената програма за икономическа трансформация.

„Настояваме средствата, които бяха отклонени и пренасочени към финансови инструменти да се възстановят в пълен размер за директна подкрепа на иновациите инвестициите в предприятията. Ако това не се случи, страната ни рискува да бъдат замразени средства за създаване на финансови инструменти, чието предлагане и в момента надвишава многократно търсенето им, а в допълнение да се пилее и ресурс за такси за управление. У нас има достатъчно много финансови инструменти и бизнесът ясно е показал до колко ги припознава. Няма как да очакваме по този начин бързо и рязко да се увеличат инвестициите и българската икономика да се възстанови и започне бърз темп на растеж“, заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

Работодателските организации дадоха многобройни примери за „залежали” финансови инструменти, инвестирани едва 15% от общия ресурс за 6 години, като платените такси за управление са 30% от инвестирания ресурс. В същото време, от началото на кризата, причинена от Ковид-19, българските предприятия са декапитализирани и с ограничени възможности да инвестират. Ето защо пряката подкрепа ще осигури нужната ликвидност и ще насърчи и активира допълнителни частни инвестиции.

Представителните на национално равнище организации на работодателите, обединени в АОБР, заявиха, че не съгласуват плана в този му вид и няма да приемат вариант под 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите в предприятията. АОБР предложи на вниманието на НИС три варианта на промени на програмата за икономическа трансформация. В тях се настоява средствата, които са отклонени за финансови инструменти – гаранционни и дялови инструменти за растеж да се възстановят за пряка подкрепа на иновациите и инвестициите за технологична модернизация, цифровизация, енергийна и ресурсна ефективност, както и за ваучерна схема за ИКТ решения и киберсигурност. Обсъдено бе и предложение за увеличаване на средствата за подкрепа на изграждането на ВЕИ за собствени нужди на предприятията с възможност за съхранение на енергията. Така българските предприятия ще могат да се възползват от финансов ресурс за пряка подкрепа в размер на близо 1,067 млрд. лв.

Освен тези корекции Асоциация на индустриалния капитал в България предлага средствата за организация и управление на грантовите схеми да бъдат намалени от 5% на 3%.

Министър Везиева пое ангажимент работодателските организации да получат в началото на следващата седмицата за съгласуване преработен вариант на програмата за икономическа трансформация.

По време на заседанието на Националния икономически съвет, АИКБ предложи спешно прехвърляне на изграждането и управлението на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на икономическа информация от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така чрез свързване на системите на НСИ, НАП и Агенция по вписванията бизнеса ще подава годишните си финансови отчети на едно-единствено място, при това безплатно. АИКБ отчита, че създаването на тази Единна входна точка би допринесло за намаляване на административната тежест върху бизнеса и съответно за подобряване на бизнес климата в страната.

За да бъде насърчено икономическото възстановяване, АИКБ предложи България да подкрепи направеното предложение на Европейската комисия за удължаване на Временната рамка за държавни помощи до 30.06.2022 г.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и през 2021 г. е официален партньор на събитието Career Show, което се провежда в периода 29 – 30.09.2021 г. През настоящата година борсата се осъществи в хибриден формат, като на 29-ти септември бяха връчени наградите за най-добри работодатели, определени от професионално жури, член на което е и председателят на АИКБ г-н Васил Велев.

Водещото кариерно експо за квалифицирани кадри събра през тази година над 100 работодатели в областта на ИТ сектора, транспорта и спедицията, развитието на човешките ресурси, търговията, над 4000 кандидати и над 40 съпътстващи активности.

Повече за събитието и наградените компании можете да видите ТУК.

На 5 декември 2021 г. се навършват 25 години от учредяването на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), най-представителната организация на работодателите на национално равнище, обединяваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании в страната. Това е радостен и вдъхновяващ повод за АИКБ да осмисли досегашния си път, да оцени съвременната си идентичност и да се подготви за бъдещи успехи и предизвикателства.

Като част от този процес, Асоциацията би искала да потърси нова, още по-изразителна визия на използваното си досега (и вече добре познато сред широката общественост) лого, което да съответства на нейната развиваща се природа, същност и мисия.

АИКБ обявява конкурс за редизайн на сегашното си лого, или създаване на напълно ново.

ТЕМА: Редизайн на логото на АИКБ.

ВИЗИЯ: Очаква се проектите да кореспондират възможно най-адекватно със същността и мисията на АИКБ, както и съдържанието им да бъде изразено в съвременни, точни, четливи и естетически издържани форми.

ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАДАНИЕТО:

• Предпочитани цветове: черно, бяло, синьо, сиво, жълто;
• Предложенията трябва да бъдат представени в PDF формат;
• Изпратените проекти да се представят в една черно-бяла и в една цветна версия;
• Да са разработени във варианти на български (кирилица) и английски (латиница) език.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА:

• Адекватна художествено-естетическа интерпретация на темата;
• Оригиналност на идеята и визията;
• Съобразяване с посочените по-горе технически изисквания;
• Високо качество в техническото изпълнение.

Специално жури, съставено от експерти по графичен дизайн и членове на Управителния съвет на АИКБ, ще разгледа и оцени всички постъпили проекти. Така измежду всички проекти ще се излъчи победител, който ще бъде удостоен със следните награди: откупка, грамота и парична премия от 1 500 лв.

Приемат се до 3 варианта (проекта) на лого, придружени с трите имена на автора/авторката и телефон за връзка на адрес: office@bica-bg.org За допълнителни пояснения може да се свържете с нас на този е-мейл или на тел. +359 884 251 809.

Краен срок за изпращане на проектите: 19 ноември 2021 г.

Резултатите от конкурса ще бъдат популяризирани чрез всички комуникационни канали на АИКБ, както и в националните медии.

Предоставените проекти ще бъдат разглеждани и споделяни само и единствено за целите на конкурса. Участниците в организацията му, както и членовете на журито, са запознати с действащия у нас Закон за авторското право и сродните му права, и гарантират неговото стриктно спазване в хода на процедурата.

---

За възложителя:

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е учредена на 5 декември 1996 г. и е най-динамично развиващата се представителна на национално равнище организация на българския бизнес. В нея членуват над 90 браншови камари, които представляват 3/4 от икономическите дейности в страната, с над 10 000 компании, осигуряващи работа на близо 500 000 души. АИКБ разполага с изградена мрежа от регионални камари, които обхващат 2/3 от общините в страната.

Асоциацията се утвърди като говорител на реалния производствен сектор, защитава интересите на своите членове пред изпълнителната и законодателната власт на национално и европейско равнище, оказва влияние върху разработването на нормативната база и върху политиките в икономическия сектор, работи системно за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия, за създаване на благоприятна бизнес среда и стимулиране на българската икономика като цяло.

Още информация за АИКБ ще намерите ТУК, както и в останалите секции на уебсайта.

На 14 юли 2021 г. SGI Europe – европейската асоциация, която представлява работодатели и предприятия, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес, независимо от тяхната собственост и статут, – обяви началото на новото поредно издание на инициативата си „КСО знак на SGI Europe“ и кани всички заинтересовани да участват в него.

Както е било и в предишни години, участниците ще имат възможност да оценят нивото на съответствие на своята организация с договорените международни норми за корпоративна социална отговорност (КСО). Нещо повече, тазгодишното издание си поставя амбициозната цел да събере и удостовери огромния принос на членовете и партньорите на SGI Europe в подкрепа на гражданите, бизнеса и териториите, засегнати от COVID кризата, показвайки тяхното отговорно поведение и включване във възстановителните дейности за изграждане на по-устойчиво общество.

Способността за разкриване и работа с данни за устойчивост ще е ключов елемент за осигуряване на бъдещо финансиране и успех в законодателната рамка, в която се очакват големи промени. Поради тази причина, в това свое издание „КСО знак на SGI Europe“ ще предложи на участниците в кампанията специално учебно събитие, което ще предостави основни знания по Регламента за таксономията на ЕС – създаден, за да се превърне в един от най-важните инструменти на политиката за устойчиво развитие.

Корпоративната социална отговорност несъмнено се е променила през последните години. Затова церемонията по връчването на знака в Париж през февруари 2022 г. ще постави началото на ново поколение „КСО знак на SGI Europe“. Организаторите са поели ангажимент да създадат нова учебна рамка, която да подкрепя членовете и партньорите на SGI Europe в интегрирането и увеличаването на техните действия за постигане на екологична и социална устойчивост.

Цялата необходима за участие информация, включително инструмента за самооценка (преведен на 8 езика), вече е достъпна на уебсайта www.csr.sgieurope.org и ще остане там до 14 октомври 2021 г. Кандидатстването и проверката за спазване на нормите за КСО се извършва в няколко стъпки. За допълнителни пояснения или въпроси, може да се свържете със Стефан Еника на stefan.enica@sgieurope.org

---

SGI Europe (известна до м. декември 2020 г. като CEEP – Европейски център за работодатели и предприятия, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес) е европейска асоциация, представляваща предприятия, които извършват услуги от общ интерес, независимо от тяхната собственост или статут. Тя е един от трите междуотраслови социални партньори на европейско ниво, признати като асоциации на работодателите от Европейската комисия. Организацията и нейният генерален секретариат в Брюксел представляват интересите на своите членове в Европейския социален диалог пред европейските институции.

Чрез контакти с институции като Европейския парламент, Икономическия и социален комитет, Европейския комитет на регионите и Европейската комисия, SGI Europe се консултира относно проекти на регламенти, директиви и други законодателни актове, представляващи интерес за членовете, изпраща свои представители и наблюдатели в комитети и консултативни органи на европейските институции, и по този начин е в състояние да информира своите членове за последните събития на европейско ниво. Членовете на SGI Europe, от своя страна, споделят национален опит и най-добри практики и се включват, когато SGI Europe участва в европейския процес на консултации, за да изложи своите виждания.

Един от вицепрезидентите на организацията е д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

На 14-ти октомври 2021 г. от 9.00 ч. ще се проведе GDPR обучение на тема „Какво да правим при изтичане на информация?“, организирано от CTeam Group и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), с участието на лектори-експерти от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Времетраенето на семинара е от 09:00 ч. до 17:00 ч. онлайн, чрез дистанционна платформа. На записалите се ще бъде изпратен линк за участие два дни преди събитието. Вижте ТУК или в текста по-долу подробна програма на обучението. Ще бъде издаден сертификат за участие. 

Тъй като Асоциация на индустриалния капитал в България е съорганизатор на семинара, членовете на АИКБ ще получат 20% отстъпка от редовната цена, която е 120.00 лв. без ДДС (а за членове на АИКБ – 96.00 лв. без ДДС). Ще Ви бъде издадена фактура с отстъпката като член на АИКБ.

За да се регистрирате, молим възможно най-бързо да изпратите Вашите имена, длъжност и компания на адрес: dimana.ilieva@cteam.bg Повече информация за събитието ще намерите на този линк: https://lnkd.in/dYY-p78

Както може би знаете, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е органът, към който трябва да се обърнете със сигнали за нарушаване на вашите права при събирането, обработването и съхранението на лична информация. Какво представлява комисията, каква е дейността й и как може да бъде полезна тя на гражданите и бизнеса?

Комисията за защита на личните данни е независима държавна институция. Нейната основна функция е да контролира спазването на законовите изисквания за защита на личните данни в България. Тя е постоянно действащ орган със състав председател и четирима членове, избирани от Народното събрание за период от 5 години.

Всеки гражданин, който счита, че правото му за защита на личните данни е нарушено, може да подаде жалба до Комисията. Срокът за това е 1 година от датата, на която е научил/а за нарушението, но не по-късно от 5 години след извършването му. При установяване на нарушение, Комисията за защита на личните данни може да:

• нареди на лицето, което е злоупотребило с личните данни да отстрани или изтрие информацията;
• нареди на злоупотребилия с лични данни да докаже, че правата на лицето не са нарушени по друг начин;
• наложи адаминистративно наказание;
• предостави информация за защита на личните данни.

Правомощията на КЗЛД са регламентирани в Закона за защита на личните данни. Съгласно законовите изисквания, Комисията:

• Анализира и извършва цялостен контрол относно спазването на нормативните изисквания в сферата на защитата на личните данни;
• Води регистър на администраторите на лични данни, както и на водените от тях регистри на лични данни;
• Извършва проверки на администраторите на лични данни;
• Издава задължителни предписания във връзка със защитата на личните данни за администраторите;
• Разглежда жалби срещу действията на администратори, които нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка със защитата на лична информация;
• След предварително уведомяване, налага временни забрани за обработването на лични данни, с което се нарушават нормите за защита на личните данни;
• Издава становища и разрешения в случаите, предвидени в ЗЗЛД;
• Издава становища по проекти на закони и нормативни актове в областта на защитата на личните данни;
• Осигурява прилагането на решенията на ЕК в сферата на защитата на личните данни.

Комисията за защита на лични данни е надзорният орган, който отговаря и следи за спазването на GDPR. Според Общия регламент на Европейския съюз за защитата на данните (GDPR), обработващите лични данни трябва да въведат определени процедури и изготвят документация, за да осигурят защитата на лични данни. В противен случай GDPR предвижда строги санкции, достигащи до 20 млн. евро или 4% от годишния оборот.

Как GDPR касае физическите и юридическите лица? Важно е да знаете това добре не само ако имате бизнес уебсайт или електронен магазин, а при всички случаи на работа с лични данни на живи физически лица.

Съкращението GDPR означава General Data Protection Regulation. На български: Общ регламент на Европейски съюз за защитата на данните – ОРЗД. Той бе приет на 27 април 2016 година и влезе в сила от 25 май 2018 година. Общ регламент относно защитата на данните (ЕС 2016/679) на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз регулира обработването, съхранението и използването на лични данни на физически лица от трета страна – лица, дружества или организации.

За единното прилагане на правилата относно защитата на данните и насърчаване на сътрудничеството между органите за защита на данните навсякъде в ЕС допринася Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД).

Препоръчително е дружествата да прилагат определени технически и организационни мерки още в ранните етапи от проектиране на операциите по обработка, за да защитават от самото начало принципите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните (това се нарича „защита на данните на етапа на проектирането“). По подразбиране, организациите следва да гарантират, че данните се обработват с най-голяма защита на неприкосновеността на личния живот и не са достъпни за неопределен брой лица („защита на данните по подразбиране“).

Какво се разбира под лични данни и обработването им? Под лични данни (personal data на английски) се разбира всякакъв вид информация, свързана с живо физическо лице, което е или може да бъде идентифицирано. Такава информация е например име, фамилия, адрес, ЕГН, имейл, номер на лична карта, местоположение, IP адрес, бисквитки и др. Обработване на лични данни е всяко действие, което се извършва с тях – събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение. То трябва да бъде сведено до минимум, тоест да се обработват само лични данни, които са необходими за съответната цел.

Какво е администратор на лични данни? Според това кой определя как ще се обработват данните и кой реално ги обработва, едно лице може да бъде администратор или обработващ лични данни. Администраторът единствено определя за какво ще се използват данните, които се събират. Обработващият данните събира/обработва данни по заявка на администратора. Лицето, обработващо личните данни, може да бъде и администратор в някои случаи. Всеки администратор (и представител на такъв) поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговоря.

Съществуват и кодекси на поведение, които не са задължителни, но са препоръчителни. Те се изготвят за отделна категория администратори/обработващи лични данни с цел улеснение ефективното прилагане на регламента, както и спомагане за доказването на факта на спазване на нормативните изисквания.

GDPR касае всяко дружество и институция, където съществува обработване на лични данни на клиенти или служители. За да разберете доколко регулацията се отнася и за вашия бизнес, първо трябва да анализирате процесите в него. Различните бизнеси са засегнати в различни степени. GDPR се отнася и за всички сайтове, тъй като използват “бисквитки”, а те съдържат определена анонимна информация, която идентифицира отделните потребители и следи техните предпочитания при сърфиране в интернет.

GDPR се прилага не само за организации, разположени в рамките на ЕС, но и за такива извън държавите членки, ако предлагат стоки, услуги или наблюдават поведението на субекти на данни в ЕС. Регламентът се прилага за всички дружества, които обработват и съхраняват личните данни на субекти, пребиваващи в Европейския съюз, независимо от местоположението на компанията.

Какви са санкциите при неспазване на GDPR и кой следи за това? Според регламент ЕС 2016/679, обработващите лични данни трябва да спазват определени правила и процеси. Ако те не бъдат изпълнени или бъдат нарушени, може да бъде наложена имуществена санкция (глоба) до 20 милиона евро или 4% от годишния оборот на дружеството. Взима се предвид дали администраторът е направил всичко възможно да приведе дейността си съобразно регламента или не. Комисията за защита на лични данни е надзорният орган в България, който отговаря и следи за спазването на GDPR.

При нарушение на сигурността на личните данни, всяко дружество (организация) е длъжно да уведоми надзорния орган без ненужно забавяне и най-късно до 72 часа след узнаване за нарушението.

ПРОГРАМА НА ОБУЧЕНИЕТО в GDPR трейнинг на тема:
„Какво да правим при изтичане на информация?“

1. Въведение и представяне на приоритетите на КЗЛД във връзка със защитата на личните данни и по-специално относно нарушенията на сигурността. Лектор: В. Караджов, 15 мин.

2. Сигурност на обработването. Нарушения на сигурността на личните данни. Лектор: Л. Стоичков, 30 мин.

3. Оценка на риска за правата и свободите на субектите на данни, извършвана от администратора на лични данни при нарушение на сигурността на личните данни. Лектор: Ц. Цолов, 30 мин.

4. Условия, изискващи уведомяване на надзорния орган, при констатиране на нарушение на сигурността на личните данни. Лектор: Радостина Такова, 30 мин.

5. Съдържание на уведомлението до надзорния орган по смисъла на чл.33 от GDPR. Лектор: Августин Янчев, 30 мин.

6. Условия изискващи уведомяване на засегнатите субекти на данни. Лектор: Огнян Аврамов, 30 мин.

7. Приложими мерки за минимизиране на неблагоприятните въздействия върху правата и свободите на субектите на данни. Лектор: Юлия Кънчева, 45 мин.

13:00-14:00 – Обедна почивка.

8. Методика за оценка на риска при нарушение на сигурността на данните. Лектор: Надя Борисова, 30 мин.

9. Документиране на нарушения на сигурността на данните от АЛД/ОЛД. Лектор: Снежана Димитрова, 30 мин.

10. Действия на КЗЛД при получено уведомление за нарушение на сигурността. Лектор: Л. Ячева, 30 мин.

11. Казуси за различен тип нарушения действия на администратора до изпращане на уведомлението и действия на надзорния орган след оценка на риска върху субектите на данни. Лектор: М. Матева, 60 мин.

Няма съвършен План за възстановяване и устойчивост. Колкото и да го променяме не можем да постигнем абсолютно съвършенство. Най-добрият план към настоящия момент е внесения план. Затова призоваваме към ускореното му внасяне и съгласуване с Европейската комисия. Това заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов по време на днешното заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз в парламента. На заседанието беше изслушан служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов във връзка с постигнатия напредък по изготвянето на проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

По време на заседанието на комисията Добрин Иванов отправи две препоръки за подобряване на плана, които според думите му не налагат промяна на текста и проектите на плана. Те се отнасят единствено за финансовото разпределение, което дава възможност тези поправки да бъдат извършени много лесно и бързо.

Първата препоръка е отправяна многократно от АИКБ и тя касае средствата за икономическа трансформация на българския бизнес. Асоциацията призова да се възстанови баланса между пряката подкрепа за предприятията и възможността за предоставяне на финансови инструменти. „В първият вариант на плана средствата в трите фонда за икономическа трансформация бяха 900 млн. лв. и бяха само за пряка подкрепа. В последния вариант те са увеличени до 1,2 млрд. лв., но баланса е нарушен и превес е даден на финансовите инструменти“, допълни още Иванов.

По думите му и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и не ги използва. Изпълнителният директор на АИКБ припомни, че от 2,5 млрд. лв., които са отпуснати от ББР за гарантиране на банкови кредити предоставяни от търговските банки, едва около 334 млн. лв. са оползотворените средства. Това са под 15%, което показва, че не се постига търсения от правителството ефект.

Според Добрин Иванов националният план е за възстановяване на икономиката от последиците от кризата COVID-19. За тези две години българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели, с намалени приходи от продажби и много трудно могат да инвестират. За тях не е приемливо да им се предлага финансов инструмент-кредитно финансиране, защото той няма да осигури бързо възстановяване, като дори може в някои случаи и да влоши финансовото състояние на предприятията. Докато пряката подкрепа ще осигури нужната ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции под формата на самофинансиране в размер на поне 50% от общата стойност на инвестицията.

Втората препоръка на АИКБ е по отношение на предвидените средства по схемата за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и био газ. За асоциацията от заложените в ПВУ 877 млн. лв. за изграждане на 1,7 гигават часа ВЕИ и батерии за съхраняване на произведената от тях електрическа енергия, трябва да бъдат пренасочени около 150 млн. лв. към схемата за икономическа трансформация със същото предназначение, като се запази общия ангажимент за израждане на ВЕИ мощности. Така ще бъда дадена възможност на малките и средни предприятия да изградят ВЕИ за около 350 мегават часа, които да могат да използват за собствени нужди. Така българските предприятия ще намалят общата цената за електрическата енергия, която ползват и ще бъдат по-конкурентоспособни.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) призова за спешно гласуване на актуализацията на бюджета след проведената днес среща с БСП. Тя беше организирана по желание на ръководството на партията с представители на работодателски и синдикални организации във връзка с актуализацията на държавния бюджет.

„Подкрепихме предложението на служебния кабинет за промяна в бюджета, както по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и на първо четене. Считаме, че то трябва да бъде прието с минимални изменения. По данни на правителството се очаква приходите за тази година да са с 2 млрд. лв. повече и ние считаме, че те трябва да се разходват по най-законосъобразния начин. А за АИКБ това може да е само чрез актуализация на бюджета“, заяви изпълнителният директор на Асоциацията Добрин Иванов.

Според него допълнителните средства, които държавата е успяла да събера вследствие както на по-доброто представяне на икономиката, така и на инфлацията, трябва да се използват за подпомагане на заетостта и доходите на работещите хора, както и за  подкрепа за предприятията.

По думите на Добрин Иванов Асоциация на индустриалния капитал в България категорично подкрепя предвидените в актуализацията 400 млн. лв. за насърчаване на бизнеса в две насоки. Първата е средствата да се разходват за продължаване на мярката 60/40. За АИКБ тя трябва да се преоформи в 75/0 и държавата да изплаща обезщетения само за времето, в което работникът не полага труд. Второто перо, по което да се насочат средствата е за подкрепа на постоянните разходите на компаниите, чиято работа е засегната от въведени ограничения заради COVID-19.

Добрин Иванов бе категоричен, че парламентът трябва да приеме предвидените средства в размер на 30 млн. лв. за един от най-пострадалите от кризата сектори – авиационния. Според него до момента България е единствената страна от ЕС, която не е подпомогнала бранша.

Изпълнителният директор на АИКБ заяви още, че в актуализацията бюджета трябва да бъдат предвидени допълнителни средства за справяне с миграционния натиск, за подкрепа на енергоинтензивните индустрии, както и за плащане на част от извършените разходи на компании по обществени поръчки.

„Имаме нужда от Вашия поглед – на синдикатите и на работодателите, от Вашите мнения и предложения по актуализацията на бюджета между първо и второ четене, по които да търсим съгласие с “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се, БГ! Ние идваме”. Моля Ви да видим до какво съгласие за разумни предложения можем да стигнем. Ще изслушаме всяко разумно предложение  с мисъл за икономиката и за хората, и ще направим всичко възможно да постигнем съгласие с другите то да бъде прието“, каза председателят на БСП Корнелия Нинова.